Стресът и проблемите за неговото управление както в индивидуален план, така и в организационен, стана през последните години обект на изключителен научен и приложен интерес. Той е напълно оправдан , още повече като се има в предвид и широките възможности на метагологичната основа за изследванията – теорията за психичния стрес. Свързаният с работата стрес може да резултира в много неприятни форми, както за индивидите, така и за самата организация. В такъв аспект изследването на стреса, в която и да е организация е от взаимен интерес – и за работещите в нея, и за управляващите процесите в организацията, преследващи високата й ефективност. Тази тема присъства вече и във всички западни университетски учебници по Организационно поведение, Организационна психология и мениджмънт. Стресът се превръща в проблем на съвременните организации през 80-те години на 20-ти век. В европейските изисквания за труд и работа организационният стрес става самостоятелен и съществен социален проблем след 1992г. Организационният стрес като обществен проблем следва да се различава от други сродни по своите последици понятия като вреди, причинени на работното място, и вредни условия на труд. Темата за стреса заема все по широко място и в изследванията на българските учени. Всъщност, за да разработим проблема за управлението на стреса, следва да направим кратка ретроспекция на проблема за същността на стреса.
Изложение
Думата „стрес” идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от канадския лекар Ханс Селие в средата на 20- век . Той говори за стрес, винаги когато тялото отвръща на дразнения от вън или от вътре с реакция на активност. Занимава се преди всичко с реакциите на организма или с така наречения биологичен стрес. Изследванията му поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията, социологията. Те стават база за развитие по- нататък на теорията за психичния стрес. Като начало обаче, ще проследим проблема за биологичния стрес. Интерес за нас представляват реакциите на организма при промяна на условията на съществуването му. Тези реакции по – нататък ще имат връзка и към психичния стрес. Ние ще установим , че когато ежедневието често изпадаме в конфликти, работим в условията на дефицит от време, когато не се справяме успешно с работата си, когато близък боледува и т.н., се появяват същите реакции на тялото , но техния вид и характер зависи от отделния човек. При един те ще са изразени и обезпокоителни , до като при друг ще са едва доловими.
Целият материал:
Управление на стреса в организацията.doc- (138 KиБ) Свален 29 пъти