Социално – икономическа и екологична ситуация в община Си...

[Mozo]

Социално – икономическа и екологична ситуация в община Силистра

СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКА И ЕКОЛОГИЧНА СИТУАЦИЯ В ОБЩИНА СИЛИСТРА

Община Силистра е разположена в североизточния край на България, върху ниска тераса на река Дунав. Граничи по суша и чрез Дунав със съседна Румъния. Общинският център град Силистра е най-близкото българско пристанище до пристанищата на Украйна Рени и Измаил, откъдето у нас се внасят въглища, дървен материал и други суровини.
Общината заема територия 516 кв. км, като 75% от площта е земеделска - 322 942 дка, гори и земи от горския фонд – 37 255 дка, водни площи (язовири и водни течения) - 15060 дка.
Граничните й общини са Кайнарджа, Алфатар, Ситово.
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките. Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона.
Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината.
Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет: Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града; мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи...
В 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен.
Около 590 г. се заселват славяните (северите ). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля. Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. В 895 Симеон е разбит от маджарите и той е принуден да се крие зад стените на Дръстър.
През 969 г. киевският княз Светослав отново е пред стените на Дръстър и този път тежките порти на града се отварят. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол. Патриарх Дамян - последният патриарх в Дръстър, напуска града, за да се озове в Охрид при българския цар Самуил.
В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става яка българска крепост до края на хилядолетието.
След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол.
В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята. Яката и непристъпна крепост е под ударите на обсадните и стенобойните машини. Част от стените рухват. Византийците нахлуват в града, по чиито улици умират смелите му защитници. Печенегите и българското опълчение се събират отново и принуждават византийците да се изтеглят. Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър.
След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. В 1204 г. той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. През пролетта на 1279 г. в крепостта прекарва тримесечна обсада Ивайло.
Турците добре познават достойнствата на старата крепост. За първи път прозвучава името Силистра при преговорите между Шишман и Мурад. В 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците. В Силистренския санджак влизат девет града - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово, и два града зад Дунава - Аккерман и Килия.
В края на 1912 г. Балканският съюз разгромява Османската империя и скоро след това започват преговори за мир и за разпределяне на турските владения в Европа. Същевременно, възползвайки се от ангажираността на България във войната и обосновавайки се с евентуални нейни големи придобивки в Македония, Румъния поставя искането да получи компенсация в Южна Добруджа. След неуспешни българо-румънски преговори в Лондон двете страни приемат посредничеството на Великите сили и в Санкт Петербург се свиква посланическа конференция. Конференцията препоръчва България да отстъпи на Румъния град Силистра и на 26 април (9 май) 1913 г. в столицата на Русия е подписан Протокол относно българо-румънската граница в Добруджа. С това споразумение Румъния придобива град Силистра и района на запад и на юг от него в радиус 3 км с обща повърхнина около десетина кв. км.
Възникналите противоречия между балканските съюзници за поделянето на Македония, въпреки предварителната договореност между България и Сърбия за “спорна” и “безспорна” българска зона в тази област, предизвикват въоръжен сблъсък, който прераства в междусъюзническа война. Скоро след това румънската и турската армия нахлуват в България и тя е принудена да потърси мир.
На мирните преговори, проведени в Букурещ, бившите съюзници се споразумяват за подялбата на Македония в ущърб на България, а Румъния постига ревизия на договореността от Санкт Петербург и откъсва от България Южна Добруджа с територия 7696 кв. км.
През войната, след разгрома на Румъния, тя е принудена да подпише в Буфтея на 5 март 1918 г. прелиминарен (предварителен) мирен договор със силите от Четворния съюз, като им отстъпва Добруджа. Два месеца по-късно, на 7 май 1918 г., в Букурещ предварителните условия са потвърдени с мирен договор, според който България си възвръща Южна и част от Северна Добруджа в резултат на ректификация на старата граница между тях от преди 1913 г. Държавите победителки получават в кондоминиум (съвладение) останалата част от Северна Добруджа до южния ръкав на дунавската делта Св. Георги. България, която е неудовлетворена от разпокъсването на Добруджа, изисква цялата област да бъде включена в нейните предели. След преговори на 25 септември 1918 г. в Берлин е подписан протокол между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за отстъпване изцяло във владение на Северна Добруджа на България, която се задължава да възвърне на Османската империя левия бряг на Марица. Така цяла Добруджа с площ приблизително 20.6 хил. кв. км (без делтата на Дунава – 2.7 хиляди кв. км) за пръв и последен път се озовава в пределите на Третата българска държава. За съжаление четири дена по-късно Царството капитулира, подписвайки на 29 септември 1918 г. в Солун примирие с Антантата, а до края на войната румънският парламент така и не ратифицира договора от Букурещ, който за Германия е отменен с Версайския мирен договор, а за България това е потвърдено в чл. 171 на Ньойския мирен договор.
През Втората световна война българската държава успява чрез мирна ревизия, с подписването на 7 септември 1940 г. на Крайовската спогодба с Румъния, да си възвърне Южна Добруджа в границите й до 1913 г - 7696 кв. км, и повърхността на България нараства до 110 911 кв. км.
През годините до Втората световна война Силистра е била важен стратегически град, част от военния четиръгълник Варна – Силистра – Разград - Шумен. След 1945 г. градът губи своето значение и остава встрани от бурната индустриализацияг. Развива се главно като център на земеделски район и административен център на Крайдунавска Добруджа. След 1970 г. започва да се развива и промишлеността. Основните насоки са в областта на дървопреработването, машиностоенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката. С изграждането на тези предприятия се появяват и първите проблеми и грешки от градоустройствения план. Използвайки естественото предимство на водния път (река Дунав), цялата промишлена зона се изгражда в северозападната част на града. От екологична гледна точка това е неправилно, тъй като градът по този начин остава по-надолу по течението на реката от промишлените предприятия. Нещо повече - ограничен на североизток от държавната граница, от река Дунав на север-северозапад и от промишлената зона на запад, единствена та му възможност за градоустройствено развитие остава южната посока, в която обаче се намира вилната зона. Характерните за периода 1970-1990 г. изявени урбанистични процеси придават острота на този проблем, който е частично решен с изграждането на жилищни блокове. От това обаче Силистра до голяма степен губи своята уникалност и специфична архитектура.
Територията на община Силистра обхваща източната част от Добруджанската платовидна подобласт на Дунавската хълмиста равнина. В по-голямата си част релефът е равнинен, с надморска височина до 200 м, но суходолията, ориентирани към река Дунав, му придават хълмист характер. 
Успоредно на брега се среща типична льосова гърбица. В резултат на отдалечаването на дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2.3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за отдих и туризъм.
Ландшафтът в общината е предимно селскостопански. Той е разнообразен с полезащитни горски пояси, а в определени места, поради наличието на големи горски масиви, преминава в горски ландшафт.
Климатът на община Силистра се характеризира с умереноконтинентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата.
Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната - до + 40.4 градуса (през 1927 г.). Устойчиво задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко - през зимата. Средногодишното количество е 547 мм/кв. м. Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см.
Преобладаващите ветрове са северозападните и западните. Дните с мъгли са около 26 в годината.
Преобладаващият вид почви на територията на общината са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развитото селско стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост.
Анализът на водите в част от селищата по поречието на река Дунав показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм. Водоизточниците са помпажни води – кладенци тип “Раней”.
На територията на общината се намира резерватът “Сребърна”, който от 1977 г. има статут на резерват от световно значение. Международното координационно бюро на ЮНЕСКО го определя като биосферен резерват, категория “А”. Такъв статут имат само седемнайсет обекта в света.
Биосферен резерват “Сребърна” е включен в световния фонд на природните паметници към ЮНЕСКО през 1984 г. Той отстои на 10 км от р. Дунав. Площта му е 7000 дка. В него временно пребивават над 200 вида птици, които са експонирани в Природонаучния музей. Тук е единственото място в България, където отсяда къдроглавият пеликан. Община Силистра може да представи този уникален животински и растителен свят пред своите посетители.
Силистра е третият по големина град в Дунавската равнина след Русе и Видин. В Общината има 19 населени места. Две от тях - Айдемир и Калипетрово, са разположени в близост до Силистра и имат население съответно 9000 и 5800 жители.
Населението в 19-те населени места на общината към 01.01.2000 г. е разпределено както следва:

Население Бройнаселениместа Бройживещивобщината Бройжителиспостояненадрес Възрастов състав
Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст
ОБЩО 19 76 585 54 404 13 615 40 830 14 981
Градско 1 62 357 43 355 9476 29 486 8928
Селско 18 14 228 11 049 4139 11 344 6053
Предвид стагнацията на общинската икономика има изразена тенденция към миграция на населението от града към селата и от общината към съседни по-добре икономически развити областни центрове.

Население по постоянен и настоящ адрес
Населено място
Постоянен адрес
Настоящ адрес


Общо
Наст. адрес в нас. място
Наст. адрес в нас. място от общината
Наст. адрес извън общината
Общо
Пост. адрес в нас. място
П.адрес в н.м. от Общината
П.адрес извън общината

с. Айдемир
4686
3728
362
596
8597
3728
3856
1013

с. Бабук
597
461
78
58
739
461
234
44

с. Богорово
51
32
14
5
114
32
79
3

с. Брадвари
1203
880
46
277
1217
880
89
248

с. Българка
76
53
15
8
254
53
194
7

с. Ветрен
207
171
25
11
407
171
209
27

с. Главан
40
26
8
6
126
26
95
5

с. Йорданово
519
335
40
144
617
335
109
173

с. Казимир
36
23
10
3
135
23
110
2

с. Калипетрово
3760
3038
382
340
5677
3038
2182
457

с. П. Ламбриново
71
60
9
2
141
60
78
3

с. Поп Кралево
43
34
8
1
142
34
95
13

с. Проф. Иширково
1519
1119
147
253
1472
1119
274
79

гр. Силистра
62357
43355
7886
11116
48121
43355
841
3925

с. Смилец
343
264
58
21
520
264
221
35

с. Срацимир
185
137
31
17
412
137
260
15

с. Сребърна
794
633
110
51
933
633
236
64

с. Сърпово
63
26
22
15
78
26
48
4

с. Ценович
35
29
5
1
76
29
46
1

ОБЩО:
76585
54404
9256
12925
69778
54404
9256
6118

Данни към 07.08.2000 г. 

горе



Население на град Силистра по пол и възраст










Население на селищата в община Силистра по пол


Население на селищата в община Силистра по възраст
Селища над 1000 жители

Селища под 1000 жители












Обобщен отчет за трудовата заетост в общински фирми

* “Хранстед” ЕООД е в ликвидация през цялата 1999г. и дружеството е ликвидирано с Решение №83/Ппротокол №5/ 26.01.2000г. на ОбС считано от 17.11.1999г.

На територията на община Силистра има 19 населени места: един град – общински център, и 18 села, от които 8 кметства – Айдемир, Бабук, Калипетрово, Брадвари, Йорданово, Иширково, Сребърна, Смилец, и 10 кметски наместничества. Населението на община Силистра по данни на ГРАО е 76 585 жители общо, от тях 62 357 в града и 14 228 в селата.
Гъстота на населението – 148 души на кв. км.
На територията на община Силистра са разположени пътища с обща дължина 154.5 км, от които:
· с асфалтова настилка – 154.2 км
· с трошенокаменна настилка – 0.3 км
По категории пътищата са както следва:
· първокласни пътища – 12.6 км
· второкласни – 38.0 км
· третокласни – 27 км
· четвъртокласни – 76.9 км
На територията на общината съществува само един национален път I клас - № I-7, Силистра - Шумен. По-голямата част от него е в незадоволително състояние.
В средно добро състояние е второкласният път № II-21, Русе – Силистра – Добрич. Третокласните и четвъртокласните пътища са в сравнително добро състояние. Предвидени са редица ремонтни работи по общинската пътна мрежа.
Наличните пътища в община Силистра са недостатъчни за пълноценното й функциониране. Предвидено е включване в маршрута на транспортен коридор № 5 - КПП Лесово – Елхово – Ямбол – Шумен – Силистра, който ще обхваща товаропотока от/до Близкия изток – Русия, и Скандинавските страни. В мерките за постигане на стратегическите цели на общината е залегнало и изграждане на ро-ро терминал Силистра – Рени и фериботен комплекс Силистра – Кълъраш, което ще увеличи ролята на общината като транснационален транспортен център.
Транспортното обслужване на общината се извършва само от частни фирми. От тях 18 извършват обществен превоз на пътници с автобусен транспорт и 177 - с лек таксиметров автомобил. Регистрираните таксиметрови автомобили са 241. Около 60% от таксиметровите превозвачи са обединени в 6 сдружения.
В изпълнение на Наредба № 33 от 1999 г. на Министерството на транспорта и съобщенията населението се обслужва от една автогара, която е собственост на един от основните превозвачи.
На територията на общината са регистрирани 19 фирми за обществен превоз на товари.
ЖП транспорт
Общината разполага с жп гара, обслужваща пътнически и товарни влакове. Пътнико- и товаропотокът е непостоянен, тъй като голяма част от пътниците и товарите са ориентирани към по-гъвкавия автомобилен транспорт.
Пристанище
На километър 381 на река Дунав се намира пристанище Силистра, което е собственост на “Лесил “ АД с основен акционер (94%) Министерството на транспорта и съобщенията (МТС).
Техническите характеристики на пристанището са следните:
o дължина на кея – 400 м
o брой корабни места – 5
o капацитет за насипни товари - 1800 т за 12 часа
o капацитет за генерални товари – 400 т за 12 часа
Механизация:
o портален кран 32/20 т – 1 бр.
o портален кран 10 т – 2 бр.
o платформен кантар – 50 т
Пристанището разполага с добре развита транспортна инфраструктура – жп и шосейни подходи. Съществува възможност за водоснабдяване и захранване с ток от бряг на пристаналите съдове. Могат да се обработват речни, речно-морски и морски съдове с товароподемност до 5000 т и максимално газене до 4,2 м. В източната част на пристанище Силистра на площ от 100 дка. е планирано изграждането но ро-ро терминал Силистра – Рени и фериботен комплекс Силистра – Кълъраш.
Летище
На територията на община Силистра се намира летище Силистра, което е от групата на малките летища в България. То е в състояние да обслужва пътнически и товарни самолети от малък и среден клас. От 1989 г. не е в експлоатация поради настъпилите социално-икономически промени. До май 2000 г. летище Силистра беше в състава на летищен комплекс Варна, след което е предадено за стопанисване на Областна та администрация – гр. Силистра.
Водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадните води на територията на общината се изпълняват от ВиК ООД, в което има 22% общинско участие. Голяма част от водопроводните трасета са крайно амортизирани, тъй като са изграждани в периода на 60-те години от азбесто-циментови тръби. Необходимо е и се предвижда подмяната им с РЕ тръби. Водоснабдяването се осъществява от водоизточници от терасата на р. Дунав – кладенци тип “Раней” – 10 бр. Канализационната мрежа е на основата на бетонови тръби, също значително амортизирани. В мерките за осъществяване на стратегическата цел на община Силистра се предвижда реконструкция на ВиК мрежата на гр. Силистра с външна безвъзмездна помощ в размер на 550 хил. щ. долара, осигурени от воден заем от Световната банка. В периода 2003-2006 г. е предвидено изграждане на пречиствателна станция за отпадни води – в Силистра и в с. Сребърна.
Хидромелиорация - на територията на община Силистра няма хидромелиоративни земи.
Община Силистра се обслужва от ТР “Далекосъобщения” – Силистра, към БТК ЕАД. Разполага с 10 бр. АТЦ, 58 бр. телексни постове и над 25 хил. телефонни поста. Общинският център се обслужва от аналогова АТЦ А-29, която не може да осигури високо качество на телефонните връзки. Правят се постъпки пред БТК за инсталирането на цифрова телефонна централа в Силистра, като проектът е включен в мерките за осъществяване на стратегическата цел на общината с финансиране в размер на 1400 хил. лв. от БТК. С осъществяване на проекта значително ще се подобри качеството на услугите и ще се създаде възможност за разкриване на нови телефонни постове.
Пощи
Община Силистра се обслужва от ТП “Български пощи” - клон Силистра, в състава на БП ЕАД - София. Структурата на ТП “Български пощи” ЕАД – Силистра, на територията на общината е сравнително добре развита и осигурява традиционните пощенски услуги за населението.
Електроснабдяването на община Силистра се осигурява от подрайон Силистра към “Електроснабдяване” – район Силистра, в състава на “Електроснабдяване“ - клон Русе, в системата на НЕК ЕАД – София. Община Силистра се обслужва от подстанция “Силистра” с инсталирана мощност 71.5 MW и подстанция “Дръстър” с мощност 50 MW. Дейността на предприятието е в две насоки:
o поддържане, ремонт и реконструкция на оборудването;
o реализация на енергията.
Подстанция “Силистра” е с двустранно елзахранване за разлика от другите областни градове, които са с тристранно захранване. Това води до аномалии в захранването през зимния период, които се получават вследствие на аварии от обледеняване на проводниците. В мерките за постигане на стратегическата цел на община Силистра са набелязани мероприятия по ремонт и подмяна на мрежите ниско напрежение.

На настоящия етап от развитието на общината проблемът с опазването на чистотата на атмосферния въздух е приоритетен за решаване. Във и около гр. Силистра са разположени фирми с промишлена дейност, които са източници на замърсяване на въздуха с дим, сажди и други вредни химически вещества. След въвеждането в действие на металургичния комбинат “Сидерка” в румънския град Кълъраш през 1987 г. екологичната обстановка в гр. Силистра рязко се влоши вследствие на трансграничния пренос на замърсени въздушни маси с фенол, сероводод, както и с други химични елементи и съединения.
Основният водоизточник за общината е река Дунав, която е III категория приемник. Наблюденията и анализите на водите на реката показват увеличение на нитратите, амониевия азот и неразтворими вещества. Характерно е инцидентното замърсяване с петролни продукти на водите на река Дунав, като замърсителите най-често са извън територията на общината. В началото на 2000 г. по течението й премина цианидно замърсяване, предизвикано от румънска златна мина в близост до река Тиса. То обаче не оказа съществено влияние и няма отрицателен ефект върху състава на водата.
Подпочвените води, които се ползват като източници за питейно водоснабдяване, периодично се изследват от ХЕИ и ВиК за цвят, вкус, мирис, мътност, Рн, окисляемост, както и за съдържание на амоняк, нитрити, нитрати, хлориди и остатъчен хлор, фосфати, сулфати, магнезий, калций, желязо, манган, цинк, мед и флуор. Направените досега изследвания не са констатирали опасни за здравето на хората превишения на пределно допустимите концентрации на изследваните вещества.
Водите на намиращите се на територията на общината микроязовири не се замърсяват с битови и производствени води и засега предлагат добри условия за риболов и отдих.
Понастоящем твърдите отпадъци в общинския център се складират без допълнителна обработка на депо, разположено на 8 км югоизточно от гр. Силистра. С цел изпълнение на изискванията за третиране на битови отпадаци на ЕС с оглед присъединяването на България към Съюза в мерките за постигане на стратегическата цел на община Силистра е заложен проект за изграждане на регионално депо за битови отпадъци Силистра – Кайнарджа. Проектът е включен в Националната програма за управление на дейностите по отпадъци на МС и се финансира в частта проектиране от холандската фирма консултант “Тибодин”, а изграждането се финансира от МОСВ – НФООС, в периода 2000 – 2003 г. на обща стойност 14 млн. лв.
Състоянието на почвите на територията на общината е сравнително добро, с изключение на някои рядко срещащи се участъци, подложени на водна и ветрова ерозия.
Основна екологична цел: Подобряване на екологичния фон за свеждане до минимум на риска за здравето на гражданети от община Силистра.
Приоритетите в опазване на околната среда - изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, укрепване бреговата ивица на река Дунав и др., са заложени в мерките за изпълнение на стратегическата цел на общината.
В сферата на здравеопазването на територията на община Силистра са заети 1337 души, работещи в 7 здравни заведения в гр. Силистра – Районна болница (с разкрити 570 легла), Амбулаторно- поликлинично здравно заведение (Диагностично-консултативен център), Районна стоматологична поликлиника, Зъботехническа лаборатория (Медико-техническа лаборатория), Дом “Майка и дете” (с разкрити 150 легла), Детски ясли (4 на брой с 282 места и една детска млечна кухня), 7 селски здравни служби и 7 фелдшерски здравни пункта в селата Айдемир, Калипетрово, Иширково, Сребърна, Бабук, Брадвари, Срацимир, Смилец, Йорданово, Ветрен, Поп Кралево, Българка, Казимир, Ламбриново.
РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ НА ОБЩИНА СИЛИСТРА

1. Общински център за информация и услуги    /2000  - 2001 г./
Изграден е и работи общински център за информация и услуги на гражданите. Проектът е реализиран от съвместен екип на Обща администрация и дирекциите " Икономика" и " Устройство на териториите" .
Програма " Дунавска инициатива 1" , администрирана от ФРМС и финансирана от ААМР.   
 
2. Благоустрояване на междублоково пространство в квартал Изток  /2000  - 2002 г./
Благоустроен е квартал от ж.к. " Изток"   -   спортна площадка, детска площадка, кът за отдих на възрастни, зелени площи, паркинг-места, отводнителна канализационна мрежа. Проектът е реализиран от съвместен екип на дирекциите " Икономика" и " Устройство на териториите" . 
Програма " Дунавска инициатива 2" , администрирана от ФРМС и финансирана от ААМР.   
 
3.  Разработване и реализиране на идейна концепция за развитие  на " Дунавски парк"   /2000 - 2002 г./
Подпроекти:
3. 1  Разработена и публично обсъдена идейна концепция за възстановяване и развитие на дунавския парк  
3. 2  Изграден е кът на Кетъринг, който е любимо място за отдих и тихи игри
3. 3  Изградена е кът площадка за скейтборд и подход към Дунава
3. 4  Проектирана и изградена е Алея на дарителите
Проектите са реализиран от съвместен екип на Обща администрация и дирекциите " Икономика" и " Устройство на териториите" .
Дейностите са в рамките на Програма " Техническо побратимяване между български и американски общини" ,  администрирана от ФРМС и финансирана от ААМР .   
 
4.  Разработване на стимули за икономическото развитие на Силистра 2000 - 2003 г.
4.1 Разработена и приложена маркетинг стратегия за представяне икономическия потенциал на Силистра, включваща:
-  Две издания на маркетинг-брошура
-  Три издания на инвестиционен форум  - Силистра и представяне на инвестиционния  потенциал пред външни инвеститори и банки в София    
-  Разработване на проект за създаване и управление на бизнес  - инкубатор
Дейностите са в рамките на Програма " Техническо побратимяване между български и американски общини" ,  администрирана от ФРМС и финансирана от ААМР .   
 
5. Разработване на идейна концепция за изграждане на техно и аква парк, финансирана от програма Еко -   Линкс на Американската агенция за международно развитие / 2003г./   
 
6. Популяризиране на общото културно-историческо наследство Силистра  - Кълъраш, Румъния /2003г./
Дейностите са в рамките на Програма ФАР  - Трансгранично сътрудничество 2000 и се реализират  съвместно с Исторически музей  - Силистра и музея    " Долен Дунав"   -   Кълъраш.       
 
7. Изграждане на бизнес - офиси Силистра  -   Кълъраш, Румъния / 2003г. /
Дейностите са в рамките на Програма ФАР  - Трансгранично сътрудничество 2000 и се реализират  съвместно с Асоциацията на предприемачите  - Кълъраш. Община Силистра е партньор по проекта.
                 
8. JOBS " Заетост чрез подкрепа на бизнеса" /2001  - 2002 г./
Изграждане и разработване на агробизнесцентър /АБЦ/ и бизнесинкубатор /БИ/.
1. БИ с 16 производствени помещения, от които 11 са наети от 13 наематели  - фирми за производство и услуги. Подпомагане  в промоциране на дейността им в страната и извън нея. Подпомагане чрез финансовия лизинг от Проект JOBS.
2. АБЦ от началото на проекта: консултации - 122 бр., офис и информационни услуги, специализирани обучения / семинари  - обучени са 302 човека, създадена е устойчива заетост и са създадени 71 работни места временно заети  - 648 схема за гарантиране на кредити: разработени бизнеспланове- 68, одобрени за финансиране- 27 създадени маркетингови групи  - 1- на занаятчии създадени производствени групи  - 3- на зайцевъди, рибовъди, екоземеделци .   
 
9. Проект " Създаване на кайсиеви насаждения върху училищни земи" по Програма ПЛЕДЖ / 2000  - 2004 г. /
 
Проектът е разработен и защитен от общински специалисти, реализира се върху 40 дка от училищните земи на ОУ " Св.св. Кирил и Методий" в с. Брадвари. Създадени са 4 постоянни работни места и 16 сезонни.
Дългосрочната цел на проекта е 40% от печалбата да се реинвестира в обновяване на МТБ на училището, 1% да се отчислява за АИРИ, която администрира проекта останалата част да се влага в създаване на друг вид трайни насаждения върху другите земи    на училището в селото.

10.Енергийна ефективност  - общинска програма 2001-2002 г.
І етап:
Монтирани са  1 800 енергоспестяващи лампи на 31 улици в Силистра, в СОУ " Ю.Гагарин" , в Дома за стари хора в Силистра и в сградата на общинската администрация. В трите сгради са обновени отоплителните системи, а в Дома за стари хора са инсталирани слънчеви батерии. Очаквания ефект: 64% спестяване от досегашните разходи за ток и 27% от разходи на нафта. Гарант на 50% от банковия кредит е ААМР.
ІІ етап:
Пълен енергиен одит на общинските сгради на територията на Силистренска община.         
От месец октомври т.г. Силистра е включена в информационната мрежа на Центъра за енергийна ефективност " Ен Ефект" . По негов проект, финансиран от ПРООН, в Община Силистра е създадено бюро за енергийна ефективност. То е разположено в административната сграда и е оборудвано по проекта с компютърна апаратура, включена в националната мрежа за информационен обмен. Част от този обмен са данните и опитът от първия етап на общинската програма за енергийна ефективност.
 

Проект Финансиране от външен източник Собствено финансово участие
Енергийна ефективност 446 147 лв / заем от ОББ при облекчени финансови условия 231 127 лв от фонд Приватизация
68 597 лв от общински бюджет

11.Красива България   
Естетизирани и ремонтирани 32 обекта ангажирани 674 трайно безработни в СРР.

Проект                            Финансиране от външен източник  Собствено финансово 
  участие 
I-ва фаза 900 000 лв.  100 000 лв. 
II-ра фаза   80 000 лв.    80 000 лв. 
III-та фаза 360 000 лв.  360 000 лв.

12. Изграждане на Бизнес парк
 
13. Проект " Възможности за отглеждане на традиционни и въвеждане на алтернативни овощни култури в регион Силистра" по Програма " Обществен ФОРУМ" - четвърти кръг / 2004  - 2005г. /
Обща стойност - 36 895 лв. в т. ч. ШАРС /Швейцарска агенция за развитие и сътрудничество/ - 28 345 лв. / 76,83%/ и  Собствен принос - 8 550 лв. /23,17%/. Програмата се управлява от Сдружение  " БОЛКАН АСИСТ" и ФРМС.
Дългосрочна цел на Форума е да спомогне за създаване на благоприятни условия за изграждане на жизнеспособни и конкурентноспособни структури в овощарството в Община Силистра.
 
14. Проект  " Реконструкция и обновяване на Куршумлу джамия" /2004 - 2005г./
Проектът включва възстановяване на фасадите и мазилката, стенописите, входната врата, направа на нова дървена галерия със стълба.
Общо проектът е финансиран с 102 923 долара, от които 31 931 долара е финансирането от Американското посолство за поставяне на циментова обшивка, възстановяване на вътрешната мазилка и фасадите, възстановяване на стенописите и входната врата 22 579 долара са осигурени от други източници за възстановяване на стенописите, подновяване на подовата настилка, направа на нова дървена галерия със стълба и възстановяване на входната врата   48 413 долара са осигурени от Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет за поправка на покрива. 
 
15. Сертифициране на Община Силистра  - " Община, готова за бизнес развитие - 2005" .  
Дейностите са в рамките на Програма " Техническо побратимяване между български и американски общини" ІV фаза,  администрирана от ФРМС и финансирана от ААМР .   
 
16. Проект " Заедно да правим бизнес в Еврорегион  " Дунав Изток"
Община Силистра е партньор на АИРИ   Силистра при реализиране на дейностите и организиране и провеждане на Търговско изложение, Програма ФАР ТГС 2000.
 
17. Проект " Масмедия на Еврорегион " Дунав Изток" /2003 - 2004/
Проект по Програма ФАР ТГС СФМП България - Румъния 2001. Общината е партньор по проекта.
 
18. Проект " Европейска инициатива за равни възможности" по Програма " Европа" 2002 /2003-2004 г./
Общината е партньор на Европейски информационен център - Велико Търново.
 
19. Подготовка и разпространение на е-бизнес бюлетин 
Бюлетинът се подготвя от експерти от Дирекция " Икономика" , като основната му цел е да разпространява информация за работата на Дирекцията и възможностите за финансиране от различни актуални програми.
 
20. Разработени и подадени 2 проекта в подкрепа на МСП от региона към Министерство на икономиката по Програмата за Техническо сътрудничество с ФРГ, в резултат на което Общината е включена в " Програма за насърчаване на икономиката и заетостта" при Разработването на стратегия за насърчаване на   местната икономика.
 
21. Проект " Насърчаване на регионалното развитие в България" в рамките на Програмата за насърчаване на заетостта на Германското дружество за техническо сътрудничество.
По проекта работим от началото на 2005 г. В резултат на това през 2006 г.: бяха издадени 2 наръчника в тираж 1000 бр. в подкрепа на бизнеса и предприемачите, които са на разположение в Информационния център в Общинска администрация през м. октомври 2005 г.  представител на Дирекцията бе включен в група, която посети Германия по време на международното изложение EXPO REAL в гр. Мюнхен, където по специална програма взе работа в конференцията за споделяне на опит от новоприсъединените страни. Другата част от посещението включваше запознаване с опита на Германия при усвояването на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС проектът на Община Силистра " Дунавски бизнес парк" беше включен в обща брошура и представен през м. октомври 2006 г. на изложението за инвеститори EXPO REAL в гр. Мюнхен, Германия през м. декември 2006 г. двама представители от Дирекцията бяха на посещение в Германия и Унгария за обмяна на опит по усвояване на структурните фондове на ЕС.
 
22. Съдействие и подкрепа на МСП " Оливия" ООД и " Актуал" ООД при кандидатстване по Проект " Подпомагане на МСП от месодобивната и месо преработвателната промишленост за въвеждане на системата НАССР" , финансиран със средства от бюджета на Министерството на икономиката с по 10  000 лева за всяка фирма.
 
23. Търговско изложение
От 2000 г. служители от Дирекция " Икономика" организират самостоятелно и в партньорство есенното Търговско изложение в града, като за целта поддържат контакти с производители и търговци от цялата страна и фирми от Румъния.
 
24. Бирен фест
Като част от традиционните " Дни на Силистра" , представители на    Дирекция " Икономика" са основните му  организатори от стартирането му през 2002 год. до сега.
 
25. Общински план за развитие 2007-2013 г.
В съответствия със Закона за регионалното развитие Дирекция " Икономика" организира процеса на планиране, разработване и съгласуване за новия планов период.
 
26. По скрийнинг процеса, проведен от МРРБ по Национална Оперативна Програма Регионално Развитие 2007-2013   Дирекция " Икономика" разработи и предостави информация за 34 приоритетни обекта, които се нуждаят от средства за проектиране и изграждане. Получено е одобрение за 4 обекта.
 
27. Консултативен съвет по бизнес развитие и Консултативен съвет по въпросите на туризма
Дирекция " Икономика" работи в тясна връзка с изградените по наша инициатива структури, съгласува с тях различни предложения по основни планови документи и възможности за инвестиции.
 
28.Проект " проектиране на крайбрежната алея в Дунавски бизнес парк"
Проектът е на стойност 15 000 лева, финансиран от ААМР чрез ФРМС.
 
29. Проект " Планиране на местното икономическо развитие"
Програма Активни услуги на пазара на труда на " Вока Консулт" и партньор Община Силистра, целящ разработване на Инвестиционна стратегия и Комуникационна стратегия за привличане на инвеститори в Общината.
 
30. Проект " По-добри пътища, по-конкуретноспособен регион"                

Проектът  е приоритетна област в Общинския план за развитие 2004-2007 г. Той е и част от дейностите на Община Силистра по програма    " Техническо побратимяване между български и американски общини" и се изпълнява поетапно в продължение на три години. По време на предходните етапи беше разработен подробен устройствен план на зоната, въз основа на който беше извършено и техническо проектиране на благоустрояването на улица " Капитан Кръстев" . Тези последователни усилия дадоха възможност на Община Силистра да кандидатства за финансиране в рамките на програма ФАР  " Пилотна схема за интегрирано развитие на Североизточен планов регион" и да спечели грант за благоустройствени дейности в размер на 250  000 евро с договор BG 2003/004.937.11.03-01.06, сключен между Община Силистра и Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Проектът беше разработен от отдел " Икономическо развитие и международни програми" .         
 
Основният проблем, който решават проектните дейности е възстановяване на достъпа до Дунавския бизнес парк, осъществяващ се чрез ул. " Капитан Кръстев" . Последната е прекъсната в участък от 100 м и реално от 15 години не се използва по предназначение като пътна артерия, свързваща бул. " Македония" и ул. " Седми септември" . Затрудненият достъп до парцела води до липса на поддръжка и лошо сметосъбиране. Това от своя страна предизвиква силно замърсяване на зоната, част от която в момента се използва като незаконно сметище.

На изток от затворения участък, лошата пътна среда причинява финансови загуби и лош имидж на 13-те фирми, който осъществяват дейността си в района.  Тя влияе отрицателно  на интеграцията на много социално уязвими деца, настанени в сградите на Дневен дом за медико- социални грижи  за деца до 3 години  и Дневен център за деца и младежи  с увреждания, които са в непосредствена близост.  На изток от участъка, лошото състояние е довело до липса на постоянна поддръжка на съседния жилищен район, познат като " Цветарниците" . Що се отнася до свободните общински терени в зоната, затрудненият достъп до тях е пречка за продажбата им на потенциални инвеститори. 
 
Реконструкцията на ул. " Капитан Кръстев" , съобразена с Плана за регулация и застрояване е от особено значение за развитието на Дунавския бизнес парк, защото парцелираните незаети площи, общинска собственост ще повишат цената си и ще станат особено атрактивни за инвестиции. Тези терени са много удобни за разширяване и привличане на бизнес, заради разположението им в рамките на града и в същото време поради близостта им до Румъния.

Чрез отварянето на затворения участък и реконструирането на основния път и инфраструктурата,  Бизнес паркът ще стане печелившо място за инвестиции на зелено.         
През  месец май започна асфалтирането на улица " Капитан Кръстев" , което бе последен етап от изпълнението на дейностите по реконструкция и рехабилитация на участъка.  Изпълнител на строителните - ремонтните работи, на стойност 254  000 евро е Консорциумът    " Благстрой" ЕООД Силистра  - " Пътстроймонтаж" ООД Силистра, а строителният надзор се осъществява от " Пътинвест инженеринг" АД, гр. София. През месец април бяха монтирани голяма част от бетоновите бордюри. Поставено беше и уличното осветление, чието функциониране беше демонстрирано по време на текущия мониторинг по проекта на 25 април 2007 г.


През месец април беше проведено и последното обучение на тема " Разработване на индустриални/бизнес паркове" . Привличане на инвестиции и разработване на инвестиционна стратегия" .  За участници в тренинга бяха поканени представители на Община Силистра и Община Алфатар, която е партньор по изпълнението на проектните дейности. Лекторите представиха различните видове стратегии за разработване на терени , определени за изграждане на индустриални паркове: терени " на зелено" и на " кафяво" . Бяха обсъдени и следващите етапи за осъществяване на общинския проект " Дунавски бизнес парк" . Участниците се обединиха около становището, че след изграждането на улица " Капитан Кръстев" , която ще стане улица от първи клас, е необходимо да се засили маркетинга за привличане на външни инвеститори.    С изключителното съдействие на община Силистра и отдела за икономическо развитие и международни програми фирмата " Кантор Мениджмънт Консултанти" разработва Инвестиционна стратегия, съобщи началникът на отдела Галина Даскалова.
   
Завършването на проектните дейности и откриването на улицата ще беше ознаменувано с публично събитие през месец юни 2007 година.

31. Проект " Грижата за децата  - мисъл за бъдещето на Силистра" /2006  - 2007г./
Финансиран съгласно Механизъм за координация на управлението на предоставената безвъзмездна помощ за структурни реформи от Японското посолство. Обща стойност на проекта е 690 357, 70 лв., като от програмата се осигуряват 580 285 лв., а останалата сума 110 072,70 лв., представляваща ДДС, се осигурява от общинския бюджет. Конкретни цели на проекта са:
  - Да се въведат мерки за енергийна ефективност  - това ще доведе до намаляване на средствата за осветление и отопление на сградите ще се намали вредното влияние върху околната среда ще се подобрят условията за обучение и отдих, с цел формиране у децата естетическо чувство и отговорност за опазване на общественото имущество.
  - Да се улесни достъпа на деца с увреждания до местата за обучение, като едновременно с това се възпита  толерантно отношение към хората с увреждания.

32. Проект " Трансграничен туризъм по Долен Дунав" 2006 г.  на Окръжен съвет  - Кълъраш, финансиран от Програма ФАР ТГС 2004, като Община Силистра е партньор. В рамките на проекта се разработва обща стратегия за развитие на трансграничния туризъм в региона и се подготвят триезични рекламни материали за туристическите обекти.
 
На 28 ноември 2007 г. в гр. Кълъраш, Румъния ще се проведе заключителна конференция по проект " Трансграничен туризъм по Долен Дунав" .
Проектът стартира в края на миналата година, финансиран от Програма ФАР " Трансгранично сътрудничество Румъния  - България 2004 г." , като Окръжен съвет Кълъраш е водещата страна в проекта, а Община Силистра е партньор. Главната цел на проекта е подобряване на сътрудничеството на граничните региони от двата бряга на р. Дунав чрез създаване на институционална рамка за прилагане на мерките, отнасящи се до постоянното развитие на българо - румънския трансграничен туризъм.
На заключителната среща ще бъдат представени съвместните туристическите продукти, подготвени при реализирането на проекта  - туристически гид и дипляна, които ще бъдат издадени на три езика: български, румънски и английски език.
Очакван резултат след приключването на проекта е подписване на Протокол за присъединяване към Споразумението за трансгранично сътрудничество между неправителствени организации и културни институции от Окръг Кълъраш и от Община Силистра с цел развитие на туризма в трансграничната зона Кълъраш  - Силистра. В тази връзка екипът на проекта от Община Силистра е отправил покана до културни институции, НПО и туроператори от общината да приемат участие в подписването на Споразумението.