Природо - географски и ресурсен потенциал на общинската т...

[Mozo]

Природо - географски и ресурсен потенциал на общинската територия

УВОД
Една от най-важните особености на нашето съвремие е изострянето и сложното протичане на глобалните проблеми, които имат взаимнозависим социално-икономически, демографски, природно-ресурсен и екологичен характер, но засягат най-вече отношенията между природата и обществото. Поради това за решаването им са необходими не само обединените усилия на всички държавни, в това число и общини, но и промяна в съвременните нагласи и модели на поведение на правителствата, бизнеса, глупите и индивидите, комбинирана с развитие на науката и приложение на технологията. Необходима е и обща методологична основа, чрез която да се балансират приоритетите в развитието на съвременната цивилизация. Тази необходимост предизвиква появата на концепция за устойчиво развитие, която се превръща в нова парадигма на съвременното обществено развитие.
Тази дипломна работа отразява концепцията и намеренията за действия на общинското ръководство. Изходно начало при разработването и е анализа на фактическото състояние за периода 1997-2000г. На тази основа са разкрити основните тенденции и факторите за устойчивост, влияещи на развитието на общината.
Определени са приоритетните направления на развитие на Община Раковски, както и механизмите на тяхното управление, всестранно ресурсно осигуряване и контрола за изпълнението им.
Целта, която си поставя дипломанта при изготвянето на дипломната работа е да ни разкрие поотделно териториалните фактори за устойчивост на Общината, мобилизиране на общинските сили и рисурси и тяхното по-целенасочено и ефективно използване, за привличане на нови инвестиции в общинската икономика, в т.ч. и чуждестранни, за интегриране на възможностите и усилията на всички нива и звена за нейното стабилизиране и по-нататъчно укрепване.
С оглед изпълнението на посочената цел са поставени следните задачи:
да се анализира състоянието на общината като цяло и на селищата в нея, на техните връзки и взаимоотношения, както и тези с основното ядро на областта град Пловдив;
да се разкрият тенденциите на устойчиво развитие на факторите, които ги определят. На тази основа да се определят перспективите за успешно развитие на Общината;
да се очертаят новите условия и възможности, съобразени с новите реалности – икономически, социални и така нататък;
да се създадат условия за хармонизиране на отделните елементи и протичащи процеси в сложния общински механизъм, както във времето, така и в пространството;
да се дефинират конкретните задачи, мероприятия и управленски механизми за тяхното изпълнение;
ГЛАВА I ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ И РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩИНСКАТА ТЕРИТОРИЯ

1. Местоположение на общината в регионалното и областното физическо пространство – стратегически характеритики.
Община Раковски се намира в западният Тракийско-Родопски район, който се формира на територията на Пловдивска област (бившите Пловдивски, Пазарджаишки и Смоляски окръг) под въздействието на редица районообразуващи фактори, решаващо значение от които имат социално-икономическите. Те определят достигнатото равнище на стопанско развитие на територията. Районът на север достига до билото на Стара планина, на запад граничи с Югозападния район (Рила, долината на река Места и рида Дъбраш), на изток с Източния Тракийско-Родопски район (Сърнена гора, Старозагорското поле, Източните Родопи), а на юг границата съвпада с държавната граница с Република Гърция. В тези си граници районът заема територия, възлизаща на 13 585 кв. км (12,3% от територията на страната).
Пловдивска област има важно кръстопътно местоположение, което е играло важна роля в стопанското му развитие през всички исторически времена. В нея се пресичат диагоналния път от Западна Европа за Истанбул с меридионалният път от Свищов – Троян – Карлово – Пловдив – Смолян. От значение са пътните мегистрали, свързващи Югозападна България с Българското черноморско крайбрежие.
Област Пловдив е разположена на територия 5 976 кв. км, което е 5,4% от територията на страната. На територията на областта има 16 общини: Пловдив, Асеновград, Хисаря, Карлово, Марица, “Родопи”, Кричим, Стамболийски, Перущица, Раковски, Садово, Брезово, Калояново, Лъки, Първомай и Съединение, с 215 населени места, 16 от които са градове. Населението на областта е 724 500 души, или 8,8% от населението на Република България.
Територията на Община Раковски (приложения 1,2,3) е разположена североизточно от областния град Пловдив в източната част на Пловдивска област. По-конкретно тя заема източната част на Пазарджишко-Пловдивското поле. Границите й са:
север и североизток – Община Брезово, Пловдивска област
изток – Община Братя Даскалови, Хасковска област;
юг – Община Садово, Пловдивска област;
запад, югозапад – Община Марица, Пловдивска област
запад – Община Калояново, Пловдивска област;
В зависимост от разположението на Община Раковски, там е благоприятно отглеждането на почти всички видове култури. Тя притежава благоприяятни почвено-климатични условия, което обуславя развитие както на интензивно земеделие, така и на промишленост.
Важна стратегическа характеристика на Общината е, че тя попада на основната магистрална линия №8 в направление “Запад–изток” – София – Пловдив – Стара Загора – Бургас.
2. Характеристика на природните условия и ресурси – степен на усвоеност и използване.
Територията на Общината има напълно равнинен релеф. Пазарджишко-Пловдиското поле, което представлява западната част на Горнотракийската низина се отличава с еднообразна алувиална почва, покрита в по-голямата си част от финни глинести пясъци.
Според комплексната физикогеографска подялба на България в природогеографско отношение Общината принадлежи към Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, към Тракийско-Тунджанската подобласт на Тракийско-Странджанската област.
В геоморфоложко отношение територията на Община Раковски се намира в преходната геоморфоложка област на страната, по-конкретно в Горнотракийската низина. Разположена е северно от река Марица, като в най-южната си част от речната тераса. Река Стряма, в малък участък, я пресича в западната й част. Характерен за района е равнинният и слабо хълмист релеф със средна надморска височина приблизително 180 метра.
През територията на Общината преминават също река Карадере и десния й приток река Сребра (в горното си течение тя носи имената Златица, Златно дере, Селска река). На последните две реки няма изградени хидроложки станции. Реките дренират подземните води от кватернера, като по време на пълноводие ги подхранват, а при ниски стоежи подземните води подхранват речните. Значително количество от подземните води се дренират и по изкуствен път, чрез изградените водоземни съоражения за водоснабдяване и напояване. Потокът,формиран в кватерния водоносен хоризонт се подхранва изключително от падналите валежи и напояването, а също така и от склоновите води на близките планини. За долен упор на водите от кватернера служат мощни глинесто-ослевролитови отложения с отделни глинесто-песъчливи прослойки. За част от района (урановите находища), където са правени изследвания е установено, че нивото на напорните води, формирани в плиоценките седименти се различава от това на водите в кватерния безнапорен хоризонт, което свидетелства за липсата на връзка между тях.
Общината попада в областта на Пловдивската напоителна система, характеризираща се с добре развита в близкото минало мрежа от напоителни и отводнителни канали, стопанисвани от “Напоителни системи” АД – Пловдив.
Територията на Община Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, разположена южно от Стара планина. Тя се отличава със значително по-мека зима и сухо лято. Основна роля в случая има Стара планина, която се явява бариера, преграждаща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. В същото време тя спира и топлите въздушни маси на север. Снежната покривка се задържа средно 30 дни през годината. Понякога при нахлуване на крайностуден арктичен вятър може да наспъпи и намаление на минималните температури. Пролетта започва рано. Температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средно-денонощната температура най-често е повече от 10оС. Валежите, които падат през този сезон оказват благоприятно влияние за развитие на земеделските култури. През лятото температурите се повишават, а валежите са незначителни (най-голям недостиг на влага земедеските култури изпитват през месеците юли и август), характерни са честите засушавания.
Астрономеските фактори благоприятстват за формирането на климатичен комфорт, при което периода на “ултравиолетовия глад” е сравнително ограничен. Средната продължителност на слънчевото греене е 2264 часа годишно, поради което радиационния бъланс е предимно положителен, а в пряка връзка с него е и термичния режим, за който е изчислена средногодишна температура 12оС. Средната юлска температура е 23.2оС, а януарската 0.4оС. Зимата е мека, а лятото топло, дори горещо.
Температурните инверсии обхващат с изключително висока честота (около 80%) въздушния басейн на цяла Горна Тракия, включително и територията на Община Раковски. Те ограничават естествената вентилация на района и водят до бързо нарастване на атмосферните замърсители.
Атмосферната влага е в пряка зависимост от температурния режим на въздуха, като средно годишната относителна влажност е около 70%. Изключително ниските стойности на относителна влажност на въздуха са закономерно свързани с периодите на появата на фьон, характерен за зимния и пролетния период.
Валежите и техния режим са в зависимост от преходното положение на Горнотракийската назина. Наблюдава се тенденция към нарастване на валежите през пролетта и намаляване през лятото. Средногодишната сума на валежите е доста ниска и под средната за страната, поради валежната сянка на Стара планина – 539мм/годишно.
Ветровете със западна компонента доминират, а на второ място са източните ветрове. Най-чести са ветровете с по-малка скорост от порядъка на 2-5 m/s, силни ветрове със скорост >14m/s се наблюдават изключително рядко. Дори фьоновите ветрове, които се приемат като силни са със скорост <10m/s. Интересна е появата на местните ветрове по теченията на реките, но преки микроклиматични изледвания не са провеждани.
Посоката на ветровете, предимно югозапад-югоизток и наклона на терена (в същата посока) отнасят замърсителите на въздуха и водата по-далече от населените места, докато тези в покока северозапад са потенциални замърсители на територията. Този факт следва да се има предвид, както при решаване на екологичните проблеми, така и при благоустрояването на региона.
Територията на Общината понякога е обект на поройни дъждове, гръмотевични бури и градушки, особено пагубни за селското стопанство през лятото. Характерни са и честите засушавания – до 7-8 години.
Есента е значително по-топла от пролетта. Температурата през октомври е по-висока от априлската. В резултат на нахлуването на студени въздушни маси и радиационното изстиване през нощта се образуват късни пролетни и ранни есенни слани. Преобладаващи са западните и северозападни ветрове. Средно годишната относителна влажност е около 73%.
Територията на Община Раковски е бедна на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Разполага в изобилие с инертни материали и главно строителен камък. Неограничени запаси от него притежава кариерата в село Шишманци. Там са изградени инсталация и асфалтова база. Край село Шишманци има също варници. Кариери за пясък на територията на Община Раковски няма.
В землището около селата Белозем и Момино село е открит уран. В близкото минало той е бил предмет на експлоатация. За съжаление урановите находища са се експлоатирали досега по най-неподходящ начин, което е и причина за силно замърсяване на почвата в района.


От подземните природни богатства в Общината предмет на интензивна екплоатация са подземните води от квартерния безнапорен водоносен хоризонт.
Основни реки, които отводняват и обводняват територията на Община Раковски са Марица и Стряма.
Подпочвените води са твърде високи върху цялата територия на общината. През зимата и пролетта за някои места достигат до един метър от повърхността на земята, например землищата на Секирово, Белозем, Момино село и Шишманци.Почвите в границите на Общината са определени при почвено картиране през 1992 година предимно като: алувиално-ливадни, средно мощни, средно песъчливо глинести, некаменисти, развити върху безкарбонатно-алувиални отложения. Най-широко разпространена в разглежданата община заемат канелено-горските почви, следвани от черноземните смолници и алувиалните почви.
Канелено-горските почви са разпространени в землищата на село Белозем, квартал Генерал Николаево, квартал Секирово на град Раковски в част от землището на селата Стряма и Шишманци.
Канелените горски почви се отличават с понижено плодородие. Те притежават малки запаси от органично вещество и минерални хранителни елементи чувстват нужда от изкуствено напояване.
При прилагане на необходимите мероприятия върху тези почви могат успешно да виреят почти всички житни култури, зеленчуци, някои овощни видове.
Чернозем смолниците заемат голяма част от землището на село Болярино и част от замлището на квартал Генерал Николаево. Тези почви притежават водоустойчива структура и много голяма водоемкост. Подходящи са за отглеждането на пшеница, ечемик, царевица, фасул, памук, слънчоглед, фий, грах, люцерна и други.

Алувиалните почви заемат долината на река Стяма, част от землищата на селата Стряма и Момино село,както и тясна ивица от землището на квартал Генерал Николаево. Тези почви притежават благоприятен въздушен режим, рохкав строеж, не са пластични, имат малко съпротивление, при обработване не се напукват.
Алувиално-ливадните пчви се отличават с ниското си естествено плодородие, което налага третиране с органически и изкуствени торове. Върху тях виреят добре зеленчуци.
Характеристиката на природните условия и ресурси в община Раковски дава основание да бъдат направени следните изводи:
територията на Община Раковски е бедна на рудни и нерудни изкопаеми. Разполага в изобилие с някои инертни материали, главно строителен камък;
общината е богата на подпочвени води. Водните ресурси, с които тя разполага са в състояние да посрещат нейните потребности за нормално осъществяване на дейността й;
общината притежава благоприятни почвено-климатични условия и равнинен релеф, което обуславя развитие, както на интензивно земеделие, така и на промишленост;
териториалните ресурси – население, земя и така нататъка са достъпни в настоящия момент тя да развива редица важни сектори на икономиката и социално-икономическия живот. За съжаление, те не се използват в необходимата степен все още;
същото може да се каже и по отношение използването на природните уславия. Има свободен потенциал – главно земя и природни, климатични дадености, които биха допринесли за развитието на Общината;




3. Екологична характеристика на селищната и междуселищната територия.
Състоянието на екологичните условия в Общината е разгледано на базата на тези обекти, в това число и извън регулационните граници или близо до тях, които оказват или при специфични условия биха оказали съществено влияние върху околната среда.
В случая се приема подхода, заложен в градоустройсвения план на град Раковски: проблемите се разглеждат териториално, по селища, като в отделна група е отделен новият център между кварталите Генерал Николаево и Секирово. След това са групирани източниците на замърсяване в отделните селища по зони.
Източниците на замърсяване са:
1. Квртал Парчевич – Свинекомплекса, мелницата и ракиеизваряването. Към свинекомплекса няма изградено пречиствателно съоръжение на водите. Отпадните води се изпускат в канали или в земята. То е в близост до жилищните квартали и питейните водоизточници. Мелницата замърсява предимно въздуха, тъй като няма прахоуловители. Казаните за ракиеизваряне изхвърлят отпадъците си в канала край селото. Селището е без канализация, което е сериозен проблем.
2. Квартал Секирово – Промишлена зона – най-голям замърсител на околната среда тук е промишлената зона, разположена в южната част на селището, Западно от шосето Пловдив-Брезово са разположени терените на Благоустройство и комунално стопанство, цех КАМ (бивш ЗДМ) за производство на машинни детайли, складова база за горивни и строителни материали, овчарници, цех за стъклопласти, КТК”Тракторен завод” за производството на машинни детайли. Тук се намират още пазар, ОСО и терени, предвидени за часни фирми.
Сериозен замърсител на въздуха тук е бетоновия възел, независимо, че са спазени нормативните изисквания за него.
Поради състоянието на икономиката в региона останалите предприятия не функционират и не замъсяват околната среда.
Проблеми съществуват относно пречистването на водите от производствен и битов характер. Засега не се улавят всички отпадни води.
Квартал Секирово – Западна зона – Тук са разположени оранжериите на шосето за квартал Генерал Николаево, които замърсяват частично въздуха; хлебозавода, който работи с горелки на мазут; фирма “Легия”.
3. Нов център – Тук се намира канала, който идва от Момино село. Замърсяват се и най-вече водите. Има градска пречисвателна станция, построена близо до стадиона, но тя следва да се реконструира.
4.Генерал Николаево – Промишлена зона – тази зона от квартала заема югозападната му част. Предприятията, административните сгради и учрежденията, явяващи се източници на замърсяване са разположени от двете страни на пътя.
Тук се намират КК”Първи май”, цех 3, Пътно управление, РПК, Болницата, цех 500 за интендантенско обслужване, “Биохран” за производство на сладолед.
Генерал Николаево – Северна зона – Доскоро източници на замърсяване тук са били селскостопанския двор, овчарниците и парниците. В настоящия момент те практически не съществуват. Освен тях има и цех за пластмаси и шивашки цех. Първият от тях замърсява както въздуха, така и водата.
Генерал Николаево – Източна зона – Тук също се намират редица замърсители: ракиеизваряването, мандрата, тухларната фабрика, сметището, цех за дърводелски услуги и други.
Рекултивация на терена на тухларската фабрика фактически не се извършва, не се озеленява района на фабриката и извън нея.
Липсват достоверни данни за вида, количеството и състава на генерираните твърди отпадъци на територията на Общината. Преобладават отпадъците от производствени предприятия: минирални и трансформаторни масла, алуминиеви изрезки, остатъци, луминисцентни лампи, сорови кости, органични разтворители, болнични отпадъци и други. Не малък дял заемат и битовите отпадъци, събирани от населението.
Осъществява се досега от общинското предприятие “БКС” – специализирано в тази област на дейност. То притежава специализиран транспорт и други необходими средства за тази цел.
В повечето селища Общината има определени терени за сметища, като отпадъците се извозват със собствен транспорт и практически няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Вече се посочи, че всички населени места в Общината имат определени терени за сметище. Най-често това са земи за пасища и мери. Не се извършва какъвто и да е мониторинг.
На територията на Общината съществуват и много терени замърсени и превърнати в нерегламентирани сметища. Не са известни площите и количествата на отпадъците, намиращи се върху тях.
Не се използват други форми на обезвреждане. Фирма “Инсо”ЕООД, разположена край град Раковски има инсталация за обезвреждане на отработени моторни масла. На територията на “Тракия РМ”ЕООД се обезвреждат технологични отпадъци от уранодобива, площадки и замърсени почви.
Екологичното състояние на Общината може да бъде обобщено както следва:
на замърсяване е подложена природната среда в рамките на града и прилежащата му територия. Източниците на замърсяване са от промишлен, селскостопански, транспортен и битов характер;
в процес на изграждане са много малко на брой пречиствателни съоражения на въздуха и водите, като в същото време по-голяма част от тях практически не се използуват (бездействат);
не е осигурена подходяща система за събиране на отпадъците: недостиг на съдове (респективно недостатъчен брой съдове съгласно броя на домакинствата), нерационални схеми за движение на транспортните средства и събирането на отпадъците;
неефективна технология на уплътняване на отпадъка, което повишава разходите и намалява ефективността;
не се съхраняват добре и съобразно санитарно-хигиенните изисквания контейнерите за събиране на отпадъците;
не се работи с обществеността и не се извършва превантивна дейност за ограничаване на генерираните отпадъци;
не се осъществява организирано събиране и извозване на твърдите битови и други отпадъци в другите селища на общината освен в град Раковски;
отпадъците се извозват на неизолирани, неоградени и неадминистрирани сметища, които да отговарят на изискванията;
не се прилага стратегия за отпадъците и рециклирането им;
липсват данни за производствените отпадъци, съгласно Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;
липсват оценки за въздействието на отпадъците върху околната среда за предприятията, генериращи значителни количества производствени и опасни отпадъци;
общината не разполага с терени, отредени за производствени и опасни отпадъци;

ГЛАВА II ИКОНОМИКА И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА РАКОВСКИ – СЕГА И В БЪДЕЩЕ
1. Секторна структура на общинската икономика – местна и регионална.

Община Раковски разполага със сравнително добре изгарден, териториално обособен икономически комплекс за мащабите си. Той включва предприятия за различни отрасли на икономиката: промишленост, селско стопанство, строителдство, съобщения, транспорт, търговия и други. Отраслите са представени и от съответни подотрасли.
Характерни за икономиката на Общината са:
разнообразна отраслова и подотраслова структура на изградените мощности;
сравнително добра инфраструктура за обслужване на икономичиския комплекс;
сравнително добре подготвен кадрови потенциал;
сравнително добри възможности за преработка на суровини, произвеждани на територията на Общината – месопреработване, маслодобив, млекопреработване, хлебопроизводство и други;
Приходите от дейността на икономическите субекти за 1998 година са посочени в таблица 2










Приходи от икономиката на Община Раковски през 1998г.
Таблица 1
№ Показатели Същностно изражение в деноминирани лева
1 Общо приходи в т.ч. 44243,633 лева
Нетни приходи 39491,118 лева
Реализирана нетна печалба 1601,037 лева
2 Приходи по форми на собственост:
Частен сектор в т.ч. 37643,490 лева
нетни приходи 34296,842 лева
Реализирана нетна печалба 1428,392 лева
Обществен сектор в т.ч. 6600,143 лева
нетни приходи 5194,246 лева
Реализирана нетна печалба 172,645 лева
Забележка: Данните са взети от областното статистическо бюро.
Видно от посочените данни е, че приходите за 1998 година от частния сектор са 85,08%, а от обществения сектор са 14,92% в сравнение с приходите общо. Ако се направи един по-подробен анализ и се разгледа каква част от общите приходи се пада на частния сектор и каква част на обществения, може да се установи, че нетните приходи от частния сектор са 86,85%, а за обществения сектор те са 13,15% в сравнение с нетните приходи общо за цялата икономика. Реализираната нетна печалба за 1998 година в частния сектор е 89,22%, а в обществения сектор тя е едва 10,78% в сравнение с реализираната нетна печалба общо.
Сравнявайки частния с обществения сектор може да се направи извода, че общите приходи в частния сектор са 5,7 пъти повече от общите приходи в обществения сектор; нетните приходи в частния сектор са 6,6 пъти повече от
тези в обществения сектор; реализираната нетна печалба в частния сектор е 8,3 пъти повече от нетната печалба, която реализира обществения сектор.
Извод:
Като цяло изводът, който може да се направи е че в Община Раковски преобладаващ е частния сектор, тоест преобладават предприятия и стопански организации, изградени на основата на частната собственост и приходите, които общината получава са предимно от частната собственост, почти незначителни са приходите, получавани от обществения сектор.
По отрасли приходите в Общината са посочени в таблица 2:


От посочените данни в таблица 3 може да се констатира, че Общината е загубила облика си на промишлен комплекс. Относителното тегло на приходите от промишлеността е едва 28,71%. Най-високо е относителното тегло на приходите от търговията – 53,45%, тоест повече от половината от приходите в икономиката на Общината са в резултат на търговска дейност.
На трето място по относително тегло се нареждат приходите от селското стопанство – 12,32%, отрасъл строителство е с относително тегло – 1,83%, транспорта е с 1,43%, горското стопанство е с 1,12%, други – 1,14%.

Диаграма 1

Основни структуроопределящи отрасли за икономиката на Общината към настояция момент са търговията, индустрията и селското стопанство. Останалите отрасли имат незначително влияние в общинската икономика.
Така формираната отраслова структура може да се оцени като неблагоприятна за Общината. Много високото относително тегло на приходите от търговията показва, че се изгражда икономика от “консумативен” тип, вместо от “производствен” тип. Този извод е много съществен за по-нататъчното развитие на общинската икономика.
От казаното, като проблем се очертава отрасловото преструктуриране на икономиката в полза на производствените отрасли.
Нетната рентабилност в предприятията на Общината средно за 1998 година е 4,05%, изчислена спрямо нетните приходи. Поради липса на данни от предшестващи години и това, че данните от 1999 година не са доотработени не може да се направи сравнителен анализ на този процес, тоест каква е тенденцията в изменението на рентабилността.
Осреднената нетна рентабилност за всички отрасли на общинската икономика е около средното равнище. Би следвало да бъде в границите на 8-10%. От това произтича проблема за повишаване на рентабилността на предприятията на Общината.
Изграждането на новите мощности в подотраслите на хранително-вкусовата промишленост е съобразено с нови тенденции и перспективите на развитие на съвременните технологии и техника. Това обаче не се отнася за всички отрасли на общинската икономика.
Степента на концентрация и специализация е ниска. В Общината преобладават голям брой малки фирми с ниска степен на техническа въораженост на труда. Това обуславя в ридица случаи ниската производителност.
Голяма част отразполагаемите дълготрайни материални активи са физическо и морално остарели. В новоизградените предприятия от хранително-вкусовата промишленост и от части в “Легия”АД дълготрайните активи са в добро състояние. В останалите предприятия те се нуждаят от ремонт и замяна.

2. Териториално-устройствена концентрация и специализация на общинската икономика и приоритетните й сектори.
Приоритетните сектори на общинската икономика са очертани в следните направления:
Водещото място, има техническата инфраструктура, която е един от важните приоритети на Националния план за регионално развитие и се основава на ускореното изграждане на реконструкция на техническата инфраструктура от областно и местно значение. За изпълнение на посочения приоритет, приети са следните цели и подцели, отнасящи се до:
Пътно-транспортната мрежа на Община Раковски. Особено важно значение има развитието на транспортно-пътната мрежа, рехабилитацията и модернизирането й, а именно:
проект за основен ремонт на път IV – 80509;
проект за основен ремонт на път ІV – 56044;
основен ремонт на път ІV – 80513 – “село Шишманци-квартал Секирово”;
основен ремонт на път ІV – 56044;
околовръстен път на град Раковски;
основен ремонт на път ІV – 80509 – “квартал Генерал Николаево-квартал Секирово”;
основен ремонт на улици в Община Раковски;
благоустрояване на улица “Вълтава” град Раковски;
основен ремонт на моста на река Стряма на път ІІ – 56км. 84;
основен ремонт на моста на река Сребра на път ІІ – 56км. 75;
основен ремонт на път ІІ – участък Генерал Николаево;
изграждане на нови улици в Община Раковски;
Водоснабдяване и канализация.
Това е един от проблемите, на които Общинското ръковоство следва да отдели особено внимание. Неотложни цели и задачи са:
актуализация на технико-икономическия доклад за каналаизация на град Раковски;
разработване на технико-икономически доклад за канализацията на село Белозем;
разработване на технико-икономически доклад за канализацията на село Стряма;
реконструкция на водопроводната мрежа в село Стряма;
довършване на помпената станция в Момино село;
реконструкция и модернизация на пречиствателната станция в нов център в град Раковски;
изготвяне на проект за пречиствателна станция в град Раковски;
ремонт на водопроводната мрежа в град Раковски;
разширяване на вътрешната водопроводна мрежа в населените места на Общината – водоснабдяване на нови кварталаи;
укрепване на бреговете на река Сребра;
изграждане на основен колектор за канализацията на Община Раковски;
подобряване на водоснабдяването на всички население места;
реконструиране на пречиствателната станция на болницата;
Енергийна мрежа
основен ремонт на електрическите мрежи в Община Раковски;
поддържане в изправност на ел. Снабдителната система в Общината;
елекрифициране на новите квартали;
инсталиране на енергоспестяващо улично осветление;
проучване на възможностите за използване на нетрадиционни източници на енергия – слънчева енергия и други;
Комуникационна мрежа
проучване възможностите за изграждане на цифрова АТЦ;
разработване на проект за изграждане на цифрова АТЦ – град Раковски;
подобряване на пощенските услуги;
повишаване на телефонната плътност на Община Раковски;
Топлоснабдителна мрежа
проучване възможностите за газифициране на Общината;
изграждане на газоразпределителна мрежа игазифициране на град Раковски;
Депата за твърди битови отпадъци
разработване на проект за изграждане на депо за твърди битови отпъдъци в град Раковски;
изграждане на депо за твърди битови отпъдъци в град Раковски;
създаване на нов организационно-технологичен механизъм за събиране и третиране на всички видове отпадъци;
интегрирано управление на отпадъците, базирано на финансовата заинтересованост на:
населението;
собствениците на предприятия в различните сфери на дейност;
въвеждане на механизъм за стимулиране ръзделното събиране на отпадъците;
маркиране и ограждане на сметищата в Общината;
създаване на система за администиране на депото за твърди битови отпадъци
От диаграма 2 се вижда, че по-голямата част от средствата, необходими за изпълнението се осигуряват от Община Раковски – главно извънбюджетни източници и финанасова помощ от различни организации в страната и чужбина:

Диаграма 2
От гледна точка бъдещето развитие и функциониране на Община Раковски, е приета следната основна цел: СПИРАНЕ СПАДА И ОСИГУРЯВАНЕ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКАТА ИКОНОМИКА, за изпълнение на която следва да се реализират следните подцели:
Отраслово преструктуриране на Общинската икономика:
увеличаване относителния дял на индустрията в съвкупния общински продукт;
нараствоне дела на селскостопанското производство;
създаване на нови организационно-структурни форми за стопанска дейност;
разширяване на пазарите, на пазарните сегменти и ниши;завършване процеса на приватизация и смяна на собствеността в Общинатапостприватизационен контрол на предприятията за спазване на поетите ангажименти, съгласно окончателните договори за приватизация;
подпомагане ликвидирането на недействащите предприятия и/или техните обособени части (ЗДМ, “Редки метали” и други);
съзваване на условия за използване на материалната база (част от нея) на ликвидираните предприятия и обособени части за развитие на общинската икономика;
Повишаване на рентабилността на общинската имономика два до четири пункта.
използване на вътрешните резерви на общинската икономика;
технологично и техническо обновление;
специализация на производството;
научно обслужване и развойна дейност;
по-пълно използване на наличните ресурси;
повишаване качеството и конкурентната способност на продукцията и услугите
Развитие на структуроопределящите отрасли на Общинската икономика.
Индустрия
преимуществено развитие на подотраслите на хранително-вкусовата промишленост и главно: консервна промишленост, млекопреработване, месодобив и месопреработване, хлебопроизводство, маслодобив, сладкарство и други;
затваряне на цикъл “селскостопанска продукция – краен продукт”;
по-нататъшно развитие на шивашката (конфекционна) промишленост;
Селско стопанство
максимално използване на природоклиматичните и интензивни факотри за възстановяването и развитието на селското стопанство;
подпомагане създаването на организационно-правни форми, отговарящи на новите условия и потребности: земеделски кооперации на базата на частната собственост върху земята и капитала, земеделски сдружения, частни земеделски стопанства;
създаване на звено за информационно обслужване на заинтересованите селскостопански производители – пазарна, технологична, биогенна, порастителна защита и друга информация;
стимулиране производството на екологично чиста продукция;
опазване на земедеската земя от замърсяване;
подпомагане създаването на агроцентър;
модернизиране на Общинското тържище, преобразуването му от неделно в ежедневно, за продажба на селскостопанска и друга продукция на едро и дребно и затваляне цикъла “производство-реализация”;
увеличаване размера на поливните площи;
подпомагане научното обслужване на земеделието;
. създаване на условия за по-пълно използване на ;
природните възможности на територията на Общината за развитието на земеделието и животновъдството: зеленчукопроизводство, в това число оранжериино, овощарство (череши, ябълко, сливи и други), лозарство, овцевъдство, говедовъдство, свиневъдство, прицевъдство и главно отглеждане на гъски;
съдействие за по-пълното използване на земеделските земи по предназначение;
подпомагане опазването на слскостопанска продукция от кражби;
Строителство
засилване на инвестиционната дейност на Общината в съответствие с развитието на Общинската инфраструктура;
възлагане на обществени поръчки за изпълнение на строителната програма на Общината;
Развитие на малкия бизнес
предоставяне на неизползвания сграден фонд на територията на Общината, в това число и от социалната инфраструктура, за създаване на малки и средни предприятия;
формиране на предприемачески климат и предприемаческо лоби;
създаване на център за консултации и информационно осигуряване на бизнеса с пазарна, техническа и друга информация;
създаване на Общински – бизнес инкубатор, с цел подпомагане развитието и укрепване на малките фирми;
създаване на Общински бизнесцентър;
предложения до съответните министерства за деактуване на държавна частна собственост на територията на Общината в общинска частна собственост;
иницииране създаването на организационна форма (съюз, сдружение) на Общинския бизнес и участие на общината в дейността й;
подкрепа на частната инициатива на малките и средни собстници, за финансова помощ и кредитиране, пред различни фондове – програ САПАРО и други присъединителни фондове на Европейския съюз;
намиране на стратегически инвеститори с цел привличане на свежи капитали за Общинската икономика;
създаване на микропромишлини центрове и зони за малките и средни фирми като алтернатива на сегашната икономика;
предоставяне на възможности за реклама на бизнеса при преференциални условия (билбордове, пана, обществени сгради и други);
предоставяне на Общинска собственост, при преференциални условия, за развитие на високотехнологични отрасли (химическа промишленост, машиностроене и други);
използване процеса на приватизация, като предпоставка за създаване на малки и средни предприятия – например приватизиране на обособени части, незавършени обекти на строителството и други;
даване на преференции на малки и средни предприятия, спечелили в конкурсните приватизационни процедури;
подготовка на местния бизнез за участие при реализацията на централизирани инвестиции;
Реализацията на приоритетното направление “Социализация (социална насоченост)” е свързана с подобряването качеството на живот на живеещите в Общината и доближаване до европейските стандарти. Целите, поставени пред общината са:
Намаляване на безработицата и довеждането й до поносимото равнище
за периода 2000-2006г. да се разрият 2000 броя нови работни места;
в съответствие с планът за действие да се разработи Общинска програма за заетост;
да се проучат и използват нови форми на заетост в Общината – самонаемане, надомна работа, фрайчайзинт, семеен бизнез и други;
подпомагане създаването на нови организационни форми от типа на смесени предприятия, които да доведат до нови инвестиции, технологии, ноу-хау и така нататък;
иницииране разработването на различни програми и проекти с партньори с дриги страни;
стимулиране на инициативите за развитие на малкия бизнес с цел – разкриване на нови работни места;
преодоляване дисбаланса между търсенето и предлагането на работни места;
целенасочено подпомагане на оформените рискови групи на трудовия пазар, чрез преквалификация за успешната им трудова реализация;
развитие на вторичен трудов пазар и алтернативна трудова заетост. Чрез улесняване достъпа на заинтересованите до информация и услуги, стимулиращи трудовата заетост и непрекъснато развитие на човешките ресурси;
Повишаване доходите на работищите в Общинската икономика и другите сфери на публичните дейности.
Преструктуриране на Общинското здравеопазване и стартиране на здравната реформа. – То включва съвкупност от цели на Общинската икономика, но тези цели не са приоритетни за нея, а именно:
преструктуриране на болничната и доболничната помощ съгласно законовите изисквания и главно Закона за лечебните заведения и Търговския закон;
приватизация на здравните заведения в Общината;
създаване на нови организационно-структурни звена: медицински диагностичен център за специализирана медицинска доболнична помощ и общопрактикуващите лекари и стоматолози за оказване на неспециализирана доболнична помощ;
разработване на нова организационна структура на управление на Общнска болница;
акредитирането на болницата, съгласно нормативните изисквания;
подобряване профилактиката и осигуряване на по-квалифицирано, по-качествено, по-бързо здравно обслужване на населението на Общината;
оптимизиране използването на материалната база и легловия фонд на здравните заведения;
провеждане на мероприятия за намаляване на смъртността и главно детската смъртност;
използване на наличната база за постепенно изграждане на един или няколко хосписа;
Преструктуриране на образователната система и привеждането й в съотвестствие с демографското състояние и новите потребности на Общината.
обединяване на учебни заведения, закриване на други, изменение профила на трети;
инвентаризиране на наличната материална база в областта на образованието и определяне на перспективите за ефективното осъществяване на дейността;
реконструкция и модернизация на перспективната материално-техническа база, като се осигурят необходимите сердства за това;
създаване на нови учебни кабинети съобразно информационните технологии и чуждоезиково обучение;
осигуряване, при необходимост на ученически транспорт;
осигуряване на висококвалифициран учебно-преподавателски състав;
насърчаване на частната инициатива в образователната система на база на предварително изготвени критерии от Общината;
преструктуриране на съществуващите специалисти в средния курс на обучение;
повишаване образованието на децата от ромски произход ( подготвителен курс – лятно училище за децата от ромски произход;
Подобряване жизнените условия на територията на Общината.
В тази подцел се включват мероприятия, свързани с околната среда, екологията, културата, спорта, урбанизацията и други.
създаване на необходимите териториално-устройствени условия за живеещите в Общината;
създаване на адекватна работна и жизнена среда за жителите на Община Раковски;
3. Основни центрове на икономическа локализация и на регионална икономическа гравитация.
Икономическото състояние на Община Раковски се определя от развитието на следните отрасли на икономиката, представени в дружества, организации и фирми:
Отрасъл промишленост:
“Легия”АД град Раковски – произвежда дамска конфекция, щори, капачки за буркани, юргани, дюшеци и олекотени завивки. Разполага с мощности за металообработване, приватизирана е 80% от началото на 2000 година.
СНЕП – АД град Раковски – произвежда млечни продукти и преработва пчелен мед.
Фирма “Каданс 2”ООД град Раковски – производство на колбаси.
Фирма “Булкет и Ко”ООД град Раковски- производство на кетчуп.
Фирма “Искар”ЕООД град Раковски, квартал Секирово има шивашки цех и цех за производство на алкохолни и безалкохолни напитки.
ЕООД”Тракия – РМ” село Момино – изпълнява програма по ликвидиране на уранодобива, като една от дейността му е събиране, съхраняване, транспорт и депониране на замърсени почви и технологични отпадъци.
Фирма “Компакс” град Раковски – произвежда зеленчукови консерви.
Фирма “123” град Раковски – произвежда кетчуп.
Стоманолеярен завод село Шишманци – след приватизационна процедура има нови собственици, но в момента е без ориентирано производство.
Цех за производство на сладолед град Раковски.
Цех за производство на кетчуп – село Стряма.
“Кариери”ЕООД село Шишманци – добив на чакъл, вар, пепелина.
“ИНСА”ЕООД град Раковски – петролна и авторемонтна база, моторни масла, производство на разредители, бои и лакове.
Общинска фирма “БКС” – вече приватизирана 80% - сметоизвозване, строителство, благоустройство.
СД”ХИК – 91” село Садово.– производство на полиетилен в Момино село.
Цех за млекопреработка и кашкавал – село Стряма.
Маслобойна с рафинерия на фирма “Стени” село Болярино.
Бетоновъзел - село Шишманци.
Асфалтова база - село Шишманци.
Шивашки цех – село Стряма.
Цех за пластмасови изделия – село Стряма.
Леярски цех – село Стряма.
Създадени са и редица малки и средни предприятия.
Очевидно е, че на територията на Община Раковски работят не малко промишлени предприятия. Основен проблем за по-голямата част от тях е загубата или свиването на пазарите им. Важно е също намирането на стратегически инвеститор за предприятията от структуроопределящите отрасли: машиностроене, химическа промишленост и други, за шивашка промишленост вече е намерен такъв. Влизането на свежи капитали ще доведе до обновяване на производствените мещности, а това ще рефлектира върху конкурентноспособността на произведената продукция.
Решение трябва да получат още проблемите, свързани с оптималното използване на огромния сградена фонд в промишлената зона на общинския център, който засега не се използва достатъчно, създаване на микопромишлени зони чрез уплътняване терените в промишлената зона и създаване на бизнес-инкубатори за малки и средни предприятия като алтернатива на сегашната икономика е стратегическа задача.
Основните структурни промени в Общината са свързани с промишлеността главно с влиянието на следните фактори:
различна степен на влияние на кризисната ситуация върху структурата на общинската икономика;
различия във възможността на навлизане на частния капитал;
слаба или липса на местна инициатива за преструктуриране и стабилизация на икономиката;
Настъпилите промени, както в политическата, така и в икономическата сфера в България, драстичното изменение в икономическата база и отрицателните тенденции в демографското развитие на Общината са решаващи за икономическото й развитие. Основната част от общинските фирми са загубили своите търговски партньори. Оцелялата индустрия се намира под огромен натиск да посрещне изискванията на западната конкуренция. Това налага да се предприемат следните мерки:
намиране алтернатива на сегашната икономика. Това може да бъде например създаване с помощта на местните и държавни власти на мини промишлени зони, в това число и зони за развитие на малки и средни предприятия;
окончателно приватизиране на останалите общински и държавни предприятия на обособени часки в посока създаване на малки фирми;
стимулиране на създаване на малки и средни предприятия като единствен и надежден генератор за откриване на нови работни места;
Отрасъл селско стопанство:
Съгласно баланса на земята, иработен в изпълнение на Решение №482 от 15.05.1996 година на Министерски съвет и Писма №04-16-1 от 17.01.1997 година на областния управител – Пловдив, земеделската земя на Община Раковски е 224630 декара, от които обработваема е 185971 декара. От тях 179090 декара са ниви, 6628 са трайни насаждения, 253 декара са естествени ливади.
От обработваемата земя 85000 декара се стопанисват от земедлски кооперации, по-големи от които са:
ЖК “Гендов” - квартал Секирово;
“Агройкон” - квартал Генерал Николаево;
ЗК “Генерал Николаево”;
ЗК “Стряма” - село Стряма;
ЗК “Янтър” – Момино село;
ЗК “Болярка” – село Болярино;
ЗК “Компас” – село Белозем;
ЗК “Нов живот” – село Шишманци.
Останалата по-голяма част от обработваемата земя се стопанисва от частни земеделски собственици. В село Белозем се намира опитна база “Пушкаров”, а в село Стряма – Държавно лесничейство “Чекерица” и фазанария.
Един от основните моменти в аграрното развитие на Общината е свързан с установяването на нови форми на стопанисване на земята след приключване на процеса на възстановяване на собствеността върху земята. Те са:
частни земеделски стопанства (семейни, дребни, средни и едри);
земеделски кооперации, изгардени на базата на частната собственост върху земята и капитала;
земеделски сдружения;
На настояция етап на развитие на селското стопанство в България, основна форма на стопанисване на земеделската земя е кооперацията. Тя ще заема важно място в земеделието и в близко бъдеще поради следните основни причини:
формиране на малки по размер и разхвърляне на различни места частни поземлени участъци;
липса на необходимите материално-технически условия за ефективно частно земеделско селско стопанство – техника, селскостопански инвентар, сгради, паричини сердства;
напълно разрушен сграден фонд
техниката е в частни ръце, но неефективна, тъй като е много остаряла;
изграждането на нова материално-техническа база на селското стопанство изисква много средства, които дребните собственици не притежават. Голям брой от работещите в селското стопанство не притежават земя. Предоставянето на работа на тях от страна на различните кооперации ще ги съхрани за селското стопанство;
значителна част от земята след възстановяване на собствеността върху нея става собственост на хора (наследниците на реалните собственици), които не са се занимавали и нямат намерение да се занимават със земеделие. Те предпочитат да оставят земята си в кооперация срещу заплащане на рента, или да я продадат, но след създаване на реален пазар на замята;
За земеделието един от проблемите е и това, че голяма част от собствениците със земеделски опит не са в състояние, или не желаят да организират сега частно земедеско стопанство поради напреднала възраст, липса на наличен капитал, високи лихвени проценти.
Недостатъчна е все още ролята на държавата за стимулиране развитето на селското стопанство, както при осигуряване на необходимите финансови средства, така и при създаване на инфраструктура за него (информационно обслужване, сортоподдържане и други).
Недостатъчно се отчитат изискванията относно аграрното развитие на Общината като: правилен избор на култури и дейности, свързани с природно-климатичните и икономически условия, опазване на земеделските земи от замърсявания и други.
Силно са намалели прощите на традиционно отглежданите култури.
Липсват условия за развитие на модерно земеделие, не се затваря цикъла “производство-реализация”. Не се използва напълно, респективно усвоява потенциала на земеделските земи.
Отрасъл строителство:
Отрасълът е представен главно от бившата Общинска фирма “БКС”ЕООД, вече приватизирана 80%. Наред с нея съществуват и редица частни строителни фирми, предимно малки и средни. Отрасълът има незначителен дял в общия обем на общинската икономика. Извършва се главно жилищно строителство, малки частни фирми, складови и гаражни помещения. Най-вероятно тази тенденция ще бъде запазена и в бъдеще, като се има предвид цялостното състояние на общинската икономика, възможностите за инвестиране и намалялата покупателна способност на населението. Освен това пътното строителство се поддържа от група на пътно управление.
Отрасъл търговия:
В отрасловата структура на общинската икономика отрасъл “Търговия заема най-голям относителен дял. Търговията обаче се представя предимно от малки, в това число и семейни частни фирми. Към края на 1999 година те са повече от 260 на територията на Общината.
Търговските фирми са главно кафенета, аперативи, магазини за хранителни стоки, по-малко за промишлени стоки, строителни материали, ресторанти и други.
Материално-техническата база като цяло не е добра. В случая става дума по-скоро за “гаражна” търговия. Освен това липсва професионализъм и добре подготвени кадри за осъществяването й.
Въпреки посоченото, те играят изключителна роля за осигуряване на нови работни места и реално имат значителен принос за развитието на Общината на настоящия етап.
Следва да се очаква обаче, че в тази конкурентна среда – 260 фирми, ще настъпи прегрупиране, преструктуриране и концентрация на капиталите в резултат на което ще загинат голям брой от малките фирми които сега съществуват.
Други отрасли:
Останалите отрасли са представени от гасркото стопанство, туризма, съобщенията и други. Те обаче са слабо развити в общинската икономика. Много от тях обаче са както перспективни, така и атрактивни – например развитие на ловен и селски туризъм, туроператорство и други.
От изложеното по-горе може да се посочат следните силни и слаби страни в икономическото развитие на Община Раковски:
СИЛНИ СТРАНИ:
сравнително голям и добре изграден фонд на територията на Общината;
добре развити шивашка промишленост и някои подотрасли на хранително-вкусовата и химическата промишленост;
агроклиматичните условия и почвите са подходящи за развитие на селскостопанското производство;
сравнително добра инфраструктура и достъпност;
наличие на трудов потенциал, притежаващ значителен профенионален опит;
възпроизвеждаща и кфалифицирана работна сила;
СЛАБИ СТРАНИ:
влошена отраслова структура на общинската икономика, поради спадане на важни промишлени отрасли;
формираната икономика е от “консумативен” тип;
сравнително ниска рентабилност на предприятията на територията на Общината;
сравнително ниска производителност на труда и средна работна заплата;
слаба специализация на промишления комплекс;
ниска конкурентна способност (сила) на произвежданата продукция;
дребно частно селско стопанство с ниска ефективност;
забавено технологично развитие и обновление на производството;
ниска покупателна способност на населението;
Глава ІІІ НАСЕЛЕНИЕТО И СЕЛИЩНАТА МРЕЖА КАТО ФАКТОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ОБЩИНАТА

1.Население и демографски процеси – характеристики и тенденции на изменение. Заетост и безработица.
По брой на населението си Община Раковски е на шесто мяст в облъстта. Към 01.01.2000 година населението на Общината наброява 27549 души. Средната гъстота на населението в Общината е 104,3 жители на квадратен километър. Средно за страната този показател е 74,2 души на квадратен километър, тоест значително е по-висок от този за страната.
Демографските процеси в Общината през последните 10 години показват превожни симптоми на влошаване. Те намират израз в чудствително намаляване към демографското производство и очертаване на трайна тенденция на намаляване броя на населението.
Процесът на намаляване на раждаемостта през последните години е застрашителен. През 1989 година раждаемостта в Община Раковски е 11,5 на хиляда, в края на 1999 година тя спада на 4,2 на хиляда, тоест е по-ниска с 7,3 пункта.
За страната раждаемостта през 1999 година е 7,9 на хиляда жители, или раждаемостта в Общината е по-ниска от тази за страната с 3,7 пункта. Факторите за това състояние са комплексни, но главно влияние оказва влошената вътрешна икономическа конюнктура. Наред с това отрицателно влияние оказва и полово-възрастовата структура на населението. В Общината се очертава процес на рязко застаряване на населението. Намалява относително и абсолютно броя на жените във възрастта между 18-49 години.
Не е за подценяване и показателя за смъртност сред населението. За 1989 година смъртността е 10,4 на хиляда жители от населението. През 1999 година тя достига 13,2 на хиляда. Причините за увеличаване на смъртността е застаряването на населението и начина на експлоатация на урановите находища.
Изменението в равнищата на раждаемостта и смъртността води до намаляване на естествения прираст на населението в Общината. Разликата между ражданията и умиранията, отнесени към средногодишния брой на населението дава неговия естествен прираст – минус 1,62%, тоест населението бавно намалява с посочения процент. Тази тенденция е неблагоприятна за Общината, което в бъдеще ще доведе до намаляване на трудовия потенциал.
По отношение на трудовия потенциал на Общината влияние оказва и вътрешната миграция на населението. През периода 1990-1998 година от Община Раковски мигрират жители в трудоспособна възраст. През 1999 година обаче завръщащите се са повече от напусналите я. Причините за това са общото влошаване на икономическото състояние в страната и увеличаващата се безработица. В резултат се очертава положителна миграция.
През 1999 година в работоспособна възраст са 15186 души или 55,12% от населението на Общината. От тях 8344 са мъже и 6842 – жени, съответно 30,29% мъже и 24,83% жени от работоспособното население.
В пенсионна възраст са 7603 души, или 27,60%, в това число 4753 жени и 2850 мъже. Възрастоватаструктура в сравнение с тази за страната, в Общината е влошена. За Общината 17,28% са подрастващи, 55,12% са в трудоспособна възраст и 27,60% са в пенсионна възраст. За страната това съотношение е следното: 17,60% подрастващи, 57,70% в трудоспособна възраст и 24,70% в пенсионна възраст.
Данните за населението в подтрудоспособна възраст, в трудоспособна и в надтрудоспособна възраст за Община Раковски са посочени в следните таблици и възрастовата структура е показана на диаграма 3:



Възрастова структура на населението в Община Раковски през 1999 година
Таблица 3
мъже жени
подтрудоспособна възраст 2120 3576
трудоспособна възраст 8344 6842
надтрудоспособна възраст 2850 4753
Възрастова структура на населението в Община Раковски и общо за страната за 1999 година
Таблица 4
Възрастова структура в %
Община Раковски за страната
подтрудоспособна възраст 17,28 17,60
трудоспособна възраст 55,12 57,70
надтрудоспособна възраст 27,60 24,70



От посочените данни се констатира значително отклонение в категорията на трудоспособно население в сравнение със средното за страната. Трудоспособното население за Общината е с 2,48 пункта по-ниско от средното за страната, а в пенсионна възраст населението в Общината е с 2,90 пункат по-високо от средното за страната. По същество очертаното състояние не е благоприятно.
Може да бъде направен извод, че възрастовата структура на населението на Община Раковски е от регресивен тип, тъй като населението в надтрудоспособна възраст е 27,6%, а населението в подтрудоспособна възраст е 17,28% от общото население на Общината, тоест застаряващото население е почти 10% повече от младото.
В етническо отношение населението е компактно българско с малки изключения на ромско и турско население. Напоследък в отделни населени меска са създадени квартали от ромско население.
Състоянието и тенденциите в демографското развитие на Общината показват, че и в бъдеще тези процеси ще се развиват в очертаните направления. Ако не се презприемат и проведат съответните мероприятия, процесите ще се развиват в посока на влошаване. Посоченото по-горе дава основание да се дефинират приоритетите на общинската демографска политика.
На базата на демографското състояние се очертават следните основни проблеми:
отрицателен прираст на населението за изтеклия период средногодишно минус 1,62;
влошена възрастова структура, нарастване относителното тегло на населението в пенсионна възраст и намаляване относителното тегло на населението в трудоспособна възраст;
възпроизводството на населението в Общината е значително под средното за страната;
По същество възпроизводствения процес на населението е функция на сложен комплекс фактори, но особено значение имат икономическите и социалните. Поради това, че не се очертава тенденция в подобряването на тези фактори, може да се посочи, че демографското състояние на Общината ще продължи да се влошава.
Прогнозата за демографското развитие на Община Раковски е направена за 10 години. Населението в Общината бавно ще намалява за периода както следва:
2000 година – 27130 души
2003 година – 26635 души
2005 година – 25400 души
2010 година – 24720 души
Тази прогноза може да се окаже със занижени цифри, тъй като не е отчетена положителната вътрешна миграция поради липса на данни.
През периода ще продължи и влошаването на възрастовата структура на населението. Ще намалява населението в трудоспособна възраст за сметка на увеличаването на това в пенсионна възраст което ще се дължи на намалената раждаемост в Общинат. Посоченото състояние поставя редици проблеми пред общинското ръковдство. На първо място се очертава необходимостта от подъбряване използването на съществуващия трудов потенциал.

Изводи:
динамика, очертаваща постепенно намаляване на населението;
положителен вътрешен миграционен процес, тоест приток на население от други населени места към Община Раковски. Този процес за сега все още е слабо изразен;
изменения в числеността на населението и влошаване на основните демографски фактори – раждаемост, смъртност, естествен прираст и други дължащи се преди всичко на неблагоприятната социално-икономическа конюнктура и като цяло за страната и в частност за Общината;

[Mozo]

ще продължи да намалява с умерени темпове населението, което налага да се предприемат мерки за намаляване и/или спиране на този негативен процес;
вътрешна мижрация – голяма част от жителите на Общината работят в чужбина – Италия, Гърция и други. Някои от които не се връщат или нямат такова намерение;
Влошеното икономическо състояние се отразява рязко и върху доходите на населението. В структурата на доходите намалява непрекъснато дела на доходите в работна заплата. Увеличава се делът на социалните доходи. За Общината е характерно нарастването на дела на доходите от домашното стопанство. Намалява покупателната способност на населението, това от своя страна свива търсенето на стоки и услуги, което се отразява негативно върху икономическата активност на фирмите.
Непрекъснато нараства дела на разходите в семейните бюджети за храна, което е реален индикатор за обедняване на населението.
Икономическата активност на населението в Общината през 1999 година и първото четиримесечие на 2001 година се характеризира с тенденция към намаляване, респективно влошаване. Важна характеристика на безработицата в Общината е, че тя има ясно изразен структурен и цикличен характер. От една страна липсват търсене на трудовия пазар, от друга страна предлагането не отговаря на изисканията на пазара на труда.
Равнището на безработицата в Общината е високо. Тя е по-висока от средната за страната. За 2000 година безработицата в Общината е била 25,36% при средно за страната 10,82%. Очевидно е, че ако не се предприемат бързи мерки, безработицата ще придобие застрашителен размер.
През изминалата 2000 година броя на регистрираните безработни е:





Брой регистрирани безработни в община Раковски
Таблица 5
№ Месеци, 2001 година Брой регистрирани безработни Равнище на безработицата в %
1 Януари 4048 33,11
2 Февруари 4290 35,09
3 Март 4224 34,55
4 Април 4245 34,72

Средномесечният брой безработни за четирите месеца на 2001 година в Община Раковски е 4220, а равнището на безработицата средномесечно е 34,52%. Най-висока е безработицата през месец април 2000 година – 4245 души, а равнището й е 34,72%. Това означава, че всеки трети човек от трудоспособното население на Община Рковски е безработен.
През 2000 година входящия поток от безработни е 1324 души, от които 556 са жени.
С право на парично обезщетение са 336 души или 25% от всички новорегистрирани за месец април 2000 година и без право на парично обезщетение са 988 души или 75%.
Средномесечният брой регистрирани безработни през 2000 година е 279 души, а до месец юни 2001 година той е 356 души или с 77 души повече.

Диаграма 4
Процентното съотношение по отделните възрастови групи е почти еднакво през 2000 година и до месец юни 2001 година.
Средната възраст на регистрираните безработни към 30.04.2000 година е 36,44 години. Към 30.04.2001 година тя е 36,26 години.
Към 30.04.2001 година 2266 души или 53% от всички безработни от Община Раковски са мъже, жените са 1979 или 47%.
От гледна точка на професионално-квалификационния състав на безработните може да се посочи следното: Към 30.04.2000 година от регистрираните безработни от Община-Раковски 2808 души (66%) са със основно професионално, основно и начално и без образование. Със средно общо образование са 170 души (4%), 1214 души (29%) са със средно специално образование и завършените СПТУ и 54 души (1%) са с висше, полувисше образование и завършили колеж.
Професионалната структура на регистрираните безработни към 30.04.2001 година е следната:
без специалност и професия са 2885 души или 68%;
с работническа специалност са 1047 души или 25%;
специалистите са 313 души или 7%;
Сравнявайки анализираните данни може да се констатира следното:
броя на регистрираните безработни без специалност и професия варира от 68-71%;
броя на специалистите варира6-7%;
броя на безработните с работническа специалност се движи 23-25%;
В отрасловата структура към 30.04.2001 година се запазва викокия дял на безработните, освободени от индустрията – 2580 или 61% или 891 души или 21% от сферата на услугите. Най-много са освободените от селското и горското стопанство – 45%.
Структурата на безработицата показва, че тя е почти по-равно между мъжете и жениет с доминиращата роля за лицата с ниско образование.
Равнището на безработицата в Общината е изключително динамичен и важен показател, характеризиращ пазара на труда. В последните години особено първото четиримесечие на 2001 година то показва рязко влошаване. Значителното увеличаване на безработните е в резултат на следните основни фактори:
намаляваща се икономическа актоивост на стопанските субекти в Общината;
спад на производството и услугите във всички отрасли на общинската икономика;
липса на алтернатива за търсещите работа;

Изводи:
има ясна тенденция към намаляване на общия брой заети. Особено галямо е намалението в материалното производство и най-вече в индустрията. То е по-малко в извъън производствената сфера – здравеопазване и образование;
трайна е тенденцията на дисбаланс между търсенето и предлагането на работна сила;
трудовият пазар функционира при неблагоприятни икономически условия. Липсват предпоставки за преодоляване на негативните тенденции в близка перспектива;
оформат се силно рискови групи на трудовия пазар, хора с ниска квалификация и образование, които не са равностойни по отношение на други лица предлагащи работна сила. Към настоящия момент възможностите на тези групи за трудова реализация са силно ограничени;
Очертаните тенденции и направени изводи обуславят необходимостта от бързи и действени мерки от държавните, общинските и обществените институции за оптимизиране структурата на трудовия пазар. Това намира практически израз главно в разработване и реализация на проекти и програми в общински и регионален мащаб.
Общинското ръковдство вече предприема някои действия. Бюрото по труда съвместно със социалните партньори и Общината учредява Общински съвет по заетостта – гард Раковски. Неговата цел е да разработва и реализира програми за заетост е цел ограничаване на безработицата и създаване на нови работни места.
Учредено е също Регионално дружество за заетост и структурно развитие – “ООД град Раковски – Брезово”. Идеята е чрез него да се разкрият до края на 2001 година около 150-200 работни места.
Необходимо е създаване на подходяща бизнес среда, която да повишава конкурентноспособността и увеличаване устойчивостта и жизненото равнище на посочените фактори и да насърчава създаването на нови малки и средни предприятия, осигуряващи нови работни места.
Значение има и провеждането на мероприятия, подпомагащи самонаемането и създаването на собствен бизнез като алтернатива на безработицата.
2. Селищна мрежа и населени места – териториална конфигурация днес и в перспектива.
Общият брой на населението на територията на Общината към 31.12.1999г. е 27549 души, постоянно нивеещи на нейната територия.
По брой на населението се нарежда на шесто място в областта. Отнася се към категорията на средно-големите общини.
Община Раковски включва седем броя селища (приложение 1) – град Раковски и селата – Белозем, Стряма, Момино село, Шишманци, Чалъкови и Болярино. Центърът й е град Раковски. Той е разположен на 25км. североизточно от град Пловдив.Най-близки до него са Отец Кирилово, Дрангово, Шишманци, Стряма и Момино село. С някои от тях обаче град Раковски има много слаби икономически връзки.
Като “рожденна дата” на града се приема 03.02.1966г., когато се обединяват селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, с издаването на указ №100 се обявява създаването на град Раковски. Общата площ на града е около 550 хектара.
Следващото по големина селище е село Стряма. То е разположено на около 8км западно от град Раковски и има обща площ от 227 хектара.
Село Белозем е разположено на около 18км югоизточно от град Раковски с обща площ 136 хектара.
Село Шишманци се намира на 10км югоизточно от град Раковски и има обща площ 96 хектара.
Момино село се намира на 7км северно от град Раковски. Неговата площ е 85 хектара.
Село Чалъкови се намира на 22км на юг от град Раковски и има площ 85 хектара.
Площите на съставните селища в регулация и населението им са посочени в таблицата по-долу:
Големина и брой жители на Общината по населени места
Таблица 6

№ Населено място Площ в дка Брой жители
1 Раковски 5019 17065
2 Белозем 3247 4420
3 Стряма 2648 3398
4 Чалъкови 870 2096
5 Шишманци 918 1066
6 Болярино 1344 496
7 Момино село 910 928
Пътно-транспортната мрежа – схемата на пътищата в Община Раковски е посочена в приложение 4.
Град Раковски, който е център на Общината се намира на шосето Пловдив – Брезово – Шипка, което е част от главните транспортни артерии. В същото време отстои на 25км. от втория по големина град в България и областен център – град Пловдив. Това прави Общината доста важна като местоположение.
За решаване на общинските проблеми и осъществяване на връзка с околната среда има сравнително добре развита пътно-транспортна мрежа (приложение 1). Общината заема важно пътно-транспортно положение. През територията й преминава автомагистралата “Тракия” и жп магистрален път №8: Изток – Запад (София – Пловдив – Бургас). Чрез нея се осъществява връзката Черно море – Западна Европа. Това оказва благоприятно влияние на стопанския живот в Общината.
Между селищата на Общината също се изградени сравнително добри пътни връзки, те са изпълнени с бройни настилки, но в момента не се намират в добро техническо състояние, поради нередовно поддържане.
Община Раковски е отдалечена от жп линията Пловдив – Бургас. Най-близката гара е село Маноле, разположена на линията Пловдив – Бургас. Тя отстои на около 13км. от града и като цяло създава добри предпоставки за развитие на стопанската дейност. През едно то селищата на Общината – село Белозем преминава жп линията Пловдив – Бургас.
Раковски се развива като град в подледните 30-35 години, поради това не би могло в него да се търсят изяви от чисто градски характер.
Градът се състои от три квартала – Секирово, Генерал Николаево и Парчевич – някогашни отделни села и отстоят едно от друго на разстояние от два до три километра. Между кварталите Секирово и Генерал Николаево понастоящем се изгражда новия център на града.
Изграждането на град Раковски е главно на основата на регулационните планове на съставните квартали, което води до неправилното решаване на някои проблеми на града. Въпреки това баланса на територията осигурява нормално функциониране на основните градски системи: обитаване, труд, комплексно обслужване, зеленина и транспорт.
В същото време са формирани промишлени зони. В терирориалната структура на града изпъкват две производствени зони: квартал Секирово с преобладаващо машиностроително производство и квартал Генерал Николаево – с хранително-вкусова и шивашка промишленост. Те възникват на комуникационните оси и в близост до селищата. Основните промишлени терени, респективно зони за двата квартала Генерал Николаево и Секирово са в югозападната им част. Някои предприятия са в близост до жилищните квартали. Най-благоприятни терени за промишлено производство се явяват разположените в източната част на град Раковски, поради:
наклона на релефа северозапад-югоизток;
движението на подпочвените води по наклона на релефа;
благоприятното положение спрямо посоката на вятъра;
По отношение на териториалнота организация на града е характерно големия дял на терените за жилищно застраховане (около 70%) и подценяване функциите на общественото обслужване, отдиха итранспорта.
Жилишните квартали са застроени предимно с нискоетажни жилищни сгради. Средната големина на парцелите е 730 кв. метра, което е далеч под нормата за градове като Раковски.
Към настоящия момент в града не е постигнато равномерно разпределение по квартали. Освен това на всеки жител се падат 6 кв. метра обществена залена площ, при норматив 12 кв. метра. Очевидна е потребността от насочване на вниманието в посока към подобряване на този показател.
Единственият парк в град Раковски се намира между кварталите Секирово и Генерал Николаево. Общата му площ е около 272 декара, което е крайно недостатъчно. В същото време съществуват около 140 декара неусвоени зелени площи, отнасящи се по предварителни данни към селищната зеленина.
Уличната мрежа е изградена плановои получава настоящия си вид в резултат на естественото развитие на града.
Регулационно-застроителния план на град Раковски вече е морално остарял. Необходимо е изготвяне на нов план на базата на нова кадастрална основа. Във връзка с това предстои включване в регулацията на нови площи, в това число вече усвоени общински земи от ромското население.
Недостатък в решаването на урбанистичните проблеми е и липсата на териториално-устройствен план на Общината, както и спиране разработването на общия градоустройствен план на град Раковски.
В град Раковски парцелите са с много голяма плътностна застрояването и коефициента на застрояване не отговаря на изискванията на Наредба №5 относно правилата и нормите на ТСУ.
Детски площадки в града няма, а спортните площадки са доста ограничени.
Сега съществуващият гробищен парк не отговаря на нормативните изисквания за отстояние от градската част. Необходимо е да се предвидят мерки в това отношение.
Недостатъчно са обособени и промишлените терени в квртал Генерал Николаево. Необходимо е по-правилно решаване на въпроса, касаещ промишлените терени за Общината като цяло. Значение за това има състоянието на икономиката в страната и региона от една страна и протичащите процеси на приватизация и структурна реформа от друга.
3. Транспорт и транспортни връзки, сигуряващи функционирането на Общината като обособен социален организъм.
Транспортът има много важно значение за стопанското развитие на Общината. От неговото състояние може да се съди за стопанското развитие на дадена Община.
Развитият транспорт създава онези условия, които улесняват по-правилното и по-равномерно териториално разположение на производителните сили и формиране на териториално-производствените комплекси, допринася за по-доброто усвояване на природните ресурси. Благодарение на транспорта се осъществяват производствените връзки между отделните отрасли в предприятия, териториална специализация на производството и правилоното функциониране на пазарите. Транспортът облужва населените места и населението, като осъществява превозването му до мястото на работа, отдих и живеене и така нататък. Формирането на транспортната мрежа е свързано с обществено-икономическото развитие на Общината и страната като цяло.
Без развитието на транспорта е невързможно развитието на къквато и да била производствена и непроизводствена дейност. Той е съединителното звено между суровините и готовата продукция. Чрез него се осъществяват вътрешните и външните връзки на страната.
Транспортът е отрасъл, състоящ се от три елемента: пътища, превозни средства и инфраструктура, превозвани товари и пътници. Той не създава нов продукт. Продукцията му се изразява в преместване на товари и пътници.
В Община Раковски е развит главно автомобилния и по-малко железопътния транспорт.
Автомобилният транспорт е застъпен на цялата територия на Общината, а железопътния само в южната й част. Основна жп гара е село Белозем, разположена на железопътната линия София-Пловдив-Бургас.
Автомобилният и железопътният транспорт изпълняват важни финкции за общинската икономика. Те удовлетворяват потребностите от предвижването на хора, суровини, материали и стоки. Това предопределя задачите на транспортната дейност и мрежа, както по направления, така и по интензивност.
Община град Раковски има напълно изгардена пътна мрежа. Н територията на Общината няма първокласни пътища. Общата дължина на пътищата в Общината е 71,5 километра, в това число второкласни пътища 17 километра, третокласни пътища 10,5 километра и четвъртокласни пътища с дължина 49,05 километра.
През територията на Общината минава автомагистрала “Тракия”.
Около 80% от пътната мрежа е крайно амартизирана и се нуждае от основен ремонт. В тежко състояние е пътя Стряма- Момино село, който практически е непроходим в определени отсечки.
Общата оценка на състоянието на пътната мрежа като цяло е лоша. Това се отнася особено за четвъртокласната пътна мрежа. Тя се нуждае от пълна рехабилитация, за което са необходими значителни средства, в това число и за нейното поддържане.
В прогнозируемия времеви хоризонт общинското ръководство трябва да положи усилия за набиране на средства за подобряване състоянието на пътната мрежа.
На територията на Община Раковски преминава магистралната линия №8 в направление “Запад-изток” – София-Пловдив-Стара Загора-Бургас. Тя изпълнява особено важна промишлено-транспортна функция за Общината. Чрез гара Белозем в двете направления се движат входящите и изходящите транспортни потоци. Гара Белозем е сравнително добро поддържано транспортно съоръжение.

Заключение

Разработването на дипломната работа е свързано с определяне на най-общата посока на развитие и управление на връзките и взаимодействията със средата, в която се осъществява дейността. Отговорни за изпълнение на действията са звената и лицата на първо ниво на Общинския съвет и Общинскта администрация, респективно екипа на управление на Община Раковски, като водеща фигура е кмета. За обектите с надобщиснко значение водеща роля имат Областта и Областната управа.
Несъмнено посочените фактори за устойчивост биха се реализирали само ако Общинския съвет и Общинското ръководство създадат необходимите условия за съпричастност и активно участие на всички общински служители и живеещите на територоята на Общината, ако се създаде и управленски механизъм за координиране цялостнта дейност на всички по хоризонтала и вертикала.
Наред с посоченото обаче, на първо място слудва да се създаде специализирано структурно звено за “Стратегическо развитие и управление”. То трябва да осъзществява дейността си, както съобразно приетото организационно-структурно устройство на Общината и съответните, регламентиращи работата в нея документи, така и съобразно съществуващата нормативна уретба.
Важна е подготовката на персонала от Общинската администрация за работа в новите условия. Това предполага в своята програма за управление на Общината, да залага и финансови мерки за повишаване квалификацията на работещите в нея.
Целесъобразно е да се осигури отчет и контрол по изпълнението на програмата.. Това може да се възложи на горното структурно звено или на отделни длъжностни лица. Във всички случаи обаче те трябва да имат необходимия статут, за да бъде ефективно самото управление.
Устойчивото развитие на Община Раковски е подчинено на потребностите на нейните жители, задоволяване на които очакванията ни се свеждат до следното:
стимулиране икономическото развитие на Общината;
създаване на нови работни места и намаляване на безработицата;
преструктуриране на Общинската икономика, съобразно новите условия и изисквания;
генериране на редица социални проблеми и главно, по-пълно задоволяване на потребностите на живеещите в Общината и подобряване качеството на живота.
От изложението може да се обобщи, че показателите за устойчивост на общината са свързани с осъществяване и с оценка на постигнатите и желани резултати. Това би позволило:
да се постигне по-голяма прозрачност и участие на обществеността в оценката на направените действия;
да се оценява степента на постигане на приетите цели, подцели и мероприятия;
да се прецени адекватността на действията и постигнатите ефекти;
да се извършват навреме необходимите корекции за развитието на общината;
Общинското ръковоство би трябвало да положи всякакви усилия за по-успешното развитие в Община Раковски, тъй като техните решения ще окажат влияние върху бъдещите поколения. Те трябва да бъдат уверени, че утрото, което ще наследят нашите деца и внуци ще бъде по-добро отколкото нашето днес.