Текстилно производство

[Shock]

1. Характер и структура на текстилното производство (ТП) и текстилните материали П от влакно до облекло е изключително обемно и прекъснато дискретно. То е обемнно, защото се преработват разнообразни по свойства суровини, а една и съща суровина се преработва с различни технологични процеси. ТП има над 1200 различни машини някои, от които са най-сложните произ.съвременни машини. Процесите, през които преминава преработването на материалите са с различни скорости, което налага пресъздаването на производството и много транспорни операции. ТП е изключително сложно. Сложността се опр.от слабите физико-механични показатели и неустойчивата форма на суровините и полуфабрикатите. Технолог.параметри при някои процеси не се подчиняват на теорията на вероятностите и на матем.статистика, която осигурява контролиране и регулиране на параметрите. Особено трудно е роботизацията на някои процеси в предачното и тъкачното пр-во, каквито са напр.връзване на скъсана нишка. ТП е най-старото в България и на Балканския п-ов. Първата фабрика е открита в Сливен 1834г от Добри Желязков.В ТП се обособяват следните производства: 1 Предачно; 2 Тъкачно; 3 Плетачно; 4 НТМ; 5 Шевно. Суровините за текстилната промишленост са влакната и елементарните коприни. Малко приложение имат и ленените. Влакната са естествени и химични. Те са с малка дължина. От няколко см до 100см с много малко напречно сечение от порядъка на микрометри или микрон. Естествените влакна биват растителни (памук, лен) и животински (вълна, коприна). Елементарните нишки представляват влакна с много голяма дължина от порядъка на километри. Те се произвеждат в хим.заводи и имат 2 приложения. Големи снопове от хим.влакна се нарязват с опр.дължина и се получават щампелни влакна. Отрязъците са от 40 до 200мм. Втората част се скрепяват и пресукват, с което се получават много нишкови коприни. Влакното ч/з предене се превръща в прежда. Преждите са многонишковите коприни и се нар.нишки. Нишките са с голяма дължина, малко напречно сечение, което се приема за кръг. екстилни суровини- От нишките ч/з произ.процеси-тъкане, плетене, НТМ се получават тъкани, плетива и ТТМ. Тъканите и плетивата се нар.още платове. Платовете и ТТМ се нар.площни текстилни изделия. Площните изделия са с голяма дължина и ширина и малка дебелина. Платовете, които се получават при тъкане и плетене се нар.сурови платове, те се подлагат на апаратура и облагородяване, гладене. Облагородяване- третиране с подобрители с апреурата и облагородяването се получават готови площни изделия. От тях ч/з шевни процеси се получават облекла.

2. Влакна. Видове. Основни свойства текстила е възприета класификацията на влакната според произхода и получаването им. Те се разделят на 2 големи групи: Естествени и Химични. Естествените биват: растителни, животински и минерални. От растителните най-голямо приложение намират памука, лена, конопа, а от животинските най-голямо приложение намират вълнените, които се получават ч/з стригане на космената покривка на животните. Осн.приложения у нас има овчата вълна и естествената коприна. Хим.влакна се получават в заводите ч/з формуване на стопилка от природни продукти или синтезирани от преработването на нефта. 1гр Влакна нар.изкуствени-получават се ч/з обработване на дървесина и растителна целулоза. По хим.състав те наподобяват на растителните влакна. 2гр Химичните влакна, като осн.приложение намират полиестерните. Осн.св-ва на влакната: 1 Дебелина-за измерване на дебелината се използува линейната плътност. Те се изразяват в единици-текс. Tt=gгр/1000m. Тъй като влакната са много тънки, те се изразяват в „децитекс”.dTt=Tt/10=gгр/104m. Някои от полуфабрикатите като лентите се изобразяват с килотекс. kTt=gгр/1m. Най-ниските прежди, които се изработват са 8Т. 2 Дължина-получените влакна се нар още къси, те до 28мм се нар късовлакнести, от 28 до 32мм средновлакнести, и над 32 дълговлакнести. Вълната под 55мм е късовлакнеста и се преработва по щрайхгарната с-ма, а над 55мм е дълговлакнеста и се преработва па кандерната с-ма. Памучните влакна обвиват семето на памучното растение. Растението е едногодишно и след около 150дни при наши условия от посяването му влакната узряват и кутийките се разтварят. Памучното влакно първо ръсте на дължина и след това при зреенето започва да се пълни с целулоза. Назрелите влакна имат малък слой и са с много малка здравина. Памукът заедно със семената се нар.неомагамен. Отделянето на семената от влакната се нар маганене и се извършва на спец.машини нар.магани. Памукът се бере ръчно няколко пъти. В/у памука остават множество люспи от семената на растенията. Важно св-во на памука е неговата хигроскопичност, т.е поглъща влага. Поради, което то попива подта от тялото и се използува основно за долно и бебешко облекло. Вълнените влакна се получават от кожата на овцете. Вълненото влакно се състои от 3 слоя-външен, вътрешен и канал. Външният слой се състои от рогови образования подредени керемидообразно. Приличат на люспи на риба. Поради това при многократно биене на влакната, люспите влезат една в друга, зацепват се здраво и се получава здрава повърхност. Този процес се нар.тепане. Вътрешният слой се нар.кърпач. В тънките влакна той обхваща изцяло сечение, т.е липсва сърцевина, кух слой. Осн.св-во на вълната е неината къдравост. Влакната са много накъдрени, т.е извити и нагънати. По правило тънките влакна са по-дълги, по-качествени. Именно къдравостта на влакната задържа въздуха м/у тях поради което вълнените платове задържат отделената от тялото топлина. Естествената коприна се получава от червичената буба. Тя се излюпва от семето, храни се от черничеви листи и след това се развива пашкул. В един пашкул има от 600 до 1600м. След това коприната се точи като пашкулите са поставени във вряла вода, съединяват се от 6 до 10 пашкула. Хим.влакна биват изкуствени и синтетични. Изкуствените влакна се добиват от дървесина, целулоза и слама. Най-голямо приложение намира вискозата. У нас има завод в Свищов. Българската се нар.свилоза. Използва се осн.за хастар. От синтетичните осн.приложение намират 3вида: 1 Полиестерните-произвежда се както памучен, така и вълнен и се прилагат както в чист така и в смесен. Унас се произвежда в Ямбол (ямболен). 2 Полиамидна-те са най-здравите влакна и се използват за чорпогащи, за технически тъкани, автомобилни гуми. У нас се произвеждат във Видин-Видахим. 3 Поли -те са предимно вълнен тип и се използват за пуловери, блузи а също и за тъкани. Осн.предимство на синтетичните влакна са гъстотата им, здравината и устойчивостта им но протриване. Те имат висока еластичност, поради което малко се мачкат. Недостатъци-ниска хидроскопичност, поради което е забранено да се ползват за долно бельо. Създават статично електричество и пилинг ефект. Пилинг образуването е създаване на топчици преплетени крайща на влакна по повърхността на плата. С-ми: В зависимост от дължината и качеството на влакната и желаните св-ва на преждата се прилагат различни с-ми на предене не едни и същи влакна. 4 с-ми в памучното предачество: 1 Дарачна-тя е с най-голямо приложение, преработват се едновлакнести памуци. Преждите се прилагат за изработване на масови артикули: хасе, американа. Тази с-ма не включва процеси 5 и 6. 2 Безвретенна-не включва процеси 5,6 и 7. Тази с-ма използва безвретенни предачни машини, които са около 5 пъти по-производителни от вретенната. Преждите са с предназначение като при дарачната с-ма. 3 Гребени-те включват всички процеси, преработват се дълговлакнести памуци, преждите са с най-високо качество с текс от 5-15 докато при дарачност 15-100текса. 4 Бигонна-съдържа 1,2,3, и 8 процес. Преработват се късовлакнести памуци и отпадъци от др.с-ми. Те са нездрави, пухкави и меки.

3. Предачество. Технологични процеси и полуфабрикати. С-ми на преденето. ъществуват 3 вида с-ми във вълненото предачество: 1 Щрайхгарна-включва процеси 1,2,3,8. Преработват се влакна под 55 текса. Преждите се прилагат за връхно облекло, битови и технически цели. Тъканите най-често се тепат (бине по повърхността в резултат, от което се получава здрави повърхности от зацепени влакна). 2 Камберна-включва всички процеси. Обработват се влакна над 55 текс. Преждите са здрави, лъскави и еластични. Прилагат се за връхно облекло. 3........Предачество-техн.процеси и полуфабрикати в системите на предането. Предачеството е процес на получаване на прежди, влакната преминават през последователни техн.процеси след всеки от които се получава полуфабрикат с опр.св-ва. Полуфабрикат: 1. Влакнеста маса (съдържа мн.примеси главно от чашките на памуч.р-е); 2. Разтворена, очистена и влакнеста маса; 3. Смесена влакнеста маса; 4 Дарачна лента (неравномерна по дебелина);5 Изравнена лента (дългите влакна, които са най-качествени се подлагат на допълнителна операция решене); 6 Решена лента; 7 Изравнена решена лента; 8 Предпрежда; 9 Прежда. Технологичен процес: 1 Разтваряне и очистване-целта е да се намали големината на снопчетата памук и да се отделят голяма част от примесите; 2 Смесване-целта е да се получи еднородна смес от влакната с еднаква зрялост, дължина и състав. За да се получи по-евтина се смесват няколко качествени памучни влакна с химични. 3. Развлачване-настъпват съществени изменения във влакнестата маса. При него снопчетата влакна се разделят на единични, които се подреждат успоредно. Отделят се чуждите примеси и къси влакна. Получава се нов полуфабрикат-дарачна лента. Извършва се от машини нар.дараци, които в памучното предачество са с лентово платно, а във вълненото дарачни съставки.4. Доблиране и изтегляне-доблират се от 6 до 12 ленти и се изтеглят, за да се изравни дебелината. 5. Подготовка за решене и решене-тук се отделят всички примеси и къси влакна. Остават най-дългите и качествени. Влакната се паралеризират и се изправят. Отделя се 30%отпадък. Това е скъп процес, но пък излизат качествени ленти. 6. Доблиране и изтегляне. 7 Предпредене-целта е да се опъне лентата и заздрави, така че да може да се изтъче прежда. 8. Предене-получаване на преждата от предпрежда осн.ч/з усукване. 9. Дообработване-представлява доблиране и пресукване на единични прежди, запарване, за да се уравновеси. След това преждата постъпва в тъкачните цехове. Всеки процес се извършва на определен вид машини. Полукамберната с-ма не включва процеси 5 и 6.Преждите се прилагат за масово произведени тъкани. Процесите се подлагат на законите на матем.статистика и теория на вероятностите.

4. Разтваряне, учистване и смесване . На памучни влакна-целта е: намаляване платността на ситно пресованите снопчета и намаляване масата на снопчетата (разделяне на по-малки снопчета); очистване на чужди примеси и обезпрашаване; смесване на различни компоненти. Съществуват различни машини за тези процеси. Съвременните технологии включват 3 машини: роботи за разтваряне на бали; разтварящи машини; смесители. Най-голямо приложение намират роботите с горно отнемане. Роботът се движи по релси и от двете му страни се нареждат до 180 бали една до друга. Една бала тежи 150-200кг. При движението си по релсите, въртящите се барабани с дискове отнемат снопчетата памук, които се засукват и ч/з иневнотранспорт се придвижват до разтварящата машина. Осн.преимущество на тези балоразтворители е, че осигуряват напълно еднородна смес. Разбиваща машина-при разбиването се осъществява и очистване. Извършва се от барабани с ножове, които нанасят удари в/у влакнестата маса. Най-голямо приложение намират наклонените биещи машини.Състоят се от няколко барабана всеки, от които има ножове. Всеки следващ се движи по-бързо от предния. Затова той отнема и влакнестата маса и продължава да я бие в скарата. Отделните отпадъци падат от скарата. Следващия процес е смесване. Осъществява се в смесителни камери, в които влакната постъпват едновременно в 6 бункера, а се отнемат в различно време. В резултат на това се осъщестява смесването. След смесването имаме разтворена и смесена влакнеста маса. 2. Разтваряне, пране, омекотяване във влакнестото предачество. Вълната на влакна постъпва във фирмите за предане и багрене на вълната. Операции: 1 Сортиране-сортира се по дължина и по качество, като най-качествените влакна са от гърба на овцата. 2 Пране-има за задача да премахне всички растителни и минерални отпадъци и най-важното вълнената мазнина, ако тя не се премахне след известно време вълната започва да издава много неприятна миризма. Извършва се на машини нар.левиятелни.Те съдържат няколко корита, в които перилните препарати и чистата вода се движат в противоток. Придвижването на материала в коритата се извършва по механичен начин ч/з гребла.Чистия препарат се пуска в последното корито, а материала се придвижва от 1то до последното.3 Сушене-извършва се в сушилни, багренето на вълната най-често се извършва на влакна. След сушенето следва 4 багрилет агрегат, влакната се багрят в желания цвят. 5.Сушене 6. Провежда се със замърсените вълни и се нар.обезбутрачване. Чистите мериносани вълни не се обезбутроч. Бутрачите за твърди растителни примеси, които не се отделят при прането. Тези примеси повреждат работните органи на дараците и влошават процеса на развлачване. Осъществява се по 2 начина химичен и механичен. Осн.приложение намира химичния начин. Влакнестата маса се третира с разтвор от киселина, която се загрява, увеличава се концентрацията на киселината, която разгражда растителните примеси. Целулозата се разяжда, става много трошлива и се отделя влакнеста маса. След това киселината се неутрализира. 7 Смесване и омасляване на вълната-смесването се извършва в смесителни камери, които представляват зали с гоям обем. На едната страна на камерата има отнемащи валяци и са разположени вертикално. Смесването се прави, защото отнема материя, влакна нанесени по различно време. По този начин се получава смесена влакнеста маса, готова за развлачване.

5. Развлачване ри развлачването настъпват големи изменения във формата и св-вата на преработения материал. Целта е да се учистят окончателно чуждите примеси от разтворените влакна. В тях се съдържат около 30% чужди примеси. Снопбетата влакна да се разделят до единични и да се подредят успоредно едно до друго. Да се продължи смесването на влакната; да се получи полуфабрикат-дарачна лента, която да се навие на цилиндрични тела нар.кани с голям диаметър. Развлачването се извършва на машини дараци. Памучните влакна се развлачват на дараци с ленено платно, а вълнените-валячни. Раб.органи на дараците са обвити с дарачни гарнитури. Те биват:телени (съставени от телчета) или трионни. Трионните са съставени от метална лента с трионна форма. Тя се разлага на 2 сили: Fp-развлачваща, която разделя снопчето на 2; Ft-се стреми да вмъкне памука в гарнитурата. Дарак с лентово платно-състои се от няколко възела: за съхраняване; за предварително развлачване; за същинско развлачване; за отнемане на ризицата и образуване на лента; за навиване на лента. Осн.развачване се осъществява м/у работен барабан (нар.тамбур) и летвено платно. То съдържа 104 летви, които 43 летви взаимно действат с барабана. След последната летва влакната са разположени в тънък слой нар.ризица (флор). Съвремените дараци са високо производствени, обработват до 80кг на час, снабдени са с маниполатор за смяна на кани, захранват се с пневнотранспорт. В сурайгарното предачество при развлачване на късовлакнести влакна се използват дарачни състави. Те включват с-ма за автоматично захранване на дараците и няколко валячни дараци. Те са свързани с транспортни с-ми. Дарачните състави са най-големите машини или линии в предачеството. Автоматичното захранване се осъществява от везна, която захранва дарака с равни порции материали. Дарака се състои от: за предварително развлачване; за същинско развлачване; за отнемане на ризицата и образуване на вътака. Тамбурът е чугунен барабан стабилно укрепен с диаметър 1500ммвисочината и ширината съответно 2.2 и 2.6м. Центроването на разтоянието м/у него и разработващите валяци е 1 десета от мин.0.4-0.6мм. Това изисква изключително висока точност и в процеса на работа да не си променя размерите. След 1я дарак от ризицата се образува вътака, който е дебел слой от успоредни влакна. Тя се транспортира ч/з вертикални и хоризонтални платна до 2я дарак, където развлачването продължава. След 2я отново се образува вътака който се пренася до 3я. След 3я дарак от ризицата се разделя на тесни ивици. Всички ивици се заздравяват ч/з усукване и се навиват на бобина. Тези ивици са предпрежда, от тях се изплита щрайхгарна прежда. Тя е дебела и служи за горно облекло. Нужни са много дараци, защото се образува направо преждата. В каигарното предачество се прилага 1 или 2 валячни дарака като лента, както при памучното предачество.

6. Дублиране и изтегляне, решене и предпрдене сн. цел на процеса е намаляване неравномерността на лентата по дебелина (да няма тънки или дебели места). Освен подобряване на неравномерността при този процес се подобрява смесването и паралелизирането на влакната. Дублирането е събиране на няколко еднотипни продукта, в случая дарачни ленти. Изтеглянето е преразпределение на влакната на по-голяма дължина като изходния продукт е по-тънък и по-дълъг. Обикновено, колкото продукта се дублират, толкова пъти се изтеглят. Н=Н0/√n, където Н0-неравномерност, n-ленти. Изтеглянето се извършва на машини наречени изтеглители. Всяка машина съдържа, изтеглителен апарат с 3 или 4 двойки за изтегляне. Всяка следваща двойка се върти по-бързо от предишната в резултат, на което влакната се преместват едно спрямо друго, изравняват се и лентата се изтънява. По дефиниция i=vизходящо/vвходящо. Ако имаме и изтеглителни двойки наредени една до друга общото изтегляне iоб=i12.i23.i34...i(n-1)n. Съвременните изтеглителни машини се комплектуват с манипулатори за смяна на каните и авторегулатор на линейната плътност на лентата. Той измерва дебелината на входната лента и регулира скоростта на изходната изтеглителна двойка. Ако се измери по-дебел участък скоростта се увеличава и обратно. Изтеглителните апарати се произвеждат от специализирани фирми. Решене – прилагат се само дългите висококачествени влакна. Целта на решенето е да се отстранят всички примеси, къси влакна, да се изправят и паралелизират влакната. Преждата от решена лента е по-здрава, по-равномерна, по-еластична, по-лъскава. От решената лента се изпридат най-тънките прежди. Тт 08;010. Памучните ленти преди решене се подлагат на подготовка, тя се извършва, за да се подготви от лентата вътака, която позволява най-добро решене. Подготовката на вътака се извършва на 2 етапа: 1 образуване на вътака от опр.брой ленти напр.32; 2 изтегляне и доблиране на получените вътки, за да се получи равномерна вътка. Вътака е дебел слой от успоредни влакна. Във вълненото предачество решенето се извършва направо от лентите от изтеглителната машина. Лентите от изтеглителната машина са на брой от 12 до 32 и се подават направо на решещата машина. Същността на решенето е изресване на предните и задните части на група влакна, при което в/у гребените, с които се реши се отделят примесите и късите влакна, а дългите влакна се изправят и изтеглят. Решенето се извършва на решещи или гребенни машини. Осн.приложение намират плоските решещи машини с периодично действие. Решенето дава и названието на с-мата за предене-дарачно предене. Машините в памучното и вълненото предачество са аналогични. Те са много сложни машини, поради прекъснатостта на технолог.процес. Технолог.процес се състои от 4 фази: 1 Подаване и захващане от клещите на опрл.количество материал; 2 Изресване на предните крайща на влакната от кръгъл гребен с 18 гребена, фиността на които нараства последователно; 3 Изресване на задния край на влакната от плосък гребен и откъсвателен механизъм; 4 Образуване и навиване на изресаната лента. Подаванетно се осъществява от подавателна кутия и иглен гребен. Те се движат периодично и подават лента с опр.дължина. Подаваната вадка се захваща от 2 ножа и започва да се реше от кръглия гребен. След изресване на предната част тя се свързва с изресаната преди това лента, освобождават се захващащите челюсти в лентата се забива плосък гребен и тя се изтегля, с което се изресва и задния край. Отпадъците от плоския гребен падат в/у кръглия отделят се от него със спец.вал и отиват за обработка по др.методи на предане. При решенето се отделят 30% къси влакна, което оскъпява преждата. Предпредане – Лентите от изтеглените машини е от 50-200 пъти по-дебела от дебелината на преждата.Тя може да се изпреде директно на предачните машини, затова се подлага на предпредене. При безвретенните предачни машини предпредене не се прилага. Осн.цел на предпреденето е да се утани и заздрави лентата до дебелина, която позволява изпридане на предачната машина. Извършва се на 1 до 3 последователни прехода. От последния преход се получава преждата. Предпреждата е тънка нишка с малка здравина навита на подходящи макари за предане. При безвретенните машини предене не се прилага. Постига се още подобряване равномерността и смесване на лентите, изправяне и паралелизиране на влакната. Осн.приложение в памучното предачество намират предпредачните машини с прекови вретена. Прековото вретено е предложено от Леонардо Да Винчи. Лентата, която излиза от канала се изтегля от изтеглителен апарат, преминава през една перка на вретеното и се навива в/у бобината с предпрежда. Вретеното и перката се задвижват самостоятелно и разликата им в скоростите се получава предпрежда.

7. Предене и дообработване редането е процес, при който от предпрежда или лента се получава прежда. Преждата е нишка с кръгла форма и опр.линейна плътност. Осн.операции при предането са изтегляне от изтеглителен апарат до дебелината на преждата, усукване с предварително даден брой сукове; навиване на преждово тяло (шпули или бубини). Според метода на получаване предането бива вретенно и безвретенно. Съществуват и методи на предане ч/з слепване, които не се прилагат в практиката. Най-голямо приложение 80% от преждите намират метода, при който усукването и навиването на преждата става от един и същи раб.орган нар.вретено. Машините, които осъществяват това предане се нар.рингови предачни машини. Във вълненото предачество се прилага и прекъснато вретенно предене. Осъществява се от машини нар.селффактори. При тях 1 се извършва изтегляне след това усукване и накрая навиване. Осн.приложение при безветенното предане намира роторното предане. Усукването и навиването на преждата при него се осъществява от различни раб.органи. Усукването от ротор, а навиването от бубина. Това дава възможността скоростта на предане да се увеличи до 5-6пъти.Ринговото предане се осъществява на машини, които съдържат 100 а в новите 1050 предачни места от едната страна на машината. Машината се състои от 1 стойка (рамка на бубината); 2 изтеглителен апарат; 3 възел за усукване; 4 задвижване на вретената. Предпреждата 1 се изтегля от изтег.апарат; преминава през нисководача 2; балноограничителя 3 и се навива в/у шпула 4. Шпула е поставен в/у вретеното. Преждата преминава през бегача 5 (лойфер), който обикаля около шпула по кръг нар.ринг 6. Вретеното 7 се върти ч/з шнура 8 от барабана 9. Един шнур задвижва 4 вретена. При роторното предане лентата от канала постъпва в оплътнителна фуния 2 и се поема от набраздени валяци 3. От него лентата се полага на развлачващия валяк. Той е обвит с гарнитура 4 и влакната се разсъединяват до единични влакна 6. Влакната ч/з отвеждащия канал 5 попадат във вътрешния канал на ротора 8. Под действие на центробежни сили те образуват лентичка 7. Когато през канала 9 се подаде прежда 10 тя се засуква от ротора и от центробежните сили и се притиска към лентичката 7. При изтегляне на лентичката и преждата от валяците 11 лентичката се усуква след това преждата се навива на бубина от навиваща права. По производителност ринговите предачни машини работят с 18-20хил.об/мин. Честотата се ограничава от триенето на бегача в гривната и загряването на последната и от голямата въртяща се маса на вретеното. Те работят при 100000 оборота. При него отпадат процесите предпредене и бубиране. Роторната машина може да работи продължително време без човек. Преждата от роторното предане има по друга структура. Влакната в сърцевината й по повърхноста са силно усукани. При равен текс с ринговите прежди те са 25% по-малка здравина, 20% по-висок сук от където следва те са по-твърди, 505 по-голяма зависимост, но са по-устойчиви на протриване. Роторните прежди се произвеждат с текс от 20 до 50, докато ринговите от текс 8 нагоре. Ринговите предачни машини са универсални. На тях могат да се предат всички тексови прежди. Дообработване – процес за получаване на преждата във форма и вид приложим направо в тъкачеството и предачеството и в шевното. Прилагат се следните процеси: скатяване на 2 или 3 единочки; пресукване; запарване-за стабилизиране на сука. Дублирането се извършва на дублиращи машини. Те притежват и частични устройсва, които премахват тънките и дебелите места на преждата. Притежават и спирачки, които осигуряват еднакво опъване на единочките. Пресукването се състои в усукване на дублираната прежда с опр.брой сукове. Сука е завъртането на едно напречно сечение на 1 оборот спрямо друго сечение на 1 метър. В зависимост от посоката на усукване имаме S и Z сукове. За да се уравновеси сука пресукването винаги се извършва с обратен на предането сук. Пресукването става на пресукала-рингови или за двойно пресукване. Запарването е преработване на преждата 15-20мин с пара с автоклав. Целта му е да се уравновеси сука. Незапарената прежда оставя свободно се овива като образува гърчел. Съществува и ефектно пресукване, при което при дублирането едната нишка се подава с по-голяма скорост. Тя образува пришки на опр.места, които при плетенето дават опр.ефекти.


8. Тъкачество. Същност, развитие, схеми
Тъкачеството е процес, при който от прежда се получава тъкан ч/з взаимно прекръстосване на 2 с-мни нишки-основа и вътрешна. Основата е по дължина на плата, а вътрешната е перпендикулярна. Тъкането като процес, предхожда предането. Първите тъкани са от много хилядолетия 6000г. Ръчния такан стан се появява 3 век в Китай и Индия. През 18век в резултат на множество изобретения на френси и англ.тъкачи се създават механизмите на тъкачния стан, които се предлагат и днес. Развитието на тъкачните машини върви ръчен стан-мехничен стан-автоматичен стан-безсовалсов-за непрекъснато тъкане. При ръчния стан механизмите се задвижват от работник. При мехничния задвижването става от електродвигател. Автоматичните станове притежват автомат за смяна на шпули и вътак. Притежават и датчици и устройства за спиране на стана при скъсване на основа или вътрешна нишка. Осн.лимитиращ елемент при автомат.станове е совалката за увеличаване на скоростта, защото се ускорява и спира. К.П.Дпр.в.=0.02% В резултат на голямо научно изследователска работа след 2СВ се създават станове, при които прекарването на вътака се извършва от грайфер, рапири, въздушна струя и от рапири и въздух. Стана носи названието на начина на прокарване грайферни, пневматични, рапирни. Първата тъкачна фабрика у нас е 1834 в Сливен от Д.Желязков. До 1920 у нас се развива вълненото тъкачество и едва след това памучното. След 2СВ много бързо развитие получи памучното тъкачество. Ние произвеждахме 440000000м плат като осн.част бяха памучните тъкани. Схема 1. Осн.1 се отвива от осн.кросно 2 обхваща повлекателното кросно 3 и заема хоризонтално положение. Всяка нишка от основата се вдява в ламела 4 и нанищелника 5. След това група нишка се вдяват м/у зъбите на бърдото 6 и на батала 7. 8 е вътаконосач, който прекарва вътака през устата. В т.А се образува тъканта. Тъканта обхваща гръдницата 9, изтегля се от бодливия вал 10 и се навива на платненото кросно 11. Ламелите 4 са датчик за скъсана нишка. Те са подредени в няколко реда, представляват стоманени пластинки, които при скъсване на нишката спира стана. Нищелките, които движат нищелницата 5 се вдигат и свалят по последователност опр.от сплитката. Осн.кросно, нищелното 2, батала 3, вътъконосача 4 и изтеглянето на плата се задвижват от съответни механизми, които носят названието на раб.орган, който задвижват. Днес тъкачните мажини са най-сложните. Процесът тъкане е със същите прекъснати операции, както при ръчния стан. Схеми 2.

9. Бубиниране и сноване убиниране-това е процес на навиване на преждата от тела с малка маса, които са шпули и грамчета на прежд.тела с голяма маса нар.бубини, които са подходящи за сноване и за вътак. Освен това при бубинирането се подчистват тънките и дебелите места и се осигурява еднакво опъване на преждата за навиване. Схема. Преждата 2 се отвива от шпула 1 преминава през балона ограничител 3 и направляващата 3” през опъвача 4 и чистача 5. Преминава през направляващата 6 и чрез прорязани барабани 7 нар.тромел се навива на бубина 8. Всяка машина притежава нишко опъвачи 4, чистачи 5 и тромели 7. Нишкоопъвачите работят на 2 принципа. Ч/з натиск и триене в/у нишката или ч/з обхващане. Нишко опъвачите осигуряват опъване 0.2 от развиваната здравина. Чистачите 5 биват мехнични и електронни. Механичните представяват 2 пластинки м/у, които преминава преждата. Разстоянието м/у пластинките е 2.2 от диаметъра на преждата. Махът и някои замервания се удрят в пластинките и падат, а дефекта с по-голяма дебелина преждата се къса. Съвременните бубинарки работят с електорнни чистачи. Работят на капацитивен принцип или като оптрон. Оптрона е фотоел.датчик, който се състои от фотодиод. Светодиода е източник на светлина в инфрачервената област, а фотодиода променя съпротивлението си в зависимост от светлината. Електронните чистачи отчитат както дебелина, така и тънките места. Те се комбинират с ножица, която отрязва преждата при дебел и тънък участък. Съвремените бубинарки са напълно роботизирани. При тях шпулите се изсипват в бункер и от машината излизат бубини, които ч/з робот могат да се нареждат в каси или палети. Тези машини са комплектувани с роботи за връзване или запридане на скъсана нишка съвремения начин е ч/з запридане. Намират се 2 края на нишката, отрязват е, развласяват се ч/з валяци с шкурка и се запридат. При запридането диаметъра се увеличава на 1,2 докато при връзването имаме 2 диаметъра в местото на връзване. Машините са снабдени с маниполатори за смяна на пълните с празни шпули. Сноване – процес на навиване на опр.брой няколко хиляди нишки с еднаква дължина и опънатост в/у прежденото тяло нар.кросно. Кросното е тръба с 2 фланеца м/у, които са навити нишките една до друга. Грешките при сноването не могат да се отстранят при следващите технологични процеси. Бубините до 400 на брой се поставят в/у стойката нар.гатер. Те се подреждат във вертикални и хоризонтални редове. Нишките след като се отвият от бубините преминават през нишкоопъвачи и контрльори за скъсана нишка. Нискоопъвачите са разположени на странични неподвижни опори. В тъкачеството и плетачеството се прилагат 3 вида сноване: партидно, лентово и секционно. Партидното се прилага в памучното тъкачество на основи, които се скробват. Общия брой нишки се разделя на равни части. Броя на нишките на частите е ограничен от бубините на гатера. След това нишките от всички партиди кросна на скробвачната машина се навиват на 1 кросно. Лентовото се прилага във вълненото и копринено тъкачество и при цветни основи в памучното тъкачество. Общия брой на нишките се разделя на няколко ленти: 1 лентите се навиват последователно на голям барабан с коничен фланец. Лентите се навиват последователно след навиване на последната лента, нишките от всички ленти се навиват на осн.кросно. Барабана заедно с въртенето си се премества във вертикална посока. Схема. След навиване на 1 лента барабана се премества осово на дължината на една лента и започва да се навива втората лента, докато се навият и 6те. Осн.от лентовото сноване не се скробват. Секционно сноване-прилага се в платачното производство на осовоплетачни машини. Основата се навива на малки кросна нар.макари. Общия брой нишки се разделя на равен брой напр 6 и всяка част се навива на отделно секционно кросно.

10. Скробване, вдяване и навиване на основи Осн.нишка след като се отвие от осн.кросно, докато затъче в тъканта е подложена на хиляди пъти опън, натиск, огъване, триене. В резултат на това преждата се развласява; външните влакна падат, здравината намалява и основата се къса. Целта на скробването е да се повиши износоустойчивостта на преждите и да се намали късливостта ч/з покриване на повърхността с лепливо вещество-скроб. Скробта обвива преждата прилепва стърчащите влакна и преминава във външния слой на преждата. Схема. Вътрешният слой запазва еластичността си. Скробта прониква във външните влакна. Скробването включва следните етапи: 1 подготовка на скробта; 2 напояване на основата; 3 Изсушаване; 4 Навиване на основата в/у скробта. Подготовката на скробта се извършва в скробна кутия. Тя съдържа съдове със съставките на скробта, баркалка, автоклав за сваряване на скробта и транспортна с-ма до скробното корита. Скробта съдържа множество вещества основните, от които са: лепило, разтворители, омекотители, антифрикциони, вода. Осн.разтворител е карбоксил-метал-целулоза (КМЦ). Скробването се осъществява на скробвачни машини. Те съдържат стойка за партидни кросна, скробно корито, сушилня и механизъм за навиване на основата на кросното. Схема. Осн.от последното кросно преминава през всички преди нея. Преждата 1 се отвива от кросната 2, скробното корито 3, скробта 4 се поддържа винаги на едно и също ниво. Излишната скроб се връща от притискащите ролки 5. След това преждата постъпва в сушилнята 6. На изхода има датчик за влагата на преждата. Ч/з него се регулира скоростта на преминаване на преждата през сушилнята. Ако не е изсъхнала преждата залепва и тя става брак. След това нишките преминават на разделително бърно 7 и се навиват на осн.кросно 8.Вдяване – основите се вдяват в ламели на нищелките и в зъбите на бърдото. Ако станът продължава да тъче същия артикул новата основа се навързва в8у старата на тъкачния стан. Ламелите са стоманени пластини с маса от 2-4г, които имат един продълговат отвор в горната част и един кръгъл отвор в средата. Те са датчик за скъсена нишка. Всяка осн.нишка се вдява в ламела, при скъсване ламелата пада и стана спира. Нанищелници-те са метални тела с отвор в средата и в 2та края. Те се поставят в/у нищелкова рамка-нанищелка. Всяка нищелка се движи по опр.закон в съответствие с плитката на тъканта. Тъканта се състои от взаимно прекръстосване на с-ма нишка-основа и вътак. Начина на прекръстосване се опр.от сплитката на тъканта. Бърдото-то служи за набиване на вътака към края на плата и за разпределение на основата по ширина на тъканта. Тя се състои от метални пластини, които са полирани от специална стомана. Разстоянието м/у зъбите се опр.от тъканта, която се навива. Зъбите в горната и долната си част се заливат с композиция метална от олово и калай. Броя на зъбите в 10см опр.номера на бърдото. В зависимост от гъстината на тъканта във всяко м/узъбие може да се вдяват 1.2 или повече нишки. Вдяването на основите се извършва ръчно и автоматично. Ръчното се извършва от 2 работнички, бърдото, нищелките и ламелите се поставят на станок. Едната работничка прекарва кука през зъб на бърдото, през нанищелник и през ламел, втората подава нишката и първата я издърпва. Въпреки, че има машини за вдяване в практиката масово се прилага ръчното. Навързването се осъществява в тъкачната машина, старат основа се залепва с хартия, сменя се празното с пълното кросно като предварително старата основа се заглади и опъне с четка и се залепи с хартия. Новата основа се поставя под старата успоредно машината взема по нишка от старат и новата и ги завързва с възел. Същестуват и интилигентни машини, които навързват и цветни основи.

11. Механизъм за опъване и отпускане на основата и механизъм за образуване на уста В участъка между края на плата и ламелите, основните нишки се движат във вертикална посока и в горно и долно положение осъществяват застой за прекарване на вътъка. Пространството между горните и долните нишки се нарича уста. Положението, в което основните нишки се намират в една хоризонтална плоскост се нарича застъп. Движението от застъпа нагоре и надолу се нарича отваряне на устата, а положението в което нишките стоят се нарича застой. В зависимост от положението, което заемат основните нишки от плата до нищелките се различават чиста уста, нечиста уста и смесена. При чистата нишките в предната част от плата до нищелките се намира в една равнина. Този случай е най-благоприятен за прекарване на вътъка. При нечиста уста всички нищелки се движат на една и съща височина и е най-благоприятна за прекарване на вътъка. При смесената, долните нишки образуват чиста уста, а горните – нечиста. В зависимост от преместването на нишките, когато нишката трябва да остане в горно или долно положение през следващия оборот се различават отворена, затворена и полуотворена уста. Отворената се осъществява от гърбични механизми, които се прилагат за прости сплитки с повторно до 18. При отворената уста, нишката стои. При затворена уста след застой всички нишки се придвижват до застъпа и след това, тези които трябва да останат в същото положение, се връщат. Прилага се при жакардови машини. При жакардовите тъкани всяка нишка или група нишки се командват отделно за образуване на уста. По този начин върху тъканите може да се получават фигури, цветя, предмети и образи. Полуотворена уста се получава от нищелкови машини. Те се прилагат в тъкани със сложни сплитки с повтор на сплитката до 24. При тях, когато нишката трябва да остане в горно или долно положениеслиза надолу, стои и отново се връща. Механизмите за образуване на устата – гърбични, нищелкови и жакардови осигуряват придвижване на нишките в строга последователност в съответствие със сплитката на тъканта. Основните нишки се движат плавно, с което се намалява късливостта. Гърбичните механизми представляват сдвоени гърбици, които задвижват кобилица, а тя чрез лостова система задвижва нищелката. Нищелковите машини задвижват от 12 до 24 в някои случаи 30 нищелки. Те имат 3 механизма – команден, задвижващ и изпълнителен. Командния механизъм осигурява управлението на движението на нищелките в съответствие със сплитката на тъканта. При старите модели нищелкови машини командването се осъществява от картонени карти с отвори на определени места. Задвижващия механизъм е гърбичен, а изпълнителния представлява сложна система от звена. При жакардовите машини група нишки се командват отделно. Командния й механизъм е създаден най-напред от французина Жакард.

12. Механизъм за прекарване на вътъка.Основно приложение намират периодичното прекарване на вътъка, което в зависимост от ширината на стана продължва от 120 до 180 градуса. Според средството, с което се прекарва вътъка, различаваме със совалка, с грайфер, с рапир, с въздушна или водна струя. Тъй като начина на прекарване начина на прекарване на вътъка води до съществени измененияв конструкцията на тъкачните станове, те се наричат совалкови, грайферни, рапирни, пневматични. Класическия начин за прекарване на вътъка е със совалка. Тя е кухо призматично дървено тяло с конуси в двата края, в кухината се поставя шпул с вътан. Совалката се прекарва от единия до другия край като нанася вътъка. Совалката е единствения начин за прекарване на вътъка. Тъй като обаче вътъка, който се прекарва е с много малка маса от порядъка на грамове, което е полезната работа, а совалката има маса няколко стотин грама кпд на механизма е от 0.02 до 0.05%. Поради това в периода след първата световна във всички напреднали страни се провежда голяма изследователска работа за замяна на тежката совалка. Първата машина, която се появи е грайферния тъкачен стан, създаден от фирмата Залцер.

13. Фази, структура, организация. Шевно производство. Шевното производство е създаване на изделия за облекло и технически цели чрез преработване на изделия – тъкани, плетива, кожи и линейни изделия – конци. Шевното производство е също прекъснато и силно диференцирано. То се състои от последователни технологични процеси, обединени в четири фази. Диференцирано означава, че една и съща операция се изработва на множество работни места. Фазата е обособена част от производството в по-голяма организационна единица. Първата фаза е изработване на техническа документация. Това е инженерно-икономическата част, която се създава преди започване на производството. Включва разработване на следните проекти: дизайнерски, конструкторски, градиране на кройките и чертеж на настила и технологичен проект. Дизайнерският проект е художествено проектиране на облеклото. Той завършва с утвърдена рисунка, която определя формата на детайлите, плата, цвета и аксесоарите на новото изделие. Съвременният начин за изработване на проекта е чрез специализирана компютърна система. Тя съдържа библиотека със стотици модели, тъкани. За много кратко време се проиграват огромно количество варианти, генерират се нови идеи и създаването на проекта се извършва вместо за седмициз- за часове. Конструкторският проект включва изработване и изчертаване на всички кройки на детайлите от основния плат, хастара и подлепващото. Кройките са наречени работни шаблони. Съвремения начин също е чрез използването на компютър. Градирането е размножаване на кройките в ръстове и размери. Извършва се на 2 етапа: 1. дигитализиране и 2. градиране. Дигитализирането е въвеждането на контурите на кройките на основния размер чрез координати на точките, които ще се размножават. Извършва се на специална маса с меню, като с курсора се отбелязват точките, които ще се размножават. Правите участъци се задават с две точки, а кривите с много точки. След като се въведат всички кройки се задава броя на ръстовете и размерите, законите, по които да стане размножаването, а компютъра изчертава на екрана размножаването и ако в него няма грешки, се въвежда в паметта на машината. Изработването на чертежа представлява хартия с ширината на плата, върху която са разположени чертежите на детайлите от даден настил, така че да се получи максимална икономия на плат. За да се повиши икономията, се групират големите детайли от няколко ръстови размера в един настил, тъй като детайлите от един ръсторазмер се оцветяват в един цвят в чертежа иам детайли с различни цветове, поради което той се нарича маркер. Всички детайли се подреждат по основна нишка. Изработването се извършва на два етапа: 1. чрез компютърна система се извършват целесъобразно подреждане на детайлите, така че да има минимален отпадък. В горния край се явяват кройките в мащаб от определен настил. В средата има две линии, които определят ширината на тъканта. С електронния молив операторката снема детайлите един по един и ги подрежда. В долния край се явява процента на използване на материала, който представлява площа на материала, покрит с кройки. След като се получи желания процент, чертежа на настила се изчертава на графплотер едно към едно. Граф плотера представлява пишеща глава, която се в две взаимоперпендикулярни посоки. Технологичният проект включва изработване на таблица за технологична последователност и технологична или операционна карта. Таблицата включва разделяне и кодиране на изделието на възли, разделяне на всеки възел на крайни неделими технологични операции. За всяка операция се определя начина на изпълнение и символичното им изобразяване. Таблицата е основа за проектиране на поточната линия. Технологичната карта показва последователността на изработване на детайлите и възлите и местото на включване на всеки детайл в поточната линия. Технико-икономическия проект включва определяне нормовремената на всяка неделима операция. Използва се картотека във фирмата, когато се прави ново изделие или нова операция. Групиране на еднотипните операции в работни места и тяхното подреждане в поточна линия. Определяне такта на поточната линия. Определяне на междуоперационния транспорт и транспортните средства, определяне заплатите на работниците, 2 фаза: Подготовка за кроене.Втората фаза е подготовка за кроене; 3- съединяване на детайлите, шиене; 4- ВТО и окончателна обработка.
14. Подготовка за кроене астилането е процес на нареждане един върху друг на слоеве плат с предварително определена дължина. Целта на настилането е едновременно да се кроят много шевни изделия. Броят на катовете зависи от дебелината на плата и е от няколко десетки до 200. Натилането се извършва върху маси с голяма дължина и гладък плот наречени настилни. Извършва се ръчно и автоматично с количка за настилане. Количката се движи над масата, отвива се плат от топа и се нарежда. Количката осъществява автоматично следните операции: изравняване настила по едната ива, неутрализира статичното електричество, което възниква при синтетични материали. Отрязва точно плата в двата края, брои катовете и при зададен брой спира. Заедно сколичката се движи платформа, върху която стои работникът и управлява, наблюдава процеса. Количките имат специално устройство за зареждане на топовете плат, тъй като те се намират на голяма височина. След настилането върху настила се залепва чертежа на настила.
Кроенето е разрязване на настила по контурите на кройките, разположени върху чертежа на настила. Загубата на труд за кроене е от 5 до 25% от общия труд на изделието. Прилагат се два метода на кроене: механично и автоматично. Механичното кроене се извършва на два етапа: 1. с подвижни кроячни машини настилът се разделя на блокове, блокът е по- голяма част от настила, която съдържа няколко кройки. 2. окончателно изрязване на кройките. Извършва се с неподвижни машини, наречени бонуги. Подвижните кроячни машини биват с дисков и лентов нож, имат електродвигател, който задвижва ножа и ръкохватка, която движи машината. Плата на машините е поставен върху колелца за по-лесно придвижване. Нарязаните блокове се придвижват към банцига. Рязането се осъществява от лентов нож, запоен от двата края и заточен в предния край. Машините биват с 2, 3, 4 шайби. Едната е задвижваща, втората е опъваща и третата направляваща ако са три. Материалът се направлява от работника към ножа. При криволинейни участъци се използва шаблон. Автоматичното кроене се осъществява чрез робот за кроене. Масата на робота е съставена от гъсти синтетични власинки, между които ножът прониква без да разрушава повърхността. Под власинките има аспирация, която създава под налягането. Настилът се реже на няколко пъти. Частта, която ще се реже се покрива с найлон, задейства се аспирацията и настила се пресова силно.
15. Игли за шевни машини глата изпълнява следните функции: пробожда материала и преминава през нишките на плата без да ги разрушава като прекарва горния конец през материала, образува примка в зоната на ухото си когато тръгне от долно положение нагоре. Осигурява движение на конеца без триене, когато се движи в материала. Всяка игла има основа, с която се захваща към иглоносача, тяло и острие. В тялото има канал по цялата му дължина, в който се движи конеца. В долния си край има ухо, в което се вдява конеца и над ухото противоположно на дългия канал има ухо, в което се вдява конеца и над ухото противоположно на дългия канал има изрез за по-лесно захващане на примката от рогчето на грайфера. Основна характеристика на иглата е нейният номер. Номерът на иглата е диаметъра на тялото в ммх100. Номерата на иглите са от 60 до 140 за платове и до 400 за кожи. Номера на иглата се избира в зависимост от дебелината и плътността на материала, който се шие. Колкото е по-дебел и плътен материала, толкова иглата трябва да е дебела. Иглата се центрова така, че рогчето на грайфера да захваща примката на горния конец, когато иглата е издигната на 2 мм. В болшинството шевни машини иглата извършва възвратно-постъпателно движение във вертикална посока. В тези случаи иглоносачът се задвижва от коляномотовилков механизъм. При машините за скрит бод и при някои машини оверлог (UNION) иглата иглата извършва колебателно движение. В шевните машини оверлог и машините за верижен бод главния вал на машината е разположен в долния й край. В тези случаи иглоносачът се задвижва от по-сложни шестзвенни механизми. Главната технологична операция на бодообразуването е образуването на примка от горния конец в зоната на ухото на иглата и нейното захващане от рогчето на грайфера или плетача. Образуването на примка не се образува от специален работен орган, а от силите от които в действат върху конеца и неговата еластичност. Когато иглата тръгне отдолу нагоре, тя се движи, а конеца не се движи.
16. Конецопъвач. Опъване на горния конец, дискова спирачка. онецоопъвача изпълнява следните функции: отпуска конеца, когато иглата се движи надолу в материала и когато примката на горния конец обхожда совалката в леглото. Затяга бодовия ред и отмотава от макарата горен конец за образуване на един бод. Прилагат се различни конструкции, конецо-опъвачи, но основно приложение намира шарнирния четиризвенник, който се задвижва от същото коляно, задвижващо мотовилката на иглоносача. Във всеки момент конецоопъвача трябва да отпуска по-голямо количество конец от необходимото, в противен случай конеца се къса. Опъване на горния конец се осъществява от конеца опъвач, а големината на опъването се определя от спирачката. След като излезе, конецът от макарата преминава през няколко нишки, водача през спирачката, през амортисьорната пружина и ъгловия лост, през конецоиоъвача и няколко неподвижни нишководача, като се вдява в ухото на иглата от страна на дългия канал. След нисководача, в резултат на обхващането се увеличава опъването на конеца и при иглата то е 2 пъти по-голямо отколкото при спирачката. Опъването трябва да бъде такова, че преплитането между конците да се извършва в средата на зашиваните материали. Дисковата спирачка осигурява големината на опъването на горния конец, когато опъването на конеца стане по-голямо от осигуряването от спирачката се изтегля конецо-макарата. Опъването се осъществява от триене в два диска, а големината му се регулира от конусна пружина. Спирачката осигурява още освобождаване на горния конец, когато се повдигне притискащото краче, крачето се повдига чрез палец ръчно при домашните машини, чрез педал с коляно при индустриалните машини и автоматично при шевните автомати.
17. Маханизми за транспортиране на материала.
Основно приложение намира транспортирането със зъбен гребен и притискащо краче. Транспортирането се осъществява от сили на триене и сцепление между зъбния гребен и материалите, които се шият. При шиене на много гладки материали се получава изоставане на горния такт в края на шева. В случая се прилага иглен транспорт. Иглата е пробола материала и се движи заедно с него. При транспортиране по този начин, детайлите не се преплъзват. Когато материала е с малка гъстина, игления транспорт не е ефективен. В някои шевове като прикачване на ръкав се налага набиране само на единия от зашиваните детайли и се прилага голен и долен зъбен гребен. Те се задвижват самостоятелно. При полуавтоматите придвижването на материала се осъществява от плоча, която се задвижва управляемо в две взаимно перпендикулярни посоки.
18. Шевни машини 301 и зиг заг
Това са универсални шевни машини, които представляват около 90% от всички шевни машини. Те осигуряват реверсиране на транспортирането на материала. Това е необходимо за да се получи затягане на шевовете в началото и в края. Само тази машина дава възможност за такова затягане. За сега се прилагат няколко поколения такива машини, ръчни или крачни. Механични машини се задвижват от електродвигател, а съвременните са с компютърно управление и снабдени с манипулатори и устройства, които автоматизират ръчните операциив зоната на шиене, а именно позициониране на иглата, повдигане и спускане на повдигащото краче, отрязване на конеца, затягане в началото и края на шева, контрол и управление в опъването на конеца. Те са с директно задвижване, малък електромотор с електронно управление
Шевните машини за зиг-заг и пикир се прилагат за челно съединяване на детайли, за изплитане на илици, пришиване на копчета за обшиване краищата на плата. Основно приложение намират машините за обикновен зиг-заг бод. При тях иглата извършва и второ преместване в хоризонтална посока. Основния проблем при тези машини е захващането на примката на горния конец от грайфера, когато иглата се намира вляво и вдясно положение. Поради това се прилагат люлеещи се грайфери. Шевните машини за скрит бод се наричат още пикир. Прилагат се за подгъви и съединения на детайли, когато на лицевата страна не трябва да се вижда конец. При тях иглата е с кръгла форма, а материала при шиене е огънат и се пробожда в 2 точки. Всички механизми в тези машини са уникални. Захващането на примката на конеца и бодообразуването се осъществява от плетач. Той извършва движение по
19. Шевни машини за верижни бодове и редове клас 101 и 401
Клас 101 е едноконечен верижен бодов ред. Образува се от игла, която носи конец и плетач с кръгово движение. Конецът се преплита в долния край на шева. Бодовия ред е разплиташ, поради което машините се прилагат за трапосване и временни шевове. Шевовете трябва задължително в края да се затягат. Прилага се и за шевпве, които се подлепват, а също в полуавтоматите за пришиване на копчета.
Клас 401 са машините за двуконечен верижен бод. Те са универсални за плетени и еластични платове. Бодовия ред се образува от игла, която носи конец и плетач, който също носи конец. Този бодов ред(401) е два пъти по-здрав от 301, но разхода на конец е също по-голям. Освен за плетени платове се прилага и при шиене на облекла от тъкани платове в местата, където шевовете са подложени на многократно опъване, каквито са седалищни шевове. Конците при тези машини се отвиват от големи макари и опъването на конците при бодообразуване е по-малко. Поради това някои технологии тези машини се прилагат за лицеви шевове.
Оверлозите се прилагат за обшиване краищата на детайлите с цел предпазване от разтъкаване и разплитане. Съществуват машини за едноконечен, двуконечен и триконечен. Основно приложение намира 3-конечния. Той се образува от игла, която носи конец, долен и горен плетачи, които носят конец, а горния извършва сложно пространствено движение. Оверлозите са окомплектовани с механизъм с нож, който отрязва неравния край на плата преди иглата. Отрязването на неравния край и обшиването на изравнения се нарича почистване на плата. Тези машини често са комплектовани с механизми, които изминават успореден бодов ред 301 или 401 до обшиващия бодов ред. Получава се едновременно обшиване и зашиване. Бодообразуването при тези машини осигурява възможност за високи обороти. Всички оверлози са с диференциален оборот, което означава че има 2 зъбни гребена, които се задвижват самостоятелно и предния се движи по-бързо от задния. Получава се опъване на плата в момента на бодообразуване. Тъй като плетените платове с неустойчива структура от настиска на притискащото краче, се деформират и след бодовия ред плата се свива.

20. Полуавтомати за копчета, понд, илици и филетки. е осигуряват пришиване за копчета с две дупки, с 4, с кръстат и правоъгълен бод, също за пришиване на копчета със столче, с ухо и безопасна игла. Прилагат се 2 вида полуавтомати: първо поколение и второ. При първо поколение полуавтомата осигурява пришиване на копчето, отрязане на конеца. Поставянето и позиционирането на копчето. Включването на машината и преместването на плата се извършват от работника. При второто поколение, машината е комплектована с манипулатори, които извършват ориентиране еднопосочно на копчетата, позициониране на копчетата. Тук работника само премества материала под местата за пришиване. Копчетата при облеклото (горно и връхно) се шият със столче. Тук има два вида машини: затягането на столчето се извършва от машините, а при вторите от специални машини за навиване на конец. Посленото поколение автомати за копчета са комплектовани с манипулатор за придвижване на материала на разстояние между 2 копчета и с манипулатор за подреждане в пачка на текстилния материал с копчетата след ушиване на последното копче. Работникът само поставя текстилния материал върху плота на машината. Това дава възможност за многомашинно обслужване като един работник обслужва 3 или 4 раб места. Автомата е с компютърно управление, задава с еборя на копчетата и разстоянието м/у тях. Шевните машини понд осигуряват затягане крайщата на шевове, подложени на големи натоварвания, прилага се задължително при дънковите облекла. Понта се състои от 2 зиг-заци в/у тях с малка ширина.
Шевните машини за илици биват 2 вида: прави лици със закрепване в 2-та края и илици с око. Правите илици се прилагат при ризи, пижами, блузи, долно облекло. Те се състоят от 2 борда и 2 закрепвания в двата края. Илиците с око се прилагат при връхно облекло, когато копчето е със столче. Полуавтоматите от 1 вид извършват последователно изплитане на борда1, закрепването 3, борда 2 и закрепването 4. Като след това прорязват плата с нож. Полуавтоматите позволяват регулиране на дължината на илика. След всяко регулиране трябва задължително да се смени ножа. При двата полуавтомата изплитането на илика се осъществява с една операция. Закрепването 2 може да се извърши допълнително с понд от самата машина чрез затягане с опашка. За заздравяване на илика в него се поставя заздравителна корда.
Филетките са тесни детайли в местото на прорязването на плата за прорязани джобове. Полуавтоматите за филетки осигуряват възможност за прецизно позициониране на плата и филетката, топчно ушиване и прорязване на плата. Те могат да пришиват една филетка с или без капак и две филетки с или без капак. Осигуряват високо качество на изработване на филетките и са задължителни за фирмите, които изработват шевни изделия с прорязани джобове.
21. Гладене ладенето има за задача да придаде необходимите трайни форми и добър външен вид на дрехите като се премахват гънките и неравностите на плата. Факторите, които влияят върху него са влага, температура, налягане и време на въздействие. Извършва се от ютии, преси или гладачни машини, паровъздушни манекени и каландри. Ютиите биват електрически, парни и електропарни. Те са комплектовани с регулатори за топлина в зададен временен интервал. Пресите се прилагат основно за окончателно гладене, биват универсални и специализирани. Това им преднзаначение се определя основно от вида на възглавниците, между които се поставя шевното изделие. Долната възглавница е неподвижна, а горната – подвижна. След позициониране на изделието горната възглавница го притиска силно, пуска се прегрята пара, която в началото кондензира върху студеното изделие и го омокря, след това парата го изсушава и накрая се пуска студен въздух, който фиксира получените форми. Съвременна тенденция е разработване на специални преси за отделни части на облеклото. Паровъздушните манекени се прилагат за гладене на панталони, якета и за окончателно гладене на връхно облекло. Отворите на панталони и якета се затварят с челюсти, а в поясната област се захващат към главата на манекена. Пуска се сгъстен въздух, който опъва плата, след това пара, която го омокря, сух въздух, който го изсушава и накрая студен въздух, който фиксира получените форми. При панталоните трябва да се приложи окончателно гладене за оформяне на ръб.