Теми за държавен изпит по Мениджмънт на туристическите услуги.
Туризъм-Приоритетн отрасъл на пазарното стопанство!
Туризъм.Значение на туризма.Туристически потребности.Видове туризъм.
Съвременният туризъм е изключително динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления. Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света.
Международният туризъм, като “невидима” експортна стока има редица характерни черти, отличаващи го от стоките, търгувани в класическата международна търговия.
Туристическият продукт се придобива и употребява в експортиращата държава, поради което се елиминират някои типични за стоковата търговия разходи - транспортни, карго застраховане и др. Износителят запазва контрол върху експортирания продукт и това съществено намалява търговския риск.
Търсенето на туристическия продукт не зависи така силно от степента на икономическо развитие на страната-експортьор, както е при класическата стокова търговия. Това означава, че и икономически слабо развита страна може да предложи туристически продукт на високо равнище (например: разнообразни природни ресурси, исторически паметници и т.н.)
Създаването на туристическия продукт има силен мултипликационен ефект върху страната-износител. Туризмът създава добавена стойност в няколко сектора на икономиката едновременно: хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, вътрешен и международен транспорт, индустрия на забавленията, художествени занятия. Международният туризъм положително рефлектира и върху местното производство на хотелиерско и ресторантьорско оборудване, върху селското стопанство и пр.
Международният туризъм е еластичен спрямо цената и търсенето, като измененията в която и да е от двете променливи обикновено оказват ефект, по-висок от пропорционалния върху пътуванията с цел отдих и почивка.
Поради тези специфични характеристики, може да се каже, че значението на туризма в глобален мащаб нараства, особено с развитието на съвременните технологии и комуникации;
Основна роля в координирането и развитието на туризма има Световната организация по туризъм. Основният предмет на дейност на СОТ е да насърчава развитието на туризма с цел да съдейства за икономическата експанзия, международното разбирателство, мира и просперитета, а също така и да прокламира всеобщо уважение и спазване на основните човешки правила и свободи без разлика от раса, пол, език и религия.
Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя основната насока на развитието - разширяване на социалната база и териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент от бюджета на времето. Всичко това превръща туриста в основен икономически субект на туристическата индустрия. В развитите страни 6лизо 12% от индивидуалните разходи са свързани с отдиха и туризма. Все по-силно се проявява избирателността на различните контингенти по отношение на видовете туризъм и средите на тяхното провеждане, материалната база и услугите. Основната маса участници в туризма има предпочитание към рекреативните видове туризъм, съчетани със спорт и опознаване, докато богатите туристи пътуват главно заради развлечения, силни преживявания и удоволствия (т.е. туризмът е част от едно поведение, при което удоволствията са основна цел). Разбира се , икономиката на туризма е свързана с преодоляването и на външни трудности като тероризма и насилието, влошаването на екологическите условия, както и с трудности вътре в отрасла, свързани най-вече с това, че предлагането значително превишава търсенето на световния туристически пазар. Несъобразеността с капацитета на естествените дадености и локалното замърсяване на природната среда станаха ограничителен фактор в някои райони с твърде интензивно използвани природни рекреационни ресурси.
Туристът, обаче се превърна във важен, за някои страни основен, икономически фактор, осигуряващ големи валутни постъпления и трудова заетост. Туризмът се масовизира и планетизира. За всички слоеве от населението на различните страни, туризмът не само стана достъпен, но той няма алтернатива като форма за възстановяване на силите и опознаване на света. Това определя важното значение на съвременния турист за развитието на стопанството в глобален мащаб.
В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за успех е удачният избор на контингента (насочване към подходящ пазарен сегмент) и правилната оценка на предпочитанията. Ето защо, туризмът в днешни дни е свързан и с изучаване на настроенията, модата, увлеченията, финансите и пр. на туриста - бъдещия консуматор на услугата, която този отрасъл предлага.
Разбира се, съществуват и редица проблеми, които индустрията трябва да преодолява непрекъснато, при удовлетворяване потребностите на икономическия субект-туриста. Има се предвид следното:
Някои природни рекреационни ресурси се характеризират с големи различия по сезони, които се задълбочават под въздействието на социално-икономически и технологични фактори. Това обуславя силно изразена сезонност в туристическите движения (потоци) и свързаната с това голяма неравномерност във функционирането на базата и трудовата заетост. Това е особено типично за двата най-масови вида рекреация - морската и планинската. Смекчаването на сезонноста е било винаги цел на оптималното туристическо управление, но успехите в това отношение са ограничени.
Въпреки планетаризацията на туризма и превръщането му в универсален път за развитие в зоните с необходимите ресурси, неговото териториално разпределение е още по-неравномерно и динамично от неравномерността в сезонен разрез. Това трябва
да се има неизменно предвид, като се изследват предпочитанията на бъдещите консуматори на услугата.
С повсеместната автомобилизация се увеличава ролята на туризма в движение за сметка на класическата стационарна почивка на курорт. Тоест, туристът е свързан по - друг начин с индустрията, повишена е неговата мобилност и пр.
За един продължителен период от най-новата история, включително съвременния етап в развитието на туризма се очертават следните тенденции:
нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания, като времето, посветено на отдих и туризъм, има тенденции към увеличение;
оптимално съчетание на добро качество на ресурсите и услугите с разумни цени. Туристическите продукти с такива качества са най-търсените и печелившите;
като цяло по-бърз ръст на вътрешния туризъм;
по-добра координация между туризма и другите стопански дейности;
разнообразяване на туристическите оферти, с внимание върху опазване на екологичното равновесие в посетените места;
ускорено обновяване на туристическата материална база с цел постигане на по-високо качество на предлаганите услуги;
грижи за подготовка на кадри и професионално усъвършенстване на туристическите кадри;
намаление на “евроцентричността” на международния туризъм и насочване на голяма част от американските туристопотоци към Карибския басейн и Южна Америка;
продължава търсенето на туризъм в среда “антиподна” на условията на живот на туриста. Това определя доминиращо търсене на туризъм в чиста природна среда - т.е. видове, базирани на природни рекреационни ресурси и на първо място морска рекреация (около 2/3 от участниците в международен туризъм се насочват към морски крайбрежия);
туристическите дестинации и особено морските курорти преживяват невиждана териториална експанзия. Почти всички крайбрежия в зоната на умерения, средиземноморския и тропическия климат са обхванати от туристическо развитие;
наблюдава се повишен интерес към културно-познавателния туризъм, хоби-туризма, селския туризъм и “зелените” ваканции, лечебен туризъм на хора от “третата” възраст, екотуризъм и т.нар. устойчив туризъм. С последните два термина се обединяват най-разнообразни туристически дейности, съобразени с приемателния капацитет на ресурсите и базата и приемливи за местното население;
деловите посещения и срещи (бизнес-туризъм, конгресен, панаирен и т.н.) са не само източник на големи приходи, но и са твърде динамично развиващи се особено в големите градове.
В контекста на структурните и технологични промени,настъпили в световната икономика, туризмът получава шанс в много от развиващите се държави да заеме мястото на текстилната или на някоя друга основна индустрия, която дотогава се е считала за база на икономическия напредък. По този начин, развиващите се държави могат да получат една нова възможност чрез туризма да се приощят към глобалната тенденция на индустриализация.
Условия и фактори за развитието на туризма!
Туристически ресурси.Същност.Природни и антропогентни ресурси,съвременни тенденции в развитието на туризма.Туристически региони,субрегиони и дестинаций.
1.Туристически ресурси.
Туризмът е един от най-атрактивните и перспективни отрасли на световната икономика.
Терминът “туризъм” произлиза от френската дума “тур” – обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Съвременният вид на туризма започва да се заражда през ХІХ в. Тогава броят на туристите е бил твърде ограничен. Той е бил достъпен само за най-богатите и аристокрацията в развитите по онова време страни, най-вече Англия и Франция. Постепенно туризмът се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина...).
Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. В световен мащаб той е третият по значение източник на валутни постъпления след износа на петрол и автомобили с тенденция в началото на ХХІ в. да излезе начело.
Туризмът дава и добри икономически резултати, които биват преки и косвени. Преките се получават от приходите - част от тях валутни - нощувки и хранен, а косвените - от обслужване на туристите по време на пътуване и престои. В туристическото обслужване са заети между 3 и 5% от обществено активното население на страната, но този стопански отрасъл е осигурил 0,5 млрд. долара пред 1992 г. приход , т.е. 4% от брутния национален продукт на страната. Туризмът допринася за развитието и на другите стопански отрасли - селско стопанство, транспорт, търговия. Туризмът поражда необходимостта от изграждане на туристически съоръжения, транспортни средства и комуникации, производство на стоки за широко потребление и др. Дава тласък в развитието на сувенирната промишленост и в тази връзка за възраждането на много стари занаяти. Значението на туризма се изразява и в това, че се увеличава потребителското търсене не само на стоки, а и на услуги. Отразява се благоприятно върху облика на много наши градове и села, а също и върху развитието на онези райони, в които няма благоприятни условия за развитието на промишлеността и селското стопанство, повишава заетостта на населението и повишава патриотичното възпитание на населението. Чрез взаимното опознаване на народите и страните се създават условия за укрепване на мира и дружбата в тях.
Туристическите ресурси биват:
а) природни - релеф, климат, растителност, води;
б) антропогенни.
Антропогенните ресурси се делят на:
1. Културно исторически
2. Делово-познавателни.
Географското положение е един от най-важните фактори на нуждите на туристите - транспортни средства, хотели, ресторанти, обслужващ персонал и др. То ускорява или забавя развитието на туризма. Територията на нашата страна се намира на границата между Европа и Азия, на международен кръстопът, което допринася за увеличаване на туристопотока през България.Върху развитието на
туризма влияят също така природните условия, фактори и ресурси. Нашите планини са привлекателни със своите разнообразни форми и чист въздух. Известни със своята красота и интересни земеповърхни форми са Рила, Пирин, Родопите, Средна Стара планина. Нашето Черноморско крайбрежие, със своите красиви места, прекрасни плажове и исторически забележителности е привлекателно място за български и чуждестранни туристи.
Климатът също влияе върху развитието на туризма. Топлото лято и студена зима спомагат за развитието на туризма - сезонния морски и планински туризъм. Наличието на обширна плажова ивица и термални извори в Българското черноморско крайбрежие позволяват да се ограничи или намали сезонността на туризма.
Водите на България също спомагат за развитие на туризма. Голямо значение имат р. Дунав, високпланинските езера в Рила и Пирин. Те се посещават заради тяхната красота и чистота. На базата на лековитите езера - Балчишката тузла, Поморийското и Атанасовското езеро, се развива балнеолечението. Минералните извори играят изключително важна роля за развитието на туризма и балнеолечението. Дебитът на минералните води възлиза на около 3200 л / сек. Това позволява едновременното провеждане на балнеолечебни процедури за 1,4 млн. души, или за 23 млн. д. / сек. при 20 - дневен курс на лечение. Изкуствените езера (язовирите) имат значение за водния спорт, за спортния туризъм.
Растителният и животински свят също са от значение за развитието на туризма. Горите като елемент на природната среда, в съчетание с релефа и климата, допринасят за увеличаване привлекателността на ландшафта. За развитието на туризма спомагат и редица социално-икономически и политически фактори. Благоприятните природни фактори, съчетани със стопанството, допринасят България да се оформи като важна туристическа страна, като "Ривиерата на останалите източноевропейски държави".
Промишлеността от своя страна набавя за туристите много промишлени произведения. Развитието на селското стопанство също влияе върху туристическата дейност. Неговите произведения спомагат за изхранване на туристите.
Туризмът е свързан с движение, с преодоляване на разстояния и затова той е в силна зависимост от транспорта. По отношение на туризма всеки вид транспорт има свои предимства - на автомобилният позволява на туриста да се движи по избран от него маршрут и да спира по желание, жп транспорт е евтин и достъпен за всеки, а въздушният е най-бърз. Един туристически обект, макар и да е много привлекателен, ако не е транспортно осигурен, ще остане неизползван. За осигуряване на масови туристически посещения на даден обект е необходимо наличието на материално-техническа база - хотели, бензиностанции, ресторанти и др.
Населението и трудовите ресурси са важен фактор за развитието на туризма. Те не само участват в туризма, но ив обслужване на туристите. Туризмът може да се развива само при благоприятна политическа обстановка, в условията на мирно съвместно съществуване между народите. По време на войни е невъзможно осъществяването на масовия туризъм.
Положителна страна в развитието на туризма у нас се явява намаляването на митническите формалности и установяването на безвизов режим с редица страни.
Друг важен социално-икономически фактор, влияещ върху развитието на туризма, е количеството на свободното време. Туризмът е привилегия предимно на богатите, които разполагат с много свободно време.
Културно-историческите ресурси имат голямо значение за вътрешния и международния туризъм, особено за познавателния туризъм.
Рекреационно-туристическите ресурси са природни и социално-антропогенни обекти и явления, и техните
съчетания, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътуване.
Рекреационните туристически ресурси се разделят на природни и антропогенни. Съвкупността им по същество представлява реакреационен туристически ресурсен потенциал.
С понятието антропогенни ресурси на отдиха и туризма се означават онези обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. Свързват се с такива видове туризъм като маршрутно-познавателен, конгресен, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т. н. Оттук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, делови и стопански атрактивности, свързани със спорт и развлечения.
За този вид рекреационни ресурси не е характерна сезонността.
Антропогенните рекреационни туристически ресурси имат самостоятелно значение като фактор за развитието на туризма и комплексно с природните рекреационни ресурси.
Създадени са много паметници, свързани с исторически събития. От гледна точка на туризма, не всички културно-исторически обекти могат да се адаптират и използват за масови посещения. Например исторически обекти, някои църкви, гробници, скални надписи и т. н., представляват интерес главно за специалистите.
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти. Културните мероприатия могат да се разделят на фолклорни, музикални, художествени, филмови, театрални, увеселителни и др. По характера на използването им културно-историческите ресурси могат да бъдат: обекти с международно и национално значение, като се делят на обслужващи масови туристически посещения и представляващи интерес за специалисти.
Основна роля за развитието на деловия и стопански туризъм има провеждането и посещението на различни делови и стопански мероприятия, например конгреси, семинари, панаири и др.
Атрактивностите, свързани със спорта и развлеченията са силно застъпени в комплекса на курортно-туристическото предлагане. Значение при туристическите пътувания – вътрешни и международни, имат и тези, свързани не само със състезания (олимпиади, световни първенства и др.), но и с наблюдаване на спортни прояви.
Едни от най-известните и колоритни туристически обекти и забележителности в света имат антропогенен характер, т.е. са построени от човека или са свързани с неговата дейност.
Трудно е да се опишат всички тези забележителности, но бих искал да ви запозная накратко с някои от най-известните от тях.
Така както символът на Франция е Айфеловата кула, а на Австралия – операта в Сидни, така и Тадж Махал е символ на огромната, екзотична и загадъчна Индия. Дворецът с идеална симетрия е еднакво блестящ и внушителен независимо дали го гледаме отдалеч или от непосредствена близост, взирайки се в изящното съвърешенство на малките детайли. Тадж Махал е паметник с интересна, романтична, но и скръбна история. Той е издигнат от петият император на династията Шан Джахан в памет на любимата му съпруга, поетично наричана Мумтаз Махал (украшението на двореца). Неподправената грациозност на гробницата от бял мрамор е неповторима и своеобразна сага на любовта. Покосен от смъртта на любимата си, императорът заповядал да бъде издигнат Тадж Махал. Строежът започнал през 1632 г. и завършил през 1653 г. В строежа участвали 20 000 работници не само от Индия, но и от Централна Азия. В проектирането й участвали и изтъкнати чуждестранни архитекти от Венеция и Франция. Говори се, че императорът възнамерявал да издигне втори Тадж за свой гроб на отсрещния бряг на реката, изработен от черен мрамор – негативен образ на белия Тадж. Синът му осуетил този негов план, затворил го и до края на живота си императорът живял в една стая с изглед към реката, като единствената му гледка била Тадж Махал.
От всички седем чудеса на света Египетските пирамиди са единствените останали постоянно във всеки техен списък. Те са най-старите, най-големите, най-прецизните каменни сгради, строени някога и единственото чудо от 7-те, оцеляло малко или повече непокътнато. Ето какво пише за тях древният хронист Филон Византийски: “Макар че е невъзможно да се построят пирамидите в Мемфис днес, то би било чудесно да се опишат. Планини са построени върху планини. Трудно е за ума да обхване точният размер на четириъгълната зидария и всеки е удивен от огромната сила необходима за издигане на материал с такава тежест. Самото му придвижване нагоре е не по-малко продължително или уморително в сравнение с пренасянето по пътя. Застанал на върха и насочил погледа си надолу, човек може едва да види долния край. Изваяната огромна постройка е съединена с такива невидими спойки, сякаш е изработена от цялостна скала. Към учудването се прибавя удоволствието, а възхищението се смесва с уважението към нейното разкошно великолепие. Само чрез такива дела хората се извисяват до боговете или боговете слизат при хората.
Венеция – “Мечта, изтъкана от въздух, вода, земя и небе” – така я нарича Гьоте. “Най-романтичният град, какъвто може да съществува” – ще каже всеки, който я посети и поне малко опознае. Венеция е разположена върху група от 118 острова, които се намират сред обширна лагуна в най-северозападния ъгъл на Адреатическо море. Повечето от тях са естествени, но има и изкуствени – създадени от човека, укрепени с колове и камъни. Между островите се провират няколко големи канала – “булеварди” и над 150 “рио” – малки и тесни канали – улици. Основана през V в. Венеция става покровителка на изкуствата. Строят се великолепни мраморни дворци, пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочутите художници от Венецианската живописна школа (Карпачо, Джорджоне, Тициано, Веронезе, Каналето и др.) свързват с нея най-добрите си творби. Най-известните културни забележителности са: площадът “Сан Марко” – сърцето на града, смятан за един от най-красивите в света той се намира едва на 80 см над морското равнище; възхитителни са и катедралата “Сан Марко”, дворецът на Дожите, Кампаниле или часовниковата кула. Дворецът Ка`д`Оро е най-великолепният от наниза пищни дворци покрай “Канале Гранде”. Венеция или “адреатическата хубавица” е едно съчетание на оригинално географско
местоположение с низ от сгради, прекрасни произведения на всички стилове – влияние на Изтока, Готика, Ренесанс, Барок.
Пътят ни за Рим се спуска от последните разклонения на Апенините и навлиза в Римска Кампаня. Останки от древни пътища, развалини от стари вили на някогашни феодали и аристократи, разкъсани аркади на грамадни акведукти, напомнят за хилядолетна история. През такъв пейзаж минава всеки, който се е запътил към Вечният град. Посетите ли Рим, изкачете се на хълма Джаниколо. На билото сред просторна тераса се издига величествен паметник на Джузепе Гарибалди. Застанете на нея и отправете поглед към града. Пред вас се вие Тибър – реката свидетелка на цялата му история. Зад нея малко вдясно е Палатин – хълмът, върху който възниква Рим. Оттук добре се вижда центъра на града, а вляво от него е хълма Пинто с прекрасния си парк, храмът “Свети Петър” и ватиканските дворци. И, разбира се, докъдето стига погледът, море от сгради – някои посивели от годините, а други нови и блеснали на слънцето, кули и камбанарии на десетки храмове, попритулени изящни фасади на дворци и вили. Изключителна, незабравима гледка!
Най-забележителната постройка в града е Колизеумът. Той представлява огромен елипсовиден амфитеатър, разположен сред обширен площад. Построен е през І в. и е побирал 50 хил. души. Бил предназначен за устройване на гладиаторски борби със зверове и други масови зрелища. Има сгради, които са типични за Рим. Между тях на първо място са дворците. Многото знатни и богати хора, живели в Рим изразходвали големи средства за строителството на великолепни дворци. Много характерни за облика на Рим са и черквите. Те изумяват с изключителното богатство на архитектурни форми, детайли и орнаменти, с много шедьоври на живописта и пластиката, които макар и с култов характер, поразяват с реализма си. Рим изобилства и с великолепни вили от същата епоха. Някои от тях са превърнати в музеи, картинни галерии или се използват за други обществени цели.
Няма град в света, който по богатство на събития и превратности, по исторически и културни паметници да се мери с Рим. Той е дал изключително мощен тласък в развитието на европейската цивилизация.
Айфеловата кула – “най-красивата парижанка”, гордост и символ на Париж е издигната от инж. Айфел за световното изложение през 1889 г. Извисява се на 321 м., заедно с телевизионната антена на върха. Тежи 7 хил. тона. От трите площадки (на 57,115 и 247 м. вис.) се разкрива незабравима гледка към града. Други символи на Франция са величествената Триумфална арка, построена преди повече от век и половина, Версайският дворец и прочутата “Шан з`Елизе” – демонстрираща блестящи магазини, безкраен низ от няколко реда автомобили и поток от хора, съзерцаващи преди всичко великолепието на френската столица.
Лондон – столицата на Англия. Ето някои от най-големите му забележителности:
Уестминстърският дворец, където се помещава парламента, кулата с часовника Биг Бен, който продължава да отмерва времето и до днес. Уиндзор – летните кралски дворци край Лондон – комплекс от сгради в готически стил и обширни паркове, са същевременно и много посещавани поради богатството си на ценни произведения на изкуството. “Тауър Бридж” е първият мост, под който минават корабите, за да достигнат прочутите лондонски докове. Трафалгарският площад с колоната на адмирал Нелсън. На него съжителстват хора и гълъби, чужденци и демонстранти, които отстояват правата си или откликват на големите политически събития. Британският музей е огромно хранилище на произведения на изкуството от всички краища на света, включително и от България.
Вечен символ и гордост на Виена – катедралата “Свети Стефан” (137 м.). Нейните изключителни архитектурни исторически паметници и произведения на изкуството я правят същевременно и забележителен музей. Виенската опера е едно от главните основания австрийската столица да се смята за “световна столица на музиката”. Дворецът Шьонбрун пази и показва в многобройните си зали великолепни произведения на изкуството, а дворецът Горен Белведере е рядко красив паметник на бароковото дворцово строителство, посещаван от всеки гост на Виена. От кабините на прочутото “виенско колело” погледът обхваща почти цялата столица и спира до най-източните разклонения на Алпите.
Ню Йорк – разположен около устието на р. Хъдсън, която се влива в обширен, почти незамръзващ и удобен за корабоплаване залив. Често Ню Йорк е единствената цел на посещение в САЩ. Европеецът, непознаващ Америка, го възприема като най-американския град, но за местните хора той си остава най-европейският по състав на жители, традиции и облик. На малкия “Остров на свободата” се намира прочутата Статуя на свободата. Тази творба на склуптура Бартолди е издигната през 1886 г. като подарък от Франция. Висока е 45 м. и е поставена върху 47-метров пиедестал. На юг погледът ни съзира огромният висящ мост Верацано (1958-64 г.) с обща дължина 4820 м., който свързва Бруклин с Ричмънд и е най-големият от този вид в света. Върху солидните гранитни основи на остров Манхатън в началото на века израстват първите небостъргачи. Днес те са най-ярката особеност на доскоро най-големия град в света. Най-високи са сградите на Световния търговски център – наречени “кулите близнаци”. Най-известен е небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, доскоро първенец, а сега трета по височина сграда в света. Туристически интерес представлява и знаменитото авеню “Бродуей”, пресичащо острова по дължина и дълго 26 км.
Паметниците на древната култура на ацтеките привличат ежегодно огромен брой туристи в най-големия град в света – Мексико сити (над 21 млн. души). Тук са построени двата най-големи футболни стадиона в света – “Маракана” (над 200 хил. места) и “Ацтека”. Пирамидата на слънцето в околностите на град Мексико и останалите мексикански пирамиди показват сходство на древноегипетската култура с тази на ацтеките.
В Рио де Жанейро няколко пъти в годината се провеждат най-пищните карнавали в света – незабравим спомен за безбройните туристи посетили града да се насладят на морето от багри, танци, музика и човешка фантазия. Градът е разположен на 395 м. над залива Гуанабара на брега на Атлантическия океан. Хълмът Пан де
Асукар играе ролята на “наблюдателница” на прекрасния залив и град. Хълмът Корковаду, висок 704 м., сякаш е надвиснал над града. На него е издигната 38-тонната бетонна фигура на Христос с разперени ръце. “Кариокас” – местните жители на Рио обичат да казват, че от 7 дни, в които е сътворил света, Бог е отделил два за Гуанабара. Великата китайска стена – символ на Китай, едно от 7-те чудеса на света. Тя представлява крупно отбранително
съоръжение в Северен Китай, построено в отделни участъци през ІV-ІІІ в. пр.н.е., а като непрекъсната стена по планинските върхове и долини – след обединението на Китай през 221 г. пр.н.е. при император Цин Ши Хуан. Дълга е около 4 000 км., висока от 5 до 10 метра и широка от 5 до 8 м. със защитни кули на всеки 100-150 м. Издигната е от земен насип и тухлени и каменни блокове на варов разтвор. Тя е паметник, построен от човешка ръка, който се вижда и от Космоса.
Като последен пример ще се спра на световната столица на хазарта Лас Вегас, която не се нуждае от представяне. Построен насред пустинята, снабдяван с вода на стотици километри от съседна Канада, градът привлича ежегодно милиони туристи и любители на емоциите, нощния живот и хазарта. В безбройните му казина (най-голямото от които се нарича Тадж Махал) се изливат денонощно огромни суми. За да добием представа за капацитета на тази своеобразна “машина за пари” ще спомена факта, че за едно денонощие Лас Вегас изразходва толкова електроенергия, колкото България за една година.
От изведените по-горе примери става ясно, че антропогенните фактори в туризма сами по себе си представляват огромен потенциал, който при едно добро отношение и поддържане би се отплатил многократно за положените грижи както във финансово, така и в културно и емоционално отношение.
Тема 3
Развитие на туризма в България
Начало.Ресурси.Съвременно състояние.Тенденций.Основни видове туризъм и туристическо райониране на България.Мястото на страната в световния туризъм.
Първите прояви на организирани туристически пътувания в България са характерни за края на 19в.Те са организирани по линия на вътрешния туризъм-това са вътрешни пътувания,предимно краткотрайни.з този период материалната база е ограничена и почти липсат кадри.След 1926г.се появяват наченки на международен туризъм.Тогава се осъществяват първите организирани туристически пътувания и дестинацията е Варна.Първите туристически чужденци са от Германия и Полша.Развитието на вътрешния туризъм през този период също се активизира като се разширява географията на обектите,които се посещават-балнеоцентрове.Първите посещения на плажно-къпалните дейности.След 1945г.в България се създава и социален туризъм.Това са ведомствени почивни бази.В средата на 20век в България започна строителството на големите български курорти-Златни пясъци,Дружба(има хотели още от 1948г.),Слънчев бряг и др.Започва активно да се развива международен туризъм.През този период и до днес определяща е диспропорцията на настанителната база на туризма в България,която на 60% се намира по Черномориято.Основните потоци на международния,но и на вътрешния туризъм в страната са насочени на 1-во място към Черноморието,на 2-ро място Планински курорти,на 3-то място балнеолечебни курорти,следвни от познавателните обекти и при вътрешния туризъм.Постепенно в България се оформят няколко туристически района:Черноморски-поделящ се на ‘жен и северен подрайон;Софииски район с разностранна специализация с два подрайона-София град и периферен подрайон; Западно родопски+Пловдивски с три подрайона-Велинградско-Баташки,Смолянски и Пловдивсо-Пазарджишки.И още няколко не така силно изразени региона:Средностаропланински с подрайони-Троянско-Тетевенски;Габрово-Великотърновски;Средногорски район;Пирински раион;Северозападен раион;Чипровско-Берковски,Враца и част от дунавското краибрежие.
Съвременното състояние на туризма в България през последните 20-30 години определя страната като дестинация на трите “S”-море,слънце и пясък.В края на 70-те години и до днес над 52% от туристическите нощувки са концентрирани на Черноморието,от тях около 32% на ‘жното и 20% на северното краибрежие.В същото време във вътрешността на страната активно се развива планински туризъм и традиционните балнеоложки и климатично лечебни дейности.На лице са маршрути и излетни пътувания.До 1990г. Развитието на балканския туризум се характеризира с постоянен равномерен растеж.Освн развитието на курортите по морското крайбрежие активно се развиват –Боровец,Пампорово,Банско и др.Това,което се забелязва като тенденция през последните години е нестабилния пото от чужденци с обща тенденция за намаляване:през 1990 е бил 10 мил. Туристически пристигания.На туристическия пазар квотата за туристически пристигания на България се намалява от 1,9% през 1980г. На 0,2% през 2002г. Нарастването на транзитния график през 90-те години и неговото постепенно намаляване След 2000г. До около 30% транзитно преминаващи.През този период на 90-те години намалява ролята на туристическите пристигащи с цел почивка,посечение на роднини и приятели и на бизне пътуванията,особено в средата на 90г.През този период България изпитва сериозната конкуренция на доказаноте дестинации в Световния и Европейски туризъм.В този период тенденцията на страните генериращи туризъм за България много сериозен е спадът на източноевропейските страни и странире от близкия изток.България губи пазарите на руски туристи,както и от Чехия,Полша,Словакия и др.Отчита се също и спад на туристите от Великобритания и Германия.През този период се осъществяа и преструкторирането на народа,разпада се такава организация като Балкан турист,което е много образно за цялостната картина на Българския туризъм.Приватизират се много обекти.Има силен спад на сициалния туризъм.Друга особеност на 90-те години-оказва се ,че нашите съседни страни,които имат силно присъствие на българския туристически пазар също преживяват подобни проблеми и не генерират така активно туризма за България (Македония,Сърбия,Румъния,Туеция.).Наблюдава се реален спад продължителността на престоя и на броя на нощувките,което води и до голям спад и в приходите.През този период липсват инвестиции,както чуждестранни,така и Български.Чак след 2000
година туризма се стабилизира.Международноте туристически пристигания в България нарастват с 10% и се предвижда,яе възстановяването на туризма ще продължи!
Допълнителни данни!!
В планините залесеността варира от 50% до 80% от териториите. Иглолистните гори в Рила, Пирин и Западните Родопи и широколистните - в Стара планина, Средна гора, Витоша и Странджа със своята красота привличат много туристи. Ловният туризъм се развива при наличието на ценен дивеч. Изобщо у нас природните условия са много благоприятни за развитието на туризма. За това допринася и големият брой природни феномени. Последните представлява редки природни забележителности, като Побитите камъни (Дикилташ) край Варна, Ритлите при Лютиброд, Белоградчишките скали и др. Големият брой пещери са обект за посещение от наши и чужди туристи - пещерите Рабишката, Леденика, Съева дупка, Бачо Киро, Снежанка и др.
Нашият народ е наследил културата на древните траки и гърци, много старини от римско-византийския период, от времето на Първата и Втората българска държава и най-вече от нашето национално възраждане. България е богата на старини, свидетелстващи за различните култури и цивилизации, съществували у на (казанлъшката и Поморийската гробници), много бани, църкви фрагменти от мозайки, статуи и др.
Културни паметници от Ранното средновековие има в Плиска, Преслав, Мадара, В. Търново, Боянската църква, както и многобройни манастири - Аладжа, Бачковскията, Рилският, Преображенският и други.
Създадените архитектурни резервати - Жеравна, Боженци, Копривщица, старата част на В.Търново, на Пловдив, Трявна, Несебър, Созопол и други привличат голям брой наши чужди туристи.
В страната има регистринани около 30 хиляди паметника на културата (в т.ч. около 1000 с национално значение), 36 резервата с културно-историческо значение (Кабиле, Никополис ад Иструм, Сердика - Средец, Несебър, Жеравна, Мелник, с. Бръшлян, Малкотърновско, с. Боженци, Габровско, Рилският манастир, Котел, Арбанаси, и др.) В страната обект за посещения са над 160 култови сгради, главно манастири, 200 музея и 600 музейни сбирки в 94 населени места.
По-малко значение имат делово-познавателните ресурси (Пловдивският панаир, спортът)
Общо рекреационната територия на България заема 40 хиляди кв. Км. (36% от територията на България). Съотношението на планинските към морските територии е 95,6 : 4,4 с капацитет на населението 2,4 млн. д. (860 хил.д. за морски и 1534 хил. д. - за планински).
Броят на курортите в България е 143. От тях 28 са морски, 58 - планински и 57 - балнеоложки. Освен това в страната има 178 селища с изявени туристически функции (в т.ч. 28 морски, 41 - балнеоложки, 44 - планински 65 - познавателни центрове).
От морските курорти най-големи са Варнасъс "Св. Константи" и "Зл. Пясъци" (общо 70 хил. легла), Несебър със "Слънчев бряг"(общо 60 хил. легла), Балчик с "Албена" (общо 25 хил. легла) от балнеоложките - Вършец (11 хил. легла), Хисаря (с 10 хил. легла), а от планинските - Боровец (с 6 хил. легла).
Туристическата база възлиза на 400 хил. бр. Легла ( в т.ч. настанителната база е с 316 хил. легла). От настанителната база 60% е в Българското черноморско крайбрежие. Там са и 62,7% от заведенията за обществено хранене. Средната използваемост на базата обаче е твърде ниска - едва 40% (в Българското черноморско крайбрежие е 48,2%, 37% - в балнеоложките курорти). Освен това в страната има близо 320 втори жилища (в.ч. 178 хил. вили) и 140 хил. къщи за почивка.
Общо у нас са формирани 4 групи среди за отдих и туризъм: Приморско, Планинска, Хълмисто-равнина и Градска (културни и исторически паметници).
За началото на туризма в България се приема 1895 г., когато Алеко Константинов извежда 300 души на Черни връх. През целия период на Втората световна война туризмът се развива много бавно и няма стопански характер. Той е привилегия на богатите, които посещават Варна и останалите черноморски градове, а също така Боровец, Копривщица, Пампорово, Рилски манастир и други обекти. Туризмът като спорт имал твърде ограницени размери. През 1926 г. у нас са дошли 3 хил. чужденци - чехи, словаци, немци, поляци, които са пристигнали у нас, във Варна, по свой организиран път. Икономическата криза и Втората световна война спират развитието на туризма у нас и неговия зародиш.
България излиза на международния туристически пазар сравнително късно - едва през 60-те години. До тогава приоритетно се развиваше вътрешният социален туризъм и от друга страна България имаше периферно географско положение в Европа.
От 1957 г. започва изграждането на туристическия комплекс "Златни пясъци", а малко по-късно "Дружба" и "Слънчев бряг".Вътрешният туризъм се заражда още през първите години след Втората световна война. Той непрекъснато нараства и през 80-те години средно 8 мил. българи са нощували в заведенията на стопанския и на социалния туризъм, като средно годишно са регистрирани над 40 млн. нощувки или 65% до 75% от всички нощувки в споменатите заведения и са реализилани едва 14,8 млн. нощувки.
Формирани туристически райони са Черноморският, Софийско-Кюстендилският (Витошко-Осоговският) и Западнородопският (Родопско-Пловдивски). Те разполагат с богата туристическа база и инфраструктура.
Формиращи се туристически райони са Среднопланинският, Средногорският, Северозападният и Рило-Пиринският. Те са богати на природни и исторически забележителности.
В Черноморския туристически район се намират 60% от настанителната база на туризма и 48% от нощувките.
Софийският формиран туристически район обхваща крайградската зона, чести от Западна Стара планина, Краището, по-голямата част от Рила.
Западнородопско - Пловдивският формиран туристи-чески район обхваща: Пловдивско - Пазарджишки, Смо-лянски и Велинградско - Баташки.
Средногорският туристически район: Същинска средна гора и Сърнена гора.
Пиринският формиращ се туристически район: южните части на Рила, Пирин и съседните долини на Струма и Места.
Формирани са туристически микрорайони - Плевенси, Русенски, Шуменски, Хасковски, Сливенско-Котленски.
Извън туристическите райони ими и туристически локализации или центрове, например Шумен, Русе, Плевен, Хасково и др.
Тема 5
Бизнес план и бизнес проект в туризма
Структора,принципи,изисквания
Бизнес планиране в туризма
Бизнес планирането е ефективен инструментариум за постигане на стратегически цели на системата.Бизнес планът като негов конкурентен продукт е техника за планиране,разпределение и контрол на ресурсите.Тои дава адекватна оценка на възможностите и представлява ресурсноосигурителен план за бъдещи действия.
Процесът на бизнеспланирането следва основните етапина стратегическото управление,съдържа ясна визия,като бизнес идея на предприемача и и правилно дефинирана мисия,определяща насоките и параметрите на развитието.Въз основа на информацията от анализа на околната среда тя очертава рамките за полагане на стратегическите цели.
Основното съдържание на бизнесплана са неговите маркетингови,производствени,финансови,и управленски раздели.В тях се описват конкретни цели за реализация на предметните функции и начините по които се постигат.Самото негово изработване и представяне,може да бъде обособено като самостоятелен етап,през които бизнесплана добива формата на документ,служещ като основен документ в управлението на бизнеса.
Методологията на бизнес планирането трябва да предвижда възможности за мониторинг,оценка,контрол и актуализация в процеса на неговото реализиране.
Бизнеспланът представлява ключов инструмент в няколко направления.Н първо място той е документ при изграждането на бизнес организацията.Използва се от субекта на управление като ефективен инструмент за вземане на решения, посочващ детайли на това какво,как, и по какъв начин да бъде постигнато.Чрез него се посочват времевите и пространствените характеристики на дейността на системата.Като марктингов инструмент има за цел да привлече специални инвеститори или да послужи при осигуряване на финансови ресурси,инвестиционни фондове и други източници.Тои представя съответния субект на управление и неговите идеи,описва последователността на управленските решения и основните функционални направления и съдържа разчети, гарантиращи ефективността на съответния проект и финансовата му възвращаемост.
Изискванията към структората и съдържанието на бизнесплана са формализирани и при неговото разработване и оформяне се спазват конкретни правила и параметри.В сферата на туристическият бизнес те трябва да бъдат спазвани като обща рамка и съдържателно и съдържателно се отразявас специфичните особености на туристическите дейности и продукти, за които се отнасят.
При оформянето на бизнес плана се разработват въвеждаща страница, съдържаща информация за: фирмата и предприемача; средствата за информационни връзки и контакти;съдържанието на плана;времевия график за разпределение на задачите във времето;необходимото информационно осигуряване;приложения към бизнесплана.
В съдържателната си част бизнес планът трябва да съдържа реквизити на предметните функции-маркетинг,туристически продукт,финанси,човешки ресурси.Те трябва да бъдат конкретизирани в зависимост от туристическата дейност-хотелиерство,ресторатйорство,туроператорство,турагенство,допълнителни туристически услуги.Необходимо е да бъдат съобразени и със специфични нормативни изисквания(наприме изисквания за категорията за средствата за подслон и заведенията за хранене и забавления,параметри за офисите на тур фирмите, изисквания към персонала,антропогенните и природните ресурси и др.)
Етапи на бизнеспланирането:
Изграждане на визия
SWOT-анализ
Форматиране на мисия
Целеполагане
Стратегически алтернативи и избор
Функционални стратегий
Разработване на бизнес план
Реализация на бизнесплан
Мониторинг,,оценка на изпълнението,контрол и реализация.
Тема 7
Туристически пазар
Особености на туристическия пазар.Елементи и сигментиране.Избор на целеви пазар на туризма.
Особености на туристическия пазар
С развитието на общественото разделение на труда пазарът
се обогатява и включва нови компоненти и нови участници. Възникването на туристическия пазар следователно е закономерно явление в условията на стоковото производство. То отразява достигането на по-висока степен в общественото раделение и организацията на човешкия труд като резултат от необходимостта да се задоволява масово проявяващата се потребност от туризъм. Туристическият пазар включва основно тези икономически отношения и механизми, чрез които трудът, вложен и изразходван като полезно действие при предоставянето на различните услуги, получава обществено признание.
Значителна трудност при формулиране понятието туристически пазар представлява характерът на услугите и стоките, които се реализират чрез този пазар. От една страна, това са услуги и стоки, предлагани от специализираните туристически предприятия, които се реализират само чрез туристическия пазар – нощувки, посреднически услуги, сувенирни стоки и т.н., пряко задоволяващи потербността от туризъм. От дурга страна, предмет на покупко-продажба във връзка с осъществяването на едно туристическо пътуване са редица други стоки и услуги, характерни за стоковия пазар като цяло и задоволяващи други лични потребности. Проличава тясна връзка и зависимост между туристическия пазар и стоковия пазар като цяло. Тов обстоятелство ни дава основанието да възприемем туристическия пазар като обособена, специфична част на пазара въобще, въпреки че някои икономисти не мислят така. М. Ананиев например, като отбелязва спецификата на туристическото потребление, посочва че “разликата между туристическия пазар и дтугите стокови пазари е много голяма.”За да се завърши покупко-продажбата на дадена стока, респ. услуга, в условията на съвременното обществено разпределениена труда е необходима среща на продавачи и купувачи в определено времеи на определено място. Това изискване е валидно и за участниците в реализацията на туристическите услуги и стоки. То означава, че туристическия пазар не може да се разглежда извън мястото на и времето на покупко-продажбата на услугите и стоките,
задоволяващи потребности от туризъм.
Определянето на съдържанието на понятието туристически пазар зависи
следователно от няколко основни положения:
Като съставна част на стоковия пазар, туристическият пазар се подчинява на
действието на икономическите закони на стоковото производство и стоковото
обръщение;
Той представлява сфера на реализация на услуги и стоки, задоволяващи обществената потребност от туризъм, и получава на тази основа относителна самостоятелност;
Съвкупността от икономически отношения и махенизми е свързана с участниците, мястото, времето, условията и обхвата на тази реализация.Според Р. Баретс “туристическите пътувания се подчиняват на условията на пазара, а именно – предлагане срещу пари и търсене със заплащане на пари.”1 Проф. Д. Георгиев пише, че “туристическият пазар, като всеки друг
пазар ... е абстрактно понятие за съсредоточено търсене и предлагане на туристически услуги и стоки.”2 Проф. А. Корнак в “Ekonomika Turystyki” определя туристическия пазар като “съвкупност от стоково-парични отношения между индивиди, организации и предприятия, представители на туристическото търсене и предлагане”3 Проф. Фостър4 допуска, че понятието пазар (респ. туристически пазар) има няколко значения в зависимост от това кой го използва. Първо, то се отнася за хората, които купуват и продават някаква стока или услуга и всичкидействия по размяната. За икономиста това са всички купувачи и продавачи, които формират цената. Друго тълкуване на понятието пазар може да се свързва с общата сума на разходите (стойностния обем на продажбите) в конкретно географско място на нейното население, предприемащо туристическо пътуване, и пристигащите лица с туристическа цел в същото това място. Следователно пазарът означава още и мястото, където става и покупко-продажбата.
Има и други определения за пазар, респ. туристически пазар, при които обединяващата мисъл е подчинена на формирали се на друга методическа основа разсъждения – маркетинга. В основата на теорията на маркетинга стои пазарът. Съвременната концепция “маркетинг” се състои в следното: дейността на всяко звено (от отделното специализирано предприятие до международния монопол), включваща производствената програма, научно-техническите изследвания, капиталните вложения, финансовите средства, работната сила, продажбите и техническото обслужване, трябва да се базира на познаването на потребителите (търсенето) и на неговите изменения в близка перспектива. Връзката между задоволяването на една потребност и формирането, създаването на търсене за конкретни стоки или услуги стои в основата на маркетинга.
“Маркетингът – казва Дж. Бак (един от първите експерти по въпросите на маркетинга) – това е планиране и осъществяване на всестранна дейност, свързана с прозвежданата продукция, целяща оказване на оптимално внимание върху потребителя за осигуряване на максимално потребление при оптимална цена и получаване в резултат на това на максимална дългосрочна печалба.
Маркетингът е динамична система от търговски дейности, чрез която предприятието, като има предвид действителните и потенциалните нужди на пазара, се стреми да се приспособи към тези нужди, а също и да въздейства на пазарното търсене и да го насочи към стоките, които предлага.”
Когато от позицията на маркетинга се говори и мисли за пазар, на преден план излизат потребителите със своите потребности, различни покупателни възможности и предпочитания.
Туристическият пазар се обособява сравнително късно в сравнение с някои други пазари на стоки (услуги), за задоволяване на лични потребности на населението. Това е времето, когато туризмът се превръща в масово явление и туристите със своето потребление започват да оказват съществено влияние върху “производството” на туристически услуги и стоки.
Най-важния признак, по който туристическият пазар се различава от стоковия, е отсъсътвието на движение на стокови маси. За да се извърши покупко-продажба, се движат потребителите. Тази особеност на туристическия пазар проситича от особностите на туристическото предлагане като негов компонент. На туристическия пазар се търсят и предлагат предимно услуги. Най-голям относителен дял се пада на транспортните услуги, хотелиерските и тези за забавление на туристите. Тук се реализира покупко-продажбата и на различните “посреднически услуги, свързващи туристическото предлагане с туристическото търсене.
Функции на туристическия пазар
Основна функция на туристическия пазар е покупко-продажбата на туристическите услуги и стоки. И тъй като те задоволяват лични потребности на населението, туристическият пазар се обособява като пазар на стоки и услуги за лично потребление. Друга функция на туристическия пазар е участието му в цялостния обществен възпроизводствен процес. Туристическият пазар, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддуржане на икономическо равновесие в националното стопанство. Това той постига чрез механизма на цените, привеждайки ги в съответствие с проявлението на търсенето и на предлагането на туристически услуги и стоки.
Важна функция на туристическия пазар е създаването на икономически стимули за разширяване на туристическото “производство” и потребление. Пазарните механизми по икономически път въздействат върху производителите и ги карат да изменят производството в съответствие с нуждите на потребителите. По същия път те въздействат и върху потребителите, като насочват задоволяването на техните потребности съобразно съществуващата на пазара “продукция”. Икономически стимули, които най-често се използват за въздействие върху туристическото “производство” и потребление чрез пазара са цените, валутните курсове, комисионните, лихвените проценти и др.
Видове туристически пазари
Според степента на обществено раделение на труда пазарите биват вътрешни (национални) и международни.
Когато потребността от туризъм се задоволява в националните граници на страната, у чиито граждани е възникнала, то отношенията по повод на реализацията на услугите и стоките, обект на потребление, са вътрешноикономически, определят се от степента на развитите и изява на вътрешния пазар. Той от своя страна отразява характера на общественото разделение на труда в рамките на съответната държава, респ. нейната икономика.
Според количественото съотношение между туристическото търсене и предлагане пазарите биват:
- с преобладаващо търсене – емисионни
- с преобладаващо предлагане – рецептивниВ първия случай става дума за наличието предимно на купувачи на туристически услуги и стоки, т.е. за състояние, при което изявената потребност и възможности за туризъм са по-големи от възможностите на отделните продавачи. Този пазар се нарича още “емитивен” или “изпращащ” пазар.
Във втория случай, в резултат на благоприятни условия дадена страна предлага значителен обем туристически услуги и стоки непосредствено в туристическото място, като задоволява не само потребности на собствените си граждани, но и такива на чуждестранното търсене. В този случай пазарът се нарича още “рецептивен” или “приемащ” пазар. Според критерия съвкупен потребител и съвкупно предлагане пазарите биват:
ваканционен туристически пазар
пазар на бизнес-пътуванията
пазар на конгресно-конферентните пътувания
пазар на културно-познавателни пътувания
пазар на хоби пътуванията
пазар на спортните туристически пътувания
пазар на “третата” възраст и т.н.Под понятието съвкупен потребител трябва да се разбира общия брой клиенти, които на основата на сходство в мотивацията, целите, очакваните ефекти от предприемането на туристическото пътуване имат сходно отношение към предлаганите услуги и стоки, какт ои сходно поведение по време на туристическото потребление.
Под понятието съвкупно предлагане трябва да се разбира общият брой туристически предприятия, с цялата гама от услуги и стоки, които те целенасочено предлагат за задоволяване на конкретни мотиви и желания на туристите.
Характерно за ваканционния туристически пазар е неговото ограничение от размера на платените годишни отпуски, от училищните ваканции, от промените в бюджета и свободното време на неговите клиенти. Търсенето е еластично, както поради голямото различие в размера на доходите на туристите, така и поради съществуващото голямо разнообразие от цени за предлаганите услуги и стоки.
Пазарът на служебните пътувания е характерен с това, че туристическият продукт е специализиран, за да гарантира максимум удобства за изпълнение на професионалните задачи, предизвикали пътуването. Високото
качество на услугите предопределя техните по-високи цени. Търсенето на услуги, свързани с бизнес-пътуванията, е слабоеластично – не се определя основно от доходите на клиентите и цените на услугите, а главно от преценката за необходимите разходи при изпълнение на съответна задача и от съображения за социалния престиж на пътуващите.Пазарът на културните пътувания, както и този на конгресните пътувания, са тясно свързани с географските места, където може да се получи съответният ефект, както и с капацитетните възможности за предоставяне на специфичните услуги.Основната харахтеристика на съвкупния потребител при т.нар. пазар на “третата” възраст, е именно възрастта – над 60 години, а основната характеристика на съвкупното предлагане – обособяването на специфични услуги за задоволяване желанията и интересите на тези клиенти.
Според вида на услугите и стоките, обект на реализация, пазарите биват:
на транспортните услуги;
на хотелиерските услуги;
на развлекателните услуги и мероприятия и др.
За да се осъществи всяко туристическо пътуване, е необходимо да се извърши покупко-продажба на няколко различни вида услуги и стоки едновременно. При това всички те “присъстват” на пазара самостоятелно, всеки клиент може да ги комбинира по предпочитан от него начин. Една част от тези услуги и стоки се предлагат в предварително обособени комбинации. Това са туристическите пътувания с обща цена, които са придобили популярност под наименованията паушални Когато голямата част от предлагните и търсените услуги и стоки се свързва с характеристиката на основния туристически ресурс, който определя вида на туристическото пътуване като цяло, то могат да се обособят и такива видове (подвидове) пазари като пазар на туристическите пътувания на море, пазар на туристическите пътувания на планина, пазар на градски, респ. селски туризъм и т.н.Според това дали съществуват необходимите условия за покупко-продажба, пазарите биват: действителен туристически пазар и потенциален туристически пазар.
Действителният туристически пазар – това е процесът на самат покупко-продажба на туристическите услуги и стоки.Туристическият пазар е потенциален тогава, когато някое от условията, необходими за извършване на покупко-продажба, не е изпълнено. Потенциален е туристическият пазар и тогава, когат опредлаганите услуги и стоки не отговарят по вид и качество на интересите на туристите или когато изменението на цените надхвърля реалните граници на покупателната способност нанаселението.
Проявата на търсенето за някои видове услуги и стоки с туристическо предназначение се характеризира с определена периодичност. Съсредоточаването на основния обем продажби в точно определени периоди от годината придава на туристическия пазар сезонен характер. Същевременно значителен брой услуги и стоки с туристическо предназначение се продават почти равномерно през цялата година. Това са хотелиерски услуги, транспортни услуги, развлекателни мероприятия, оздравителни, хоби и фолклорни програми, включени в бизнес, лечебните, културните, уикендните и други туристически пътувания. Тяхното търсене е постоянно, процесът на продажбите е непрекъснат и следователно туристическият пазар на тези услуги е целогодишен. Според териториалната си обособеност туристическите пазари биват:
микрорайонен (местен)
районен
национален
международен
световен
Териториалното обособяване на туристическите пазари е необходимо, за да се получи представа за мащабността и значението на конкретните пазарни отношения в съответствие със спецификата на географското място, на което възникват.
Маркетингова политика на туристическата фирма
Маркетингова продуктова политика.Маркетингова ценова политика.Маркетингова комуникационна политика.
Както в стоковия маркетинг,така и в системата на маркетинг на туризма продуктът е определящ и следва да се разглежда на първо място.Без този елемент производителите няма какво да разпространяват,рекламират или ценообразуват.Туристическите обекти предлагат както отделни продукти(като стаи за нощуване на своите гости,банкетни зали,храни,напитки,предмети за спомен),така и различни услуги(паркиране,хотелско и ресторантско обслужване,експресни регистрации и резервации,незабавно уреждане на сметката при напускането),които потребителя заплаща.Но туристут потребява и различни блага,които са привидно безплатни и много често са причината и целта за осъществяване на турист. пътуване-въздух,вода,слънце,природни красоти,архитектурни и исторически забележителности и др.
Всички тези и всевъзможни други блага съставят понятието тур.продукт.В някои среди съществува неправилното разбиране,че това е съвкупност от хранителни и нехранителни стоки,които са в оборот при турист. обслужване,както и самото обслужване на туристите.
Всъщност туристическият продукт се възприема като съвкупност,единна сложна по състав,но не противоречива като пакет от веществени и не материални блага,представляващи неделимо цяло предлагано,целенасочено и съзнателно да задоволи желанията и очакванията на туриста.Ако този пакет не е окомплектован,т.е. ако някои от турист. блага липсва или не може да се потреби,тогава за потребителя турист и останалите губят полезността си.При това степента на полезност на предлъганият турист.продукт не представлява механичен сбор от неговите съставки,тя се определя от потребителя субективно и една от причините за това е и липсата на обективни показатели за измерването на значителна част от тях.
И досега няма стройна теория на естеството и структурата на турист.продукт.Една от причините за това е твърде широкия обхват на самото понятие турист,а оттам и още по-широкото разбиране за продукта,предназначен да удовлетворява този турист.Оттам и об6тите контури на това сложно понятие изглеждат неясни.Опит за конкретизация на понятието е разграничаването между така нареченият глобален(дестинационен)туристич. продикт и индивидуалният продукт под койо най-често негласно се подразбира продуктът,създаван в така наречената индустрия на гостоприемството.
Редица автори разглеждат глобалният туристически продукт като съвкупност като съвкупност от привлекателности(атракции),подслон и превоз,предлагани с цел да задоволят желанията и очакванията на туриста.Други говорят за хармонично цяло състоящо се от атракции,престоина структураи достъпност.
Първият и най-важен елемент е представен от турист. атракции,тъй като именно рте определят крайната цел на пътуването и са предпоставка за туристопотока към тяхната локализация.От маркетингова гледна точка атракциите биват два вида:местни атракции и атрактивни събития.
Местните атракции се определят от природните условия,бита и нравите,както и от човешката дейност на съответното място или в неговите околности и са главният мотив за посещение от страна на туриста.Могат да се подредят от своя страна в 3 групи:природо-климатични дадености,дадености,свързани с бита и обичайте на населението,т.е. всичко,отнасящо се до белезите на културата,включително останките от древни култури,и инфраструктурни дадености.
Атрактивни събития-от различни празненства до специални събития(панаири,изложби,конгреси,конвенции,спортни събития,фестивали)в някои случаи тези два вида атракции се
обединяват и увеличават привлекателността на турист. дестинация-например Рио де Женеиро и карнавала,които се провежда там през февруари.
Следващият елемент е престоината структура(допълнителни условия на дестинация или място,където е съсредоточена турист. дестинация).Тя не предизвиква туристопотока,но без нея той е неосъществим:хотели,мотели,хижи и всякакви заведения за подслоняване,заведения за хранене-от луксозни ресторанти до павилиончета,развеселителни структури за развлечения,разнообразяване,почивка и паркове,алпинеуми,всякакви други допълнителни услуги като спортни,екскурзоводни и др.
стр. 151
Тема 10
Същност на мениджмънта и особености на хотелиерския и ресторантиорския мениджмънт
Мениджмънта в туризма е съвкупност от принципи , модели , средства и форми на въздействие върху персонала , осигуряващ обслужването на клиентите с цел постигане на печалба и постигане на високо качество . За разлика от другите видове мениджъмнт , в туризма се използва командно – административни методи . Това е така защото в туризма се извършва комплексна обслужена заетост , при която постоянно трябва да се взимат решения в нестандартни ситуации . Поради това много специалисти смятат , че туристическия маниджмънт е изкуство да се разкрият творческите възможности на персонала . Основния проблем , който трябва да се реши в тази област е правилно разделение между собственоста и управлението . При по – малки фирми собствениците са и мениджъри , но това не винаги е удачно съчетание . Затова в повечето случаи е необходимо особено при големите фирми да се назначават мениджър или мениджърски екип на основание на мениджърски договор . В този договор трябва ясно и точно да се разграничават правта , функциите и ролята на мениджъра от една страна и собственика от друга . Мениджъра трябва да има неприкосновени зони , в които никой да не се помества . Това са назначенията на персонала и определянето на стратегията на бизнеса . Мениджъра трябва да има най – малко 3 години срок , за да разгърне способностите си . Основни функции , които трябва да изпълни мениджъра в туризма са :
1) да определи правилно целите и задачите на фирмата и да разработи стратегията и ;
2) да овладее цялостната дейност на фирмата или заведението и да вижда в абстрактното конкретните задачи – от тази функция произтича един проблем от къде да се наеме мениджъра , външен човек или вътрешен , и двата варианта имат пусове и минуси ;
3) да обмисля дейноста на подчинения му персонал и да създава условия за по – нататъшно развитие на всеки служител и работник , който има качества за това
За да изпълнява тези функции менижърат трябва да има следните качества :
4.да има необходимата професионална квалификация и да познава системата , коята управлява ;
5.да владее англйски и руски език много добре ;
6 съвременият мениджър трябва да има удостоверени с документ знания по маркетинг , логистика и социална психология ;
ü7мениджъра трябва да умее да подбира персонала само на професионална основа ;
8.мениджъра трябва да създаде благоприятен климат във фирмата ;
9.мениджъра трябва да има собствена изградена система за контрол , което означава да може да чете счетоводна и статистическа информация , особено баланса на фирмата ;
10 мениджъра трябва да умее да разкрива разликата между добре и лошо свършена работа и да стимулира положително добрите резултати ;
11 мениджъра не трябва да бъде максималист в постигането на целите , а да набляга на качеството на продукта ;
12 мениджъра трябва да бъде общителен , да изслушва мнения , да е способен да убеждава без да бъде фамилияр ;
Много големи изисквания в туристическия мениджмънт има към изготвянето на длъжностни характеристики . Те са най – ценното “ ноу хау “ . Някои от основните параметри на длъжностните характеристики се съдържа в нормативните документи за туризма , но това не е достатъчно . Длъжностните характеристики трябва да се изготвят като се отчетат особеностите на дейноста на туристическата фирма . Всяка длъжностна характеристика трябва да съдържа следните елементи :
- характеристика на дейноста ;
- квалификационни и професионални изисквания към лицето (образование , стаж ,език и други)
- изисквания за количествена и качествена работа ;
- отговорности , които носи лицето и лицата , с които контактува по вертикал и хоризонтал ;
Взети в съвкупност длъжностните характеристики на една туристическа фирма трябва да дава ясна представа за технологичния процес на клиентите . Длъжностната характеристика са писани правила за работно поведение .
Важен момент в туристическия мениджмънт е правилното изготвяне на бизнес програма на туристическата фирма . Бизнес програмата , както и периодичните анализи и контрола по изпълнението им имат важна роля за ефективното и пресметливото развитие на фирмата . Бизнес програмата е задължителна , когато искаме да осъществим контакт с партньора , а също така за банката , когато искаме кредит . Например ако фирмата ще изгражда хотелиерско заведение , бизнес програмата трябва да съдържа следните части :
1) обща характеристка на обекта – местонахождение , дадености , инфраструктура , ресурси , пазари ;
2) параметри на изградения хотел – вид , тип и категория ;
3) продуктова политика – основни и допълнителни стоки и услуги ;
4) пазарна политика – анализ на пазара и конкуренцията ;
5) финансова и техническа обстановка на изграждането на обекта – разходи , източници на средства , кредити , срокове , приходи , погасителен план , икономически показатели за ефективност
6) кадрово обезпечение на заведението – работна сила , обучение , професионална квалификация ;
7) изводи и контролни анализи със формирана стратегия ;
Накрая всяка бизнес програма завършва със заключение .
Тема 11
Хотелски и ресторантиорскипродукт.Технлогии в хотелиерството и ресторантиорството.Класификации на технологиите.
ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ НА ХОТЕЛИЕРСТВОТО
Безспорен лидер в това отношение е хотелът . В повечето случаи това е потелски комплекс.Подобен характер има и резиденцията ,която е специализирана за елитна клиентела(правителствени гости ,известни представители на изкуството ,бизнеса и др.).Хотелският комплекс включва и туристическия продукт на ресторантьорството. Последното също се употребява като събирателно понятие и обхваща различните типове заведения за хранене и за развлечения. Те взаимно се допълват ( основен ресторант,грил- ресторант,битов ресторант,ресторанти с различна по националност кухня ,сладкарници,вариете,барове с програми ,лоби-бар и т.н.). Следователно всеки от тях има специализир ан туристически ( ресторантски) продукт. Съществуват и самостоятелни заведения за хранене и развлечения ,чиито продукт е специализиран,но в рамките на туристически комплекс. Например в Слънчев бряг такива са : ресторантите „Магура”,”Ориент”,”Казиното”,”Бар-вариете” ,”Ханска шатра” и др. Обикновено битовите атракционни заведения имат самостоятел и специализиран туристически продукт ( пукник,механи,колиби,воденици и др.)
Комплексния характер на туристическия продукт на хотелския комплекс е дифенециран по основата на „звездната” категоризация.Броят на „звездите” определя общото равнище на качеството. Различие има и в предлагането на хотела по отношение на комбинацията „ нощувка и хранене” – нощувка със закуска,полупансион (нощувка с два пъти хранене) и пълен пансион (нощувка с три пъти хранене) .Към това следва да прибавим различната комбинация от спортни услуги,оздравителни и лечебни процедури,развлекателни програми и много други.
Всичко това показва,че туристическият продукт на хотелиерството стои в основата на туризма и с основание характеризира степента на неговото развитие .
През 80-те години на двадесети век новите технологии навлязоха в хотелиерството.Започнаха де се прилагат персоналните компютри,системите зе телекомуникации,аудиовизуалните средства,системата за централна резервация и електронно оборудване на стаите за нощувка. Хотелиерите считат за най-рентабилни иновациите,които отговарят на силно търсене,източници са на доходи и намаляват разходите за работна ръка.
- СПОРЕД СТЕПЕНТА НА КОМПЛЕКСНОСТ
Всеки вид туристически продукт е в известна степен комплектсен,ннезависимо кой го произвежда,къде и кога. Това е така, защото той по принцип задоволява комбинация от туристически потребности,прнечупени през определена мотивация. В този смесъл, макар и условно,бихме могли да степенуваме комплeксността на туристическия продукт по следния начин:
- ОСНОВЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ
Това е тази част от туристическия продукт,която обобщава основните характеристики съобразно неговото главно предназначение. Той определя предмета на дейност на основните стопански субекти в туризма. Туристическият продукт притежава тази степен още с възникването му като идея (при неговото проектиране) и трайно се поддържа през всичките фази на „жизнения” му цикъл.В този смисъл той може да се разглежда като първичен туристически продукт.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ.
Това е допълнителна х арактеристика на основния туристически продукт, която обогатява неговия комплексен характер.Тя може да го съпътства още в неговото създаване или допълнително да го допълва. В този смисъл има вторичен характер.
Основният туристически продукт на хотелиерството е свързан преди всичко с нощувката (резервации,посрещане,настаняване,камериерско обслужване).Едновременно с това се предоставя широка гама от допълнителни услуги.
При ресторантьорството основно е предлагането на кулинарна продукция, готови купени стоки и сервитьорско обслужване.Допълнително се организират дегустации,специални приеми,музикално –артистични програми и др. При някои типове х отели на преден план като основен туристически продукт излиза допълнителната услуга . Такъв е случаят при казино-хотелите. Тук дейността на казиното формира облика на хотелиерското обслужване и това е постигнато още със самото проектиране.Това важи и за казино-хотели с голям капацитет, какъвто е най-големият в света – „Екскалибур”в „Лас Вегас,отворен през юни 1990 г.,който има 4032 стаи и казино с размер на 4 футбулни игрища и струва 290 млн. Долара. У нас казиното е една допълнителна „прибавка” към вече функциониращ хотел. В отделни случаи тя е в противоречие с основната функция на хотела .Такъв е случаят с комплекс „Сандански”,където основното е медицински туризъм (климатолечение и балненология). Съвсем друго е положението със „спорт палас”- Златни пясъци,където предлагането на комплекс от спортни услуги има основен характер. Това обяснява и специфичния характер на неговата клиентела.При всички случаи обаче допълнителната дейност не трябва да нарушава основния характер на заведението като хотел.Това е залегнало в основните изисквания на Международния съюз на хотелиерите още през 1926 год.У нас напоследък се разпространява практиката да се предоставят хотелски стаи за оф иси на различни фирми с цел получаване на допълнителни приходи извън основната експлоатационна дейност,което не може да се смятаза допълнителен туристически продукт.
В някои случаи комплексността на основния и на допълнителния туристически продукт така се е „сраснала”,че може да се разграничи само условно. Големите крунизни кораби са не само плаващи хотели,но предлагат разкошни трапезарии,ресторанти с меню „а ла карт”,фитнес –клуб,кино ,театър,казино,кабарета и нощни клубове,различни развлечения на кораба или в морето. В последно време някои круизи включват и възможности за игра на голф във всяко пристанище,където се акостира.
Комплексният характер на туристическия продукт се проявява и във времето.При сезонните туристически обекти той е най-богат във върховия сезон.Това икономически се регулира чрез различни цени преди, във и извън сезона.От гледна точка на търсенето може да се предлага част от допълнителен туристически продукт ( отделни кортове в тенисцентър или ограничено време при неговото ползване). Същото се отнася и до други видове анимация в туристическите комплекси.
Туристическият продукт следва непрекъснато да се адаптира към непрекъснато изменящите се потребности на туристите. Изкуството в туристическия безнес предполага и възбуждане на нови потребности.
- ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ НА РЕСТОРАНТЬОРСТВОТО
Храненето (кулинарията ,а не кухненското производство) е един от най-старите занаяти (професии) на човечеството. Сега в света съществуват множество оригинално изявени кулинарски кухни –европейска,китайска,френска,индийска,арабска,екзотични храни и пр.Редица държави и туристически райони предлагат своя национална ( местна) кулинария. Сред тях е и българската,чиито национални ястия имат вече признание от чуждестранните туристи.
Храненето в заведенията на туризма е основна услуга (около 35 % от приходите),определящ фактор на туристическото предлагане и за стандарта на услугите в дадена държава. И затова,който умее да предлага качествени,вкусни и оригинални ястия, ще има успех и на международния пазар.Цели туристически потоци(групи) правят пътувания само за участия в различни кулинарни п рояви и инициативи (баварски ястия,унгарски гулаш и пр.) Това е кулинарията-изкуство за хората,обичащи да се хранят добре.
Кулинрното производство се осъществява в зведенията за хранене,познати като дейност „ресторантьорство”.Основни елементи на икономическите резултати на ресторантьорството са: клиентите,атмосферата на заведенията,цените,менюто и сервизът (обслужването).
Заведенията за хранене в туризма могат да бъдат:
а/ Ресторанти:
на пълно обслужване,на полуобслужване,на самообслужване;
национални,атрактивни (пекници,кошари,воденици);
за предлагане на специализирани ястия и напитки.
б/ Заведения за допълнително хранене и развлечения :
каф е- сладкарници,снек барове ;
барове;
вариетета.
в/ Заведения за бързо обслужване и на самообслужване:
вериги за бързо хранене, гостилници,пицарии, бюфети,павилиони и др.
г/ Заведения извън категорият – столове ,бюфети и др.
В резултат на динамичното развитие на новите технологии заведенията за хранене и развлечение търпят съществени изменения.Станаха дълбоки промени в ресторантьорската дейност,за да се отговори на непрекъснато нарастващите изисквания наклиентите.Мрежата интернет дава възможност на клиента да избере ресторант от хотелската си стая,жилище или офиса.Интерактивността позволява на клиентите да направят в мрежата своята преценка за храната ,напитките,обслужването и интериора в заведението за хранене.Това дава възможност на потенциалните клиенти да се запознаят с тях и да напровят своя избор съобразно менюто,цената,обслужването и атмосферата в заведението.Повечето ресторанти вече разполагат с електронни каси за регистриране и компютри за обработване на текущите административни задачи.
За съвременното развитие на икономиката е характерно не толкова развитието на обособени отрасли,колкото функционирането на различни междуотраслови комплекси.Това дава основание към туризма да се подходи като към голям самостоятелен междуотраслов стопански комплекс от националната икономика,тъй като сферата на туризма,обединяваща различни отрасли не е разположена в обикновена вертикална плоскост,а обхваща,вкл.предприятия и организации с различна отраслова принадлежност.Производителите на туристическия продукт формират предлагане в туризма.Те получават производствени ресурси,комбинират ги в процеса на производството и получават доход от продажбата.Туризма не може да не бъде открита система,която подлежи на по-нататъшно допълване и прецизиране.
Констатира се повишаване или намаляване на търсенето на нашия продукт.Лиосата или наличието на основателни рекламации.Повишаване на средния престои на един турист.
Хотелски програми-компютъризация
Модул-резервации,регистрации,анулации,допълнителни услуги,заведения за хранене и развлечение,националност.
-Изисквания за изграждане на средствата за подслон.
Фасада-не трябва да нарушава цялостта.Тя представлява светлинен ,рекламен надпис за всички категории .За хотели от 3* 4* и 5* най-малко 3 пилона със знамена от лявата страна.Пред входа трябва да има пепелници,а в предверието машини за почистване на обувки.В морските хотели трябва да има и четки за пясък.Има също така и знаци за категорията на хотела и табела с името на управителя.Приемен блок,фоайе мебели, фотйоили, телевизор, масички, пепелници до масичките и пред асансиорите,инормационно табло в близост до рецепцийте,термометър,барометър,колички за багаж и универсална инвалидна количка.На рецепцията трябва да има
рецепционен плот от две части,работна и висока за гостите.със снижение 80см.за инвалиди.на плота .трябва да имапрорези за съхранение на ключовете.Има ключодържатели скрити от погледа на клиента обикновно на гърба на плота.Трябва да има метална каса за съхранение на ценности-пари,документи,или индивидуални касети за съхранението им с/у платени такси.За 4* и 5* има монтирани сейфове в стаите и влизат в цената на стаята.На рецепцията трябва да има компютър със съответната хотелска програма(Леонардос,Фиделио),аптечка,чесовници,като за 4* и 5* трябва да бъдат с различните чесови зони,план схема на обекта за всички категории и ценоразпис на основните и допълнителните услуги.Във фоаието трябва да има озвучение,климатична инсталация,а за 4 и 5* е нужна пълна климатизация.трябва да има указателни знаци за кое къде се намира(т.ее. Наличните помещения,зали,ресторанти и т.н.)
Коридори от различни настилки трябва да има информация за разположението на стаите,пожарогасител,които е обозначен на 25м.Да е обозначена посоката за евакуация,светлинни индикатори,стълбища за евакуация,план за евакуация,поставен също на 25м..Минимум на 25м. Трябва да има датчици(пожароизвестителни или пожароизгасителни за 5*) Осветлениято трябва да е с фотоклетки или енергоспестяващи лампи.
Стаи-основно нещо-легло с минимални размери 1м./2м.,а за 4* и 5* 1,4м./2м.По броя на леглата се определя стаята,а и капацитета на хотела.Отпаднаха стаите с 3 легла с изключение на хижите.Нощно шкафче за всяко легло.Обзавеждане в стаите чрез система или чрез телевизор:ТВ не е задължителн за 1* и 2*,багажник-ниска мебел на която се слага багажа:да има профес.Хотелско осветление-нощно или дневно с насочваща светлина:за 3,4,5* трябва да има хладилник или минибар.
В стаята да има тоалетка с огледало,по него да има осветление със столче или табуретка.В стаята да има 3 огледала,художествено настенно произведение над леглаа.Копче от негорим материал,салонна
масичка със сточе или табуретка+ балкон(пластмасова маса със столове и пепелник).В предверието се намира гардероб със секция за връхни дрехи,отделна секция за белйо и т.н.В стаите се слагат леки и плътни завеси или щори.В предверието се слага огледало в цял ръст и портманто.В стаята да има осветление а за 4 и 5* озвучение и телефон:сещоар,противопожарен кран,паник бутон,козметично огледало,кърподъратели,държател за тоалетна хартия,кошче с капак,душ,тоалетна,а за 4 и 5* WC отделно от банята.Да има душ кабина или душ завеса с корито.За 4 и 5* вана в целоодишни или грдски
хотели.
Съдържанието на хотелския продукт се определя от от гамата на основните или допълнителнте услуги,а неговата характеристика се определя от характеристиката на туризма на неговия вид.
Съставяне на меню!
Меню-това е подреждането и фиксирането в определена последователност на определен брои блюда с ястия,който са съобразени едно с друго. В съвременните условия,менюто е важен маркетингов инструмент,чрез които се проучват желанията и нуждите на гостите. То е продължение на маркетинговата концепци на фирмата,която предоставя ресторантйорски услуги.
Менюто е отражене на типа заведение и трябва да отговаря на неговия имидж.
Менюто е средство за въздейсвие върху търсенето,отразява се чрез различни художествени похвати.
Менюто е средство за постигане предимство пред конкуренцията
Менюто осигурява повтаряемост на ресторантския бизнес,което се постига не само с ястия,които са придобили популярност,но и с такива нови.
Менюто е средство за представяне на различни компоненти и тенденций в храненето
Менюто трябва да създава възможност за привличане на нови пазарни сегменти.
Белезите на съвременното меню са:състои се от 3-6 ястия,от по-малки порции. Поднасят се в различни съдове,с различни прибори. То се съобразява с екологичните изисквания на храните и за консумацията на т.нар. Щадяща храна.
Изисквания при съставянето на меню:
Изготвянето и предоставянето на точни рецепти:Изготвянето на точни калкулации на ястията:анализ на пазара и конкуренцията:отрязява се вида на заведението и възможностите му:местоположението на заведението;работно време.
Желанията и очакванията на гостите т.е. Кои са най-честите посетители,какъв е пола и възрастта;професия;образование;приходи;националност и религие;кои ястия се консумират най-често;каква е продължителността на престоя на госта;как се посещава заведението;в кои период от деня заведението е най-посещавано;какъв е повода за посещението;модните тенденции и предпочитания;.
Менюто трябва да е балансирано по отнушение на: цвят;вкусове;консистенция-твърда,мека;по вид технологична обработка;баланс по сосове;баланс по различни гарнитури;.
Менюто трябва да е разнообразно по отнушение на: вид използвани суровини;по вид топлинна обработка;по вкус,температура,оформление,декорация,и др.
Технологии за туристическо обслужване.Технологични процеси и технологични цикли.Технологии на приемането,настаняването и обслужването.Технологични операции при хигиенизиранетто на хотелски обекти.Технологично обслужване на хотелиерството и ресторантйорството.
Технологии на приемането,настаняването и обслужването!
Осигуряване на безопасност на гостите,всички гости и обеки да са застраховани.Събира се такса застраховка-тя е задължителна.Безопасността се осигурява чрез механични средства и жива охрана.Живата охрана трябва да е невидима,деликатна.
Посрещането и настаняването на гостите за 4* и 5* хотели и заведения се извършва от портиер.Той е първият човек,който посреща гостите и тои извършва пропусквателният режим.Пиколите пренасят багажа при настаняване на гостите.
При регистрацията на рецепцията се попълва адресна карта,която е различна за български и чуждестранни туристи.Всички адресни картисе носят в местнотто МВР за определен срок.Предоставя се паспорт на хотела,чрез него госта се регистрире ,че е негов гост.Води се регистър за всички гости.
Персоналът на хотела е с униформено облекло с отличителни знаци и емблема на хотела или работно облекло.
Само камериерките са с униформи,останалите са с работно облекло,но всички задължително трябва да носят Баджове или табелки с имената си на български език и на латиница.
Изпрашането на гостите става по процедура обратна на настаняването.Първо пиколото изнася багажа ,докато клиена плати сметката си на администрацията.
Подмяната на белйото и кърпите за 4* и 5* става всеки ден-по желание на клиента(госта),за 3* -на двадни,а за 2*и 1* на 3 дни.
Санитарни съоражения-чаши за вода и принадлежности.Зареждане ежедневно със сяпун,дезодорант,рекламно информационни материали.
Зареждане за ВИП-гости:
-TOP VIP гости-с най-голямо внимание.Такива са пезиденти,премиери и др.
Very Very VIP– с много голямо вномание
VIP– гости с вномание-знаменитости,известни бизнсмени,много редовни гости и др.
По-равни гости инвалиди
Гости с децащ
Изисквания към предлаганите услуги
Предоставяне на информация-тя се копува и предлага.Предоставяне на телефонни услуги.Обмяна на валута.Бизнес услуги-в специални бизнес центрове.Битови услуги-пране,химическо чистене,гладене.Бръснаро-фризйорски услуги.Сервизни и авто услуги в мотелите,рент а кар.Предлагане на услуги с разни процедури-джакузи,сауна,басейни,спа-центрове и др.Спортни и забавни услуги-тенис кортове ,.Лекарски-медицински услуги.Предлагане на различни мероприятия-екскурзии,вещи под наем,закупуване на билети и др.
Под рационално използване на обслужващия персонал се има предвид спазване на дисциплината по всички обекти и изпълнение на всички технологични изисквания.Висока производителност на труда и високо качество на продукта и обслужването.
Технологии при обработката на стаите
Графиците на работното време на камериерките са за 4души-смяна 8 часа.
Подготовка за работа-навременно идване на работа-10мин. По-рано за да могат да се подготвят.Пристигането трябва да бъде през служебния вход.
Подготовка на камериерския офис-там се намират белйото,уредите и препаратите.Подготовката на офиса е свързана с информация,обезпечаване-т.е. Се дава 1 бюлетин за ежедневното състояние на стаите и тогава се подготвя камериерската количка.
Трябва да се махнат всички бижута и ръцете да бъдат изрядни.
Не трябва да се смесват химически препарати.
Стаите се обработват от горе надолу,от вътре навънка и от мръсно към чисто!
Влизане в стаята-задължително се спазва информацията на стаята,ако няма такава се чука с пръст и се обявява с глас,чака се отговор .
Оглед на стаята-проверява се състоянието на стаята и се оглежда за забравени вещи и чак тогава се започва работа по съответната технология.В стаята има 2 кошчета,ако има балкон се по4иства първо него.Ако има забравена вещ се
предава в хотелскоо домакинство и там се пази определено време.
Всички свободни стаи ежедневно се проверяват.Ако има нещо счупено или развалено всяка камериярка пиче доклад за състоянието на стаята.
Оправянето на леглото е едно от най-важните задължения на камериерката.Става от левия ъгъл и обратно на чесовниковата стрелка .Върху матрака се слага меко юрганче-то се нарича шалте,с тази цел се запазва матрака,отгоре се застила чаршафа,отгоре се застила (олекотен) юрган и възглавници.Във фоайето в гардероба се слагат резервни одеала и възглавници.Белйото трябва да бъде от естествени материи,то трябва да издържа на прането.
Кувертюра-дневна покривка за легло.
Папката с рекламни маериали трябва да се преглежда ежедневно.
Чаршафите се изтърсват,а матраците се обръщат веднъж седмично.На всяко легло се полагат по 5 закачалки за 4* и 6 за 5* и ако има разхвърляни дрехи по леглата камериерката ги поставя на закачалки в гардероба.
Правило за зареждане на гардероб-на принципа на човешкото тяло:най-горе се слагат възглавниците,четки за сака,после за обувките и т.н.Гардероба е в предверието.Багажа се поставя в багажника.Преди да се излезне се оглежда последно и се заключва,забърсва се външната страна на вратат.
Допълнителни и странични технологични операции:
-апартаменти,студиа-те са с по особено обзавеждане и трябва да са обурудвани с една категория нагоре
-повторно обслужване-при необходимостВечерно зареждане-маха се кувертюрата и се поставя на определено място,оправя се леглото и се поставя някаква визитка за лека нощ.
-обработка на мини-бара или хладилник
-седмично почистване-пердета,зависи от обурудването на хотела;мокети,дамаски,витрини,стъкла.
Странични технологични операции:
-обработка на външни помещения-тези площи,които са достъпни за външни гости-конферентни бази,фоайето,(приемния блок).Има специални камериерки за фоайето-наричат се холно камериерки,Квадратурата на оайето се определя като площ от 0,6 до един кв.м. На легло.
Разликата между спа хотел и балнеоложки хотел е ,че балнеоложкия се посещава от прекарани болести ,той е възстановяващ.
-Коридори и стълбища-първото нещо,което гостите виждат като излезнат от своята стая.
-асансйоробработка на стени и тавани
-местата за движение на персонала
Изисквания по обслужването в заведенията за хранене:
На вххода на заведението се отразява вида на заведението с осветен надпис за всички категории.
В близост до входа-табела с категорията,информация за фирмата и седалището на търговеца,работното време,името на управителя и художествено оформено постоянното меню
Посрещането става с портиер-4* и 5* ,а настаняването или от управителя,или от ОТЗ
На видимо място във фоайето-информационни материали и надписиза видовете зали,за мероприятия,телефон за 4*,5* ,за WC ,гардероб-обслужва се от гардеробиер в униформено облекло
Управителя проверява ежедневно готовността на залата като 15мин. Преди започване работа провежда инструктаж с персонала
Масите се подреждат така,че да не се затруднява движението,както до гостите,така и на песонала,а така също ми да се пази норматива за площ за едно място за сядане.Масите се застилат с покривки,така че да се спуска от ръба на масата 30см. Надолу.
В залит за пушачи се зарежда пепелник за пушачите. Поставя се ваза(с цветя). Поставят се чинии с платнени салфетки,двоен прибур и чаша 200мл.за вода за 3*,4*.5*. Чашите без дръжка се наричат regal.
Свещник за 4*,5* звезди задължително,колкото по стабилен,толкова по добре.
Постоянно предлагане на лед за всички категории
В заведението за хранене има две папки-лист меню с готварската и сладкарската продукция и карт меню за напитки изписани на два езика най малко за 4* и 5* отделно изписани,като за тези категории трябва да има карт мрню и лист меню
Броят на лист и карт менютат трябва да е по голям от броят на масите. Те се предоставят на гостите преди приемане и след приключване на консумацията. За всяка продажба задължително се издава документ(сметка или фактура с касов бон)
Задължително е носенето на работно и униформено облекло по време на работата Сервитйорите носят бележник за вземане на поръчки,комбинирано джобно ножче,кибрит или запалка;дребни пари;
След приемане на поръчката сервитйорът се оттегля от масата за да я изпълни,но продължава да наблюдава
Поръчките се изпълняват за:също предястия,салата,аперетиф-до 10мин. За 4* и 5* до 15мин за 3*,2* и за останалите о 20 мин.
При предварително договорено меню,приборите и сервизите се зареждат предварително,а ястията се носят по последователностите на консумацията
Предлагат се някои съвременни норми на обслужване,като фламбиране:транжиране пред погледа на клиента;блок маса и шведска маса.
Пепелници с повече от три угарки се вземат и се сменят,а за 4* и 5* при една угарка се почисват
Настаняването на гостите става на чистамаса,а тя се чисти и при сервиране на десерта
От 3*,4*,5* тоалетната задължително не се плаща, с изключение на външни места
В исторически план са се развивали различни видове кухни,но досега се е развила т.нар. Народна кухня
Когато се обработват ястията се извършва оглед,технология.
Тази технология изучава рационалното приготовление на здравословна,вкусна,прпорционална храна. Този процес се разделя :
-студена обработка-имиване;почистване’нарязване;оформяне в студени порции;суртиране;дефрозтация(размразяване)
-топлинна обработка-варене;пържене;задушаване;изпичане
13.за изпълнението на тези обработки се използват определени съоражения. За тях няма определен,задължителен норматив. Хладилните съоравения биват високо охлаждаеми и ниско.Топлинните биват:на твърдо или течно гориво,инфрачервена структура,канвентумати и др.
Инвентар-ножове,четки,вилици и т.н.съораженията и средствата
Полуфабрикати-продукти за по-нататъшна преработка
Определяща операция е спазването на точността при обработката на суровините и материалите и тяхното съхранение при изискващи условия
Готвачът винаги трябва да оставя проба от приготвената храна
Сутрешната закуска се сервира в 19см. Чиния
Храненето става удоволствие през ренесанса.
Анимация в туризма.Същност.аааавъзникване и развитие.Видове анимация.Хотелска анимация.Анимация в заведения за хранене.Анимация при екскурзоводно обслужване.
Главният мотив на едно туристическо пътуване е атракцията.Като част от турист.продукт,атракциите са свързани с бързите процеси на бизнес средата..Среда,която е в непрекъсната конкуренция.Този вид атракция е насочена към удоволствията на потренителя,развлечения,нови познания,двигателна активност.
Мотивите на потребителя на туристическата атракция се определят от неговите желания:контакт с природата,търсене на приключения,специфични активности,поемане на риск при неприятни обстоятелства,желание да се видят уникални културни ценности и произведения на изкуството.
Туристическият продукт е пакет от атракции,подслон,занимания.От всичко това се определя изборът на крайната цел на пътуването.
Атракциите за нещо различно от услуги и дейности като хотели,ресторанти,транспортни системи.Но атракцията може да бъде и тясно свързана с тях.Атракцията,свързана с всички видове туристически обслужвания се явява неразделна част.Тя води до добър икономически ефект,осигурява работни места.Наличието на определена група атракции допринасят за преодолявяне на сезонността в турист. центрове.
Типовете атракция могат да се разпределят така:
-атракция в природата и околната среда/плажове,реки,езера,море,остриви,водопади,вулкани,гори,планини,селища/
-Сгади,структури,места,които не са строени за атракция,но могат да се ползват за тази цел/църкви,катедрали,замъци,дворци,историко-археологически паметници,манастири/
-Сгради,паркове,ресторанти,резервати,музеи,арт галерии-места специално изградени за забавление/развлекателни и теметични паркове/
-Специални събития-фестивали на изкуствата,щоу-програми,олимпиади,исторически чествания,театрални спектакли.Това са атракции,които могат да бъдат организирани само в точно определено време и място.Те задължително се планират.
Всяка атракция може да има варианти.Важно е тя да е създадена и отиграна от добре подготвен професионално,екип.Атракцията е част от туристическият продукт.А той печели от една основна атракция,която е с добър маркетинг.Атракцията е жизнено важна за туроператорите,които предлагат пакет ваканции.Предпочитат се атракции на близки разстояния.Тя трябва да отговаря на определени стандарти.Важна е и маркетинговата концепция.При атракцията ролята на аниматорския екип е водеща.Тя е мокс от услуги-нощувки,хранене,екскурзии,развлечение.Атракциите използват различни видове анимации-културни,спортни,творчески,познавателни и детски.Съвременният подход на анимацията се свързва със специалните събития,фестивали,театрални забави.
Аниматорът е този,който превръща една атракция в неповторимо преживяване.Атракцията не се създава от природата,тя се материализира в резултата на дейността на човека с професия аниматор.В един голям овеселителен парк всичко се предвижва от играта на аниматорът водещ забавата на конкретната група.Той организира паради,шоу-програми.Чрез аниматора в пакет от природни забележителности се научават любопитни неща ,нови знания и способности.Може да се направи и кулинарна атракция.
Организаторът на специални събития в туризма включва планирани културни,спортни,политически и бизнес случки.В случая е необходима делова активност,развлечения,опознаване на културата и други страни на народа.Тук е най-важна организацията,за да се създадат перфектни условия за забава на туриста.Традицията е нещото на което трябва да се опре аниматорският екип за да суздаде един продукт,който да се явява като запазена марка на мястото,областта,държавата.Автентичността е свързана най-често
с културните ценности.
Комуникацията-същност и характеристики.Елементи на комуникационния процес.Връзки с медиите.Стратеий за работа с медийте.Инструменти за работа с медийте.
Комуникацията представлява процес на размяна на информация,предаване на идеи и създаване на условия за разбиране на другите.Комуникацията може да се представи и като процес на социално взаимодействие,осъществяван чрез обмяна на съобщения.
От социална гледна точка,целта на комуникацията е:
-да обменя-споделя общо познание за обкръжаващата ни среда
-да получава съгласие за даена политика
-да приобщава-социализира нови членове на общетвото
-да забавлява членовете на обществото
-да печели приятели и последователи
-да моделира-контролира поведението на обществото
-да разпространява информация в дадена посока
От индивидуална гледна точка,целта на комуникацията е:
-да провери-разшири картината на действителността
-да помогне да се придобият умение и познание
-да забавлява,а понякога и да се избяга от проблемите на живота
-да се стига до решение или избор
-да провокира действия
Комуникацията може да бъде образоватена,информационна и убеждаваща.Първите две наблягат на научаването,докато убеждаващата комуникация-на отказа от нещо или следването на определено поведение.Според Ролф К. Уайт има 5 основни форми на убеждаване:
-привличане и задържане на виманието-ппредизвикване на интерес чрез разпространяване на информация
-създаване на ваимоотношения-идентифициране на субекта и обекта на комуникация
-възбуждане на отношение-предизвикване на емоционална реакция,жъзприемане на силните мотиви.
-пораждане на доверие-откликване на съобщенията
-включване и действие-предизвикване на реакция,следване на модел на поведение.
Една част от теоритиците определят същността на комуникацията като информация,която разказва за събития,истории,хора и места,които индивидите не могат сами да преживеят или усетят.Най-точно я определя Ултър Липман,които казва,че процесът на комуникация е "света отвън и създадените образи в съзнанието на човека". В книгите си той описва един триъгълник между сцената на действието(хората,местата е нещата,които се случват),възприемането на тази сцена и ответната реакция,породена от възприятието на тази сцена..Средствата за масова комуникация в този триъгълник се вписват между сцената на действието и възприемането от страна на реципиента.В този смисъл те са посредник.
Липман отбелязва,че повечето от нас не могат да имат или нямат директен достъп до голяма част от света,а следователно и до нещата,които се случват.Затова средствата за масова комуникация ни помагат да си изградим"достоверна картина" за местата,които са далече от нас и не можем да ги почувстваме директно.Тези идеи на Липман поставят не само началото на изучаването на ефектите на медиите върху възприятията на обществото,но и основата на голяма част от това,което по-късно се превръща в ПР.
Малко са тези,които остават извън постоянния поток от информация,съобщения за хора,събития и места в "глобалното село".Медиите разширяват "външния свят" и увеличават "картините в умовете ни",казва в книгата си "Общественото мнение" Уолтър Липман.Едновременно с това,колкото повече световната публика на медиите се увеличава,толкова повече и борбата между тях за вниманието на аудиторията се ожесточава.Тази битка става особено жестока сега,в ерата на новите технологии,където никой не може да каже какъв брой съобщения минават ежедневно през съзнанието на човека.
Нашето внимание е обект на жестока конкуренция от страна на тези,които разпространяват информация.Всяка година в България се издават хиляди книги.За същият период от време гледаме повече от 20 хил. раклами,като за вниманието ни се борят повече от 3 хил. вестници и списания,над 100 радиостанции,още толкова кабелни и ефирни телевизии,нови медии,които се появяват в интернет.И всяка от тях се опитва да се наложи,да се пребори в тази силна конкурентна среда.
В тази конкурантна среда,препълнена със съобщения ,е състезава и PR-комуникацията.
Първата й цел е да привлече вниманието на целевата публика;
Втората-да стимулира интересът й към изпратеното съобщение;
Третата-да породи желание за действие,тоест да окаже въздействие;
Четвъртата цел-да насочи действието на тези,които са откликнали на съобщението към обществото.
За съжаление процесът на комуникация не е толкова прост,колкото на пръв поглед изглежда.Независимо от ролята,която й придават,и термините,които използват,за да я обяснят,комуникацията има 4 елемента:
-Източник,или този който изпраща информацията;
-Съобщение,или информация,която се изпраща;
-Кнал,или средството,чрез което информацията се разпространява
-Реципиент,получател,или аудиторията,за която информацията е прдназначена.
Има и една пета страна на комуникационния процес-обратна връзка.Тя не е изведена официално като елемент на комуникационния процес.
Четиристранният модел на комуникация се дефинира от учените Шанон и Уивър още в края на 40-те години.Той се състои от източник на информация,съобщение или сигнал,канал и получател.Основният недостатък на този модел е митът за комуникацията,че да изпратиш съобщение е равносилно на това да комуникираш.Тоест,разпространението на информация се смята достатъчно условие за комуникиране,без да се отчита взаимодействието му с останалите елементи.
Съществуват редица технически и семантични проблеми,които правят комуникацията проблематична.Техническите проблеми са тези,които сигнала или канала ограничава или изкривява съобщението,което се предава от източника към реципиента.Семантични-когато получателят или реципиентът
възприема и разбира съдържанието на съобщението по различен начин от този на източника.Съвкупният резулат от тези технически и семантични проблеми е,че източникът на информация не е постигнал желаният ефект или комуникацията не е осъществена.
Първите изследователи изучават отделните елементи нна комуникацията,за да установят влиянието на всеки един от тях върху целия процес.Повечето от тях се съсредоточават върху убеждаването като желан резултат,но напоследък се забелязва разширяване на обсега на изучаваните ефкти.
Източникът-характеристиките му оказват влияние върху получателя,особено при първоначалното възприемане на идеята,но нямат съществен ефект върху дългосрочното влияние на съобщението.Изследователите на комуникационния процес наричат тази зависимост "ефект на сънливеца" или "ефект на авторитета". Тя е свързана с теорията за достоверност и привлекателност на източника на информация,според която съобщенията за предпазване от вирусни заболявания,например,се възприемат по-добре,ако са представени от лекари и здравни експерти,отколкото от приятели или колеги.
Последните изследвания разглеждат още два вида влияние,които оказва източникът на информация-краткосрочно и дългосрочно.Според тях достоверността на източника усилва стийността на информацията,а фактори като-статус,надеждност и експертност на източника,придават тежест на съобщението.Едновременно с това,изследователите отчитат,че влиянието на тези характеристики на източника на информация са толкова преплетени помежду си,че е трудно да се определи коя от тях оказва краткосрочно и коя-дългосрочно влияние върху реципиента.По-важното е,че за първоначалното възприемане на съобщението най-малко влияят характеристиките на източника на информация.
Съобщението-различните хора,които получават едно и също съобщение,го интерпретират по различен начин,придават му различен смисъл и реагират на него различно.Тоест,"значението се определя от хората,а не от думите".Според съжременните изследователи,ефектите на съобщението са в пряка зависимост от получателя и това пречи да се намерят общовалидни правила за ефективен комуникационен процес.
Някои от по-ранните изседвания на убеждаващите характеристики на съобщението все пак предлагат някакви правила,които и до днес се използват в ппрактиката на PR.Например да се търси двустранна,а не едностранна аргументация на съобщението.Или:
ако получателите се противопоставят на вашата позиция,трябва да изложите аргументите и на другата страна.
ако получателите вече са съгласни с вашата позиция,съобщението ви ще има по-голямо въздействие,ако представите само аргументи,които съответстват на виждането на получателя.
ако сполучателите са добре образовани,трябва да включите аргументите и на двете страни
ако съобщението ви съдържа мнението и на двете страни,включете в него и най-важните аргументи на опонента ,защото получателите ще забележат липсата и ще се осъмнят във вашата коректност
ако сте сигурен,че получателите ще получат по-късно съобщения,представляващи позициите на вашите опненти,използвайте съобщения,които съдържат мнението и на двете страни,за да "ваксинирате" аудиторията си срещу отказ да възприеме вашите следващи съобщения.
В крайна сметка изследванията на характеристиките на съобщението потвърждават,че влиянието на съобщението е опесредствано и затова обусловено от получателя или реципиента.Доказано е,че първата част на съобщението има много голям ефект върху получател със слаб първоначален интерес,докато последната част от съобщението има огромен ефект върху получател със силен първоначален интерес.Това означава,че съобщението трябва да е със силно начало и убедителен край.
Втората зависимост в характеристиките на съобщението е свързана с използването на страха за предизвикване на съгласие.Изследователите на тази теория твърдят,че съобщения,които предизвикват по-голям страх,предизвикват по-голямо съгласие,отколкото съобщения,предизвикващи силен страх.Изглежда,че съобщения,които внушават силен страх'възбуждат защитна реакция у получателя,което води до изкривяване,изопачаване или отхвърляне на съобщението.Възприемането на такива съобщение зависят от сериозността на темата,реакността или вероятността това да се случи с нас,както и от ефикасността на препоръчаните действия.Затова съобщения за вредата от тютюнопушенето,например,предизвикват по-голяма доза съгласие,ако са в комбинация с правдоподобни препоръки.
Средството или каналът-Новите технологии за разпространение на съобщението са предизвикателство към всеки решил да се посвети на "връзките с обществеността".През 80-те години комуникацията бе променена,благодарение на широкото навлизане на факс-машините.Същото може да се кайе и днес и за всичките телефонни комуникации след въвеждането на автоматичния секретар,безжичните и клетъчни телефони,както и на т.нар. "гласовата поща".При положение,че все повече нараства броя на хората,които работят на компютър,ползват ел. поща и сърфират в интернет,няма как да не се променят и системите за вътрешна и външна комуникация.Сизграждането на вътрешната инф. мрежа,все повече държавни служители и фирми започват да предпочитат ел. общуване пред междуличностната комуникация с техните шефове,акционери,потребители или клиенти.Това показва,че физическата близост няма по-голямо значение от самата пророда на взаимоотношенията между комуникаторите.Джералд Милър нарича тази зависимост "феномен на интимността,надхвърлила разстоянията".Според него това,което започва като безлична комуникация,когато хората първоначлно обменят съобщения,може да се превърне в междуличностна комуникация,когато комуникаторите се опознаят.Светът на интернет и глобализацията на информационното пространство сваля пред комуникаторите всякакви бариери.В днешно време контактите лице в лице все повече започват да отстъпват пред комуникацията,посредством система за предаване на съобщения.Говоримата комуникация дава път на писмената.Ръкописните писма отстъпват пред печатните съобщения.Печатните съобщения отстъпват пред ел. думи и картини.Телевизионните и радио съобщения отстъпват пред комп. мрежи.Изборът на всяко едно от тези средства,или канали за предаване на информация,изисква познаване на коникационния процес,както и на ефектите на въздействие,които те оказват.Според една от теориите за комуникацоинните ефекти,печатните и ел. медии предизвикват различни ефекти,което се дължи на техните характеристики."Силно обвързващите" печатни медии имат сколнност да предизвикват ефекти,които се базират на последожателността:виж-научи-почиствай-действай."Слабо обвързващите" медии като електронните,например,предизвикват постепенна смяна на възприятията,като за това наи-често се използва повторението.с други думи,ефекта от телевизията и радиото може да се появи на един по-късен етап,когато ситуацията изисква да се вземе решение или някаъв друг вид отговор,например реакция на дадена ситуация или покупка на стока.Когато влезнем в супермаркет,инстиктивно посягаме към стока от определена марка,причината за това е резултат от въздеиствието на тевизионните реклами,където ефектите,предизвикани от телевизията върху последващото ни поведение,никога не се появяват веднага.
Получателите-Комуникационните модели често позиционират аудиторията като пасивни получатели в края на процеса на предаване на съобщенията.Това продължава и до днес,въпреки очевидните доказателства и постоянни препоръки за "двупосочния модел".който предполага проактивен диалог и включване на аудиторията в процеса на комуникиране.
Изследователите на комуникацията са разделени на две относно ролята на "масовото общество", или аудиторията,в процеса на комуникация .Едни определят получателите като съвкупност от хора,отчуждени и изолирани от социалния живот,уязвими на съобщения и лесни за манипулация от тези,които имат власт.Проведените експерименти върху убеждаването обаче доказват,че получателите не са еднакво повлияни от съобщенията,които целят промяна в техните нагласи.Например,получатели,които се противопоставят на тяхната традиционна нагласа.Хората,които по принцип са агресивни,трудно се подават на убеждаващи съобщения.От друга страна,получатели със слабо самочувствие и чувство за социална неудовлетвореност,много повече се влияят от убеждаващите съобщения от хората с високо самочувствие и удовлетвореност.
Така че,представата за монолитна и пасивна масова аудитория не отговаря на действителността.Откакто се знае, че аудиторията е уклончива,променяща се и непокорна,усилията на
специалистите по "връзки с обществеността" са насочени към това да я изучават.
Връзките с медиите са само един аспект на системата от дейности,PR.Макар и отделен,този аспект е изключително важен,защото благодарение на медиите можем най-бързо и всеобхватно да досигнем до целевите аудитории.
Фукциите на връзките с медиите са;
-да предоставят информация относно политиката,програмите и работата на организацията или фирмата,която има точен,обективен,навременен,изчерпателен и разбираем характер.
-да взема под внимание мнението на обществото при установяването на приоритетите си,разработването на политиката и прилагането на програмите си
-да осигурява прозрачността,достъпността и правото на информираност на обществото.
Еволюцията на връзките с медиите може да бъде открита в променящото се отношение към медиите и разбирането на тяхната функция в обществото.За да бъде разбрана тази промяна,връзките с медиите трябва да бъдат разглеждани в контекста на взаимоотношенията им с властта и обществото.
Идеалната роля на медиите:
-откриване и съобщаване на истината
-засилване на степента на осведоменост на обществото,нейната ангажираност
-зашита на правото на обществото да знае
-съхраняванв на демократичното самоуправление
-поддържане на високи стандарти в журналистическата професия,етика,морален кодекс на журналиста
-запазване свободата на словото,демократично развитие на медиите
Идеакната роля на правителството:
-осигуряване на открита,достъпна информация
-повишаване образователното равнище на обществото
-признаване правата на гражданите
-стимулиране на демократичното самоуправление
-запазване свободата на словото,демократично развитие на медиите.
Отбранителна стратегия:
Няма човек,на който да му става приятно,когато прочете критичен материал за своята фирма или недооценяване на дейността й.За да се избегне негативното отразяване в медиите,трябва да се следват тези 10 съвета:
правило 1;придържайте се стриктно към посланието си.
Трябва да знаете какво искате да бъде отразено в медиите,преди да се появите пред тях.За да разберат посланието ви,то трябва да е близко до проблемите на аудиторията,за която е предназначена.То трябва да ясно,искрено,лично и кратко.
правило 2:Медиите задават каквито си искат въпроси.Вашето право е да отговаряте на които искате.
Репортерите задават всякакви въпроси-такива,накоито не искате да отговаряте и такива,които на пръв поглед нямат никаква връзка,за което сте ги събрали.Вашата работа е да отговаряте на всички въпроси,дори и на тези,които е "трябвало да ви бъдат зададени, но не са ви задали".Когато отговаряте,не мислете за мнението на репортера.Мислете за хората,които ще ви чуят или прочетат вашият отговор чрез репортера.Когато отговаряте на журналиста,вие,всъщност отговаряте на обществото.
правило 3:Говорете с кратки фрази,които медиите могат да цитират
Краткият изказ е основен инструмент за постигане на успех в медииното пространство.Хората искат ясно да разберат дали едно нещо ще се случи или не и какво трябва да се направи
правило 4: Не казвайте повече от това,което искате.
Работата на журналистите е да предразполагат хората да казват повече,отколкото трябва.Когато приключите с отговора на въпроса,трябва да спрете.Понякога репортерите задават директни въпроси,на които трябва да отговорите директно.Това се случва обикновено,когато се прави запис за радио или телевизионно интервю.Да кажеш повече,отколкото е необходимо,обикновено е грешка
правило 5:Ако не искате да прочете нещо във вестника,не го казвайте.
Ако кажете нещо тайно на репортерите,бъдете сигурни,че те ще го напишат. Ако това е пикантна подробност,то тя непременно ще се появи на първа страница.
правило 6:Репортерите са винаги на работа
Понякога те могат да изключват касетофона,да оставят бележника си,и да излязат с вас на кафе.Помнете,че дори и тогава те са репертери.Затова при каквито и обстоятелства да се срещате с репортери,спазвайте правило номер 5
правило 7:Винаги можете да поискате от репортерите да ви дадат отсрочка
Ако репортерът ви зададе въпрос,който ви сварва неподготвени,не му отговаряйте веднага.Замулчете и помислете.Не остажяйте без отговор.Те ще си помислят,че се криете от тях,което ще подсили
допълнително техният интерес.
правило 8:Запознайте се с крайните срокове на репортерите
Почти всеки вестник има график,в който броят е готов за печат,същото е с крайните часове на новинарските емисии на ел. медии-радио и телевизии.Постарайте се да сте информирани за тези срокове,защото често ще изпускате възможността да бъдете отразени в медиите,ако не сте се обадили навреме.
правило 9:Придържайте се към точните факти
Никога не казвайте нещо,за което не сте абсолютно сигурен,че е вярно.Ако сбъркате,обадете се и поправете грешката.Репортерите разчитат да получат от вас вярната информация.Ако ги подведете дори и веднъж с неточни факти,те ще се отнесат с вас като ненадежден източник на информация.
правило 10:Не позволявайте да ви слагат чужди думи в устата
Когато чуете от репортер да ви пита:"Не мислите ли,че това ще настрои хората срещу вас?",спрете и замълчете.Не започвайте отговора си,като отрицание на въпроса.Повторете първоначалното си послание,без да използвате думи от въпроса.Репортерите често повтарят вашите отговори,като ги украсяват с някояпо-пикантна дума.Ако тя се съдържа в техния въпрос бъдете сигурни,че после ще ви я припишат дословно.
Инструменти за работа с медиите:
междуличностно общуване:
-въвеждане на нови репортери в ресора
-брифинги,пресконференции
-организиране на интервюта
-срещи в редакцията,дискусии по определени теми
-обиколки,посещения на обекти
-идеи за кореспонденции и аналитични материали
Печатни материали:
-съобщения за печата
-отчети,бюлетини
-информационни ръководства,наръчници,листовки със съвети
-календар на събитията
Електронно общуване
-ел. поща,изпращане на факс
-уеб страница
-излъчване
Корпоративен имидж и реклама.Същност.Рекламни технологий.Видове реклама.
Почти всеки от нас има своя идея за реклама.както и за хората в тази професия,защото цялата същност на рекламата,и на рекламиста,е обречена на публиичност.Въпреки това PR,както и органично свързаната с него реклама,не са толкова просто нещо.
Има хиляди определения за това какво е реклама и едно от тях е на Дейвид Огилви,според който:"всяка реклама трябва да се разглежда като принос в комплексния символ,какъвто е образът на марката"."Производителите,които посвещават своята реклама на изграждането на по-благоприятен имдж,на по-остро определената индивидуалност на своите марки,са тези,които ще получат,в края на краищата,най-широкия дял от тези пазари с най-голяма изгода'',допълва Огилви.
Рекламата има връзка с маркетинга,комуникацията,пропагандата и PR,но това,което категорично я отличава от тях е,че за да бъде публикувана във вестник,излъчена по радио и телевизия или отпечатана на плакат,билборд или трамвай,рекламодателят трябжа да заплати разходите по изработването,рекламната площ или рекламното време.Затова и според Европейската асоциация на рекламните агенции:"рекламата е всяка платена форма на контролируемо въздействие,осъществявано чрез средствата за масова комуникация,по представяне и налагане на стоки или услуги в интерес на явен източник".Въздействието е характерна черта на съвременната раклама,което я отличава от PR-информацията по това,че е емоциално не обагрено съобщение,което цели заплануван търговски ефект.
Контролируемостта на рекламата означава,че рекламодателят контролира целият комуникационен процес като време,насоченост,последователност и съдържание,защото плаща.
Функции на рекламата:
Стимулира конкуренцията,защото нито една стока не може да се продава,ако не е конкурентна по качество и цена.Рекламата стимулира по-точно неценовата конкуренция,защото между цената и рекламното изделие на пазара почти няма връзка.Реално съществуващата е връзката само между рекламирането и изменението на жизнения цикъл на стоката.
Съдейства за повишаване на търсенето на стоките дори и покачване на цените.Този парадокс е описан в съвременната реклама като "парадоксът на Гифен",според който на стоката се придава допулнителен имидж и тя се превръща в "стока-идол".
Спомага за създаването на нови пазари,старите обикновено се оказват тесни за конкурентните стоки.
Разширява спектъра на наличния за потребителя избор,чрез подбуждане на интереса към дадена стока или услуга.
Стимулура постоянно подобряването на стоката,тъй като един и същ продукт не може да съществува дълго на конкурентния пазар.
Главната роля на рекламата обаче е да продава
Като обществено явление,рекламата отговаря напълно на споменатите вече характеристики на комуникацията.Поотделно или групово,хората търсят достъп до обществената система за масова комуникация,за да дадат или получат информация и евентуално да купят или продадат стока или услуга.Затова рекламата,от гледна точка на комуникационния процес,е "масова обществена информационна система,която се използва главно за политически,стопански или културни цели".
Следователно в стопанската си форма,рекламата изхожда изцяло от разбирането за масовата комуникация като процес.
Налице са:
-Съобщение(рекламното послание),което се предава не до отделно лице или последователно на поредица от хора,а едновременно на по-голяма или по-малка група лица.
-Връзките между комуникатора и аудиторията не са директни,защото се осъществяват чрез избран канал за комуникация,по който съобщенията достигат до потребителите
-Обратната връзка не възниква винаги и не протича незабавно.
За разлика от PR,ефектът от рекламното съобщение не се появява веднага.Освен възприемане и разбиране,рекламното съобщение рядко предизвиква и незабавна промяна в мнението и поведението на аудиторията.Само някои реклами,например по време на коледната търговия,довеждат потребителите до незабавно действие,или до така наречените "импулсивни покупки".Останалите,произвеждат по-бавен ефект.
Обстоятелството,че рекламата има нужда да прибягва до определени материални средства за пренасяне на съобщения,я прави косвена,а донякъде и безразлична.Рекламодателят,или източникът на информация в процеса,и потребителят установяват връзка само с посредничеството на медии.Рядко рекламодателят разполага с рекламоносител "по мярка",освен в случаите на адресно директна реклама,която пък не е канал за масова комуникация в точния смисъл.Това обяснява и защо провеждането на една рекламна кампания включва избор на най-подходящите канали,по-дълго време да се обмисли и изработи съобщението за дадена стока и задължителна проверка на постигнатите резултати.
Освен това,връзката,която рекламата установява между производител и потребител,има подчертано стопанска цел.Всяка фирма,която цели социално въздействие чрез реклама,го прави не с друга,а именно с търговска цел.И тъй като главната цел на рекламата е да продава,това означава,че освен комуникационен ефект,рекламата трябва да притежава и определена икономическа ефективност и рентабилност.Рекламодателят може да е доволен от,че
стоката му е забелязана,но по-важно е дали той ще реализира повишаване на продажбите,следствие на вложените средства в реклама.
Рекламата е изложена и на непрекъснати промени,защото е насочена към определен брой лица,които имат множество специфични черти,но само някои от тях им придават статут на адресати.Всеки ден нещо около нас се променя-личният състав в търговските дружества,броят на населението в градовете и селата,заради миграцията ,изискванията на пазара,навиците на хората и начинът им на живот.Всичко това променя и онези цели,които рекламата се опитва да постигне.
За разлика от междуличностното общуване,така характерно за PR,масовата реклама е еднопосочна.
Последната характерна черта на съвременната реклама е,че тя се извършва обикновено за сметка на адресата.Рекламодателят не плаща за това,че комуникира,а за това че рекламира.Това означава,че той не изразходва средства,а само ги авансира,тъй като рекламните разходи влизат в цената на рекламираната стока.
Хопкинс,един от известните рекламисти в света ,е напълно прав,когато твърди,че "успешната реклама позволява дори да се спечели на кредит,защото първите постъпления от продажбите ,извършени в резултат на добрата реклама,идват преди фактурите на рекламните агенции".
Българската реклама е:
-динамична-2 рекламни агенции-мастодонти през 1984 г. срещу 25 рекламни къщи за пълно обслужване и над 2500 рекламни агенции сега.
-млада-средната възраст на хората,които се занимават с реклама,е почти 30 г.,колкото е и във Франция.
-интелектуална-70% от рекламистите са вишисти,а 30% са творчески кадри.
-еманципирана-60% от рекламистите са жени,тоест почти колкото в Германия и в САЩ,по-малко от Франция и Швейцария,но повече отколкото е Англия,Италия и Испания.
От гледна точка на обществения живот,рекламата се дели на политическа,стопанска и социална(културна).
Стопанската реклама е най-често срещаната реклама,която обхваща различни форми за налично представяне на стоки,услуги,марки,производители,търговци и дори отделни лица,със стопанска цел.Тя е:
потребителска-адресирана към крайния масов поребител или купувач на стока или услуга.За нея обикновено е предназначен от 60 до 70% от рекламните бюджети на компаниите в развитите държави,като се осъществява предимно чрез каналите на средствата за масова комуникация;
работна-насочена е към различни групи специалисти и представя стоки и услуги за промишлено или крайно потребление и има няколко разновидности:
-"промишлена реклама"-предназначена за промишлени потребители на суровини или полуфабрикати,средства за производство,обекти на индустриална собственост и др.Осъществява се предимно чрез специализирани професионални периодични издания,адресна реклама,панаири и изложби.
-"професионална реклама",която се разпространява сред хора със свободни професии или инженери,архитекти,лекари и фармацефти.Те рядко купуват,но оказват влияние върху вземането на решение за покупка от страна на трети фирми или лица.
-"търговска реклама"'която обслужва търговията на едро или на дребно с информация за различни стоки,услуги и търговски марки.Според пазара,на който тя се провежда,рекламата още е 'външно-търговска","вътрешно-търговска",както и "финансова',ако е предназначена за финансовите бюра,институции и борси.
селскостопанска-адресирана е към земеделски стопани,като им предлага,както предмети и средства за труда,така и стоки за крайно лично потребление.Осъществява се предимноо чрез специализирани земеделски списания,домакински издания,адресна реклама и селкостопански излижения и панаири.
социална-развитието й е свързано с усилията на държавата да популяризира и налага обществено значими идеи сред обществото.Реализира се чрез акции за здравна профилактика,кръводаряване,опазване на околната среда,хигиенизиране на населените места,икономия на ток и вода,безопастност на движението и други.Финансира се от държавни или обществено-държавни организации,както и от сдружения с идеална цел.
Според фазите на жизнения цикъл на стоките,рекламата се дели на:
-Въвеждаща
-Поддържаща
-Напомняща
Това деление е въведено от Ото Клепнер,който го нарича "рекламна спирала"
Въвеждащата реклама се осъществява в началната фаза от жизнения цикъл на стоката.Освен това зависи дали се представя нова стока,стока под нова марка или известна жече стока се въвежда на нови пазари.При този вид реклама се заделят най-много средства,които са за сметка на печалбата и се
възстановяват едва на следващите фази.
Поддържащата реклама се нарича още "убеждаваща реклама",която се използва за затвърждаване и задържане на завоюваните вече позиции на пазара ,с цел постепенно разширяване на търсенето.Особеното при нея е,че може да се използва многовариантен комуникационен план,график с различна периодичност и разпределение на рекламното въздействие,отчитайки специфичността на различните канали.
Напомнящата реклама поддържа в съзнанието на аудиторията всички доминанти на стоката,които запазват верността към марката.За разлика от останалите фази,при нея обектът на реклама е навлязъл в своята зрелостна фаза и е необходимо на момента да сенасърчи нейната продажба.Например,различните марки блажни бои по време на летния отпускарски сезон като най-подходящо време за ремонти.
Има още обща,групова и колективна реклама,както и местна ,регионална,национална,международна и глобална реклама.
Според начина на възприемането й,рекламата е звукова,визуална,зрително-обонятелна,вкусова и осезателна реклама.
Според използването на комуникационните канали и видовете рекламни средства рекламите са:
адресна,директна,външна,комиксна,мострена,печатна,електронна,светлинна,справочна,сувениро-предметна,транспортна,устна и др.
Според психологията на възприемането рекламата е:рационална,ирационална,емоционална,изградена на положителни или на отрицателни призиви като следния следния пример:"не чакайте косата ви да окапе.Лосионът Х съдържа 27 заздравяващи косъма съставки."
Най-голям интерес естествено събужда "подсъзнателната реклама"
Външната реклама включва всевъзможни рекламни средства-от светлинни реклами до пластмасови торбички и ключодържатели,които се раздават на улицата,в магазина или др.Самото и наименование подсказва,че това е реклама,която се осъществява под покрив.За нея ,до края на 80-те год. в света са се харчили около 20% от рекламните бюджети,останалите 80 са били за печатна и електронна реклама.
Външната реклама се предпочита от рекламодателите,защото чрез нея те контактуват с адресатите около мястото на продажба,а освен това тя е и мощно средство за институционализиране на фирми и марки.Чрез цвят,рисунка и кратък текст,външната реклама трябва да породи бързо чувство или асоциация,спомагащи за образа на марката.Основните видове външна реклама са плакат,носещи или рисувани щитове и светлинна реклама.
Плакатът е далечен братовчед на две много стари рекламни средства-фирмената табела,която сочи посоката,мястото или името на стоп. обект,и голямо фрматната листовка,която хората започнали да лепят на обществени места.Носещите или рисуваните щитове са предназначени за многолистови плакати на един рекламодател и са по-известни като "билборд"."Билборд",буквално означава стена,на която се лепят съобщения,афиши и плакати.Той обаче е самостоятелно средство за реклама,въпреки че неправилно се използва като обобщаващ термин за всички видове външна реклама.В английският език има 22 значения на "билборд',най-известните откоито са:
-дъска или табло за обяви
-оповестяване името на спонсора в началото или в края на радио или телевизионното предаване.
-неподвижна заставка с имената на спонсора,режисъора идруги изпълнители,актъори преди началото на филма или програмата
-малко табло за рекламен плакат пред магазини и ресторанти
-рекламата върху носещо външно устройство.
-стационарна конструкция за 4 и 6-листови плакати.
-голямо пано край автомагистрала
Светлинната реклама може да бъде характеризирана като нестандартна трайна реклама,при която основното рекламно въздействие се гради на принципа на контраста,повторението(гасне и светка) и големината.Франция е родината на светлинната реклама,защото от края на миналия век светлинните реклами извоюваха прозвището на Париж-"градът светлина".
Електронната реклама "продава" в реално време.За съжаление тя е все още не развита в България,но големите обеми продажба,които големите фирми правят в момента в света,особено на нови технологии и компютри,показват какво бляскаво бъдеще й предстои.
Формата,под която ел. реклама съществува у нас са различните банери към сайтове на фирми,както и организирането на различни реклами-конкурси или реклами-викторини.
Фирмената реклама се нарича още "институционална" реклама и е свързана повече с PR,защото изгражда публичния образ на компанията в обществото.
Основно рекламно средство за фирмената реклама обаче е акциденцията,която включва визитка,папка,бланка,блок-бележник,кубче,покана,стикери и пликове с различни формати.Всички те са елемент на фирмения стил,на запазената марка.
Печатната реклама се осъществява чрез плакати,листовки,диплянки,проспекти,каталози и календари.
Листовката е най-срещаното средство за печатна разгласа на всяка стока или услуга.Тя е и най-оперативното рекламно издание,отпечатано на един лист формат А4 или 1/2 от него,без да се подгъва или подшива.Това я прави най-евтина за отпечатване от всички останали видове печатна реклама и удобна за масово разпространение.
Проспектът е друг вид печатно средство,което се използва във въвеждащите или убеждаващите реклами.Проспектът е по-подробно издание и поднася на читателя информация в детайли.Обикновено съдържа няколко прегънати и дори подшити листа.И ако с листовката целим да събудим вниманието на потребителя и да породим интерес,проспектът трябва да го убеди в целесъобразността на дадена стока,фирмена дейност или услуга.Модерният проспект се гради на точно балансиране на текст и илюстрация,ярък фиррмен стил и подчертани рекламни константи.
Когато проспектът е сгънат неколкократно,изданието се нарича диплянка.Тя е графично рекламно издание,което разчита на силната си атрактивност,постигната чрез оригинално нагъване на рекламния текст,богата илюстрация и възможност да бъде съхранявано за по-дълго време.Диплянката е предпочитана форма за популяризиране на туристически обекти,природни и ситорически забележителности,музеи хотели и ресторанти.Особено подходяща е тя и за адресната директна реклама,която се изпраща до подбрани целеви групи.
Икономическа Същност на приходите и разходите в туризма.Планиране на приходите и разходите.Показатели за измерване на ефективността.
Туристическия бизнес е бързо развиващ се и печеливш отрасъл . Този бизнес може да се стартира с малко инвестиции , но с добра организация могат да се постигнат много добри резултати . Тези , които нямат материална база започват туристически бизнес като турагенти (посредници на туристическите пазари) като се орентират към оказване на отделни услуги . На тази основа могат да се увеличат приходите , дейноста да се разгърне и фирмата да се ориентира към туроператорска дейност с наемане и изграждане на материална база .
В основните туристически дейности могат да се постигнат бързи печалби и затова е важно да се установи причината за увеличаване на печалбата . Много често високите печалби са от външни фактори като добрата пазарна конюнктура за дестинацията и монополно високи цени .
Затова печалбата трябва служи като критерии за ефективност , но да се изолира влиянието на външните фактори .
Хотелиерските доходи са разни на приходите от постъпленията . От тях като се приспаднат разходите се получава брутната печалба .Тя трябва да се изчисти от данъчните задължения и служи като величина за изчисляване на ефективниста . По принцип ефективноста се определя като чистата печалба (ефекта) се съпостави с приходите , разходите или с основния и оборотния капитал . За да има сравнение често се използва съпоставка на печалбата с натурални единици като : годишна печалба на легло , годишна печалба на м2 , годишна печалба на един зает и други . Пътищата за повишаване на печалбата и ефективноста в хотелиерството са :
1) изменение в структурата на материалната база в полза на заведенията с висока категория
(привличане на платежоспособни туристи) ;
2) удължаване на туристическия сезон с разработване на допълнителни видове туризъм като
делови и конгресен ;
3) раширяване и усъвършенстване на предлаганите допълнителни услуги (достъпни цени и
качество) ;
4) постигане на максимална заетост (висока степен на използване на материалната база) ;
5) намаляване времето за годишен ремонт (хотелските заведения се нуждаят от ремонт през
годината) ;
6) повишаване културата на обслужване и работата върху собствения имидж ;
7) актвизиране на поведените рекламни дейности в страната и чужбина
Посочените направления осигуряват по – бързо увеличаване на обема на оборота и доходите в сравнение с разходите .
В ресторантьорството брутния доход се различава от този в хотелиерството , той не е равен на оборота (приходите) . Брутния доход в ресторантьорството е сума от ценовите надценки , ползаните отстъпки и комисионни . Това е търговско заведение . Основно правило за повишаване на брутния доход е да се залага на собствено кулинарно и сладкарско производство . Заведенията реализиращи главно собствено производство имат по – голяма добавена стойност . От продажбата на готови храни и напитки се печели по – малко . В ресторантьорстките заведения пътищата за постигане на по – висока печалба и ефективност са свързани с възможноста за намаляване на разходите чрез механизация и автоматизация . Освен това и тук е много важно да се създаде собствен имидж , отличаващи продукти и завземане на определена пазарна ниша .
Разходите в хотелиерството трябва да са оптимални ,при които имаме най-голяма заетост и най-високо качество.Разходи се правят за енергия,вода ,за суровини и материали,заплат,за различни такси,мита и глоби.
Приходите идват от обслужването на гостите,от допълнителни управленски решения,от самото ценообразуване.Цените също трябва да са оптимални.Няма в света губещи хотели.
Разплащане,разчетни операций.Предварително плащане,извършва се от туроператори.При тях се подсигуряа заетоста на хотела и предварително се получават пари.
Регулярни преводи-плащане по време на присъствиято на гостите.Те са подоговарят примерно на
Всеки 15 дни.Постъпат пари за обслужване на гостите.Извършват се и с открити кредити на определена дата.
Заключителни-последващи плащания-те се извършват след извършване на обслужването като суми по договор.Ако не е било обслужването по договора,може тези плащаня да не се преведат на хотела.
Tema 22
Понятието "туризъм" в най-тесния смисъл на думата означава вид спорт, при който се преодоляват известни разстояния. А в смисъл това е "обиколка", "разходка". Но под думата "туризъм" се разбира и самата дейност, свързана с пътувания и организиране на престоите, обслужването, осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. В този смисъл туризмът се превърна в стопански отрасъл. Той поражда необходимост от създаването на някои производствени отрасли, които имат за цел да задоволят туристите с необходимите средства - транспорт, продукти, изделия на хранителната промишленост, производство на сувенири и др. Поради това туризмът има икономическа същност и в много страни, включително и България, туризмът е стопански отрасъл.
Туризмът има голямо икономическо и културно значение. Явява се мощен фактор на международното сътрудничество, играе голяма роля за общуването между народите с различен обществен строй, дава възможност ца пълноценна физическа и психическа отмора, за възстановяване здравето и силите на хората.
Туризмът се дели на: вътрешен и международен. Международният туризъм бива активен и пасивен. Активен туризъм е този, при който повече туристи идват в страната и приходите превишават разходите.
Както при вътрешния, така и при международния туризъм съществува особена категория туризъм, наречена социален туризъм. Той се осъществява от отделни групи лица или групи, но средствата се осигуряват от синдикатите или от държавата. Туризмът може да бъде още: индивидуален и групов, организиран и неорганизиран, краткотраен и дълготраен, реакционен, познавателен, балнеолечебен, морски, планински, ловен и др.
Прочетено: 8800 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
Теми по Туризъм
-
Zeroadhesion
- Мнения: 19260
- Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
- Репутация: 39437
- пол: Мъж
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Турция се цели в $20 милиарда приходи от здравен туризъм
от Mozo » вт фев 11, 2025 13:09 » в Любопитни новиниТурция има за цел да генерира $20 милиарда приходи от здравен туризъм до 2028 година. Страната предвижда парите в сектора да се увеличат от пациенти... - 0 Отговори
- 62 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт фев 11, 2025 13:09
-
-
-
Партиите търсят радикализиращи теми
от Mozo » пет авг 23, 2024 13:38 » в Любопитни новиниБоряна Димитрова от Алфа рисърч не очаква ръст на избирателната активност на предстоящите предсрочни избори.
В студиото на БНТ Боряна Димитрова... - 0 Отговори
- 79 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет авг 23, 2024 13:38
-