Нещо като виц

[бат-начо]

Тази година ходихме три пъти на море.
Сутринта, на обед и към залез.
Миналата събота.
Изгоряхме вечерта.
При сметката.
Боб чорбата вярно е 3.20, ама то било за април, забравили отвън менюто.
И боб няма.
Викам си, един път се живее и си поръчах нещо морско.
Миди с черупки 3.30.
Ударих кьоравото, си мисля.
То, кьоравото аз съм бил.
Било на черупка.
При бирата всичко беше точно.
10 лева чашата.
Ама, защо после си взеха чашата, не знам.
Вечерята не беше много скъпа. Някъде пенсия и половина.
То и през деня поизгоряхме.
Още не бях отворил вратата на колата и щрак – 20 кинта за уелком.
Ама то не приличаше на паркинг.
Дюни беше, миналата година.
И да знаете, на морето не навсякъде е с платени паркинги.
Има и синя зона.
На плажа, където нямаше шезлонги имаше други шезлонги.
Наредени до хоризонта и после .
Седем лева парчето.
Да се чудиш, де отиват тия пари.
Чадъра и той толкоз.
Шалтетата по 3 лв.
От едната страна.
Паднаха ни се трилицеви.
Иначе може да използваш само чадър, масичка или шезлонг.
По твой избор.
Стига да платиш всичките.
Като ме видяха, че съм с двете дечица, станаха много учтиви.
Донесоха още шест шезлонга, осем шалтета, четири маси, три чадъра, две тонколони, подвижна тоалетна, две лопати, кирка, чук, походно столче и две рула тоалетна хартия.
Мили хора.
Столчето било безплатно.
Половината пари за почивката излетяха преди да седна.
А още не бях си потопил краката в морето.
Колко ли взимат за крак?
Седнах да се успокоя и да хапна нещо.
Сандвич собствено производство.
Сиреч с лютеница.
Ама дойде същия младеж
Много интелигентно момче.
С четири обици и седем татуировки.
Или обратното беше..
Вика – Нема проблем брато, хапвай, ама после, че да си платиш сандвичите на сервитьорката.
Сякаш ме боцна тризъбеца на Нептун.
Не се задавих.
Ама щях да се удавя.
После, когато пих скришом бирата си зад шамандурата.
Кукуруза идва, казан се мъкне от двама природно надарени с тен – „Пресна царевичка молим“ – викам ела насам – колко е кочана….– аа, я ми сипи шест зърна с повече сол.
И като си помисля, струва си, нищо че тази почивка ми струваше едно чене, дървата за зимата, шест месеца тройни смени и две ипотеки.
Отплеснах се.
Забравих защо ви пиша.
Викам, да съберем някой лев и да ги пратим на море, тия дето горе се менкат през два месеца, вече толкова време.
Щото морето тая година е много подходящо.
Направо бомба.
Някъде противопехотна.
Другаде противотанкова.

[Mozo]

Абсолютно е така

[Mozo]

[бат-начо]

Много скоро, преди да седнем на тоалетната чиния в обществена тоалетна, ще се наложи да изгледаме реклама, за да се отвори капака!

[шони]

[Zeroadhesion]

Един човек се възнесъл на небето, отишъл при Господ и го попитал:
„Господи, защо навсякъде всички толкова много обичат бургазлии?“
А Господ отвърнал: „Въй, не знам ве лек, ама и аз тва го забелязах!“

[Mozo]

[шони]

Току-що запознали се мъж и жена, вечерят в ресторант. Мъжът пита:
–Имаш ли дъвка?
–Да.
–Ще ми дадеш ли после?
–Ще ти дам. А за дъвката защо попита?

[шони]

[Mozo]

Ахаха

[шони]

Навремето, президентът Рейгън отишъл на посещение в Москва. Докато бил в Кремъл, той попитал Брежнев:
- Прощавайте, къде е тоалетната?
Когато се озовал във въпросното помещение, американецът се облекчил. И понечил да излезе. Но тук се появил неочакван проблем. Вратата не се отваряла по никакъв начин!
Най-сетне се чул електронен глас:
- За да излезете, първо извикайте: "Долу капитализма!"
Рейгън страшно се ядосал, но - нямал избор! Така, че ще-не се изцепил:
- Долу капитализма!
И вратата се отворила незабавно!
След известно време, Брежнев на свой ред решил да посети САЩ. Докато бил в Белия дом, той попитал:
- Прощавайте, къде е тоалетната?
Когато се озовал във въпросното помещение, той се облекчил. И понечил да излезе. Но тук се появил неочакван проблем. Вратата не се отваряла по никакъв начин! Съветският държавник си помислил:
" Яснооо! Рейгън иска да ми го върне тъпкано за оня път!"
И извикал:
- Долу социализма!
Но вратата все така не помръдвала!
Леонид Илич пробвал друга парола:
- Долу комунизма!
Отново - никакъв резултат!
Тогава, Брежнев трескаво се опитал да налучка правилните думи. И се развикал:
- Долу Политбюро! Долу КГБ! Долу Маркс! Долу Енгелс! Долу Ленин! Долу Сталин!
Най-накрая се чул електронен глас:
- За да излезете - първо пуснете водата!

[Mozo]

Ахаха

[шони]

Шойгу звъни на Путин и се оплаква:
Владимир Владимирович, трябва да направим нещо с тези часови пояси, много е объркващо. Аз съм на посещение в Камчатка, а жена ми е на море в Крим. Звъня й, за да се чуем, а те още спят. Веднъж звънях в Куба на Мигел да му честитя ЧНГ, а там още е рано. Звъня на Ким да го помоля за снаряди, там вече спят. Тъпо се получава.
- Да, наистина, и аз обърквам. Ето на! Звъня на семейството на Пригожин, за да им изкажа съболезнования, а то, самолета още не бил излетял.

[Mozo]

АХАХАХАХА

[шони]

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
- Айде на хубавите ябълки-и-и-и!
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
- На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
- На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки.
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
- На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
- На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
- На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
- Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват.
Върнал се стражарят и рекъл:
- Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки.
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
- Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:
- Ето, за три жълтици една торба ябълки.
Последният министър отишъл при първия министър:
- Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
- Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки.
Седи царят в тронната зала и мисли:
- Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!
https://www.vicove.biz/ffc0a434b4d3f8a9304f31508a8fd99b