Нещо като виц

[Mozo]

[шони]

Трети ден продължава визитата на Папа Франциск в България...
Днес той ще посети Скопие!!!

[шони]

Българите към папата :
Отворете Ватикана, сърцето и границите си за мигрантите! Не ни ги пробутвайте на нас!!!

[Mozo]

Трети ден продължава визитата на Папа Франциск в България...
Днес той ще посети Скопие!!!

[шони]

[yogle]

Писмото
Доче, гълъбице моя!
Вярно е, че съм умрял, пиленце, ама като те знам каква си притеснителна и чувствителна душица, реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш излишно за мене. От Пъклото ти пиша, златце, да ти съобщя, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, любов моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:
– Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното?
Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла.
Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.
Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.
Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае.
Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата бисквити и бонбони, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета.
Целувам те, златна моя, и да се пазиш поне още двайсет години!
Твой, вече завинаги: Атанас

Ники Комедвенска

[Mozo]

[шони]

[Mozo]

[шони]

[yogle]

Експресно тръгване от работа... На вила със секретарка... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото: "Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче..." Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата. Жената мърка: "Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб..." И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие: "Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм..." Такава сласт! И задоволство...Не е ли това Раят? И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже, милото да надуши...
А жената с хладен тон те посреща в спалнята: "Защо взе в тоалетната моя телефон?"...

[Mozo]

Ахахаха, най-малко очаквах това

[yogle]

- Барман, един коктейл "Разкъсана облачност", моля...
- Не знам за такъв коктейл, господине....
- Сипи по една мастика и една мента, ама поотделно...

[Mozo]

[шони]

Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:

Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

- Кой беше? – попитал съпругът й.
- Боб – съседът – отговорила тя.
- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука:
Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.

Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.

- Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.

След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.

Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“

Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ - казва той.

„Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.

„Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал.

„Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.

Бизнес поука:
Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.

Заекът го попитал:

- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.

- Разбира се, защо не – отговорил гарванът.

И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука:
За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:

- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.

Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.

Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука:
Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука:
Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.

В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука:
Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
- Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!
Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си…
Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука:
Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“

И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

Бизнес поука:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.