Смешни и интересни истории и истински случки

[бат-начо]

- Цял час и нагоре, И НЯМА РЕКЛАМА! Ще изпукаме пред тия телевизори! (Това по повод на едно предаване, за жени, дето почна. А на жена ми ѝ се пуши, та не види)

[шони]

Мъж се прибира по-рано от работа; жена му затваря любовника на балкона, гол.
- Мило, защо толкоз рано?
- Рѐжи салата, няма време, почва мача!
Любовникът замръзва, краят на "сезона" е, времето е застудяло.
Човечецът се прежалил и потропал на прозореца.
Мъжът с лош поглед, вещаещ убийство, пита:
- К'ъв си ти, бе?
- Ми таковата... съседката от горе, страшна мадама..., ма мъжът ѝ се прибра и..., таковата..., аз – на твоя балкон!
- Така кажи, бе готин, я ела да пием по ракия!
Речено сторено! Седнали, пили ракия, яли салата, гледали мача, псували съдията.
На изпроводяк, след като го и облякъл, мъжът казал.
- И друг път умната!
Затворил вратата и се сепнал.
- Жена, или ти си к*рва, или над нас са вдигнали етаж!

[Mozo]

Ахахаха

[шони]

Днес е ден за Прошка.
Звънях на банката за опрощаване
на кредита, ама не ми вдигнаха,
щото било неделя.

[Mozo]

Хаха, яко

[шони]

Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
- Само това ли имате?
- Да! - гордо обяснява уредникът на българската "експозиция" - но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
- Нелош бизнес правите! - казал бизнесменът, а българинът продължил:
-А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
- Иха-а-а-а! - възхитил се чужденецът.
- И това не е всичко - продължил българинът - Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
- Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
- А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.

[Mozo]

Българска му работа

[бат-начо]

Има едно предаване, ма няма да кажа кое е. Та сигурно ли е, че в тва предаване не потребяват, май всички - и публиката даже, онва дето му забраняват продажбите (вейп ли беше, фашкии ли беше, все в г**а). И аз, следете ми мисълта, обичам да обичам. Обичам, ама в един момент кандисам, уморявам се, един вид. Пък в предаването - неее, битер хипита, то и те (хипитата) в един момент, кандисат. Та мисълта ми е - няма ли тука няква скрита реклама на някво неизвестно вещество, обичлин (условно казано), като го гледам как действа - ковида ряпа да яде. Пък ще е Българска Субстанцията (заради името на предаването правя се и аз на Стрезов).

[Zeroadhesion]

Има едно предаване, ма няма да кажа кое е.

И аз имам мнение по темата, ама няма да кажа какво е.

[beggginer]

Има едно предаване, ма няма да кажа кое е.

И аз имам мнение по темата, ама няма да кажа какво е.

Аз пък мога да ти отговоря много по темата, но няма да научиш моя отговор в тая тема.

[Mozo]

Ама какви сте потайни

[бат-начо]

Бил съм 4-5 клас. Тогава бяхме дребаци, после за отрицателно време се източихме, ама тогава бяхме дребни. И спортни натури, какъвото и да имаше като спорт (пък то си и имаше) - пробвахме. Дай ще ходим на джудо - отиваме. Аз се задържах малко повече от тумбата, ама и аз се отказах. Защо ли - бил съм малък злобар и треньора е видял нещо в мене, и дойде да иска от нашите да правя повече тренировки. Тренировки, тренировки, ама почна да ми идва нанагорно... Преди ги мачках от моята категория, в един момент - нямам сила да ги хвърля през рамо, почнах да правя подсечки само... Един-два пъти и мене ме биха. И сам се отказах. Треньора идва да ме търси, ама нее, приключих с джудото.
А най-злобния противник за мен знаете ли кой беше - чучелото. Бяхме нечтен брой (дребните) и се въртяхме, все ще се случи да си с него. Няма и крака, единствената хватка дето става е да го хвърлиш. Ми то по-голямо и по-тежко (амен-амен два пъти) от мене, като ти падне отгоре все едно слон те мачка. И стои отгоре ти и ти тежи, и знаеш, че сам си се сложил да си така.

[Mozo]

[бат-начо]

- Aхой, защо си станала толкова рано сутринта?
- Птичките ме събудиха.
- Ах тия птички...
- Не спират да се радват на пролетта! Чуваш ли ги?
Е, аз съм тъпанар, нищо не чувам...

[бат-начо]

Току що видях как една гарга пусна от високо костилка от праскова (на такова го оприличих). Не се счупи, ама пак я грабна и избяга от другите. Хитро животно.