Обаче опира до продавачките - викам ѝ 400 грама ушички, а като ги сложих в чинията - към 400 са, без да ги надхвърлят (досвидя ѝ се да сложи малко повече, аз си ги плащам бе, ей). Да, като седнем с жена ми, омахваме за една децка градина храната, ама ... те, малки да ядат, бе, да не се правят на скромни.
И докат' хапваме гледаме телевизия. Не, не е география, история, космос, ножове ... , не - или готвене, пеене, танци... то на днешно време тва всеки го може, в БГ-то, бе! Така е, аз съм феминист... докато има хапване и пийване търпя... И си общуваме - "ти кво гледаш, момчето ли?" - "да" - "щото аз гледам момичето, тя коя беше, мяза ми на еди коя си, кво казва клюкарника за нея, остъй го тоя педраз, виж кви бели дробове има момичето..." Та, разбира ме се... но ако искам наука или спорт, трябва да ида на другия телевизор... и да спра да съм феминист.
П.П. Очертава се една командировка в Северна България, а тия рупат доматето с колчетата и не са чували за нещото "свински ушички". Не знам кво ги правят! Един път обиколихме всички месарници в Свищов, със жокери от месните - не!, нийде нема и не е имало никога. Ама да си нося (но и това е вариант за първите два дни) е многос тъпо. Добре, че поне шкембе чорбата е на ниво там (добре де, уцелили сме мястото тогава
).
