Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Страх ли ни е от смъртта?
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Няма болестен страх от смъртта,докато неразбереш ,че само тя ще те отърве от мъките ти.
По-страшно е да видиш как смъртта взема душата/да видиш няколко деня,как тялото не човека,се бори да диша,без слюнка,без да можеш да му помогнеш,без да можеш вода да му налееш за да не се задави,без да можеш да помогнеш,защото и иси единствения/,да видиш как душата бере живот с последни дихания,ей това е смърт.Тогава и ти викаш смъртта,за да се отърве тялото на обичания човек.Викаш със всичката си сила и сълзи,молиш се,крещиш.И когато ти се обадят че е дошла смъртта,ти даже си успокоен ,че мъките са свършили.Но започват твоите,борбата с моженето и неможенето.Борбата ако или ако не би,борбата с всичко катастрофално случващо с околните и теб и невъзможността да го спреш ,защото си никой...Защото пред смъртта всички сме равни.Тя си мисли че е господарка,че може всичко,но единствено тя спасява и праща един в рая,някой в ада.Тук тя не е властна,защото има друго по-страшно,а именно кой как е живял и творил.Не си ли сътворил нещо с което да те запомнят и уважават,то ти си никой.И смъртта не е причината ,за да се страхуваш от нея.Това й е работата на смъртта,да те утеши,облекчи и съпроводи до вечния ти дом според това как си живял.Тя е безпристрастна.Тя е като медицинска сестра на Господа доктор и съдия.
Уважавайте Смъртта,тя ви уважава и не ви пренегребва с посещението си.И тя график гони,бъдете съпричастни,ао не ви устройва си наемете адвокат,ама ха...Заплахата,насилието се защитават от закона,при съвсем аргументирани доказателства.Тя не е чудовище,тя не е убиец,тя просто идва заради защото,тя не е причината за да дойде ,не я мразете.Тя е част от края на живота.Тя ще ви покаже пътя,тя е добродетел,спасяващ ви от агонията предизвикана от нещо друго.
Прочетено: 480 пъти
По-страшно е да видиш как смъртта взема душата/да видиш няколко деня,как тялото не човека,се бори да диша,без слюнка,без да можеш да му помогнеш,без да можеш вода да му налееш за да не се задави,без да можеш да помогнеш,защото и иси единствения/,да видиш как душата бере живот с последни дихания,ей това е смърт.Тогава и ти викаш смъртта,за да се отърве тялото на обичания човек.Викаш със всичката си сила и сълзи,молиш се,крещиш.И когато ти се обадят че е дошла смъртта,ти даже си успокоен ,че мъките са свършили.Но започват твоите,борбата с моженето и неможенето.Борбата ако или ако не би,борбата с всичко катастрофално случващо с околните и теб и невъзможността да го спреш ,защото си никой...Защото пред смъртта всички сме равни.Тя си мисли че е господарка,че може всичко,но единствено тя спасява и праща един в рая,някой в ада.Тук тя не е властна,защото има друго по-страшно,а именно кой как е живял и творил.Не си ли сътворил нещо с което да те запомнят и уважават,то ти си никой.И смъртта не е причината ,за да се страхуваш от нея.Това й е работата на смъртта,да те утеши,облекчи и съпроводи до вечния ти дом според това как си живял.Тя е безпристрастна.Тя е като медицинска сестра на Господа доктор и съдия.
Уважавайте Смъртта,тя ви уважава и не ви пренегребва с посещението си.И тя график гони,бъдете съпричастни,ао не ви устройва си наемете адвокат,ама ха...Заплахата,насилието се защитават от закона,при съвсем аргументирани доказателства.Тя не е чудовище,тя не е убиец,тя просто идва заради защото,тя не е причината за да дойде ,не я мразете.Тя е част от края на живота.Тя ще ви покаже пътя,тя е добродетел,спасяващ ви от агонията предизвикана от нещо друго.
И помнете Господ вижда всичко.
Живейте така, че да му е интересно.
Живейте така, че да му е интересно.
-
- Кралят на скандала
- Мнения: 5994
- Регистриран: съб май 23, 2009 21:34
- Репутация: 426
- пол: Мъж
- Местоположение: от най-ужасните ти кошмари
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Едва ли не ме убеждаваш, че трябва да се самоубия, за да съм щастлив ?
Сигнално жълт до последния капиляр
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Ти си падаш по тези неща, туку виж те убедила , и до като се осъзнаеш какво прави с тебе - ножа вече ще ти е в ръцете, опрян във вените. Kakavida е опасна
За някои хора смъртта е спасение, аз все още не съм от тях - шубе си ме е!
За някои хора смъртта е спасение, аз все още не съм от тях - шубе си ме е!
Горе главата - нищо, че е празна!
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Може би повече ме е страх да не умре някой, който обичам... когато умря папагалчето ми плаках 2 дни, просто не знам какво ще правя, ако умре някой близък
- videania
- Доктор
- Мнения: 6723
- Регистриран: нед дек 21, 2008 17:45
- Репутация: 1095
- пол: Жена
- Местоположение: София
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Естествено , че Да , независимо от многото философии и убедеността , че всичко живо стига до този абсолютен край.
Като дете много страдах от мисълта за смъртта. С годините се научих да приемам смъртта ,както и много други неща като даденост в живота на човека .Ето няколо разсъждения за смъртта и живота...
Всяка мъдрост и всички разсъждения в света се свеждат в края на краищата до това да се научим да не се страхуваме от смъртта. Ето защо всички философски учения се кръстосват и сливат в тази точка – да ни научат да я презираме.
Нищо по – привлекателно за човека не е имало в нашата религия от презрението към живота. Към това ни зове не само разумът, който казва: Защо да се боим да загубим нещо, загубата на което не предизвиква у нас съжаление, но и следното: щом като сме застрашени от толкова вида смърт, не е ли по – мъчително да треперим от всички тях, отколкото да възприемем само една единствена.
Да размишляваш за смъртта значи да размишляваш за свободата. Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб. Ние сме се родили, за да действаме.
Сам по себе си животът не е нито добро, нито зло; той е вместилище и на едното, и на другото в зависимост от това, в какво сте го превърнали.
Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това, как сте го използвали. Не се бавете, докато сте тук! Не числото на годините, а вашата воля определя продължителността на живота.
Като дете много страдах от мисълта за смъртта. С годините се научих да приемам смъртта ,както и много други неща като даденост в живота на човека .Ето няколо разсъждения за смъртта и живота...
Всяка мъдрост и всички разсъждения в света се свеждат в края на краищата до това да се научим да не се страхуваме от смъртта. Ето защо всички философски учения се кръстосват и сливат в тази точка – да ни научат да я презираме.
Нищо по – привлекателно за човека не е имало в нашата религия от презрението към живота. Към това ни зове не само разумът, който казва: Защо да се боим да загубим нещо, загубата на което не предизвиква у нас съжаление, но и следното: щом като сме застрашени от толкова вида смърт, не е ли по – мъчително да треперим от всички тях, отколкото да възприемем само една единствена.
Да размишляваш за смъртта значи да размишляваш за свободата. Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб. Ние сме се родили, за да действаме.
Сам по себе си животът не е нито добро, нито зло; той е вместилище и на едното, и на другото в зависимост от това, в какво сте го превърнали.
Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това, как сте го използвали. Не се бавете, докато сте тук! Не числото на годините, а вашата воля определя продължителността на живота.
Последна промяна от videania на ср май 26, 2010 19:10, променено общо 1 път.
- golden rose
- Ентусиаст
- Мнения: 628
- Регистриран: съб мар 20, 2010 13:44
- Репутация: 74
- пол: Жена
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Да.Самата дума смърт те кара да настръхнеш.А и ако си преживял много събития,а и самият ти си бил на косъм от смърта,просто не може да не се страхуваш.Но важното е докато си жив да не мислиш много,а и да живееш живота си така както си предценил за себе си ,че трябва.И това може би ще ти дава сили да преодоляваш този страх.Защото всеки ден е дар божи и ние трябва да му се радваме с цялото сърце и душа.
Вярвай,че след нещастието,винаги идва и щастие,защото е доказано.че съдбата е 70% определена,а останалите 30% ти можеш да определиш посоката на развитие.
-
- Кралят на скандала
- Мнения: 5994
- Регистриран: съб май 23, 2009 21:34
- Репутация: 426
- пол: Мъж
- Местоположение: от най-ужасните ти кошмари
Re: Страх ли ни е от смъртта?
spanian написа:Ти си падаш по тези неща, туку виж те убедила , и до като се осъзнаеш какво прави с тебе - ножа вече ще ти е в ръцете, опрян във вените. Kakavida е опасна
За някои хора смъртта е спасение, аз все още не съм от тях - шубе си ме е!
Щом ме познаваш толквоа добре и знаеш как ще постъпя . . . ок.
Сигнално жълт до последния капиляр
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Saw,в никакъв случай не ти давам ножа,представям ти това което съм усетила..Смъртта не е страшна,агонията е!
И има друг живот оттатък,аз видях..Някога майка ми казваше ,че на 40 дена като се взреш в шишето червено вино се виждало нещо.Тогава се взирах взирах и нищо не виждах.Майка ми видяла булка,след време се омъжих за енти път,но тогава бях женена.Минаха години,гостенката посети и моите обичани хора.На 40 дена нищо не видях,но на годишнините става..На първата година,понеже се бяхме разбрали с майка ми да ми се появи от оня свят,реших да пробвам още един път.Намислих си нещо и се взирах за къща ,за покрив..Но видях нея,с прическа,усмихната и имаше бели зъби..Като си изкарах акъла,останах съвсем без него..Беше за секунди,ама такъв страх никой не е брал..Минаха още години и реших наново да пробвам.Вече по-смела с опит във взирането,мислех си за нея за рождения ми ден,за пътуването,хубави работи..И започнах като на лента образи на починали баби ,дядовци/за които и не съм помисляла с години/,калековци,вуйчовци,татковци..и мене като млада.Споделих че виждам и картинките не спираха,толкова млади хора видях,лели..Не се уплаших,аз съм родена в събота /в деня на мъртвите/и знам,че те ме пазят докато се разхождам понякога сама там.
На последната годишнина,детето по алеите си намери голяма банкнота.Голям кеф беше,баба му прати подарък и то си купи сандали от нея.
Знам ,че ви се струва невероятно,но за мен е истина и така си ми харесва,дори и да е вид нагласа,дори и да ми е тъжно,аз се радвам ,че ми се явяват.
Та нищо страшно няма,но когато му дойде времето,защото един път ти е подарен живота и трябва да го изживееш такъв какъвто е,дори и нещастен,такава е била кармата ти.
ГМО е по-страшно от смъртта,така приемам и така се успокоявам.Тя ми е приятелка и дано да дойде когато я повикам.Един път го направих и реших да отварям частни гробища,а тя взе най-омразния алби.А аз наистина искам с такъв бизнес да се занимавам,що да пустеят нивите около градовете..
Искаш ли да знаеш,кога не е страшна смъртта,когато си изгубил близък,толкова е голяма мъката,че не те интересува нищо и искаш да умреш,тогава човек от нищо не го страх,все едно иска някой да го претрепе и да се свърши мъката.Това,затова споделям ,че не е страшна.Страшни са хорската алчност,безчувственост и гавра.
Мълтвите обичат да им носите вестници.
И има друг живот оттатък,аз видях..Някога майка ми казваше ,че на 40 дена като се взреш в шишето червено вино се виждало нещо.Тогава се взирах взирах и нищо не виждах.Майка ми видяла булка,след време се омъжих за енти път,но тогава бях женена.Минаха години,гостенката посети и моите обичани хора.На 40 дена нищо не видях,но на годишнините става..На първата година,понеже се бяхме разбрали с майка ми да ми се появи от оня свят,реших да пробвам още един път.Намислих си нещо и се взирах за къща ,за покрив..Но видях нея,с прическа,усмихната и имаше бели зъби..Като си изкарах акъла,останах съвсем без него..Беше за секунди,ама такъв страх никой не е брал..Минаха още години и реших наново да пробвам.Вече по-смела с опит във взирането,мислех си за нея за рождения ми ден,за пътуването,хубави работи..И започнах като на лента образи на починали баби ,дядовци/за които и не съм помисляла с години/,калековци,вуйчовци,татковци..и мене като млада.Споделих че виждам и картинките не спираха,толкова млади хора видях,лели..Не се уплаших,аз съм родена в събота /в деня на мъртвите/и знам,че те ме пазят докато се разхождам понякога сама там.
На последната годишнина,детето по алеите си намери голяма банкнота.Голям кеф беше,баба му прати подарък и то си купи сандали от нея.
Знам ,че ви се струва невероятно,но за мен е истина и така си ми харесва,дори и да е вид нагласа,дори и да ми е тъжно,аз се радвам ,че ми се явяват.
Та нищо страшно няма,но когато му дойде времето,защото един път ти е подарен живота и трябва да го изживееш такъв какъвто е,дори и нещастен,такава е била кармата ти.
ГМО е по-страшно от смъртта,така приемам и така се успокоявам.Тя ми е приятелка и дано да дойде когато я повикам.Един път го направих и реших да отварям частни гробища,а тя взе най-омразния алби.А аз наистина искам с такъв бизнес да се занимавам,що да пустеят нивите около градовете..
Искаш ли да знаеш,кога не е страшна смъртта,когато си изгубил близък,толкова е голяма мъката,че не те интересува нищо и искаш да умреш,тогава човек от нищо не го страх,все едно иска някой да го претрепе и да се свърши мъката.Това,затова споделям ,че не е страшна.Страшни са хорската алчност,безчувственост и гавра.
Мълтвите обичат да им носите вестници.
И помнете Господ вижда всичко.
Живейте така, че да му е интересно.
Живейте така, че да му е интересно.
-
- Ветеран
- Мнения: 1209
- Регистриран: нед сеп 06, 2009 19:11
- Репутация: 321
- пол: Жена
- Местоположение: София
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Смъртта е покоят, който ни постига ако сме привършили делата си на земята. Аз не се страхувам от нея, защото рано или късно ще ме посети, без предупреждения. само да не боли.
Усмивката е крива, която изправя всичко.
- Elijah Bailey
- Регистриран
- Мнения: 9
- Регистриран: съб юни 12, 2010 15:58
- Репутация: 5
- пол: Мъж
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Като по млад ДА. Опитах Скокове с парашут и ми хареса, но не се уплаших и за секунда. Стреляха по мен случайно и пак не се уплаших кой знае колко. За малко не умрях след като почти изпаднах в кома преди 13г. И сега вече съм сигурен че не се страхувам да умра, просто съм готов да го приема. А и ТАМ има съвсем друг живот, който нашият мозък трудно успява да възприеме.
Всяко малко гущерче желае да стане голям крокодил, но не всяко умее добре да плува.
- golden rose
- Ентусиаст
- Мнения: 628
- Регистриран: съб мар 20, 2010 13:44
- Репутация: 74
- пол: Жена
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Вярвам в прераждането...може би там е по-добре.
И аз вярвам.Но и мен ме е страх от смъртта .Вярно.че всички ничака все някога,но неизвестността как и кога може да стане ме подтиска.Но и в същото време се опитвам да изживявам хубавите събития с пълна пара и така по-малко да си мисля за смъртта.
И аз вярвам.Но и мен ме е страх от смъртта .Вярно.че всички ничака все някога,но неизвестността как и кога може да стане ме подтиска.Но и в същото време се опитвам да изживявам хубавите събития с пълна пара и така по-малко да си мисля за смъртта.
Вярвай,че след нещастието,винаги идва и щастие,защото е доказано.че съдбата е 70% определена,а останалите 30% ти можеш да определиш посоката на развитие.
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 283199
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 332742
- Местоположение: Somewhere In Time
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Кви прераждания, кви пет лева ви гонят? Знам, че на всеки му оттърва да си мисли подобни фантасмагории, но това е невъзможно и няма такова нещо. Как ще се прехвърлят всички чувства, емоции, натрупан опит? И защо въобще трябва да се прехвърлят? И дори и да се прехвърлят, защо тялото, което ще бъде резидентно ще трябва да се похабява да дава дом на старо съзнание, а не да си измине собствения път? Няма нито една причина. Е, иска ни се, но това е съвсем различно
- dark_angel
- VIP
- Мнения: 10308
- Регистриран: нед ное 02, 2008 14:05
- Репутация: 749
- пол: Жена
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Не, прех факта, че ще умра, много отдавна Честно казано никога не съм се виждала напред в живота и винаги, преди да се случи нещо значимо в живота ми, се самоубеждавам, че няма да го доживея. Готова съм да си отида от този свят по всяко едно време.
Of all the things I've lost, I miss my mind the most |
- Elijah Bailey
- Регистриран
- Мнения: 9
- Регистриран: съб юни 12, 2010 15:58
- Репутация: 5
- пол: Мъж
Re: Страх ли ни е от смъртта?
Мен точно това ме кара да се чуствам свободен. А и по друг начин гледам на нещата от живота.dark_angel написа:Не, прех факта, че ще умра, много отдавна Честно казано никога не съм се виждала напред в живота и винаги, преди да се случи нещо значимо в живота ми, се самоубеждавам, че няма да го доживея. Готова съм да си отида от този свят по всяко едно време.
Всяко малко гущерче желае да стане голям крокодил, но не всяко умее добре да плува.
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Русия я е страх от примирие с Украйна: Оценка от САЩ (ВИДЕО)
от Mozo » вт ное 28, 2023 11:46 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 10 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт ное 28, 2023 11:46
-
-
-
Европа я е страх от Русия: 6 страни обвързаха отбраната си със САЩ само за месец
от Mozo » пет дек 22, 2023 15:31 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 12 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет дек 22, 2023 15:31
-
-
-
Путин умира от страх: Идва забрана за единствения му опонент за изборите
от Mozo » чет фев 08, 2024 14:12 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 3 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет фев 08, 2024 14:12
-
-
-
Страх лозе пази: Русия се готви за война на своя територия (ВИДЕО)
от Mozo » чет авг 03, 2023 11:36 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 17 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет авг 03, 2023 11:36
-
-
-
Путин изрази страх от революция. Украинците използват умни бомби (ВИДЕО)
от Mozo » чет юли 20, 2023 11:40 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 10 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет юли 20, 2023 11:40
-