Китайски въпрос

[Жорката]

Китай независима държава ли е? Не ми се смейте питам сериозно.

[NUCLEAR QUEEN]

Зависи

[Жорката]

Давай подробно

[NUCLEAR QUEEN]

Е кво по-подробно от това

[beggginer]

Малко или много, всички държави са зависими.

[drumata]

Китайска народна република
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Китайската народна република (традиционен китайски: 中華人民共和國, опростен китайски: 中华人民共和国, пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, изговор — Джунхуа жънмин гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин. Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света — китайската, КНР е основана през 1949 година в следствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие Китай развива една от най-мощните икономики, и днес е значителна спортна, културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

История
Китайската народна република е основана през 1949, когато Китайската комунистическа партия побеждава Гоминдана, който се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР. През 1958 година е поставено началото на Големия скок — мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големия скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват, и въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.

През 1959 на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и Дън Сяопин. През 1966 обаче, заради вътрешнополитическите борби срещи Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана Културна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилост в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък въоръжен конфликт през 1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.

В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започват значителни икономически реформи под влиянието на Дън Сяопин. Започва значителна либерализация на обществото, и е поставено началото на т.нар. Социализъм с китайски характеристики. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през 1982 година. През 1989 обаче избухват протести на площад Тянанмън, където протестиращите желаят по-демократични реформи и свобода на словото. След близо месец те са потушени чрез намесата на китайската армия.

През 90-те Китай е под ръководството на президента Цзян Цзъмин, благодарение на който близо 150 милиона селяни са спасени от бедността, а средният растеж на БВП за тези години е 11,2%. През 2001 Китай се присъединява към Световната търговска организация. През 2002 генерален секретар на Китайската комунистическа партия става Ху Цзинтао, а премиер — Уън Цзябао, които продължават по пътя на умерената либерализация и по-либералната икономическа политика, като същевременно запазват лявото държавно устройство.

Държавно устройство

Китай е еднопартийна комунистическа държава, най-голямата в света. Властта се упражнява от страна на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет. Т.нар. система на "демократичен комунизъм" осигурява повече граждански права и свободи, отколкото държавите в бившия Източен блок. Китайските граждани могат да упражняват волята си избирайки кандидати за местните народни конгреси. На по-високо ниво е висшия Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. "комунисти-другари") и по-ново поколение ("комунисти-граждани"). Една от основните цели на ККП е да се изгради политически механизъм, който да предотврати разлагането на партията и възможният вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот.

Основните органи на Партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната Комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция — занимава се с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица. Военният комитет носи отговорност за въоръжените сили.

Въоръжени сили

Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща армия в света. Основана е на 1 август 1927. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на Китайската комунистическа партия, а до 1946 година е била известна като Китайска червена армия. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като Втори артилерийски корпус. Между 1934 и 1935 тя на няколко пъти удържа войските на Чан Кайшъ, а по-късно взема участие в Дългия поход на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на Втората китайско-японска война прибягва и до нормални сражения. До края на войната е била част от Националната революционна армия, (НРА) която обединява войските на комунистите с тези на Гоминдана. През 1946 НРА се разцепва на Народна освободителна армия и армия на китайския Гоминдан, която запазва името си на Национална революционна армия. НОА печели гражданската война, и резултат на това Гоминданът се оттегля на остров Формоза (Тайван) и сформира своя държава (Република Китай). От 60-те до този момент китайската армия е била в постоянна готовност да да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната - САЩ и Русия. Между 1996 и 2000 година числеността е намалена със 700 000 войници.

Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи, и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда, и над 2000 бойни самолети и вертолети. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 междуконтинентални балистични ракети ДФ-5.

Административно деление
Китайската народна република се състои от 22 провинции (省); Тайван (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 автономни региона (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 града на централно подчинение (直辖市) и 2 специални административни района (特别行政区) - Хонконг (Сянган) и Макао (Аомън), които се ползват със значителна самостоятелност.

Подозирам, че след 10 години въпросът ти ще стане: "има ли независими от Китай държави?"

[bogeo]

Подозирам, че след 10 години въпросът ти ще стане: "има ли независими от Китай държави?"

Въпроса е уместен, но винаги най силните държави влият по някакъв начин на по слабите или по точно казано по малките държави. А правото на по малките държави е да си избирят от коя "велика сила" да се влият, А също така Китай няма да остане единствената "велика сила". Вярно е също така, че и самите "велики сили" си влият една на друга. Така, че отговора на въпроса се крие в самия въпрос. А и самия факт че са първи по население и четвърти по територия и също така в момента са най бързо развиващата се икономиа означава, че влиянието на Китай относно развитието на света ще се увеличава все повече и в определен смисъл "има ли независими от Китай държави?" като въпрос все повече ще клони към положителен отговор.

[Жорката]

Проблемът беше, че с един човек водихме спор на тема "Китай независим ли е във външната си политика", при което единствено и само от икономическа гледна точка, на човек който все още изучава това (икономика) ми заяви категорично, че Китай е зависим и няма право на собствено мнение по въпроса за ядрения арсенал на Северна Корея и ядрената програма на Иран... Което според мен, е меко казано глупаво изказване.

[bogeo]

Ами аз до колкото знам Китай е една от петте страни постоянни членки на съвета за сигурност на ООН и с това си положение има право да вето на решенията на съвета. Ако такава страна е политически зависима, то какво да кажем за другите.

[Жорката]

Брей, как не се сетих снощи за това...

[Mozo]

Не е независима, Некро. Твоят човек ти го е казал правилно. Точно преди две години Китай си спираше икономическия ръст и имаха договорка със САЩ, защото доларът щеше да се обезцени и то с много .

[Жорката]

Говорим за отношения васал-сюзерен. Такава зависимост е от собствената икономическа сила на Китай - Китай също има изгода от това, тъй като доларът вече е просто хартийка - ако не бяха залети с долари Китай и Русия, досега доларът да е в историята. Не съм осведомен много по този въпрос, но между Китай и Русия течаха преговори за създаване на регионална валута, която би направила доларите практически ненужни за тях. Така че от тази гледна точка май не е точно така че Китай е зависим.

[angelche]

Китай готви валутна реформа

Китай готви валутна реформаКитай е започнал подготовката за реформирането на националната валутна политика, което ще позволи повишаване на курса на юана. по този начин ще намали търговските излишъци на Китай и ще съдейства за ребалансирането на световната икономика.

Пекин е предприел действия само няколко дни, след като министерството на финансите на САЩ отложи решението си дали да признае КНР за “валутен манипулатор“, пише “Файненшъл Таймс“, цитиран от БГНЕС.

Ба Шусон, един от най-високопоставените държавни икономисти в КНР, заяви пред журналисти, че Пекин може да разшири валутния коридор на юана за ежедневната търговия и да разреши постепенното укрепване на курса на националната валута.

Ба Шусон е заместник-генерален директор на Института за финансови изследвания към Центъра за изследване на развитието – аналитична организация на китайското правителство. Сроковете за реализирането на подобни стъпки ще зависят от темповете на възстановяване на икономиката в Китай и САЩ, смята експертът.

Китайският премиер Вън Цзябао и други държавни чиновници през последните месеци многократно повтаряха, че курсът на юана не е занижен и КНР няма да се подаде на външен натиск, насочен към промяната на валутната му политика. Но сега изявленията на официалните лица станаха по-сдържани, а в кулоарите китайските дипломати и правителствени представители говорят, че предложението за реформирането на валутната политика вече е изпратено за обсъждане в Държавния съвет.

FT отбелязва, че след дългите месеци напрегнати отношения и Китай, и САЩ са направили своеобразни стъпки към помирение: САЩ са отсрочили внасянето на решение за обявяване на КНР за “валутен манипулатор“, а Пекин се е решил да сътрудничи с Вашингтон по въпросите на ядрената сигурност и Иран.

източник financebg.com

Не коментирам.

[Stoiedno]

Аз пък да ви кажа, като човек, който е ходил в Китай (преди 20-тина години и преди 1 година).
Първо, не можах да повярвам на очите си - от улиците, залети с велосипедисти, със сиви дрехи, нямаше и следа. Модерни надземни магистрали, със контрол за трафика, монорелсови пътища, небостъргачи и модерни мостове над реката.....като че ли някой беше махнал с магическа пръчица над Шанхай. Самите китайци са си уж същите, но вече се обличат в дънки и по-пъстрички фанелки. Никак не са малко богатите хора и не е изключение да видиш особи в лимузини, придружени с частна охрана.....
Да се общува в Китай си е трудничко (освен ако не владееш мандарин ). Местните, не могат да ми създадат усещането, на хора, които са убедени в правата си и са сигурни, че са пазени от закона (каквото например, можеш да почувстваш в САЩ и страните от западна Европа). Въпреки това, ръцете им са развързани за частна инициатива и китайците никак не си пестят труда
До колко е незавсима една държава е въпрос с много уточнения. В момента Китай е най-бързо развиващата се икономика в света. Вътрешния пазар е огромен и страната не чувства нужди да излиза на международния пазар, освен за да оправи баланса си, който в последните години, е по-добър от колкото на редица модерни индустриални държави. Все пак, икономиката им изпитва нужда от суровини, главно петрол и стомана.

На края искам да си послужа с един пример. В модерното общество всеки се специализира, относително тясно в дадена област и разчита, че специалистите в другите области, ще си свършат работата, за да може общността да функционира нормално - например лекарите ще лекуват, а работниците по чистотата, ще изхвърлят боклука Ако, което и да е звено, не си свърши работата, цялата общност страда. С две думи, няма независим човек в социалната общност, защото за ежедневните си нужди, всеки е зависим от доста други хора. По същия начин, горе-долу, стои въпроса с "независимите" държави. Макар, че много от големите индустриални държави, могат да развиват много производства и научни направления, няма държава, която да си е напълно "самодостатъчна". В това отношение, всички са зависими.

Все пак, Китай се превърна в един от основните икономически фактори в света и ще е глупаво, някой да не се съобразява с това.