Добрият брак

[Ivan0v]

Седя, пия си чая и си задавам въпросите.Какво е необходимо един брак да бъде добър с намек за перфектен?Звучи фикциозно, химерно и някак невъзможно, но ако има желание що да не е възможно.То не е било възможно земята да се върти, пирамидите да се построят с абсолютна точнот и прецизност, атома да се раздели и обще куп примери достатъчни ми да аргументирам възможността за добър брак.Времето оборва всяка възможност ! Масата на атома няма да се промени, природен закон също.Ми ок.Така е, но докога ? Вселената се свива постоянно докато не се повтори Големия взирв.Говоря за неща които не мога да си ги представя и давам аргумент от незнание, но в никакъв случай обосновката не е научно неиздържана.Значи всичко се променя един ден пък добър брак да не може да се изгради ?? Не мисля така !
Е, хайде да си помислим.Сега е времето и защо не мястото да се появи хубава тема в която да се включат хора от всяка група - женени; неженени; вдовец; вдовици и т.н.
Убедил съм се че "много хубаво не е на хубаво" лично.Нека потърсим истината заедно

[Деп]

Обичта и уважението между съпрузите.

[Ivan0v]

Обичта и уважението между съпрузите.

Да.Мога да изброя много неща, но предлагам след определено предложение да следва изложение защо това и как да бъде създадено, поддържано и възстановявано ако е загубено.На всички ще бъде полезна темата ако седнем да я развием без да навлизаме в дълбоки философски спорове.
Като са каже Камината.нет хората да видят че освен реферати, доклади и есета може да намерят нещо полезно за нормалния човешки живот било то брак или как да забършем гадже за 4 дни.

[Деп]

Виж, аз как да забършем гадже за 4 дни не мога да говоря, но вече с 20 годишен брак зад гърба си, мога да кажа добър според мен, мога доста да обсъждам.
Дано да стане интересна дискусия.

[Ivan0v]

Дано.Сподели ни повече след като имаш 20 години зад гърба си брак по поставения въпрос/и

[Ваня]

Да,за да просъществува дълго един брак трябва да има любов,разбирателство, отстъпки,уважение и прочие и прочие.Все изтъркани клишета,но пък верни.
Сключихме брак на 10 януари 1982 година.Да,времето лети неусетно.Унесени в грижи за деца,а сега и внуци сякаш нямаме време за нас самите.Но така ли е?Със съпруга ми прекарваме почти всички свободни мигове заедно.И все още не сме си омръзнали Любовта,онази страстната и всепоглъщата вече я няма,но пък са дошли привързаността,доверието ,уважението.
Когато човек го желае,бракът може да бъде успешен и щастлив.

[Ivan0v]

Убеден съм че можеш и повече да ни разкажеш.До колкото разбирам вече на първо място не е любовта, а един апломб на избора да сте заедно.Иначе казано това което сте постигнали досега в съглашението си, то ви обединява занапред.

[drumata]

Я, за бракове всеки се изказва, а аз когато попитах за любовни истории никой не сподели? Явно едното няма нищо общо с другото... А пък клишетата- Ваня ги е групирала по този признак- се леят като река.

Много мило ми става всеки път като видя някой дядо, прегърнал бабата си на улицата и кретат със ситни крачки като влюбени ученици. Насълзяват ми се очите даже.. ако нямам възможност да поговоря с тях, обаче. Тогава научавам, че болките в ставите са причината дядото да се обляга на рамото на дългогодишната си другарка, иначе като е бил годен да се движи сам е вървял две крачки напред, за да показва, че е мъж...

Е, може и да не е болен дядото, може тя да се сържи за него, защото не може да пристъпва сама. Сега и притрябвала опора. През младите години търпяла безлюбието в дома си заради децата си, родителите си или общественото мнение, а сега, когато няма вече сили да стои сама очаква този, който я е притеснявал през целия и живот да се реваншира.

"Ами защото така трябва- жената е да търпи"- това в детството си съм го чувала от всякакъв калибър лели, тетки, стринки, майка ми, бабите ми, абе .. ни веднъж не чух- да, нашето семейство се крепи на любов. На морала- да. Ама онзи морал "какво ще кажат хората, партийния секретар или председателя на ОФ-то.. " и още куп дрън дрънканици.

Е, от детството ми са изминали много години, но ми е останал навика да хвърлям поглед отвъд витрината. Това, което се вижда отвън понякога не е никак розово в действителност. Пуснато му е камуфлажното осветление да размива очертанията. Една приятелка с широко отворени очи ми разправя един ден как мъжът и и казал, че ако не може да забременее до третата година на брака им, ще се разведе с нея и колко щастлива била тя, когато заченала.. И ми обяснява колко перфектен брак има. И ляляля. Ама на мен ми се струва, че в този брак уважение няма. А само погрешни преценки. Ама брака им си се крепи 20 години и без уважението.

Може би вече почвам да досаждам, ама приятелки много- историйки също. На героинята от тази история много и се иска да си купи пердета за хола. Мъжът и веднага отива сам в магазина, избира каквито пердета той е харесал, носи ги в къщи и казва- ето ти пердета. Ако тя възрази, че не са подходящи за там, защото не подхождат на килима съпружето отсича- "на мене ми харесват, значи са добри!". Е, отстъпки никакви, ама брачен стаж 19 години имат.

Друга геройка на социалистическия брак споделя, че ако иска да сполучи с някакво решение, просто трябва да поиска обратното. Мъжът веднага опонира, скандализира, доказва колко е глупава и прави противоположното на нейното мнение. Разбирателство няма, брак 21 години....

Е, веднъж чух и друга история. Дамата сядаше всеки ден на една пейка да събира последните слънчеви лъчи на есенното слънце и дълги часове гледаше в една точка, сякаш всичко, което виждаше се намира в някакво друго измерение. Тя разказа, че съпругът и я изоставил след 55 споделени години и четири родени в брака им деца. Сега той я чакал да се присъедини към него в отвъдното, защото такава любов като тяхната надживява дори смъртта. Преминали заедно през всякакви препятствия в съвместня им живот, били винаги двойка. Тя каза: "Всеки ден от съвместния ни живот виждах в очите му любов. Дали, защото моята любов подхранваше неговата, но чувствата ни не угаснаха никога." През пролетта нейния некролог вече стоеше до неговия на вратата..

[bogeo]

Еххххх като ти чета историйките и започвам да се мразя. Защо ли??? Много просто. Как може да са толкова лоши мъжете и толкова търпеливи жените??? Не казвам че не е така но не е само така. Истории в обратната посока също могат да се намерят и то не малко. Правилното е, че може би тези които са разказани може би да са повече но това не значи, че са само такива.

[drumata]

Изключително правилно. Използвала съм само представителна извадка, която подкрепя тезата, че жените са по-търпеливите .
Всъщност причината е, че по-често жените ми споделят гледната си точка- с мъже не съм клюкарствала на тази тема, затова с удоволствие ще се запозная с други истории- от тяхна гледна точка. Само да има кой да ги разкаже...

[girl]

Кой брак е добър?
Според някои, добър е онзи брак, при който парите не са проблем и всичко е наред! Няма нужда от много емоции и чувства, в материалното състояние е въпросът.
Според други, този при който двойката е сключила споразумение - всеки си прави, каквото му харесва и каквото му е приятно, никой не търси сметка на другия, но... дискретно! Никой да не злепоставя другия.
Според трети, бракът е съвместно съжителство и всеки си знае задълженията. Жената се връща от работа, поема домакинските задължения, въпреки, че е останала без сили(но нали това е задължение на жената), готви, глади, помага в домашните на децата... Мъжът понеже е главата в семейството, вече се е изпънал пред телевизора, с вестник в ръка и с чашка ракия в другата, мърморейки, че салатата му още я няма... Но въпреки всичко и двамата са приели това за даденост и си мислят, че така е правилно и това всъщност е бракът. Другояче според тях не може да бъде.
Според други бракът е най-ценното нещо на света. Те го пазят, съхраняват, поддържат... А за това е нужно преди всичко доверие и уважение. Едва ли любовта ще бъде съхранена така както е била в началото, много изпитания ще премине. Със сигурност еднообразието (работа, проблеми, безпаричие...) ще убие първоначалната страст и тръпката между двамата, но ако двамата запазят доверието и уважението един към друг, то любовта им ще премине в приятелство. И когато годините напреднат и желанието за ежедневен секс изчезне, то те отново ще бъдат заедно, ще имат нужда един от друг и ще бъдат щастливи.
Това мисля аз, една млада и неомъжена жена .

[gery81]

Ами след постът ти освен да ти пожелая брак от последният вид..даано все още да има такива.

[Ваня]

Има го ,поне при нас.Именно приятелството,доверието и взаимното уважение са предпоставката за добър брак.Но пък те идват с натрупаните години.Не изключвам изцяло любовта,но тя никак не е решаваща на по-късен етап.Трансформира се в привързаност.
И за да изпреваря някои ,ще кажа,че бракът продължава да ме прави щастлива.Стига и двамата да са отговорни хора,да държат един на друг винаги ще им бъде добре заедно.

[cvete_78]

Ваня ,ти сама пишеш ,че от едно време любовта не е важна ,но трябва да я има за да се трансформира в онази привързаност за която говориш ти .Иначе съм съглана с теб.
Добрия брак е нещо към ,което всеки се стреми ,но не всеки успява да стигне до него и понякога не се ограничава само с един опит.За мен добрия брак се създава с човек подобен на теб като усещания и възприятия за света и това ,което те заобикаля.Много е трудно да обясниш на някой ,който смята ,че целия свят му е длъжен ,че си помогнал на човек в затруднена ситуация .Или пък най- прост пример имате повод решаваш да направиш изненада и вместо звездички в очите има една пустота и те застрелват с върпоса":Какво е това?".Умишлено не конкретизирам пол защото и при мъжете и при жените се срещат подобни индивиди.Добрия брак е свобода,компромис ,но не със принципите и възгледите ти.Също ангажимент към емоцоиналния свят на човека до теб.Едно безгранично приятелство.

[gery81]

и та Иванов...вече не вярвам ,че има добър брак........