Да пишем правилно

[drumata]

Тази статия не е моя. За съжаление не мога да посоча източника- някой ми я е копирал отдавна и ... Затова се извинявам на автора, ако го засегна с това, че не го посочвам, но считам, че темата е страхотно полезна и искам да я споделя. Ако пък по този начин открия кой е автора, ще съм доволна да му благодаря за статията. От известно време почти улучвам кога да слагам пълния член


ПълнияЯТ член
В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:
Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:
Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА
Действие: ...счупи...
Въпрос: Кой счупи прозореца?
Отговор: Камъкът.
Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.
Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.
Действие: ...е...
Въпрос: Кой е счупен?
Отговор: Прозорецът.
Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.
А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.
Примери:
ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.
КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.
Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:
ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.
Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.
Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)
Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:
Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.
Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".
Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.
Примери:
Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).
Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Отново при женски и среден род проблеми няма.

Не знам и не ме интересува!
Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.
"Не" се пише отделно от глаголите"
Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!
А, да, ето ви и няколко примера:
Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат
Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.


Главното Е Да Се Мисли с Главите:)
Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...
Правилата на играта, не, на писането:
С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

Мекането като национален спорт
Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".
Гледам - Гледаме
Искам - Искаме и т.н.

НО.... НЕ И ТАКА!!!
Свиря - Свириме (истината е Свирим)
Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:
Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-)


Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите
Вижте сега...
Трябва някакъв ред да има в тоя български език.
Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате.
Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито;)
Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто.

Грам грамотност
Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата.
Един прост (уникално, при това) пример:
Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин:

магий
калорий
федераций
мастий
фуний

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!
Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.
PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя FPRIVATE "TYPE=PICT;ALT=smile.gif"


Свадбата на една фълшива диетолошка

„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.
Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.
Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце.
Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:
„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“
„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“
Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.
Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.
За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го видях веднъж така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.
Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията.
Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.
Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.
А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.
Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.
Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.
За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.
Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.
Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:

„фълшива диетолошка“

Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните програми за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.
Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.
С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.
Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.
*По информация от форуми, попадението е на второкласник

-по
За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише.
По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:
по-умен
по-смел
по-добър
по-щастлив
Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире
по улицата
по главата
по земята
Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!


Основи на правописа в българският език
Всяка дума в българския език се състои от:
1. Представка
2. Корен
3. Наставка
4. Окончание

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.
Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).
Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.
По-лив-ане
Из-лив-ане
Раз-лив-ане
Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.
По-лив-айки
По-лив-ащ
Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието
По-лив-ащ-а
По-лив-ащ-о
По-лив-ащ-и

[Mozo]

Да добавим, че когато е прякор, също не се членува. Пример:

"ГенералА, направи първа копка на метрото".

Тук естествено говорим за Бойко Борисов, на когото всички знаем, че прякорът е "Генерала". Ако ставаше въпрос за друг генерал, който не е с такъв прякор, а с такъв чин, то пълният член си е в сила. Имена и прякори не се членуват.

Болна тема:

"и", "й"

Няма дума в българския език, която да е в множествено число и да завършва на "й". Опитайте се да изговорите думата "комуникации" с "й" накрая. Кофти, нали? Ами защо го пишете така?

Друг често срещан проблем с "й" - който, които. "Който" е в единствено число, а "които" в множествено. Толкова ли е трудно? Редовно се среща грешка подобна на тази:

"Те са хората, който ограбиха България".

"Хората" е в множествено число, съответно не трябва да е "който", а "които".

Пак често срещан проблем:

"Те ядЪт ябълки", "Те "лежЪт" на земята", "Ако успеят да разберът"

Пише се "ядАт", "лежАт", "разберАт" и пр.

Офтопик:

И да уточним, че "борсук" се пише с "о"

[Zeroadhesion]

Благодаря ви

[Kotkata68]

Вдигам темата и я правя важна!

Офтопик:

Вече има къде да си сверявам часовника.

[Mozo]

И едно допълнение:

Много хора добавят пълен член когато говорят, а още по-смешно е когато не е и на правилното място. Това не се прави! Пълният член важи само за частите на изречението. За частите на речта - не .

Трагедията е пълна, защото дори и някои водещи на новини го правят...

[diel]

Благодаря за възможността да прочета този материял Въпреки че съм човек на възраст, не скривам, че има още какво да науча. С помощта на медиите почти се заличиха диалектите в нашата страна, но пък чуждиците се наместиха в нашия език. Но това е друга тема за обсъждане.
Днес е празник - Ден на славянската писменност. Една такава статия идва точно навреме. Може би е възможно някъде човек да прочете нещо отнасящо се до прилагането на препинателните знаци?
Сега, когато пиша тези редове се замисилих как е правилно да се напише:

МатериАл или МатериЯл Но нали казваме материя?

Но срещал съм и следното: "Материално" (материално отношение )

[Йода]

И едно допълнение:
Трагедията е пълна, защото дори и някои водещи на новини го правят...

Й някой печатни медий

[Zeroadhesion]

Офтопик:

Той Мозо си знае...дефиниций е римският бог на научния(т) прогрес

[Mozo]

Благодаря за възможността да прочета този материял Въпреки че съм човек на възраст, не скривам, че има още какво да науча. С помощта на медиите почти се заличиха диалектите в нашата страна, но пък чуждиците се наместиха в нашия език. Но това е друга тема за обсъждане.
Днес е празник - Ден на славянската писменност. Една такава статия идва точно навреме. Може би е възможно някъде човек да прочете нещо отнасящо се до прилагането на препинателните знаци?
Сега, когато пиша тези редове се замисилих как е правилно да се напише:

МатериАл или МатериЯл Но нали казваме материя?

Но срещал съм и следното: "Материално" (материално отношение )

Материално .

И едно допълнение:
Трагедията е пълна, защото дори и някои водещи на новини го правят...

Й някой печатни медий

Уникум, ти казвам .

Офтопик:

Той Мозо си знае...дефиниций е римският бог на научния(т) прогрес

Абе, май беше известен центурион .

[Saw]

Правилото за отрицателната частица "не" е следното: "не" се пише отделно от глаголите.
И още нещо: времето, за което ще натиснете интервала между "не" и глагола, е пренебрежимо малко в сравнение с времето, през което останалите потребители ще ви се смеят и ще ви сочат с пръст за това, че не можете да пишете правилно.

[Mozo]

Често срещано, да. Не мога, не знам и пр.

[drumata]

Понеже темата се превърна в наръчник по писане сега съм приготвила една дълга-предълга тема за пунктуацията. Моля Ви, не четете наред, защото никога няма да стигнете до абзаца за запетайките. Ползвайте като справочник при някакви колебания, за да има ефект. За запетайките прочетете все пак

Пунктуация

Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.

Запетаята служи синтактично интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая.

Напр.: Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник.
- Когато съюзът или е еднократно използван със значение на „тоест”, „сиреч” и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи.
Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.

- Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази.
(обръщения, междуметия). Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието.

Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: “разбира се”, “мисля”, “напротив”, “изглежда”, “от една страна”, “от друга страна”, “обратно”.
Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: “за съжаление”, “навярно”, “всъщност”, “като че ли”, “следователно”, “обаче”, “например”, “вероятно”, “значи” (в смисъл на “следователно”), “по мое мнение”, “според мене”, “може би”. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като “следователно”, “значи”, “обаче”, “сякаш” се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.
Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с “като”).
Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.

- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение.
Напр.: Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- Сложни съюзи не се разделят със запетая.
Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – “едва”, “само”, “чак”, “даже”, “именно”.
Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място.
Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая.
Напр.: Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка.
Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая.
Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.
Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен.

- Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая.
Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая.

Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялостни в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая (напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части).
Напр.: Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие.

Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи.
Напр.: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев).

Двуеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото).
Напр.: Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие.

Многоточие се пише в следните случаи:
- в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини.
Напр.: Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев
- в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване, за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.
Напр.: Ти наистина нищо не разбираше.

5. Употреба на тире.

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.
Напр.: Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно. Тире се поставя между обобщаващата дума и еднородните части, които обобщава.
Напр.: Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.
За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.
Напр.: Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.)
Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне.

6. Употреба на скоби.

С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното.
Напр.: Отдето помина( а той помина навсякъде), по дирята си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов)
Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз.

7. Употреба на кавички.

Кавички се употребяват:
а) при пряка реч. Прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички.
Напр.: “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”
б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст.
Напр.: С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата.
Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч.
Напр.: Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище”.)
Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството.
Напр.: поредица “ Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен речник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба.
Напр.: Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.

Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия, имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.

Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна.
Напр.: Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му?
Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак (понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.

Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство.
Напр.: О, Шипка!
В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Напр.: Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида:

пропуснат пунктуационен знак;
излишен пунктуационен знак;
разместен пунктуационен знак.

Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част - Напр. Ирина, едно от постиженията на Д. Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Напр.: Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога
Напр.: Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.

5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което “разкъсва” главното изречение. Напр.: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части.
Напр.: На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота.

Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост (точка, въпросителна) в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.


Спазването на интервалите и главните е също момент, който трябва да бъде споменат тук.

Главна буква се поставя в началото на ново изречениe. С главна буква се пишат всички видове име, месеците, институциите. За разлика от други езици на български дните на седмицата се пиша с малка буква.

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.

източник: http://www.belschool.net/

[drumata]

Ха сега! Миялна или миална? Пералня или перална? Няма ги в краткия речник, който ползвам в работата...

[angelche]

Правилото за отрицателната частица "не" е следното: "не" се пише отделно от глаголите.
И още нещо: времето, за което ще натиснете интервала между "не" и глагола, е пренебрежимо малко в сравнение с времето, през което останалите потребители ще ви се смеят и ще ви сочат с пръст за това, че не можете да пишете правилно.

Офтопик:

"затова" се пише слято , както и пренебрежимо всъщност е пренебрежително

Добре, че тези "чорапогащи" не съм ги писала в нито едно есе , иначе...

[Zeroadhesion]

Преди е;беше;се не се слага запетайка