Колкото, толкова.

[Stoiedno]

Здравейте приятели! Прииска ми се да поразъсждавам с вас над следните въпроси:
1)Единственият начин да отвърнеш и да се отървеш от простака, като че ли, оства като отстъпиш до неговото ниво и му отвръщаш с неговите "изразни средства".Трябва ли да се првръщаме в "простаци", за да се отървем от "простащината"?
2)Когато си изпълнен с добри намерения и искаш да направиш нещо добро (поне според собствените си разбирания), винаги се намират хора, които не го заслужават, но се възползват максимално от ситуацията. Трябва ли, да се откажем от този порив, за да не позволим, от него, да се възползват, тези, които не заслужават?
3)Когато, уморени и обезверени, спираме по пътя си (не за щото не сме прави, а защото край нас няма никой, който да ни подкрепи). Трябва ли да се откажем, или да съберем последните си сили и фанатично да продължим напред? (Не защото има някаква надежда, но защото иначе бихме обезмислили живота си)
Въпросите ми, може да звучат риторично, но са продиктувани от житейски ситуаций, с които ми се е налагало да се справям.(Не мисля,че съм се справял, кой знае, колко успешно )
4)На финала - Човек е токова "добър", колкото му стиска да бъде. Всеки има "точка на пречупване". Ако не сме достигнали нашата, имаме ли право да съдим тези, които са достигнали тяхната?

[Kotkata68]

Аз ще бъда кратка.
Опитвам се да бъда добра, до колко успявам не знам, важното е, че аз така искам и така ми е добре. Естествено страдам когато съм помогнала и направила нещо хубаво и добро за някой, а той след това се опитва да ме унищожи. Опитвам се да го разбера, да си изясня аз ли съм виновна, но накрая махам с ръка. Забравям тези които не ценят доброто и продължавам напред. Не се отказвам да помагам, наистина вярвам, че мога да го правя и че си заслужава. Един да ми се усмихне, един да ме прегърне и благодари и тогава забравям всичко лошо. Тогава наистина съм щастлива и всичко ми изглежда прекрасно.

[Mozo]

Привет, Стоиедно .

1) Мисля, че на простащината не трябва да се отговаря с простащина, защото това е затворен процес и носи последици след себе си. По този начин простащината като явление ще има още по-голямо поле на изява, още повече като се вземе предвид и личният пример. Друг е въпросът, че не винаги човек може да се "оправи" с някой простак без да слезе на неговото ниво, колкото и да не ни се иска това.

2) Винаги когато съм искал да направя добро се е намирал някой който мрънка и е недоволен и не може да разбере, че аз наистина го правя за добро, но това определено не ме спира, просто ме нервира. Мисля, че това не е основателна причина да спра .

3) Бил съм хиляди пъти обезверен, но природата ми е такава, че след ден-два започвам да блъскам наново. Просто ме яде отвътре и така ще бъде

4) Нямам дефиниция за добро и не мога да се произнеса по въпроса. Това, което е добро за мен е лошо за друг. Обширна тема...

П.С.
А някои щяха да четат...

[Stoiedno]

Хей.... , благодаря ви! Не че ще постъпваме, по-различно, но е важно, като си одговорим на тези въпроси, да знаем защо, го правим

[pasinet]

1. Имала съм единични моменти, в които съм слизала под нивото си, за да се отърва от някой много нагъл и неусещащ се кога да спре, но като цяло не съм фен на подобен род отношения.
2. Когато усетя , че правя добро за някого много кратно и той все не го оценя, много ясно, че в един момент спирам. Но това не означава, че се отказвам от добрите пориви. Правя хубави неща за някой друг.
3. Не бих правила нещо само с мисълта, че то осмисля живота ми. Аз живея заради самия живот, заради нещата, които ме правят щастлива. Ако в някоя важна за мен област съдбата е решила, че не мога да направя нищо, не търся заместители. Научавам се или по скоро мъча се да свикна с болката от невъзможното.
За всички други неща, които по някакъв начин зависят от мен, продължавам.
Но това да не вярвам в добрия изход дори минимално и да блъскам в тази посока, не мисля че бих го направила. Ако сама не си вярвам, че мога да успея, неуспеха ми е направо сигурен.
4. Никога не съдя другите. Имам огромна непоносимост към хора , мислещи за себе си ,че ореолите им светят над главите.

[flora]

1В зависимост от ситуацията бих подходила различно.Или ще влезна в ожесточена словесна битка(ако знам че има някъкав шанс да ме разберат) или ще подмина пренебрежително, а ако разглеждаме простащината като глобален проблем има да си говорим до утре.Никакъв шанс обществото да се спаси ,защото простащината вече е навсякъде.
2Аз лично вярвам за себе си ,че доброто съществува това ме крепи и ми помага в много трудни моменти.
Разбира се ,че има хора които неправомерно се възползват от ситуацията ,но това няма да ме спре да правя добро .Има една българска поговорка която гласи"Когато се опитват да ти избодат очите ти изписват веждите"
3Свят широк ,хора разни и всичките с различно мнение и славабогу.Ако не са те разбрали и не приемат твоята истина остави ги значи не си е заслужавало.Спри.Починиси.Усмихни се .Вдигни си високо главата и не се обръщай назад едва ли ще си струва вече.Продължи напред направил си това което смяташ за правилно.Когато ти затворят една врата пред теб се отварят нови две.
4Не съм аз човека който би съдил някого.За мен съдници могат бъдат само безгрешните а аз не познавам безгрешни хора.

[Чими]

Аз като един мъдрец ще цитирам цар Соломон

Написано е точно едно след друго:

"Не отговаряй на безумния според безумието му,
Да не би да станеш и ти подобен нему.
Отговаряй на безумния според безумието му,
Да не би да се има мъдър в своите си очи." Притчи 26:4,5


И още нещо от апостол Павел:

"Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци...
... Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто."

Общо взето това е моята философия, макар че не винаги се получава на практика

[dark_angel]

1)Определено не трябва да слизаме на нивото на простака.Колкото и да е трудно трябва да си замълчим,защото точно заради някакви просташки скандали стават убийства,кавги и какро ли не

Офтопик:

Единия погледнал другия лошо,скарали се,сбили се и този,който гледа лошо бил намерен мъртъв

Да слезеш на нивото му,за да му обясниш на прост език е възможно,само ако можеш много добре да се самоконтролираш и да си сигурен че простака няма да те повлече с него
2)Бих направила това добро,само ако съм сигурна че освен този,който се възползва,това добро ще усетят и тези,които се нуждаят от добро

Офтопик:

Пример:Онзи ден в училище мои съученици предложиха да съберем пари след ваканцията и да купим храна (един вид дарение) за децата без родители в тукашния дом.Тяхното предложение е да съберем по 1 лев,но целия випуск(може и цялото училище) . Идеята няма грешка,НО тези деца цял ден не влизат в часове а обикалят из стаите и ако намерят някакви пари ги крадат.Преди ч месец от нашия клас бяха откраднати 23 лева докато карахме час в друг кабинет.Тези деца постоянно се бият и вършат щуротии.Дали трябва да ги подпомогнем?!

3)Все ще се намери някой.Бих продължила да намеря този някой
4)Човек трябва така да се държи с хората,както иска те да се държат с него.Ако този човек не разбира какво е добро и дори доброто да му е пред очите,а той да не го вижда и винаги да е лош.Имаме право да му покажем че не е правилно,но не ние сме тези,които съдят.Ако съдиш другите,то ти трябва да си безгрешен,а безгрешни хора няма

Старах се да съм кратка,но не се получи

[Ivan0v]

Аз съм добър с хората които го заслужават, с тези които не го заслужават падам до тяхното ниво и веднага ще се аргументирам че съм на принципа с "твойте камани по твойта глава".Уважението е взаймно.

[smehorana]

Според мен простакът е непобедим.Защото,каквото и да правиш,той винаги ще бъде абсолютно убеден в своята правота и непогрешимост.Той е непоклатим като канара и никакви сизифовски напъни не могат да я помръднат.
Другата истина,която ми е много болезнена,е че никое добро не остава ненаказано.Гадно,но вярно.

[cvete_78]

1)Аз лично ненавиждам простаците,които си мислят ,че са велики.Старая се да не влизам в каквито и да е
дискусии с подобни елементи.Ако все пак се наложи гледам бързо да им покажа ,че не са ми особено симпатични.
2)Дори само заради един човек си заслужава,нямаш право да го лишаваш от доброто си той не е виновен.
3)Разбира се ,че си заслужава нали всъщност това е живота ни:вървим към някой или нещо ,изморяваме се ,падаме,на се изправяме с цялото си достойнство усмихваме се на тези ,които не са ни повярвали и продължаваме смело напред.
4)Всеки от нас е добър по свой собствен начин .Никой няма право да съди друг затова ,че е отказал да направи нещо добро,може би не е бил убеден ,че си заслужава или за момент е бил егоист( не е лошо отвреме -навреме)