Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Като миналия път
Като миналия път
Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах?... Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата, не ми пука дали някой ще види. Не, че съм забравил как ме хванаха, но... С треперещи ръце изсипвам пакетите в капака. Кръв по седалката, колата е задимена като лисичарник, а майка ми ще я кара следобед. Облягам се на седалката и притварям очи. Много е опасно да дремя така, а и вече съм страшно закъснял, но изобщо не ми се помръдва. Трябва да се стегна, пак ще има мъмрене от шефа, а и спомена за униформените, които тропат по предното стъкло още ме преследва. Точно така ме хванаха последния път. Друсах се в колата и се размазах зверски и тогава полицаите. Нямам ясен спомен за събитието, всичко ми е в мъгла. Документи за проверка, толква материал, РПУ, някакви писмени обяснения, после в килиите. Не мога да се върна там. Прикривам всякакви следи от „нелегалната дейност”, само това ми липсва – майка ми да види спринцовки в колата.
Потеглям, но не мога да различа пътен знак от светофар и почти заспивам на волана. Не ми се мисли какво става ако се забия някъде. Разминаването с една патрулка ме поосвества, имам толкова хероин в джоба, че за момент ми призлява, изтръпвам, сякаш отново ме пронизва студа на килиите. Толква студено ли беше там или беше от абстиненцията? Полицаите вече са далече, но не и страха. Успокоявам се чак като паркирам пред работата.
Работата... Заплатата не може да ми покрие материала за една седмица. Незнам какво щях да правя ако не продавах. Вече не мога да изнасям от нас, да продавам и залагам, не мога и да източвам банковите сметки на наште, вече много добре знаят за какво става въпрос. И как няма след поредния арест и обиска у нас? Два буса с полицаи, обърнали са цялата къща, направо полицейска акция за няколко грама.
Колегите ми хвърлят онзи поглед и внезапно замлъкват като минавам покрай тях. Не че ми пука какво говорят за мен, но не им ли омръзна да ме коментират? Шефа ме посреща с доза конско, предпочитам други дози, но него това изобщо не го грее. Цитира трудов договор и работно време, а аз измънквам нещо в своя защита, резулата - започва да се заяжда, че съм наркоман. Защо ми говори така? Много добре знам какъв съм, но не обичам да ми го напомнят. Сядам на бюрото и паля цигара. Основно служебно задължение – да не ме усетят в какво състояние идвам на работа за пореден път. Длъжност, която не е мечтаната, не че знам коя е. Но поне знаех каква е мечтата. Дали все още знам?
Започнах да продавам, за да се друсам, а после пред мен се разкри миража на хероина. И исках да завладея целия град. Мислех, че съм най-големия, а вече друсах по осем петици по няколко пъти на ден, не можех да крия състоянието си, всички знаеха с какво се занимавам. Всичко ми се изплъзваше и накрая пак ме хванаха. Месеци на арест, разправии с наште, увещания, че ще спра, „няма да е като миналия път”, дела, адвокати. Кошмар, от който имам чувство, че никога няма да се събудя и накрая някаква измислена присъда. Наште пак ме отърваха, но е точно като миналиия път. И за какво стоя на тая скапана работа? Нали продавам? За да хвърля прах в очите на наште като миналия път. Проблема не е в работата или в заплатата, нито дори в наште. Не съм в състояние да ходя на работа и това се забелязва от всички, вече не мога да го скрия. Скоро пак ще ме уволнят пак като предния път. Тогава какви ще ги обяснявам вкъщи? А и наште не са слепи, виждат за какво става въпрос, в какъв вид се прибирам вески път. Но са вдигнали ръце, знаят, че нищо не могат да направят. Ще се правят, че не забелязват докато за пореден път не се озова в киллите. Точно като миналия път, порочен кръг. Но това сега няма значение, работното време се изниза неусетно.
Оставям колата на майка ми, няма компромати и отивам да се надрусам у някои „приятел”. Като не се друсат покрай мен са ми такива приятели, че думи нямам. Все тая. Какво ми пука? Нали сега съм най – големия. Разглезеното синче на богати родители, което пушеше трева зад училището се превърна в безскрупулен наркоман, чиято единствена цел беше да изкопчи повече пари от техните за поредното друсане. Арест, разправии по съдилищата, загубено време в комуна. Дилъра, който продаваше, за да се друса и се озърташе през рамо за полицаи се превърна в нагъл грамаджия, който искше да завладее града. Пак арест, пак лежах на пода в килиите и се молех на наште да ме измъкнат. Добре, че тоя път отървах комуната. И сега пак е същото, едва ли някога ще бъда нещо повече от един фантаст, който иска да завладее света и бълнува за милиони, а всъщност е обикновен грамаджия, който продава за поедната доза и живее в нркотичен транс.
Прочетено: 731 пъти
Потеглям, но не мога да различа пътен знак от светофар и почти заспивам на волана. Не ми се мисли какво става ако се забия някъде. Разминаването с една патрулка ме поосвества, имам толкова хероин в джоба, че за момент ми призлява, изтръпвам, сякаш отново ме пронизва студа на килиите. Толква студено ли беше там или беше от абстиненцията? Полицаите вече са далече, но не и страха. Успокоявам се чак като паркирам пред работата.
Работата... Заплатата не може да ми покрие материала за една седмица. Незнам какво щях да правя ако не продавах. Вече не мога да изнасям от нас, да продавам и залагам, не мога и да източвам банковите сметки на наште, вече много добре знаят за какво става въпрос. И как няма след поредния арест и обиска у нас? Два буса с полицаи, обърнали са цялата къща, направо полицейска акция за няколко грама.
Колегите ми хвърлят онзи поглед и внезапно замлъкват като минавам покрай тях. Не че ми пука какво говорят за мен, но не им ли омръзна да ме коментират? Шефа ме посреща с доза конско, предпочитам други дози, но него това изобщо не го грее. Цитира трудов договор и работно време, а аз измънквам нещо в своя защита, резулата - започва да се заяжда, че съм наркоман. Защо ми говори така? Много добре знам какъв съм, но не обичам да ми го напомнят. Сядам на бюрото и паля цигара. Основно служебно задължение – да не ме усетят в какво състояние идвам на работа за пореден път. Длъжност, която не е мечтаната, не че знам коя е. Но поне знаех каква е мечтата. Дали все още знам?
Започнах да продавам, за да се друсам, а после пред мен се разкри миража на хероина. И исках да завладея целия град. Мислех, че съм най-големия, а вече друсах по осем петици по няколко пъти на ден, не можех да крия състоянието си, всички знаеха с какво се занимавам. Всичко ми се изплъзваше и накрая пак ме хванаха. Месеци на арест, разправии с наште, увещания, че ще спра, „няма да е като миналия път”, дела, адвокати. Кошмар, от който имам чувство, че никога няма да се събудя и накрая някаква измислена присъда. Наште пак ме отърваха, но е точно като миналиия път. И за какво стоя на тая скапана работа? Нали продавам? За да хвърля прах в очите на наште като миналия път. Проблема не е в работата или в заплатата, нито дори в наште. Не съм в състояние да ходя на работа и това се забелязва от всички, вече не мога да го скрия. Скоро пак ще ме уволнят пак като предния път. Тогава какви ще ги обяснявам вкъщи? А и наште не са слепи, виждат за какво става въпрос, в какъв вид се прибирам вески път. Но са вдигнали ръце, знаят, че нищо не могат да направят. Ще се правят, че не забелязват докато за пореден път не се озова в киллите. Точно като миналия път, порочен кръг. Но това сега няма значение, работното време се изниза неусетно.
Оставям колата на майка ми, няма компромати и отивам да се надрусам у някои „приятел”. Като не се друсат покрай мен са ми такива приятели, че думи нямам. Все тая. Какво ми пука? Нали сега съм най – големия. Разглезеното синче на богати родители, което пушеше трева зад училището се превърна в безскрупулен наркоман, чиято единствена цел беше да изкопчи повече пари от техните за поредното друсане. Арест, разправии по съдилищата, загубено време в комуна. Дилъра, който продаваше, за да се друса и се озърташе през рамо за полицаи се превърна в нагъл грамаджия, който искше да завладее града. Пак арест, пак лежах на пода в килиите и се молех на наште да ме измъкнат. Добре, че тоя път отървах комуната. И сега пак е същото, едва ли някога ще бъда нещо повече от един фантаст, който иска да завладее света и бълнува за милиони, а всъщност е обикновен грамаджия, който продава за поедната доза и живее в нркотичен транс.
Re: Като миналия път
От личен опит е.
Re: Като миналия път
Аха, някакви предложения?
- Zeroadhesion
- Мнения: 19260
- Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
- Репутация: 39437
- пол: Мъж
Re: Като миналия път
Да, продължавайHeroin4o написа:Аха, някакви предложения?

- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295155
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 364613
- Местоположение: Somewhere In Time
Re: Като миналия път
Ами, може и тривиално да звучи, но наистина всичко си зависи от теб. От поставените ти цели и приоритети в живота. Една такава равносметка може да преобърне нечий живот на 180 градуса.Heroin4o написа:Аха, някакви предложения?

Re: Като миналия път
Не искам да спирам, искам да не бяха ме хващли, но това няма как да се поправи. Поне съм вън, не в някоя комуна. Страх ме е да не ме хванат за трети път, тогава вече незнам какво ще правя, просто това ми е последния шанс.
-
- Глобална котка-идиотка
- Мнения: 29946
- Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
- Репутация: 58101
- пол: Жена
Re: Като миналия път
Голям офтопик// Ти случайно да не си приятел на мис Пещера?




Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!
Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295155
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 364613
- Местоположение: Somewhere In Time
Re: Като миналия път
За това съвет няма как да ти дадем. Просто няма как да нарушаваш законите на дадена държава и да очакваш да не те хванат... В нито една държава по света не е позволено това, което правиш. Изводът е ясен.Heroin4o написа:Не искам да спирам, искам да не бяха ме хващли, но това няма как да се поправи. Поне съм вън, не в някоя комуна. Страх ме е да не ме хванат за трети път, тогава вече незнам какво ще правя, просто това ми е последния шанс.

Re: Като миналия път
И какъв е извода?
- Zeroadhesion
- Мнения: 19260
- Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
- Репутация: 39437
- пол: Мъж
Re: Като миналия път
И той е:Heroin4o написа:И какъв е извода?
СтЕгни се малко....



- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295155
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 364613
- Местоположение: Somewhere In Time
Re: Като миналия път
Изводът е следния:Heroin4o написа:И какъв е извода?
Да продаваш смърт на други, същевременно подсигурявайки своята, не е правилно и за това е осъдително.

- miss_peshtera
- Начинаещ
- Мнения: 60
- Регистриран: пон сеп 08, 2008 13:44
- Репутация: 0
- пол: Жена
Re: Като миналия път
Не е ако не те хванат. Гледай да не те хващат за трети път.
You laugh at me because I am different, I laugh at you because you are all the same.
- cvete_78
- Цветна усмивка
- Мнения: 5994
- Регистриран: чет авг 21, 2008 18:52
- Репутация: 2917
- пол: Жена
- Местоположение: България
Re: Като миналия път
Ей приятелче прави със себе си каквото искаш,но нямаш ПРАВО да искаш от другите да затъват в помията ти ,а ти точно това правиш продавайки им тези отврати.Аз ти предлагам да се надрусаш до козирката.Само не ми е ясно какво искаш от живота ,всъщност знам доза и още ед на ,още ,още,докато се пренесеш в отвъдното просто друго обяснение няма.А за комуната дали си там или навън разлика няма .ТИ просто НЯМАШ ВОЛЯ,ако ще и света да се обърне нищо няма да се промени ако ти самия не решиш ,че искаш тази промяна. За това сериозно се замисли как се виждаш след месец например. За родители те ит какво да кажа може би те неволно са те тласнали към това ,може би просто вече нямат желание да типомогнат долколкото разбирам са го правили ,но резултат никакъв, и всичко отново е така защото ти не желаеш да е по дуг начин.ПОЖЕЛАВАМ ти да събереш всичко човешко ако изобщо ти е останало такова и да се пребориш САМ с това чудовище наречено ХЕРОИН.
Защо е толкова трудно просто да се обичаме?
Живите затварят очите на мъртвите,а мъртвите отварят очите на живите./Й.Радичков/

Живите затварят очите на мъртвите,а мъртвите отварят очите на живите./Й.Радичков/
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Ето как се е тръгвало на училище в началото на миналия век (Снимки)
от Mozo » пон сеп 16, 2024 12:10 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 103 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пон сеп 16, 2024 12:10
-
-
- 0 Отговори
- 69 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср юли 10, 2024 16:49
-
- 0 Отговори
- 52 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пон сеп 16, 2024 12:04
-
- 0 Отговори
- 88 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт мар 04, 2025 12:36
-
-
41 344 българи са се обявили пред НАП като зависими от хазарта
от Mozo » пет дек 27, 2024 12:54 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 26 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет дек 27, 2024 12:54
-