Религия/Вяра... ?

[Чими]

stoiedno,
В изказването ти има засегнати два въпроса, затова ще ги разделя. На единия ще отговоря съвсем накратко, защото не засяга Библията и Христовото учение. Въпросът е, как Христовото учение се е трансформирало в кланета и насилие. Отговорът е много лесен, просто никой не го е било грижа за Христовото учение нито кланетата и насилията имат нещо общо с Христовото учение. Нито всеки, който се нарича християнин е всъщност такъв. Това се отнася не само за онова време, но и за днес.

По двъпроса за Библията. Библията се сътои от две части, Стар завет писан преди Христос и Нов завет, писан след Христос. Старият завет е писан на древноеврейски език с някой изключения, писани на арамейски, езика на Вавилон, който става и език на евреите в следствие на вавилонския плен. Старият завет е завършен около 400 година преди Христос.
Новият завет е писан в оригинал на народен гръцки език между 40 и 100 година след Христос.

Около 4 век преди Христос старозаветния канон е вече утвърден, като Свещено писание. В 3 век преди Христос е направен първия превод на Стария завет, так наречения Превод на седемдесетте или Септуагинта.
В началото на християнството между новообразуващата се църква в тогавашния свят се четат и преписват Евангелята и писмата на Исусовите апостоли до различните църкви. Преди християнството да стане официална религия и да се сроди с държавната власт, книгите от Новозаветния канон са вече оформени между християните. Някои от критериите за влизане в канона са, авторството: книгата трябвало да е писана от апостол или от някой, който е бил с него. Също съдържанието, книгата трябвало да бъде в съгласие с известните вече старозаветни книги. Така не всички книги са били приети в канона.
Дали оригиналния текст е стигнал до нас непроменен. За Библията има толкова много намерени ръкописи, колкото за никоя друга древна литература.

Някои от по известните са:
Еврейски
• Папирус Наш: съдържа целият текст на Декалога (Десетте божи заповеди) – Изход (20:2 – 17) и Второзаконие (5:6 – 12), както и началото на Шема Израел (Второзаконие, от 6:4, Слушай, Израилю). Намерен е през 1902 г. и е наречен на името на първия си собственик. Съхранява се в Кеймбридж. Папиролозите го датират към началото на 1 век пр.н.е. или по-рано. Преди откритията в Кумран този ръкопис е смятан за един от най-старите запазени библейски текстове на еврейски език.
• Ръкопис на Исаия (IQIsa): съдържа почти целия текст на Исаия. Това е един от най-ценните ръкописи, открити в Кумран през 1947 г.
• Ръкопис на Самуил (4Q Samb): съдържа значителни части от Първа и Втора книга на Самуил. Намерен е също в Кумран. Оценен е като един от най-старите известни досега библейски ръкописи. Учените смятат, че е от 3 век пр.н.е..
• Ленинградски кодекс или Кодекс Ашер (L или B 19a): преписан в Кайро през 1008 г. по настояване на Арон бен Моше бен Ашер. Съдържа целия Стар завет и заедно с Алепския кодекс (от 930 г.) е най-старият запазен цялостен еврейски препис на Библията. Въз основа на него е направено критично издание на еврейския текст на библията под редакцията на Р. Кител (Bibliahebraica, 3 издание, 1929 г.).
Гръцки
• Папирус Райландс (P 52): най-старият, известен досега откъс от Новия завет. Съхранява се в университетската библиотека „Джон Райландс” в Манчестър. Открит е в началото на XX век в Египет. Това всъщност е листче с размери 9 X 6 см, изписано от двете страни. Съдържа няколко реда от евангелието от Йоан (18:31 – 33 и 18:37 – 38). Важен е с това, че папиролозите го отнасят към първата половина на II век и по този начин се опровергават теориите за късния произход на евангелието от Йоан.
• Папирус Бодмер (P 66): съхранява се в библиотеката Бодмер в Женева. Открит и издаден от В. Мартин. Важен е както със своята старинност (писан е около 200 год.), така и със съдържанието си: съдържа голяма част от евангелието от Йоан (1:1 – 14:26) и още няколко откъса от следващите глави.
• Ватикански кодекс (B): съхранява се от 14 век в библиотеката на Ватикана. Съдържа целия Стар завет (в превода на Седемдесетте) и Новия завет. Запазени са 734 фолия, като началното (Битие, 1:1 – 46:28) и крайното (Послание към евреите, от 9:15 нататък) са изгубени. Смятан е за най-важния запазен препис на Библията. Не се знае със сигурност къде е преписван, но надделява предположението, че е в Египет през първата половина на 4 век. От гледна точка на палеографията е оценен като най-верен препис.
• Синайски кодекс (S): също съдържа целия Стар и Нов завет. Открит е в манастира св. Катарина на Синай през 1844 г. от фон Тишендорф, който го занася в Лайпциг, а оттам се озовава в библиотеката в Санкт Петербург. През 1933 г. Бритиш мюзеум го откупва за сумата от 100 000 лири.

Както се вижда много от тези ръкописи са от преди налагането на християнството като официална религия и текстът може да бъде сравняван със съвременните Библии, които имаме. Имало е цели школи за преписване на Библията, които са били толкова стриктни, че са унищожавали ръкопис, който не съдържа еднакъв брой думи на страницата с оригинала. Просто са били като съвременните фотокопирни машини.
Въпреки това обаче, над всичко остава вярата, че Билията е Боговдъхновено слово и събраните в канон книги са точно избраните и определени от Бог да съставляват Неговото слово.

Сега за това дали да се прима всичко буквално. Не разбирам защо де не го приемам буквално, Старият завет е история на еврейския народ, Новият завет е история на първата християнска църква. То е все едно да не приемам за буквална исторята на България. В Библията има символични видения и пророчески картини, но там нещата са пределно ясни, защото е описано дадено от Бога видение и са описани фантастични образи на зверове, води и други, за които е пределно ясно, че представляват някаква символична картина. Останалите неща обаче, историята, героите, местата и събитията, описани в Библията са напълно реални и буквални. И ако действително се наричаме християни и вярваме в Бога, вярваме, че Бог е оставил Библията като послане от Него, не виждам как можем да го пречупваме през своята си призма, а не да се съобразяваме с Божите думи. Точно кланетата и убийствата, за които споменаваш идват от такива пречупвания.
Ако не вярваме и не примаме Библията за Божие слово, това е съвсем друг въпрос. Тогава можем да си пречупваме както и каквото си искаме.