споделен проблем......

[rosi_vesko]

ЗДРАВЕЙТЕ!ОТ ВЧЕРА СЕ ЧУДЯ ДАЛИ ДА ПИША ИЛИ НЕ,НО НАКРАЯ РЕШИХ-ЩЕ ПИША ПЪК........!ПРЕДИ1,4Г МИ АМПУТИРАХА КРАКЪТ. :плач: И ЖИВОТА МИ СЕ ПРОМЕНИ КОРЕННО-ОТ ЧОВЕК КОЙТО НЕ СЕ СПИРА НА ЕДНО МЯСТО СЕ ПРЕВЪРНАХ В ИНВАЛИД ЗАВИСЕЩ ОТ ОКОЛНИТЕ!МНОГО ТРУДНО ГО ПРИЕХ,НО НЯМАМ ИЗБОР.НЕ СЪМ ГО ПРЕОДОЛЯЛА И НЕ ЗНАЯ ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ МОГА!?!Е ПОНЕ ВЕЧЕ СЕ ОБСЛУЖВАМ САМА,ДОМАКИНСКАТА РАБОТА ПОЧТИ ИЗЦЯЛО Я ВЪРША АЗ,НО НИЩО НЕ Е КАКТО ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА!НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ ЗА НИЩО....НЕ МИ СЕ ГОВОРИ,НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМ С БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ,НИЩО НЕ МЕ РАДВА!СТАНАХ РАЗДРАЗНИТЕЛНА И ИЗБУХЛИВА ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ЗАСМЯНИЯТ И ВЕСЕЛ ЧОВЕК,КОЙТО ОСТАНА НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА?

[Ми_ми]

Човек никога не знае какво го чака на следващия ден, просто ти трябва време и кураж от хората, които те заобикалят - казах кураж, а не състрадание и съчувствие - това е важно за теб. Жизнерадостта ти не е останала на операционната маса, напротив тя си е тръгнала от болницата с теб, но не се е събудила от упойката все още - ти си тази, която трябва да й помогнеш да излезе от анестезията

[Mazw]

Преди няколко години се разминах със същото нещо. На косъм бях, така че те разбирам. Сега, когато ходя понякога имам нужда да поседна за малко, защото кракът ми се измаря или просто спира да се движи. Не знам защо го казах, но явно съм имал нужда да го споделя. Спокойно, животът продължава и след време ще бъдеш същия засмян човек, който както ти си се изразила "си оставила на операционната маса". Това не е така, просто ти трябва време. И приятели.

[Mozo]

ЗДРАВЕЙТЕ!ОТ ВЧЕРА СЕ ЧУДЯ ДАЛИ ДА ПИША ИЛИ НЕ,НО НАКРАЯ РЕШИХ-ЩЕ ПИША ПЪК........!ПРЕДИ1,4Г МИ АМПУТИРАХА КРАКЪТ. :плач: И ЖИВОТА МИ СЕ ПРОМЕНИ КОРЕННО-ОТ ЧОВЕК КОЙТО НЕ СЕ СПИРА НА ЕДНО МЯСТО СЕ ПРЕВЪРНАХ В ИНВАЛИД ЗАВИСЕЩ ОТ ОКОЛНИТЕ!МНОГО ТРУДНО ГО ПРИЕХ,НО НЯМАМ ИЗБОР.НЕ СЪМ ГО ПРЕОДОЛЯЛА И НЕ ЗНАЯ ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ МОГА!?!Е ПОНЕ ВЕЧЕ СЕ ОБСЛУЖВАМ САМА,ДОМАКИНСКАТА РАБОТА ПОЧТИ ИЗЦЯЛО Я ВЪРША АЗ,НО НИЩО НЕ Е КАКТО ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА!НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ ЗА НИЩО....НЕ МИ СЕ ГОВОРИ,НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМ С БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ,НИЩО НЕ МЕ РАДВА!СТАНАХ РАЗДРАЗНИТЕЛНА И ИЗБУХЛИВА ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ЗАСМЯНИЯТ И ВЕСЕЛ ЧОВЕК,КОЙТО ОСТАНА НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА?

Бъди сигурна, че ще се върне! А когато изпаднеш в дупка, ние винаги сме насреща .

[Rebba]

НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ ЗА НИЩО....НЕ МИ СЕ ГОВОРИ,НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМ С БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ,НИЩО НЕ МЕ РАДВА!СТАНАХ РАЗДРАЗНИТЕЛНА И ИЗБУХЛИВА
............................
ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ЗАСМЯНИЯТ И ВЕСЕЛ ЧОВЕК,КОЙТО ОСТАНА НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА?

Здравей!
Това, което си преживяла не е лесно да бъде прието, колкото и силен да е човек по природа. Няма смисъл от фалшиви успокоения. Ти го знаеш най-добре. Просто приеми, че това е нов етап от живота ти. Ти не си първия и единствен страдащ човек, по какъвто и да е начин. Нищо от хубавата страна на живота не е загубено. Трябва да го преоткриеш! Трябва да се погледнеш от страни, за да видиш как живееш и как би желала да бъдат нещата за теб. Можеш да постигнеш и много и малко. Количеството не е важно, а как искаш да се чувстваш!
Не избягвай хората, които те обичат и биха те подкрепили във всяко твое начинание. Точно те страдат с теб и се радват с теб. Пожелавам ти да зарадваш и себе си и тях
...............
Тази представа, която си си създала, че веселата част от теб липсва е заблуда на ума! Това, което виждаме не винаги е действителността. Това което чувстваме е важно! Ако днес изпитваме тъга и страх, то със силата на волята и истинските желания на душата, можем да прогоним негативните си мисли.
Ако ти сама си си наложила да страдаш, така и ще се чувстваш. Но ако успееш да излезнеш от тези стериотипи и окови за душата ти, ще видиш, че усмихната ти същност, просто е била спотаена и те е чакала да се отвориш за нея.

[Kotkata68]

Здравей rosi_vesko
Мислех и аз да напиша нещо, но след казаното от Реба няма никакъв смисъл. Всичко е точно така както ти го е казала. Опитай се да започнеш наново. Опусни се и се радвай на живота! Това което ти се е случило е лошо да, но си жива и имаш шанса да изживееш всичките прекрасни неща които тепърва ще ти се случат. Казвам ти го от личен опит, защото наскоро ме сполетя загуба на човек, който мислех, че винаги ще е до мен и ще се грижи за мен, но уви. И да, и аз потънах и пропаднах в самосъжаление. Но точно тук, във този форум намерих приятелите които ми помогнаха. Напълно непознати за мен, дори и не зная как изглеждат, но някои от тях бяха с мен почти денонощно, помагаха ми, оставяха ме да се гневя и не ме съдеха. И аз като теб, не исках, а и все още не искам да се срещам със приятелите ми и роднините. Но и това скоро ще стане и то пак благодарение на човек от форума, който ми помогна да стана отново веселата и спокойна Котка!

[rosi_vesko]

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ,АКО МИ РАЗРЕШИТЕ ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ ВАС ТАКА!НЕ СЪМ СЕ ОТКАЗАЛА ДА СЕ БОРЯ,ПРОСТО ПОНЯКОГА МИ СТАВА МНОГО ТЕЖКО НА ДУШАТА!СТАРАЯ СЕ ДА НЕ НАТОВАРВАМ БЛИЗКИТЕ СИ С ЧЕРНИ МИСЛИ И ТОГАВА СЕ ЗАТВАРЯМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ В СЕБЕ СИ.МНОГО СЕ НАДЯВАМ ТОВА НАИСТИНА ДА ОТМИНЕ С ВРЕМЕТО!ОЩЕ ВЕДНЪЖ-БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

[Ivan0v]

Ще изкажа и мойто мнение по проблема ти.Не знам колко съм прав и колко не,НО ...
Усмихни се.Живота не свършва.Понеже си зависима колкото и да е от другите както всички просто се дръж нормално и се контролирай.Преди и аз се ядосвах бързо,но от това нищо не печеля.Може би само негативни емоций докарвах които после се оправяха,но не трябва да става така ! Помъчи се да придобиеш волско търпение и ще видиш колко е по-лесно (личен опит)

[mitashki1975]

съжалявам за проблема ти и аз се надявам да се върнеш по скоро към нормален начин на живот.Къде са приятелите ти? ,те също трябва да не те забравят.Ние ще те подкрепяме донолкото можем

[gerigigova]

Здравей,rosi_vesko!Моя съвет е да приемеш случилото се като ново начало.Докажи на себе си и на другите, че си силен човек и можеш да се пребориш с всичко.В краина сметка при теб се е променила само "опаковката",а не ти самата(ако скъсаш корицата на една книга,тя видимо се променя, но съдържанието и посланието и се запазват).
В никакъв случай не се затваряй в себе си!!! Говори с околните затова как се чувстваш,как се променяш,какво става с теб,говори за всичко,което ти се върти из главата,ако нямаш доверие на околните направи го при нас във форума(мисля,че другите участници няма да са против това).Когато не ти се говори или мислиш,че няма полза от това,можеш да напишеш всичко на лист хартия и после да го изхвърлиш.
Не губи вяра с себе си!!!Определено много ще ти е трудно да се пребориш с някои неща от и в живота,но бъди сигурна,че няма "не мога" има "не искам" т.е. искаш ли нещо ще го постигнеш.

[kim75]

Здравей и от мен!
Това,че споделяш проблема си,макар и с непознати говори,че не си се откъснала напълно от света и оптимизма е още жив в теб!Казваш,че вършиш в къщи всичко сама,значи си и борбена личност! Не се насилвай да се усмихнеш.Дай си време,изживей всичко,което чувстваш и когато някоя сутрин усмивката ти се възвърне,ще бъде по-искрена! А аз съм сигурна,че това ще стане.Ще превъзмогнеш болката и ще откриеш света по нов начин.А,хората,които те обичат ще продължат да бъдат до теб!Живеейки своя нов живот,ще опознаеш по-добре и хората около себе си.Ще се научиш да разпознаваш истинското от фалшивото.Един съвет-не мисли за това какво си загубила,а за това какво можеш да научиш и постигнеш в новия етап от живота си.Аз съм преживяла доста тежки ситуации и уверяам те,света винаги е такъв,какъвто искаме да го видим!Занимавай се с нещо,което обичаш.Така ще дадеш простор на душата си!Старай се да си обградена с ведри и обичани хора,които ще те заредят с енергията си!Не спирай да се обичаш!Новите ти приятели от този форум сме с теб и ти вярваме!