Ivan0v, ясно е какво казваш и искаш. Престъпления се извършват и от вменяеми и от невменяеми лица в цял свят.
В някои случаи лицето в момента на престъплението, което извършва е в определено състояние, което може да се класифицира като невменяемо. Може да изпадне в това състояние само за определено време и после да излезне от него, може да си остане в това състояние за по-дълго време.
Просто тези, които са извършили тежко престъпление, тъй като са невменяеми или имат психическо разстройство, с което застрашават себе си и околните смятам, че трябва да бъдат съдени по определен ред и вкарвани или в психиатрични заведения или в затвор в крилото за осъдени с подобни отклонения/заболявания. Не мога да коментирам в момента, какъв е редът в България за тези лица.
Котката го е казала добре - на никого не го пожелавам и аз! Тези лица не са виновни за състоянието си, често те не го осъзнават.
Моето мнение е, че трябва да бъдат лекувани, тези които са опасни и не се справят сами. И аз не искам да застрашават ничий живот.
Не мога да преценя как е най-добре да се постъпва с тези, които са били невменяеми само в момента на престъплението. Ако е при самоотбрана и се докаже, че наистина е така е разбираемо.
Не съм съгласна за електрически стол. Той дори е отречен. Не е хуманно.
По рано бях твърдо за смъртно наказание. Обаче една асистентка по право в бакалавърската степен много ни говори по този въпрос. От тогава съм си променила леко мнеието. Сега смятам, че трябва да има смъртно наказание за жестоко извършено убийство и то когато е осъзнавано и предварително планирано. За други тежки престъпления да се дава доживотен затвор, без право на помилване и намаляване на присъдата. Или поне срокът на присъдата да е достатъчно дълъг, а не в рамките на 2-3/5 години.
Обаче невменяемите лица в никакъв случай не заслужават смъртна присъда, а адекватно лечение, което им се постави след обстоен преглед.
Имам позната лекар, която преди време работи в едно от психиатричните заведения в страната, където са едни от най-тежките случай. Тези хора почти никога не могат да се излекуват. Лечението им се състои в приемане на медикаменти, които подтискат симптомите, но не ги лекуват. Така ги стабилизират временно. Просто лечение за някои психически разстройства няма. Лекарствата не лекуват!
От нея зная за случай, в който лице с тежко заболяване се лекува в съответна клиника. Показва значително подобрение . Пускат го за уикенда да си отиде, за да се види с роднините си и той извършва убийство. Преди това не е бил опасен за околните.
Давам този пример за да стане ясно, че не се знае, в кой момент даден човек как ще реагира. Никой не е застрахован.
Друг случай, който го разглеждахме като казус в университета. Мъж до този момент в идеално психично здраве, в един момент е обсебен от мисълта, че бебето на негов приятел го е урочасал, придава му негативни енергии. До такава степен е обсебен от тази мисъл, че като единствен вариант възприема убийството на детето. Този човек има нужда от лечение, а не от затвор. Там състоянието му, ако не се лекува може да се обостри още по-силно и да бъде заплаха за останалите лишени от свобода и за самия себе си. Разбираш ли, той е бил обикновен, здрав мъж до един момент. Ако осъзнаваше положението си, когато е завладян от тези мисли щеше да потърси сам помощ и лечение, но тъй като той не осъзнава действията си и ако не сподели с друг, няма как да му се помогне и предотврати престъплението.
Нека бъдат принудително задържани опасните лица, но как може да знаем кой кога ще извърши престъпление поради невменяемост.
Ако сте гледали филма "Специален доклад" с Том Круз в главната роля, там /в бъдещ момент/ имаха система, която да открива извършителя на престъплението, преди да го е сторил. Даже може той да не знае още, че ще извърши дадено престъпление. Все пак това е само филм, а не реалност
Друг случай, за който предполагам доста хора са чували. По времето на комунизма /не мога да кажа в момента годината/. Едно момче гледа филма "Кръстника". Под негово въздействие, афектиран от видяното, взема служебното оръжие на баща си, отива в общежитие и почва да стреля на посоки. Има и жертви. Кой може да знае, че едно момче в този ден ще се окаже с лабилна психика и ще посегне на човешки животи.
Болестите им са предпоставка за нещо такова какво правят на свобода защо не са прибрани да ги лекуват.И другоко което е луд не луд защо да го извинява те фактите (жертви и прочие .. ) като са налице.Този термин (невменяем) спасява някои хора който мястото им е на електрическия стол.Макар че в България го няма закона за смътното наказание не е лошо да се въведе и да се пробва.
. Само да отбележа, че аз започнах отговора си с мисълта за това, че става дума за хора с доказана "Невменяемост", т.е. хората които са за психиатрията, а не за затвора и отговора ми беше тази посока. Но, ако разсъжденията ни отидат в посока, че някой в пристъп на емоция, афект или както искате го наречете е престъпил границите на допустимото поведение и с това е увредил или отнел нечий живот това вече е различно. И мнението ми е различно, защото преди време бих казала "Твърдо против смъртното наказание!", но сега съм твърдо "За". Наказанието за убийство е около 20 години затвор. В случай на добро поведение излиза на 10-тата 15-тата година. И какво?! Там да не би да е станал по-добър, или по-извисен......съмнявам се, нали никой не мисли, че човек който е изнасилил и убил дете, излизайки от затвора ще отиде в къщи и ще започне да мете двора или да затваря зимнина?!?
