
За мен тази беше една от най- тежките ми години. Да, знам, че винаги може да е и по- зле и не ми се иска да я изпращам песимистично, но нещата са каквито са и ще ви споделя най- главните си плюсове и минуси, а вие преценете дали ще я запомня с добро.

- Работих до 1-ви април. Първо като помощник в кухнята на един китайски ресторант, после в китайски магазин. Останах дни преди рожденият си ден без работа, та до сега!
- Докато работех в магазина ми се влоши проблема с краката. Стигнах до положение, в което не можех да направя две крачки нормално, изминавах разстоянието от спирката до вкъщи за 20 минути, вместо за 2! Хукнах по лекари и... си останах вкъщи.
- Заради качените килограми ме изследваха за диабет и щитовидна жлеза, но и за двете съм ок.


- Първият от обиколените доктори беше гинеколог, който пък ме "успокои", че съм в предменопаузен период. Почувствах се възрастна...


- През месец май съвсем случайно научих, че моя голяма любов, човекът с когото живях две години, е починал още през 2015, от рак!


- През лятото приятел на семейството ни, испанец, също влезе в болница! Направиха му няколко операции и лежа няколко месеца!... В края на септември и този толкова добър човек си отиде... от рак!

+Тази година намерих нови приятели, повечето българи.


+През последните 8 месеца имах много време за четене на книги. На испански и на български, щастието ми беше пълно. А още по- щастлива съм откакто научих, че една млада, хубава, интелигентна и добра българка е положила основите за библиотека с книги на български тук, на островчето ни!

+ Музиката е другата ми утеха! Тази година успях да присъствам само на един концерт, този на Rafael. Изпратих с положителна, зареждаща емоция една година, която се моля да не се повтаря!
Пожелавам на всички една прекрасна 2020 и очаквам историите ви за 2019!
