Нещичко от нета

[шони]

5. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 4-ТА ЧАСТ
ИСТИНАТА ЗА КЪРВАВИЯ СБЛЪКЪК
Но дори да последва най-сетне развръзката, тя няма да разкрие неразследваната въобще версия (освен от мен) за общото между убийството на красавицата с онова на видния бизнесмен Кристиян Трендафилов Маслев. Той беше собственик на много голямата голямата финансов-брокерска къща “Натурела”.
Оказа се, че преуспялата дама, завоювала София за броени – не дори месеци, а седмици и дни след идването си от Ямбол, е била негова правистка и много, ама мнооо-го близка приятелка. Успяла да уреди дори майка си да работи в едно от неговите обменни бюра.
Маслев го застреляха с три куршума на стълбите на дома му на столичния бул. “Борис III” 257 в 23.15 часа на 21 април 2000 г. – само месец и нещо след смъртта на ямболската адвокатка – негова любовница.
.
*** Метаморфозите ***
Преди 10.11.1989 г. убитият е работил като математик в свръхсекретно звено на военното разузнаване. Подвизавал се и в Комсомола – в организационния
отдел при такава знакова фигура на прехода – починалият много бързо от рак бивш вътрешен министър от БСП Николай Добрев.
Маслев е братовчед на червения партиен лидер Красимир Премянов. Във времената на демокрацията съветваше депутата от БЗНС Драгомир Шопов.
Хобито на математика-бизнесмен е астрономията.
Навремето то предизвика огромен обществен скандал. Той е онзи, който разкри обръча от фирми на правителството на Жан Виденов − “Орион”, кръстени по имена на звездите в небесното съзвездие.
Съдружник в няколко от фирмите му беше о.з. полк Трендафил Трендафилов – известно време шеф на кабинета на вицепрезидента Ангел Марин и освободен от поста си заради “нерегламентирани контакти”.
Дали убитият предприемач Кристиян Трендафилов Маслев и проспериращият му съдружник, съветвал вторият човек в държавата, са били роднини заради сходството във фамилиите, не е известно, но може да се предполага. Друг съдружник му беше Юрий Асланов – един от ръководителите на предизборните кампании на президента Първанов.
Маслев е сред първите бизнесмени, регистрирали фирми още преди историческия Указ 56, имаше дялове в повече от трийсетина дружества, беше тясно свързан с фалиралата Първа частна банка. За всеобщо учудване той е сред първите съдружници в конкурентната на тези “честни частници” група на кръга “Капитал” – едноименния вестник, чийто голям рекламодател беше.
Вдовицата му Лилия Апостолова доскоро беше ключов фактор в тези издания, а сега – във в. “Пари”. Куршумът за мъжа й я направи много богата на 29 години, Лилия замина за Франция, където завърши магистратура в INSEAD – много скъп и престижен университет. Тя се превърна в нещо като герой на “Пълна промяна” – върна бащиното си име Здравкова, а по-късно започна да се подписва с фамилията Апостолова. Единствената й публична снимка е в профила й във Фейсбук, където с ръка е закрила лицето си.
Лили ( Маслева) Апостолова беше без конкуренция за менижър-главен редактор на в. “Пари”. Най-вероятно е така, защото новият шведски собственик “Alexander Hughes” е свързан с адвокатска кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”, в която партньор е поредният й съпруг Николай Гугински.
Една скоба е необходима в тази история.
“Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” са работили по приватизацията на трите големи фармацевтични предприятия в Дупница, Троян и Разград при правителството на Жан Виденов, довели до създаването на частната “Балканфарма”. (сега в нейните наследници се подвиза видния ни олигарх Кирил Домусчиев) Собственици на новата компания, уж закупена от инвестиционното звено на “Дойче банк”, се оказаха двама номенклатурни зетьове: Георги (Георг) Цветански – зет на първия секретар на софийската окръжна партийна организация на БКП Николай Дюлгеров и актьорът Петър Терзиев – зет на последния комунистически министър-председател Георги Атанасов.
Адвокатската кантора обслужи продажбата на авиокомпания “Балкан” на скандалния Гад Заеви, концесионирането на ”Софийска вода”, хидроенергийния проект на ДПС “Горна Арда”, забърка се с Майкъл Чорни и Георг Цветански заради приватизацията на “Булгартабак”…
Бившата половинка в живота на вдовицата Лили – Кристиян Маслев, беше човек и на единия властови клан, свързан с най-едрата червена номенклатура и средите на военното разузнаване, така и на другия – свързан пак с едра червена номенклатура и кадрите на ДС. Затова и изгоря. За разлика от него Лили знаеше как да уцели в десетката на винаги печелещия бизнес и властови кръг.
.
Накратко – Надежда Георгиева, взелия я на работа Алексей Петров, бившия психолог на баретите Владимир Димов са едната видима страна на това уравнение. От тях оцеля само един – “обекта” – Октопод на сегашната операция срещу мафията. За първи път той беше прострелян през пролетта на 1999 г. – година по-рано от смъртта на юристката. За втори път го гърмяха през август 2002 г. – шест месеца преди да убият прокурора Николай Колев.
Магистратът и засъдените собственици на “Старата изба” заедно с Димитринка Калайджиева са другата видима част от уравнението. По всяка вероятност невидимата им величина е огромната ни бизнесгрупировка ТИМ – със загиналия зам.-главен прокурор Николай Колев.
Твърди се, че Кристиян Маслев си е отишъл от белия свят заради сделки, свързани с масовата приватизация и финансовото изгребване на предприятия.
Едно от тях е “Океански риболов” и рибното пристанище в Бургас, понеже ямболската юристка е работела по ликвидацията им. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов са отмъкнати най-малко 150 милиона долара.
Суми от такъв порядък изчезнаха и в афера с бонови книжки на населението. Навремето ръководството на Антифашисткия съюз (в който членуват активните борци против капитализма и фашизма) реши да създаде свой приватизационен фонд “Отечество”.
Събраха книжките на 5 600 души, но се оказа, че с привлечените антифашисти – главно възрастни и бедни хора от селата, не достигат изискуемия по закон капитал от 10 милиона стари лева. Емисари на едно от крилата в БСП запретнаха ръкави да търсят бизнесмени, които да додадат парите.
Отзова се Кристиян Маслев. В партийната централа на “Позитано” № 20 го е довел политикът Велко Вълканов. За благодарност, макар и без пукната акция бизнесменът стана председател на Управителния съвет на този фонд - ПФ “Отечество”.
Фондът се втурна в приватизацията, като закупи дялове от предприятия, които сега управлява... А за финал Надежда Георгиева успя да прехвърли незаконно на Красимир Маслев 50 000 акции от него с 9 фалшиви документи през октомври 1999 г. Така той овладя “Отечество”. Подозират, че юристката е взела за “услугата” хонорар от 100 000 лева. Веднага бяха прибрани завод “Елпром” във Варна и завод “Терма” в Тутракан, в които фондът е държател на капитала.
.
Останалите акционери онемяха изненадани и с пръст в уста. Антифашистите по начало на замисъла – и от едната, и от другата група биткаджии във върха на БСП, останаха дори и без пръста. След операцията, на 5 ноември 1999 г. е свикано заседание на акционерите във Варна и от бордовете на надзорния и управителен съвет на фонда са изхвърлени част от членовете им – онези на враждебния клан.
Нито едни от тези хора не е случаен. Един от измамените е бившият шеф на Главно следствено управление генерал Костадин Коцалиев – пастрок на известната журналистка Анна Заркова. Друг е Кирил Желев – член на ръководните органи на БСП, неин ковчежник, депутат, висш чиновник по
време на управленията й на страната. Трети са видни червени бизнесмени.
.
А след присвояването на приватизационния фонд, след прехвърлянето на акциите му на поредната интимна връзка – Кристиян Маслев и неговата “Натурела”, веднага – на 1 ноември 1999 г. Надежда Георгиева е назначена за юристка при Алексей Петров! С безусловното му доверие!
Какво ли не успява едната хубост, казва народът.
Но дали е само тя?
След година и четири месеца красавицата е мъртва. Загубата на пипалото, насечено със сатър, сигурно е било тежка драма за Октопода. Все пак миски – и по-млади (Надежда Георгиева умира на 30 г.), и по-сексапилни, се намират под път и над път, но хубавици с поне две капки интелект, а покрай него и с желязна смъртоносна хватка, са рядкост като буца самородно злато.
Два месеца по-късно мъртъв се оказа и Кристиян Маслев. Не измина много време и стреляха по Алексей Петров. След това убиха противника му – магистрата Николай Колев. На следващия ден след тази смърт в небитието се пресели колегата на Трактора, охранителния шеф в СИбанк на приятелката на Бойко Борисов - баретата-психолог Владимир Димов. Като за финал “не издържа” сърцето на първия следовател по делото за Надежда Георгиева – Илия Илиев.
Два властови клана редиха квадратчетата на смъртта. Вписаха имената в тях. Зад схемите им стояха много пари от афери и масовата приватизация. Кукловодите оцеляха. Куклите им – не!
.
***** Big Brother − Големият брат*****
Има една история в мрежата. Започва прозаично – с интернет адрес и едно лице:
В нея става дума за Димитринка Иванова-Илиева, родена на 2.12.1959 г. в Стара Загора. Тя е предприемчива жена. Развихрила се най-много по време на
т.нар. хиперинфлация. Създала е една след друга 15 фирми.
Занимавала се с всичко: от внос на принтери от Австрия (“Агенция Натурела”*) до производство на краве сирене (“Натурела Агро”). От 6 литра краве мляко добивала 1 кг сирене. Даже започнала да изнася “Замразени фазани по ловджийски “Frozen phasant in hunting” за Гърция на някой си Кехагиос Петрос Герацарос. Мноого вкусни!
Съдружници й били съпругът Манол Янков Илиев и още 5 бизнесмени. Главната є фирма била в София, ж.к. Младост 1, блок 9, два апартамента на партера. Започнала да продавала принтери и печелела добре. Станала изключителен дистрибутор на лазерни принтери “Хюлет Пакард” за България, с които се занимаваше същата “Натурела” на убития Кристиян Маслев.
Във фирмите “произвеждали” и документация по ДДС. Купища – шкафовете не стигали и ги съхранявали в големи черни найлонови чували. Произвеждали и договори. Перфектни, точни и подробни.
Най-добрите юридически съчинения в България след 1990 г. Пишели фактури, откривали и закривали банкови сметки. Едно лице – Левен Антов, ходел на
всеки 2 дни до митницата на летище София с такива документи.
Тази търговия, тази канцеларска дейност обаче била малко особена. Димитринка Илиева непрестанно купувала и продавала от едната своя фирма на другата и от третата на десетата. Обслужвала я данъчната служба в район “Младост” на столицата.
Заради обема на документите нейното ДДС се влачело. От месец на месец и от сметка на сметка. Един от съдружниците й е старият Трендафил Маслев – бащата на убития по-късно Кристиян Маслев. За 3 години Агенция “Натурела” свършила маса работа. Открили се 6 нови офиса на другите фирми. Трендафил и 3-ма от съдружниците по 2 пъти си сменяли жилищата. Но той се уморил. Напуснал фирмата и на десетото събрание дал своите акции на сина си Кристиян Маслев.
Той надминал Димитрина Илиева в съчинителството. Увлякъл се дотам, че започнал да прави перфектни измами и да върти на пръста си всички съдружници. Помагала му друга госпожица − скромна юристка от Ямбол, но перфектна мъжетрошачка. Тя е мъртвата адвокатка Надежда Георгиева.
Един път двамата надминали себе си. Заводът за хладилници във Варна станал собственост на Кристиян Маслев. Накратко: в един и същи ден и час Варненския съд и Софийския градски съд получили решения на 2 различни събрания за едно и също нещо – новите акции на варненския завод. След 2 дни всички акции преминали в ръцете на един човек.
Напълно непознат и както ще разберат след 1 година – с измислени имена. След още 2 дни той скоропостижно се споминал, а акциите със завещание преминали в ръцете на украинец по документи, също непознат. Не можели да го търсят, защото живеел чак в Симферопол (полуостров Крим), а там законите били други. И вездесъщите български документи много не ги признавали.
Веднага след кончината на първия собственик и изчезването на втория започнали преобразувания в империята “Натурела”. За 10 дни е спретнат нов супердоговор от 80 страници с 3 допълнения.
Преобразували дружеството. Вече се казвало “Лирекс БГ”. Принтерите “Хюлет Пакард” останали на второ място, а на първо сложили доставката на Интернет. Закрили 10 от старите фирми, сменили имената на 4 и направили нова дъщерна фирма на булевард “Свети Наум” (бивш “Трайчо Костов”) в квартал Лозенец на София.
Преобразуването най-сетне завършило. Дни след него юристката-красавица, провела това фирмено фризьорство до неузнавамчеост, я накълцали със сатър.
А когато трансформациите заработили по мед и масло, дошъл редът и на Кристиян Маслев. Една вечер на ъгъла на бул. “Цар Борис III” и ул. “Райска поляна” в Княжево той се прибирал у дома си. От храстите изскочил убиецът и го гръмнал. С цели три куршума за сигурност – всеки смъртоносен. После отлетял с колата си. Никой не го търсил. Дори не блокирали границите.
Но за разлика от хората документите оцелели. Големите черни чували с тях на бившата “Агенция Натурела” не изчезнали току-така! Били пренесени на нов адрес в съседния вартал “Изток”. Казват, че там ги прочели и за втори път ги проншуровали други хора − от лоши по-лоши.
За разлика от преди нищо страшно след това не се случило. Фирмата още повече се развила. Направила дъщерни поделения, превърнала се в един от най-големите конгломерати в компютърния и телекомуникационен бранш у нас. И най-доверените.
Той участва в поддържането на мрежата на училищата. Той основно снабдява с компютърна техника държавните учреждения.
Негови клиенти са БАН, основните технически университети, университета за архитектура и строителство, Столичната община и още 11 други общини, АЕЦ, БМФ, пощите, Мобилтел, Булгаргаз, Овергаз, Лукойл, Нафтекс-Петрол. Сред тях са и основните доставчици на телекомуникационни услуги у нас.
Неговите услуги ползват президентството, министерствата на държавната администрация, на финансите, на външните работи, на земеделието, фонд “Земеделие”, Националния статистически институт, Сметната палата, БНБ, СИбанк, Общинска и др. трезори, Банксервиз (системата за картови
разплащания)...
Той спечели поръчката на МВР за системата за наблюдение на булевардите и улиците на София с видеокамери. Той направи и поддържа сайта на парламента. Той участва в електронния е-проект на правителството. Той е и онази фирма, работеща по проектите на МВР и компютърната му мрежа..
Този конгломерат “Лирекс”, пръкнал се от “Натурела”, създаде националната регистратура за класифицирана информация, както и родният НАТО-регистър на класифицираната информация. Той обслужва компютрите на посолството на САЩ, Делегацията на Европейската комисия в България...
Този конгломерат - наследникът на фирмата на онзи убит Красимир Маслев, свързан с любовницата си – убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева – гадже и доверена юристка на “обекта” – Октопод, интимна приятелка на главния прокурор, май знае всичко. Или поне повечето от онова, което си заслужава да се знае!
Това не е телевизионният, а реалният в българската действителност Big Вrother – Големият брат. Невидим Октопод за разлика от видимия – Трактора-Октопод Алексей Петров. Тази невидимост беше гарнирана и гарантирана с много смърт и поредица атентати.
.
ГИБЕЛ В ПРЕГРЪДКАТА НА ОКТОПОДА
Кариерата на Алексей Петров стартира като “обект” – на разработка от службите, продължи като техен инструмент, респектиращ “обектите” – от протестиращите във възродителния процес до отиващия си от поста генерален секретар на БКП, извиси се до “субект” на самото управление – в качеството му на бизнесмен, член на надзора на НОИ, шеф на ССИГ, съветник на ДАНС и сив кардинал. Днес обаче отново е “обект”.
Необяснимо е, че бившата барета преуспяваше в мътните води на прехода, дирижираше схеми, опознаваше “квадратчета”, за които говори и написа, контактуваше с едри бизнесмени и политици, докато я помете връхлитащото поредно цунами! Неясно е какъв кантар отмерва както възходите, така и провалите в житейските съдби на куклите му, пък и на кукловодите им. И докога?
Възможните отговори са много. Верният е един!
В българската властова почва, обилно торена с тоталитаризъм, има лесен път – един-единствен път към голямата кариера.
Този път се нарича “оцапване”.
Да се оцапаш е да заслужиш признание „отгоре”. Повече е от най-ценен орден както при социализма, така и при имитациите му на капитализъм. Да се оцапаш като доносник, като офицер от ДС, да се омажеш като МТС – “лице в материално-техническото снабдяване” – келнер, закупчик, снабдител, крало при народната власт и с пъти повече задигало при демократичната, да се окаляш като престъпник...
Имената от новата богаташка каста у нас доказват пътя към този успех.
Бившата ексбарета също го измина. Попадна в схемите и квадратчетата, после започна да дирижира някои от тях. Заслужи накрая званието “кукловод”, макар и от по-нисък ранг.
Тази история – около убийството на ямболската адвокатка положи здрави темели в кариерата му. Но само те не стигаха.
.
И ОТНОВО СМЪРТ
Нова драма – година по-късно след първата я изстреля в небесата. Тя се случи на 16 март 2001 г.
Тази дата отново му сложи пагона на кадрови офицер от службите за сигурността на държавата. Но вместо социалистическата – демократичната. Направи го едър бизнесмен.
Произведе го по-сетне в съветник на председателя на ДАНС.
Тя предаде в ръцете му конците на много и много кукли.
Тази дата е сред най-съкровенните тайни на големите повелители. С този ден превърнаха слугата си в малък господар!
Той е ключът към клоаката на подземието – там, където са зашифровани тайните му, ужасите му:
• убийствата на едно дете, водещ следовател, ключов свидетел, няколко луди;
• фарсът с делото по този повод от Темида;
• смъртта на полк. Александър Николов – зам.шеф на управление “Документи за самоличност и паспортен режим” на МВР;
• „самоубийствата” на подп. Чавдар Стоянов от Първо РПУ в столицата, майор Цветан Стоянов от секретното поделение на Генералния щаб и Министерството на отбраната;
• атентатите срещу лидери на престъпността – Георги Пехливанов, Милчо Бонев, Дмитрий Минев-Руснака и др.;
• гибелта на наркобосът на СИК Поли Пантев;
• разстрелът у нас на няколко чужденци и Махмуд Тахради от иранското военно разузнаване;
• взривът в хотел “Амбасадор” – седалището за преговори на СИК, в който по онова време жевееше премиерът Сергей Станишев с приятелката си Елена Йончева;
• прането на мръсните пари от трафика на наркотика в островите на Карибите;
• престъпният бизнессъюз на иначе разноцветните партийни интереси;
• връзките им с арабския фундаментализъм, терориста Бин Ладен и “Ал Кайда”;
• укрит грандиозен дипломатически скандал;
• изфалшифициран “опит” за държавен преврат.
Тази дата с нейната легенда направи от бившия сержант Алексей Петров-Трактора ореола му на Октопод с голямата фигура в ъндърграунда, предприемачеството, властта. Тя го произведе в нещо като роден Джеймс Бонд.
Тя го и съсипа – от 16 март 2001 г. води родословието си онази история, която уж приключи с ареста на “обекта” на 10 февруари 2010 г.
Драмата, разиграла се преди почти десетилетие, укри мрака на българската реалност, заменяйки го с фикцията на лъжлива законност и демокрация. Тази драма конструира действителността ни като руските кукли “Матрьошка” – във всяка от тях да се побира друга, в нея – трета и така – сякаш до безкрай….
Какво се случи тогава?
Как се случи?
Какви са последствията му?
Какво ни представиха?
Кой го случи?
И защо?
.
*** Увертюрата ***
... Животът на Даниела е съсипан – както от съдбата, така и от българската държавна машина. Може би е късмет, че болният й мозък не възприема в пълна степен чудовищността на случващото се около нея.
Тя загуби рожбата си – удушена и за всеки случай удавена в Южния парк. След това загуби мъжа си Стоян – той се разведе с нея, замина за скандинавските страни, а сега май е някъде по Франция, твърдят неговите познати. Според далеч по-информирани лица е мъртъв като сина си. Загинал е също като него при неизяснени обстоятелства...
После Даниела я вкараха в психиатрията. Тъпчеха я с лекарства, манипулираха я. Чудо е, че не полудя съвсем. Сетне я заразиха в болницата с хепатит, докато чакаше изхода от делото си. Ала майката оцеля. Тогава й спретнаха роден
“Параграф 22” (по романа на американския писател Джоузеф Хелър): виновна е, защото е луда, понеже е луда, се превръща в невинна!
Като лъч надежда Върховния съд я оправда в обвинението за убийство – по недоказаност. Посочи, че прокуратурата е приела нейната “невменяемост” като доказателство, вместо да издири истинските улики. Като по правило, репресивната машина пак се опита да я захапе в мъртвата си хватка. Уж
прекратеното дело за убийството беше върнато в Столичното следствие, което отново се накани да я посочи с пръст. Само опасността от международен скандал спря разправата.
В кооперацията, където живее Терзийска, съседите я виждат от дъжд на вятър, понякога им се губи от погледа за по месец и повече. Нито знаят къде е, нито какво става с нея.
Последното й работно място – бившият наказателен паркинг край до Централна гара е закрито. На другите паркинги в района не познават такава жена – тук сме само мъже, включително и касиерите по будките, обясняват охранителите.
“Май Даниела е в болницата – хепатитът й се изостри, детето й е мъртво, мъжът й забягна, май също е мъртъв – всичко я досъсипа”, обяснява словоохотлива нейна съседка. И веднага се дърпа, щом я питам за името й. Жената не иска да я забъркваме в тази “история”, дето всичко било от нагласено по-нагласено и голямата политика играела. Пресмята – “Вероятно е на умирачка и затова пак ще я засъждат”...
“Отново е актуално, покрай онзи, октопода – Алексей Петров...” – разсъждава тя. “Тамън да й лепнат за втори път престъплението и да прекратят делото, ако почине, без съдиите да се произнесат”, са последните й думи, преди да се шмугне обратно в апартамента си.
Аха, аха съседката да се превърне в кандидатката за новата Ванга! Анализът є е почти пророчество. Вероятно е права – така една от най-големите и мръсни афери на съвремието ще приключи с клеймото “виновна без присъда” и “забравете”.
Както е в хитовите криминални романи, и тук сюжетът стартира с труп. В езерото на Южния парк в столицата на онази съдбовна за обекта Алексей Петров, за политиците дата 16 март 2001 г. беше намерено телцето на Пепи Терзийски.
Детенце. На три години и половина.
.
Историята започна като отвличане, извършено в ранната сутрин на деня и два часа по-късно кулминира в убийство.
Инцидентът става на кръстовището на ул. “Захари Круша” и “Стефан Гешов”, близо до хотел “Славия” пред детска градина № 124. Майката Даниела водела детето си, когато до тях спрял черен автомобил, по всяка вероятност от марката “БМВ”, каквито показания е дала. Според нея нападателите са били двама. Мъжете от колата изскокнали навън, изтръгнали детето от ръцете й, хвърлили го на задната седалка и с писък на гуми отлетели. Часът е някъде след 8 сутринта. Даниела се паникьосала, хукнала към родителите си, които живеели на бул. “Цар Борис III” и оттам се обадила на съпруга си Стоян, който уведомил полицията. Така твърдят от тел. 166, на който получили сигнала в 8.34 часа.
Странно е, но в материалите по прокурорското дело версията изведнъж се промени. Според нея не бащата, а родителите на Даниела подали сигнала. После пък се оказа, че все пак е бил той.
Стоян е таксиметров шофьор от “София такси” – фирма, свързана с Алексей Петров. Не вярвайки много на ченгетата, помолил за помощ колегите си по радиостанцията. Описал им случилото се и автомобила. Близо 1000 коли на таксиджиите веднага започнаха да претърсват столицата.
Радиообменът между колите и целият екшън се излъчи в ефир от сутрешния блок на “Радио хит 7” с водещ Боби Цанков. Години по-късно името му скандално и трагично нашумя – с мощен взрив на ул. “Цар Асен” в столицата в блока на родителите му и с убийството му на 5 януари 2010 г. на бул. “Александър Стамболийски” в София. Той също беше човек на Трактора – обслужваха ги едни и същи адвокати, контактуваха с едни и същи подземни босове...
Близо два часа по-късно – след 10 часа, откриха момченцето мъртво в Южния парк. МВР съобщи, че гражданка е намерила телцето му в езерцето до входа откъм ж.к. “Стрелбище”. По-късно се оказа, че не е тя, а работници по
поддръжката. За случилото се веднага бяха информирани служители на охранителна фирма “Егида”. Те извадиха тялото и се обадиха в СДВР.
.
Историята – чистото криминално престъпление е първата обвивка на случилото се. Под нея обаче е втората обвивка – политизирането му за едни или други цели. То ни беше представено като опит за преврат.
Според колегите на Стоян Терзийски полицията е реагирала неадекватно – била като заспала. След вестта за смъртта на сина му те започваха да се събират пред парламента. Около обяд Народното събрание вече беше блокирано от стотици коли. Стекоха се хиляди граждани. Чуваха се непрекъснато викове и скандирания “Оставка!”.
Наложи се лично премиерът Иван Костов да излезе от сградата около 13 часа и да се опита да успокои протестиращите, разгневени от бездействието и безпомощността на властите. Посрещнаха го с викове “Мафия, мафия!”. До
премиера застанаха шефът на парламента Йордан Соколов, зам.-вътрешният министър Здравко Зафиров, (началникът му Емануил Йорданов беше в Брюксел), главният секретар на МВР Славчо Босилков, шефът на полицията ген. Васил Василев и депутати от синята парламентарна група.
− Всички сме заинтересувани да намерим убиеца! – започна премиерът. Той бе охраняван лично от шефът на НСО ген. Димитър Владимиров. Плътно зад гърба му стоеше тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев. Костов предложи на протестиращите да чуят генералите Босилков и Василев.
“Некадърници, некадърници”, заскандира тълпата.
− Аз не съм политик, аз съм полицай с 30 г. стаж. Това е един криминален случай. Извършителят ще бъде открит съвсем скоро! − заяви главният секретар на МВР. Той обясни, че с протестите си шофьорите подпомагат извършителите,
защото пречат на полицията да си свърши оперативната дейност по разкриването на престъплението. “Като разберете истината, ще се срамувате, че сте били тук, ще се срамувате от поведението си!” – отсече генералът.
Майката я задържаха за разпит в полицията. Подозираха я, че е убила детето си. Оказа се, че около 19.20 часа тя е направила първите самопризнания, а в малките часове на нощта капитулирала изцяло пред разследващите: “Аз го
убих. Исках да започна ново начало с мъжа ми. Удуших го с въженце и го поставих в черен найлонов плик.”
Интересно − все пак откъде главният секретар на МВР знаеше 6 часа по-рано кой е удушил малкия Пепи?! По онова време разследването едва набираше скорост, дори майката още не беше задържана и разпитана. Май въпросът
е излишен.
Около 2,15 ч. след полунощ съпругът й потърси по радиостанцията колегите си таксиметрови шофьори, които бяха блокирали центъра на столицата, за да им каже за самопризнанията, да им благодари и да ги помоли да вдигнат
блокадата.
− Ако наистина го е направила, да го докажат! – неочаквано промени мнението си след края на делото Стоян Терзийски. Той беше запознат с почти всичко, свършено от полицията и следствието по случая. – Досега те не могат да ме убедят, че Даниела е убийцата. Затова продължавам да вярвам, че не е тя!
Първо въобще не е вярвал. После пък неочаквано е повярвал. Безусловно, щом се е обадил на колегите си да спрат протеста!
Изглежда тогава някой Трактор е преорал мнението му от добре по-добре, от дълбоко по-дълбоко. Все пак фирмата,в която работеше, беше под диригентската палка на Алексей Петров. Но като за финал отново започна да се съмнява във вината на съпругата си.
Но както се казва в библията – “Книга на Еклесиаста”, има време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни, време да раздираш и време да съшиваш, време да вярваш и да не вярваш…
Такава е популярната за всички нас кора върху ябълката на случилото се. С нея започнаха да заблуждават публиката.
Целта е една – да се укрие действителното съдържание на станалото, вероятните истински престъпници, мотивите им. После тази манипулация беше използвана за нова, втора поред. Чрез таксиджийският спектакъл трябваше да се убеди обществеността, че върху основата на една семейна драма, „червените” са направили опит за притискане на синьото правителство и дори за преврат срещу него. Разчиташе се да вдигнат рейтинга му не толкова у нас, колкото спешно, по крещяща необходимост – в чужбина.
Първата цел възложиха на съдебната система, а шофьори – служители на Алексей Петров подпомогнаха изпълнението й. Другата изцяло легна върху плещите на бившия командос.
Заради нея той заслужи пагоните си на висш офицер от спецслужбите – за втори път след несъстоялия се арест на половината Политбюро на 10 ноември 1989 г.
.
*** Как могат да те “диагностицират”…
Темида положи неистови усилия да изпълни политическата заръка да укрие истината за убийството на детето. За престъплението следствието и прокуратурата обвиниха майката Даниела Терзийска. Накрая съдът я определи като невменяема и съответно неотговаряща за постъпката си.
Тогава тя е на 31 години, а съпругът й Стоян – на 32. За него това е втори брак. Бракосъчетали се 5 години преди трагедията – през 1996 г. Майката е завършила техникум по текстил, била е дизайнер. В последните години преди случая е работила в “Личен състав” на Българския туристически съюз, където се запознала с бъдещия си мъж – неин колега. После той е станал шофьор на бившия областен управител на София и червен депутат Тодор Костадинов, а от няколко години – таксиджия във фирма “Окей супертранс” и “София такси”. Колегите им твърдят, че са “средна ръка” хора и трудно свързват двата края.
Обаче семейството живее в новопостроен луксозен апартамент на столичния булевард “Цар Борис III” № 21.
До преди няколко години Даниела работеше на паркинга на тържището в Илиянци. Разделила се е със съпруга си и се е взела с полицай. Бившата й
половинка е от стар ихтимански род. Гробът на детето й Пепи също е в тамошното гробище. След трагедията Стоян първо замина за Англия, после за Ирландия. След това следите му се загубиха в неизвестността. Дори най-близките му роднини не знаят жив ли е, мъртъв ли е. В службите го броят за труп. Но неофициално, полугласно.
Майката е имала психични проблеми и неколкократно е била лекувана в специализирани клиники, информира навремето МВР. От ноември 2000 г. до деня на убийството е била в отпуск. Психиатрите са й поставили диагноза “афективно разстройство”. След убийството я обявявиха за невменяема.
.
До тук версията за убийството на детенцето изглежда стройна и логична.
Но конструкцията й веднага ще се пропука, ако узнаете всичко онова, което разследвах - което остана зад кулисите, което медиите ни го спестиха. И което политиците укриха.
Например психиатричната експертиза на родителката е като валяк, размазал истината. Заключението сочи, че тя страда от параноидна шизофрения, т.е. шизоафективна психоза.
Съдът се аргументира, че е убийца и върху основата на тази експертиза. С нея тя е вкарана на принудително лечение. След пет месеца 3-членна комисия от МВР болница установи: Терзийска е “ориентирана тотално, контактна, адекватна. Апсихична... Състояние на ремисия”.
“Апсихична” според психиатри означава, че пациентката няма психични отклонения. Или, казано на популярен език, състоянието й е добро. Сред подписалите протокола е и психиатърът д-р Александър Хаджигеоргиев. Той е лекуващ лекар на Терзийска от настаняването й на 19 май 2001 г. в неврохирургията на болницата на МВР. Баща й − Петър Тутеков, го цитира: “вече се чудя какви лекарства да й предписвам, тя няма нужда от тях, а не е оправдано да стои тук, ако не й давам някакви хапове”.
Но пък протоколът от първия преглед го задължава. Сред неговите автори е д-р Руслан Терзийски.
− Участвали сте в изготвянето на експертизите на доста заплетени случаи, какъвто беше случаят с Даниела Терзийска. 100 процента ли сте убеден, че наистина тя е убила детето си?
− О, не, не! Аз не мога да съм категоричен дали тя го е направила. Виновна е доколкото един човек е виновен, че е заболял от тежко душевно заболяване. Сега се избягва да се конкретизират диагнозите. Не знам дали тя е физическият убиец. Ние установихме, че при нея има психичен проблем.
Ние, експертите, преценяваме психичното й състояние, но не е наша работа да кажем тя ли е, или не е тя убийцата. Това е работа на следствието и съда…
.
Един многозначителен факт затвърждава убеждението, че майката може и да не е толкова превъртяла, че да претрепе рожбата си. Защото психиатърът Руслан Терзийски – първи диагностицирал “психическия проблем”, беше арестуван за неверни експертизи преди няколко години.
В единия случай пиян човек, заловен и употребил незаконно оръжие, е изкаран невменяем, за да не носи отговорност. В другия случай пострадал с тежка черепно-мозъчна травма е определен за вменяем. Веднага след това той е “прехвърлил” апартамента си на пребилите го почти до смърт. Руслан
Терзийски беше специалиста и по случая на ватмана Явор Иванов, който уж “уби” колегите си Анита и Лазар (защо ги застреляха заради милиардера-олигарх Илия Павлов – в том 1 на книгата, бел. ред.)
Софийският районен съд осъди лекаря на 19 декември 2009 г. на 1 година условно с 3 години изпитателен срок и забрана за упражняване на професията за 2 години. Делото му още се влачи по инстанциите. Пътьом се разбра, че само за една година доходът му е надхвърлил четвърт милион лева...
Дори и този един-единствен факт на тази експертиза е в състояние да постави вината на Даниела Терзийска под въпрос.
Но де да беше само той!
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

6. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 5-ТА ЧАСТ
*** В България си е повече от жив късмет да си луд! ***
Късмет си е да си луд тогава, когато са те нарочили като жертва, с която да си измият ръцете и спасение от тази участ не се предвижда. Защото в подобни ситуации нормалният човек или ще превърти – в добрия случай, или ще се самоубие − в лошия. А на онзи с разстроения мозък нервата му ще издържи –
деформирана, тя няма да схване нито нелепостта на ситуацията, в която я поставят, нито програмираната й жестокост.
Лудостта е удобна и за манипулаторите – психически неустойчивият човек е много уязвим, лесно манипулируем, поддава се на внушения. Дрогиращите също са ценени от тях – изпадналият в абсистенция наркоман е готов на всичко, само и само да получи дозата си.
Може би затова виновните в най-шумните криминални убийства се оказаха лабилни хора – обвиненият и оправдан за заливане с киселина на загиналата шефка на строителния надзор Светлана Гебрева Петьо Петков е епилептик, убиецът на ватманите – техният колега Лазар Иванов е наркоман, оправданият от съда за покушението срещу репортерката Ани Заркова Емил Мариев – психически обременен, оправданата за убийството на рожбата си Даниела Терзийска – шизофреничка, посоченият през пролетта на 2010 г. кандидат-убиец на премиера Бойко Борисов – наркоман. И т.н., и т.н.
.
*** Ариите на лъжата ***
Всички други потенциални доказателства или улики, не устройващи обвинителната теза, са отхвърлени и неприложени към делото.
Например по обувките на майката убийца няма следи от пясъка и чакъла край езерцето в Южния парк. Сякаш е пристъпвала по въздуха, за да хвърли трупчето във водата!
Веществените доказателства по делото са точно три и нито едно повече. Черен найлонов плик, в който е бил натъпкан трупът на Пепи, въженце за обувалка, с което е бил удушен и касова бележка от таксиметров апарат.
Пликът е чувалче 74 на 54 сантиметра. Според специалисти и проведен следствен експеримент над тригодишното момче, високо 1 метър, би могло да бъде натъпкано вътре в ембрионална поза и по никакъв друг начин. Детето е било облечено в грейка, обуто с маратонки. То тежи 18 килограма (впоследствие килограмите бяха сведени на 14 и нито грам повече, б.а.). За една жена тежестта за носене е почти непосилна, особено под формата на безформена торба без дръжки.
Без при това да е завързана отгоре.
Най-сетне по тази черна торба нея няма абсолютно никакви пръстови Отпечатъци на майката. Излиза, че е е била с ръкавици. Когато пропускът изскочи наяве, поредната експертиза елиминира предишната на колегите им – като по чудо върху найлона се откриха дактилоскопски следи от Даниела.
Но пък единственият свидетел на обвинението не твърди такова нещо. Това е шофьорът на такси Пламен Марков от фирмата на Трактора. Колега е на бащата на Пепи, съпругата му заяви, че го познава от времето на работата си в кафето на фирмата и неведнъж е ползвала услугите му.
Той помни как Даниела го наела същата сутрин от пиацата на хотел “Славия” с маршрут до Южния парк. Но не я познава, макар че е сервирала капучиното му. Не помни ръкавици, но се сеща се за чувалче. Обаче твърди, че не е било голямо.
Странно показание – в угода на обвинението, но и с факти за опровергаване от защитата. Ала е знайно, че у нас палачинката се обръща – според случая, а най-вече според това кой упражнява властта. Сигурно правилото се е знаело
и от шофьора. Все пак е изкарвал хляба си при повратливия към различните правителства Алексей Петров.
Най-сетне видеозаписите от намиращия се наблизо до дома й бизнесцентър “Прима” показват друго. На кадрите се вижда само, че тя наистина носи нещо голямо, но качеството им не е много ясно и не се разбира дали е торбата или самото детенце. Според специалистите от Института по криминология онова “нещо” на кадрите “няма форма на чувал”. Темида обаче приема, че има.
_______________________________________
Гаф! Дори и да го има, не е онова чувалче, за което се говори, което вменява вещественото доказателство като вина.
Не само зрящите, но дори и слепите, дето се вика, ясно ще видят на кадрите, че “нещото” е сиво вместо черно. При черно-бял запис черното си е черно, а другите цветове – бели и сиви в различен отенък. Шушляковото светло яке на убитото детенце ще излезе точно като онзи сив отенък. Но чисто черният чувал – никога!
_____________________________________
Кой знае защо, на това обстоятелство никой не обърна внимание – нито следователката Роза Капланова, нито прокурорите, нито съдът, нито най-маститите родни адвокати, нито дори експертите.
Второто веществено доказателство е въженце, дълго 96 см. Според прокурора Даниела го свалила от обувалката сутринта на 16 март и с него, сочат материалите в делото, е удушила сина си, усуквайки двата му края отзад на вратлето. В краищата на въженцето експерти откриха ДНК следи от майката и детето. Но пък по средата липсват, а точно тя най-силно е притискала вратлето му. Има и кръв – от група А, каквато е и тази на Пепи, което обвинението приема за достатъчно. Учудващо е, че на нея не е правен генетичен анализ, че адвокатите се присетиха да го изискат, но Темида необяснимо им отказа.
Торбата и въженцето бяха открити в кофа за боклук.
Майката би трябвало да ги е изхвърлила някъде около 8 часа сутринта. Според документи от фирмата, която събира отпадъците оттам, малко по-късно, в 9.30 часа на 16 март съдържанието на всички кошчета е отишло в боклукчийския
камион − заедно с така скъпите на обвинението веществени доказателства. Все пак полицията е преровила района много часове след убийството – в късната привечер, а самите доказателства бяха открити в малките часове на нощта. В разрез с всички закони у нас, поемни лица, които да удостоверят намирането им, нямаше. Прокуратурата и съдът обаче гласуваха безусловно доверие на разследващите органи, погазвайки правилата и закона.
Но тази ария на лъжата се извиси до потресаващо кресчендо, защото накрая се изгуби и ключово веществено доказателство. Става дума за обувалката, която е била вързана към прочутото въженце – инструмент на убийството.
На нея липсвала дупката, през която да мине връвта и да се закачи за стената. Като с магическа пръчка не само обувалката сюблимира, а заедно с нея изчезнаха и направените й снимки! А няма ли дупка, няма и откъде да се е взело въженцето. Логиката е елементарна, но съдиите се оказаха скарани с нея.
Много въпросителни предизвика касовият бон от таксито. Той е издаден в 8 часа и 7 минути сутринта. Бонът документира времето на пристигането от дома на Даниела Терзийска до Южния парк. Обаждането на бащата Стоян е регистрирано в полицията в 8.34 часа., след като е бил извикан от съпругата
си и нейните родители в дома им. Разликата между времето на излизането, отиването, завръщането до дома според различни сметки се получава между 13 и 22 минути.
Колкото повече се навлиза в детайлите около хипотезата за вината на майката, толкова по-големи пробойни зейват в нея.
Например стигат ли тези жалки минути за пътя от таксито до езерото, обратния път, взимането на автобус № 76, слизане на следващата спирка, изхвърляне на чувалчето и въженцето в контейнер за боклук, спиране на ново такси, завръщане в къщи, обаждане на бащата, негово пристигане у дома и позвъняване на полицията?! Правораздавателите отказаха да направят следствен експеримент въпреки настояванията на защитата. За да се върже някак си времето, следствието и прокуратурата приеха, че и завръщането в апартамента е било с такси. Но нито шофьор, който да го потвърди, се намери, нито пък някой го търсеше.
Най-сетне тази версия беше опровергана категорично от свидетелка. Майка, чието дете ходи в същата детска градина на ул. “Захари Круша”, в която е бил и Пепи, твърди, че в 8.15 часа е срещнала Даниела на ъгъла на улиците “Димитър Несторов” и “Георги Софийски”. Двете повървели заедно няколко минути в посока към жилищния блок на Терзийска, която този път била особено мълчалива. Жената се обадила на другия ден в полицията, предлагайки да даде важни показания по случая.
Никой обаче не я потърси след това. Тази жена не е разпитана от следователя по делото Роза Капланова от Софийската следствена служба. Защо ли?
.
*** Пръстът на Трактора? ***
След първия свидетел – таксиджия на Трактора, возил майката с трупчето на детето й до Южния парк, се появи и втори. И стана чудо! Неговите твърдения бяха точно противоположните – потвърдиха изцяло хипотезата за отвличане.
Той заяви, че е видял как към 8.30 часа на 16 март двама мъже и дете слизат от черна кола и се качват в червена.
Това според него е станало близо до Южния парк. Думите му бяха излъчени същата вечер в новините на БНТ към 23 часа. Мъжът каза още пред камерата, че е съобщил това на полицаи в СДВР. Човекът обаче също не беше разпитан от следователката Капланова!
Някъде към 8.50 ч. поредният таксиметров шофьор се обади на водещия пряко излъчване по радиото журналист Боби Цанков, че е засякъл издирваният автомобил, подгонил го и дори успял да го удари леко. По неговите думи в
лимузината – тъмно БВМ, пътували двама или трима мъже.
Оказа се, че отново човекът работи във фирма за превози на Алексей Петров.
И пак шофьор на “Окей” – фирмата на Алексей Петров, направи още едно разкритие. В 10,15 ч. таксиджията Светослав Василев е позвънил в централата. Според него детската площадка в Южния парк е пълна с хора. Той слиза да провери. Радиожурналистът Боби Цанков го включва в ефир: има убито дете! По това време трупчето е оставено на пейка, завито с одеяло. “Пратете при нас някой да провери дали не е детето на колегата!” – вика Светослав.
До този момент полицията дреме или нещо я спира да поиска съдействието на гражданите. Потърси го след дъжд качулка – в онзи момент, когато вече се узна, че Пепи е мъртъв. Чак двайсетина минути по-късно, в 10.35 часа
пресцентърът на МВР разпространи по Интернет снимката на отвлечения Пепи и информация, че малчуганът е висок 100 см, със светла коса и тъмни очи. Детето било със зелен клин, маратонки и шушляково яке.
В 10,36 ч. таксиджия-колега на бащата, съобщи по радио “Хит 7”, че мъртвото дете е синът му. Толкова много обаждания – все от “бакшиши” сякаш целят да нажежат атмосферата. Точно така, като я нажежава и радиостанцията на свързания с Трактора водещ Боби Цанков.
Операцията е успешна – стотици и стотици коли и хилядни тълпи блокират парламента. Видимостта за натиск срещу правителството, за смут, опасенията за бунт стават видими – от ясни по-ясни.
И сякаш с магическа пръчка към края на деня се разпръскват. Повечето от протестиращите са таксиджии с автомобили на лизинг от таксиметровите фирми на бившата барета и приятелката му Ина Павлова. Най-вероятно “обектът” е прав в изказването си пред съда: “Този мой граждански жест към националната сигурност ускори назначаването ми в службите за сигурност!”.
Никой не го опроверга. Дори и назначилите го тогавашни министри.
Чак тогава, привечер, след спектакъла с фалшивия опит за бунт – преврат МВР оповести, че майката е луда. Не играеше ли и самата институция в тази постановка – първо нажежавайки страстите с бездействието си, накрая успокоявайки ги със съобщението си?
.
*** Кой “синхронизира” лудите... ***
В онзи ден, когато удушиха Пепи Терзийски – 16 март 2001-ва година, на полицията й вървеше на луди.
В подкрепа на хипотезата за “лудата убийца” на детето същата вечер – на 16 март, нови ужасни злодеяния получиха обществена разгласа.
26-годишната внучка Ева, кръстена на баба си Ева Казанджиева-Гъркова, я закла и транжира. Отряза й китките и главата. Аранжира ги във входното
антре на апартамента. Бившата преподавателка от АОНСУ беше убита около 20.30 часа в жилището си на ул. “Коста Лулчев” в столичния квартал “Гео Милев”. Ченгетата от Първо РПУ били повикани от съседи, които са чули нечовешки писъци около 20.30 часа. Обаче полицията съобщи, че е уведомена едва близо 3 часа по-късно – в 23 часа, неизвестно от кого.
Този час е онова време, в което психясалата Даниела Терзийска е започнала да прави първите си “самопризнания” за това как е удушила детенцето си,
вещо “напътвана” от следовател, прокурор, полицаи и дори личният й лекар! Надълго и нашироко освен драмата с Пепи телевизиите отразиха случилото се
и в онзи столичен квартал. Много подробно. Ала никой не даде гласност за странния полет преди 3 години на майката на превъртялата внучка – от високото към паважа. Никой не обясни смъртоносният летеж имал ли е връзка с дейността на бащата – бивш комунистически генерал, или не! Между впрочем, и генералът си отиде бързо-бързо от този свят след светкавично развило се заболяване.
Но да спрем дотук, това все пак, макар и скандална, сензационна, е друга, различна история!
След първата “луда” смърт” последваха като на конвейер нови.
В Ихтиман Красимир Евгениев уби майка си по особено жесток начин, наръгвайки я многократно с нож. И на това престъпление, извършено от умопомрачение, е дадена широка гласност. То се извърши и прозвуча по националните медии точно в онзи ден, когато около мъртвият Пепи се изви поредния скандал. В свой репортаж Нова телевизия показа видеозаписа от охранителните камери на близкия до дома на Даниела бизнесцентър “Прима”. Въпреки лошото му качество почти всички изгледали го зрители се кълняха, че майка му го носи жив, ама напълно жив на път за детската градина, макар вече удушен с въженце според Темида.
Мрачната хронология продължи. Последваха още две нови убийства от луди. Те случайно съвпаднаха с онези дни, когато в съдебната зала се слушаха най-парливите прения и когато се решаваше изходът от делото. Някой предубен би казал, че толкова много смърт от луди, синхронизирани точно в необходимите дни за подгряване на общественото мнение са нещо като Пи-Ар акция. Но и непредубеденият ще се замисли.
Как тогава човек да не повярва за схемите и квадратчетата за “елеминиране”, за които се кълнеше през парламентарната комисия бившият съветник в ДАНС, капитанът от националната сигурност и по съвместителство − Октопод, агентът под прикритие Алексей Петров!
.
*** Отново от моето разследване ***
Реквиемът
В деня, в който загина Пепи – на 16 март 2001 г., полицията откри захвърлено и изоставено черно “БМВ”. Паркирано е наблизо до уличките на института за спешна медицинска помощ “Пирогов”. Между впрочем, за тази съмнителна лимузина, участвала в екшъна според майката, МВР сякаш умишлено не спомена нищо.
Личи се, че колата набързо е зарязана – тя дори не е била заключена. Според първоначалните показания на майката Даниела Терзийска детето й е отвлечено с черен автомобил − най-вероятно от тази марка. Полицията само провери номера на лимузината – № 3696 и нещата спряха дотам.
Оказа се, че той е фалшив... И въпреки това никой не взе пръстови отпечатъци от автомобила, не прибра проби за ДНК анализ, не свери номерата на двигател и рама с картотеката на КАТ.
Най-съществената, суперважна следа в разследването беше тотално пренебрегната. Излишно е да питаме защо!
За финал съдът също пренебрегна тази супердостоверна улика. Дори и адвокатите на обвиняемата не я споменаха – може би защото не знаеха този факт! Или защото овреме някой “Трактор” с лемежа си ги беше преорал – от паметта до съвестта?
Експертизата откри под ноктите на Пепи микроскопични люспи от стъкло. Експертите знаят – души ли се човек, той дращи, дори и да е дете. Никой не даде отговор откъде са тези следи. Разследващите не провериха дали отговарят на физическите характеристики на джамовете в дома на Даниела, не
узнаха от какво стъкло са те – на бутилка, на прозорец или може би на автомобил... Микроскопското изследване съвпадна с физико-химическият анализ – от кола. Може би на онова черно “БМВ”, намерено зарязано в уличките край “Пирогов”.
В постановлението си от 20 декември 2001 г. за прекратяване на делото за отвличане от неизвестен извършител прокурор Емил Сакаджийски приема, че на 16 март полицията не е открила данни и свидетели, потвърждаващи думите на Терзийска, че Пепи е бил отвлечен. А пък “чрез разпити” – без да се уточнява на кого и кога, било “установено, че спрямо сем. Терзийски, в частност на детето им, не е констатирана опасност, изразяваща се в заплаха срещу здравето и живота”.
Не бил “посочен” − неизвестно от кого, и “неизплатен дълг към трети лица, което би ги мотивирало към отвличане”.
Поради тези съображения, заключава магистратът, “следва да се приеме, че липсват данни за това престъплението да е извършено от трето лице”.
Но капакът на всичко непроверено, сбъркано, премълчано, укрито по случая дойде с акта от аутопсията на мъртвото детско телце. Доц. Николай Ненков от Катедрата по съдебна медицина обяви, че часът на смъртта е между 6 и 10 часа сутринта!
Вероятно медиците са горди с този научен “успех” – все пак тези четири часа бяха далеч, далеч “по-конкретизирани”, отколкото онези 12 часа за смъртта на Андрей Луканов!
Всеки специалист би се изсмял при такова неточно заключение за пресен труп и наивните обяснения – тялото на детето е било в студена вода и виждате ли, тя попречила да се определи точно момента на гибелта.
С една дума – Пепи може да е бил убит непосредствено в Южния парк, вместо в дома на майка му, два часа след отвличането и дори да е спрял да диша броени минути преди да бъде открито телцето му.
Този времеви диапазон чудесно обслужва тезата на обвинението – до 8,34, когато е съобщението в полицията за отвличането, майката наистина е могла да изхвърли убития Пепи в езерото и да се прибере в къщи. Той обаче чудесно обслужва и контратезата – малкият Пепи да е загинал в този промеждутък от 8.35 часа до 10 часа и нещо, когато е открит.
Докторите постъпиха мъдро – на практика не дадоха заключение и май си спестиха големи неприятности, възможно е и смърт!
Та нали техният колега експертът Стойчо Радонов го “самообесиха” на 17 октомври 2008 г. Той направи експертизи по ключови дела – за сестрите Белнейски, Чората, а смъртта го размина на косъм с онази за самоубийството в Конака на Ахмед Емин – помощника на Ахмед Доган в същия ден, когато експертът си окачи “сам” въжето на шията. (бел. от днес: за експертът, както и за драмата в Конака и убийството там в книгата ми „БГ политици. Парите им! Мръсните им тайни”.)
.
*** Кръстословицата смърт! ***
Но че има нещо друго в този случай – много, ама много смърдящо и от гнило по-гнило, се размириса едва след всичко това.
Размириса са от онези “схеми и квадратчета”, за които даде показания Алексей Петров пред парламентарната комисия за контрол върху агенцията за сигурност: “…да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното ликвидиране!”…
Две седмици след смъртта на малчугана Пепи се случи наистина немислимото. Бъдещ основен свидетел по делото – ключова фигура в разследването, се в мъртвец.
На 30 март, в 11,35 часа по обяд в сградата на дирекцията на полицията в столицата с изстрел право в главата се “самоуби” подполковник Петър Зоров. Той беше водещия инспектор в оперативната дежурна част. Тя приема сигналите на тогавашния тел. 166 и прави първите огледи на местопрестъпленията.
На 16 март 2001 година, когато е открит трупа на малкия Пепи, подп. Зоров е бил дежурен! Той е приел обаждането на бащата на Даниела Терзийска за отвлеченото момченце! Той е човекът, който заедно с подчинените си направи първия оглед на мястото в Южния парк.
Какво толкова е видял офицерът (или пък научил), че броени дни след това реши да сложи край на живота си?
Колегите му го помнят като весел и приветлив човек със сърдечен характер, улегнал глава на семейство, баща на чудесен син и въобще не допускат мисълта, че може сам да посегне на себе си, камо ли по средата на работния ден и на работното си място. Факт е, че не е оставил предсмъртно писмо.
Най-странното е, че никой не е чул изстрела!
Той е заглъхнал зад вратата на тоалетната, където е открито тялото на офицера, а не поради заглушител. Поне такова е официалното обяснение. Трупът е намерен, едва когато подчинените потърсили началника си... Съдбата си има странни прищевки – бил е офицер от контраразузнаването по времето на социализма и един от водещите офицери на същия онзи бъдещ областен управител и депутат Тодор Костадинов, който беше взел на работа като шофьор бащата на Пепи –Стоян Терзийски.
Случилото се поразително заприлича на позната история – гангстерските престрелки в “Белите брези”, “Дружба” и “Надежда”. Тогава поред се “самоубиха” първият следовател, наблюдаващият прокурор, вторият следовател... И повече никой (освен мен) не разрови тези убийства, които минаха “към дело”.
.
В делото “Пепи” последва и още една, поредна гибел. На ключов свидетел. Онзи, извадил чувалчето с мъртвото дете от водата.
Следствието и прокуратурата разиграха различни варианти. Първият – бързаща за работа минувачка видяла трупчето, обадила се по джиесема си и отпрашила, без да остане на мястото или поне да остави координатите си. Затова е неизвестна. На въпроса ми какво е съзряла през черния полиетилен, за да позвъни в полицията, следователката и прокурорът онемяха.
Веднага се роди втори сценарий – тя не била позвънила, а служители на общинската фирма за охрана “Егида”. Журналистическото дирене не ги откри, доказа, че такива няма и се стигна до трети пореден вариант.
Пазачът на парка (такъв никога не е имало, б.а.) е открил чувала – ту на дъното на езерцето, ту плуващ по водата и веднага алармирал...
Всичките тези фалшиви версии бяха пуснати в обръщение заради четвъртата – с истинския очевидец, открил трупчето.
Но не го привикаха пред съда. Не прочетоха в съдебната зала показанията му, дадени пред следствието. Не съобщиха, че се води безследно изчезнал. Не се разчу, че всъщност е мъртъв.
Той се казва Илия Илиев – бивш електротехник, по прякор Схемата, а по онова време – настоящ клошар. Позаработвал, като поддържал елинсталацията в района. Според собствените му обяснения видял, че в езерото плува някакъв пакет! Добутал го с дърво до брега, и когато го развързал, от него се показала детска главичка. Веднага извикал един от своите приятели. Двамата положили трупчето на близката пейка и заедно уведомили полицията.
Стоп! Та нали чувалчето и връвта бяха открити през нощта от полицията – изхвърлени на връщане от Даниела Терзийска в контейнер за боклук на една автобусна спирка разстояние?!
Как така ги намериха хем сутринта, хем в езерото?!
Това ли беше видял и подполковник Петър Зоров?
Това ли беше протоколирал в документите заедно с първите въпроси и отговорите на свидетелите?!
Това ли предизвика смъртта му?
Тук е необходима една скоба. Направен видеозапис показва, че дрехите на детето са мокри, а косата му – суха. Това бе обяснено с вятъра, който набързо изсушил главичката му от водата. Необяснимо обаче е как добре затвореният
чувал, в който е имало достатъчно въздух, за да плува пакета с трупа по повърхността на езерото, е позволил дрехите на момченцето да прогизнат съвсем.
Има само два варианта. Първият е водата да е проникнала в чувалчето и да е измокрила момчето изцяло. Но тогава пакетът щеше да е на дъното, вместо да плува по повърхността, а и главичката на момченцето щеше да е мокра.
Вторият вариант – да е плувал. Но пък тогава облеклото трябваше да е сухо. Най-сетне никой не направи следствен експеримент може ли въздухът в едно полиетиленово чувалче да издържи 14 килограма тежест (телцето), без да потъне и как то трябва да бъде затворено, за да не проникне течност
в него. Всеки може да го изпробва сам – не става!
А ако свидетелят си е измислил чувалчето (което много хора видяха по ТВ репортажи от събитието), възниква друго противоречие. Защо се говори вместо за тяло – за “плуващ пакет”, добутан с прът до брега. И ако е тяло, кой е извадил детето от водата? Илия Илиев – Схемата беше със сухи дрехи.
Приятелят му – също!
Той също е много интересна фигура. Казва се Марин Маринов. Бивш полицай е.
Удивително е, но името му изплува при всеки по-загадъчен криминален случай или шумно убийство у нас. Потопил се е дълбоко в света на мутрите. Освен охрана е бил и съдружник на бандита Иво Карамански. При убийството му беше тежко ранен във възникналата престрелка. Превърна се в основен свидетел на обвинението. Така създаде достоверност на смехотворната версия за случилото се, която укри “квадратчетата” на правителството и политиците, поръчали гибелта на Кръстника (виж за Кръстника том 1).
За втори път със смъртта на Пепи му се наложи да дава показания пред Темида – отново за престъпление, представено като битово, а всъщност от политизирано по-политизирано.
Маринов е бивш фактор в гражданското движение за защита на децата “Съвест”, създадено заради изчезналия от години малчуган Севастин. Той е човекът, който засне с видеокамера (сякаш по поръчка попаднала му под ръка) мъртвото телце на току-що извадения от езерото Пепи Терзийски. Точно тези кадри ги размахаха по всички телевизии, за да се нагнети гражданското напрежение.
Той е председателят на някаква партийка “АМРО”. За потрес е как въобще са я регистрирали. Организацията е въртяла далавери с ДДС, по които намериха мъртви участвалите бизнесмени. Самият Марин Маринов никога не е бил проверяван за алибито си при убийството на Пепи Терзийски!
Той беше и частният детектив, който издирваше в началото на лятото на 2010 г. детенцето − аутист Веско, което откриха удавено в Искър. Той е приятел на убития журналист Боби Цанков – онзи, който на живо в ефир предаваше драмата с Пепи. И за него му се наложи да дава показания.
− Викаха ме, защото журналистът Боби Цанков, преди да го убият, ми се обаждаше често. Ние с него си говорехме за книгата му. Защото аз бях по групировките и познавам повечето от героите на прехода. Болшинството от това, което пише в книгите на Цанков, не е истина. Преди дни говорихме, че не може така да се пише. Той ми отговори – “Това искат да чуят, това им казвам”. Боби беше истински измамник и лъжец. За никого не е тайна, че непрекъснато се срещаше с полицаи, това му беше гърбът – разказа пред ТВ камерите самият Маринов.
Било ли е МВР “гръб” на измамника, сътрудника му, радиводещия Боби Цанков и тогава – в предаването му на живо на 16 март 2001 г., когато удушиха малкия Пепи? Отговор няма да има – мъртвите могат само да мълчат!
.
КОД “КАРИБИТЕ”
Историята на убийството на Пепи, абсурдната му интерпретация с толкова грешки и пропуски, масовият му отзвук в обществото, подгрян от политическата опозиция на управлението на СДС, твърде близкото присъствие на структурите на Алексей Петров в тази протестна експлозия − всичко би могло да се отдаде на чиста случайност. Случилото се може да е плод на непризнаваща грешките и предубедеността си глупава чиновническа упоритост, тъпо усърдие на неграмотно следствие и нехаеща за истината прокуратура. Но далеч по-вероятно е да е дело на верноподаничество и угодничество пред управляващите.
Защото освен Алексей Петров и съдът, захвърляйки на земята везните на Темида, трайно и май завинаги потуши този обществен скандал.
Но по-същественото е, че и баретата, и институцията изпълниха ролята си – макар и разопакована кутията на Пандора не беше отворена. Цялата шумотевица “за” и “против” успешно скри съдържанието й. Избухналият скандал около вината на майката сам по себе си се оказа опаковка – втора поред върху действително случилото се в онези дни.
Най-важните въпроси останаха без отговор – “ Кой го случи?” и “Защо?”
Според посветените в драмата истинската причина за трагедията започва от бащата на детето.
Той не беше коректен към жена си. Първо се превъплати в ролята на инициатор на бунта, накрая се прояви като негов пожарникар. Подпечата “вината” на съпругата си, а след време се отметна от думите си.
Такова поведение прилича на гузно. А има ли защо Стоян Терзийски да бъде гузен? Отговорът надали ще стане известен – след сина си и той потъна в голямата, очакваща абсолютно всички ни неизвестност.
.
Но пък съществува отглас, потулен в купища секретни документи.
Таксиджията често-често е пътувал зад граница. Любимият му, неизменен маршрут е бил района на Карибите. Това са архипелази от острови в Атлантическия океан – покрай Централна Америка до бреговете на Венецуела. Тази държава е наблизо до Колумбия – известна с наркокартелите си и коката.
Родителят на малкия Пепи е бил фиксиран от американската служба за борба с наркотиците – ДЕА. Следели са го. Проучвали са маршрутите му. Наблюдавали са контактите му. Било е засечено негово посещение във вила във Флорида, където се подвизаваше Пепи Арабчето – Петър Хранов, наш, роден, добре облечен бизнесмен, бивш кадър на ДС.
БЕЛЕЖКА: По неизказани докрай обвинения за подобни контакти, след посещение в неговата вила навремето изгоря от поста си тогавашната шефка на митниците Елка Владова. В днешни дни пак под международен натиск комисията “Кушлев” запорира имущество за милиони по съмнения за препиране на мръсни пари.
Навремето аз извадих разпечатка на банковата му сметка в „Ситибанк” – Швейцария за почти сто милиона долари, както и снимки от присъствието му на сватбата на дъщерябата на боса на най-големия и кървав наркокартел в Мексико. Този офицер от ДС преди началото на демокрацията създаде в толкова бедното Перу най-голямото казино в Латинска Америка – пералня на родния световен криминален концерн „Мултигруп” и кокаиновите империи в онзи край на планетата (за това разследване в международната ми награда е записано „направено с опасност за живота”.)
Освен с прозрачно като сапфир море, кръшни мулатки и приказна природа, това кътче на планетата е известно с офшорни зони – със стотици банки, които по анонимни сметки препират нечисти пари.
Един от тях е остров Аруба. Стоян, бащата на мъртвото дете, многократно се е отбивал натам – в необясними пътешествия, уж с гадже, но в действителност напълно сам със себе си. Бедният шофьор на такси ги е посещавал като баровец – често-често, въпреки ограничените си доходи, скъпите самолетни билети, високите цени на нощувките.
.
Остров Аруба!?
Името на този земен рай прозвуча за първи път у нас тогава, когато в местен хотел убиха един от бигбосовете на родното подземие – Поли Пантев.
Така хипотезата, че Терзийски е бил куриер точно по тази тънка работа – препирането на наркопарите, намери солидни доказателства. Явно нещо е сгафил – може и да е бръкнал в куфарчетата с пари, да е объркал банкова сметка, да е допуснал някаква грешка. За да го притиснат, отвлекли детето му, но таксиджиите се разшумели и уплашените престъпници му видели сметката, за да не ги опише Пепи после пред полицията.
Може би затова Даниела и Стоян се разделиха. Близките на майката подозираха, че воаяжите на бащата през океана до Карибите и Аруба са били истинската причина за отвличането и смъртта на детето. Според тях има нещо много мътно, тъмно и страшно в тези пътешествия на Терзийски. Роднините не бяха нито офицери от полицията, нито следователи от разследването, нито прокурори на Темида, обаче с интуицията си усетиха вярно нещата.
Затова версията за пореден рунд от гангстерските войни, разтресли страната от края на 1993 г. – началото на 1994 г., през 1998-1999 г., а и след това отново доби плът. Отново се родиха съмненията, че голямата политика е добре омесена с голямата престъпност. Иначе надали някой би вложил такива големи усилия за потулване на случилото заради гол имидж. Надали съдът би си затварял от плътно по-плътно очите, надали един труп би народил поредица трупове.
.
*** Гибелна въртележка ***
Тогавашните войни на мафията и престрелките по “Белите брези” , “Надежда”, пред софийското НДК бяха битки за изместване на наркоканалите от Близкия и Среден Изток с навлизане на тези от Латинска Америка.
От края на 1998-а и началото на 1999 г. до 2004 г. у нас протече обратният процес – колумбийските наркокартели се затиснаха, за да освободят място на талибанските и албански дилъри, опосредствани от старите сирийски, турски, иракски и ирански връзки.
Апотеозът на кървавата вакханалия се развихри през 2001 г. и в дните около смъртта на Пепи. Криминалната хроника и при двете нарковойни изобилства с разстрели, взривявания, опити за покушения срещу водещи фигури от ъндърграунда – от Димата Руснака през Георги Пехливанов и бай Миле до Поли Пантев.
Загинаха и десетки редови “цигулари”. (убийци – жаргон на мафията, б.а.).
Няма съмнение, че грандиозните сблъсъци на подземните интереси както в онези далечни години, така и в близките бяха пряко организирани със съдействието и участието на политическия елит и правителствата, управлявали страната. В том първи на тази книга е подробно разказано за властовите
протекции на премиерите. Но Темида бяга като от огън от такива факти и никога не се сезира за тях.
Навремето загинаха две барети и полицаи от специализирания отряд за борба с безредиците, самоубиха се двамата следователи и прокурора, разследващи най-кървавите сблъсъци пред НДК, “Дружба” и “Белите брези”.
Сега пък си отиде оперативният офицер Зоров, организирал огледа за смъртта на Пепи. Броено време след него към оня свят потегли и подп. Александър Николов – зам.-началникът на дирекцията “Документи за самоличност и гранична полиция” на МВР. Самоубиха и майор Цветан Стоянов от секретно поделение на МНО, подп. Чавдар Стоянов от Първо РПУ в столицата и т.н.
При първата нарковойна загинаха двама иранци – офицери от техните спецслужби и само един чужденец – западняк.
В седмиците около смъртта на малкия Пепи картината беше обърната наопаки – в автомобилите им при взривове изгоряха 4 западни граждани и бе убит само един иранец. Също офицер от разведката им – 35-годишният Масуд Тахради глътна куршума 10 дни след смъртта на Пепи в столичния квартал „Симеоново”.
При първата война беше взривена дискотека “Нерон” – официалния офис на “ВИС”, при втората гръмна взрив в хотел “Амбасадор” – мястото за важни преговори на СИК...
А казват, че историята не се повтаряла. Нима?!
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

7. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 6-ТА ЧАСТ
*** Истината?! ***
− Приключи работата по установяване на съпричастността на две лица – жена и мъж, към извършеното престъпление в София – убийството на 3-годишния Петър Терзийски – заяви в онази драматична вечер полк. Георги Живков, шеф на служба “Полиция” във варненската дирекция на вътрешните работи. – Материалите по работата са предадени на СДВР. Случаят не е наш, техен е!
Имената на двамата заподозрени дори не просветнаха мимолетно като метеори - изгоряха в обществената памет без следа.
Някаква висша сила ги скри от прожекторите на вниманието. Изглежда в тях се коренеше обяснението за бруталния натиск върху Даниела Терзийска, за потъпкването на доказателства, за пряката намеса на правителството, за манипулацията на медиите.
Макар и с половин уста, окръжният прокурор Лъчезар Добрилов уточни, че във Варна няма повдигнато обвинение. Според него същия ден в ранната привечер “лицето” е било разпитано. Разследващите го посетили в луксозния му дом – във Варна. Интересували се от алибито му – по времето на развилия се екшън то е било в София по свои бизнесдела. Завърнало се е в морската столица със самолет след 16.30 часа следобед. За второ лице магистратът не обели дори думичка.
Кои са тези лица, изправили властта на нокти да ги защити?
Жената се казва Катя Асенова Чорбаджийска.
Тя е родом от Дупница.
Популярна е. По своеобразен начин.
В битието от младежките си години е позната като “Сойката”.
Многократно е регистрирана в полицията за сводничество и проституция. Името й е влязло в картотеките и заради “унищожаване на чуждо имущество”. Такава формулировка предполага взрив, палеж или нещо от този род, намекват
посветените.
Прочула се е повече от скандално в малкия град. Може би затова избира анонимността на големия − заминава за Варна. Захваща се с бизнес. Там сполучливо уцелва нова сърдечна връзка. Двамата заживяват на съпружески начала.
“Сойката” е бившата любовница на бащата на Пепи – Стоян Терзийски. Той е бил неин личен шофьор, нещо като бодигард и всичко останало, за което се сещате.
Любовната връзка между двамата е изпепеляваща като в латиноамерикански сериал. Страст и мъка, рози и сълзи се сливат в едно. В духа на най-добрите традиции на жанра “сапунки” феерията е гарнирана дори с почивки по изумрудените острови на Карибите.
Но учудващото е, че в лъчезарните му екскурзии в онзи край на света Стоян е бил сам – без приятелката си! У нас обаче не се е откъсвал от нея. Резонно е недоумението коя е онази “ненормалница”, която би изпратила за своя сметка
гаджето си, и то само, на тамошните брегове – преливащи от разкошни тела на екзотични красавици? Без да му е съпровод!?
Освен това “разтухата” не е била истинска. Тя е представлявала почти светкавични набези – от по два, максимум три дни! Логиката нещо не се връзва, пътешествията приличат на всичко друго, но не и на това, което се твърди, за което се представят.
По-късно сърдечната история нещо се разсъхнала и двамата се разделили. Стоян се сдобил със семейство, Катя – с нов приятел и сякаш забравили един за друг.
Експертите не без основание се питат дали ревността или злобата не са играли фатална роля в случилото се с Пепи?
Обаче съществува едно правило в криминалистиката – в по-сложни случаи, какъвто е този, най-елементарният мотив и първото обяснение за случилото се по принцип са неверни.
Защото злоба и ревност е нямало. Дори и разделени, той е ползвал нейни пари за екскурзиите си. Защото таксиметровият шофьор и впоследствие е летял натам. Някои от пътуванията му са финансирани от Катя Чорбаджийска. За другите е неясно с какви средства си е плащал – собствените му финанси и тези на семейството не стигат за толкова лъскава дестинация. Но същият въпрос може да се зададе и за скъпите нови жилища на бул. “Цар Борис ІІІ” – неговото и на родителите на Даниела, които не са по джоба им.
Съпругата му е била информирана както за тази стара връзка, така и за специалните войайяжи. Сигурно затова в своите показания пред разследването майката Даниела е посочила Катя Чорбаджийска като евентуален организатор и извършител на престъплението.
Разказала е онова, което е знаела. Достатъчно, за да притесни организаторите. Затова ли си отиде от света на живите подполковник Петър Зоров, взел първите показания от нея?
Защото познанието на “лудата” майка е опасност. Трябвало е да бъде елиминирана според онези квадратчета и схеми, показани в парламентарната комисия от бившия съветник в ДАНС. А още по-добре, най-добре да бъде дискредитирана – представена като невменяема. На мъртвите може и да се повярва, особено след смъртта им, но на лудите – никога!
Вдъхновителите на “операцията” са знаели какво могат да загубят. Нишките от Катя Чорбаджийска и другото лице – неин приятел, водят нависоко. Много, много нагоре във висините на бизнеса, политиката и властта!
.
ВЪРХОВЕТЕ
Освен фриволната пеперудка Катя Чорбаджийска, под съмнение за връзка с гибелта на момченцето попадна и човекът, споделящ вечерята и леглото си с нея. Мъжът, с който тя живее, е виден строителен предприемач. Известно е, че
тясно работи с могъщи руски бизнесмени, строящи много хотели и комплекси по крайбрежието. Голям бизнесмен е. Има дялове в десетки фирми по Черноморието и вътре в страната с най-разностранен предмет на дейност.
Атанас Янакиев е бивш военноморски офицер, добре котирал се навремето в службата си. Роднините му са ключови бизнес фактори в новите демократични времена и тясно свързани с поредната трибуквена групировка, базирала се край морския бряг.
Името на Атанас Янакиев старателно беше опазено в скандала. Доказано е, че на същия ден – на 16 март, той е бил в София до ранния следобед. Той е разпитваното “лице” заедно с дупнишката “пеперудка”. Неговото име беше спестено в изявлението на варненския окръжен прокурор.
От разследването намекват за много тесни роднински връзки с единствения българин с чин “адмирал на флота” – Васил Янакиев. Той е звезда от първа величина в МНО по времето на Тодор Живков.
Величина е и сега! В генералското движение – в прочутия кръг-кукловод на българската действителност “Монтерей”.
Бившата барета, сътрудникът на секретните служби, доскорошният съветник на ДАНС Алексей Петров е много близо до него. Толкова близо, колкото е близо и една рожба. Неофициално се твърди, че “обектът – октопод” е негов продукт.
.
*** Режисьорите! ***
... На 10 юни 2010 г. варненското поделение на “Монтерей” поднови сбирките си. Неговите 11 члена ги асоциират с генералския кръг в БСП “Монтерей”.
Кръстник и двигател на този кръг във Варна е именно адмирал Васил Янакиев.
Сред членовете на варненското поделение е генералът от запаса Владимир Тодоров − бивш шеф на външното разузнаване на България. Други членове са Петър Йорданов – бивш конституционен съдия и баща на варненския кмет Кирил Йорданов, ген. Велико Станков, дядо Кирил – Варненски и Великопреславски митрополит, видни бизнесмени, кметове, политически фигури.
Една скоба от наши дни хвърля допълнителна светлина върху случилото се тогава.
През юни 2010 г. беше софийската премиера на книгата “BG афери – Алексей и останалите” Авторката – варненската журналистка Веселина Томова, тясно е работила с “обекта” Октопод – срещу местната мафия и по времето, когато не беше “обект”, а много голям шеф в ДАНС – съветник на председателя му и близък до премиера Сергей Станишев. Впечатленията на журналистката са противоречиви – Трактора й помогнал в разследването, обаче в крайна сметка ДАНС не предприела нищо по-нататък.
На грандиозния прием на издателите в залата на петзвездния хотел “София” присъстваше Цвятко Цветков – бивш заместник-началник на Шесто управление на ДС, ръководил на времето секцията “терор”. Присъстваше Любен Гоцев – генерал-полковник от секретните служби и бивш шеф на разведката,
бивш външен министър в правителството на Андрей Луканов и глава на кръга “Монтерей”. Присъстваха ред звани и незвани ченгета от тоталитарните времена.
Няма съмнение, че многозвездната компания уважи не толкова книгата, може би по-малко или никак – писателката, а за сметка на тях почете най-вече “обекта” – неин герой. Като тях и той беше част от новата вълна, “заслужила” пред демокрацията още с преврата на 10 ноември 1989 г. Беше техният
човек!...
.
Детайлите са дребни, но като късчета от мозайка се вплитат едни в други. Създават цялостната картина. Впечатляващи са мащабите им – от низините на обществото и продукта им – Сойката, до неговите политически висини. В цялото им разноцветие.
Защото се оказа, че освен чудесни връзки и бизнес сътрудничество с червените номенклатурчици от най-висока проба семейството на Катя Чорбаджийска и Атанас Янакиев има не по-малко стабилни контакти и делово партньорство и
със сините демократи. Двамата – Катя и Атанас, се оказаха съдружници с Иван Костовия ресторантьор и банкер Славчо Христов. Те държаха заедно с него приватизирания хотел “Лилия” на “Златните пясъци”. Съдружници са и в други
обекти по Черноморието.
Друг акционер в този съвместен бизнес беше строителната фирма НИКМИ.
Тя също е известна с близостта си до синия Командир – от нея Здравната каса закупи офиса си, фирмата се включи и в други големи държавни проекти за десетки милиони левове като новата сграда на Ръководството и управлението на въздушното движение.
Една скоба е необходима – блокът на бул. “Цар Борис”, (както и почти целия квартал наоколо), в който живеят родителите на Пепи – Даниела и Стоян Терзийски, е дело на същата фирма. Кредитът за жилището им е осигурен пак чрез нея благодарение на финансиралите строителството трезори Първа частна банка и ПИБ (популярна и като Фибанк).
“Недостойно, долно и жалко е, когато една огромна човешка трагедия, потресла цялата страна, се използва за политически цели.... Има вечни ценности. Детският живот е една от тях и никой няма право да се гаври с него. Елементарната истина е, че аз не познавам нито Катя Чорбаджийска от Варна, нито нейния съпруг!” – това заяви ни в клин, ни в ръкав олигарлхът Славчо Христов.
Единствено в България може да се случи това – да делиш и въртиш пари с някого и този “някой” да ти бъде, да си ти остане непознат!
“Непознатата” личност и име на Катя Асенова-Чорбаджийска са фиксирани освен в съвместния им хотел на “Златни пясъци” и пряко – като акционер в трезора на Славчо Христов – БРИБ (сегашна СИбанк на Бойковата приятелка Цветелина Бориславова, б.а.). А тази банка беше супер облагодетелствана от синьото правителство − в нея влизаха сметките на митниците, данъчните управления, социалното и здравно осигуряван, НЕК и какво ли не още.
Катя Чорбаджийска има и друго, далеч по-важно съдружие със синия банкер. Нейното име е записано като един от собствениците в основния акционер на трезора на бившия ресторантьор – “Прайм инвестмънт”. Тази фирма е известна с участието си на застреляния олигарх Емил Кюлев – един от патроните на големия български капитал и личен приятел на президента Георги Първанов. Бившите й ръководители и акционери сега са десни ръце на банкерката Цветелина Бориславова. Между впрочем, в огромния палат на Славчо Христов понякога празнува рождените си дни и самият височайши премиер пожарникар – Бойко Борисов като негов съсед.
Съдружникът на варналиите – ресторантьорът-финансист Славчо Христов също е подозиран в здрави връзки с родните бандити. От негов ресторант – “Рич” навремето потегли с джипа си Младен Михалев – Маджо, за да изпразни цял пълнител от автомат “Калашник” по казиното на Кръстника – Иво Карамански. От този адрес стартира първата гангстерска война. До тези и подобни адреси опря и онази война, която взе живота на невинния Пепи Терзийски.
.
Може би и затова майката Даниела се оказа опасно луда навремето, а впоследствие – само безобидно превъртяла. Лудостта е най-удобния повод, най-безопасния да не се разрови престъплението заради политическата опека, спусната отгоре му както от управляващи, така и от опозиция.
Знаменателно е бизнеспартньорството на Сойката – Катя Чорбаджийска и Атанас Янакиев с червените, с много едри руски бизнесмени, знаменателни са и бизнесконтактите им с политическите и делови върхове на сините. Подобна сплав в днешна България е най-добрата възможна защита. По-здрава е от танкова броня, по-сигурна и от най-доброто алиби. Такова, каквото нищо не е в състояние да разруши.
Дебелите връзки с “червените” наистина опират до самите висини на бившата комунистическа номенклатура. Чудесното сътрудничество с предприемачите от Москва докосват концерна “Нордекс” – визиран от западни медии като глава
на руската мафия и руските тайни служби в Западна Европа.
Варненските бизнесконтакти опират в прочуто трибуквие, софийските – в конкурентното им. Прекрасните контакти със сините демократи внасят своята лепта в неуязвимостта.
Изправи ли се пред всички тях, истината се превръща в повече от жалка просякиня. Тя случайно може да получи грошове милостиня, но не бива и да си мечтае за повече от това. Но пък за нейна сметка опозналите я добиват скъпоценен талисман за вход във властта – за постове, кариера, пари.
На този фон е лесно да те превърнат в пипало на Октопода, пък дори и да си честна и неподкупна барета като Алексей Петров. Но “Pecunia non olet’“ – “парите не миришат”, отбелязал римският император Веспасиан, когато обложил с данък обществените тоалетни.
Не е за чудене, че случаят с малкия Пепи и майката му Даниела го покриха, че го зариха сякаш в ковчег. Не е странно, че след първата смърт последваха нови.
Скандалът покрай отвличането на детето заради евентуални прегрешения на бащата и гафът с убийството можеше за първи път да разкрие истинската физиономия на мафията.
Не на онова пипалце – “обекта” Петров, представено ни за октопод, а лицето на големия, могъщия, управляващия страната – самият, истински Октопод.
.
*** Най-страшното – зад завесата ***
Дори и днес, близо 10 години по-късно след развилата се трагедия, хората не знаят, че майката Даниела Терзийска не е убила рожбата си.
Не се знае, че заподозрените бяха съдружници на най-силните на деня, повече от близки с червената партия, със синята им “конкурентка”!
Не се разбра как са били унищожавани улики и доказателства, как са променяни факти в хода на дознанието и следствието!
Не се подозира, че у нас след като ликвидират детето ти, е напълно допустимо да хвърлят вината върху теб и да те обявят за напълно луд − само и само да не се разбере какво е станало зад кулисите. По това този случай си прилича със случая на сестрите Белнейски, където истината също е стъпкана сякаш от преминал върху нея огромен валяк.
Само в България зловонието зад кулисите на политиката може да е толкова огромно и всепоглъщащо. Дали в едно от нейните квадратчета, в нейните схеми, за които говореше бившият съветник в ДАНС, не фигурираше името и на Пепи Терзийски? Макар и детенце – само на 3.5 години.
.
А може би точно едно мъртво момченце можеше да провокира най-добре гнева и да налее бензин в огъня на гражданското недоволство?
В този втори план случилото се политизира като натиск срещу правителството И ако в битовото разбиране на убийството хипотезите са различни, то в политическия фон отвличането и смъртта са създали удобния повод за атаката срещу кабинета. И за потушаването й, както твърди “обектът”. Разиграната ни чисто криминална сага се оказа подмолна − многопластова, с различни обществени измерения. Тук най-силно изплува името на Алексей Петров.
Според официалната хипотеза Алексей Петров е подръчквал скандала с убийството на детето заедно с хора на бившите служби и продажни журналисти като Боби Цанков.
Навремето кабинетът на Иван Костов се закле, че манифестацията на “бакшишите” и блокадата на парламента е дело на опозиционната БСП. В техните редици бяха забелязани Цвятко Цветков – фактор на “Позитано” и бивш зам.-шеф на Шесто управление на ДС, Тихомир Стойчев – бивш началник
на службата за борба с организираната престъпност по времето на червения Жан Виденов и др. Тогавашният председател на Народното събрание Йордан Соколов заяви, че на площада е имало над 60 агенти на бившите тоталитарни служби. Фирмата на Алексей Петров – “София такси” се посочи като много близка до червения функционер Кирил Желев. Управляващите заявиха, че зад събитията е стоял и Димитър Иванов-Гестапото – бивш шеф на Шести отдел на ДС и човек, съветващ “Позитано”.
Неофициално се знаеше, че Алексей Петров държи пряко в стиснатия си юмрук част от таксиджиите, а чрез приятелката си Ина Павлова – непряко другата част. Тя е сред собствениците на фирма “Такси-С-Експрес” – също сред най-големите в столицата. И тогава, и сега се счита, че Трактора се е опитал
да бламира синьото правителство по поръчка на приятелите си от БСП, манипулирайки шофьорите си.
.
... И като гръм от ясно небе – за благодарност обявения като превратаджия срещу правителството Алексей Петров е произведен от същия този тъмносин кабинет в капитан от секретните служби!
Освен ако е помогнал срещу преврата. Според тази контратеза точно той и силовият му отряд озаптили бунта, прибрали на “тихо” най-буйните шофьори, заплашили останалите с изхвърляне от фирмите и така овладели ситуацията.
Накрая Трактора заедно с криминалистите убедил бащата да повярва на самопризнанията на майката. Те двамата успокоили таксиджиите. За финал “сините” се отплатили на Алексей Петров...
Но защо тогава точно неговите фирми, неговите шофьори обсадиха София и парламента? Защо неговите журналисти раздухаха случая пряко в ефир? Защо неговите подчинени опровергаваха изявленията на властта? Факт е обаче, че също негови подчинени ги потвърдиха!
Подстрекател от една страна, но едновременно с това “спасител на властта” от друга!
Невероятно ли е? – Както се вижда, не!
Парадокс ли е? – Да!
Но в страната на кривите огледала, каквато е България, в страната на паралелните й реалности – демокрация и мафия, илюзорна свобода и фактическа несвобода, всичко се оказа възможно – и невъзможното дори!
.
− Трябва да попитате него защо го твърди. Аз не знам, не правя такава връзка!...
− Помогна ли ви Алексей Петров?
− Нямам такъв спомен – категоричен е бившият министър Емануил Йорданов. – Но сред вас има хора, които са работили тогава, и би трябвало да си спомняте, че аз се върнах през нощта от Белгия и когато пристигнах в центъра на София,
шофьорите още бяха блокирали движението, разговарях с тях може би повече от час и половина и чак след това те започнаха да си отиват. Бяхме уговорили среща с техни представители за следващия ден и така се развиха нещата. Няма връзка с назначаването му.
Но набеденият за “Октопод” я направи. Според него са го назначили в НСС, точно защото спасил правителството от улицата − от оставка под обществения натиск.
Какво целеше това негово внушение? – Цели девет години след случилото се! Тогава, когато вече беше в ареста, тогава, когато написа писмото до председателя на комисията на ДАНС. Онова писмо за “елиминирането” и министър-председателите, които са злоупотребявали с него. Или Алексей
Петров “елегантно” намекна, че има за какво да си отвори устата. И че зад канавата на обикновените криминални събития се крият схемите и квадратчета. Имената…
Сегашната му интерпретация на кариерата вече официализира този факт. Естествено, че Трактора го направи умишлено, със замисъл, макар че разискванията в комисията на парламента и публикациите в медиите го представиха непреднамерено. Логично е да притисне “където и когото трябва” със знаенето си на истината.
Със сигурност мощната организация на ексбаретата е разчепкала до самото дъно цялата история. Все пак дори и най-добрият разследващ журналист не може да се конкурира с нея – по ресурси, по сътрудници, по финансиране, по спецсредства, по обхват. Да не забравяме, че едно от обвиненията към Алексей Петров е за трупане на компромати – хиляди и хиляди папки, снимки и записани разговори в офиса му на басейна “Левски-Спартак”.
Такава информация – дори за това едно-единствено убийство, можеше да помете синята власт, червените й опоненти, балансьорите на Доган и всякаква друга измет, навъртаща се около всички тях.
Най-сетне той е много навътре в нещата. Масовката статисти, участващи неподозирано в спектакъла, се оказа съставена предимно от негови кадри – таксиметрови шофьори във фирмите му. Една от основните роли в драмата беше на човек от нея – потърпевшият баща, призовал колегите си на бунт. Основният свидетел на обвинението срещу майката също се оказа служител на Трактора. За финал призовалият към бунт баща прикани колегите си да се разотидат.
.
Сблъскваме се с поредния лъжлив парадокс. Защото мафията като всеки субект също си има лице. Според нуждите си и когато му дойде времето демонстрира ту анфаса си, ту профила си в манипулацията на общественото мнение. А понякога я наблюдаваме едновременно и с двете й физиономии. Факт е, че управниците ни представиха едно, в действителност се случи друго, на практика съдът резюмира нещо различно, а всички власти досега единодушно премълчаха четвъртото и петото.
Факт е, че онзи конфликт бившата барета парадоксално се оказа и от двете страни на барикадата − на бунтар срещу правителството и на негов поддръжник. Защо?
От онази гледна точка той се превърна в чудесен инструмент на технологията “клин клина избива”.
Понеже големият скандал около смъртта на детето, дозираните разкрития за някаква пристрастност на Темида, както си и беше, маскираха още по-голямата афера с наркотрафик, с операции на секретните ни служби, подчинения им ъндърграунд и връзките му към силните на деня.
Не, не е малко да изореш обществената нива, да засадиш бунт, да посееш съмнения, да потушиш заговор, да укриеш истината. Алексей Петров успя.
За подобни “подвизи” в корумпирано общество като нашето се дават звания. Връчват се награди и медали. С тях се печелят прякорите – например престижния за тези среди “Трактора”. С тях се прави кариерата. И големите пари.
Защото в сценария на представеното като битово престъпление са написани истинските мотиви за отнемането на живот, опиращи до най-високите върхове на властта и политиката, до най-големите низости на управляващия България елит.
Защото около телцето на това детенце се завихриха всякакви страсти, посипаха се нови трупове, беше манипулирана безочливо Темида и бяха укрити действителните убийци, мотивите им и всичко онова, което е в дъното на тази зловеща история.
По този белег житие-битието на Алексей Петров като две капки вода си прилича с кариерата на бившия му съдружник Бойко Борисов: да заслужиш с цената на всичко, дори и със стойността на създаден от самия теб компромат срещу себе си.
В загадката на тази смърт се крият движещите сили на родната действителност. Крие се обществената драма. Крие се и нова смърт.
В нейния пъзел се зараждат кариерите.
Той парафира възхода на Трактора – на Алексей Петров.
Май тази смърт му го осигури!
По безапелационен начин!
.
*** “Матрьошката” ***
Разказът за убийството на Пепи Терзийски наистина понатежа.
Но той е символен за начина, по който се прави, създава и функционира властта у нас. Той е показателен за механизма на фалшивата ни демокрация – според онова знаменито изречение на нациста Гьобелс за частта от истината като най-добрата лъжа.
Тази история се оказа повече от многопластова – закрита с безчет завеси. Като дървените кукли “Матрьошка” е – от всяка отворена поредна кукла изскача нова и така, сякаш до безкрай.
Този “безкрай” е истинският, опазен в секретност, сензационен, скандален неин финал. Заради него всъщност се изигра целият кървав спектакъл.
*** Първият му акт е семейна драма – луда майка, мъртво дете.
*** Вторият е криминално престъпление – укрито от Темида.
*** Третият е всепозволеността на силните на деня – елиминиращи разследването, за да не се докосне до техни тайни връзки и съдружия.
*** Четвъртият е поредната наркоафера и рунд от разчистването на сметки в гангстерски войни, поръчани от политиците.
*** Петият е опит за бунт срещу синьото правителство – провокиран от червените.
*** Шестият – май бунтът си е поръчан от самия кабинет, щом основният му организатор е отличен с благодарности.
.
Но щом е така, трябва да има и седми акт в спектакъла!
Зад него са най-зловещите тайни на елита ни. Те са истинската причина за странностите, за парадоксите, за лъкатушенията в тази история – от едно семейство до подземието на престъпността, от нейните катакомби – до светлите партийни простори, от наркотрафика – до управлението на държавата.
Защото сърцето на многопластовата разиграна драма е в международната политика. Зад него е разминалият се сякаш по чудо световен скандал, който можеше да изконкурира онзи с участието на България в атентата срещу Папата.
Защото надали правителството щеше да се сбогува с властта заради протеста на няколко хиляди граждани, па били те и напористите таксиджии. Благодарността за овладяване на онзи митинг едва ли можеше да се превърне в ракетата ускорител, изстреляла във висините на секретните служби “обекта” – Октопод.
Така ни го представиха. Обективистично – от две различни гледни точки. Кой която си хареса, кой която си избере… Но и двете манипулиращи, подвеждащи.
Истинска оперета! Занимателно, но недостоверно либрето.
Трябва да е имало и нещо друго...
.
− Тази история пред парламента с таксиметровите шофьори беше класическо мероприятие, организирано от Държавна сигурност – припомня си синият ген. Атанас Атанасов. – Там има много неизяснени неща и никой впоследствие не се хвана да ги изяснява.
Наистина има. Купища са неясните обстоятелства.
− Аз помня този ден по едно друго обстоятелство – продължи бившият шеф на Националната служба за сигурност. – Това беше денят, в който аз бях на доклад при външния министър Надежда Михайлова и него ден беше извикан във външно министерство тогавашния руски посланик и му беше заявено, че трябва трима дипломати на руското посолство да напуснат България!
Паметта хем го подвежда, хем – не.
Факт е, че тези дни са знаменателни и с този повод. Той е съвсем конкретен: шпионската дейност на о.з. полк. Яни Янев и Лиляна Гешева – негова приятелка и служителка от секретното деловодство на Министерството на отбраната.
Те са предавали на Москва поверителни данни за България и за взаимодействието ни с НАТО. Задържани са на 6-и март 2001 г. заедно с уличаващи ги документи с грифове за класифицирана информация.
С тях са контактували и взимали сведенията военният аташе Ломакин, помощникът му Власенко и съветникът Борис Смирнов. Той е поддържал връзки и с о.з. ген. Тодор Бояджиев по изграждането на съюза и партията на тракийските дружества и бежанци у нас.
Родният генерал е бивш резидент на разузнаването ни в САЩ. Самият Ломакин му е нещо като колега. Заслужил е репутацията на “специален” човек – за шпионска дейност е бил обявен за “персона нон грата” в Полша и изгонен от страната.
Яни Янев и Лиляна Гешева бяха засъдени година по-късно. Строгата родна Темида първо им даде съответно 3.5 и 4 години затвор, а за финал на 30 юни 2009 г. (25 юни по др. данни – б.а.) Върховният касационен съд с решение № 522 ги оневини напълно след 8-годишна съдебна сага. По не(известни) причини текстът му не можа да бъде издирен в електронния архив на институцията.
Обаче българската дипломатическа нота за руските дипломати е връчена на посланика Владимир Титов на 19 март 2001 г. Протестът е по-рано – на 16 март.
На пръв поглед събитията са различни, причините – също. Съвпадението на дипломатическия скандал с убийството и протестите пред парламента прозвуча хем случайно, хем преднамерено. Зависи кой и как го тълкува – с или без
предубеждение, за какви цели и идеали. Но едно е сигурно – падналият сякаш от небето прецедент за вълнение е бил използван от добре по-добре! И тук се мярка фигурата на сегашния нашумял “обект”.
Ала при внимателен анализ се вижда връзката. Затова ген. Атанас Атанасов подсъзнателно ги обвърза, бъркайки датите и считайки, че са в един и същи ден. Защото е логично когато сините управници гонят руски дипломати, червената опозиция да организира комплот срещу правителството.
Все пак нотата може да е била оповестена на 19 март, но със сигурност е обсъждана, консултирана и решена дни и седмици по-рано.
.
В случая една ремарка ще бъде полезна.
Твърди се, че зад протестите около смъртта на Пепи е стоял и изгонения от страната Дениз Тюркмен.
Той е гражданин на Сиера Лионе, Грузия, Словения, Ирландия и господ знае на какво още. Истинското му име е Дмитрий Юревич Цхондрия, грузинец е, бивш гражданин на СССР, гражданин и на България. От 1984 г. е у нас, назначен
е за служител в органите на МВР.
Фамилията Тюркмен е взел в знак на уважение към тъста си – Исмет Тюркмен Шабан. Чужденецът – българин, отдавна живееше у нас. Дениз беше женен за дъщерята на Шабан.
Брат й Фатик се водеше за нещо като “капо ди тути капи” на мафията – поне до разстрела му. Самият баща – кюрдът сириец, се считаше за родоначалник на търговията с наркотици и амфетамини под държавна закрила и беше много голям оръжеен търговец и контрабандист. Той се подвизаваше като агент на ДС и много отговорен фактор в “Кинтекс”, занимаваща се с нелегалния транзит при социализма. Беше личен приятел на Тодор Живков, а синът му – на Евгения и Владко Живкови. (за тази галимация фактите са посочени в том 1, б.а.)
.
*** “Балета” ДАНС ***
Дениз Тюркмен беше прогонен от България по времето на драмата около Пепи Терзийски − в началото на март 2001 г. заедно с още 4 души, сред които и Владимир Тутберидзе. Обвиниха ги във връзки с мафията, трансфер на наркотици и хора през границите, контрабанда с оръжие, заговор за убийство на грузинския президент Едуард Шеварнадзе.
Тутберидзе беше съпруг на Светлана Шаренкова. Тя е завършила в Москва, шеф е на “Българо-руския информационен пул”, на в. “Русия днес”, зам.-председател на Асоциацията за дружба с народите на Русия, председател на Форума за бизнес-сътрудничество с Русия.
Шаренкова е съдружник и много близка с Димитър Иванов-Гестапото – бившият шеф на Шести отдел на ДС, забелязан в тълпата протестиращи таксиджии пред парламента и съветващ “Позитано”. В началото на юли 2010 г. тя връчи на президента Георги Първанов почетния знак “Стефан Стамболов” на Института по теория и практика на лидерството, чийто председател е същият Димитър Иванов.
Въпреки че навремето беше екстрадиран от България, само след година Тутберидзе се завърна отново. Заповедта се оказа отменена − тихомълком.
Грузинецът се разведе цивилизовано със Светлана Шаренкова и заживя на семейни начала с Ана – дъщерята на видната социалистка Нора Ананиева. Ана беше началник на кабинета на ексвъншния министър на Сергей Станишев – Ивайло Калфин.
Наскоро излезе разследване, в което се твърди за подкуп от четвърт милион евро, даден от грузинците. Той е бил платен на висшестоящи служители от “балета” – т.е. на ДАНС, както в ъндърграунда наричат агенцията. Обаче според ежедневника началникът й Петко Сертов не се бил облажил от парите, а намазали посредниците по веригата.
Екстрадацията е била отменена от “най-високото място” – не в българското ФБР, а извън него, носи мълвата. Възможностите са едва две: и двете с адреси един срещу друг – президенството и Министерския съвет на бул. “Дондуков” в столицата! А възможно е да е само една – обединила двете!
Дениз Търкмен, Тутбаридзе и прочие международни мафиоти недолюбваха бившата барета. Някъде, някога, по някакъв повод интересите им се бяха кръстосали на живот и смърт и те загубиха играта.
Някога ли – да, на онази сакрална вече дата 16 март 2001 г., когато беше удушен Пепи, но всъщност се размерваха доставките на наркотик и оръжие.
След отмяната на екстрадацията им участта на съветника на ДАНС беше предрешена.
Дни преди освобождаването на Алексей Петров от поста му в Агенцията за национална сигурност изгоря къщата на Светлана Шаренкова. Ден след напускането му от ДАНС на 31 август 2009 г. – на 1 септември 2009 г. братът на неговия съсед, приятел, защитник и бишв главен прокурор Никола Филчев, е бил прострелян във Виена, заклеха се чудесно информирани личности. Колко много съвпадения. Каква поръчкова случайност!
.
Но дори и тази скандална история не е цялата истина!
Защото в уж последната кукла “Матрьошка” от тази история е вградена още една.
Смразяваща кръвта. Сякаш забрадена с шамия – заради симпатията си към фундаментализма.
Тя е последният отговор на въпроса “защо”!
Шабан, Фатик, Тутберидзе и неговите грузинци имаха прекрасни контакти с военния аташе на Москва Владимир Ломакин. Макар и нераздухан, макар и прикрит, скандалът с печалния финал на дипломатическата му кариера в Полша беше свързан с контрабанда. Особена – на спецпродукция.
Ломакин не случайно беше обявен за “персона нон грата” у нас в дните около смъртта на малкия Пепи.
Той е онзи Ломакин, когото западните разузнавания подозираха, че е продавал оръжие и ракети!
Български и руски!
На “Ал Кайда”!
Джеймсбондовците и Шерлокхолмсовците откриха кипърска офшорка, в която имало сертификат за сделката с оръжието, попаднало в най-известния терорист и фундаменталист в света – Бин Ладен. Там се намери документ, носещ подписа на о.з. Христо Станимиров – по онова време началник-щаб на военноикономическия блок на МНО. Фалшив – заклеха се управниците ни...
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

8. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 7-МА ЧАСТ
Синьото правителство спаси през март 2001 г. грандиозният межународен скандал не заради кървавия водевил и оперетъчната драма с опита за “бунт” срещу себе си, който разигра. На 17 юни бяха парламентарните избори – знаеше се, че вместо амортизираните кукли на власт ще дойдат нови – царските.
На Запад бяха склонни да изчакат, вместо да гърмят на поразия и както се казва – за тоя, дето духа.
Но и екипът на НДСВ – уж техни слуги, се оказаха марионетки на други, враждебни на Европа и САЩ кукловоди. Знае се, че умните се учат от грешките си, а глупавите ги повтарят. НДСВ се показа като глупак – изпробва отново познатата схема – стаф, оръжие, пари…
На 21 октомври 2002 г. резидентурата на ЦРУ в Дамаск съобщи във Вашингтон, че през Сирия ще премине партида българска специална продукция, предназначена вероятно за Ирак. Част от партидата е пропусната. Анализаторите стигнаха до извода, че старият канал от пролетта е възобновен.
Две седмици по-късно от американското разузнаване информираха за случая българските специални служби, които “поеха” щафетата. Очакваната реакция не дойде.
На 11 ноември, неделя, в Белия дом шефът на ЦРУ Джордж Тенет вече е информирал президента Джордж Буш, че България отново изнася за Ирак военна техника, категорично забранена от действащото на ООН ембарго. На 12 ноември скандалът се разрасна с пълна сила и нови подробности – Включително за ембаргови пратки към Судан и Сомалия, откъдето те директно отиват в ръцете на талибаните и “Ал Кайда”.
Схемата проработи и при царското управление. Оказа се, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.
.
Играчите са същите.
Проверката показа, че регистрираната във Вашингтон фирма “Родеос инвестмънт”, с която военните заводи “ТЕРЕМ” е спазарил сделката, вероятно е фантом. Нейният представител у нас Михаил Георгиев е служител на пловдивската фирма “Полдис”. Именно “Полдис” още на 18.06.2002 г. е сключила договор с “ТЕРЕМ” за “редуктори”. (оръжието е така описано в документите, б.а.)
“Полдис” е регистрирана през 1997 г. Ден по-късно Софийският градски съд регистрира втора фирма с подобно име − “Полдис-С”-ЕООД. Собственикът й е “Джеф корпорейшън (Сайпрус) Лимитед”, което се управлява от същите лица, които ръководят и първата фирма с име “Полдис”.
На 2.04.2002 г. фирмата става съдружник с оръжейната “Делта-Г” на Николай Гигов (президента на футболния отбор “Локомотив – София” и племенник на Андрей Луканов). Общата фирма между Гигов и скандалната “Полдис” е “Алитас”. Тя се ръководи от зам.-военния министър в кабинета на червения Жан Виденов полк. Димитър Митков.
Димитър Митков е зам.-военен министър и на синия Иван Костов. Не се чудете дали е едноименик – същият е. Той е бивш служител на Разузнавателното управление на Генщаба според Комисията по доситета и сегашен служител на олигарха Николай Гигов. В схемата участва и бившия шеф на военния завод “ТЕРЕМ” – също син, о. з. полк. Светлин Тодоров. Зад сделката стоят и бивши генерали. Симеон Петковски е генерал на ракетните войски при социализма, зам.-министър на мултигруповото и ахмеддоганово правителство на Любен Беров, зам.-министър на синьото на Иван Костов и министър в царското на Симеон. Сред шефовете е на Съюза на бившите командоси, в който ключова фигура е Алексей Петров. Преди няколко години получи висок руски орден – “Глобална сигурност” на свързаната с КГБ и наследниците му Академия на науките по комплексна сигурност. За скрита руска колония, каквато е България, кариерата му при различните партийни цветове е напълно обяснима.
Другият генерал – Кирил Мазнев, е бил сред ръководителите на ДС при социализма. При капитализма оглавяваше военноикономическия блок на кабинета на Иван Костов. Сега, при афиширащия се като “антикомунист” Бойко Борисов е началник на програмата за офсетни сделки (доставка на оръжия) в Министерството на отбраната. В схемите участва и полк. Христо Станимиров. Това е онзи Станимиров, чийто подпис – фалшив според България, откриха на спецификациите при първия износ на оръжие и ракети, когато се разигра историята с малкия Пепи Терзийски.
Държавата побърза да си измие ръцете въпреки висшите й сановници, замесени в аферата. Кабинетът все още не знае дали държавната фирма “ТЕРЕМ” не е офшорка, регистрирана на Нидерландските Антили (острови в Карибите), съобщи по този повод близо година по-късно правителствения говорител Димитър Цонев.
Има и нещо, което и в тази история беше спестена като дълбока, съкровена тайна на големите играчи. В скандала участваше и скъпоценният кръг от фирми, наречен “Сапфир” – най-засекретената и мощна икономическо-финансова групировка в страната, която монтира и демонтира всички български премиери във и извън креслата им. Дори и сегашният Бойко Борисов. (вж. “Либийска връзка” от същия автор”, бел. ред.)
“Прогрес” обаче имаше. Този път скандалът се размина без трупове, без спектакли с опит на преврат на “червените” срещу “сините”, на тях общо – срещу “жълтите” или на всички тях – срещу самите тях.
Не се издириха и “луди” майки”, удушили децата си. Не загинаха толкова хора. Имаше “схеми”, но ги нямаше “квадратчета”.
Все пак предстоеше приемането ни в НАТО.
Тези ракети, това оръжие, тези “редуктори” и друга “техническа спецификация”, за които стана дума, се купуваха с пари.
Ужасно много пари! Толкова много, че единствен надежден извор за тях бяха наркотиците. С парите от тях се финансираше доставката на оръжието за бойците на терориста Бин Ладен, за талибаните в Афганистан, за режима на иракския диктатор Саддам Хюсеин.
.
Фантазия? Не!
Седмица преди отвличането и убийството на малчугана Пепи Терзийски – на 9 март 2001 г. в хотел Сонеста на остров Аруба “гушнаха в розите” – застреляха Поли Пантев.
До остров Аруба пътуваше с парите на Катя Чорбаджийска бащата на убитото детентце Пепи – куриерът Стоян Терзийски. Куриерът, който можеше да разкаже много за лицата от Задкулисието. И който пожертва съпруга и син като предупреждения да мълчи за страх от собствения му живот.
Изгоненият от страната ни Дениз Тюркмен също беше обвинен в трансфер на наркотици.
Малкият Пепи беше убит. Общественият бунт около смъртта му, свързан с одисеята на руските “спецдипломати”, укри скандала около тях, послужи за алиби на замесените в голямата нарко-оръжейна афера, покри връзките с фигурите от ъндърграунда като Поли Пантев и оневини за пред света родните елити и производното им правителство.
Защото точно Поли Пантев по поръчка на властниците задигна 600 килограма кокаин от латиноамериканските картели и от тяхно име ги изтъргува в чужбина с посредничеството на фундаменталистките емисари. С парите от продажбата бяха платени ракетите и оръжията. Смъртта на мафиота доизпра операцията и гарантира неуязвимостта на замислилите я.
Убийството на детето, противоречивите версии нашумяха в медиите като предпазна мярка – ако все пак истинският скандал се разшуми. Атаката на таксиджиите, организирана от “червените” срещу съдружниците им от “синия” им кабинет изми имиджа му пред западните партньори – обвиняващи го в негово покровителство и съучастие в нарко- и оръжейните сделки. Изгонването на руските дипломати заби последния пирон, който закова тази илюзия. За повече убедителност с лявата ръка беше подготвен комплот като алиби, с дясната – беше париран, преди да застраши собствената сигурност на управниците.
Трупове!
Замазване на случилото с цената на всичко. С нови трупове!
Наркотици наред с кръвта. Мръсни пари редом с наркотиците!
Ракети за непопулярната все още “Ал Кайда” в дъното на тази история...
.
С нея ли шантажира “обекта” арестувалите го? С нея ли заплаши съратниците си? На нея би се позова за “злоупотребите” на бившите министър-председатели? На нея ли бяха посветени квадратчетата и схемите с дискредитиране, а ако се наложи – и “елиминиране” на потенциално опасните?
Но какъвто и да е бил, за какъвто и да се е мислел, Трактора си остана един най-обикновен “бушон”. Вярно – за многократна употреба. Но рано или късно те също прегарят. Каквото и да говорят, колкото и да плашат – те, бушоните,
не знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора – там горе, на върха, животът им е предопределен – все по-надолу в калта.
“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”, пише в Библията – “Евангелие от Йоан (8:31-32).
“Обектът” я знаеше. Но тя не го направи свободен.
Остави го зависим дори и назначен като дребен кукловод. Компенсира го заради това – създаде го от богат по-богат. Излъга го с измамно могъщество. До онзи момент, когато истинските кукловоди, произвели поредната си кукла-кукловод, я разжалваха отново в обикновена кукла.
На 10 януари 2010 г. арестуваха милиционера-сержант, баретата-старшина, сътрудника на спецслужбите, съветника на ДАНС, едрия бизнесмен, застрахователя, видния общественик, надзорника на пенсионното осигуряване, преподавателя, доктора на науките Алексей Петров. Човекът – определял,
чертал, манипулирал, погубвал съдбата на други “обекти” се превърна – неочаквано за него в “обект”.
Въпреки че беше, че се мислеше, че го мислеха за Октопод.
Истината ще ни направи свободни!
Опознахме ли я наистина?
Някога ще ни освободи ли?
.
И ВСИЧКИ ВКУПОМ СЪГРЕШИХА
− Това звучи смразяващо!
Репликата е на Емануил Йорданов – шеф на МВР по времето на тъмносиньото правителство на Иван Костов.
Не му се вярва, че го питат за това. Мълвата носи, че Трактора го е изнудил и така получил назначението си.
Вътрешният министър е подписал заповедта за капитанската длъжност на Алексей Петров на 5 май 2001 г. Запаснякът, захвърлил, поне официално пагона 9 години по-рано – през 1992 г., се сдобива с цяло съзвездие звезди. От прост изпълнител, излязъл в пенсия, се издига до водещ резидент. Официално се води на длъжност “експерт” като кадрови офицер в звено “Оперативно внедряване”.
− Аз съм работил пряко единствено с ген. Атанасов, нямах никакъв контакт със служителите. Не мисля защо отсега трябва да съжалявам. В крайна сметка аз съм се доверил на служителите си. – изми ръцете си Емануил Йорданов.
По думите му, ако е имало проблем с определени служители, то следващият, заел поста след него е трябвало да уволни хората. По стара българска традиция първо се уволняват последните назначени от министъра, изтъкна още ексдържавникът.
“Мимето”, както го наричат в някои среди, се гънеше, кълчеше и усукваше на въпросите като на кол. Но и за редица други висши държавни сановници подобно поведение е повече от познато.
Но следващият министър – Георги Петканов, също не го уволнил. Не го е свършил и наследникът му Румен Петков.
При него Трактора дори е повишен – през 2007 г. получава ранг “разузнавач”. Накратко – всички са знаели за “проблема”, но всеки си измива ръцете с поредния си наследник във властовото кресло.
− Моята роля е на измамения! Излъгаха ме! Това е една много успешна операция на бившата Държавна сигурност, която е успяла да внедри в тогавашната НСС една спяща клетка, която впоследствие, както видяхме през 2008 г. беше активирана.
Изявлението е на ген. Атанас Атанасов. Той е бивш шеф на Националната служба за сигурност (контраразузнаването) в правителството на Иван Костов и депутат от неговата партия. Позата му е на сгафилия, виновният – Алексей Петров е получил щат точно в неговата служба. Не е възможно да не е знаел биографията му, да не се е запознал с досието му, да не е направена проверка, както го изискват регламентите.
− При правителството на Иван Костов поради определена оперативна необходимост трябваше да постигна определи статуси в цитираните търговски дружества и “Кремиковци” – заяви Трактора на заседание на съда по повод връзката си с редица фирми и обвиненията за източването им. – Налагало ми се е външно с поведението си да създавам някакви съмнения, за тях обаче съм разговарял с г-н Иван Драшков! – добави той, визирайки бившия шеф на НСС, след това зам.-председател на ДАНС, с когото е в явен конфликт. И изтъкна, че за тази си работа е награждаван с почетен знак на МВР.
Какво толкова трябваше да скрие Атанасов, че стигна дотам публично да се самокритикува, да си “признава”, че е глупак? В духа на най-добрите социалистически традиции генералът зае позата на матроса пред амбразурата, който закрива с тялото си другарите си от “вражеския огън”.
Тези “изповеди” на отговорните фактори се родиха след три месеца мълчание, отричане, увъртане, полупризнания. За да се самобичуваш така, след като си отричал до последно, сигурно има много важна причина.
− Алексей Петров беше назначен през 2001 г. на т. нар. щат за оперативно внедряване – твърди генералът. – Това са служители, които нямат определени качества, които имат редовите служители. Те нямат никакви документи или други знаци, с които да се легитимират публично, защото те трябва да пазят тайната, че имат такова качество – нямат карти, нямат знаци, нямат нищо. Второ, нямат работно място. Те не могат да влизат в службата, нямат кабинет, телефон и т.н. И най-важното – нямат заплата!
Но фактите сочат, че Трактора е притежавал карта. Влизал е и излизал от сградата на Националната служба за сигурност (НСС) на бул. “Черни връх” по всяко време, когато си пожелае. Дори е приемал гости там – посещенията им са записани в дневника, който се води според инструкциите. Имал е достъп до секретната информация. Получил е и сертификат от ДАНС за правото да работи с нея.
.
Накратко – вместо да е нещо като Агент 007, Рихард Зорге или Мата Хари, той открито е демонстрирал и “респектирал” с длъжността си.
Според наредба от 2003 г. служителите на прикриване се водят на заплата, а конкретните задачи и дейности, които те изпълняват, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай. Костовият министър Емануил Йорданов обаче не е направил това. Царският Георги Петканов – също.
Затова всички се кълнят, че Алексей Петров не е получавал заплата! Припява им и бившият син шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. Според техните твърдения едрият капиталист май ще се окаже по-праволинеен и от най-убедения комунист – работил е безвъзмездно за светлото настояще и още по-светлото бъдеще на страната.
Генералът, опитвайки се да се оправдае, без да иска посочи още нещо:
− За офицерите на прикритие няма възможност да се разпъва т. нар. чадър, защото данните за тях не се отлагат в оперативния отчет и това означава, че всяка служба би могла, ако получи данни за този човек, че извършва престъпление, да го разработва и никой не може да го прикрие!
Обаче Алексей Петров не е разработван, макар че днес го сочат за подземен Октопод. Отговорът по-скоро трябва да дадат политиците, отколкото родните джеймсбондовци.
Защо?
... На 3 юни 2010 г. трябваше да се състои заседание на парламентарната комисия за контрол на ДАНС в парламента. За пореден път депутатите щяха да бистрят живота и делата на Алексей Петров. Щяха да търсят отговор на въпроса кой го назначи като агент и офицер под прикритие, кои го преназначаваха – поредни шефове на служби, сменящи се министри, наследяващи го правителства...
Темата е повече от парлива. Интересът към нея – огромен.Не е за вярване, но заседанието на комисията пропадна поради липса на ... кворум. Поискалите да научат истината единодушно се дръпнаха като опарени от нея.
.
Но кадровикът на бившата Национална служба за сигурност Петър Петров я разказа.
След като Алексей Петров е прострелян (при покушението срещу него пред басейн „Спартак”, бел. ред.) той всеки месец е представял болничен лист. Това попречило да му бъде връчена заповедта на министър Георги Петканов за освобождаването му от длъжност.
− Това според мен не е много нормално. Един човек не може да боледува 5 или 10 г.! – резюмира живата история на НСС в последните години.
Учудващо е, че той произведе сензация, на която никой не обърна внимание!
За агент под прикритие болничен лист не може да се изиска, не може да се получи, не може да се уважи. Шпионинът в подземния свят няма работно място, не спазва работно време, не посещава секретни служби, не поддържа официално никакви отношения с нея, иначе незабавно би бил разконспириран.
Медицинското носи редица белези, които незабавно биха го разкрили кой е, какъв е, от коя служба е.
Най-сетне Здравната каса не би могла да признае подобен болничен лист по никакъв начин. Причината е проста – в нейните регистри Алексей Петров би трябвало да фигурира като честен частник, плащащ си сам осигуровките си вместо като служител на когото и да било, камо ли пък на държавата, камо ли пък на секретна служба в МВР!
Болничните листове означават само едно – ексбаретата е била на щатна, официална, добре заплатена и осигурена с протекции длъжност в НСС. И кадровикът на контраразузнаването го потвърди:
− Аз бях извикан от Атанас Атанасов и ми беше казано, че има решение на ръководството на службата Алексей Петров да бъде назначен за офицер! Преди това Алексей Петров е бил служител на МВР с добра атестация за работата си.
Никой не забеляза и втората сензация в това изявление на Петър Петров. Може безусловно да му се вярва. Той е архиварят й, съхраняващ досиета на контраразузнавачите и агентите на тайната централа. Работил е там от 1997 г. до 2003 г. Факт е обаче, че Трактора е напуснал системата на МВР още през 1992 г. Но според кадровика пък е имал атестация непосредствено преди да бъде назначен отново.
______________________
По всичко изглежда, че макар отивайки си от системата на сигурността, “нелегално” е останал в нея – факт, който и сега управниците продължават да крият. (Бел. от днес: напусна я едва с убийството му онзи ден)
______________________
Изглежда рапортът за напускане е бил първата крачка към легендиране на офицера под прикритие – вътре в страната. И не само там, а и извън нея!
Това е най-последният, най-скритият, зашифрован абзац от книгата на тайните, започнала с убийството на малчугана Пепи.
Този абзац дава отговор на въпроса защо всички излъгаха, че Трактора е бил под прикритие след второто си назначение.
Защо упорито се кълняха, че не е получавал заплата! Защо заблудиха публиката министър Емануил Йорданов, министър Георги Петканов, министър Румен Петков, ген. Атанас Атанасов, ген. Иван Чобанов...
Може да съществува само един-единствен отговор – фантазиите за “прикритие" официализират престъпната биография на Трактора като служебен ангажимент, като поръчана му специално държавна задача. Политиците и държавниците негласно го оневиняват, амнистират го под сурдинка, така да се каже!
Затова не е парадокс, че “агентът на прикритие”, а всъщност легален кадрови офицер официално е бил награден с почетния знак на МВР. Внедрените в престъпните организации ченгета никога не ги отличават служебно – благодарностите идват едва след завършване на задачите им. Правилото е просто – колкото по-малко шум се вдига около тях и колкото по-малко хора знаят за истинската им дейност, толкова животът им е по-съхранен.
Но е парадокс, че по същото време, когато са награждавали “нелегалният” агент Алексей Петров, официално са го уволнявали като напълно легален офицер! Изглежда едната ръка на министерството е подписала едното решение, а другата ръка – другото.
Петър Петров обясни и тази процедура. Би трябвало да има предложение от директора на службата, подчерта той и уточни, че когато Алексей Петров е предложен за награждаване, ръководителят е ген. Иван Чобанов. “Аз такова предложение не съм виждал!”, каза шефът на човешките ресурси в МВР и допълни: “Няма практика да се награждават служители без предложение.”.
− Участието на Алексей в работата на службите е твърде скромно! – твърди поредният бивш началник на НСС – ген.Чобанов. По въпроса за наградата сви рамене вместо коментар – предпочете да замълчи. Колко услужливо, а потрябва ли, и неуслужливо нещо е паметта!
Един детайл прави впечатление. Излюпеният светкавично генерал Чобанов е социолог по образование и доскорошна професия. Любопитно е къде е работил, преди да отиде в системата на МВР? – Надали ще познаете! – Мястото е фирма “Ипон” на Бойко Борисов.
Прав е кадровикът, като смята, че най-вероятно наградата е била предложение на вътрешния министър или на главния секретар на силовото министерство (Георги Петканов и съответно Бойко Борисов).
От политическия връх погазват правилата и вероятно затова ген. Иван Чобанов също ги нарушава:
− Ако за вас Алексей Петров е Октопода, тогава за мен Алексей Петров беше капитан Петров, а капитан Петров бяха много. Сега не мога да си спомня всичко с подробности – твърди той, бягайки от конкретиката.
Чобанов обясни, че по негово предложение е имало заповед за съкращаването на капитана, но поради “правнотехнически особености” не са успели да я изпълнят.
Излъга – идеята не е негова, а настояване на министър Георги Петканов.
Документът е издаден на 28 януари и е записал “считано от 1 февруари 2003 г.”. Допуснат е малък гаф – този ден е събота, но нейсе. Официалната причина за уволнението е реформата от 2002-2003 г. и намаляването на щатовете. Издадена е и втора заповед на 26 март 2003 г.. Тя също остава неизпълнена. В нея е уточнено, че влиза в сила, когато се връчи лично. А през това време Алексей Петров се води в “дългосрочен законоустановен отпуск по болест”.
По думите на Чобанов: “Алексей Петров не е бил уволнен, тъй като е имало друг свободен щат – “явния” щат, на който обаче не е бил назначен.” Така “ювелирите” от службите съвсем се оплетоха в обясненията си – официалният щат няма нищо с конспиративния, ако първият се пипа и реже – вторият се пази като зеницата на окото.
− Единствената правна възможност беше да го преназначим на явния щат. Ако ние не го направихме, съдът щеше да го направи, тъй като Алексей Петров тръгна да ни съди тогава! – кълне се бившият шеф на НСС.
Невъзможно! Ако е вярно, че е бил служител под прикритие, съдът би трябвало да му отхвърли иска като лице, нямащо официални трудовоправни отношения с МВР. Не е получавал и заплата, както твърдят или лъжат нагло шефовете му. Нямало е как да докаже, че е от службите, че те са го уволнили, щом е бил агент под прикритие! Легендиран като честен частник!
Какво е ставало зад кулисите, и Господ надали знае. Но е известно, че тогавашният главен секретар Бойко Борисов и тогавашният министър Георги Петканов не се долюбваха, правиха си кални номера и всеки се опитваше да отсвири другия като първа цигулка. Царският ексминистър обаче се оказа ужасен от перспективата да бъде произведен за герой срещу Октопода. Георги Петканов обяви, че не е издавал такава заповед. Той попита дали властите са показали официално подписан от него документ и посъветва да бъде изискан.
− Вие решавате на кого да имате вяра!
Ако е прав, то никаква заповед за уволнение никога не е имало! Сегашният конституционен съдия не отговори на въпроса какъв е интересът на ДАНС да заблуждава по този казус. Днешният премиер пък въобще не коментира обвиненията срещу него за назначението на Алексей Петров.
Така казусът на ексбарерата се превърна в нещо като въртележка – не е бил нито съкратен, нито назначен, хем е уволнен, хем отличен в интерес на работата.
Полуофициално Трактора останал “висящ на някакви резервни щатове”. Министърът Петканов не е реагирал заради неизпълнените му заповеди. Сигурно е съвпадение, че в днешни времена синът му работи в структурите на Алексей Петров. Петър Георгиев Петканов е посочен като лице за контакт в Регистъра на финансовите институции на БНБ.
Фирмата “Голд лизинг” е част от “Лев Корпорация”, чийто основател е бившият командос. Дружеството се занимава с лизинг и сублизинг на леки автомобили, предназначени за таксиметрова дейност. Извършва и маркиране на автомобилите при застраховка.
Не е реагирал и главният секретар Бойко Борисов. Да предположим, че е от човешко съчувствие към бившия му съдружник и колега-каратист. Да кажем, че е простил на подчинения му началник на НСС неизпълнената заповед за
уволнение. Все пак е кадър на неговата “Ипон”. Да кажем – но какво ли всъщност да кажем?...
Накратко – бившият съдружник на днешния премиер и сегашен обект “висял” с длъжност и заплата дотогава, докато следващото поред правителство – червеното на Сергей Станишев, не го повиши за пореден път като съветник на
председателя на ДАНС. Но е факт, че когато червените открито влязат във властта, за разлика от подставените им лица действат напълно безскрупулно.
Най-вероятно полууволнението е елементарна, примитивна застраховка на политиците. Та нали ако ги попитат за истинската дейност на офицера-октопод, няма какво обяснение да дадат. Ала и това не стига за обяснение. Нещо сериозно трябваше да се е случило зад завесата, та така умело, неумело и съвсем смехотворно политиците да си измиват ръцете.
Надали е само опасността да се дискредитират. Имаше и неподправен страх – да не ги причислят към обкръжението на баретата, ала да не ги запишат и сред неговите врагове.
.
*** Драмата завършва като водевил ***
− Първо, Алексей не е осъден, за да е дефиниран по закон, че е от другата страна на “барикадата”. Това, че е в ареста, не значи, че утре няма да е в политиката. Съвременната българска история е пълна с подобни примери. Въпрос на време и на ценности...
Мнението е на Христо Вълчев. Родом от Борисовград (сега Първомай). Възпитаник на йезуитския орден, наричан днес Конгрегация за разпространение на вярата. Биофизик, завършил Лионския университет във Франция. Офицер от съветското военно разузнаване – ГРУ, едно от най-страховитите и в наши дни, с мощна агентура в редиците на ГЕРБ. Награден
от президента Георги Първанов с орден “Стара планина”...
Най-вероятно ще излезе прав. Цялата тази галиматия срещу Алексей Петров по стар властови обичай може да цели очистване, пране на биография през съд. Страшни обвинения, един “обективен” съд, един “обективен” процес, бум-бум, човекът е невинен, хайде довиждане и край. И цялата му бизнес империя си остава.
Всъщност вече е прав.
Защото Антон Петров – познат като Хамстера, вече напусна следствения арест и е на свобода. Него го арестуваха на 16 срещу 17 декември 2009 г. заедно с бандата на “Наглите”. В портмонето на съпругата му откриха белязана банкнота от 100 лв. – част от сумата за откупа на студента Румен Гунински. Човекът с прякор на плъх го обявиха като “топлата връзка” между бандитите и бившия съветник в ДАНС. Но в края на август досъдебното производство срещу него беше прекратено поради липса на доказателства, което потвърди и наблюдаващия прокурор Бисер Кирилов.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов този път премълча – не протестира шумно както при други такива знакови дела.
.
Учудващо! Липса на доказателства! Как така?
Все пак свидетелите по делото “Октопод” са над 150, някои са разпитвани по 4-5 пъти. Направени са претърсвания на повече от 50 обекта. Назначените данъчни ревизии са около 130. По това разследване работят голям брой следователи и трима прокурори. Изясняват се много видове престъпления,
като се почне от незаконно отглеждане на защитени животински видове (тигрите на братя Стоянови), изнудвания, сводничество, наркотици, пране на пари и се стигне до огласяване на държавна тайна...
И в крайна сметка – нищо. Бившият резидент на ГРУ и възпитаник на йезуитски колеж удивително точно прогнозира развитието на скандала. Позна изцяло сценария му!
− В основната група се очертава подгрупа, която се занимава с насилствено събиране на дългове и изнудвания с користна цел. Тази група с трима обвиняеми – Алексей Петров, Марчело Джотолов и Антон Петров, ще бъде приоритетно предадена на съд – вероятно през септември по ново, разделено дело за изнудване! – на 27 август 2010 г. потвърди факта прокурорът Светлозар Костов. – Другите, например братя Стоянови – Дамбовците, си остават обвиняеми по основното дело – за участие в организирана престъпна група, пране на пари и данъчни престъпления.
.
В бързината си да се похвали магистратът неволно призна: най-сериозните престъпления са свалени от “обекта”, изключен е като шеф, като член от мрежата на “Октопода”!
Значи не се е занимавал с: мрежи за проституция, търговия с наркотици, трансфер на хора и оръжие през границите, пране на пари, търговия с влияние, организиране на престъпна група, неплащане на ДДС, източване на държавни предприятия и какво ли не. Поне такива бяха първоначалните обвинения.
Факт е, че скандалът около разделянето на делото на две не избухна веднага, а се разгоря чак към средата на септември 2010 г. От Запад наблюдават внимателно случващото се и реакцията им “разпали” страстите около сключената сделка, твърдят наблюдатели. В края на септември делото отново
беше обединено. Явно натискът отвън си е казал думата. Но показателно беше онова, което действително стана.
Пропаганда!
Театър!
За 7 милиона зрители.
.
Една ремарка е необходима. Книгата вече се подготвяше за печат, когато колелото на съдбата за пореден път се развъртя около бившата барета. На 12 октомври 2010 г. Софийският апелативен съд го освободи от следствения арест и го остави под домашен арест. Големият, многорък “Октопод” изведнъж се оказа някаква дребно мекотело – само с 3 вместо с осем пипала (първо бяха задържани 8 души, после обвиненията визираха трима) и с някакви дребни престъпления. Превърна се трипод.
Защото съставът на Темида прие, че доказателствата по делото не могат да обосноват задържането под стража на Алексей Петров да продължи. Съдът отбеляза, че в основата на решението му не стои влошеното здраве на сочения за лидер на подземния свят бизнесмен и общественик. Никой не оспори необходимостта да се лекува.
Но правистите изрично подчертаха, че не само това е мотивът им за освобождаването на Трактора. “Факт е, че арестът на един човек може да продължи най-много година, а от нея вече са изтекли осем месеца”, аргументираха се магистратите. “Домашният арест е следващата най-строга мярка. Тя ще ограничи възможността на Петров да извърши престъпление,
ще осигури всяко негово явяване пред правосъдието и ще му позволи да предприеме адекватно лечение”, заявиха те в своите мотиви. Съдията Иванов обясни на Петров, че няма право да напуска дома си без разрешение на прокурор.
Междувременно се разбра, че Анна − дъщерята на ген. Васил Пенгезов, шефа на Софийския апелативен съд, е била назначена в ДАНС по времето на Алексей Петров – когато той колеше и бесеше там. Тя е едно от децата на висши магистрати, които се сдобиха с общински имоти в Приморско като
“социално слаби”. Била е в управата на дружество “Средец” АД на съдийския приятел и състудент Венцислав Симеонов Стоев, докато е било негово. То се прочу с падналата сграда на ул. “Алабин” в столицата, когато загинаха две девойки.
Данъчните снимаха от въздуха и “Белия дом” на фирмата край яз. “Панчарево”. Сградата е копие на резиденцията на американския президент.
.
Агитка от около 30-ина фенове на бившия съветник на ДАНС посрещна решението с бурни ръкопляскания. Те не обърнаха много внимание на другото заключение на съда.
Той постъпи като истински византиец, завършил с докторат прочутата византийска Магнаурска школа. “И вако, и тако” – би казал в такъв случай българският народ.
Уводът му започна от показанията на свидетелите.
Собственичка на таксиметрова компания под шапката на “Такси-С-Експрес” (позната като 1280) твърди, че е била принудена да вземе колите на лизинг от “Голд лизинг” и задължително да ги застрахова в “Лев инс”. Тя подробно и
детайлно е описала как е получавала указания от Алексей Петров и Марчело Джотолов и по какъв начин е заставена да прехвърли фирмата си на втория, съобщи съдът в решението си. Анонимен свидетел от “Голд лизинг” е ракрил схемата на движение на паричните потоци от “Такси-С-Експрес” към Трактора. Според съда другата престъпна дейност на малкия “Октопод” е във връзка с принудително събиране на дългове. С това се занимавали фирмата “Ин-80”, собственост на Джотолов и “Лев корпорация”. Според прокуратурата сред пострадалите от тази троица е плевенският бизнесмен Георги Цветонов. През 1996 г. той получил над 200 хил. долара от Алексей Петров. След това предприемачът дал парите на четири подставени лица, които купили имот в Плевен. Впоследствие той бил апортиран в застрахователното дружество “Левски Спартак”, като акции получили подставените лица, сочи делото. Те пък прехвърлили акциите си по искане на Цветанов на двама израелци. “По делото няма данни Петров да е заплашвал Цветанов”, заяви съдът и нарече това обвинение разколебано.
В процеса се замеси и треньорът по художествена гимнастика Нешка Робева. През 1998 г. тя взела 100 хил. долара от клуба по художествена гимнастика “Левски Спартак” и ги дала назаем на Цветанов. Бившата барета станала гарант за връщането на борча. Погасяването му закъсняло и знаменитата ни спортистка поискала той да се намеси. Накрая се постигнало странно споразумение – художникът Светлин Русев да получи картини от Цветанов срещу парите, взети от спортния клуб. И т.н., и т.н.
Везните на богинята отмериха, че има обвинение за малката група, но не и за периода, визиран от прокуратурата, нито за всички престъпления, които тя посочи.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

9. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 8-МА ЧАСТ
.
Останаха обвиненията в рекет.
Без онова от подхвърлящата се справка в “Интернет” за Алексей Петров. Според нея той бил натоварил в бажгажника на една кола Венелина Гочева – главна редакторка на “24 часа” и я разкарвал половин ден по шосетата, докато тя се подмокрила от ужас и страх.
Всички данни сочат, че вероятно “справката” е изготвена от негови звена, а случаят е повече от измислица. Часовият вестник винаги е бил уважителен към ексбаретата. Родословието на изданието тръгна от Съюза за стопанска инициатива на гражданите, командван от хората на Алексей Петров. Затова анонимното твърдение се оказа чудесно алиби за ръководството на редакцията.
Показания на свидетели сочат, че групата е развивала престъпната си дейност от 2004 г. до 2010 г., а не от 1997 г. до 2010 г., както твърди прокуратурата, записаха в определението си магистратите. В тези престъпления обаче не се включват сводничеството, прането на пари, укриването на данъци и източването на “Кремиковци”, с които според прокуратурата се е занимавал Октопода.
Странно, все пак са фиксирани и прегрешения на Трактора и обкръжението му и в по-ранни години. Подкрепени са със свидетелски показания. Има нарушения за закона – вкл. за застраховането, след като са използвани подставени лица.
Явно се е търсил някакъв “модус вивенди” (от лат. – начин на живот, бел. ред), някакъв своебразен прочит колкото на закона, толкова и на интересите на подсъдимия, колкото на морала, толкова и на рекламния образ на прокуратурата и правителството.
Затова тримата апелативни съдии отхвърлиха становището на Софийския градски съд, че престъпната група “Октопод” не съществува и така спестиха истински плесник по лицето на властта. Но вместо за банда от 8 души, те намериха между кориците на папките данни само за трима – с ръководител
Алексей Петров и членове Антон Петров-Хамстера и Марчело Джотолов. Принизиха обвинението до далеч по-дребни престъпления, които по-скоро са плод на частни взаимоотношения между Алексей Петров, неговите хора и други лица.
Така с цялата си мощ и авторитет Темида хем защити гражданските права на арестанта, хем даде едно рамо и на правителството.
.
Защо съдът си изми по този начин ръцете и прие такова решение? Ако датировката беше направена според първоначалните данни, възникват много въпроси – към много правителства.
При престъпна дейност, стартирала през 1997 г. обяснения ще трябва да дава Иван Костов – сега парламентарен съюзник на ГЕРБ и Бойко Борисов. За следващия период носи отговорност царското управление, в което сегашният премиер беше главен секретар на МВР. И той ще трябва да ниже лакърдии пред зажъднялата за скандали публика как не е разбрал за престъпната дейност на доскорошния си фирмен съдружник и приятел.
“В годините на силовите структури бях един от малкото, опълчили се на рекета, и премиерът Бойко Борисов знае това”, заяви Трактора пред съда.
Решението на Темида спестява много неудобства на политиците. Например какво би станало, ако подсъдимият поиска да бъдат доведени в съда като свидетели в залата премиерите на четири правителства, вицепремиерите и министрите на МВР на три кабинета и т.н. по веригата?! Да бъдат разпитани не само от адвокатите му, но и от него самия. Скандалът би бил огромен. Явно този сценарий е послужил като основа на търговията зад кулисите, завършила с освобождаването на ексбаретата от килията.
Така се “перат” биографиите, така се изчиства миналото.
Така се влиза и в политиката. Трактора вече официализира заявката си чрез толкова скъпата му на сърцето партия “Ред, законност и справедливост” на Яне Янев.
.
“Алексей Петров е един доста опасен човек!” – неочаквано заяви след амбицията му за обществена кариера американският посланик Джеймс Уорлик. Надали престъпното или светло минало на Трактора го интересува – все пак с ареста му той беше дискредитиран в подземния свят. Но евентуалното му бъдеще на един от управляващите страната изглежда притесни Вашингтон, доскоро затворил очите си за някои факти от биографията на Бойко Борисов.
Ясно се видя, че постановката, стартирала като драматична драма с много напражение, накрая ще се изроди в бродуейски водевил, завършващ по сценичните канони винаги щастливо.
За всичките му герои.
Всичките минаха оттам – през сцената му. От Дилян Дорон и Иван Кочев – Чомбе, та чак до “Мултигруп”. Стефан Софиянски три пъти обра овациите в тази роля. Маргините са на път да заслужат аплодисменти с първата им оправдателна присъда. Кой не е бил разследван, дори съден и впоследствие
– оневинен?
Факт са над 350 хиляди прекратени поради изтичане на давност следствени дела. Обаче единствено посветените знаят какво има в тях, какви тайни съдържат, чии имена са фиксирали! От фалитите на банките до рухването на пирамидите, от банкрута на авиокомпания “Балкан” до несъстоятелността
на “Кремиковци”, от откраднатия петролен заем на Световната банка до контрабандата и наркотиците... Къде е първият доклад на комисията “Антимафия” от 1993 г., оглавявана от Ана Караиванова. Къде са и те, и други?...
Не, не са в коша! Подредени са в частни стелажи като компромат. Например онези, които Алексей Петров държеше на басейна “Спартак”.
− А какви са отношенията ви с бившата барета Алексей Петров?
− Защо ме питате за Алексей Петров?
− Упорито се говори, че той държи компрометиращи документи за вас и ви държи в шах, а вие се чудите как да му дадете мат.
− Няма абсолютно такова нещо. От нищо не се притеснявам, защото не само той, но и никой не може да държи компрометиращи документи за Бойко Борисов. Ако някой твърди обратното, нека ги покаже - отсича премиерът.
− Когато казах, че Бойко Борисов е подведен, имах предвид политици, които подкрепят управлението, но аз мисля, че тази “подкрепа” е свързана с подмолни действия! – твърди самият Алексей Петров.
Прави впечатление, че той остро напада ГЕРБ, вицепремиера Цветан Цветанов, но винаги внимава какво говори за премиера. Засега не го атакува с компромати – или защото ги няма, или защото нещо потайно свързва двамата още от нишката, протичала се през годините.
.
Между впрочем, спреният от ДАНС сайт “Опасните”, заради който пребиха с чукове журналиста Огнян Стефанов, го твърдеше. Беше се ангажирал да разкрие какво е правила Цветелина Бориславова в някакъв апартамент в парк-хотел “Москва” в столицата, какви са мрачните тайни в унгарският период на Бойко Борисов и т.н.
Но си остана с голото обещание. Медиите също не ровичкат истината за тази биография, единодушно премълчаха моята книга за тайния проект Бойко Борисов, която сензационно го разкри от времената на социализма, та чак до наши дни.
Само западните средства за масова информация я изкоментираха. Вярно, попресолиха разказа – че авторът й, аз, съм бил преминал в нелегалност поради заплаха за живота му. Е, не се подмокрих от страх и не преминах в нелегалност.
А дали е истина или не, че за малко и Пожарникаря е щял да премине или е преминал по същата пътечка на Трактора, наречена “агент под прикритие”. Твърди се, че него щял да го вербува самият “обект-Октопод”, понеже го познава добре като негов съдружник!
− Вярно ли е, че на бюрото на генерал Атанасов, когато е бил шеф на Националната служба за сигурност, е стояло предложение за вербовката ви? Просто е било в края на Костовия мандат и не е стигнало време, за да бъде придвижено и реализирано?
− Това е глупост. Такива предложения се правят след дълъг период на разработка. Мислите ли, че човек като мен няма да разбере, да усети, че е бил разработван. За всеки, който разбира от тези работи, това ще прозвучи като пълна идиотщина. Но ако искате, питайте самия генерал Атанасов.
_____________________________________
Всъщност Каратиста-Пожарникар-премиер наистина беше “завербуван”. Като „Буда”. Ала не за подмолна работа в ъндръграунда, а за “озонираща” дейност в политиката.
_________________________________
− В момента мога само да му пожелая да работи максимално в полза на държавата. Толкоз! – отсече Бойко Борисов девет месеца преди ареста на Алексей Петров. 4 месеца преди това задържане премиерът заяви, че Трактора е “лоялен гражданин”. След ареста го обяви за Октопод.
Изглежда “разводът” между двамата е бил светкавичен.Или пък фиктивен – под напора на външни обстоятелства и натиск. След напускането на ареста Алексей Петров и РЗС стартираха мощна компроматна акция срещу Цветан Цветанов. По онова време рейтингът на физкултурника – вътрешния министър биеше този на пожарникаря – министър-председател.
Ухажването на Цветан Цветанов от Запада се засили забележимо. Чак седмица след началото на сблъсъка Бойко Борисов даде едно рамо на заместника си: “Министър Цветан Цветанов се ползва с моята пълна подкрепа, както и с подкрепата на нашите евроатлантически партньори. Не смятам за необходимо всеки ден да декларирам подкрепата си” – отсече ръководителят на държавата.
.
Защо разказахме всичко това?
Странно е как сержантът от милиционерското училище в Пазарджик неочаквано израсна до властта – до онова, което у нас се асоциира с това да станеш човек! Цялата история около житие-битието на Алексей Петров в секретните служби, около взаимоотношенията му с Бойко Борисов и другите премиери, около наградите му, уволненията му, около престъпната му дейност по поръчка на държавата и държавната му дейност по поръчка на престъпността подсказва, намеква, сочи и крещи само едно: над всички тези хора е имало висша сила.
Толкова висша, че спокойно нарежда на премиерите, смело коригира и дори погребва решенията на МВР, независимо кой ги е издал – пореден министър, главен секретар на ведомството или сменящите се безчет шефове на отделни служби.
Тази сила може и да се е реализирала чрез тримата министри Йорданов, Петканов и Петков, чрез тримата генерали – Атанасов, Чобанов и Борисов, чрез шефа на ДАНС – Петко Сертов, но със сигурност ръката, която я насочва, е извън кабинетите на министерството.
В условията на управлението на Иван Костов, царя и на Сергей Станишев тя не е и на премиерите.
Иван Костов – силният човек, Командира управляваше четири години. Възходът на Трактора в държавното управление започна едва в последната от тях – в последните й месеци. Безмислено е да назначаваш човек, който веднага след това ще съкратят или уволнят. Възниква въпросът – защо не го оцениха по-рано? Възниква и другият – защо следващите не го уволниха?
Историята с убийството на Пепи Терзийски подсказа отговора. Неофициалната власт в страната реди пасианса.
Затова Алексей Петров не е толкова продукт на синьото управление, колкото на дърпащите конците иззад кулисите. Кариерата на бившия командос не е дело и на Симеон. Царят нямаше навика да се бърка в работата на подчинените му и с цената на всичко отбягваше конфликтните ситуации, за да си вкара такъв таралеж в гащите. А последният премиер – Сергей Станишев, не можеше да излезе наглава нито с Ахмед Доган и ДПС, нито със собствената си партия и такива мощни фигури в нея като Румен Овчаров и Румен Петков, нито с олигарсите, нито с тайните служби, камо ли пък с мафията, която директно се беше настанила в ДАНС и във властта му.
А въобще нямаше такива намерения. Все пак всеки премиер у нас е продукт на мафията и закрилник на мафията.
Учудващо е, че “обектът” служи вярно на три разноцветни, полярно противоположни правителства. Беше съдружник на премиера на четвъртото – настоящето. Шефовете му се оказаха подменяеми, но той си остана незаменим!
Кой тогава осигури щастливата му звезда – поне до онзи ден, когато го арестуваха? Кой създаде за човека от подземието на живота научна, обществена и бизнескариера? Кой го произведе в капитан от НСС, в съветник на ДАНС и в генерал от Ъндърграунда?
Тази сила не може да е друга освен самият, оставащ винаги на завет за разлика от пипалата си, от бизнесмените си, от държавниците си, от интелигенцията си Октопод!
“Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края!”
Стиховете от куплета са на известния български поет Недялко Йорданов. Особеното е, че стихотворението е написано по специален повод – посветено е на рожденият ден на Алексей Петров, макар и отпразнуван в килията.
Дали и този арест на “обекта” – Октопод, няма да се окаже наистина антракт – поредния в безвремието на родината ни?
.
ДВУЛИКИЯТ ЯНУС
За първи път името на ексбаретата нашумя публично през лятото на 2002 г. Дотогава фигурата му стоеше в сянка – не беше известна на българите. Дори онази история с детенцето Пепи Терзийски, с цялата й подмолност и интереси – от нарко-трафика до контрабандата на оръжие, от вътрешната политика до международните дела не успя да я извади на светло.
Едва ли заслугата за това е дело на бившия командос. По онова време нито парите му, нито позициите и влиянието му можеха да осигурят такъв комфорт. Изглежда някой друг – много, много могъщ, се грижеше за имиджа му. Тази толкова могъща сила успя да затвори устата на всички медии – без нито едно изключение. А все пак те обслужваха различни стопански, финансови и политически интереси, счепкани в яростна битка помежду си.
Защо тогава все пак нашумя? Кой го освети?
“Гръмнаха Алексей” – този есемес изпрати Бойко Борисов, главен секретар на МВР на познатите си журналисти.
На 15 август 2002 г. бившата барета беше ранена в гърдите и краката при стрелба срещу него на излизане от комплекса “Спартак”. Заедно с него улучиха в ръката телохранителя му Румен Пешев – бивш командос от спецотряда, който с тялото си прикрил колегата си. Пострада и една трийсетгодишна дама. Тя е онази Ива Павлова, спрягана като приятелка на Алексей Петров.
Тримата заедно изгледали по телевизията мача на “Левски-Спартак” срещу “Динамо-Киев” в турнира на УЕФА. Тръгнали си заедно и оживено коментирали победата на нашите.
Огънят е бил открит от храсталаците в края на Южния парк, когато излизали от ресторанта. Първо се чули два пукота като от пистолет, после 5-6 като от автомат. Два дни след покушението в района намериха оръжието, с което е стреляно по Алексей Петров – самоделна ловна карабина “Арсенал” с оптичен мерник. В горичката локализираха 2 места, които снайперистът подготвил за стрелбата. На едното имало забит прът около 1,5 м, който горе завършвал с чатал. Във второто укритие е намерена табуретка, 3 тухли и самоделно установка за стрелба – дъска, закована перпендикулярно за две дръвчета с прорез по средата. От двете скривалища полицията иззе фасове, бутилка от кола, шлифер, черен найлонов чувал и др.
Ясно личало, че килърите са се били подготвили добре – те дори си маркирали с въженца пътя за изтегляне през парка, за да се ориентират бързо в тъмното.
Личният бодигард на Трактора не отговорил заради раната си, обаче той си имал втора кола за охрана с двама души. Те отвърнали на стрелбата. По-късно се разбра, че освен национални състезатели по карате от клуб “Левски” са били и действащи командоси от отряда. По този повод ведомството официално съобщи, че двете барети са се намирали там съвсем случайно, не са охранявали никого, обаче са постъпили професионално!
Каква щастлива звезда! Каква “прищявка” на съдбата! “Най-подходящите хора” – спецохранители и бойци, освен в необходимото време попаднаха и на правилното място!
Но вместо да ги накажат за “заниманията” в извънработно време – обсипаха ги с похвали от МВР. Те бяха наградени на 26 август от главния секретар на МВР – тогава Бойко Борисов и министърът Георги Петканов със служебна благодарност за патакламата, с която отговориха на неизвестните душмани на Петров.
.
За покушението първо заподозряха Валентин Шотев. Бившият комсомолски секретар на комунистическото контраразузнаване заедно с бившата барета успяха да придобият част от терените на бившите тенискортове на “Левски-Спартак” в средата на 90-те. На тази земя е изграден жилищен комплекс от затворен тип с 40 еднофамилни къщи и 9 блокчета. Там наред с “обекта” живеят негови бивши колеги – командоси, ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов, бившият главен прокурор Никола Филчев.
По-късно обаче Шотев и Петров се скараха жестоко. В ябълка на раздора се превърна плувният комплекс “Спартак”. Запознати със случката говорят, че комсомолската номенклатура уредила Алексей Петров да се настани там, но после за благодарност той прогонил номенклатурата. Имуществените спорове между тях ескалираха и в заплахи с убийство. Защото Шотев заяви пред полицията и НСБОП, че на 4 септември 2000 г. в ресторант “Златният телец”, офицерът под прикритие Алексей Петров се е заканил да го утрепе:
− Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа! – това било предупреждението му.
Валентин Шотев заведе дело, но обвиненията му не се доказаха. Решението на съда е, че той и съпругата му умишлено са набедили ексбаретата. Малко по-късно Шотев беше сред разпитаните заради неуспешния опит за убийство на
Алексей Петров пред басейна “Спартак”.
Друга от версиите за покушението е свързана с избора на командоса за член на Надзорния съвет на НОИ на 19 април 2002 г. Идеята е била фигурата му да се компрометира и така да се замести с друго лице. Ако е вярно подобно предположение, то означава само едно – мафията е овладяла изцяло и докрай държавата – дори там, където не се подозира нейното присъствие.
Трета хипотеза го забърка в комбината с източването на пари от наши банки от 6 израелци – арестувани на 2.10.2001 г. на ГКПП Кулата с 185 000 долара. Разследването установи, че с фалшиви мастеркарти са изтеглени 852 750 долара и 440 000 долара само от един трезор, а общата сума надвишава
3 млн. зелени гущери.
И отново се връщаме на първото заключение – ако хипотезата удря в десетката, то тогава финансовите ни институции работят като каси на октопода, щом разчистват сметките си с куршуми.
Поредната догадка посочи свада на “обекта” с Кирил Киров – Киро Японеца. Навремето – през март 1999 г., наркодилърът го рани леко в крака на “дружеска среща” в ресторант “Перлата” в Драгалевци. Ексбаретата е бил там заедно с Тома Борисов – бивша охрана на Тодор Живков и собственик на една от най-големите охранителни фирми “Алфа Секюрити груп”.
Японеца си слага пълнител в пистолета и неволно произвел изстрел, беше даденото обяснение за случилото се. Алексей Петров не подаде жалба в полицията и всичко заглъхна. Не се дочу и дали агентът под прикритие е изпълнявал специална мисия на този обяд.
Коментаторите обаче отбелязаха, че двамата са имали спор заради хотела “Замъка” на Пламен Хранков. Бизнесменът държал пари на ромския барон на стафа, обаче бившият командос се намесил и не му позволил да ги прибере. Някои заподозряха, че опитът за убийство може да е бил и дело и на хотелиера, понеже го притиснали в ъгъла − зад кулисите е трябвало да се сбогува с тузарския комплекс.
Други анализатори потърсиха корените на покушението в охраната на “Кремиковци”, поета от фирма, в която заедно с Алексей участваше и синът на Филко Славов – шеф на червените барети. И този сценарий е повече от смущаващ. Той говори, че целият по-едър бизнес у нас е компрометиран и дълбоко в основата си порочен – той също приема за резонно да урежда проблеми и пазарни позиции с насочени пушкала, вместо с делови преговори или в краен случай в залите на съдебния арбитраж.
Най-сетне е предположението на близки до бившия съветник в ДАНС хора. Според тях атентатът наистина е бил с цел убийство или в по-добрия случай – компрометиране. Те твърдят, че в дните преди стрелбата Алексей Петров е бил предложен да оглави НСБОП – Националната служба за борба с организираната престъпност. Обаче Бойко Борисов не искал конкуренцията на друга силна фигура.
− Имаше подобен план. Той включваше даже с мое участие да се направят нови формирования за борба с престъпността. – призна си самият Трактор. – Нещо повече – човек може да си помисли, че едва ли не Борисов е поръчал да ме убият. Истината е, че ние сме водили много разговори с Борисов в първите дни след покушението. Обсъждали сме възможните версии... – опроверга версията пред журналистите самият “обект”.
Не лъже – по онова време, пък и после двамата поддържаха топла връзка. Тя не изстина и след компрометиращата статия за Борисов – тогава главния секретар на МВР в авторитетното американско издание “Конгрешънъл Куотърли”, когато отново се срещнаха в ключов разговор “на кафе”. Факт е обаче, че куршумите извадиха личността на бившия командос на “светло”, създадоха повод за компроматна акция и така провалиха назначението му. Ако тези съмнения са верни, то тогава самата държава в лицето на противостоящи си структури, ведомства и техни ръководители е главата на октопода.
А както се видя – много октоподи вместо един!
.
За разлика от приятелите му враговете на Трактора направиха връзка между покушението и международната престъпност. В месеците преди и след атентата ъндърграундът кипва от престрелки, взривове и убийства. Например на 16 август – само ден след атаката срещу Алексей Петров, столицата е
разтърсена от цели три престрелки.
Първата е в ж.к. “Белите брези” пред заведението “Две халби”. Там простреляха в слабините и краката известния наркобос Илиян Евстатиев Версанов. Куршумите го застигнаха в сребрист “Мерцедес”, но хвърчаха и наоколо. Седем от тях пронизаха стъклата и се забиваха в стените на заведени
ето. Една от сервитьорките отнесе парче олово – за щастие несмъртоносно. Другата престрелка е в ж.к. “Борово” – там шетаха автоматни откоси пред пицария “Бейбис”. Не измина и половин час, когато екшънът се развихри и при кафе-клуб “Антре”. “Пирогов” се изпълни с ранени.
В същия ден борецът – бизнесмен Димитър Джамов по чудо избяга от смъртта. В центъра на София – на броени метри от НДК, мотоциклетисти откриха огън по мерцедеса му. Надупчиха олигарха в корема – двучасовата операция едва спаси живота му.
В дните преди атентата срещу бившата барета пък всеки ден имаше по едно, две, а на 14 август – цели четири убийства.
Гърмят взривове, ножове прерязват гърла, тела хвърчат от високите етажи на сградите и се сплескат на паважа... Загинаха и двама чуждестранни “туристи” – немецът Маркос Теодоро и арабинът Алия Мерани.
.
Всъщност кървавата вакханалия изглежда експлодира покрай ареста на 2 юли на Сретен Йосич. Сърбинът е страховит гангстер, разписал се на почти всички континенти с десетки ковчези. “Ако убиеш един или двама, си престъпник, ако убиеш пет-шест души си мафиот, ако убиеш десетки – ти си институция!” – сентенцията е негова.
Тогава предстоеше екстрадацията му от страната за Холандия, където го чака сурова присъда. Версиите твърдят, че за евентуално бягство от Софийския затвор са изплатени много милиони долари, а в подготовката му са участвали
редица сановници от висшите етажи на властта.
Пристрастността на анализаторите начерта параметрите на заговора и лицата.
Според едни това са главният прокурор Никола Филчев, Алексей Петров и шефа на баретите Филко Славов. Според други – другата страна на барикадата, представлявана от зам.-главният прокурор и шеф на Военна прокуратура Николай Колев. Той беше убит същата година, което вдъхна живот на предположението.
Но и първите, и вторите наблюдатели на случващото се бяха категорични – след като замисълът е пропаднал, последвало кървавото разчистване на сметки заради платения, но невърнат подкуп.
Обаче в тези си измерения на куршуми, взрив, смъртоносни примки и прочие атрибути на смъртта криминалната хроника не е толкова съществена. Тя е особено показателна, когато грижливо отбягва да сочи нещастията, случващи се в същото време по етажите на политиката. Тя отбелязва последствията долу – в ниското, но не фиксира събитията горе – които ги предизвикват, които маркират властта.
.
Затова съществува и последна, не добила никаква публичност хипотеза за стрелбата.
Моята!
Тя е свързана както с пренареждането на пластовете в ъндърграунда, така и със съответното им рефлектиране в обителта на елита.
Едва ли е случайно съвпадението, че ден преди екшъна срещу баретата Ахмед Доган се обяви за завръщането на изгонения от България руско-израелски милиардер Майкъл Чорни. Навремето той беше екстрадиран под американски натиск, но в онези дни вече се беше сдобил с влиятелни противници в страната ни – бивши негови партньори.
Например месеци преди изстрелите Васил Божков и неговите хора неочаквано бяха елиминирани от ръководството на футболен клуб “Левски”. Шест години Черепа беше там въпреки собствеността му върху конкурента ЦСКА. Тази тайна доскоро се пазеше повече и от шифър.
В този смисъл куршумите срещу Алексей Петров, спряган като човек на руско-израелският милиардер, би трябвало да го предупреди да не лансира чрез лобитата си идеята за завръщането му у нас. Въпросът не опря само до борбата на клановете – първите ангажирани с международен еврейски капитал, а вторите – също с олигархичен, но чисто руски в лицето на милиардера Олег Дерипаска.
.
Но битката не беше чисто икономическа, тя се ангажира и с международната политика. Защото точно в тези дни цар Симеон е на визита в Близкия Изток. При посещението си в Йордания тогавашният министър-председател договори заседание на Световната ислямска лига през пролетта на 2003 г. у нас.
Паралелно се предвиждаше конференция “Европа, Ислямът и светът след 11 септември” (датата на атентата срещу Световния търговски център в Ню-Йорк) под патронажа на президента Георги Първанов. В Ливан на среща с премиера Рахик Харири – милиардер, личен строителен предприемач на саудитската фамилия, се потърсиха пари чрез внос на арабски капитали у нас, който бързо доби огромни размери.
Логично е евреинът Майкъл Чорни и агентурата му у нас да се противопостави на тази инвазия. Достоверно звучи точно тези договорки да са провалили назначаваното на Алексей Петров за първи антимафиот, да са предизвикали изстрелите срещу него.
Само две седмици по-късно у нас беше делегация на влиятелния Американски еврейски комитет. Той официално предупреди премиера цар Симеон, че приемането ни в НАТО може да зацикли. Като претекст беше посочен и нерешеният въпрос с някои имоти на еврейската общност у нас.
В дните непосредствено след атентата срещу Алексей Петров клубът на олигарсите “Възраждане” отстрани от председателското място убитият по-късно банкер Емил Кюлев и си избра за шеф Васил Божков. Трезорът на Кюлев беше свързан с еврейски капитали, а Васил Божков държеше хотел “Рила”, за който претендираха евреите и у нас, и по света.
Естествено, контраударът също беше нанесен. За покушението срещу бившата барета бяха обвинени пак барети – също бивши. Като тартор посочиха бай Добри – Николай Добрев и аверите му. Той и “обекта” навремето дори са служили заедно – в една и съща група. Алексей Петров му беше спасил живота на едно учение – изровил го от затрупала го лавина. Посипаха се версии, детайли, пикантни дреболии.
Но най-същественото не се дочу по медиите. Групата бившите барети, заподозряни да очистят колегата-приятел, охраняваше може би най-видният предприемач у нас. Този бизнесмен се казваше Васил Божков.
.
*** Фабриката за убийства ***
Групата за убийства освен бай Добри включваше още шестима бивши служители в СОБТ.
“Фабрика за убийства” я нарече прокурорът от ВКП Ангел Илиев.
Срещу арестуваните започна дело, после беше спряно, понеже самият бай Добри и приятелката му станаха обект на покушение през април 2004 г.
И така – спряно е и досега.
Навремето главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви, че престрелките търсят дестабилизация на кабинета. Други висши полицаи заговориха за нова подялба на наркозапазара. После се пръкна групата за убийства. Зам.-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов заяви:
− Тази организирана престъпна структура е осъществявала поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и най-разнообразни форми на терористични прояви!
На въпроса на медиите кои са били поръчителите, директорът на НСБОП отрони единствено думите: “Който е плащал, за него са работили”.
Но целокупният елит за разлика от журналистите чудесно знаеше при кого са наети бившите барети. Политиците знаеха и нещо друго – конфликтът на “ниските етажи” във властовата и ъндърграундова структура маскира битката на “високите” – за международната ориентация на България, за влиянието на един или друг руски олигарх у нас, за прането на мънитата от престъпността в родните трезори... Въобще за всичко онова, което на техния език се нарича “дай да вземем едни пари!”
Николай Добрев − Бай Добри е напуснал отряда на баретите през 1993 г. Оттогава датира и конфликтът между приближените до него бивши барети и тогавашния им командир полк. Красимир Петров. Той пък получи генералско звание, стана шеф на Гранична полиция, а след като беше освободен заедно с Алексей Петров от поста си сформира Алианс за сигурност като неправителствена организация.
Отношенията на Трактора с бай Добри охладнели през 2000 г., когато Добрев бил изгонен от стопанисваното от него заведение в комплекса “Дева-Спартак”, сочат запознати с отношенията между двамата. По същото време той загубил позиции и в Съюза на бившите барети.
.
По хронология тази фабрика за убийства беше втората.
Първата се пръкна през януари 1998 г. и беше на цар Киро. Обвинението към нея беше, че е взривила редакцията на в. “Труд” и подготвяла атентата срещу президентството и министерския съвет. Като преки извършители бяха посочени двама мъже и една жена, а като поръчител – ромския бос. Естествено, до присъди не се стигна. На всички беше ясно, че никакви родни тарикати не са детонирали тротилови шашки, а работата свърши наказателния отряд на властта заради моите публикации за газовия спор с Русия и нейните бъдещи потоци на синято гориво по дъното на Черно чоре, обещани на Турция.
По-късно се появиха и други смъртоносни “фабрики” – бандата на Шаки, “Наглите”, “Килърите”.
Всяка власт разкриваше машините за убийства на конкурентните структури, а те щом дойдеха на власт – нейните. Съдебната система влизаше в ролята на балансьор – засъждаше и едните, и другите, но не осъждаше никой.
.
В горещото лято на 2002 г. се случиха още няколко ключови събития.
Стартираха преговорите по унищожаване на нашите ракети “Скъд”, “Фрог” и “Луна”. България неочаквано се сдоби с евроминистър – Меглена Кунева, която дублира дейността на външния министър Соломон Паси, обвързан с еврейското лоби. Царят както винаги избра позицията без позиция – опита се да угоди едновременно на всички.
В същия месец август, когато стреляха по Алексей Петров, за малко щяха да застрелят и Милен Велчев. Той се сочеше за фактор в сръбската връзка заради срещата си на яхтата в Монако със световния наркобос Иван Тодоров – Доктора. А какво решаваха там трима министри, двама бизнесмени, царският човек Спас Русев и мафиотът – знаете от том 1 на тази книга.
− В рамките на последните 10-ина дни финансовият министър Милен Велчев е бил заплашван с убийство! – призна неохотно шефът на НСО ген. Димитър Владимиров. – Сигналите са няколко! – добави първият бодигард на републиката. По спешност назначиха специална охрана – дни преди покушението срещу Алексей Петров.
Един факт хвърля светлина върху заплахата − Милен Велчев е зет на Стоян Марков. Бившият кандидат-член на Политбюро и председател на Комитета за наука и технически прогрес беше ключова фигура в износа на капитал от България за задграничните ни фирми и много близък на Огнян Дойнов. А Дойнов заедно с Андрей Луканов осигури еврейските и руски връзки на бившата барета. (Днес Стоян Марков е председател на неправителствения Национален център за суперкомпютърни приложения. Неправителствен, но българската държава закупи за нуждите му суперкомпютър – влизащ по бързодействие в първите сто на света и струващ милиони – б.а.)
Шефът на НСО обаче не призна, че и Иван Костов се ползва със специална, засилена охрана от началото на юли онази година. Причината беше същата – заплахи за живота. Не спомена нищо за засиленото присъствие на бодигардове около президента и премиера.
Така разчистването на сметки от подземието на ъндърграунда се пренесе по върховете на свързаната с него политика.
.
Ситуацията не е била за подценяване. Например месец преди атентата срещу бившата барета, заедно със заплахите срещу Милен Велчев и Иван Костов е обесена майката на Николай Кривошиев. Бизнесменът е известен като член на кръга “Орион”, създаден от Румен Спасов и подкрепял със зъби и нокти управлението на червения премиер Жан Виденов.
Кривошиев известно време беше основен спонсор и издател на в. “Дума” – органът на БСП. Сред знаковите фигури е на БСП. Подозираха го покрай орионци и като съпричастен в убийството на Андрей Луканов.
Простреляният Джамов също се спрягаше за много близък до съзвездието. Отървалият по чудо смъртта ден по-рано Алексей Петров пък им беше отявлен противник.
Девет дни след тези стрелби – на 27 август, последва друга височайша смърт. С бойна пушка беше “самоубит” бащата на Светлана Дянкова – бивша СДС депутатка и зам.-министър при премиера Станишев.
И още една поредна смърт маркира политическото противостоене. Последва “удавяне” − на бащата на Цветелин Кънчев. Не се знае, че лидерът на политическата партия “Евророма” – човек с мощни позиции в ъндърграунда не е паднал, така да се каже, от небето. Макар и спряган за мургавеляк, той си е чист българин с повече от влиятелен и много близък роднина. Неговото име е Чавдар Кънчев. Банкерът десетилетия наред ръководеше “Булбанк” до продажбата й на ”Уникредит” от кабинета на Иван Костов.
Между впрочем, когато Алексей Петров започна да атакува правителството в края на 2009 г., а през декември Яне Янев оттегли подкрепата на РЗС за Бойко Борисов, партийният ромски лидер веднага беше задържан. Обвиниха го в изнудване за милиони на Никола Николов – бивш шеф на “Гражданска защита”, присетиха се и за старите негови прегрешения.
За пореден път клановете у нас влязоха в остра битка.
Вероятно сблъсъкът им беше парафиран от господарите им в Москва. Защото в същите тези дни и месец там гърмяха взривове, загиваха бизнесмени и политици, имаше атентати срещу ключови фигури, какъвто е Владимир Рушайло − секретар на онова време на техния Съвет за сигурност. Решаваше се накъде да поеме Русия − към Запад или на Изток.
Решаваше се и у нас.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

10. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 9-ТА ЧАСТ
.
Заради тази битка след четири месеца бившата барета се сдоби със заповед за уволнение. Заради успеха на неговите хора в тази битка заповедта не беше приведена в действие.
Същият спектакъл на междуклановата война се разигра 7 години по-късно − през 2009 г. За разлика от онази, тя не беше белязана с кръв. Но България вече беше членка на НАТО, член на ЕС и политиците ни трябваше да спазват що-годе цивилизовано поведение.
Драмата стартира с Мария Мургина − отстранената и засъдена за нарушения шефка на данъчните. Тя заяви, че е изгоряла от поста си, след като в началото на 2009 г. е започнала проверка за състоянието на бившата барета. По думите й след началото на данъчната процедура е последвала среща с бившия съветник от ДАНС. На нея той не скрил колко му е неприятно, че НАП ще го ровичка, както се изразил.
Мургина говореше по-скоро евфемистично − контактувалите с Трактора при такива напрегнати ситуации не го описват толкова мек и едва ли не добродушен, както твърдеше тя.
Началничката на НАП премълча и още нещо − как внезапно се е появило нейното желание да ревизира доходите на “обекта”. Поводът е писмо на “честен гражданин” до парламентарната комисия за борба с корупцията за съответствие между доходите и имуществото на Алексей Петров.
Обаче ексданъчната шефка можеше и да не уважи експлодиралия изведнъж интерес на депутатите − все пак тя размотаваше същия парламент цели четири месеца, без да даде отговор за имотното състояние на Ахмед Доган.
С днешна дата Мария Мургина призна, че се “чувства употребена за постигането на определени политически и икономически цели. “Този сценарий бе разработен от ДАНС, подкрепен и одобрен от бившия премиер Станишев”, твърди тя и директно обвини червените, че са скроили атаката срещу нея. Според думите й висш соцфункционер я уверил в това с думите: “Всичко, което ви се случи, ви го поръчаха нашите”. “Станишев ме предаде” − резюмира данъчната шефка...
Но пък и неговият кабинет осигури назначението й на високия пост...
.
Изказването й е типично за членове на властови клан − принципни са само когато трябва да атакуват враждебните групировки. И съвсем безочливи, щом крадат за “нашата”.
Ясно е, че тя стана жертва на междуклановата борба, макар че твърди убедена − паднала е в “капана” заради крайната цел на социалистите: симулация на борба с корупцията от правителството, за да се избегне предпазната клауза на ЕС. Според нея следващата стъпка към дискредитирането й била предприета точно на рождения й ден − 7 февруари 2009 г., когато лидерът на РЗС Яне Янев обяви за “гигантски източвания на ДДС от служители на НАП с покровителството на Мария Мургина”. Още на следващия ден поискала среща със Сергей Станишев, той се съгласил, но така и не я приел.
− На 11 февруари след разговор с шефа на кабинета на премиера за среща ДАНС е информирал неофициално медиите и вечерта ми се обадиха журналисти с въпрос: Вярно ли е, че не ви е подновен достъпът до класифицирана информация от ДАНС?” − разказва за потреса си бившата данъчна шефка. Именно тогава тя се усетила за предателството на
Станишев.
.
„Агенцията на Станишев − ДАНС, която той създаде и с която се гордее, публично оповести отнемането на достъпа до квалифицирана информация на Мургина. Достъп обаче се отнема, когато изтича информация към престъпността. Ако някой е заплаха за националната сигурност, това е ДАНС!”
Тези думи са на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов. Произнесени са пред репортерите броени дни след скандала около Мургина.
Казани са ни в клин, ни в ръкав – при откриването на ремонтираната сграда “Защитени жилища” в зона Б-18. По всичко изглежда, че обвинението към предателството на бившия министър-председател е било предизвикано заради очакваната компенсация на Мургина – с лихви от новия премиер...
След това многоточие е почти сигурно, че днешните владетели на държавния престол ще я защитят – макар и дискретно, макар и зад кулисите. Вече се вижда – обвиненията на Темида към нея са съвсем несъществени. Те са колкото да се каже, че не е без хич! Със сигурност може да се прогнозира, че и този процес ще се влачи години до безславен финал – никой няма да бъде осъден.
Защото на 8 юни 2010 г. оглавяваното от Симеон Дянков финансово министерство “проспа” началото на делото срещу нея. Още в самото начало на заседанието магистратите потърсиха негов чиновник, който да се конституира в процеса, но такъв не се появи, въпреки че ведомството му е било уведомено. Така то пропусна възможността да се конституира като граждански ищец и частен обвинител, за да си потърси нанесените от подсъдимата щети. Не се знае някой да е бил наказан за “пропуска”.
Мария Мургина ще отговаря по три, но твърде скромни обвинения − за принуда на данъчен служител, за дребно престъпление по служба и за подаване на невярна декларация пред Сметната палата.
.
Най-сериозно е четвъртото: за проспани, незаконно прихванати за сметка на друго лице и разсрочени до второ пришествие десетки милиони лева дължими данъци от бившия собственик на “Кремиковци”.
Валентин Захариев си спести 124 млн. лева облагаем доход след продажбата на металургичния гигант на фамилията “Митал”. (за фиктивните й сделки у нас, за заводите и банките, купени на този фон от арабски капитали, вкл. на Муамар Кадафи, виж. “Либийска връзка” от същия автор, бел. ред.) Мургина го обяви за първи данъкоплатец на държавата през 2005 г. А при него като съветник работеше Алексей Петров. Фирми на негови хора − Калоян и Йордан Стоянови − Дамбовците, бяха застанали на входа и изхода на комбината.
Оказа се обаче, че данъкоплатец № 1 всъщност е длъжник № 1 на републиката. Изглежда, че навремето – през 2005 г. командосът-бизнесмен и ексшефката на НАП играеха заедно.
Ала четири години по-късно внезапно се опълчиха един срещу друг. Защо ли? Но бившата барета вече не беше прост офицер от НСС, а съветник на председателя на ДАНС! Сигурно онзи, който го инсталира на този пост, не хареса разпределението на баницата. “Монтажниците”, спретнали конструкцията Мария Мургина, пък искаха да я запазят.
Първата операция за отстраняването на “безупречната” доскоро данъчна шефка пропадна. Тя за малко не влезе в капана, скроен й от агенцията. Неин агент е трябвало да й предаде подкуп с белязани пари. Безупречното от към достоверност на информацията сп. “Правен свят” написа, че висш прокурор − заместник на главния прокурор Борис Велчев, й се обадил буквално броени минути преди да падне мандалото и я предупредил. Името му не беше официално споменато, но според Димитър Златков е Камен Ситнилски. (бел. от наши дни: той почина внезапно в Белград, завръщайки се от екскурзия в Черна гора) Веднага след колизията стартира данъчната проверка на баретата.
.
“Всъщност истинската причина за отстраняването на Мария Мургина е заради сблъсъка на две властови рекетьорски групи, които прибират пари от олигарси като част от укритите им данъци. Като пълномощник на първата група стои Мария Мургина, а като пълномощник на втората е застанал Алексей
Петров” – това са редове от анализ на политическите процеси у нас, извършен по поръчка на една от “фабриките за мисли” в Европа – аналитичен научен институт, обслужващ цяла редичка външни западни министерства.
Между впрочем, човекът, с който Мургина делеше дом и легло, въртеше бизнес със скандалния Христо Ковачки чрез фирмата си “Рокон трейд”. В последните месеци от управлението на Сергей Станишев, след отстраняването на данъчната шефка олигархът беше уличен в укрити данъци за стотици милиони. Комисията “Кушлев” му запорира имущество за десетки милиони. Сякаш ураган го отнесе.
А в първата година от управлението на Бойко Борисов Еврокомисията отхвърли искането на България да бъде даден гратисен срок от 2 години за закриването на 4 ТЕЦ-а на олигарха заради наднормени емисии на вредни газове (с решение от 6 май 2010 г. − б.а.). Ветровете на промяната задухаха отново – в обратната посока на предишния ураган.
“Се ла ви” – това е животът, възкликват поетично французите и по такива поводи.
“Палачинката има и друга страна, ще се обърне!” – заплашват повече от прозаично по същия повод родните олигарси.
Властникът Алексей Петров се оказа палачинката в тигана на истинската власт на страната. Ред разноцветни политици и могъщи донове зад кулисите го обръщаха ту на една, ту на друга страна – според интересите, момента и ръката, която го държи.
Накрая тестото прегоря. Но тиганът дори не загоря.
.
*** Човек на всички – човек на Москва ***
Мария Мургина е завършила УНСС.
Слави се като човек на всички власти. От 1997 г. до 2003 г. е заместник главен данъчен директор и ръководител на проекта за изграждане на Националната агенция за приходите. След синьото управление – при царското става заместник-изпълнителен директор на НАП. Тройната коалиция я издига до самия връх като главен изпълнителен директор и я смъква оттам в самия края на мандата си през 2009 г.
Данъчната шефка е била снаха на ген. Мургин. Той е назначен за ръководител на Държавна сигурност във Враца през 1965 г. след опита за преврат на Иван Тодоров – Горуня срещу Тодор Живков, което говори за голямо доверие.
И всъщност в онези години е отговарял и за ДС делата във Видинско, Михайловградско (сега Монтанска област) и Плевенско, понеже Враца е била определена за регионален център – единствено изключение в историята на социализма.
__________________________________________
Любопитно е, че негов заместник по ДС-линията е полк. Ангел Кръстев. Той пък е бащата на бившата шефка на тотализатора Ирена Кръстева. Онази същата, чийто син Дилян Пеевски е много, много близък до Ахмед Доган. Тя и синът й изкупуват медиите на килограм – от “Уикенд” през “Телеграф” до ТВ 7,
пипнаха по време на управлението на ГЕРБ мрежата за разпространение на качествен телевизионен сигнал в страната и със зъби и нокти защищават Бойко Борисов.
Известно е, че той е роднина на Иван Славков и затова се оказа охрана и толкова приближен на Тодор Живков. Лични довереници на бившия Генерален секретар бяха ген. Мургин и полк. Кръстев.
__________________________________________
Самата Мургина пък попадна на прицела на западните служби. Според техни сведения досиета на всички данъкоплатци у нас са били харизани, изтъргувани, продадени, подарени или както ви се харесва – навън, в чужбина, с адрес на 2500 км на североизток от София!
Със сигурност това е най-класифицирана информация – с личните данни на гражданите на страната, с интересите и фирмите им, с доходите им…
Няма съмнение, че макар сделката да е завъртяна от източници в НАП, своя картбланш са дали правителството и ДАНС. В крайна сметка и тогава, и сега никой у нас нито започна да разследва случилото се, нито призна тази констатация.
.
АГЕНТ 007
− По времето на трима министри − Емануил Йорданов, Георги Петканов и Румен Петков Алексей Петров не е получавал задачи, не е изпълнявал задачи, през целия този период, в който се е водил за служител на НСС.
− Ами казват, че нямало друга документация освен онази, която ни предоставиха (кадровото досие на Петров – б.а.). Нямало и ведомости... Може пък и нещо да е изчезнало от документите....
Лидерът на “Атака” и щеф на парламентарната комисая за ДАНС не уточни кой твърди, че липсва документация. Не се възмути, че специализираната парламентарна комисия е лишена от достъп до нея. Не попита как кадровото досие на Алексей Петров приключва с първото му уволнение от МВР през 1992 г., обаче не продължава с второто му назначение в същото ведомство.
Наскоро съдът при разглеждане на мярката за неотклонение на Алексей Петров определи като “укоримо” обстоятелството, че не е приложена към материалите по делото справка за Алексей Петров като служител под прикритие. Магистратите се скараха на прокуратурата, но заедно с нея “забравиха” да изискат документите.
Каква е тогава тази протекция, която работи и досега – въпреки ареста на обекта, обявен за главата на Октопода?!
Какво толкова грижливо се крие зад представеното ни публично амплоа на Трактора като офицер от службите, внедрен в ъндърграунда?
.
АЛЕКСЕЙ БОНД!
Отговорът е прост: по-добре и от зеницата на окото се пази действителната му кариера.
Защото от онзи момент на убийството на малкия Пепи стартира и съвсем другото битие на Алексей Петров – онова на български Джеймс Бонд и на чужд агент № 007 у нас, на роден Рихард Зорге (виден съветски разузнавач).
Истинската му работа не е толкова в редиците на подземието, колкото в лабиринтите на международния шпионаж. Не случайно е назначен в НСС – контраразузнаването, вместо в ГДБОБ – службата за борба с организираната престъпност.
Сержантът от милиционерското училище в Пазарджик неочаквано, но закономерно е извисен до висок ранг в света на тайните операции. Както се казва, тук е заровено кучето – затова генералите и началниците му бъркат понятията “явен” и “секретен” щат.
Имало ги и двата – но първият е в НСС (Националната служба за сигурност), а вторият – в Националната разузнавателна служба. Всъщност според редица достоверни източници структурата е била дублирана със служба “Военна информация” – военната разведка на България.
Подобен образ като на двуликия Янус обяснява как преките му – явните му ръководители, не са знаели с какви задачи се занимава. Този Янус подсказва как може да получиш награда, без те да те предложат от едната служба, ала да те отличат от другата. Той елиминира парадоксите − да те уволнят, но да останеш на работа. Той изтрива противоречието – хем нищо да не работиш, хем да те водят като допринесъл за националната сигурност!
Но коя? Нашата ли?
Защото драматургията на престъплението, режисурата му, замесена с онези ракети за Осама бин Ладен и продължила със смъртта на малкия Пепи и имитацията на обществен бунт се оказа част от световна и отровна паяжина. Тя беше толкова скандална, че не само изхвърли тримата руски дипломати от
България, не само екстрадира маса чужденци-мафиоти, но и предизвика посещение у нас на директора на ФБР на САЩ – Луис Фрий, само три дни след екшъна с убитото детенце – на 19 март 2001 г. Гостуването му беше първо и засега си остава последно в историята на взаимните ни контакти.
− С премиера обсъдихме необходимостта от контраразузнавателни мерки за всяка страна за разкриване на служители на чужди разузнавания и те да бъдат парирани! – така Фрий коментира накратко българо-руския дипломатически скандал. – Аплодирам министър-председателя за незабавните действия, предприети в тази връзка във вашата страна.
Американецът отбеляза като положителна стъпка и това, че през последните месеци България не е допуснала петима крупни представители на организираната руска престъпност на своя територия. В разговора е станало дума и за пресичането на някои от каналите за наркотици.
Надали ФБР се е заинтересувало от опазването на националната сигурност на България. Тя не му е работа. Ала за да има такова посещение, притеснението за сигурността на САЩ е било достатъчно високо. Направи впечатление, че визитата не е на ръководителя на ЦРУ. Защото шпионската централа пази интересите на Вашингтон по света, докато ФБР се грижи за спокойствието на самата Америка. Доставките на оръжие за талибаните и Бин Ладен провокираха тази опасност за Вашингтон.
.
Неуспехът на псевдобунта срещу правителството покрай мъртвото детенце Пепи Терзийски не само създаде алибито на управляващите, но и легендира в чужбина новия Алексей Петров. Обрисува го като надежден кадър, “скъсал” връзката със старите лица на ДС. Показа го като човек, противостоящ на атаките срещу “прозападното” правителство. Вярно – с корумпирани служители и заместник-министри, продали се на терористите. Като не можеш да скриеш – поне признай, съветват психолозите в такива случаи.
Скандалът с Пепи Терзийски показа Трактора като противник на Москва и нейните шпиони. Подготвеното му досие, започващо с това, че е помак – т.е. член на етнос, пострадал от преследванията на комунизма, допълнително щрихира тази нова биография.
В очите на Запада подобно минало служи като своеобразна гаранция – на ненавист към комунизма... Но дори най-прозорливите понякога бъркат в оценките си, дори и най-прагматичните се подвеждат по идеологическите си стереотипи...
Факт е, че непосредствено след тези бурни дни Трактора заслужи пагоните на офицер от Националната служба за сигурност. С капитанско звание след чутовния си “подвиг”, сдобил го със странния псевдоним. Факт е, че от онези дни се развиха и укрепнаха здравите му връзки с израелските му бизнеспартньори и техните американски приятели.
Завесата се спуска, актьорите се кланят. Гърмят овациите!
Финита ла комедия!
Дали?
Или може би и този финал се оказа поредния антракт в безвремието на България?!
.
*** Свой сред чужди, чужд сред свои ***
− Той беше назначен в НСС заради добрите си контакти с едно посолство...
С полууста бившите началници на Трактора изпуснаха това неволно признание в парламентарната комисия за ДАНС. И веднага се проклеха, че са го казали.
Посолството не е на САЩ, както би трябвало да се предполага след спешното посещение на шефа на ФБР Луис Фрий у нас. Макар че точно със скрити контакти с Вашингтон се опита да изблъфира “обектът”, след като го вкараха в
килията.
− Г-н Петров, защо се обърнахте към американския посланик при условие, че той пръв поздрави МВР за “Октопод”? Какво очаквате от срещата с американския посланик, ако изобщо имате такава?
− Нека да не клюкарстваме в медиите за това нещо. Искам да го запозная с подробностите по процеса, който се извършва срещу мен, защото той е чисто политически и репресивен. Тъкмо заради това му написах това писмо. Защото нали в крайна сметка трябва да се чуят и двете страни?
От Вашингтон реагираха светкавично. В изявление на посланика на САЩ Джеймс Б. Уорлик бяха приветствани арестите, извършени от българските власти в рамките на операция „Октопод”:
“САЩ поздравяват правоохранителните служби за смелите и професионални действия в задържането на някой от най-известните в България лица, заподозрени в криминална дейност. Това е важна стъпка в дългата серия от мерки, които българските власти трябва да предприемат, за да се справят
с основните проблеми, пораждани от криминалната дейност в тази страна. Българските граждани ще наблюдават много внимателно следващите стъпки, за да бъдат сигурни, че справедливостта възтържествува и се предприемат необходимите законови действия по този случай. Прекратяването на усещането за безнаказаност, като се прочистят улиците от криминални лица, е в основата на установяването на върховенство на закона. Сега българската прокуратура и съдът имат възможност да допринесат съществено за сигурността и безопасността на хората в България.” – се казва в изявлението на посолството.
В този демарш впечатлява бъдещето време – “трябва да предприемат”, “ще наблюдават следващите стъпки”, “имат възможност”, “за да бъдат сигурни” и т.н. Изглежда новият ни Big Brother – Голям брат, въобще не е убеден нито в позицията и обективността на родната Темида, нито пък – за потрес на родния електорат, в желанието на правителството на Бойко Борисов да разчисти мафията и сериозно да притисне посочения за Октопод.
Обяснението е налице – пипалото му беше клъцнато не толкова заради героичните действия на българските служби, колкото под брутален международен натиск. От две години насам съюзниците ни по НАТО и ЕС енергично протестират във връзка с работата на ДАНС и дори лишиха българските служби от своето партньорско доверие.
Оказа се, че чужди посолства са предупреждавали бившия премиер Сергей Станишев, че Алексей Петров е неподходящ за назначаване – сред тях английското, американското, немското, френското...
Западните външни министерства нарекли нещата в прав текст – съветникът на ДАНС от много години насам e създал частна шпионска структура. Чрез работата си в агенцията е бил на път да я превърне в по-мощна и от държавните. Те се притеснявали и от разработките на техни дипломати и служители, както и информацията, натрупана за офицерите им по сигурността и представителите на партньорските служби към посолствата на страните от ЕС. Подозирали, че освен в ръцете на родната мафия документацията се търгува и по света. Били засечени контакти между бившата барета и Майкъл Чорни, който в редица държави по света е обвиняван за връзки с ъндърграунда...
.
Ала посолство – като повод за назначението, все пак имаше. На Израел. Съществуваше и добър контакт – с Давид Коен, бивш посланик у нас до 2000 г.
− Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията “Лев инс”. Става дума за
делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко.
Коментарът е на Ноах Гал Гендлер. Посланик на близкоизточната държава у нас.
В устата на дипломат думата “делови” звучи прекалено полифонично. Зад нея може да се крият както обичайни бизнесконтакти, така и по-специфични връзки. Факт е, че баретите на Алексей и самият той преминаха подготовка в секретните школи за охранители и бодигардове на Израел. Факт е, че компании на Трактора – корпорацията “Лев иншурънс” се сдобиха с мощното рамо на еврейските капитали. Факт е, че самият Алексей Петров им даде своята мощна подкрепа.
В мътилката на прехода у нас и липсата на законност той успя да осигури онова спокойствие за бизнеса им, без което всякакви инвестиции са безнадеждни и априори загубени.
Но защо той?
Противно на логиката, на житие-битието си навремето в ДС, сегашния “обект” получи добри международни контакти с влиятелното еврейско лоби в други държави и в Тел Авив.
Причината е ясна: спомене ли се терорист, по правило той е арабски. Защото ракетите за Бин Ладен далеч по-успешно можеха да ударят Тел Авив, отколкото Ню Йорк. Човек, влязъл навътре в нещата като него, можеше да бъде много ценен.
Помак в представите на фундаменталистите означава почти мюсюлманин – притискан, насилван заради име и вяра. Такъв човек е повече от подходящ за ролята на двоен агент. Затова се оказа добре приет дори в “МОСАД” – разузнавателната централа на израелската държава.
.
Логично е да го оценят първо там. Например Алексей Петров беше момчето на Андрей Луканов, който поддържаше чудесни връзки с тамошната държава. Самият експремиер имаше еврейска жилка в родословието. Оцениха го, защото
баретата чрез своята фирмена групировка “Аякс” се превърна в човека на Огнян Дойнов. А той беше дясна ръка на еврейския медиен магнат Робърт Максуел и отговаряше за инвестициите му в цяла Източна Европа. Дори бизнесцентърът “Прима”, откъдето “изтече” скандалният запис с живия Пепи Терзийски, носен от майката му, се оказа обвързан с капитали с еврейски произход – на предприемача Жак Калев.
Наистина е имал с какво да притиска, да заплашва днес правителството, червените му и сини бизнеспартньори със схеми и квадратчета Алексей Петров! Защото и най-скандалната информация сама по себе не е никаква сила, ако нямаш възможност да я оповестиш. Не толкова у нас, колкото по света. Без тази възможност всеки шантаж е обречен на неуспех.
Ясно е, че бившата барета е била отличена с някакво доверие на иначе безкрайно предпазливата израелска държава.
Вероятно те са знаели за двойната му роля – свой сред чужди и чужд сред своите – сред тях. Много възможно е да са подозирали, че е двоен и дори троен агент, работещ за тях, за нашето разузнаване, а вероятно и за още някое. Все пак “МОСАД” е сочена наравно с ЦРУ, МИ-6 и бившето КГБ за една от най-добрите служби в света. Вероятно са подозирали наследниците на КГБ, но тези наследници и МОСАД имаха добри контакти заради взаимен интерес: ислямският фундаментализъм шеташе както в Близкия Изток, така и в бившите съветски републики, че дори и в Москва.
.
Вероятно легендата за Алексей Петров като агент на прикритие, свързан с всякакви престъпни групировки, в известна степен е осигурявала и онзи чуждестранен чадър, под който се е бил подслонил “обекта”.
Защото родният ъндърграунд е единственият български международен концерн – сред големите в света, с мащабен износ на продукцията си от най-мръсни дейности, с властова подкрепа и политическа субсидия, с парични обороти от световна величина и без никакви скрупули...
Може би затова анализаторите считат, че името и длъжността на “обекта” бяха осветлени нарочно в парламентарната комисия по сигурността – по поръчка на самия него и кукловодите му.
Българските – не чужбинските!
Според бившия шеф на ГДБОП и сегашен директор на агенция “Митници” Ваньо Танов тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков съзнателно е разказал за Алексей Петров като секретен сътрудник на службите.
Направил го е от една страна да омаловажи дейността на ДАНС, а от друга – чрез “неволното “ си изпускане да го легитимира в службите. А вероятно най-важната причина е да “оперира” възможността чуждите централи да поискат нещо от агента – съветник на ДАНС. Създал му е мотив – че няма как да им го даде, понеже около него се върти скандал.
− Простихте ли на Румен Петков, че ви освети като агент на прикритие? – въпросът е към самия обект-октопод.
− На Румен това е най-малкото, което трябва да му се прощава. Истината е, че след като каза за мен, той ми предложи висок пост в МВР.
“Висок пост”. Съветник на председателя на ДАНС е много важен пост. Определението “висок пост” за човек, заел това място, означава прицел още по-нагоре – може би зам.-министър, може би главен секретар…. С какво ли Алексей Петров заслужи такова признание, такава дълбока благодарност от
червения велможа Румен Петков?
Най-вероятното – с отказа си. Там, пред западните партньори на България. Няма как да знаем какво е поискано от офицера – висш сановник от секретните ни служби. Толкова важно, че не е могло да се откаже, но и толкова съществено за интересите на родните кукловоди, че не е могло въобще да им се даде.
Избухналият като по поръчка обществен скандал елиминира другата, чуждата поръчка. Алексей Петров беше “осветен” – т.е. вече негоден да я изпълни. Сигурно от Тел-Авив, Вашингтон, Лондон и Бон са протестирали от енергично по-енергично. Сигурно са заподозряли или научили за тази двойна игра на съюзника им България. Сигурно заради това вътрешният министър беше пожертван и освободи поста си.
В България общественото мнение никога не е било коректив или сила, но дипломатическите ноти и натиск – винаги са били.
Хипотезата звучи невероятно – като в евтин шпионски трилър. Но в света на кривите огледала, каквото е разузнаването, ако събереш две и две, най-често верният резултат вместо четири е три, пет или дявол знае какво.
.
*** Играта с огъня ***
Едно отклонение – в секретното заседание на парламентарната комисия през март 2008 г. името на бившата барета за първи път е споменато от ген. Ваньо Танов във връзка със среща с братя Галеви, но без да уточнява какво работи в момента. Вътрешният министър Румен Петков го “доуточни” заедно
с Иван Костов пред репортерите.
− Виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-бързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня, и става опасно. Ако ангажиментите на някои към Танов са отпаднали, други би трябвало го приберат. Това е в интерес на държавата! – изкоментира случилото се самият обект-октопод.
Буквално минути по-късно пред информационните агенции Бойко Борисов, по онова време кмет на столицата и лидер на ГЕРБ, заяви:
− Моля всички, замесени в скандала, да спрат с публичните изказвания, и да говорят само пред компетентните органи. Дистанцирам се от всичко, което касае МВР, това е работа на премиера!
Ваньо Танов беше кандидат за кмет на Русе от неговата партия и общински съветник в столицата.
Румен Петков се закле, че сам е наредил проследяването си на срещата с Галеви, организирана от бившата барета.
− Имаше специални разузнавателни средства, които съм подписал лично. Аз съм сигурен, че срещата беше полезна!
Пътьом се разбра, че тя е имала за цел да тушира напрежение между групировките, които можели да попречат на присъединяването на страната към ЕС.
Според депутати от опозицията и бившият директор на ГДБОП цивилните агенти на ДОИ били изненадани, че вместо Посредник, край басейна се появил лично вътрешният министър, поради което се “разбягали”.
− Напротив за външното наблюдение аз съм подписал за тези дни, след това съм подписал за още 60 дни и тук, трябва да възникне въпроса: Защо Танов, като директор не е искал да ползва външното наблюдение за следващите 60 дни? – попита министърът.
Но след случилото се Румен Петков пенсионира директора на ДОИ Огнян Атанасов (Дирекция Оперативно Издирване), а няколко служители бяха уволнени за “нерегламентирана” дейност. Най-сетне за заместник на външното наблюдение на МВР бе назначена толкова спорна фигура като Жоро Стоицев,
директор на ОДП-Пазарджик по време на убийството на сестрите Белнейски.
Западните анализатори считат, че заформилата се тупурдия около името на бившата барета освен преследването на външни, задгранични цели е била и поредното премерване на силите между кръговете, условно наречени наследници на Тодор Живков” и онези – наследници на “Огнян Дойнов” и “Андрей Луканов”.
Затова дупнишките феодали Галеви спешно се скриха от хоризонта след идването на герберите във властта. Бившите барети − колеги на “обекта”, има защо да се притесняват. Навремето, през 1992 г., когато напуснаха специализирания отряд, те са работили като охрана на Николай Гигов – роднина на Луканов. Петко Сертов – освободен като председател на ДАНС, също намери топъл пристан при олигарха − племенник на Андрей Луканов.
А страната се управлява от хората на Тодор Живков.
.
Работил ли е Трактора за тях или за някой друг, или за трети клан, а може би и за всички едновременно, никога няма да узнаем със сигурност. Никога няма да узнаем и за колко столици освен София е работил.
Но съмненията за двоен и троен агент са добре подплатени. Представлявал е интерес за всички тях – от Близкия Изток – евреи и араби, от Запада и от Москва с ключовия си пост в ДАНС, с личната си организация, натрупала толкова досиета и компромати, с влиянието си в подземния свят. Именно тези контакти, тази връзка с чуждите служби, далеч по-квалифицирани от нашите, дипломираха бившият сержант от училището в Пазарджик в званието “партиен инженер”.
Не без основание наблюдателите у нас подозираха, че грандиозните разкрития на лидера на РЗС – Яне Янев, са плод на целенасочено, организирано изтичане на информация от ДАНС. Сега, след като Алексей Петров не командва там, те се постопиха. Шумотевицата около апартаментите на Цветан Цветанов и финансирането за ГЕРБ са като баят хляб – бяха извадени още преди година, но тогава политическата целесъобразност не ги раздуха по медиите. Факт е, че братът на бившата барета – Огнян Петров, беше вписан в листата на РЗС за Ловеч.
Например “израелската” връзка на Трактора придоби публичност у нас покрай шумно демонстрираните контакти на Яне Янев с Дани Ятом, бивш шеф на израелското външно разузнаване МОСАД. По време на предизборната кампания
политикът обяви, че го охранява специален екип, изпратен от него. Идеите за по-нататъшно взаимодействие трябваше да се реализират след изборите, чрез създаване на специално звено от чуждестранни експерти за борба с корупцията.
Самият Ятом пристигна в България преди изборите през 2009 г., за да даде рамо на партията му. Неговият брат – Ехуд Ятом, пък е бил шеф на оперативен отдел на Шабак или Шин бет, контраразузнаването на Израел. Медиите в Тел Авив свързаха името на бившия шеф на “Мосад” с политици и бизнесмени, гравитиращи около Майкъл Чорни и други руски олигарси със спорна репутация и връзки с КГБ. В случая обаче няма никакво значение доколко е истина твърдението или не!
В Израел има милиони преселници от Русия, които са политическа сила, която никой не може да пренебрегне. В последните две десетилетия те са и онзи демографски фактор, който позволи да се запази стабилността на държавата им.
Най-сетне, макар и милиардер, самият Майкъл Чорни е в пълна зависимост от доброто отношение към него на тамошните официални власти. Защото за него не е толкова страшно, че е със забрана за влизане в 10 държави по света и Испания настоява за екстрадацията му заради прането на пари на руската мафия. Мадрид поиска екстрадацията по това дело и на неговия голям съперник – олигарха Олег Дерипаска. А точно с руснака е най-опасният конфликт на нашумелия у нас милиардер.
Дерипаска винаги е бил много близък на Кремъл – както до стария господар Борис Елцин, така и до новите повелители – Владимир Путин и Дмитрий Медведев. На този мрачен фон се предполага, че Чорни ще е лоялен не само до гроба, но дори и след него на Тел Авив.
Москва активно участва в близкоизточния процес, но много рядко е в защита на Израел. И сякаш между другото мафиотското испанско дело, включващо и Дерипаска, се оказа тежък и премерен удар освен по репутацията на един
от най-влиятелните в Русия хора, така и по имиджа на властта там.
Логичен е интересът на Тел Авив и към България. Балканите са сред целите на фундаменталисткото проникване. Родният ъндърграунд неведнъж е снабдявал с оръжие палестинските групировки. В наши банки се перат техни пари и съмнителни по произход арабски капитали. Предприемаческият и държавен елит поддържа близки контакти с най-големите врагове на Израел като Сирия и Иран. София винаги тясно контактува с Дамаск, Техеран, Кабул и Москва.
Навремето Дани Ятом публично похвали Алексей Петров. Заяви, че познава работата му и даде висока оценка за него. Потупването по рамото от тамошния генерал падна сякаш от небето. Все пак, макар и ръководил “МОСАД”, той е от
запаса и следователно не е в течение на текущите операции на израелските спецслужби. За разлика от България там правилата се спазват желязно. Не би трябвало да знае и нашите операции. Но произнесе оценка.
Дали пък не визираше проекта РЗС? Който е изграден като контрапункт на проекта “Атака” и също небългарския Таен проект Бойко Борисов! (виж едноименната книга от същия автор – бел.ред.)
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

11. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 10-ТА ЧАСТ
.
“Не може един старшина от Пазарджишкото милиционерско училище да бъде наричан политически инженер, щото той просто е старшина от милиционерското училище в Пазарджик, независимо дали някой му е дал и висше образование от някой ПУЦ, за да го направи доцент. Той просто е старшина от Пазарджик и той нито може да прави политически проект, нито да прави идея за национална сигурност, нито нещо друго. Той може да е само бясно амбициозен” – твърди Татяна Дончева, визирайки същия проект.
Явно родителят на РЗС вместо бившата барета е някой друг, добре прикрил се зад него. Възможно е да са фигури в страната, но е вероятно и да са извън нея. Почти сигурно е, че и първите, и вторите са готвачите на сервираната ни политическа яхния – “обектът” в нея е само подправката, без която манджата си остава блудкава на вкус.
− А политическото инженерство? Ще отречете ли, че силните антикорупционни разкрития, с които Яне Янев блесна в предизборната борба, бяха извадени от папките на ДАНС?
− Доколкото съм чел папки на ДАНС, аз знам, че там ги няма написани нещата, които Янев съобщаваше. Като казвам това, аз ни най-малко не подценявам енергията, която Янев влага, когато оповестява видими от много хора корупционни практики.
Този откъс е от интервю, направено непосредствено след като Алексей Петров напусна агенцията за национална сигурност.
Не изминаха и няколко месеца и бившият офицер от службата се “освети” като близък на партията на Яне Янев – през декември 2009 г. Тогава Трактора публично заяви, че є симпатизира и споделя програмата й.
− Връзките ми с Яне бяха служебно задължение. Да, казах, че съм симпатизант на РЗС, когато Марио Тагарински напусна. Това стана при много странни обстоятелства. А аз ненавиждам предателството. Така с едно лично действие се унищожава може би проект на други хора. В този смисъл възприех това като доста безотговорно действие.
Трактора стоеше като скрит фактор зад нея, докато изграждаше влиянието си, а застана като фигура сред нея, когато личният му имидж вече беше копрометиран. Когато беше в ДАНС – не бил работил с Яне Янев, когато излезе от ДАНС – контактували служебно! Алексей Петров игра за пореден път роля – за учудване на всички в подкрепа на ГЕРБ и Бойко Борисов. Все пак Яне Янев наскоро беше оттеглил подкрепата си за премиера. Подобна стъпка е възможна само за двоен агент – първо да услужи на едните си господари и след това да ги закопае от дълбоко по-дълбоко в интерес на другите си, истинските повелители.
Повтори се случаят с осветяването му от Румен Петков. От едни столици поискаха разкрития и съдействие, от други столици – арабските, настояха да не се дават. София зае двулична позиция – не можем да не ги дадем, но не може и да ги дадем.
За оправдание стартира операцията “разкритие” на спецагента. И изгори вътрешният министър от поста му, за да си измие ръцете. Москва одобрително ръкопляскаше – тя също спечели в задкулисното премерване на силите.
Не само това, но и цялата галиматия, проточила се във времето от освобождаването на съветника от ДАНС до неговия арест, подплатява като с официален печат хипотезата за агент. Не толкова в ъндърграунда – роден и чужд, колкото в шпионажа. Удостоен с високо доверие..
Но до време. На такива агенти никой не вярва безпределно.
Този тип агентура обикновено играе за един и с негово разрешение дискретно тропа поръчано хоро с втория. Понякога се случва тайно докладва на трети – неизвестен на другите. Този трети е истинският й господар.
В такива игри държавите често-често печелят сраженията, но губят войните.
.
*** Зад щорите на ареста ***
След ареста на ексбаретата нашумя информацията му за контакти с Майкъл Чорни. Министър-председателят отказа да даде конкретна информация.
− Всяко изказване в момента на премиера на страната е вземане на отношение и това може да повлияе в една или друга посока на съда. Ще отговоря така, че вие сами да си направите изводите. Факт е, че в рамките на часове и американският, и британският, и френският посланик излязоха с подкрепа и изказвания, които далеч надминават ангажимента дори на един посланик! – заяви Бойко Борисов.
На 24 октомври 2009 г. премиерът го нарече “лоялен гражданин”. Изминаха три месеца време и “гражданинът” изненадващо се прероди в “Октопод”. Разводът между двамата беше светкавичен. Вижда се, че не е по взаимно съгласие.
− Как ще се занимавам с такива неща?! Мисля, че министър-председателят е бил подведен! – заяви в съда на 11 февруари 2010 г. “обектът”. Изразът е неточен – вместо “подведен” би трябвало да фигурира “е бил подчинен”.
Защото този арест беше предопределен. Изискан. Поръчан. Наложен. Естествено, не от България. Не и от родното МВР. Той не е плод на смелостта на вицепремиера Цветан Цветанов, нито е продукт на решимостта на Бойко Борисов.
Зароди се отвън, от чужбина.
Ала въпреки този натиск не посмяха да уволнят Трактора. Светлин Йовчев, новият шеф на ДАНС закри политическия кабинет на председателя и така елегантно отговори на исканията на посолствата. Алексей Петров си тръгна с почести и с 20 заплати накуп в джоба си. Но бурята, започнала зад
граница, не се размина.
.
На 22 септември 2009 г. вицето и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов беше с делегация в САЩ. Чудесно информирани източници твърдят, че въпросът за “обекта” е бил поставен в разговорите. Дни след това израелският премиер покани Бойко Борисов на посещение в Тел Авив. Но
пожарникарят отказа да му гостува. На 13 октомври в Париж френските ръководители също засегнаха темата за българския Трактор. На 15 октомври Майкъл Чорни получи нова 10-годишна забрана да стъпва у нас – малка отстъпка пред засилващия се, добил огромни размери западен натиск.
Под неговите ветрове разчистването на спорни фигури засегна дори БСП. В Изпълнителното му бюро не беше избран Кирил Добрев, а Евгений Узунов – бивш шеф на банката на СИК, макар че остана секретар на висшия орган на социалистите, трябваше да напусне парламентарната група на БСП.
Като втора крачка да отговори формално на натиска правителството стартира процедурата за импийчмънт на президента – с ясното съзнание, че няма правни основания и мнозинство в парламента да се гласува. Но нещичко трябваше да се даде, вместо да се посегне на “обекта”. Той държеше
всички тях в ръцете си – с компромати за любовните похождения на Георги Първанов, за гей-връзките на Сергей Станишев и приятелите му по партиен цвят, за сините лидери, за самия Бойко Борисов, както писа сайтът “Опасните” …
.
Но вместо историята да заглъхне, случи се обратното – затътна.
В началото на 2010 г. Авигдор Либерман, външен министър на Израел, официално заяви, че от известно време насам “Ал Кайда” стъпва със свои ядки на Балканите, включително и в България. Разкритикува страната ни. От София премълчаха. От Тел Авив обаче продължиха, че става дума и за фондации и неправителствени организации, които перат пари, с които се финансират терористични актове. Така политическото ръководство на еврейската държава даде оценката си за работата на ДАНС и бившия и съветник Алексей Петров,
спряган като техен агент.
Както беше отказал преди два месеца поканата, така светкавично, след неотзвучалите още думи Бойко Борисов се стовари в Израел. Не можеше да пренебрегне еврейското лоби – толкова могъщо по света, с такива възможности за финансов и политически натиск срещу властта му. На следващия ден – 11 януари 2010 г. се срещна с Бенямин Нетаняху.
.
На 7 февруари 2010 г. в Лондон англичаните “парафираха” − сякаш от името на всички тези държави предстоящия арест.
Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ръководството на ДАНС, гостуващи там, вкупом бяха притиснати. Службите на Острова никога нямаше да простят, че вестникът на Трактора – всекидневникът “Галерия”, публикува списък на офицерите под прикритие в редиците на английското посолство и консулство у нас и постави животът им в опасност.
Голяма част от децата на олигарсите у нас учат там, немалко техни банкови сметки с наличност за милиарди отлежават в местните банки. И политиците ни, и мултимилионерите считат за шик да се сдобият с къща в Лондон – като братята Милен и Георги Велчеви, като царският покровител на юпитата Спас Русев. Дори отявлените ни престъпници – от Иван Тодоров – Доктора до Константин Димитров – Самоковеца ценяха домовете си край бреговете на Темза. Толкова много и огромни интереси в Англия на повелителите на България никой от тях не желаеше да рискува.
И “лоялният гражданин” Алексей Петров програмирано изгоря. От гражданин със заслуги към държавата веднага се превърна в Октопод.
На 10 февруари бизнесменът, общественикът, агентът, босът, докторът на науките, преподавателят на студентите, агентът на спецслужбите, човекът на чужди посолства, страшилището Трактора беше задържан!
А за да се покрие скандала как, къде, към кои региони на изток и югоизток от нас и най-вече към кого е изнасяна секретната информация, влезе в ход парламентарната комисия за ДАНС.
Според депутатите Алексей Петров нямал достъп до класифицирани сведения. Това им заяви бившият шеф на агенцията Петко Сертов, а те му повярваха безусловно.
Никой не попита що за съветник на директора е бил тогава “обектът” ? И защо главният прокурор Борис Велчев твърди, че бившата барета е присъствала на няколко сбирки в прокуратурата и е работила заедно с нея по ключови въпроси на борбата с престъпността? Един от двамата лъже най-нагло!
И не е онзи, чийто кабинет е в Съдебната палата:
− Алексей Петров участваше от страна на ДАНС в няколко смесени екипи. – разказа Борис Велчев. – Спомням си две дела, може да има и някои други, не са били чак толкова много. Да, той е бил служител в ДАНС. Трудно ми е да правя такива оценки за лоялност, най-малкото заради едно особено обстоятелство. Да г-н Петров има нееднозначна репутация, да кажем така – меко. Също така е вярно, че тогава беше известно, че той е бил офицер на прикритие, който е трябвало да поддържа определена репутация, за да бъде внедрен в тези среди. Така, че аз съм се оставил да ми влияе не репутацията му, а личните ми впечатления от него.
.
Въпросът с пределно ясен отговор се породи от изказването на ротационния председател на комисията Волен Сидеров. Членовете на комисията изслушаха бившия вътрешенминистър Георги Петканов, Петко Сертов и Иван Драшков,
който едновременно е и бивш, и настоящ зам.-шеф на ДАНС,
Сидеров заяви, че Петров не е имал достъп до класифицирана информация, опирайки се на техните показания!
Темида ги опроверга всичките. Например на 30 март 2010 г. прокуратурата повдигна нови обвинения към Алексей Петров. Едно от тях е за разгласяване на държавна тайна. И този правов акт се дължи по скоро на чуждите посолства, отколкото на родните служби и институции.
Натискът обаче не спря дотук. Алексей Петров, определян като “свой сред чужди, чужд сред свои” изглежда беше надвишил правомощията си, беше започнал своя самостоятелна и много опасна игра. В България може и да го сочеха за ръководител на въоръжена престъпна група, но в чужбина определено считаха, че благодарение на неговото бездействие, а не дай си боже, и съдействие, са въртяни други операции.
Факт е, че непосредствено след арестуването на Октопода последва грандиозна чистка. Списъкът на светкавично освободените и разследвани лица от висшата администрация го очерта.
Само четири дни след задържането на бившия командос беше освободен Светослав Мичев – шеф на Държавната агенция за бежанците. По всяка вероятност го чака дълго разследване и може би съд. На следващия ден от постовете си изгоряха и двамата му заместници. Ден по-късно изгърмя и директорът на дирекция “Миграция” в МВР – за злоупотреби със служебното положение.
След два месеца метлата помете и Агенцията за българите в чужбина и други сродни институции.
“... 2. В разговора ми с г-н Ангел Марин (вицепрезидент − б.а.) в качеството му на лице, подписващо указите за българско гражданство, в отговор на изразеното от него негативно мнение по отношение на работата и ролята на Йордан Янев и Стефан Николов в качеството им на лица, координиращи работата по установяването на българския произход (Й. Янев – до м. юли 2006 г. и Ст. Николов – от юли 2006 г. до август 2009 г.), и че двамата би следвало да бъдат освободени, аз отговорих, че не винаги освобождаването на висши държавни служители зависи от председателя. Заместник-председателят се назначава и освобождава еднолично от министър-председателя, а за освобождаването на главния секретар законът изисква основателни причини, каквито нямах.
3. Категорично заявявам, че не съм споменавала името на министъра без портфейл (Божидар Димитров – б.а.), нито за това, че някой ми е забранявал да освобождавам служители на ръководената от мен институция, както е цитирано в средствата за масова информация.
В заключение бих искала да добавя, че лоялността е качество, което високо ценя, и което е ръководно в отношенията ми с хората както в професионалния, така и в личния живот. Не съм и не бих могла да допусна изказване, което да накърни авторитета на един министър.”
Това са редове, написани от ръката на освободената председателка на Агенцията г-жа Райна Манджукова. Скандалът като парещ ръцете картоф се прехвърли от нея отново към адресати нагоре по властта.
Защо?
По всичко личи, че съмнителни чужденци, включително и такива, представляващи интерес за западните разузнавателни централи и правосъдие, бяха получавали статуса на бежанци или на български граждани... Между впрочем, един от членовете в Наказателния кодекс, във връзка с който задържаха групата на Октопода, визира нелегална контрабанда – на оръжие и на хора. А партньорите ни от Запада сигнализираха, че всъщност е напълно узаконена – легална!
.
− Грозно е да се върши престъпление в името на това да се представиш за българин по произход, за да добиеш някакви привилегии. – изказването е на Росен Иванов, новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина. – Нека да не забравят, че не бива да се опитват да лъжат българската държава. Не е добре, когато даваме възможност на хора с нечисти помисли и нечисти действия да правят каквото си искат и да се подиграват с българите и българската държава, когато се представят за българи, а не са такива!
Когато висш държавен служител – не само у нас, но и в чужбина се обяснява така, това не говори добре за страната. Думите му са колкото загриженост, толкова и неловко, принудено оправдание от немай къде.
− Длъжен съм да ги уверя – Агенцията ще взема все по-крути мерки за ограничаване на това порочно явление. Знам, че е желан българският паспорт с оглед членството ни в Европейския съюз, но нека хората, които искат да станат български граждани, но не са от български произход, да използват възможностите на чл. 12 и 13 от Закона за българското гражданство, има как да станат български граждани, но да не спекулират с това, че са българи по произход! – продължи новият ръководител на агенцията.
− Вече събираме повече данни за националността на лицето, което кандидатства за наше гражданство на основание българския произход, като ще допускаме повече източници на информация. – уточни той. – За целта бяха направени и промени в Правилника на Агенцията по издаването за документи, удостоверяващи български произход.
Росен Иванов обясни, че чрез промените се дава възможност на служителите на Агенцията да събират информация от родните места на заявителите и по други начини:
− Вече ще се вземат предвид и местата, регионите, където са родени заявителите. Ще се взема предвид именната система. Знаем, че българската именна система се отличава с някои особености. Ще се взема предвид възможността на заявителя да общува на български език или да го ползва под каквато и да е форма, включително и диалект. Ще следим за съдебните решения, които напоследък се появяват от чужбина, защото имаме определена процедура за узаконяване на решенията – т.нар. екзекватура...
Това изявление изпълни определена мисия – за пореден път гарантира пред западните ни партньори, че носещите български документи за самоличност наистина ще бъдат българи!
А не някакви руски мафиоти, латиноамерикански наркобарони и арабски терористи, родени по цял свят – от тайгата на Сибир през джунглата на Ориноко до пясъците на пустинята, не знаещи и думичка от езика на Вазов и Ботев, но граждани на Родината ни. Промъкнали се лесно-лесно през държавното “сито” и незабелязани въобще от ДАНС!
Най-сетне името на Трактора се обвърза и с представители на руската мафия, пребивавали необезпокоявано у нас.
Наскоро – през февруари 2010 г. шестима от тях получиха заповеди за експулсиране от България. Всички те са засичани на басейн “Спартак”, твърдят от службите. Дирени са от “Интерпол” – например Константин Циганов – Костя.
Той от шест години се укрива у нас, въпреки че името му фигурира в черна бюлетина на международната полицейска организация. Спрягат го като бос на втората по сила мафия в Русия – Уралмашевската. Странното обаче не е толкова начина, по който е получил българския си паспорт, колкото адреса, на който се е подвизавал.
Това са ВИП-блоковете на ул. “Жолио Кюри”. Бившата дипломатическа обител и сега се обитава от много чужденци, парламентаристи, висши държавни служители и т.н.
.
Покрай шумотевицата около бившия съветник в ДАНС се случи и чудо, останало незабелязано от обществеността.
Макар и под сурдинка, макар и за двайсетина избирателни секции, макар и с уговорката, че за останалите нямало данни (!) Върховният касационен съд присъди, че резултатите от парламентарния вот, подаден в Турция са манипулирани и фалшифицирани. Възникна въпросът къде през това време
е била Агенцията за национална сигурност. Нали точно тя трябва да защитава България?
А тринадесет дни след ареста на “обекта” – на 20 февруари държавата я присетиха, че има нещо от гнило по-гнило около смъртта на Ахмед Емин – помощника на Ахмед Доган и дясната му ръка при финансирането на ДПС. (разследването за това убийство е в книгата ми „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни”, пуснал съм го и в профила ми тук). В чужбина предполагаха, че то идва от източници извън страната – базиращи се в региони на Близкия и Среден Изток и тясно свързани с фундаменталистите. Сякаш под палката на незрим диригент – в случая американския посланик, започна кампания за парите, с които близката до партията бивша шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Дилян Пеевски си накупиха кажи-речи почти всички български медии, а обслужващата ги Корпоративна банка (бивша смесена българо-съветска “Булгарсофинвест”) е привилегирована за сметките на държавните фирми.
Партията на Яни Янев продължи тази атака, май поръчана отвън – на 20 февруари като гръм от ясно небе тя предложи да се отвори абсолютно неизвестния доскоро освен от мои публикации доклад на ген. Боян Велинов от Шесто управление на ДС за “определяне на лицата в новата ръководна класа” при демокрацията! Онази класа, която всъщност е истинския Октопод. В същия ден президентът Георги Първанов запя същия рефрен – да се отворят икономическите досиета на прехода...
.
− Има неща, които ние самите не сме ги знаели. Много от тези обвинения, които сега се повдигат, са били ясни. В противен случай нито главният прокурор, надявам се и предишното правителство, не биха работили по този начин. Но фактът е, че виждате, големите държави в света как реагират и как толерират нашите действия, това означава, че има проекли мероприятия в много по-големи централи от нашата. Аз съм бил запознат от две седмици, три, вече с планирането на операцията. Много от нещата, които бяха извадени, дори за мен са озадачаващи. Това е. Аз съм тренирал с него от 83-а година. Дори не ми се е вярвало на това, което, обаче, като документация са събрали. А и това, което в момента свидетели говорят.
Думите са на Бойко Борисов. Би могло и да му се повярва, ако не беше едно “но”!
Не онова на съвместните му фирми с “обекта”. Не и онова на приятелските контакти в спорта. Не и онова на скритата помощ от Трактора за политическата кариера на премиера – от онзи партиен организатор-братовчед Урумов до разкритията на Яни Янев за корупцията на тройната коалиция и първоначалната подкрепа на РЗС за ГЕРБ. Оттеглена между впрочем тогава, когато кабинетът започна лека-полека да се огъва под натиска на Запада да прибере на топло Алексей Петров.
Но не може, няма как да се забрави, че пожарникарят години наред беше главен секретар на МВР – по онова време, когато в службите на двойно и тройно прикритие работеше Трактора – сегашен “обект”. И никой не го уволняваше, никой не го разследваше.
Българският Джеймс Бонд, “обектът”, подозиран за човек на “МОСАД”, на Запад май го заподозряха като човек и на противниците им, като Рихард Зорге!
Затова задържането на Алексей Петров предизвика доброжелателния отзвук на техните официални лица. Естествено, в България никой не би признал подобна канава на събитията.
Затова по-добре е у нас да се раздуха скандал с бандата за отвличания на “Наглите”, с протекцията им от някой Трактор, както се твърди, да се обвини заради частни бизнес-конфликти, за рекет, за шантаж… Пореден, кой ли вече поред опит да се избегне международния скандал.
.
Защото както смъртта на малчугана Пепи Терзийски прикри сделките с оръжие и ракети за Осама бин Ладен, така и арестът на “обекта” маскира търговията с български документи за самоличност и “бизнес” контакти с лица, издирвани по целия свят.
Родният “Джеймс Бонд” се провали − под нахлупената му, природно чужда за него маска на агент № 007 лъсна физиономията на сержант Петров от милиционерското училище в Пазарджик. Грешка – на капитан Петров от секретните служби на България, техен съветник, но работил за дявол знае кого и какво. Ала достатъчно опасно, за да ни обърне внимание онзи свят, към чийто клуб се стремим.
Падането от върха винаги е драматично за сполетелите ги. Родените в блатото не знаят, не подозират какво има там – горе. Но низвергнатите оттам притежават познанието – затова така силно ги боли.
.
Легендата за Трактора приключи безславно. След нея остана единствено прозата – на следствени дела и съдебни заседания, на скучни лъжливи обяснения от политиците, на шумотевица по медиите, на собствените му обяснения...
А кой знае − може би и на патетиката в някоя присъда!
От зор-заман!
Андрей Луканов и Огнян Дойнов го измислиха. Иван Костов го роди. Цар Симеон го отгледа. Сергей Станишев го ръкоположи. Бойко Борисов го преглътна...
Но “Мосад”, МИ-6 и ЦРУ – не!
.
КУКЛАТА − КУКЛОВОД?
Дай да вземем едни пари!
“Едни мутри се бият с други мутри. И се бият по начина, по който се бият мутри – в „Дискрийм”, в кафенето не знам си кое си, в ресторанта „Богат, беден” и във всичко, което нашата мутренска история познава. Независимо, че едните владеят държавата, а другите са ужким извън нея. Това е игра без правила.
Миналото на Бойко Борисов е като миналото на Алексей Петров и като миналото на една група други хора, независимо кой се намира на коя позиция в държавата, кой се счита за експерт по сигурност, за длъжностно лице, оторизирано с най-високи държавни функции и кой се счита за извън борда, това е тяхното общо минало. В това минало те имат поведение, отношения, случки, трупове включително. Едната част от познатите им, на тези двамата души, са мъртви по времето, което Бойко Борисов беше главен секретар. Това минало за една част от ъндърграунда предполага мъст. За друга част от ъндърграунда, който вече е аранжиран някъде по етажите на властта, предполага възможност миналото да се заличи и да се разчистят сметки, като се използва държавата. Събират ги парите. В България нещата са прости и всичко започва с това – “Дай да вземем едни пари”. За да вземем едни пари, трябва да вземем държавата, определени властови позиции. Аранжираме си избори, аранжираме си финансовата подкрепа на определени олигархични кръгове, започваме от едни стъпки...”
.
Човекът с лобистката поправка в закона, наречена “Ванко I”, бившият юрист на “Мултигруп”, бившият депутат от БСП и доскорошен член на висшия й орган, устатата Татяна Дончева този път целна десетката. Макар и рядко, но и от политиците се случва да се чуе истината – обикновено тогава, когато станат бивши и престанат да бъдат фактори в света на политиката, бизнеса и парите.
Все пак доскоро Алексей Петров беше “лоялен гражданин” за министър-председателя. Били са партньори в каратето, колеги по работата си в Държавна сигурност, съдружници във фирми... Ето какво сподели за главата на октопода премиерът в блога на Николай Бареков:
− Има един човек в структурите, Алексей Петров, ти го познаваш добре. Не мислиш ли, че точно хора като него трябва да бъдат пуснати да се занимават с тия проблеми – с отвличанията, с рекета?
− Животът ми се стече така, че с Алексей се познаваме от 1982-1983 г. някъде. Бяхме съотборници в националния отбор, после той ми беше помощник-треньор в клубния отбор на пожарната – те бяха барети с Благой Милев, с Румен. По състезания сме ходели, в една стая сме спали. Иначе сме се
карали много, били сме се.
− На тепиха или извън него?
− Абе навсякъде. Винаги сме имали спор кой е по-мнителният от двамата.
− А за какво се скарахте, за пари ли?
− Единственият спор, който сме имали с него, е бил само за карате.
− Кой е по-добрият каратист?
− Това е като във футбола – никой няма да каже, че другият е по-добър. Аз бях национален треньор, после той ме смени. Аз завърших докторат, сега и той завърши докторат. След това, когато аз ръководех треньорите, той – съдиите. После стана председател на Федерацията. После аз станах почетен председател на Федерацията. Сиреч, всичките ни отношения са минавали през огромни спадове – от най-голям враг до най-голям приятел.
А какво казва за него самият Алексей Петров:
− Аз смятам да бъда опонент на Борисов. Ние с него сме били неведнъж опоненти − в спорта например. Неведнъж в трудни моменти сме си помагали – аз на него повече, той на
мен по-малко... Сега той е премиер, но и аз съм минал през житейска и професионална школа, която ми позволява да му опонирам на ниво.
− Дали ще оцелее старото ви приятелство с Борисов, ако му кажете тези неща?
− Приятелството в случая не върши работа. Бойко е сръдлив и мнителен. Ние сме спорили неведнъж и в миналото, което може би ни е помогнало да се развием. В спора за ДАНС аз
съм непреклонен: за 1.5 г. от създаването си тази агенция се развиваше добре, по европейски.
− В доклада на “Българска антимафия” четем за корупцията в митниците: че старите играчи Златко Баретата и Маргини са изтласкани от каналите и ДАНС във ваше лице е установил контрол над тях?
− Какво лошо виждате в това държавна институция да установи контрол над тия канали, особено ако ги пресуши? ... Но аз избрах ДАНС, понеже беше нов проект. В ДАНС пък ми предложиха да избера: екипа “Сертов” или кръга “Драшков”. Избрах по-непознатия за мен Сертов, защото при Драшков опитаха да ме вербуват за неясни цели. А аз работя за държавата.
.
Държавата?! Но без да разбере гафа си, “обектът” я характеризира заедно със себе си – поне на равнището на националната й сигурност като поделена между “екипи” и “кръгове”.
Чий човек тогава беше бившата барета, на чий “екип” служеше?
Наистина ли я изпържиха в тигана на властта или тя самата подхвърляше в собствен тиган готвачите си – макар и до време?
Кой направляваше ръката му?
В тази връзка изплува името на съветника на бившия премиер Боян Чуков, на чийто GSM многократно се е обаждал Октопода.
Той се закле, че не се е срещал или чувал с Алексей Петров от началото на 2008 г. Обясни, че е бил изпълнителен директор на “Лев корпорация” от края на 2005 г. до септември 2006 г., когато е бил отстранен, тъй като не са “съвпадаха вижданията ми с политиката на фирмата”. Не уточнява кое и как не е съвпаднало. И защо.
След септември 2006 г. Чуков не е имал кабинет в корпорацията. Според него никога не е имал дялово участие във фирма, свързана с дружеството. По думите му никъде то не се сочи като притежание по документи на Алексей Петров. “Обектът” заемал единствено поста на консултант в “Лев
корпорация”.
Премиерският съветник твърди, че телефонът, който ползва сега е бил на Филиз Хюсменова в качеството й на министър в кабинета на НДСВ. Сега този номер го е прехвърлил и го е направил личен, тъй като е имало такава възможност. На този телефон никога не ме е търсил Петров, заяви Чуков. Докато е бил в “Лев корпорация” е имал служебен телефон, който сега е в друго лице. Този телефон много отдавна не е мой, кълне се Чуков. Следователно фиксираните разговори с главата на Октопода не са негови. Ала не стана дума чии са.
Човекът на Станишев подхвърли, че на нашумелия скандално служебен номер от корпорацията се е чувал и с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който тогава е бил заместник-кмет на Столична община.
− Предполагам, че вътрешният министър е бил подведен. Аз съм имал многократно разговори с него по телефона, но на служебния телефон от „Лев корпорация”.
Чуков мисли, че Цветанов е дал телефона му за проверка, тъй като е имал само него и отново повтори, че този номер сега не е негов. С всички сили се опита да опровергае внушението, че е бил “топлата връзка” между премиера – политически лидер на БСП и спрягания като Дон на доновете бивш командос.
Същото направи и младия лидер на столетницата:
− В това число госпожа Дончева заяви, че едва ли не Алексей Петров е влизал в кабинета на министър-председателя, когато си поиска! Ясно искам да кажа, това в проверяемо, защото всеки, който влиза в Министерски съвет се записва, няма нищо такова. Това е лъжа. Алексей Петров е бил в кабинета на министър-председателя по мое време два пъти. Веднъж, когато бях поканил още в началото на мандата една широка група експерти в областта на национална сигурност и той беше поканен, тогава за първи път го видях. За втори път го извиках малко преди избори, когато му казах в присъствието на господин Сертов, че упорито се говори за негово навлизане в политиката и му казах, че това е неприемливо за един служител, макар и на ниско ниво в Държавната агенция. Трябва да направи своя избор! Никога не съм разговарял с господин Алексей Петров нито на чети ри очи, нито съм бил съдружник с него, за разлика от други български политици и държавници и това трябва много ясно да се каже, и да се знае от българското общество, защото се получава едва ли не, че Алексей Петров е на БСП дето се вика, което е абсурдна теза!
.
Сергей Станишев е видимо изнервен. Видимо си противоречи.
Театърът е много жалък и пошъл – недостоен за интелигентен човек, пък камо ли за първи ръководител на държавата, макар и бивш. Ако човекът е в щата на Министерския съвет, ако е висш държавен сановник, неговото влизане в сградата не се записва. Ако служителят е бил от низш ранг в ДАНС, макар че длъжността съветник е висш, то не е работа на премиера да му прави бележка за политическите изяви. Не му е работа да прескача йерархията. За това си има други шефове – например директора на ДАНС Петко Сертов
Главата на правителството, разрешил или преглътнал назначаването на Алексей Петров на ключов пост в най-моъщата държавна институция, счита за абсурд, че “обектът” е бил човек на червените. Бил е обаче. Бил е и на “сините”.
Видяхме, че и “жълтите” са го брояли като свой. Но всички тези управления бяха коалиция – на различните задкулисни кланове във властта и икономиката.
Затова Сергей Станишев е прескочил Петко Сертов и се е срещнал директно с Алексей Петров. Шефът на един “кръг”, “екип”, “клан”, наречете го както искате, е застанал срещу срещу пълномощника на друг кръг, екип, клан в присъствието
на представителя на трети.
Да обясним – Петко Сертов след сдаването на властта отиде на работа при олигарха Николай Гигов. Той е племенник на бившия премиер и политбюровец Андрей Луканов. Братята Галеви − Пламен Галев и Ангел Христов от Дупница, заради които изгоря от поста си министър Румен Петков, също са хора на олигарха Гигов − били са негова персонална охрана. Офицерът на прикритие − сегашен “обект” им организира срещата.
На нея е била “снесена” компроматна информация за Камен Пенков, заместник-министър на вътрешните работи в тройната коалиция, собственик на “Скорпио” − една от най-могъщите охранителни фирми у нас, бивша лична охрана на Тодор Живков и пазещ централата на БСП на ул. “Позитано”.
Сергей Станишев след загубата на изборите напусна правителствената вила в кв. Бояна и се нанесе да живее в суперлуксозния затворен комплекс “Магнолия” в полите на планина Витоша. Той е собственост на “Тера груп” на Росен Дойнов – син на бившия член на Политбюро Огнян Дойнов.
Бащата беше основен съперник на Андрей Карлович в битката за властта – и преди идването на демокрацията, и след нея. Алексей Петров също е тясно свързан с кръга около Огнян Дойнов. Той беше шеф на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, заченал от този родител.
Не мина много време и Огнян Дойнов тежко се разболя. Бившият политбюровец почина – поне официално, от рак на белите дробове на 13 февруари 2000 г. във Виена в останала неизвестна и досега болница. Дни след кончината му другият му син неочаквано се спомина – от хранително отравяне.
По същото време произведеният в капитан от специалните служби екскомандос – ту заслужил служител на държавата, ту Трактор, ту Октопод, ту го уволняваха, то го назначаваха на явни и тайни щатове.
Бившият съдружник на Трактора Бойко Борисов не отиде никъде. Той си имаше собствена къща, стана премиер, но кариерата му беше отгледана като продукт на знатен роднина – на Иван Славков, зетя на Тодор Живков. И тъстът на данъчната шефка Мария Мургина, с която кръстоса шпаги бившият командос, беше много приближен до него.
За финал − Алексей Петров от махала Бабинци, Тетевенско го вкараха на “Развигор”. Операцията се проведе под личното ръководство на вицепремиера Цветан Цветанов.
Той е синът на бившия шофьор и охрана на ген. Григор Шопов – несменяемият Живков началник на Държавна сигурност в течение на десетилетия. (“Тайният проект Бойко Борисов”).
Странно – имената в драмата са от днешното, Демократическото време, но от тясно по-тясно се преплитат с онези от вчерашното – комунистическото. Всеки се оказва човек на някого – я бивш член на Политбюро, я кандидат-член на този орган, я комунистически министър или друга важна тоталитарна номенклатурна клечка.
Бившата барета служи вярно на всички тях – клановете, балансирайки между интересите им, урегулиращ и самият той интересите им в конфликтни ситуации като горната.. Ето го неговият шифър, с който отваряше ключалката на всяка поредна, различна власт.
Обаче в условията на едноклановото управление на пожарникаря от Банкя балансът се оказа излишен, съответно и услугите му – безполезни. Затова под светлината на прожекторите на общественото внимание го посочиха за глава на Октопода, произведоха го в кукловод на мафията. Скриха, че в мрачните дълбини на българската политика “обектът” си остана една обикновена марионетка.
Беше лост за влияние, беше и стоманен скалпел − добре наточен, макар и жив. Беше мравка – царица на информацията, събираща я от тях и за тях. Беше им слуга, но и господар – едновременно!
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

[шони]

12. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 11-ТА ЧАСТ
.
Who is Who (Кой кой е)
Според публикациите в интернет мрежата бившият командос е създал огромен масив от информация:
“Частно МВР с богат архив се подвизава в плувния комплекс “Спартак” в столичния квартал “Лозенец”. Впечатлението за истинска паравоенна формация се засилва от впечатляващата охрана – жестока и въоръжена, която охранява частния обект, собственост на офицера от ДАНС и личен съветник
на шефа на агенцията Петко Сертов – Алексей Петров. В помещенията, където преди време са били масажисти, стаи за възстановяване и складове сега
се намира секретна секция. В железни стелажи са подредени папки по азбучен ред. Те съдържат биографични данни и компроматни материали за журналисти, политици, включително за българския президент Георги Първанов. Сведения
за семействата им, финансово състояние, връзки с хора и фирми, слабости и конфликти − всичко това е вкарано в частната картотека, която според осведомени, по някои показатели биела архива на тайните ни служби дори от времето на Държавна сигурност.
Информационният масив е подреден акуратно и по образец на контраразузнаването ни. Данните се осигурявали чрез незаконно подслушване и следене.
Това не е случайно, тъй като шеф на нелегалната структура е не някой друг, а бившия полковник и заместник директор на Национална служба “Сигурност” Начев. Преди време той бил посъветван от ръководството на МВР да излезе без много шум в пенсия. Причината била, че са засечени множество негови нерегламентирани контакти с хора от сенчестия бизнес както и с откровено криминални личности. Веднага бил назначен на работа в структурите на бившата барета Алексей Петров.”
(15 август 2008 г. сайтът “Опасните”)
Естествено, набедените категорично опровергаха приписаните им роли:
− Нека прокуратурата да отиде там и да провери. Да не би аз сега да трябва да доказвам, че не гоправя това нещо. Не мога. Аз лично за себе си тези текстове ги омаловажавам, но те не са безобидникато явление, защото имат елемент на бизнес − твърди самият подп. Николай Начев.
Какво още написа сайтът?
“Начев се заел да въведе ред в изградената вече архивна структура и шпионски център на Петров за събиране на компромати за известни българи и тяхното манипулиране – дейност, забранена по закон. Помагали му други бивши висши служители на вътрешното ведомство, които били прикачени към различни фирми на Петров и зачислени на големи заплати. По този начин той се отблагодарявал за услугите, които са му правили, докато са били в тайните служби на държавата. Най-честата от тях било изнасянето и преснимането на секретни документи, касаещи националната сигурност и отнасящи се до различни личности, известни политици и дори чужди дипломати.
По този начин частното МВР се сдобило с подробен списък на офицерите по сигурността и представителите на партньорски служби към посолствата на страните от ЕС в София. Списъкът бил обогатен с разработки на българското контраразузнаване в турското направление, както и в направлението НАТО и бивши страни на СССР. В подземния архив на басейна “Спартак” се съхранявали също планове и анализи от операции на нашите служби срещу чужди бизнесмени, които инвестирали в България. Особено важни били събраните сведения за проникването на Майкъл Чорни в различни структури на българската икономика, както и списък на хората, които му снасяли секретна информация.
Начев и Петров обаче най-много се гордеели с папката за столичния кмет Бойко Борисов. Имаме пълни подробности за „унгарския” му период, когато е бил свързан с трафик на крадени коли и е бил в полезрението на унгарските служби, хвалел се Петров.
Хвалели се също, че знаят за съпричастността му към ликвидирането (застрелян) на председателя на “Защита” Цветан Цветанов, както и други неща. Петров заявявал напоследък, че в предизборната кампания може да съсипе Борисов с документите, които притежава.
С подобни обещания той спечелил доверието на управляващата коалиция. Пред своя шеф Сертов той Гарантирал тотално разобличаване на лидера на ГЕРБ, за който имал дори секскомпромати. Те засягали връзките на Борисов с известни жени, между които и няколко журналистки от големи медии.
Не сме рекли, не сме го разбили. Но като му дойде времето, ще го ударим смъртоносно, заканвали се Петров и Начев.
Същите закани били отправяни и към политици като Иван Костов, Пламен Юруков, Яне Янев, Пламен Моллов, Красимир Каракачанов и др.
Перла в архивната корона на Алексей Петров били събраните материали за президента Георги Първанов. Те се пазели на специално място и само Начев имал достъп до тях. Били събрани всевъзможни компромати.
Част от тях били “оставени” услужливо от офицери от НСО, които отговаряли за персоналната охрана на държавния глава. Папките съдържали подробен отчет за срещите на Първанов с любимите му олигарси, начело с Валентин Златев, Красимир Гергов, Георги Гергов, собствениците на винпром “Пещера” и други.
Имало и множество записи, направени от гардовете и щедро заплатени от Петров.
Две тайни квартири за срещи имал президента в София. Там той се срещал с някои от любовниците си, докато съпругата му смятала, че играе карти в боянския дом на министърката Емилия Масларова. Имало и други посредници в любовните афери на Първанов, които му осигурявали “коридор” за действие.
Особено активни те били при уреждане на срещи с Весела Кюлева, когато тя си идвала от Виена, където се изнесла след скандалното раждане на дете от футболист от “Левски”. Всъщност Алексей Петров имал друга версия за това дете, а именно, че неговият автор е съвсем друг и вероятно това е обитателят на “Дондуков 2”.
Подробен снимков материал имало и за любовната връзка на Първанов с певицата Мариана Попова, която се опита да прикрие връзката с безпрецедентно и нелепо интервю във вестник “Труд”.
Начев и Петров обаче се подсигурили с компромати и срещу сегашните си покровители – кръговете около Сергей Станишев и Петко Сертов. Оказва се, че преди време Сертов е работил за фирма на Петров. Там нещата били доста дебели и пикантни, имало сведения за срещи на хора от това обкръжение в чужбина, както и CD с участието им в сексоргии в смесени компании. (на гръцки остров).
С особени виртуозни изпълнения се отличавал един от близките съветници на премиера (Азер Меликов − б.а.) С тези папки тандема Петров-Начев си осигурявали сигурност след изборите, ако евентуално Станишев се отметне от подкрепата си за тях.
Много любопитен бил компроматът за връзките на Първанов с оръжейния бизнесмен Николай Гигов. Петров и Начев държали в сейф доказателства за разпределени комисиони за милиони евро от сделките на военното министерство с френските производители на хеликоптери и корвети. Службите ни засекли банковите преводи и попаднали на сметки на държавния глава в чужбина.
Такива имал и премиера Станишев. Преди няколко седмици Гигов осигурил 75 милиона евро само за купуването от България на два френски кораба. Сделката бе подписана от Никола Саркози и Станишев в Париж. За патрон на Гигов обаче се считал Първанов, който няколко пъти го отървавал от разработки на службите, които били засекли участието му в производство на синтетична дрога и оръжие.
Не бил подминат и бившия вътрешен министър Румен Петков. Той бил считан за близък с Алексей Петров, но последния се подсигурил с достатъчно компромати срещу плевенския политик, особено по отношение на убийството на единия от съсобствениците на хотел “Ростов” – Конов, както и за големи далавери в града и бомбени атентати, в които можело да бъде замесено името на Петков като поръчител.
Докато четете тези редове, хора на Алексей Петров сигурно изнасят огромния по обем архив от подземията на басейна “Спартак”. Причината не е в законни действия на българските служби, а директните предупреждения на англичани и американци. Те от дълго време недоволствали, че МВР и висши политици си затварят очите за безобразията на някои частни шпионски структури, като тази на Алексей Петров.
Казваме “някои”, защото Петров не е единственият, който събира информационен масив с компромати.
Случаят Петров-Начев обаче бил много “нагъл”, както се изразили от партньорските служби миналата седмица по повод действащите нелегални формирования. Те били засекли дори списък на хора, които да бъдат рекетирани или чрез тях да се постигнат определени влияния в различни бизнес сектори.”
.
След тази знакова публикация, която цитирах, последваха конкретните разкрития на анонимния сайт, подхванати и от други сайтове в мрежата.
Сензационното четиво намекна, декларира и обеща, обаче не написа нищо компроматно за гей-оргиите на гръцките острови на социалистическия премиер и кохортата съветници около него, не разказа нищо и дори не спомена името на Азер Меликов – най-близкия до Станишев, не хроникира “подвизите” на Румен Петков, не анализира обръчите на Ахмед Доган, не описа срещите в тайния апартамент на Бойковата приятелка – банкерката Цветелина, не извади и ред срещу Яне Янев и факт срещу Бойко Борисов, освен голи, неподплатени обвинения.
Накратко: скандализиралият държавата сайт замахна срещу отиващата си власт в лицето на наследниците на Огнян Дойнов, парира евентуалните опоненти – наследници на Андрей Луканов, неутрализира патронът им – президента! По всичко изглежда, че “opasnite novini” работеха в угода на идващата нова власт – символизирана от кръга, наследил Тодор Живков.
А когато повече не можеше да се мълчи и играта щеше да стане съвсем прозрачна, сайтът беше “разкрит” от съветника на ДАНС Алексей Петров, публикациите естествено спряха, а посоченият като организатор и автор журналист Огнян Стефанов – пребит почти до смърт с чукове. Този побой
също внесе своята лепта в пропагандната кампания срещу управлението на Сергей Станишев.
.
***** Предупреждението *****
Създадената от Сергей Станишев Агенция за национална сигурност се оказа нещо като негов гробокопач, подсказва цялата история.
Например Тошко Тодоров – експерт в ДАНС се яви като основна фигура в предизборния щаб на Бойко Борисов.
Жената на сегашния вицепремиер Цветан Цветанов – Деси, също е от ДАНС. Тя е завършила филология, но командваше ключовият отдел в агенцията − “анализи” и по времето на предишното управление
Отговорите на тези игри за стотици милиони и милиарди ги получаваме днес, ще ги получим утре, другиден… Те са в съдбата на енергийните ни проекти – АЕЦ, нефто- и газопроводи.
Вероятно още много са детайлите в тази поредна властова игра. Онази, първата завърши със смъртта на дете − тригодишният Пепи Терзийски. Тази, поредната, се запомни със сайта “опасните” и комата на журналист, по чудо преборил се със смъртта − 54-годишният Огнян Стефанов.
Но “обектът” сбърка – не догледа ролята на външния западен фактор, упражнил натиска си върху правителството.
Пренебрегна обидата на Цветан Цветанов – станал жертва в името на маскировката на операцията. Не разбра колко дълбоко са го уязвили публикациите за негова любовница и извънбрачно дете, за изневярата на съпругата му.
Заложи само на една карта в играта – източната. А противниците му залагаха едновременно на две, и то аса – и източно, и западно.
Но най-важното – пропусна фактора “история”. Не си спомни за онази знаменателна дата – 10 ноември 1989 г., когато за малко не се прочу с ареста на Тодор Живков.
Прозяпа, че партньорът му в каратето, бившият му съдружник Бойко Борисов му е рода, макар и далечна. А кръвта вода не става!
Особено, когато й се поднесе повод като на тепсия.
− Още тогава ми се струваше, че Петров проявява наивност по отношение на някогашния си бизнес и спортен партньор. Днес вече съм сигурна, че ексагентът под прикритие стана до голяма степен жертва на необяснимата си отдаденост на Бойко Борисов – споделя толкова близката до него, почти
душеприказчица журналистка Кристина Патрашкова.
Не, и тези истории не са “се ла ви” – не “това е животът”, както казват поетично французите.
Те са нещо друго – мръсно и коренно различно.
Те са неговото подземие, мрака му, ужаса му, прозата му.
“Нищо лично, просто бизнес!” – според изказа на мафиотите.
.
ИМИТАЦИИТЕ
Октоподът реже поредните свои пипала. Изхарчените и неудобните. Останалите продължават да стягат страната в прегръдката си.
Куклите му подредени като зърна във връв на броеницата. Като на броеница са подредени едни и същи хора − размествани, прехвърляни, извисявани, дамгосвани, чукани като тях.
Защото всеки Трактор си има и Трактористи, за да може да оре. Най-често, по правило никога не е само един.
България е сякаш сграда, разделена на приятелски и неприятелски финансови, предприемачески и властови етажи. По кабинети, сейфове и коридори щъкат хора – нагоре-надолу.
Асансьорът ги мести – от банка във фирма, от фирма – на министерско кресло – от министерско кресло – в чужбина – от чужбина в акционерно местно участие... Нищо не се мени – единствено табелите. На офисите и техните собственици.
Отдолу работи и ги издържа народът.
“Бушоните” мълчат. Те не знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора – там горе, невидими, постоянно абонирани за върха, животът им е написан – все по-надолу в калта.
При толкова имитации у нас на път е поредната. Имитирахме раздържавяване, имитирахме демокрация, имитирахме пазар, имитирахме банки и финансови институции. Направихме имитация дори на валутен борд. Измитирахме членство в Европейския съюз.
Подменихме и демокрацията. Заради тази подмяна се наложи поредната имитация – на операция “чисти ръце”.
Скритата, задкулисна власт превърна в “бушони” онези, които бе решила, за да съхрани тези, на които тепърва ще им идва редът. Сега чистката на корупцията нашумя по-силно от всякога. Предстои промяна. След него – тишина. За победителите. И шумотевица – за победените.
Зависи кой-кого.
За всички има по “нещо”, всеки има срещу всеки.
Затова е важна властта. Тя определя виновните и “невинните”, “честните” и корумпираните. Обществото е безгласно, както е навсякъде у нас. Да се наведем, докато мине вятъра – тази крилата фраза определя цялото житие-битие на вчерашно-днешните-утрешни велможи. И на техните слуги. В името на своето оцеляване те са готови на всичко. Парите им хранят партиите, тези левчета, евра и долари купуват разноцветни политици, управници, псевдосправедливост и мълчание.
Те финансират поредната промяна на статуквото, поредното статукво на “промяната”.
Те правят от Тракторите – герои и от Героите – Трактори!
Те отреждат както живота-приказка, така и смъртта!
КРАЙ

[шони]

Grigor Lilov
ПЛАЖОВЕ И ЧИСТОТА
Съвместната проверка на учени от Софийския университет група "Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ и Асоциация "Активни потребители" от края на юли и началото на август установява замърсяване на 7 от 11 популярни плажа, вкл. до 41 пъти над нормата.
Паказател за замърсяване е количеството на бактерията Escherichia coli. Тя обитава храносмилателната система и фекалиите на всеки човек.
При питейни води не трябва да се открива бактерията в 100 мл вода. При морска вода границата е 500 клетки (наричани още cfu) за 100 мл, а оценката за отличен е до 250 броя.
Сред най-замърсените са южният плаж на Приморско, устието на Дяволската река с резултат от 11333 клетки/100 мл, 22 пъти над лимита, Лозенец - 2013/ 100, Слънчев бряг - 1466/100, Бургас централен- 1000/100, Китен Атлиман - 946/100 и Черноморец -720/100.
Линк към изследването:
https://aktivnipotrebiteli.bg/тест/207/ ... те-плажове?

[бат-начо]

Не до вярвам това!
"Съвместната проверка на учени" ми е много странно словосъчетание.
Иначе вярвам, че или е много замърсено навсякъде, или не е, пак навсякъде. "Замърсяване" е разтегливо понятие. Брикела в Гълъбово не замърсява черно на бяло, дори е добре, че го има. Истината се вижда и с просто око и от всеки. Но след като на хартия е така, то е така. Не чух нито един път по новините да се каже нещо по въпроса, само че влезли проверяващи, заради това ще се направело нещо и .... добре, че го има и до днес, нали. Щото "жизнения му път" (на Брикела) трябваше да е приключил преди поне 20 години. Естествено, Английска технология от 1900 година е много стара и екологична, то с всичкото ингилизко е тъй. А като се добавят в последствие и съветските, и родни рационализации - Гълъбово трябва да продава чист въздух по света просто и само от това да си кърпи бюджета за столетия напред.

Навремето имаше движение "Екогласност". Петър Слабаков, бащата на Андрейчо, беше с тях. И той яде бой заради това. Днешните активисти само усвояват фондове и правят гуши от това (да не говорим, че има и специалност "Екология", още от училище ги учат как да си затварят очите и как се лъже).
Затова - дори и да го видя, че нещо се прави, НАИСТИНА - няма да повярвам на очите си.

[шони]

В днешните сутрешните новинарски емисии по националните медии, показаха замърсяването в репортажи. Най-голямо замърсяване имаше по Южното Черноморие. Компетентните лица препоръчаха да не се къмпингува около вливащите се в морето реки. Въпросната статия изпреварващо осветли този факт.

[шони]

Какво се случва ако някой умре в космоса?

Няма съмнение, че изпращането на човешки същества в далечния космоса е изключително трудна и опасна задача.

Откакто човешкото изследване на космоса започна преди малко повече от 60 години, 20 души са загинали – 14 при трагедиите на космическите совалки на НАСА от 1986 г. и 2003 г., трима космонавти по време на мисията на Союз 11 през 1971 г. и трима астронавти при пожара на стартовата площадка на Аполо 1 през 1967 г.

Като се има предвид колко сложен е човешкият космически полет, всъщност е забележително колко малко хора са загубили живота си досега. Но НАСА планира да изпрати екипаж на Луната през 2025 г. и астронавти на Марс през следващото десетилетие.

Комерсиалните космически полети се превръщат в рутина. Тъй като пътуването в космоса става все по-често, нараства и възможността някой да умре по пътя.

Това напомня за един мрачен, но необходим въпрос, който трябва да зададем: Ако някой умре в космоса – какво се случва с тялото?
https://hiddentruth.site/%d0%ba%d0%b0%d ... %be%d1%81/

[шони]

Ако Боскопите не бяха изчезнали, ние не бихме имали никакъв шанс за оцеляване

В различни части на земното кълбо се откриват останки от същества, подобни на хора, но с някои „нестандартни“ признаци. Например, останките от Боскоп (Boskop Man) – древни хуманоидни скелети с огромни черепи.

Наречени са така, защото са намерени в околностите на южноафриканското селище Боскоп. Това се случва преди повече от век, а научните дискусии за откритията продължават и до днес.

През 1913 г., Фредерик Фицсимънс, директор на Музея в Порт Елизабет (територията на днешна Южна Африка) се сдобива с такъв артефакт.

Според него „това не може да са далечни предци на човечеството: обемът на мозъка им достига 1900 кубически сантиметра, което е с една трета повече от този на съвременния човек“. Поради тази причина директорът на Музея уверено заявява, че това са Кроманьонци, които се считат за предшественици на човечеството, но в същото време принадлежат към един от изчезналите видове.
https://hiddentruth.site/%D0%B0%D0%BA%D ... S-IltzLgZ8

[шони]

И още един мистериозен полет, но благополучен
Шефът на ЧВК Вагнер загина
Grigor Lilov

Федералната агенция за въздушен транспорт публикува списък на пътниците и членовете на екипажа на разбилия се в Тверска област частен джет Embraer Legacy 600 с номер RA-02795, който е на Пригожин.
Пътниците са основателя на частна военна компания Евгений Пригожин, командирът на ЧВК "Вагнер" Дмитрий Уткин, Сергей Пропустин, Евгений Макарян, Александър Тотмин, Валери Чекалов, , Николай Матусеев,. В самолета са били още командирът на полета Алексей Левшин, вторият пилот Рустам Каримов и стюардесата Кристина Распопова.
Според Фонтанка в разбилия се самолет освен Уткин и Пригожин е трябвало да има оператор на бизнесмена, логистик на ЧВК и лична охрана.
Самолетът се разби около 18:20 часа местно време край изоставена ферма на 2 км от село Куженкино, Бологовски район, Тверска област.
.
Тази дата е точно два месеца след бунта на ЧВК Вагнер. Селото, над което стана катастрофата, е на 50 км от резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай.
Според очевидци самолетът е избухнал във въздуха. Mash съобщи, че очевидци са чули две силни "пукания", преди самолетът да се разбие. Според други бил свален със зенитна ракета. Пилотите не са докладвали извънредни ситуации.
Телеграм каналът Gray Zone, свързан с ЧВК Вагнер, твърди, че бизнес самолет, който се разби в района на Твер, е бил „свален от огън от противовъздушната отбрана в район Бологовски на регион Твер“.
Полетът е бил от Шереметиево за Петербург.
Според единната дежурна и диспечерска служба на Министерството на извънредните ситуации - поделението в Бологовски район няма съобщения за жертви и инциденти.
Федералната агенция за въздушен транспорт започна разследване на катастрофата.
Според Телеграм канала самолетът е изчезнал от радара на височина 8500 метра, според различните радари е отбелязана към 9000 метра. Преди катастрофата местните са чули няколко силни експлозии.
-------------------------
На тази височина той не може да бъде свален с ръчно раменно ракетно оръжие, а само със зенитна ракета.
Труповете са силно обгорели до неразпознаваемост и ще се наложи ДНК експертиза за установяване на самоличност. Освен това досега са открити 8 останки от тела от намиращите се на борда 10 човека според съобщението.
Ще отбележа, че Пригожин има друг самолет от абсолютно същия тип с бордов номер RA-02748. Тази сутрин той е летял от Москва до Петербург, а по същото време на катастрофата на първия самолет е бил по обратния маршрут.
RA-02748 се е приземил благополучно на частното летище Остафиево на Газпром в околностите на Москва. Целта на полета и пътниците му тънат в непрогледна мъгла.

[шони]

Освободила ли ни е Русия два пъти?
Emil Sokolov, доктор по история и учител

Руско-турската война е конфликт между две империи - Царска Русия и Османската империя. Мит е, че руснаците идват да се бият за нашето освобождение. Идват да се бият за проливите. Това обаче не означава, че не трябва да сме признателни на войниците, които са участвали в този конфликт. Това, което Русия сега отрича, е, че в Руско-турската война участват украинци. Ако говорим за руснаци освободители, трябва да говорим и за украинци освободители. С други думи, Руско-турската война не може да е аргумент в подкрепа на руската война с Украйна в момента. Нито дава на руснаците някакво ексклузивно братство и привилегировано място в историята.
Второто 'освобождение' е окупацията на България от Червената армия. Трябва да е ясно, че това не е освобождение, а нападение над България. Това нападение се извършва от Съветския съюз. Разликата между Царска Русия и Съветския съюз е, че за да се появи той, руската аристокрация е избита от Ленин и Сталин. Ако приемаме Царска Русия за освободител, както някои хора твърдят, трябва да сме наясно, че Съветския съюз през 1944-та година се управлява от хората, които са убили освободителите ни и целите им семейства. Това са същите хора, които убиват и 5 милиона украинци с глад. Вече казах, че украинците също участват в Руско-турската освободителна война и заслужават уважението ни. Тези, които не заслужават уважение, са комунистите, които извършват геноцид в Украйна през 30-те години.
Да се върнем на нахлуването на Червената армия в България. Това не е нищо повече от износ на комунистическа революция и държавен тероризъм. През 1944-та година Съветския съюз ни освобождава от свободата ни и продължава да го прави 40 години. Българите национален елит е избит. Подобно на ситуацията в Украйна, тогава комунистите избиват политици и общественици, защото ги обвиняват във фашизъм. Фашизъм в България не е имало. Комунистически терор обаче има. Всичко това означава, че мита за Русия, която ни е освободила два пъти, не само е измислица, но е и подигравка с паметта на хората, които са правили всичко за България. Това включва българи, украинци и руснаци, които стават жертва на руския комунизъм. Същият този комунизъм управлява Русия и днес - Путин е агент на КГБ, който се гордее с това.
Империите не освобождават. Те преследват интересите си. Да твърдиш, че си патриот, когато се кланяш на една чужда империя, е нелепо. Точно затова премахването на Паметника на съветската армия не е въпрос "за" и "против" опазването на историята, а е пример за грубо фалшифициране на историческата истина и подигравка с паметта на жертвите на комунизма. Паметникът е символ на една лъжа и премахването му е ценностен избор - лъжа или истина, диктатура или демокрация.