Нещичко от нета

[шони]

За Русия и руските поданици от класиците на руската наука, литература и изкуство и заключението на Джохар Дудаев!
Момчил Дойчев

През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия. В своята реч по време на церемонията той казва следното:
„Всъщност аз трябва да изразя своя тъжен поглед върху руския човек. Руският човек има слаба мозъчна система и не е в състояние да възприема действителността като такава. За него съществуват само думи. Неговите условни рефлекси не са съгласувани с реалността, а с думите.“ За първи път публикувано в списание „Звезда“ през 1927 г.
„Руснакът е най-големият и най-нагъл лъжец в целия свят.“ Иван Тургенев;
„О, колко трудно е да се живее в Русия, в този смърдящ център на физическа и морална поквара, подлост, лъжи и злодейства.“ Иван Аксаков;
„Хора, които блуждаят из Европа и търсят, какво могат да разрушат и унищожат само заради забавление.“ Фьодор Достоевски;
„Не хора, а скотове, простотия, дива орда, душегубци и злодеи.“ Михаил Булгаков;
„Най-важното достижение на руския народ е неговата садистична жестокост.“ Максим Горки;
„Хора, които мразят свободата, обожават робството, обичат веригите на ръцете и краката си, мръсни физически и морално, готови във всеки един момент да потискат всеки и всичко.“ Иван Шмелёв;”
"Русизмът е особена форма на човеконенавистна идеология, основана на великодържавния шовинизъм, на пълна бездуховност и безнравственост. Отличава се от известните форми на фашизма, расизма, национализма с особената си жестокост, както към човека, така и към природата...
Обладавайки робската психология, паразитира върху лъжливо съчинената история на окупираните територии и потиснатите народи.
Русизмът е по-страшен от фашизма, нацизма и расизма — от всички човеконенавистни идеологии взети заедно. И тази ужасна болест вероятно може да бъде излекувана само с най-тежки изпитания...
Единственият народ на Земята, който не вярва в нищо, бездуховен, безнравствен и изоставащ безнадеждно и за дълго от нивото на човешко развитие е руският...
Изпитанията пред руския народ ще бъдат много трудни, а прогнозата е неблагоприятна. Пътищата на духовността и новите идеи за Русия са затворени...
Когато изгрее украинското слънце, Русия ще изчезне".
Джохар Дудаев

[Mozo]

Много високо мнение имат

[шони]

Защо завърнаха Васил Божков – Черепа?
Григор Лилов

Васил Божков-Черепа се завърна. Доскоро ОАЕ категорично отказваха да го екстрадират за България. Вчера се разбързаха за екстрадацията му и днес Черепа е вече у нас.
Вчера ОАЕ получиха съгласие за бързо членство в руско-китайската БРИКС. Да напомня, че когато Божков кацна в Дубай, там изненадващо дохвърча и Сергей Наришкин – ръководител на Службата за външно разузнаване на Русия. Дори се наложи руски официални лица да опровергават връзката между двете събития - била случайна.
Черепа е дестабилизиращ политически фактор у нас.
Най-малкото е такъв, защото знае много за всички и почти всичко. Това „всички” не е само Бойко Борисов, но и предишни премиери. И това „всичко” не е единствено сакове с пари. Жив свидетел пред съда винаги има убийствен пропаганден ефект, дори и да послъгва. Но в случая, както знаем, послъгване не е необходимо – и истината ще свърши работата.
Парадоксално звучи на този фон, но завръщането на Черепа е удобен фактор за тези „всички”, които се намират под западен натиск. Арестът му е на сгода дошъл момент да демонстрират чрез неговото задържане западната си ориентация. Да я демонстрират на фона на нарастващия дипломатически скандал със задържаните доставки за Украйна и негодните 100 БТР-а, които нямат място на фронта (дори библията на милиардерите – медията „Форбс”, която иначе не забелязва България, онзи ден посвети специална голяма статия с критика към страната ни, вкл. и за БТР-ите).
Но далеч по-важното в завръщането му е чрез заплахата от негови разкрития да си измиват ръцете пред Запада за непоследователната им политика. Защото е ясно, че чрез знанието на Божков неговите небългарски господари ще притиснат зад кулисите родните властници.
Срещу натиска чрез закона Магнитски се изправя натиска чрез операцията „Васил Божков”.
А когато постановката завърши, вероятно и Черепа ще стане излишен: както Трактора, както Вагнеровеца (за Пригожин виж по-предишния пост)...

[Mozo]

Предстоят интересни събития

[шони]

"Цяла Русия е страна на някакви алчни и мързеливи хора; те ядат страшно много, пият, обичат да спят през деня и хъркат насън. Те се женят за ред в къщата и имат любовници за престиж в обществото. Психологията им е кучешка; бият ги - крещят тихо и се крият в колибите си, галят ги - лежат по - гръб, с лапи нагоре и размахват опашки"...
АНТОН ПАВЛОВИЧ ЧЕХОВ В РАЗГОВОР С МАКСИМ ГОРКИ
"Мизерна нация, нация на роби, от горе до долу - все роби"...
Н. ЧЕРНИШЕВСКИ
"И аз не искам да знам зверската пародия на хората и смятам за голямо нещастие за себе си, че съм роден в Русия. В крайна сметка цяла Европа гледа на Русия почти като на канибал. Неведнъж се срамувах, че принадлежа към дива нация"....
В.М.БОТКИН ПО ВРЕМЕ НА СПОР С НЕКРАСОВ
Изключителният композитор М. ГЛИНКА, окончателно напускайки Русия на 27 април 1856 година...излиза от коритото на границата, плюе на земята и казва; "Не дай Боже никога повече да не видя тази подла страна и нейния народ"...
"Руският човек знае как да бъде светец, но не може да бъде честен"...
КОНСТАНТИН ЛЕОНТИЕВ - РУСКИ ФИЛОСОФ / 1831 - 1891 /
"В нашия национален характер преобладават сервилността, безобразието и кръвожадността, дивачеството и пиянството"...
МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН
"Национално самосъзнание - национално самодоволство. Национално самопреклонение - национално самоунищожение"
"Руснаците дори не са способни да имат ум и съвест, но винаги са имали една подлост"...
В. СОЛОВЬОВ
"Малко са умните хора сред Руснаците. Ако намерите някой подходящ човек, тогава непременно е или евреин или с примес на еврейска кръв"...
В.И. ЛЕНИН
"Ние сме жесток звяр, във вените ни тече тъмна и зла робска кръв - отровно наследство на татарското и крепостното иго. Нямам думи, с които не може да се смъмри руския човек. В руската жестокост се усеща дяволската изтънченост, в нея има нещо фино, изтънчено...Може да се предположи, че четенето на житията на светите велики мъченици, са повлияли на развитието на жестокостта...Кой е по - жесток; бял или черен? Сигурно са едни и същи, защото и двамата са руснаци"...
МАКСИМ ГОРКИ
"Тежък руски дух, няма какво да дишаш и не можеш да летиш"...
А. БЛОК
"Русия е най - гнусната, кърваво отвратителна страна в цялата история на света. По метода на селекция там бяха изведени чудовищни морални изроди, в които самата концепция за Доброто и Злото е обърната отвътре. През цялата си история тази нация се е лутала в ла%на и в същото време иска да удави целия свят в нея"...
И. А. ИЛИН - РУСКИ ФИЛОСОФ / 1882 - 1954 /
- "Не хората, а адският изрод"...
В. РОЗАНОВ - РУСКИ ФИЛОСОФ, ПУБЛИЦИСТ И КРИТИК
"Ако Русия се беше провалила, нямаше да има загуба, никакви вълнения в човечеството"
ИВАН ТУРГЕНЕВ
В Русия няма средни таланти, прости майстори, но има самотни гении и милиони безполезни хора. Гениите не могат да направят нищо, защото нямат чираци, и нищо не може да се направи с милиони, защото няма майстори. Първите са безполезни, защото са твърде малко от тях - последните са безпомощни, защото има твърде много от тях...
ВАСИЛИЙ КЛЮЧЕВСКИ
"Руското правителство е като обратно провидение. Урежда за по - добро, не бъдещето...а миналото"...
АЛЕКСАНДЪР ХЕРЦЕН
"Руският простолюд, православен - служи на вярата си като църковен дълг, наложен му да спаси нечия душа, но не и своята, която не се е научил да спасява и не иска. Както и да се молиш, всичко ще отиде по - дяволите. Това е цялата му теология"...
ВАСИЛИЙ КЛЮЧЕВСКИ
https://www.facebook.com/groups/7658993 ... 1324915422

[Mozo]

Лошото е, че разпознавам и българите в повечето от изказванията

[шони]

АНТРОПОЛОГЪТ Е. СУДАРИКОВА: „ЩЕ ИМАМЕ ПРОМЕНЕНО ЧОВЕШКО МИСЛЕНЕ, БЕЗ ЕМОЦИОНАЛНО И ИНТУИТИВНО ПРЕЖИВЯВАНЕ.“
Изследователски екип, ръководен от известния антрополог Елена Сударикова, направи смела прогноза – след два века нашият свят може да бъде населен от хора с напълно изкуствени тела.

Тези същества, наречени „суперкиборги“, ще имат сетивни органи, напълно заменени от технически устройства.Според професор Сударикова бързото развитие на технологиите води до физическото отслабване на съвременния човек. Затварянето на работния плот и липсата на физическа активност унищожават ставите, а дългото време прекарано пред екрана на компютъра се отразява неблагоприятно на зрението.
https://hiddentruth.site/%d0%b0%d0%bd%d ... %bc%d0%b5/

[шони]

СЪЗДАДЕНИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ МИНИ-МОЗЪЦИ ЗАПОЧВАТ ДА ИЗЛЪЧВАТ МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ

реди няколко месеца се появи новината (за която писахме и ние), че японски учени са създали мини-мозък от стволови клетки в лаборатория. Този мини-мозък успява да създаде функциониращи невронни връзки.
Много скоро след това, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщиха за сензационен пробив в дейността на подобен мини-мозък.

Доклад за постиженията на калифорнийските учени е публикуван в научното списание Cell Stem Cell.

Мозъчните органоиди (organoid), отглеждани от тях, от стволови клетки в лабораторията, се оказали много по-„напреднали“ поради факта, че учените използвали нано-технология при формирането. Те създават и по-хранителна среда, „хранят“ органоидите със специални вещества за ускорен растеж.
https://hiddentruth.site/%d1%81%d1%8a%d ... %8a%d1%86/

[шони]

КАФЯВИТЕ ОЧИ СТАВАТ СИНИ СЛЕД ПРИЕМ НА АНТИВИРУСНО ЛЕКАРСТВО

Шестмесечно момче от Тайланд, което се лекува от к@ронавирус, получи много рядък страничен ефект след приема на лекарството Фавипиравир. Около 18 часа след приема на препарата ирисите в очите му стават от тъмнокафяви на синьо-виолетови.

Според лекари от болницата в Банкок, лекували бебето, антивирусното лекарство е освободило флуоресцентен химикал, който се е натрупал в роговицата на момчето.

Обикновено лекарството Фавипиравир се използва при тежък грип и ебола, но от началото на епидемията от к@ронавирус се използва и за лечение на К@вид. Освен в Тайланд, Фавипиравир е използван в някои страни в Азия и Европа, включително Япония, Италия, Русия, Украйна, Молдова, Узбекистан и Казахстан.
https://hiddentruth.site/%d0%ba%d0%b0%d ... %bd%d0%b0/

[Mozo]

Затварянето на работния плот и липсата на физическа активност унищожават ставите, а дългото време прекарано пред екрана на компютъра се отразява неблагоприятно на зрението.

Дрън-дрън.

[шони]

Кой разпали истерията за Руската църква?
СТИГА С ТЕЗИ ФЕЙКОВЕ!!!!
Grigor Lilov
Писна ми от отвратителните лъжи във всички медии, по централните телевизии, от политици начело с лидера на „Възраждане”, както и от разни представящи се за „демократични” среди, НПО-та и движения, че храмът "Свети Николай" е собственост на Русия.
Размахва се един Констативен нотариален акт от 1997 г., който няма нищо общо с формата и съдържанието, по които се правят такива актове. Той първо беше публикуван в сайта Православие.бг и оттам се разнесе по медии, политици, „експерти” и т.н.

Констативният акт (давам скрийншот) е без печат, без входящ номер, без името на нотариуса, без вписана държавна такса за издаването му, без посочен адрес на храма (бул. Руски № 3), имотът не е № 1, както е написано, документът е с разместени редове, по него е трито, задрасквано и заличаван с коректор (напълно недопустимо за такъв документ - дори само това го прави невалиден), улица "Бенковски", спомената в него, не минава покрай храма, понеже между църквата и Природонаучния музей улица няма, а започва царската градина и т.н.
Дори не е посочено нещо абсолютно задължително: не е написано името на посланика на Руската федерация – т.е. актът е с констатация „на село за баба ми”, ако се изразя образно.
Актът е констативен. За такъв вид нотариален акт освен документ от 1878 г., се изискват и свидетели, каквито обаче не са посочени. При това имотът има дебело досие с регулации и др., извършвани през вековете и т.н. и те задължително би трябвало да се отразят до актуалното му състояние.

Сайтът, който първи го публикува, е създаден през 2005 г. и е дело на частна организация - НПО „Покров Богородичен”., която функционира от 1994 г. Диригент на тази структура (тя притежава и др. сайтове и инициативи) е Пламен Сивов - музикант, поет, изпълнител и всичко, което се сетите. Но няма да узнаете освен от мен, че е бил активен член на Световната федерация на православната младеж в тесни връзки с руската православна църква. От този сайт стартираха лъжите за собствеността на храма, за да се тиражират в медийното ни, интернет, обществено и политическо пространство.

Ако отворите Агенцията по кадастър, в кадастралната карта на София при търсене по „ПОСОЧЕТЕ ИМОТ ОТ КАРТАТА” на обекта Руска църква „Свети Николай" излиза надпис „няма данни” (за кадастрален номер)“ . Т.е. някой от Агенцията по вписванията е взел мерки да не се разбере истината.
Обаче за да се неглижира този факт, е създаден пореден фейк - за същата кадастрална карта с такъв посочен номер 68134.100.65. Малка грешка – кварталът 100 е от южната страна на бул. Цар Освободител”, а храмът се намира на северната страна – в квартал 494 по стария план, а сега - 405.

За фалшификация на официални документи се полага затвор: според чл. 308 от НК до 8 години за такъв род документи, ако се цели имотна облага (този случай) - до 10 г.
Но тези хартишки не водят до затвор, понеже не са фалшификат. Не са, защото не е спазена задължителната форма и съдържание на констативния акт, както и на кадастралния фейк - така направени, те не са фалшиви копия на официален документ, а са само измислици, фантазия. А фантазирането не е престъление.

Ползвали са съвети на опитен адвокат, за да не се носи отговорност, преди да го пуснат като фейк в "Православие.бг".
Хората не са особено грамотни, дори не гледат внимателно документите, за да видят тритото, заличаванията, не се сещат нито за адрес, нито за печат, нито за имена и т.н., и т.н. и съответно ги закачат като шарани на въдичката на лъжите.

Целият този терен, вкл. и сградите в него, са собственост на българската държава. Сградата на бившето имперскоруско-съветско посолство си е било руска и съветска собственост (сега е „Дом на Москва) , но е станала държавна през 1977 г. Тогава в замяна комунистическото ни правителство дава на СССР над 40 дка срещу парк-хотел Москва за ново тяхно посолство, а България придобива старите сгради.
(за детайли около историята виж моя пост РУСКИЯТ ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛА” В СОФИЯ Е БЪЛГАРСКИ!
https://www.facebook.com/grigor.lilov/p ... cun6i38VDl

Съществуването на такива фейкове, размахани от централни телевизии и централни медии, от политици, от разни НПО-та, от антикорупционни организации, вкл. и някои от тях уж „демократични”, е показателно чии нужди те обслужват в действителност.
Показвам и един документ – официален отговор от Столичната община кое за разлика от храма действително е руска собственост, понеже в района има и такава (Дом на Москва). За разлика от фейковете този документ не е фантазия.
=============================
ДОПЪЛНЕНИЕ, вкл. с факти от руския официален Сайт на Подворието в София на Московския патриарх и патриарх на цяла Русия.

Земята за храма е предоставена от софийската община през 1878 г.
Храмът е построен с дарения от руснаци и българи, като 75 000 франка дава и руският императорски двор, както дарение дава и българският царски двор. Кой колко е дал, остава неизвестно, понеже книгата на дарителите е изгоряла в пожар през 1944 г.
До 1915 г. храмът обслужва нуждите на руската легация у нас. От онзи момент вече не, понеже България и Русия са във война помежду си.
След идването на болшевиките на власт, които преследват духовенството и национализират църквите, храмът е предаден на Руската задгранична православна общност (беглеци и противници на болшевизма) за владеене по пълномощие.
*** Владенето не е притежание! Владеенето е фактическо разпореждане с вещ, която или е твое притежание или притежания на др. лице. (вид владеене са например наемните отношения: живеете в апартамент, който не е ваше притежание – ваша собственост)
При установяването на дипломатически отношения между България и СССР през 1934 г., поради амбициите на Кремъл да съсипе храма, като го вземе под егидата на Кремълската църква, храмът е предаден на Българската патриаршия изцяло – не само като собственост, но и като владеене и разпореждане с него.
През 1945 г. той веднага е реквизиран от съветските окупационни власти, въпреки че е сериозно разрушен. На 30 октомври 1945 г. излиза съответният указ на руския патриарх, потвърждаващ пълномощията на владика Серафим в управлението на седемте руски енории в България като представител на Московската патриаршия, а през пролетта на 1946 г. храмът е предаден на Московската патриархия за владеене. Възстановяването му обаче е дело на българската държава, която го прави и която дава парите като негов собственик (първо 8 млн., после нараснали до 12 млн. тогавашни лв.)
През 1952-1953 г. руската православна църква се отказва от собственост на всички свои имоти в България – храмове, манастири и др. , На 10 ноември 1952 г. по решение на Светия Синод на Руската православна църква съществуващите в България руски православни енории, манастири, клир и монаси са прехвърлени в юрисдикцията на Българската православна църква, като статутът на храма „Свети Николай” се определя за ползване като Предворие на Руската църква. След този акт и след извършената реставрация през 1955 г. България вече може да присвои на храма статут на българска национална културна ценност (тогавашния „Държавен вестник” - в. Известия, бр.11/1955) и да поеме грижата за неговото поддържане и няколкото извършени реставрации в по-късно време.
През 1977 г. проблемът с цялата територия и сгради на имперско-руската легация и съветското посолство е решен чрез замяна. През 1977 г. сградата на онази легация-посолство (само сградата, без земята и храма) е предадена от родната държава на Москва като „Дом на Москва” срещу реципрочност – подобен имот в руската столица.
******************
На който не му се вярва, да прочете тези факти в руския официален Сайт на Подворието "Св. Николай Мирликийски" в София на московския патриалх и цяла Русия.
http://podvorie-sofia.bg/bg/o-hrame-2/o-hrame/
А също така да ги види и в препечатката през 2022 г. на този текст, направено от сайта „Православие.бг”, който сега обаче запя с друг глас - фейкпесен.
Извадил съм скрийншоти от съответните публикации, вкл. и в др. православни издания, но оставям за достоверност препращането към руския официален сайт на Подворието.

[Mozo]

Е, платени тролове много, а най-лошото е и че в парламента е пълно с тях...

[бат-начо]

Е, платени тролове много, а най-лошото е и че в парламента е пълно с тях...

Ние, не някой друг ги е избрал и турил там.

Слушах преди време (случайно) как един кешеш разговаряше с приятелката си... Турски сериал, наживо! Не вярвах, че това нещо е възможно, един вид - това е по тия, тъпите сериали, но го видях/чух.... и си викам "мадона мия, май-май още не сме ударили дъното, като гледам кво поколение никне".


Пък и обществената телевизия, която по дефиниция трябва да е независима, е най-много зависима. Хубава работа, ама Българска.

[шони]

БЪЛГАРСКИ „СВОБОДНИ" ЖУРНАЛИСТИ - РУПОРИ НА РУСКИ ЛЪЖИ
Григор Лилов
Българската редакция на „Свободна Европа” публикува като „сензация” Крепостен акт от 1898 г., изваден от Държавния архив с твърдението, че земята под Руската църква е руска, респективно май и храма, но български свещеници ей, на, все пак можели да служат в него.

Сензацията обаче е, че българската редакция на „Свободна Европа” и нейни автори си служат с нагла руски лъжа!
Давам я (цитат от публикацията на Свободна Европа):
✔„Документите не оставят съмнение, че земята под руската църква е руска собственост от повече от век. Още от деня на първия замисъл за такова дарение през 1882 г. предназначението на земята е било да служи за място на строеж на църква на посолството.”✔

За тези 125 години тази земя нееднократно си е променяла собствеността.
Недопустимо е журналисти и редактори с претенции да не знаят, че съществува задължително понятие, фактически и правен статут „актуално състояние към момента”. Актуално към днешни времена, защото българската земя и територия например с подобни крепостни актове навремето е била изцяло османска.
Излиза, че по логиката на авторката Генка Шикерова и редакторите на българската „Свободна Европа” днес земята на България е притежание на турски граждани и Турция, понеже тя правоприемник на Османската империя. Така ли, дами и господа „демократични и свободни” журналисти? Или не е така?
Същата земя, дето ей на, си е руска според разни историци и „разследващи журналисти и редактори” е на Българската православна църква.
Например тя КАТО СОБСТВЕНИК е осветила този храм при откриването му през 1914 г., тя като собственик е вписала храм и земя в Регистъра на молитвените домове. Руската православна църква тогава, а и през изминалия над век време не е имала никакви претенции за собственост за разлика от съветското, а сега руско посолство.
Най-сетне този Крепостен акт от 1898 г., „издирен” от Държавния архив от българската редакция на „Свободна Европа”по своята форма и съдържание е смущаващ документ като онази хартишка от 1997 г. - фамозен Нотариален акт-фалшификат, който също развенчах.

Давам скрийншот на размахвания Крепостен акт от 1898 г. и за съпоставка друг на оригинален Крепостен акт от същата онази година.
Например действителна хартия на 125 години възраст не изглежда така равномерна като цвят и структура, както изглежда фотошопнато създаден документ.
В оригиналните крепостни актове от онова време правописът е Дриновския (той е официално валиден от 1891 г. до 1921 г.), а в този на редица места ръкописният текст е като „баба Ванга”. Поглед е от бъдещето – някои ръкописни слова използват несъществуващ тогава правопис, който е от по-новите времена.
„Дареното” е между ул. „Бенковски” и „Цариградска улица”. Цариградска не е сегашното „Цариградско шосе” и не е бул. „Руски” - "Цар Освободител"(на № 3 е Руската църква), както си мислят днешните "ювелири" по създаване на документи. В онези времена бул. "Руски-Цар Освободител" е с название „Истанбул Джадеси”. Той е преименуван през 1889 г. на „Цар Освободител”, на който се намира въпросното парче земя. Онази "цариградска" е "Московска". Ако не сте разбрали – „дареното” е земята около сградата на сегашния Дом на Москва – бивше руско имперско Агенство у нас - на ул. "Бенковски" и сегашната ул. "Московска", а не земята, започваща от тогавашния вече и сегашен бул. „Руски” - "Цар Освободител" и на № 3 - адреса на Руската църква.
Дареното” е фалшификат, понеже в него се посочва несъществуваща по онова време цел – изграждане на църковен храм. (виж хронологията на историята на Руската църква и земята й, която съм дал в края на поста.) При това Крепостният акт е от цели 16 години по-късно след съответното решение на общината, ако е имало въобще такова. Всеки юрис ще ви каже, че нито един нотариус и миров съдия (такива е имало по онова време) няма да издаде документ върху основата на брадясало решение, а ще иска актуално. Най-малкото защото за 16 години са се сменили различни общински ръководства от една страна, а от друга - дълги, дълги години дипломатическите отношения са били прекъснати. (1886-1986)
В оригиналните Крепостни актове от онази година се вписват данни за административната единица.
Но в този фиктивен Крепостен акт сега са пропуснали да направят това – вероятно не знаят с пълна сигурност какви са били тогава административните единици.

Ами налага се да ограмотя архиватори , журналисти и редактори, за да не се излагат, като направят новата поредна фалшификация (досега са три и желая да си спестя пореден пост, че ми омръзна да дъвча една и съща тема).
✔На 12 октомври 1882 г. в Държавен вестник, брой 117, год.ІV, е публикуван Законът за общините и градското управление.
✔С него се създава понятието община като юридическо лице и кмет, които са законните лица да правят волеизявления, вкл. и дарения. Посочени са с кои техни актове как се процедира.
✔За големите общини като София даренията, заемите, одобрението на проекти и пътища подлежат на одобрение не само от общинския съвет, но и от държавното управление, а за София е необходим и Княжески Указ.
В този Крепостен акт, размахан от Държавния ни архив и българските "свободни" журналисти дори няма и помен от онези задължителни за онова време правни процедури, юридически лица, горестоящи решения и укази и съответни документи.
И т.н., и т.н.
Ех, тези български ДС и руски КГБ-та „ювелири”, както саркастично ги наричам - сега прикрили се зад американски флаг!...

Препоръчвам на колегите от българската секция на "Свободна Европа” да не се изявяват като журналистически мисирки или да се правят на такива.
Журналистическо разследване по сериозен обществен и политически проблем, който за капак е и международен, изисква висока обща култура в най-различни области (т.е. четене и четене, и четене) изисква разговори с експерти и специалисти от най-различни области на знанието, изисква проучване на всички факти, вкл. и свързаните с тях факти до трето и четвърто коляно, така да се каже, изисква недоверие към всичко, което им се подхвърля като знание или документи, докато не се провери грижливо, изисква независимост, ум като бръснач, човешко и професионално достойнство, слугуване на истината, а не слугинаж…

Явно сериозните журналистически проучвания не са лъжица за устата на българите, работещи за „Свободна Европа”. Или пък българската редакция на „Свободна Европа” се е снабдила и с други, неофициални и тайни нейни шефове освен американските им. Поне аз така съдя по скудоумията и неверните факти и данни, вкл. и в най-последната им сензация от днес, написана от неизвестен новозеландски фотограф за „радиоактивните снаряди на САЩ", които щели да се сражават срещу Русия в Украйна.

За какво се дават парите на американските данъкоплатци си е тяхна работа, работа на Държавния департамент и Американския конгрес, чийто орган е „Свободна Европа”. Но е моя и наша, обществена работа тези пари, идващи в България за български журналисти, както и всякакви други по произход за каквито и да е родни журналисти, където и да е, в каквато и да е редакция да не обслужват толкова прозрачно и нагло користни задгранични интереси у нас и да заблуждават обществеността.

Да се разберем: взаимоотношенията между родната православна църква и руската са си тяхна работа. Ние, както и българската държава нямаме право да се намесваме в тях, макар че руската го прави, както го виждаме. Но имаме право и бих казал и задължение, като народ и държава да изискваме спазване на законодателството и правото у нас на собственост от всеки чужденец, посолство, църква и държава, както и от всеки журналист и редакция.
Имаме и правото, и задължението да изискваме от нашите държавници да не се продават.
Защото проблемът се ражда и от това, а не само от аспирациите на агресивна държава и нейния безцеремонен и нагъл посланик.

Историята на един имот е като филм или книга. Трябва да се изгледат всичките му кадри или разгърнат всичките й страници, за да се научи истината както за миналото, така и за настоящето.
Да ги видим - всичките!
ХРОНОЛОГИЯТА:
***** 1878 г. София предоставя ЗА ПОЛЗВАНЕ (отстъпено право на строеж по днешна терминология) земя на руската легация (тогава наричано агенство), за да си построи тя сграда. Но не е дала земя за ползване извън района й, камо ли пък за някакъв храм – руски или български.
***** 1886-1896 г. Дипломатическите отношения са прекъснати. Нищо не се ползва. Сградата на руското дипломатическо агенство е национализирана от България.
***** 1898 г. След възстановяването на отношенията Руската легация, след като си е възвърнала правото на ползване на земята и сградата, иска да закупи земята под нея. Това е сторено със съответен Крепостен акт. Не е онзи на „Свободна Европа” и Държавния архив. Понеже истинският твърди друго – става дума за земята под легацията, а не за земята под църквата, за да се построи тя.
***** 1907 г. Едва тогава, почти десетилетие по-късно след Крепостния акт, който ни го спрягат Държавен архив и българската „Свободна Европа”, се ражда идеята за някакъв руски храм в София, подобен на онзи, открит в с. Шипка през 1902 г. (да предупредя отсега: и той си е български). Тази идея е проиграна като дипломация в навечерието на височайше посещение у нас, отбелязано в историята на самата Руска църква на сайта й, който е част от сайтовете на Руската православна църква. Според този текст:
http://podvorie-sofia.bg/o-hrame-2/o-hr ... nie-hrama/
Великият княз Владимир Александрович (син на император Александър ІІ) пристига специално в София. На 30 август той участва в освещаването на паметника на Цар Освободител пред Народното събрание (моя бел.: построен с дарения от България и Русия. И него ли ще искате да направите руски заедно със земята под него, дами и господа продажници?!). На 2/15 септември полага основния камък в основите на бъдещата църква.
***** 1910 г. Тогава фактически започва строежът с отстъпено право на строеж по днешната терминология. Закъснението от 3 години е по причина, че храмът се строи с дарения от български граждани и руски поданици. Дарителската книга е изгоряла при пожар през 1944 г., както отбелязах в предишен пост. Но от руски документи се знае, че руският императорски двор е участвал с дарение от 75 000 франка. Участвал е и българския княз Фердинанд, но с колко не се знае, понеже липсват документи. Участвал е и българският бюджет.
***** 1914 г. На 11/24 ноември 1914 г. пред голямо множество от хора, в присъствието на ръководителя на руската мисия у нас А. Савински и дипломати храмът е осветен от български православни свещеници – митрополит Василий Доростолски и Червенски, който замества тежко болния наш патриарх Йосиф I. Съслужават му протосингелът (главен секретар) на Екзарха архимандрит Стефан (по-късно Софийски митрополит, а през 1945-1948 г. Екзарх Български), предстоятеля на храма архимандрит Николай, както и руският йеромонах Ювеналий и българският йеромонах Харитон. В него започнат да служат български свещеници.
*** 1915 г. Заради Първата световна война дипломатическите отношения пак са прекъснати. Водена от уж непресекващата над век и досега „любов към Русия” (само 38 години по-късно от Освобождението) българската войска громи руската, аплодирана от населението на България, значима част от което са живи съвременници на Освобождението.
Сградата и терена на руската легация са експроприирани (национализирани от България). Руската църква, която е отделно от тях, продължава същите си служби пак с български свещеници
***** 1934 г. Възстановят се дипломатическите отношения. Тази земя под храма и самият храм не са претендирани от СССР, когато са си получили обратно терена под легацията и сградата, която са построили върху нея. Защото тя си е била българска заедно с храма.
Обаче има претенция Кремълската съветска църква да отслужва в храма „Свети Николай Мириклийски”. За да се избегне клопката за влошава на отношенията или отново тяхно прекъсване при отказ, българската държава и Българската православна църква предоставят храма ЗА ПОЛЗВАНЕ (не за собственост) на Руската задгранична църква със седалище в Париж и с това си измиват ръцете. Назначава се отец Серафим и започват да се водят служби и от руски задгранични свещеници, с което напъните на Сталин са отбити.
***** 1936 г. Скандалът с църквата продължава да е грижа на Кремъл. За него е недопустимо крайно враждебна на Сталин и СССР белогвардейска „империалистическа” Задгранична църква, базирана в Париж, със свои свещенослужители да отслужва в храма „Свети Николай”. За да не се скъсат отново дипломатическите отношения, договорката между българската православна и Задграничната руска църква е разтрогната. Храмът изцяло преминава в ползване само от Българската православна църква.
***** 1944 г. СССР окупира България. Съветското посолство си експроприира обратно сградата на легацията и терена й. Червената армия и съветските тайни служби забират онези църковни имоти, които са си харесали, вкл. и Руската църква и земята под нея. Отец Серафим, вместо да го арестуват като поборник срещу съветския комунизъм и свещеник от обявената от СССР извън закона Руска задгранична църква, както и като лидер на вярващите белогвардейци, емигрирали в България, за изненада на всички светкавично е произведен в настоятел на всичките, вече станали съветски, църковни имоти у нас.
***** 1945 г. Заради унищоженото от бомбардировките южно крило на храма и рухналия храм българското правителство и българската православна църква взимат решение и заделят първо 8 млн. тогавашни лева, които после стават 12 милиона за възстановяване на храма, олтара, стенописите и т.н. Строителните работи започват незабавно. През годините има няколко реставрации за сметка на българската държава, като през 1977 г. са позлатени кубетата и олтара.
***** 1946 г. На белогвардейците – борци срещу съветския комунизъм (над 15 000 души), емигрирали у нас, Кремъл отнема българското гражданство, дадено им е съветско поданство и на тази „правна основа” са натоварени на конски вагони и са заточени в Сибир, където измират с изключение на единици. Съответните руски служби в Руската църква пресекват.
***** 1952 г. КГБ-то е овладяло изцяло българския Синод със свои агенти, родната православна църква практически е филиал на КГБ. По негово искане (започнало от докладна на руския църковен настоятел у нас – офицер от секретните им служби) съветското МВР предлага на ЦК на КПСС да се вземе решение всички църковни имоти, експроприирани при влизането на Червената армия у нас, да бъдат предадени от Руската патриаршия като дарения за Българската.
Документите са особено интересни с констатацията, че службите на руски език в Руската църква са предизвиквали неприязън в българите, както и съветското господство над родни църковни имоти. Идеята на Сталин и службите му е ако българските комунисти започнат да „шават” като югославските на Тито, българската православна църква да се превърне в тяхна опозиция. Играят и др. съображения – да се противопостави тя както на „буржоазните” православни църкви, така и на сръбската комунистическа църква.
Затова на 10 ноември същата година Руската православна църква със свое решение по Протокол 8 дарява 12-те експроприирани от СССР църковни имоти на Българската православна църква, вкл. и със земите под тях, вкл. и храма „Свети Николай”. За него обаче е поставено условие да се продължат службите от руски свещеници по „оперативна нужда и целесъобразност”.
С тези негови решения Кремъл (респективно изпълнителят Московска патриаршия) определя и статута на обществения и български храм (Руския храм в София) като Подворие - църква и на Московската патриаршия. Съответното родно българско православно Подворие в Москва е разрешено да се сформира в руската столица по същото онова време на базата на реципрочността (взаимността).
***** 1953 г. След този акт българското Политбюро на БКП взима решение за допълване на статута на храма „Свети Николай” – определя се като българска национална архитектурна и културна ценност (през 1988 г. и като художествена). Същевременно в изпълнение на указанията на Кремъл свиква ІІІ национално-църковен събор, който де факто и де юре възстановява Българската Патриаршия.
Константин Марков Константинов от борческия работнически и комунистически квартал „Ючбунар” на София вече е е завършил обучението си в Москва и съответно може да бъде „избран” (назначен) за български патриарх Кирил, което се и случва.
***** 1977 г. Кремъл иска от Тодор Живков голям по размери имот за нова сграда на посолството и Център за Балканите и балканската резидентура на КГБ. Дадени са за съветска собственост 48 декара срещу сегашния парк-хотел „Москва”, като пред хората това демагогски се пояснява със „замяна” срещу имота и земята на руско-имперското-съветско посолство и храмът „Свети Николай” и земята му, които иначе са си български. По искане на Москва в храма се водят служби от руски свещеници.
***** 1997 г. Софийската община и кметът Стефан Софиянски предлагат на Москва и кметът й Юрий Лужков взаимно да се открият в двете столици съответни техни Домове. Те са открити и сградата на някогашното рускоимперско и съветско посолство заедно със земята под него се превръща в „Дом на Москва”. Храмът „Свети Николай” и земята му не са засегнати от тази сделка.
***** 2002-2003 г. В края на декември 2002 г. в сила влиза Закон за вероизповеданията и се създават два регистъра – Регистър на Вероизповеданията у нас и Регистър на молитвените храмове (вкл. параклиси).
Българската Патриаршия прави регистрациите с всички документи, вкл. нотариални актове и кадастрални скици за земята и храма „Свети Николай”. Руската Патриаршия не претендира и до вчерашния ден за разлика от всички над 200 вероизповедания у нас дори не беше записана в съответния регистър. След вчерашния ми и днешен пост вероятно и това ще се случи – пак с фалшив документ, антидатиран с някоя дата от миналото.
-----------------
Давам Крепостния акт от 1898 г., спретнат от "ювелирите" и оригинален, отлично запазен акт от същата 1898 г.

[шони]