Григор Лилов: В последния час:
ТАЗИ НОЩ ЩЕ СЕ РЕШИ СЪДБАТА НА ПУТИН
Кремъл е преговарял, но после е решил да се бие.
По моя информация Путин вече изпуска фактически властта в Русия.
От ранна утрин са започнали преговори на Кремъл с представители на Пригожин. Предложено е било почетно оттегляне с гарантиране на него и семейството му на живота, здравето и благополучието му. Другият предложен вариант е била емиграция в държава, която избере. Достоверни източници твърдят, че Пекин е отказал да излезе на връзка с Кремъл, което потвърдиха и източници в китайската столица. Какво са отговорили Лукашенко (Беларус) и Токаев (Казахстан) при разговорите им с Путин е неизвестно.
Идеята на преговорите е сдаването на властта да премине без кръвопролития. Путин е отказал и веднага след това е направил обръщението си към нацията.
Част от Генералният щаб е издал заповед до армията да не се съпротивлява на Марша на справедливостта, както го нарече Пригожин. Друга заповед е издадена от другата част на Генералния щаб - да се водят боеве и унищожат превратаджиите.
Сега бунтуващите се военни части, подчинени на първата част от Генералния щаб, са преминали Воронеж и са се насочили към Липецк (половинимилион град) на близо 100 км разстояние на север и още по-близо до Москва. От близките до Воронеж села като Рогачевка очевидци в Телеграм съобщават, че се чува стрелба и взривове. По магистралите, които водят от юг към Москва, са забелязани мощни танкови колони, превозвани към столицата. Изпратените от Москва военни част вместо да спрат бунтуващите се, са се присъединили към тях. Верните на Кремъл части на ВВС бомбардират и обстрелват колоните, а те им отвръщат със зенитен и ракетен огън.
В Москва в затворите и следствените арести са избухнали повсеместни бунтове. Вътрешните войски и Росгвардия блокират някои улици и райони и претърсват една по една сградите, вкл. тавани и мазета, което подсказва, че част от следствените и затворниците са успели да избягат.
Все по-очевидно е, че в преврата наред с част от Генералния щаб участва цялото ГРУ (Главно разузнавателно управление), както и значима част от ръководството на ФСБ (Федералната служба за сигурност).
Прочетено: 30468 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
Нещичко от нета
Re: Нещичко от нета
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Григор Лилов: ПУТИН ИЗБЯГА ОТ МОСКВА?
Специален самолет "Ил-96" с бордов номер RSD697 на президента Владимир Путин излетя от московското летище Внуково в посока Санкт Петербург в 14:16 московско време. На борда на Ил-96 е монтирано оборудване за управление на въоръжените сили на РФ. Кой е в самолета и къде точно пътува, не е известно.
Той изчезна от радара в района на Твер, според данни на FlightRadar. Вероятно е изгубен поради снижаване за кацане на секретно летище в онзи район.
По същото време излетя и съпровождащ президентски самолет RDS69. Моделът е "Ту-214" предназначен за специална свръхзащитена връзка. Полетът е в същата посока.
Една от резиденциите на Путин се намира в Тверска област. Тя е защитена изключително добре, вкл. и с подземен многоетажен бункер, способен да устои на попадение на ядрен заряд.
------------------
*** моя бел.: Спомняйки си за страхливостта на Путин по време на пандемията, а и в др. такива случаи, с много висока вероятност е духнал.
Специален самолет "Ил-96" с бордов номер RSD697 на президента Владимир Путин излетя от московското летище Внуково в посока Санкт Петербург в 14:16 московско време. На борда на Ил-96 е монтирано оборудване за управление на въоръжените сили на РФ. Кой е в самолета и къде точно пътува, не е известно.
Той изчезна от радара в района на Твер, според данни на FlightRadar. Вероятно е изгубен поради снижаване за кацане на секретно летище в онзи район.
По същото време излетя и съпровождащ президентски самолет RDS69. Моделът е "Ту-214" предназначен за специална свръхзащитена връзка. Полетът е в същата посока.
Една от резиденциите на Путин се намира в Тверска област. Тя е защитена изключително добре, вкл. и с подземен многоетажен бункер, способен да устои на попадение на ядрен заряд.
------------------
*** моя бел.: Спомняйки си за страхливостта на Путин по време на пандемията, а и в др. такива случаи, с много висока вероятност е духнал.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
В окупираните територии на Украйна са забелязани листовки на "ЧМК Вагнер" с призив към руските военни да се присъединят към похода към Москва за възстановяване на справедливостта.
"Шойгу и Герасимов ви хвърлиха в месомелачката заради собствените си кожи. Те загубиха стотици хиляди животи. Ние, ЧВК "Вагнер", вървим за справедливост към Москва. Това не е преврат, а възстановяване на справедливост. Не се съпротивлявайте! Не умирайте в името на мръсниците! Заедно ще спрем злото!" - се казва в листовките.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Григор Лилов: В последния час
ПУТИН ПРЕМЕСТВА РЪКОВОДСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА В ПЕТЕРБУРГ
Вагнеровци установиха контрол върху Воронеж. Барикадите от автобуси и рехавата съпротива не можаха да ги спрат.
Липецка област също е в ръцете на вагнеровци. Градът обаче още не е атакуван. По изходите му са прокопани противотанкови ровове.
Любопитното е, че в Крим цари пълно спокойствие и местният губернатор заяви, че няма да предприеме никакви извънредни мерки.
Предните части на Пригожин и разбунтувалите се руски армейски части вече се придвижват в Подмосковието – на стотина километра от столицата.
Засега те практически не срещат остра съпротива. Частите на Кадиров, който той изпрати към Ростов са попаднали в огромно автомобилно задръстване и така са приковани на място без никаква възможност за мърдане.
.
Путин подписа два закона – за привличане в редовната армия срещу заплата на следствени и осъдени лица и за 30 дни арест на граждани във връзка с военното положение, без официално да им се повдигат обвинения. Първият закон подсказва, че доверието на Кремъл в редовната армия е нулево. Същевременно Пригожин обяви, че въздушно-десантен полк в пълен състав се е присъедил към армията му, напредваща към Москва. Неофициално тя е подсилена и с др. части, вкл. и танкови.
В късния следобед Путин проведе разговор с Ердоган. Според сайта на Кремъл турския президент изцяло е подкрепил Кремъл. Според официалното съобщение на Адържавната Анадолска агенция „Ердоган е изразил готовността на Турция да даде реален принос за бързото осигуряване на спокойствие в Руската федерация и е подчертал важността на запазването на здравия разум в рамките на взиманите решения.” Неофициално беше дадена информация, че Ердоган е готов да посредничи за мирно споразумение между враждуващите лагери на властта в Русия.
Освен това разговори са проведени от Путин с ръководители на средноазитски държави от ОНД.
.
В Москва взимат още мерки за затягане на режима на извънредно положение. Подготвят се противотанкови ежове и др. средства за изграждане на барикади. Армията (частите до Москва) е отказала да се намесва на която и да е страна и е заявила неутралитет. На разположение на Кремъл е само Росгвардия и дивизията на вътрешното министерство, които набързо ще бъдат смлени от вагнеровци и бунтуващите се армейски части, притежаващи боен опит.
.
Все повече се множи информацията за прехвърляне на държавното ръководство в Петербург предвид опасността от сражения в Москва и превземане на столицата. В тази връзка с Петербург също затегнаха мерките по контрол на гражданите, мостовете, различни стратегически обекти и т.н., входно-изходните магистрали и т.н.
ПУТИН ПРЕМЕСТВА РЪКОВОДСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА В ПЕТЕРБУРГ
Вагнеровци установиха контрол върху Воронеж. Барикадите от автобуси и рехавата съпротива не можаха да ги спрат.
Липецка област също е в ръцете на вагнеровци. Градът обаче още не е атакуван. По изходите му са прокопани противотанкови ровове.
Любопитното е, че в Крим цари пълно спокойствие и местният губернатор заяви, че няма да предприеме никакви извънредни мерки.
Предните части на Пригожин и разбунтувалите се руски армейски части вече се придвижват в Подмосковието – на стотина километра от столицата.
Засега те практически не срещат остра съпротива. Частите на Кадиров, който той изпрати към Ростов са попаднали в огромно автомобилно задръстване и така са приковани на място без никаква възможност за мърдане.
.
Путин подписа два закона – за привличане в редовната армия срещу заплата на следствени и осъдени лица и за 30 дни арест на граждани във връзка с военното положение, без официално да им се повдигат обвинения. Първият закон подсказва, че доверието на Кремъл в редовната армия е нулево. Същевременно Пригожин обяви, че въздушно-десантен полк в пълен състав се е присъедил към армията му, напредваща към Москва. Неофициално тя е подсилена и с др. части, вкл. и танкови.
В късния следобед Путин проведе разговор с Ердоган. Според сайта на Кремъл турския президент изцяло е подкрепил Кремъл. Според официалното съобщение на Адържавната Анадолска агенция „Ердоган е изразил готовността на Турция да даде реален принос за бързото осигуряване на спокойствие в Руската федерация и е подчертал важността на запазването на здравия разум в рамките на взиманите решения.” Неофициално беше дадена информация, че Ердоган е готов да посредничи за мирно споразумение между враждуващите лагери на властта в Русия.
Освен това разговори са проведени от Путин с ръководители на средноазитски държави от ОНД.
.
В Москва взимат още мерки за затягане на режима на извънредно положение. Подготвят се противотанкови ежове и др. средства за изграждане на барикади. Армията (частите до Москва) е отказала да се намесва на която и да е страна и е заявила неутралитет. На разположение на Кремъл е само Росгвардия и дивизията на вътрешното министерство, които набързо ще бъдат смлени от вагнеровци и бунтуващите се армейски части, притежаващи боен опит.
.
Все повече се множи информацията за прехвърляне на държавното ръководство в Петербург предвид опасността от сражения в Москва и превземане на столицата. В тази връзка с Петербург също затегнаха мерките по контрол на гражданите, мостовете, различни стратегически обекти и т.н., входно-изходните магистрали и т.н.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Григор Лилов: В последния час:
НА 70 КМ ОТ МОСКВА
В Серпухов (на 70 км южно от Москва) обявиха, че напълно затварят двете автомагистрали М4 Крим и М4 Дон. По моя информация багери са започнали да унищожават магистралите, разкъртвайки асфалта и копаейки дълбоки ровове през тях.
Пригожин даде 1 час време на ръководството на държавата да приеме исканията му, след което заплаши, че щял да стартира щурма към Москва.
Непотвърдена все още моя информация: с кмета на Москва Собянин се водят преговори с цел да не се стигне до сражения в столицата. Обещано му е да запази гражданската си власт, да не се пипат държавните и градски структури, но да има общ военен контрол върху столицата.
Същевременно Путин трескаво изтегля съединения и части от украинския фронт. Те се насочват обаче не към Москва, а на север и северозапад от нея.
Не е ясна съдбата на огромния склад за ядрени бойни глави край Воронеж, както и на разположени в района ракети с ядрен заряд. Медведев заплаши света, че това оръжие е в "ръцете на бандити".
Въобще двете мафии се борят на живот и на смърт.
Преди час Пригожин пропагандно обяви, че не иска главата на Путин, а само контролът върху военното министерство и Генералния щаб (т.е. върху армията). Така отхвърля упреците, че се извършва държавен преврат.
Картечни точки се монтират преди влизане в Москва.
НА 70 КМ ОТ МОСКВА
В Серпухов (на 70 км южно от Москва) обявиха, че напълно затварят двете автомагистрали М4 Крим и М4 Дон. По моя информация багери са започнали да унищожават магистралите, разкъртвайки асфалта и копаейки дълбоки ровове през тях.
Пригожин даде 1 час време на ръководството на държавата да приеме исканията му, след което заплаши, че щял да стартира щурма към Москва.
Непотвърдена все още моя информация: с кмета на Москва Собянин се водят преговори с цел да не се стигне до сражения в столицата. Обещано му е да запази гражданската си власт, да не се пипат държавните и градски структури, но да има общ военен контрол върху столицата.
Същевременно Путин трескаво изтегля съединения и части от украинския фронт. Те се насочват обаче не към Москва, а на север и северозапад от нея.
Не е ясна съдбата на огромния склад за ядрени бойни глави край Воронеж, както и на разположени в района ракети с ядрен заряд. Медведев заплаши света, че това оръжие е в "ръцете на бандити".
Въобще двете мафии се борят на живот и на смърт.
Преди час Пригожин пропагандно обяви, че не иска главата на Путин, а само контролът върху военното министерство и Генералния щаб (т.е. върху армията). Така отхвърля упреците, че се извършва държавен преврат.
Картечни точки се монтират преди влизане в Москва.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Григор Лилов: В последния час:
РУБЛАТА ДЕВАЛВИРА, АКЦИИТЕ ПАДАТ
Рублата девалвира до около 115 рубли за едно евро и 100 рубли за един долар. Такива са официалните курсове на руските банки, които обявиха новите си курсове.
Официалният курс на руската централна банка вече е 84 рубли за долар и 91.5 за евро.
Неофициалните са два пъти по-високи.
Цените на акциите на руските борси също полетяха надолу още в петък, макар и малко - с процент. Вероятно при откриването в понеделник сривът ще е огромен, понеже ще се реализира драмата от началото на гражданската война в Русия. Но всъщност няма да го има, защото кметът Собянин обяви изненадващо понеделник за почивен ден, без да изложи сериозни мотиви, което е голямата бизнес новина от този час.
Индексът на цените на недвижимостите също спадна.
РУБЛАТА ДЕВАЛВИРА, АКЦИИТЕ ПАДАТ
Рублата девалвира до около 115 рубли за едно евро и 100 рубли за един долар. Такива са официалните курсове на руските банки, които обявиха новите си курсове.
Официалният курс на руската централна банка вече е 84 рубли за долар и 91.5 за евро.
Неофициалните са два пъти по-високи.
Цените на акциите на руските борси също полетяха надолу още в петък, макар и малко - с процент. Вероятно при откриването в понеделник сривът ще е огромен, понеже ще се реализира драмата от началото на гражданската война в Русия. Но всъщност няма да го има, защото кметът Собянин обяви изненадващо понеделник за почивен ден, без да изложи сериозни мотиви, което е голямата бизнес новина от този час.
Индексът на цените на недвижимостите също спадна.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Григор Лилов: В последния час:
ЗАВОЙ НА 180 ГРАДУСА?...
Пресслужбата на руския президент Лукашенко съобщи, че той е разговарял с Пригожин като посредник на Путин. Била постигната договорка колоните на Вагнер да се завърнат в техните си лагери срещу гаранция за неприкосновеност и че Пригожин по време на преговорите с него се е съгласил да спре движението на частите и напаодението над Москва.
Новината беше подета от всички руски медии, потвърдена и от ТАСС, съобщена и от родните и световни медии. Беше съобщено, че преслужбата на Пригожин е предала негово изявление за завръщане на войските.
Ето го аудиозаписа (превод):
"Поискаха "Вагнер" да се разпусне. Тръгнахме на 23 юни за „марша на справедливостта”. За денонощие изминахме толкова, че се приближихме на 200 километра до Москва. През това време не сме пролели нито капка кръв от нашите бойци. Но сега настъпва моментът, в който може да се пролее кръв. Ето защо, осъзнавайки цялата отговорност за факта, че руска кръв ще се пролее, ние разгръщаме нашите колони и тръгваме в обратната посока към полевите лагери според плана."
-------------------------
Обстоятелствата:
1. От обяд каналите на "Вагнер" в Телеграм са блокирани. Възниква въпроса как преслужбата е получила достъп до тях.
2. Никакви гаранции за живота няма да бъдат валидни, след като бунтът бъде овладян. С 200% сигурност ще хвърчат глави и първата ще е на Пригожин. Би трябвало да е луд, но не е.
3. Кой е осигурил връзката на Лукашенко с Пригожин. Нали не си мислите, че такива разговори се водят по "Телеграм" или във Фейсбук или по открити GSM линии?
4. Къде е самият Лукашенко? В Беларус, в Русия или някъде другаде, както се носят слухове.
5. Как този Някой е имал достъп хем до Лукашенко, хем до Пригожин? Чий човек е той? Какъв е? С какви огромни възможности разполага в Русия? Със сигурност не е нито Пригожин, нито Лукашенко.
6. Ако можеш да се свържеш с даден човек, значи можеш да определиш мястото му с точност до метри. Така американците ликвидираха бол терористи, вкл. и Касим Сулеймани - шефа на страховите ирански спецслужби "Ал Куудс", така руснаците ликвидираха маса противници на Кремъл, вкл. и бившият чеченски лидер Дудаев. Защо тогава Пригожин е жив?! Най-лесното и безапелационно решение е да е мъртъв.
7. Пригожин не е човекът, който може да реши такъв проблем. Вече няколко пъти подчертавам, че към Москва напредват бунтуващи се руски армейски части, а вагнеровците са сложени само за цвят. Липсата на каквато и да е сериозна съпротива подсказва, че Вагнер е маската, прикрила нещо далеч по-могъщо - както вече посочих, част от руския Генерален щаб и руски секретни служби.
8. Записът е аудио, а не е видеозапис. Вторият е доста по-трудно да се фалшифицира, като в Русия не разполагат с достатъчно убедителни технологични възможности за това. Гласът наистина е на Пригожин, но паузите между отделните думи са прекалено, неестествено дълги.
9. В този час по улиците на Москва продължава да се изважда тежка бронирана техника.
10. В Ростов двигателите на танковете на вагнеровци вече работят, товарят се снаряди за тях, както сочат видеосвидетелства. За какъв отпор или нападение се подготвят вагнеровците, щом вече е сключен мир?
11. Това "завръщане" на колоните истинско ли е или не? Възможно ли е да цели да успокои защитниците на Москва? Или пък цели ли да разколебае бунтуващите военни и вагнеровци, ако се окаже е дезинформация?
12. Защо продължава евакуацията на трите големи руски музеи, намиращи се близо до Кремъл? Защо въпреки договорката с "Вагнер" продължават да се закриват за преминаване национални магистрали и да се копаят ровове?
12. Защо... защо...защо...
На какво бяхме свидетели: на истински пуч, на театър, на пореден компромис като следствие от натиска между ненавиждащите се кланове на властта в Русия, на спектакъл с цел да се утвърди открита диктатура в Русия, на...
Въпросите са прекалено много, прекалено сложни, а жокери и помощ от приятели и публика няма. Моите източници също са в неведение.
Вероятно истината ще се разбере тази дълга, дълга нощ. Или на следващия ден, понеже утрото е по-мъдро от вечерта.
ЗАВОЙ НА 180 ГРАДУСА?...
Пресслужбата на руския президент Лукашенко съобщи, че той е разговарял с Пригожин като посредник на Путин. Била постигната договорка колоните на Вагнер да се завърнат в техните си лагери срещу гаранция за неприкосновеност и че Пригожин по време на преговорите с него се е съгласил да спре движението на частите и напаодението над Москва.
Новината беше подета от всички руски медии, потвърдена и от ТАСС, съобщена и от родните и световни медии. Беше съобщено, че преслужбата на Пригожин е предала негово изявление за завръщане на войските.
Ето го аудиозаписа (превод):
"Поискаха "Вагнер" да се разпусне. Тръгнахме на 23 юни за „марша на справедливостта”. За денонощие изминахме толкова, че се приближихме на 200 километра до Москва. През това време не сме пролели нито капка кръв от нашите бойци. Но сега настъпва моментът, в който може да се пролее кръв. Ето защо, осъзнавайки цялата отговорност за факта, че руска кръв ще се пролее, ние разгръщаме нашите колони и тръгваме в обратната посока към полевите лагери според плана."
-------------------------
Обстоятелствата:
1. От обяд каналите на "Вагнер" в Телеграм са блокирани. Възниква въпроса как преслужбата е получила достъп до тях.
2. Никакви гаранции за живота няма да бъдат валидни, след като бунтът бъде овладян. С 200% сигурност ще хвърчат глави и първата ще е на Пригожин. Би трябвало да е луд, но не е.
3. Кой е осигурил връзката на Лукашенко с Пригожин. Нали не си мислите, че такива разговори се водят по "Телеграм" или във Фейсбук или по открити GSM линии?
4. Къде е самият Лукашенко? В Беларус, в Русия или някъде другаде, както се носят слухове.
5. Как този Някой е имал достъп хем до Лукашенко, хем до Пригожин? Чий човек е той? Какъв е? С какви огромни възможности разполага в Русия? Със сигурност не е нито Пригожин, нито Лукашенко.
6. Ако можеш да се свържеш с даден човек, значи можеш да определиш мястото му с точност до метри. Така американците ликвидираха бол терористи, вкл. и Касим Сулеймани - шефа на страховите ирански спецслужби "Ал Куудс", така руснаците ликвидираха маса противници на Кремъл, вкл. и бившият чеченски лидер Дудаев. Защо тогава Пригожин е жив?! Най-лесното и безапелационно решение е да е мъртъв.
7. Пригожин не е човекът, който може да реши такъв проблем. Вече няколко пъти подчертавам, че към Москва напредват бунтуващи се руски армейски части, а вагнеровците са сложени само за цвят. Липсата на каквато и да е сериозна съпротива подсказва, че Вагнер е маската, прикрила нещо далеч по-могъщо - както вече посочих, част от руския Генерален щаб и руски секретни служби.
8. Записът е аудио, а не е видеозапис. Вторият е доста по-трудно да се фалшифицира, като в Русия не разполагат с достатъчно убедителни технологични възможности за това. Гласът наистина е на Пригожин, но паузите между отделните думи са прекалено, неестествено дълги.
9. В този час по улиците на Москва продължава да се изважда тежка бронирана техника.
10. В Ростов двигателите на танковете на вагнеровци вече работят, товарят се снаряди за тях, както сочат видеосвидетелства. За какъв отпор или нападение се подготвят вагнеровците, щом вече е сключен мир?
11. Това "завръщане" на колоните истинско ли е или не? Възможно ли е да цели да успокои защитниците на Москва? Или пък цели ли да разколебае бунтуващите военни и вагнеровци, ако се окаже е дезинформация?
12. Защо продължава евакуацията на трите големи руски музеи, намиращи се близо до Кремъл? Защо въпреки договорката с "Вагнер" продължават да се закриват за преминаване национални магистрали и да се копаят ровове?
12. Защо... защо...защо...
На какво бяхме свидетели: на истински пуч, на театър, на пореден компромис като следствие от натиска между ненавиждащите се кланове на властта в Русия, на спектакъл с цел да се утвърди открита диктатура в Русия, на...
Въпросите са прекалено много, прекалено сложни, а жокери и помощ от приятели и публика няма. Моите източници също са в неведение.
Вероятно истината ще се разбере тази дълга, дълга нощ. Или на следващия ден, понеже утрото е по-мъдро от вечерта.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Агарта – реална ли е тази подземна цивилизация, описана в древни текстове?
Агарта е легендарен град, за който се твърди, че съществува под земята на много места по света. Мнозина вярват, че това е дом на напреднала раса от хора, известна като „агартаните“ или „древните“. В някои версии на мита се смята, че тези хора са първоначалните жители на Земята, избягали под земята, за да избягат или от природни бедствия , или от враждебни обитатели на повърхността.
Агарта понякога се нарича Шамбала, който е подобен скрит град, който е дом на просветени обитатели и е защитен от свирепи зверове, наречени „уморени“. В будистките учения Шамбала е друго име за северноиндийския свещен град Варанаси, който е един от най-старите постоянно населени градове в света.
https://hiddentruth.site/%d0%b0%d0%b3%d ... %b8%d0%bb/
Агарта е легендарен град, за който се твърди, че съществува под земята на много места по света. Мнозина вярват, че това е дом на напреднала раса от хора, известна като „агартаните“ или „древните“. В някои версии на мита се смята, че тези хора са първоначалните жители на Земята, избягали под земята, за да избягат или от природни бедствия , или от враждебни обитатели на повърхността.
Агарта понякога се нарича Шамбала, който е подобен скрит град, който е дом на просветени обитатели и е защитен от свирепи зверове, наречени „уморени“. В будистките учения Шамбала е друго име за северноиндийския свещен град Варанаси, който е един от най-старите постоянно населени градове в света.
https://hiddentruth.site/%d0%b0%d0%b3%d ... %b8%d0%bb/
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Изтребителят на бъдещето може би вече лети в САЩ
He eдин, a цeли двa изтpeбитeля oт шecтo пoĸoлeниe в мoмeнтa ce paзpaбoтвaт в CAЩ, ĸaтo ĸoнĸypeнтнитe пpoeĸти мoжe дa бъдaт дeмoнcтpиpaни cъвceм cĸopo, пишe Рорulаr Месhаnісѕ.
Lосkhееd Маrtіn и Nоrthrор Grummаn ce цeлият c мaшинитe cи ĸaĸтo в ĸoнĸypca нa вoeннoвъздyшнитe cили, тaĸa и в тoзи нa флoтa. Texнитe caмoлeти ce oчaĸвa дa дeмoнcтpиpaт cпocoбнocти бeз aнaлoг в цeлия cвят. Bcъщнocт, възмoжнo e и вeчe дa ги дeмoнcтpиpaт - c пpeминaвaщи тaйни изпитaния пpoтoтипи.
Koнтeĸcт: Изтpeбитeлитe oт шecтo пoĸoлeниe ca c мнoгo пo-гoлeми възмoжнocти дaжe oт aĸтyaлнитe F-22 Rарtоr и F-35 Lіghtnіng ІІ. Te щe ĸoмбиниpaт виcoĸa мaнeвpeнocт, гoлям paдиyc нa дeйcтвиe и мoщнo въopъжeниe зa бopбa c въздyшни, нaзeмни и мopcĸи цeли. Ocвeн тoвa, тeзи изтpeбитeли ce oчaĸвa дa вoдят бoй paмo дo paмo c въopъжeни дpoнoвe.
Heмaлĸo eĸcпepти ca нa мнeниe, чe тoвa щe ca eдни oт пocлeднитe пилoтиpaни изтpeбитeли.
https://money.bg/techno/iztrebitelyat-n ... AYijDirk4g
He eдин, a цeли двa изтpeбитeля oт шecтo пoĸoлeниe в мoмeнтa ce paзpaбoтвaт в CAЩ, ĸaтo ĸoнĸypeнтнитe пpoeĸти мoжe дa бъдaт дeмoнcтpиpaни cъвceм cĸopo, пишe Рорulаr Месhаnісѕ.
Lосkhееd Маrtіn и Nоrthrор Grummаn ce цeлият c мaшинитe cи ĸaĸтo в ĸoнĸypca нa вoeннoвъздyшнитe cили, тaĸa и в тoзи нa флoтa. Texнитe caмoлeти ce oчaĸвa дa дeмoнcтpиpaт cпocoбнocти бeз aнaлoг в цeлия cвят. Bcъщнocт, възмoжнo e и вeчe дa ги дeмoнcтpиpaт - c пpeминaвaщи тaйни изпитaния пpoтoтипи.
Koнтeĸcт: Изтpeбитeлитe oт шecтo пoĸoлeниe ca c мнoгo пo-гoлeми възмoжнocти дaжe oт aĸтyaлнитe F-22 Rарtоr и F-35 Lіghtnіng ІІ. Te щe ĸoмбиниpaт виcoĸa мaнeвpeнocт, гoлям paдиyc нa дeйcтвиe и мoщнo въopъжeниe зa бopбa c въздyшни, нaзeмни и мopcĸи цeли. Ocвeн тoвa, тeзи изтpeбитeли ce oчaĸвa дa вoдят бoй paмo дo paмo c въopъжeни дpoнoвe.
Heмaлĸo eĸcпepти ca нa мнeниe, чe тoвa щe ca eдни oт пocлeднитe пилoтиpaни изтpeбитeли.
https://money.bg/techno/iztrebitelyat-n ... AYijDirk4g
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота
Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.
Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
https://zarata.info/prostotata-i-prosto ... eli-na-ed/
Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.
Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
https://zarata.info/prostotata-i-prosto ... eli-na-ed/
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
Grigor Lilov
1. ТРАКТОРА
АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ
Преди 13 години, през 2010 г. в том 2 на моята книга „Тайните на големите играчи” една от частите в нея посветих на Алексей Петров – Трактора като водещ диспечер и контрольор в единствения ни световен международен концерн, прозаично наричан „българска мафия”.
За изминалото оттогава над десетилетие за "подвизите" му може да се напише още един том от поне 500 страници. На тях посветих много постове тук, вкл. и покрай самоатентата, нашумял с името на Иван Гешев.
Сега заради обществения интерес публикувам очерка ми за Алексей Петров от "Тайните на големите играчи”, том 2. От него ще научите неподозирани тайни за прехода, никого не споменавани и неразследвани от когото и да било освен от мен. И ще разберете защо най-сетне го убиха: знанието за прехода му е много, много опасно занятие.
-----------------------------------------------
− Лягай долу! Ръцете на тила!
“Обектът” познава командата. Неведнъж се е налагало той самият да я произнася – отдавна, преди много години. Дори един път можеше с нея да запише името си в историята. За малко не се случи...
... На 9 и 10 ноември 1989 г. той е командир на щурмовото отделение в отряд “първи” на червените барети. Поставени са в бойна готовност. Старите управници разчитат на тях да запазят властта, новите – пак на тях, но за да я вземат.
Заседанието на Политбюро започва в 17 часа на 9 ноември 1989 г. Страстите около обсъжданата оставка на Тодор Живков се нагорещяват. Хората на Генералния секретар не са съгласни той да напусне втория си пост – председател на Държавния съвет. След като аргументите се изчерпват, идва ред на заплахите. Тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов гневно предупреждава – “Ако натискът продължава, ще извикам червените барети!”. Министърът на отбраната Добри Джуров сопнато контраатакува: “А аз ще изкарам танковете на Горнобанската бригада!”.
Властниците не подозират, че са обикновени персонажи в чужда драма, с чужд сценарий и режисура. И двамата не знаят, че командосите няма да защитят Живков, както заплашва съратникът му. Както се опасява заговорникът!
Защото ако се стигне до арести, те ще са на генералния секретар и подкрепящите го. Баретите са инструктирани да си пробият път до залата на Политбюро на втория етаж в тогавашния партиен дом на пъпа на столицата. Нареждането е категорично – потрябва ли, да “неутрализират” със сила, дори със стрелба кадрите на УБО (Управлението на ДС за безопасност и охрана).
Не се налага. Същия ден ръководителят на представителството на съветското КГБ в България ген. Владилен Фьодоров звъни по петолъчката (червен телефон за специална секретна връзка) на началника на УБО (Управление за безопасност и охрана) ген. Георги Милушев. Настоятелно го кани следобед да го посети в кабинета му. На срещата заковава: заседанието на Политбюро е извънредно важно.
Милушев възкликва учуден – не е посветен в заверата.
− Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. “Не може да не знаеш!” – не ми повярва той. – “Има заседание и е много важно как ще приключи!”.
Молбата-заповед-предупреждение от Москва е отправена. След този разговор се предполага, че охранителите на партийните велможи няма да се намесят. Но пък дяволът си няма работа. Затова “обектът” на днешната операция е имал най-отговорната задача – да арестува най-важните обекти в тогавашната. Не се стига до там.
Страстите утихват, присъстващите се разбират. Новият Генерален комунистически секретар Петър Младенов отпива уиски, Живков се чука с него с коняк, останалите надигат чаши с вино и замезват с луканка...
− Колебанието на Живков се прояви и на Политбюро, и на заседанието на пленума – разказва за онези дни Добри Джуров. – Колебание в смисъл, че той имаше желание да го оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез някои от участниците в пленума да се добере до решение само за оставка от поста генерален секретар...
А за да е сигурно, че няма да се случи, са проиграни различни варианти. Силовият сред тях е призванието на “обекта” – тогава служител от направление “Терор” на Шесто управление на Държавна сигурност.
.
Затова за всеки случай същата задача отново му е поставена. Този път за пленума на ЦК на БКП в резиденция Бояна на 10 ноември 1989 г., сменил официално Тодор Живков като шеф на държавата.
От онзи момент нататък Алексей Петров престана да бъде обикновен сержант от милиционерското училище в Пазарджик, обикновен старшина от отряда на червените барети. Престана да бъде само идентификационен № 098229 в системата на ДС.
За новите политически и властови върхове той се превърна в онази, нашата барета, макар и все още неносещ респектиращия прякор “Трактора”. След 10 ноември за тези заслуги го произведоха от сержантска длъжност направо в старши лейтенант. Днес, за да се укрие случилото се тогава, в биографията му лансираха 2 ноември за ден на повишението. Какво от това, че противоречи на истинските документи! На бъдещата глава на Октопода му връчиха му командването на специално звено, утвърдиха го като заместник-командир на баретите.
Обаче изглежда, че точно на тази дата не му върви.
− Полиция! Не мърдай!
Тогава, на 10-и не успя да се разпише в историята. Но пък сега – пак на 10-и, скандално се прочу... Известен е колкото министър-председателя!
Ирония на съдбата е, че го задържаха по заповед на наследника на Тодор Живков, когото той за малко не просна на паркета. Преди толкова години с готовността си завоюва признанието на Андрей Луканов – пълномощникът на Москва. Завоюва доверието и на втори неин пълномощник – Огнян Дойнов от скандалния руски концерн “Нордекс” на съветско-руските тайни служби и дясна ръка на Максуел за Изтока.
Новите Биг Босове го превърнаха в предприемач, в бизнесшеф, в сила, установиха контактите му с всесилните руски спецслужби и руски олигарси, както и с израелската столица Тел Авив. Отличиха го – назначиха го за отговорен държавен служител. Направиха го председател на обществена организация – ССИГ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите), член на надзора на НОИ - Националния пенсионен институт, съветник на тайните служби...
Но пък днес е денят на възмездието от загубилия тогава. “Обектът” не дооцени, че премиерът – доскоро негов съдружник във взаимни фирми, е роднина на семейство Живкови (виж от същия автор книгата “Тайният проект Бойко Борисов”, бел. ред.) А знае се – кръвта вода не става!
− Лягай! Долу!
София, квартал “Кръстова вада”, ул. “Арарат”.
Наближава 6.00 часа – сутринта на 10 февруари 2010 г.
Стартът на операцията е гаф.
Маскираните с качулки служители на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) нахълтват по погрешка в дома на шефа на българския клон на френската банка “Сосиете Женерал” Ян Дюмонтей. Той, съпругата му и трите им деца изпадат в стрес, след като полицаите ги вземат на прицел, докато им крещят заповеди на български, които те не разбират. След извинението от главния секретар на МВР Калин Георгиев възмущението на Дюмонтай от ролята му на “колатерална жертва” на борбата с организираната престъпност поутихва и международният скандал се размина..
− Не тук! Там!
Насред уличното платно има табела “Частна собственост! Влизането забранено!”. Парчето ламарина лежи съборено. Бариерите – също. В мразовитата утрин се разнася озлобеният лай на домашни и улични псета. Иначе улица “Арарат” е опустяла. Като декор е от зловеща приказка – няма, вледенена, скована в страх. Хем мъртва, хем скрито жива – тук-там по
прозорците издайнически помръдват щорите и пердетата.
− Ръцете на тила!
Маскираните спецполицаи са насочили дулата. По стълбите във входното фоайе слиза “обектът”. Само допреди минута беше всесилен. Приписваха му страшни думи:
“Аз съм един от най-могъщите хора в тази държава и мога да те убия ей сега!”
Заплахата е била отправена преди година към длъжностно лице. Не се знае кое. Засега е посочено като анонимен свидетел в кориците на следственото дело...
Арест. Едни кандидати, обещаващи спасителен ковчег за България в мътните води на прехода са поръчали да задържат друг - обещаващ същия спасителен Ноев ковчег.
Разсъмва се. Изненадващо, но “обектът” е облечен – дънки, черна тениска, върху която са щампирани два светли силуета на каратисти.
− Ха така! Закопчай го!
Той спокойно коленичи, просва се по корем, протяга ръце, за да му нахлузят белезниците. Ключалката им щраква.
− Стани! Пред мен! Върви!
“Главата на Октопода”, вдъхновителят на “Наглите”, сержантът – доктор на науките, мутрата – бизнесмен, съветникът на ДАНС, олигархът Алексей Петров – Трактора, най-сетне е “неутрализиран”.
Дали?! Защото следователите и прокурорите по особено скандалното дело продължават да разхождат важно-важно надянатите си на ръцете сини гривни с микрочипове. Те служат за евентуална локация, ако дори и след този арест, все пак ги отвлекат.
Парадокс! Арестуваха обявения за “Капо ди тути капи” (бос на всички босове на мафията – итал., бел. ред.), но изглежда знаят, че в действителност той не е Босът. Макар че се счита за мощно пипало на октопода...
-
ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ КОЖАТА СИ
“Съзнателно е изпълнявал поставените му поръчения. По характер е тих, скромен, общителен...”. “... проявява се като изпълнителен, принципен комсомолец и служител...”. “... личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност... Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие... Не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост. Има уравновесен, твърд, волеви характер...”.
Тих и скромен, но амбициран за личностно самоутвърждаване и не избягва сблъсъците – това са редове на документи от личното досие на Алексей Петров. В този парадокс чудесно е отразена житейската физиономия на направилите кариери в България – по-ниски, по-тихи и от тревата там, където и пред когото трябва и всемогъщи почти като богове пред онези, които в обществената стълбичка са под тях или са посочени за врагове.
Години по-късно и самочувствието, и репертоарът са сменени. Пространството около бившата барета е изпълнено с доброжелателно настроени властници, бизнесмени, приятели – подлизурковци или хора, търсещи близост и очакващи облаги от силния на деня. След ареста никой от тях не се афишира като негов близък. Пазят се от това като от огън.
Но “sic transit gloria mundi” – така преминава световната слава, са забелязали още древните римляни.
Всъщност дуалистичността в характера на Алексей Петров е логична за изпълнителен, верен служител на своя клан. Скромен и тих в неговите редици, но с твърд и волеви характер, изключително хладнокръвие и съобразителност при изпълнение на поставените му задачи, както съобщават характеристиките му.
Съвсем удобен човек за всички онези – от генералското движение “Монтерей” през червените номенклатурно-олигархични групировки до политическите кръгове в сянка, които дърпат конците на България зад декорите – кога в съгласие, кога в остър конфликт помежду си. А щом се вдигне пушилка помежду им, то мъглата около фигурите им за влияние и далавери се разпръсква на секундата сякаш с магическа пръчка и на показ излизат пипалата на октоподите.
.
Забележително е прозрението, което може да се откриете в Интернет:
“Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде, град Тетевен всеки знае.
Това е детско-географският ареал на Алексей Петров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от “органите” в Гложене и Тетевен.
Село (бивша махала) Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Гложене. Част от така наречения “тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българомохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от властта.
Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг тукашен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво.
Повод за специална гордост е и служителят на милицията, защото той става Власт, включително и пред “другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца “Милиционер” звучи гордо, независимо и достолепно.
Ако Алексей е планиран за “верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не го оплетат в съответната ситуация за манипулиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в създаването и изграждането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.
В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти рязват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване на чувството за собственост. За едно друго селце, Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, в последните месеци се разбра, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозрели (или са им казали), че там има подходящ материал за моделиране, а една от характерните черти на хората е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите.
Тук идва специфичната роля на модулатора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици – мутрите-борчета.
Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им “анализ”. Трактора е от
Бабинци; Крушата е от същия помашки пояс на село Кирчево,което до 1971 г. е Помашка Лешница; оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села; Младен Михалев – Маджо от селце край Силистра. От пернишките села и градчета са един куп „герои” – от Райко Кръвта до президентския спонсор (на Георги Първанов) Людмил Стойков. Братята Васил и Георги Илиеви от ВИС са от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви.
“Кариерата” им повтаря едно към едно тази на Трактора. Умело и методично водещите офицери на ДС са ги пресъздали като “личности” върху основата на специфичните етно-географско-генетични особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайфстайл и най-вече липсващото богатство.
Ако прочетем внимателно научните изследвания на народопсихолога Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Помашките села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани – селски, бедни момчета, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем “Янко” (нелегалното партизанско име на Тодор Живков).
Безскрупулността е характерна за тези хора. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник. Просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Като нещо напълно нормално се приема и поредния донос, за който той никога няма да се разкае. Точно както е в реда на нещата Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.
Тези момчета обичат да спортуват. Господ не е бил много щедър към тях, липсват им други възможности и мускулите остават единствената достъпна форма за себеизява. Трактора е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването, след като фиксира завистливите погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова (настояща Нейнски) да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане
постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към “учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си “научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат “правилния път” – “Намалете лихвите!” или “Коригирайте здравната реформа!” и “Към Русия”. Удивително последователни са в родителския съвет: “Учи, за да не работиш!”.
Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник, басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора, ОКЗНИ или БСП-СДС. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество.
Биха предали всеки, но не и „Обществото”.”
.
Наблюдението е точно – предали са всеки, дори родителите си. Един поглед към родната къща на Алексей Петров е достатъчен. Синът – милионер не се е погрижил за стъклопакет или изолация заради суровата зима в Балкана, не я е измазал и обзавел, отоплението все още е класическо – с печки вместо с локално парно или климатик, тоалетната продължава да е на двора...
След ареста на Трактора баща му се почувствал зле и постъпил в тетевенската болница. Майка му пък я наглеждала местна девойка, отскоро обаче тя се преместила при щерка си в Ловеч.
.
Папката в ДС за Трактора се състои от три части и съдържа 139 листа. Първата част се отнася за кандидатстването му и престоя му в средното милиционерско училище в Пазарджик; втората – за службата му в Специализирания батальон на червените барети, а третата съдържа различни документи за назначаване, преназначаване, както и за напускането му на МВР.
Номерът на масленозеления том е 63507, но дори и този класифициран документ не побира пълната истина за живота и делата на Трактора. В него например няма да се намери онова поръчение за арест на Тодор Живков и подкрепящите го членове на Политбюро на 10 ноември 1989 г., ако се противят на промяната. Един от листовете скромно е отбелязал, че е “използван за специални задачи”. А точно тази специална задача постла пътя му към върховете. По всичко личи, че секретната информация е била внимателно прочистена и манипулирана. Но колкото пъти и да е прочесвано съдържанието й, съществуват много пропуски.
___________________________________
Все пак родните служби не са нито ДжеймсБондовци, нито РихардЗоргевци (Рихард Зорге – виден съветски разузнавач). Те са елементарни “ювелири” – успехът им да манипулират прехода се обяснява единствено със съотношението между посредствени автори, посредствени изпълнители и посредствен, ала по-скоро неинформиран народ като обект за манипулация.
__________________________________
Обаче нещичко е направено. Може би затова личната биография на Алексей тъне в мъгла. Така никога не може да се провери кой в действителност е Трактора.
Според официалните му хроникьори е родом от махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница. По-нататък е учил в Глогово, но пък “органите” го охарактеризират при постъпването му в сержантското училище като живял в Гложене и Тетевен. Официалната биография сочи, че е отгледан от родителите си. Но пък техни съселяни твърдят, че някакъв дядо – неизвестно кой, се заел да обгрижва внука си.
Сякаш става дума за две различни лица, но представени в една и съща биография. Най-сетне, много тихо и под сурдинка се шепти, че днешният “Алексей Петров”, който и да е той в действителност, всъщност е от Ломския край, а близките му са активни борци против фашизма и капитализма. Все легенди, дори и онази съвсем апокрифна, че всъщност е роден в Русия и е бил отглеждан през детското си там.
− Колкото до това кой какъв е бил и как се казвал родът му в миналото, не ровете по тая писта, никому не е нужно! – категорично отсича бившият кмет на с. Бабинци Сергей Манев.
Личи си, че темата му е неприятна. Май му се струва опасна. Затова само се говори, но засега няма документи, че помашкото име на бившата барета е Асан Омеров. Ако се разровите методично в мрежата, също няма да намерите достоверни ориентири кое как е.
Защо ли?... По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на “службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк периметър от варианти, ако бъде заподозрян в двойна и тройна игра, каквато се е опитвал да играе.
На професионален жаргон е бил “легендиран” чудесно, но пак по професионални изисквания е оставена и достатъчно мътилка, за да не може никакво дълбаене да стигне до дъното на кладенеца с истинското му житие.
Според официалните данни първородното дете на гледачката на волове Гена и извозвача на трупи Ибрим се ражда на 23 април 1962 г. Бебокът не проплаква за първи път в някоя болница, а в къщи. Но вероятно това е естествено за онези времена и онзи планински край. В папката няма и ред за това, че семейството няма много време за него и го отглежда дядо му.
В документацията е отбелязано, че бащата Илия Петров Василев (Ибрим според други формуляри) се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие отива да работи по дърводобива в СССР – Коми. “Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт”, е записано в секретните документи. За Гена – Диляна Илиева Веселинова, е подчертано, че произхожда от бедно селско семейство. Тя също е безпартийна. И двамата са определени като трудолюбиви.
Родителите са българомохамедани. “Произлиза от помашко семейство”, е записано в кадровото досие. Един от листовете информира, че е сменил името си. В досието на “обекта” фигурира фактът, че на 8 години Асан е прекръстен на Алексей.
Но пак според документите и собственоръчно написаната декларация, приложена към кадровата му папка, не е сменял името си и е чист българин! Това се чете в попълненото от него сведение – секретен формуляр на отдел “Кадри” на МВР за постъпване в милиционерското училище в Пазарджик. Бъдещият курсант с равен, почти калиграфски почерк е отбелязал “не съм сменял фамилията си”.
Още едно обстоятелство поражда съмнение във версията за помашки произход – родителите му не са си възстановили старите имена, ако са имали такива.
Вижда се как манипулацията, направена от секретните служби, на места се пропуква. Една създадена биография, за да е като истинска, не се фалшифицира отгоре-отгоре, а до най-дребния детайл. Но това е къртовски труд, а преди него е всеобземащ анализ – кое и как да се пипне. Явно професионализмът не е достигнал.
Тези несъответстия отново навяват на мисълта дали Алексей Петров е онзи, за когото ни го представят. Съществуват и редица противоречия относно училището, в което учи Алексей Петров – ту село Бабинци, ту други села в региона. Неясно е защо семейството се премества да живее в Градежница, а детето учи в Глогово. Според други документи тази ситуация е временна и скоро Трактора се събира с родителите си.
“В продължение на три години е бил член на дружествения съвет, а през последната година секретар на ДКМС в училището. По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро. Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни”, се казва в справката на ОУ на МВР – Ловеч.
Посочено е, че завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в училище “Христо Ботев”. Тъй като през 70-те години според някои листове от досието фамилията не само приема българските имена за самоличност, но и се премества да живее в близкото село Градежница, Трактора прекарва само една година в това школо. Как тогава три години е бил член на дружествения съвет, само Господ знае.
Алексей Петров има брат Огнян Илиев Петров (роден през 1964 г.) и сестра Теменужка Илиева Петрова (родена през 1968 г.). “Ювелирите” от ДС и тук са допуснали разминаване – за тях няма никакви, ама абсолютно никакви данни да са им променяни имената. Съществува и още един пропуск – в кадровите сведения е отбелязано, че при тях бащата и майката са чистокръвни българи с български имена, макар че при Трактора се водят българомохамедани.
.
Веднага след училището Алексей Петров заминава за сержантската школа на МВР в Пазарджик. От този момент специалните служби се превръщат в неговото семейство – родители, учители и естествено – кукловоди. А ако съдим по омотаната му, пълна с противоречия биография може да са били такива и от най-ранните му години, включително една чуждестранна, с централа на 2500 км на североизток от България...
.
*** Да имаш вуйчо владика!***
В момента братът е осигурен с бизнес – голяма мандра, чиято история на приватизацията и покупката є е характерната за прехода.
Първият й стопанин е Йото Траянов Йотов. Днес 60-годишният мъж, родом от село Ъглен, нашарен целият с екзотични татуировки, е един от основните свидетели по делото на Алексей Петров. Показанията, които е дал в прокуратурата, на практика са най-сериозните обвинения. В тях се твърди, че бившият съветник в ДАНС му е откраднал мандрата.
През 1997 г. Йото я взима под аренда, като ипотекира собствената си къща в Първа частна банка. Как е станала далаверата и как е получен кредитът е мътна история. Трезорът е затворен година по-рано – още през пролетта на 1996 г., спрени са всички операции, забранено му е да отпуска заеми, вкарани са квестори, а накрая влиза в процедура за фалит и е закупен от структурите на олигарха Васил Божков. Според закона и нормативните документи банкрутиралата финансова институция нито има правото да раздава пари, нито пък разполага с тях, за да го направи. Но България е страна на “чудесата” – в нея се случва и невъзможното дори.
В кризата, породена от хиперинфлацията бизнесът закъсва и Йото изпада във финансова несъстоятелност. За да ожени сина си, взима 3 000 лв. от Алексей Петров. Банката обявява за публична продан мандрата, в която Йото е под наем. Операцията е абсолютно незаконна – тя не е негова собственост, не е заложена пред финансоватаинституция. Точно заради това той си е ипотекирал срещу заема апартамента вместо предприятието.
В крайна сметка мандрата е прибрана от Агенцията за държавни вземания. Парадоксално – държавна е, не е била обезпечение по кредит, но с нея се погасяват частните дългове на ПЧБ към БНБ. Губи хазната, печели бъдещият купувач на сгромолясалата се финансова институция, спечелва и братът на ексбаретата – Огнян, който я закупува на безценица.
Роднината на Трактора беше и кандидат за депутат – на трето място в листата на Яне Янев за район Ловеч. Ясно е защо не е първото – името щеше да нашуми и да се разбере връзката с “обекта”. Неясно е обаче третото, а не второ място, което е по-сигурно.
Ала ако са верни показанията на Маргарит Тодоров – собственика на голямата винарска изба “Домейн Бояр” как е бил изправен пред тежко въоръжени и нахъсани мъже на басейна “Спартак”, за да прехвърля доброзорно дялове и имущества на бившия командос, то тогава и проблемът с мястото в избирателните листи е имал бързо и лесно решение.
− Огнян е нормален човек, познавам го, ходил съм в неговата мандра, ял съм сирене и кашкавал. Знам,че е почтен човек. Никога не съм знаел, че има брат в тези структури – твърди самият политик Яне Янев. – После разбрах, че Алексей Петров е бил викан от Сергей Станишев, за да дава обяснения за своята връзка с РЗС.- Не проект политически, ако иска космонавт да става Алексей Петров, малко се интересувам от това!
За сметка на брата сестрата Теменужка изглежда пренебрегната. Тя се бори с живота за жълти стотинки в глухата провинция. Хвърлена й е фирма за производството на тестени закуски в Ловеч. Миницехчето се намира в двора на бившата “Търговия на едро” в областния град. Никой не каза лоша дума за нея. Казват, че сутрин в пекарната пристигала първа, лично се включвала в месенето на закуските и рядко си позволявала да напусне работното помещение преди продукцията да поеме към пазара. Хората, които я познават, редят само добри думи за нея.
− Аз въобще няма да отида на свиждане! Важното е, че онзи отгоре всичко вижда! –Нито бащата на командоса, нито сестра му горят от желание да я заменят при посещенията в следствения арест. Поне доскоро. Брат му Огнян също пропусна първите свиждания.
Учудващо е – кръвта вода не става! Но има ли я в действителност? Дали пък под мъглата, спусната до почти непрогледен мрак в родословието на бившата барета, не е забулена друга, страшна истина?
.
ВИНАГИ ГОТОВ!
В анкетния лист за постъпване в милиционерското училище в Пазарджик на въпроса за свободното си време е отговорил така:
“През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз, бел.ред.) и помагам в домакинството.” Като приятели е посочил трима души – дружинния председател и двама ръководители на ДКМС.
В молбата за кандидатстване и автобиографията почеркът на Алексей Петров е четлив – буквите се нижат с чертички и ченгелчета точно според канона на учителите. Личи си, че е възпитаван стриктно да спазва правилата. Години по-късно с решимост и размах ще ги пренапише за лична употреба.
Посочил е, че е член на ДКМС от 25 ноември 1976 г. и комсомолски секретар. Не притежава шофьорска книжка, не владее чужди езици, не е посещавал чужбина, а срещу графата “Спортни занимания” е записал футбол. В друга графа сервилно отбелязва, че е бил е в кръжок “Млад приятел на МВР”. На въпроса “Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР?” отговаря: “Аз съм се ориентирал сам!”. Вижда се, че Алексей е бил повече от напорист...
Характеристиките му са баналните, стереотипни текстове за времето, направени под шаблон. Едната е от зам.-председателя на общинския народен съвет в с. Гложене, а втората – от ДКМС, с. Глогово.
Приемът в Пазарджик е след 8-ми клас, а курсът на обучение – 4 години. Не е ясно защо са го одобрили. Българомохамеданите и децата им по инструкция на ЦК на БКП не можеха да заемат постове в системата на органите на сигурността и армията. Помачето и родителите му едва ли са имали и някоя връзка, чрез която да го вкарат по втория начин. Това е поредната загадка, поредното противоречие в официалната му биография.
Освен това по онова време Алексей Петров е прекалено крехък за изискванията, които се поставят към бъдещите курсанти. Не е възможно да е отговорил на нормативите при прием, свързани с физическата подготовка.
“Дребно хилаво момче, което не смееше да си вдигне главата от притеснение и срам.” – така бившите преподаватели и колеги на Алексей Петров описват първите му дни в сержантското училище. Но и до края си остава един от най-мълчаливите – не само в 7-ми батальон, 7-а рота, 3-ти взвод, но и сред всичките над 800 курсанти.
Започва да тренира усилено в курса по карате заедно с Томо Борисов (шеф на “Алфа груп Секюрити” – една от най-големите охранителни фирми у нас, израсъл до охранителен бос от пилотната кола в кортежа на Тодор Живков). Говори се, че двамата били неразделни – след часовете веднага отивали в залата и до разтреперване от умора блъскали уредите и си прилагали научените хватки. Така слабичкото момче заякнало, понатрупало мускули и добило ново самочувствие.
Завършил е през 1981 г. с успех отличен – 5.71. На 13 август е разпределен с чин старшина в поделение № 72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция “Врана”, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР.
Досието му за този период отбелязва:
“като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата”. Неколкократно му е присъждано званието “Образцов служител”.
В “Преценка за комсомолската работа на Петров” е записано, че се “проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.”
Папката прилежно е фиксирала амбицията му да бъде нещо повече от обикновен милиционер, макар и елитна барета.
Защото през ноември 1981 г., Трактора изразява желание да се яви на изпит по чужди езици – английски. През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства във Висшия икономически институт “Карл Маркс” (днес УНСС, б.а.) Желанието му е да продължи образованието си задочно в търговския факултет. Разрешават му. Посочил е специалността “Икономика и организация на вътрешната търговия”.
Изборът е много, ама много любопитен! Могъл е например да се насочи към елитната “Политическа икономика”, или “Икономика и организация на промишлеността”, на транспорта, на селското стопанство, на труда, на какво ли не. Ако за част от тези дисциплини се е изискал много висок успех, то за други летвата е била по-ниска от онази, която е трябвало да преодолее.
По всичко изглежда, че още тогава жилката на “алъш-вериша” в душата му се е обадила. Вероятно още в отряда на баретите Алексей Петров е разбрал, че парите движат не само организма на капитализма, но и машината на зрелия социализъм. Най-вероятно това е станало покрай специфичните задачи на отряда, включващи охрана на наркотрафиканти от турската мафия, гостуващи у нас, както и на пратки със спецпродукция – оръжия и стаф.
Естествено, командирите на баретите и щатният психолог не са обърнали внимание на тези тънки детайли. Дори и в това специализирано звено рутината и бюрокрацията са завладели всичко. За това говори поредната му характеристика: “Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.
Идват не само похвалите, но и израстването в службата.
В досието листът носи заглавието “Предложение за повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР” и е подписано от командира на поделението Е. Лазарков.
“...Политически е много добре ориентиран…”
Ключовата година за изграждането на една добра барета е след около 4 години служба. Алексей Петров по онова време вече ги има. Портретът е ясен – паснал е като дялан камък на мястото си.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
1. ТРАКТОРА
АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ
Преди 13 години, през 2010 г. в том 2 на моята книга „Тайните на големите играчи” една от частите в нея посветих на Алексей Петров – Трактора като водещ диспечер и контрольор в единствения ни световен международен концерн, прозаично наричан „българска мафия”.
За изминалото оттогава над десетилетие за "подвизите" му може да се напише още един том от поне 500 страници. На тях посветих много постове тук, вкл. и покрай самоатентата, нашумял с името на Иван Гешев.
Сега заради обществения интерес публикувам очерка ми за Алексей Петров от "Тайните на големите играчи”, том 2. От него ще научите неподозирани тайни за прехода, никого не споменавани и неразследвани от когото и да било освен от мен. И ще разберете защо най-сетне го убиха: знанието за прехода му е много, много опасно занятие.
-----------------------------------------------
− Лягай долу! Ръцете на тила!
“Обектът” познава командата. Неведнъж се е налагало той самият да я произнася – отдавна, преди много години. Дори един път можеше с нея да запише името си в историята. За малко не се случи...
... На 9 и 10 ноември 1989 г. той е командир на щурмовото отделение в отряд “първи” на червените барети. Поставени са в бойна готовност. Старите управници разчитат на тях да запазят властта, новите – пак на тях, но за да я вземат.
Заседанието на Политбюро започва в 17 часа на 9 ноември 1989 г. Страстите около обсъжданата оставка на Тодор Живков се нагорещяват. Хората на Генералния секретар не са съгласни той да напусне втория си пост – председател на Държавния съвет. След като аргументите се изчерпват, идва ред на заплахите. Тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов гневно предупреждава – “Ако натискът продължава, ще извикам червените барети!”. Министърът на отбраната Добри Джуров сопнато контраатакува: “А аз ще изкарам танковете на Горнобанската бригада!”.
Властниците не подозират, че са обикновени персонажи в чужда драма, с чужд сценарий и режисура. И двамата не знаят, че командосите няма да защитят Живков, както заплашва съратникът му. Както се опасява заговорникът!
Защото ако се стигне до арести, те ще са на генералния секретар и подкрепящите го. Баретите са инструктирани да си пробият път до залата на Политбюро на втория етаж в тогавашния партиен дом на пъпа на столицата. Нареждането е категорично – потрябва ли, да “неутрализират” със сила, дори със стрелба кадрите на УБО (Управлението на ДС за безопасност и охрана).
Не се налага. Същия ден ръководителят на представителството на съветското КГБ в България ген. Владилен Фьодоров звъни по петолъчката (червен телефон за специална секретна връзка) на началника на УБО (Управление за безопасност и охрана) ген. Георги Милушев. Настоятелно го кани следобед да го посети в кабинета му. На срещата заковава: заседанието на Политбюро е извънредно важно.
Милушев възкликва учуден – не е посветен в заверата.
− Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. “Не може да не знаеш!” – не ми повярва той. – “Има заседание и е много важно как ще приключи!”.
Молбата-заповед-предупреждение от Москва е отправена. След този разговор се предполага, че охранителите на партийните велможи няма да се намесят. Но пък дяволът си няма работа. Затова “обектът” на днешната операция е имал най-отговорната задача – да арестува най-важните обекти в тогавашната. Не се стига до там.
Страстите утихват, присъстващите се разбират. Новият Генерален комунистически секретар Петър Младенов отпива уиски, Живков се чука с него с коняк, останалите надигат чаши с вино и замезват с луканка...
− Колебанието на Живков се прояви и на Политбюро, и на заседанието на пленума – разказва за онези дни Добри Джуров. – Колебание в смисъл, че той имаше желание да го оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез някои от участниците в пленума да се добере до решение само за оставка от поста генерален секретар...
А за да е сигурно, че няма да се случи, са проиграни различни варианти. Силовият сред тях е призванието на “обекта” – тогава служител от направление “Терор” на Шесто управление на Държавна сигурност.
.
Затова за всеки случай същата задача отново му е поставена. Този път за пленума на ЦК на БКП в резиденция Бояна на 10 ноември 1989 г., сменил официално Тодор Живков като шеф на държавата.
От онзи момент нататък Алексей Петров престана да бъде обикновен сержант от милиционерското училище в Пазарджик, обикновен старшина от отряда на червените барети. Престана да бъде само идентификационен № 098229 в системата на ДС.
За новите политически и властови върхове той се превърна в онази, нашата барета, макар и все още неносещ респектиращия прякор “Трактора”. След 10 ноември за тези заслуги го произведоха от сержантска длъжност направо в старши лейтенант. Днес, за да се укрие случилото се тогава, в биографията му лансираха 2 ноември за ден на повишението. Какво от това, че противоречи на истинските документи! На бъдещата глава на Октопода му връчиха му командването на специално звено, утвърдиха го като заместник-командир на баретите.
Обаче изглежда, че точно на тази дата не му върви.
− Полиция! Не мърдай!
Тогава, на 10-и не успя да се разпише в историята. Но пък сега – пак на 10-и, скандално се прочу... Известен е колкото министър-председателя!
Ирония на съдбата е, че го задържаха по заповед на наследника на Тодор Живков, когото той за малко не просна на паркета. Преди толкова години с готовността си завоюва признанието на Андрей Луканов – пълномощникът на Москва. Завоюва доверието и на втори неин пълномощник – Огнян Дойнов от скандалния руски концерн “Нордекс” на съветско-руските тайни служби и дясна ръка на Максуел за Изтока.
Новите Биг Босове го превърнаха в предприемач, в бизнесшеф, в сила, установиха контактите му с всесилните руски спецслужби и руски олигарси, както и с израелската столица Тел Авив. Отличиха го – назначиха го за отговорен държавен служител. Направиха го председател на обществена организация – ССИГ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите), член на надзора на НОИ - Националния пенсионен институт, съветник на тайните служби...
Но пък днес е денят на възмездието от загубилия тогава. “Обектът” не дооцени, че премиерът – доскоро негов съдружник във взаимни фирми, е роднина на семейство Живкови (виж от същия автор книгата “Тайният проект Бойко Борисов”, бел. ред.) А знае се – кръвта вода не става!
− Лягай! Долу!
София, квартал “Кръстова вада”, ул. “Арарат”.
Наближава 6.00 часа – сутринта на 10 февруари 2010 г.
Стартът на операцията е гаф.
Маскираните с качулки служители на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) нахълтват по погрешка в дома на шефа на българския клон на френската банка “Сосиете Женерал” Ян Дюмонтей. Той, съпругата му и трите им деца изпадат в стрес, след като полицаите ги вземат на прицел, докато им крещят заповеди на български, които те не разбират. След извинението от главния секретар на МВР Калин Георгиев възмущението на Дюмонтай от ролята му на “колатерална жертва” на борбата с организираната престъпност поутихва и международният скандал се размина..
− Не тук! Там!
Насред уличното платно има табела “Частна собственост! Влизането забранено!”. Парчето ламарина лежи съборено. Бариерите – също. В мразовитата утрин се разнася озлобеният лай на домашни и улични псета. Иначе улица “Арарат” е опустяла. Като декор е от зловеща приказка – няма, вледенена, скована в страх. Хем мъртва, хем скрито жива – тук-там по
прозорците издайнически помръдват щорите и пердетата.
− Ръцете на тила!
Маскираните спецполицаи са насочили дулата. По стълбите във входното фоайе слиза “обектът”. Само допреди минута беше всесилен. Приписваха му страшни думи:
“Аз съм един от най-могъщите хора в тази държава и мога да те убия ей сега!”
Заплахата е била отправена преди година към длъжностно лице. Не се знае кое. Засега е посочено като анонимен свидетел в кориците на следственото дело...
Арест. Едни кандидати, обещаващи спасителен ковчег за България в мътните води на прехода са поръчали да задържат друг - обещаващ същия спасителен Ноев ковчег.
Разсъмва се. Изненадващо, но “обектът” е облечен – дънки, черна тениска, върху която са щампирани два светли силуета на каратисти.
− Ха така! Закопчай го!
Той спокойно коленичи, просва се по корем, протяга ръце, за да му нахлузят белезниците. Ключалката им щраква.
− Стани! Пред мен! Върви!
“Главата на Октопода”, вдъхновителят на “Наглите”, сержантът – доктор на науките, мутрата – бизнесмен, съветникът на ДАНС, олигархът Алексей Петров – Трактора, най-сетне е “неутрализиран”.
Дали?! Защото следователите и прокурорите по особено скандалното дело продължават да разхождат важно-важно надянатите си на ръцете сини гривни с микрочипове. Те служат за евентуална локация, ако дори и след този арест, все пак ги отвлекат.
Парадокс! Арестуваха обявения за “Капо ди тути капи” (бос на всички босове на мафията – итал., бел. ред.), но изглежда знаят, че в действителност той не е Босът. Макар че се счита за мощно пипало на октопода...
-
ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ КОЖАТА СИ
“Съзнателно е изпълнявал поставените му поръчения. По характер е тих, скромен, общителен...”. “... проявява се като изпълнителен, принципен комсомолец и служител...”. “... личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност... Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие... Не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост. Има уравновесен, твърд, волеви характер...”.
Тих и скромен, но амбициран за личностно самоутвърждаване и не избягва сблъсъците – това са редове на документи от личното досие на Алексей Петров. В този парадокс чудесно е отразена житейската физиономия на направилите кариери в България – по-ниски, по-тихи и от тревата там, където и пред когото трябва и всемогъщи почти като богове пред онези, които в обществената стълбичка са под тях или са посочени за врагове.
Години по-късно и самочувствието, и репертоарът са сменени. Пространството около бившата барета е изпълнено с доброжелателно настроени властници, бизнесмени, приятели – подлизурковци или хора, търсещи близост и очакващи облаги от силния на деня. След ареста никой от тях не се афишира като негов близък. Пазят се от това като от огън.
Но “sic transit gloria mundi” – така преминава световната слава, са забелязали още древните римляни.
Всъщност дуалистичността в характера на Алексей Петров е логична за изпълнителен, верен служител на своя клан. Скромен и тих в неговите редици, но с твърд и волеви характер, изключително хладнокръвие и съобразителност при изпълнение на поставените му задачи, както съобщават характеристиките му.
Съвсем удобен човек за всички онези – от генералското движение “Монтерей” през червените номенклатурно-олигархични групировки до политическите кръгове в сянка, които дърпат конците на България зад декорите – кога в съгласие, кога в остър конфликт помежду си. А щом се вдигне пушилка помежду им, то мъглата около фигурите им за влияние и далавери се разпръсква на секундата сякаш с магическа пръчка и на показ излизат пипалата на октоподите.
.
Забележително е прозрението, което може да се откриете в Интернет:
“Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде, град Тетевен всеки знае.
Това е детско-географският ареал на Алексей Петров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от “органите” в Гложене и Тетевен.
Село (бивша махала) Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Гложене. Част от така наречения “тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българомохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от властта.
Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг тукашен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво.
Повод за специална гордост е и служителят на милицията, защото той става Власт, включително и пред “другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца “Милиционер” звучи гордо, независимо и достолепно.
Ако Алексей е планиран за “верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не го оплетат в съответната ситуация за манипулиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в създаването и изграждането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.
В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти рязват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване на чувството за собственост. За едно друго селце, Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, в последните месеци се разбра, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозрели (или са им казали), че там има подходящ материал за моделиране, а една от характерните черти на хората е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите.
Тук идва специфичната роля на модулатора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици – мутрите-борчета.
Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им “анализ”. Трактора е от
Бабинци; Крушата е от същия помашки пояс на село Кирчево,което до 1971 г. е Помашка Лешница; оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села; Младен Михалев – Маджо от селце край Силистра. От пернишките села и градчета са един куп „герои” – от Райко Кръвта до президентския спонсор (на Георги Първанов) Людмил Стойков. Братята Васил и Георги Илиеви от ВИС са от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви.
“Кариерата” им повтаря едно към едно тази на Трактора. Умело и методично водещите офицери на ДС са ги пресъздали като “личности” върху основата на специфичните етно-географско-генетични особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайфстайл и най-вече липсващото богатство.
Ако прочетем внимателно научните изследвания на народопсихолога Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Помашките села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани – селски, бедни момчета, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем “Янко” (нелегалното партизанско име на Тодор Живков).
Безскрупулността е характерна за тези хора. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник. Просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Като нещо напълно нормално се приема и поредния донос, за който той никога няма да се разкае. Точно както е в реда на нещата Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.
Тези момчета обичат да спортуват. Господ не е бил много щедър към тях, липсват им други възможности и мускулите остават единствената достъпна форма за себеизява. Трактора е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването, след като фиксира завистливите погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова (настояща Нейнски) да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане
постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към “учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си “научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат “правилния път” – “Намалете лихвите!” или “Коригирайте здравната реформа!” и “Към Русия”. Удивително последователни са в родителския съвет: “Учи, за да не работиш!”.
Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник, басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора, ОКЗНИ или БСП-СДС. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество.
Биха предали всеки, но не и „Обществото”.”
.
Наблюдението е точно – предали са всеки, дори родителите си. Един поглед към родната къща на Алексей Петров е достатъчен. Синът – милионер не се е погрижил за стъклопакет или изолация заради суровата зима в Балкана, не я е измазал и обзавел, отоплението все още е класическо – с печки вместо с локално парно или климатик, тоалетната продължава да е на двора...
След ареста на Трактора баща му се почувствал зле и постъпил в тетевенската болница. Майка му пък я наглеждала местна девойка, отскоро обаче тя се преместила при щерка си в Ловеч.
.
Папката в ДС за Трактора се състои от три части и съдържа 139 листа. Първата част се отнася за кандидатстването му и престоя му в средното милиционерско училище в Пазарджик; втората – за службата му в Специализирания батальон на червените барети, а третата съдържа различни документи за назначаване, преназначаване, както и за напускането му на МВР.
Номерът на масленозеления том е 63507, но дори и този класифициран документ не побира пълната истина за живота и делата на Трактора. В него например няма да се намери онова поръчение за арест на Тодор Живков и подкрепящите го членове на Политбюро на 10 ноември 1989 г., ако се противят на промяната. Един от листовете скромно е отбелязал, че е “използван за специални задачи”. А точно тази специална задача постла пътя му към върховете. По всичко личи, че секретната информация е била внимателно прочистена и манипулирана. Но колкото пъти и да е прочесвано съдържанието й, съществуват много пропуски.
___________________________________
Все пак родните служби не са нито ДжеймсБондовци, нито РихардЗоргевци (Рихард Зорге – виден съветски разузнавач). Те са елементарни “ювелири” – успехът им да манипулират прехода се обяснява единствено със съотношението между посредствени автори, посредствени изпълнители и посредствен, ала по-скоро неинформиран народ като обект за манипулация.
__________________________________
Обаче нещичко е направено. Може би затова личната биография на Алексей тъне в мъгла. Така никога не може да се провери кой в действителност е Трактора.
Според официалните му хроникьори е родом от махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница. По-нататък е учил в Глогово, но пък “органите” го охарактеризират при постъпването му в сержантското училище като живял в Гложене и Тетевен. Официалната биография сочи, че е отгледан от родителите си. Но пък техни съселяни твърдят, че някакъв дядо – неизвестно кой, се заел да обгрижва внука си.
Сякаш става дума за две различни лица, но представени в една и съща биография. Най-сетне, много тихо и под сурдинка се шепти, че днешният “Алексей Петров”, който и да е той в действителност, всъщност е от Ломския край, а близките му са активни борци против фашизма и капитализма. Все легенди, дори и онази съвсем апокрифна, че всъщност е роден в Русия и е бил отглеждан през детското си там.
− Колкото до това кой какъв е бил и как се казвал родът му в миналото, не ровете по тая писта, никому не е нужно! – категорично отсича бившият кмет на с. Бабинци Сергей Манев.
Личи си, че темата му е неприятна. Май му се струва опасна. Затова само се говори, но засега няма документи, че помашкото име на бившата барета е Асан Омеров. Ако се разровите методично в мрежата, също няма да намерите достоверни ориентири кое как е.
Защо ли?... По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на “службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк периметър от варианти, ако бъде заподозрян в двойна и тройна игра, каквато се е опитвал да играе.
На професионален жаргон е бил “легендиран” чудесно, но пак по професионални изисквания е оставена и достатъчно мътилка, за да не може никакво дълбаене да стигне до дъното на кладенеца с истинското му житие.
Според официалните данни първородното дете на гледачката на волове Гена и извозвача на трупи Ибрим се ражда на 23 април 1962 г. Бебокът не проплаква за първи път в някоя болница, а в къщи. Но вероятно това е естествено за онези времена и онзи планински край. В папката няма и ред за това, че семейството няма много време за него и го отглежда дядо му.
В документацията е отбелязано, че бащата Илия Петров Василев (Ибрим според други формуляри) се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие отива да работи по дърводобива в СССР – Коми. “Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт”, е записано в секретните документи. За Гена – Диляна Илиева Веселинова, е подчертано, че произхожда от бедно селско семейство. Тя също е безпартийна. И двамата са определени като трудолюбиви.
Родителите са българомохамедани. “Произлиза от помашко семейство”, е записано в кадровото досие. Един от листовете информира, че е сменил името си. В досието на “обекта” фигурира фактът, че на 8 години Асан е прекръстен на Алексей.
Но пак според документите и собственоръчно написаната декларация, приложена към кадровата му папка, не е сменял името си и е чист българин! Това се чете в попълненото от него сведение – секретен формуляр на отдел “Кадри” на МВР за постъпване в милиционерското училище в Пазарджик. Бъдещият курсант с равен, почти калиграфски почерк е отбелязал “не съм сменял фамилията си”.
Още едно обстоятелство поражда съмнение във версията за помашки произход – родителите му не са си възстановили старите имена, ако са имали такива.
Вижда се как манипулацията, направена от секретните служби, на места се пропуква. Една създадена биография, за да е като истинска, не се фалшифицира отгоре-отгоре, а до най-дребния детайл. Но това е къртовски труд, а преди него е всеобземащ анализ – кое и как да се пипне. Явно професионализмът не е достигнал.
Тези несъответстия отново навяват на мисълта дали Алексей Петров е онзи, за когото ни го представят. Съществуват и редица противоречия относно училището, в което учи Алексей Петров – ту село Бабинци, ту други села в региона. Неясно е защо семейството се премества да живее в Градежница, а детето учи в Глогово. Според други документи тази ситуация е временна и скоро Трактора се събира с родителите си.
“В продължение на три години е бил член на дружествения съвет, а през последната година секретар на ДКМС в училището. По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро. Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни”, се казва в справката на ОУ на МВР – Ловеч.
Посочено е, че завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в училище “Христо Ботев”. Тъй като през 70-те години според някои листове от досието фамилията не само приема българските имена за самоличност, но и се премества да живее в близкото село Градежница, Трактора прекарва само една година в това школо. Как тогава три години е бил член на дружествения съвет, само Господ знае.
Алексей Петров има брат Огнян Илиев Петров (роден през 1964 г.) и сестра Теменужка Илиева Петрова (родена през 1968 г.). “Ювелирите” от ДС и тук са допуснали разминаване – за тях няма никакви, ама абсолютно никакви данни да са им променяни имената. Съществува и още един пропуск – в кадровите сведения е отбелязано, че при тях бащата и майката са чистокръвни българи с български имена, макар че при Трактора се водят българомохамедани.
.
Веднага след училището Алексей Петров заминава за сержантската школа на МВР в Пазарджик. От този момент специалните служби се превръщат в неговото семейство – родители, учители и естествено – кукловоди. А ако съдим по омотаната му, пълна с противоречия биография може да са били такива и от най-ранните му години, включително една чуждестранна, с централа на 2500 км на североизток от България...
.
*** Да имаш вуйчо владика!***
В момента братът е осигурен с бизнес – голяма мандра, чиято история на приватизацията и покупката є е характерната за прехода.
Първият й стопанин е Йото Траянов Йотов. Днес 60-годишният мъж, родом от село Ъглен, нашарен целият с екзотични татуировки, е един от основните свидетели по делото на Алексей Петров. Показанията, които е дал в прокуратурата, на практика са най-сериозните обвинения. В тях се твърди, че бившият съветник в ДАНС му е откраднал мандрата.
През 1997 г. Йото я взима под аренда, като ипотекира собствената си къща в Първа частна банка. Как е станала далаверата и как е получен кредитът е мътна история. Трезорът е затворен година по-рано – още през пролетта на 1996 г., спрени са всички операции, забранено му е да отпуска заеми, вкарани са квестори, а накрая влиза в процедура за фалит и е закупен от структурите на олигарха Васил Божков. Според закона и нормативните документи банкрутиралата финансова институция нито има правото да раздава пари, нито пък разполага с тях, за да го направи. Но България е страна на “чудесата” – в нея се случва и невъзможното дори.
В кризата, породена от хиперинфлацията бизнесът закъсва и Йото изпада във финансова несъстоятелност. За да ожени сина си, взима 3 000 лв. от Алексей Петров. Банката обявява за публична продан мандрата, в която Йото е под наем. Операцията е абсолютно незаконна – тя не е негова собственост, не е заложена пред финансоватаинституция. Точно заради това той си е ипотекирал срещу заема апартамента вместо предприятието.
В крайна сметка мандрата е прибрана от Агенцията за държавни вземания. Парадоксално – държавна е, не е била обезпечение по кредит, но с нея се погасяват частните дългове на ПЧБ към БНБ. Губи хазната, печели бъдещият купувач на сгромолясалата се финансова институция, спечелва и братът на ексбаретата – Огнян, който я закупува на безценица.
Роднината на Трактора беше и кандидат за депутат – на трето място в листата на Яне Янев за район Ловеч. Ясно е защо не е първото – името щеше да нашуми и да се разбере връзката с “обекта”. Неясно е обаче третото, а не второ място, което е по-сигурно.
Ала ако са верни показанията на Маргарит Тодоров – собственика на голямата винарска изба “Домейн Бояр” как е бил изправен пред тежко въоръжени и нахъсани мъже на басейна “Спартак”, за да прехвърля доброзорно дялове и имущества на бившия командос, то тогава и проблемът с мястото в избирателните листи е имал бързо и лесно решение.
− Огнян е нормален човек, познавам го, ходил съм в неговата мандра, ял съм сирене и кашкавал. Знам,че е почтен човек. Никога не съм знаел, че има брат в тези структури – твърди самият политик Яне Янев. – После разбрах, че Алексей Петров е бил викан от Сергей Станишев, за да дава обяснения за своята връзка с РЗС.- Не проект политически, ако иска космонавт да става Алексей Петров, малко се интересувам от това!
За сметка на брата сестрата Теменужка изглежда пренебрегната. Тя се бори с живота за жълти стотинки в глухата провинция. Хвърлена й е фирма за производството на тестени закуски в Ловеч. Миницехчето се намира в двора на бившата “Търговия на едро” в областния град. Никой не каза лоша дума за нея. Казват, че сутрин в пекарната пристигала първа, лично се включвала в месенето на закуските и рядко си позволявала да напусне работното помещение преди продукцията да поеме към пазара. Хората, които я познават, редят само добри думи за нея.
− Аз въобще няма да отида на свиждане! Важното е, че онзи отгоре всичко вижда! –Нито бащата на командоса, нито сестра му горят от желание да я заменят при посещенията в следствения арест. Поне доскоро. Брат му Огнян също пропусна първите свиждания.
Учудващо е – кръвта вода не става! Но има ли я в действителност? Дали пък под мъглата, спусната до почти непрогледен мрак в родословието на бившата барета, не е забулена друга, страшна истина?
.
ВИНАГИ ГОТОВ!
В анкетния лист за постъпване в милиционерското училище в Пазарджик на въпроса за свободното си време е отговорил така:
“През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз, бел.ред.) и помагам в домакинството.” Като приятели е посочил трима души – дружинния председател и двама ръководители на ДКМС.
В молбата за кандидатстване и автобиографията почеркът на Алексей Петров е четлив – буквите се нижат с чертички и ченгелчета точно според канона на учителите. Личи си, че е възпитаван стриктно да спазва правилата. Години по-късно с решимост и размах ще ги пренапише за лична употреба.
Посочил е, че е член на ДКМС от 25 ноември 1976 г. и комсомолски секретар. Не притежава шофьорска книжка, не владее чужди езици, не е посещавал чужбина, а срещу графата “Спортни занимания” е записал футбол. В друга графа сервилно отбелязва, че е бил е в кръжок “Млад приятел на МВР”. На въпроса “Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР?” отговаря: “Аз съм се ориентирал сам!”. Вижда се, че Алексей е бил повече от напорист...
Характеристиките му са баналните, стереотипни текстове за времето, направени под шаблон. Едната е от зам.-председателя на общинския народен съвет в с. Гложене, а втората – от ДКМС, с. Глогово.
Приемът в Пазарджик е след 8-ми клас, а курсът на обучение – 4 години. Не е ясно защо са го одобрили. Българомохамеданите и децата им по инструкция на ЦК на БКП не можеха да заемат постове в системата на органите на сигурността и армията. Помачето и родителите му едва ли са имали и някоя връзка, чрез която да го вкарат по втория начин. Това е поредната загадка, поредното противоречие в официалната му биография.
Освен това по онова време Алексей Петров е прекалено крехък за изискванията, които се поставят към бъдещите курсанти. Не е възможно да е отговорил на нормативите при прием, свързани с физическата подготовка.
“Дребно хилаво момче, което не смееше да си вдигне главата от притеснение и срам.” – така бившите преподаватели и колеги на Алексей Петров описват първите му дни в сержантското училище. Но и до края си остава един от най-мълчаливите – не само в 7-ми батальон, 7-а рота, 3-ти взвод, но и сред всичките над 800 курсанти.
Започва да тренира усилено в курса по карате заедно с Томо Борисов (шеф на “Алфа груп Секюрити” – една от най-големите охранителни фирми у нас, израсъл до охранителен бос от пилотната кола в кортежа на Тодор Живков). Говори се, че двамата били неразделни – след часовете веднага отивали в залата и до разтреперване от умора блъскали уредите и си прилагали научените хватки. Така слабичкото момче заякнало, понатрупало мускули и добило ново самочувствие.
Завършил е през 1981 г. с успех отличен – 5.71. На 13 август е разпределен с чин старшина в поделение № 72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция “Врана”, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР.
Досието му за този период отбелязва:
“като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата”. Неколкократно му е присъждано званието “Образцов служител”.
В “Преценка за комсомолската работа на Петров” е записано, че се “проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.”
Папката прилежно е фиксирала амбицията му да бъде нещо повече от обикновен милиционер, макар и елитна барета.
Защото през ноември 1981 г., Трактора изразява желание да се яви на изпит по чужди езици – английски. През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства във Висшия икономически институт “Карл Маркс” (днес УНСС, б.а.) Желанието му е да продължи образованието си задочно в търговския факултет. Разрешават му. Посочил е специалността “Икономика и организация на вътрешната търговия”.
Изборът е много, ама много любопитен! Могъл е например да се насочи към елитната “Политическа икономика”, или “Икономика и организация на промишлеността”, на транспорта, на селското стопанство, на труда, на какво ли не. Ако за част от тези дисциплини се е изискал много висок успех, то за други летвата е била по-ниска от онази, която е трябвало да преодолее.
По всичко изглежда, че още тогава жилката на “алъш-вериша” в душата му се е обадила. Вероятно още в отряда на баретите Алексей Петров е разбрал, че парите движат не само организма на капитализма, но и машината на зрелия социализъм. Най-вероятно това е станало покрай специфичните задачи на отряда, включващи охрана на наркотрафиканти от турската мафия, гостуващи у нас, както и на пратки със спецпродукция – оръжия и стаф.
Естествено, командирите на баретите и щатният психолог не са обърнали внимание на тези тънки детайли. Дори и в това специализирано звено рутината и бюрокрацията са завладели всичко. За това говори поредната му характеристика: “Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.
Идват не само похвалите, но и израстването в службата.
В досието листът носи заглавието “Предложение за повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР” и е подписано от командира на поделението Е. Лазарков.
“...Политически е много добре ориентиран…”
Ключовата година за изграждането на една добра барета е след около 4 години служба. Алексей Петров по онова време вече ги има. Портретът е ясен – паснал е като дялан камък на мястото си.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
2. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 1-ВА ЧАСТ
.
До този момент служебната му биография е низ от възходи. От награди и похвали. Една от тях е за операция “Зорге” през 1985 г.
Тогава днешният “обект” заедно с колегите си Свилен Свиленов и Петър Руневски залавят един от членовете на второто поколение от немската терористична група “Фракция Червена армия”, създадена от Улрике Майнхоф и Андреас Баадер. Псевдонимът му е Зорге, сочат родните автори и медии. Задържането било особено опасно – на Централна гара и се очаквала съпротива.
Обаче цялата история понамирисва на лошо скроена легенда.
Никъде не е фиксирана екстрадицията на такъв терорист, никъде не фигурира псевдоним “Зорге” в документалната литература за РФА, движението “2 юни” и др. крайно леви западногермански организации, избрали куршума и взрива като символ и оръжие на идеите си. Никъде не е посочено подобно задържане в България освен едно – но далеч по-рано и осъществено от други хора. (виж приложението към книгата).
Всъщност истинските награди на Алексей Петров са за друго – за активно участие във възродителния процес, който точно баретите окървавиха. Тогава сегашният “обект” на разработка срещу мафията заради “респектирането” по заръка на тоталитаризма на онези “обекти” с насилствено сменени имена е получил значката “Отличник на МВР”. Наистина лоша е работата – да си хапвал десетилетия наред меда на всевластието и всепозволеността, а сега за финал с ареста да усетиш жилото им като потърпевш.
Въпреки че е определен за дисциплиниран служител, в кадровото дело на Алексей Петров не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано на 25 ноември 1985 г. Тогава той участва в скандал с таксиметрови шофьори. Командосите успели да се сдържат и да не пребият опонентите си, почерпили дързост от размахваните крикове. “Бакшишите” дори не разбрали какъв късмет са извадили. Може би затова санкциите не са били големи въпреки употребата на алкохол.
Същата година е създадено направление “Терор” към Шесто управление на Държавна сигурност (ДС). Със заповед от 3 януари 1987 г. Трактора е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година – за помощник-инструктор към Шесто управление с секретна заповед на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков.
Не закъснява и приемането в редиците на БКП. В една “Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник-инструктор” се казва, че “като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и
самокритичност в дейността на партийната организация.”
В секретно предложение относно: “преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност” от 10 октомври 1990 г. до управление “Кадри” на МВР за Алексей Петров са акцентирани следните редове: “Като
младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи.”.
В “Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник-инструктор в под. 72620”, подписана от командира на отряда Н. Николаев не са пестени суперлативите:
“В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойноприложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка,
изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав. Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате...”
Любопитно е заключението от психологическото му изследване в Центъра за научноприложна и учебна дейност по психология в МВР:
“Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.
Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално значими проблеми.
Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер I група в под. 72620-МВР. Да му бъде присвоено офицерско звание.”
.
Присвоени са му две звездички в повече от онази на лейтенант. Получава и жилище. По онова време живее във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. “Яне Сандански”. През септември 1990 г. той сключва договор с управление “Тил” за закупуването му, като се задължава да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави.
Споменът за преврата срещу Тодор Живков, за предаността му към новата власт все още е пресен. А благодарностите тогава не изстиваха така светкавично, както в днешни дни.
.
***** Да не познаеш себе си! *****
Английският драматург Оскар Уайлд има една забележителна сентенция: “Извинете, че не ви познах, но съм се променил много!”
Данните от папка № 63 507 илюстрират максимата му. Между кориците й е побрана баретата Алексей Петров – личност с много плюсове и почти без минуси. Излязъл от страниците й, той се превърна в Трактора – опасен субект със скандална, съмнителна слава.
Може би първата стъпка към тази трансформация е в личния му живот.
Той започва традиционно – с утвърждаването в кариерата следва и логичната крачка – женитбата. Съпругата е Мариана Миланова. Родена е през 1964 г.
Произхожда от работническо семейство, отбелязва кадровата справка.
Завършила е техникум по търговия и след разпределението работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ-МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак. След подробно проучване на момичето, определено в документите като “скромна и трудолюбива девойка”, както и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени. Бракът е сключен през 1984 г.
Вероятно професията на съпругата е насочила баретата към избраната специалност (вътрешна търговия) за получаване на висше образование. Вероятно тя е създала тънкото му чувство за бизнес. Продавачка, продавачка, но при дефицитите на стоки при социализма зад щанда на ЦУМ човек ставаше
достатъчно важен – да раздава изпод рафта иначе липсващите на пазара хубави обувки за свои хора или на онези, от които после ще получи ответни услуги.
Какъв парадокс – боецът на идеологическия фронт от Шесто управление на ДС дезертира и се предава пред търговско поделение на социализма! Но живият живот винаги е бил по-силен от всякакви идеологеми!
Двамата нямат деца.
Своя рожба екскомандосът има от любовницата си – Ива Павлова.
Шармантната дама е неизменна негова приятелка, вярна любовница, съдружничка от свое име и за негова сметка във фирмите от дълги години насам. Двамата живеят на съпружески начала. На 38 години е. Дискретността й е присъща черта. Самият Алексей Петров също не афишира връзката си противно на днешните нрави.
Не се знае, че са се запознали покрай покупката на билети. В зората на демокрацията девойката е работила като продавачка на билети. Любопитна подробност е, че те са за самолетните полети на БГА „Балкан”. Офисът й е бил на площад “Народно събрание” на ъгъла с бул. “Руски”. Там се помещаваше
единственото при социализма представителство на авиокомпанията.
Когато стрелите на Амур пронизват двамата, тя е на 18 години.
По онова време на такова място се постъпваше по три начина. Първият е със стабилни връзки. Вторият е с помощта на красотата. Третият, съпътстващ втория, е под опеката на службите заради контактите с чужденци.
Вместо в баровски квартал и луксозна къща като на любовницата официалната половинка на Трактора живее в олющен панелен комплекс. Явно се е примирила или са я примирили със скандалната ситуация. Не е много ясно защо не се развеждат. Надали евентуална издръжка би била отказана при доходи за много милиони годишно, макар че при българската Темида всичко може да се случи. Възможно е просто двамата са се разбрали помежду си още навремето всеки да си живее живота така, както намери за добре. Никой да не се смята за потърпевш, а единствено зложелателите да въртят неуморно езици. Факт е обаче, че напрежението в семейството започва след идването на демокрацията – тогава, когато от сержантска длъжност Трактора става офицер, тогава, когато заплатата му се повишава, тогава, когато баретите ги включват срещу съответно заплащане като охрана на вече частните канали за стаф и контрабанда.
Накратко – когато работата му порасне, първата работа на българина е да си замени булката. Но още по-първата му е да си подмени манталитета и
убежденията.
До степен сам себе си да не познае!
.
“SELF-MADE MAN”
Сам избрал МВР, Алексей Петров сам си отива от него.
Той подава рапорт за напускане на системата от 1 май 1992 г. по собствено желание като началник-група 03 в сектор “Специални операции” при Специализирания отряд за борба с тероризма.
Стартира другата му кариера. Общественото мнение у нас, арестът, дори съдът не са спирачка пред подобен възход.
Примерите са повече от многобройни.
Тази кариера – единствено възможната за България, го направи предприемач от новия елит, толкова тясно обвързан с престъпността. След като е зачертал накръст миналото си – от съпругата до родата си. След като е преживял “значими идейни колизии”, както е отбелязано в досието му.
Алексей Петров се зае с онова, за което две години по-рано прояви “известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенствуване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността...”
Формулировката е писана в навечерието на 10 ноември 1989 г. Днес, от дистанцията на времето звучи повече от двусмислено. Любопитно е дали се отнася за тренировъчния процес в отряда на баретите или за нещо друго, засягащо колизиите на пазарния преход.
Ето какво сподели бившата барета за бизнеса си, малко след като на 14 август 2002 г. бе прострелян пред комплекс “Спартак”:
− В 40-годишния си живот успях да се образовам – започнах от 15-годишен в полицейското училище в Пазарджик. После завърших Висшия икономически институт. От 1999 г. съм докторант в катедра “Интелектуална собственост”,
направих дисертацията и защитих звание. Служих в СОБТ до 1992 година. Напуснах по своя воля.
Всъщност Трактора разви тезата за “self-made man” – човек, направил сам себе си, както казват американците. Но цялата му биография – особено в новите години, подсказва, че не е така. Все пак можеше да направи кариера и преди идването на демокрацията – особено в такова звено като червените барети. Отличил се е в операции, имал е достатъчно стаж, но си е останал обикновен “силовак” – дори без офицерско звание, поне до преврата срещу Тодор Живков. Не е и бил толкова предприемчив, понеже е напуснал системата на МВР чак през 1992 г., а не в разгара на бизнестреската, започнала непосредствено с демокрацията.
− Междувременно бях съдружник в над 50 фирми. С повечето от тях се гордея. Започнах частния си бизнес от сауната на комплекса “Спартак”. Взех я под аренда. Аз и една чистачка я чистехме, сам сковах ламперията.
Пътят от чука, с който забива пироните в дървенията до 50-те дружества е удивително кратък. Но подобна е предприемаческата биография на всички родни олигарси. Те трупат парите с такова лудо темпо, с което дори и най-големият милиардер на света Бил Гейтс няма да успее да ги направи
на пазар като нашия.
А може би бившият съветник в ДАНС не лъже? Защо пък да не е възможно легендите за самото начало, за първия милион да са чистата, неподправена истина?!
Надали! Защото една от първите частни медийни империи – пресгрупа 168 часа и 24 часа започна с три табуретки, една пишеща машина, два кашона вместо столове и три бюра. Нямаше си дори и чистачка като онази при екскомандоса. Ала на седмия ден дойдоха 5 милиона долара от Виена – червени по произход. Илия Павлов на „Мулигруп” стартира със стая за офис, очукана масичка и канапе, за да му подадат от върха големите сделки и да стигне висотите на милиардер.
Финансистът – милиардер Емил Кюлев отбеляза прощъпалника си дори и без офис – само с една поизносена канцеларска чанта, която обаче скрити зад кулисите фигури препълниха с пари.
В крайна сметка вестникарската империя се оказа на други хора вместо на първооснователите й, състоянието на Мултака с магическа пръчка се превърна в нищожна величина на фона на огромните активи, които уж му се водеха, царството на банкера с неговата гибел се стопи светкавично като сняг под парещо слънце – още на следващия ден. Онези, които захраниха с ресурс големите богатства у нас – висшата комунистическа номенклатура и нейните наследници, си прибраха с лихвите онова, което навремето бяха предоставили.
Алексей Петров също си е вътре – в люпилнята на милионери още от самото начало на прехода. Това подсказва, че зад него стои най-могъщият тогава кукловод – Андрей Луканов.
Защото баретата влиза в Асоциацията за гражданска самозащита. Не, това не е онази “Защита” на убития доц. Цветан Цветанов, а неин прощъпулник. Членове й са честните частници Валентин Моллов и Петьо Блъсков. Това означава ли, че Алексей Петров тогава си е завоювал благосклонността на
„24 часа” и „168 часа” в икономическите си битки? Та нали е председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), чийто първи бос беше именно Валентин Моллов!
Но проследят ли се биографиите на членове на Асоциацията, изпъква едно обстоятелство – изглежда, че чрез тях организацията винаги е играла някаква буферна роля. Не толкова в бизнеса, колкото в ниските му, скрити етажи – онези на трибуквените групировки, на ВИС, на СИК, донякъде в началния период от дейността на ТИМ... По всичко изглежда, че Алексей Петров се е превърнал в свещената крава на прехода – топлата връзка между държавните институции и престъпността, между едрия бизнес и нея – нещо като регулатор, диспечер, посредник, арбитър, трансмисия…
− Аз преди четири години станах изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. Член съм на надзорния съвет на НОИ. В управителния съвет на “Левски” съм и лично подпомагам няколко спорта. И съм консултант в няколко фирми – някои с национално значение, от които получавам повече от прилични доходи...
За 2008 г. Алексей Петров е декларирал над 3 милиона лева доход. Съмненията са, че е спестил немалка част от истинската си заработка. Проверяват го за 1.5 милиона лева дължими данъци. Това означава около 15 милиона печалба – по 1 милион и 250 000 лева средно на месец след приспадането на разходите.
Богатството на бившата барета е много неясно и добре прикрито. Официално името му почти не се среща като собственик. Говори се за огромни имоти в Гърция – на остров Самотраки, за луксозна яхта там, за сметки в чужди банки,
за летателен парк. Твърди се, че е негов хеликоптерът на близкия му Емил Петков – Емо Негъра, горд собственик на заведението “Бесо”.
Неофициално интересите на Трактора се простират от черните метали през финансите до строителството.
____________________________
Но договорът, който го прави “човек”, който го нарежда сред силните на деня, пък и на бъдещето, е от по-раншна дата – през 1995 г. Той е със скандалната руско-българска газова фирма „Топенерджи”. Тя беше създадена от Андрей Луканов, превърна се в нестихващ скандал и заради нея го нарекоха енергиен император на Балканите. С този договор Алексей Петров направи заявката си за некоронован крал в тъмната действителност на страната ни.
__________________________
Човекът, сам сковал ламперията на първия си обект, сега е сред видните родни олигарси.
Стартът на малката сауна като първи бизнес по-скоро е като легитимация за водопадите от пари, които започнаха да се изсипват по “божия благодат” над екскомандоса. Всеки роден мултибогаташ си има подобна малка “тръпка” – онази, която продава на публиката в отговор на въпроса за натрупването
на първия, пък и на следващите поред няколко милиона.
Всъщност имането му зачева от онова, от което най-добре разбира – охранителния бизнес. През 1993 г. той регистрира първата си фирма в тази област – събирателното дружество “Атлас”. Покрай него по-късно се пръква и верига едноименни дружества “Атлас”. Названието странно кореспондира с “Атласите”, от които стартира родословието на СИК.
В “атласа” на баретата се срещат редица известни имена. Например в охранителното “Атлас Ко” изскача като съдружник “Компакт холдинг” на Иван Евлогиев – шеф и собственик на вече неработещата Международна банка за инвестиции и развитие.
През 1995 г. е регистрирана застрахователно дружество “Средец М”, в което Трактора е притежавал 11%, а негови съдружници са били “Моллов” ООД на “честния частник” и първи председател на ССИГ Валентин Моллов (с 45%), Весислав Кънчев (12%) и Кирил Златев (10%).
Четвъртият съдружник е по-знаменит, прочут и знаков и от Моллов. Той е емблематичен за подземния свят – Златко Баретата с дял от 11 на сто! От своя страна тази компания е държала половината от капитала на “Тур инс” и 62% от капитала на ЗАД “Гора”. “Тур Инс” е създадено през 1996 г. с участието на някогашния Комитет по туризъм. Самият Алексей Петров е имал 50% дял в него.
По-късно обаче съдружниците продават дяловете си на застрахователно дружество “България” и Петров излиза от компанията, която години след това се превръща в “Алианц България”. Това обясни прокуриста на “Алианц” Орлин Пенев, който се е съдружил в “Тур инс” заедно със ЗД “България”.
По подобна схема е създадена и ЗАД “Гора” – между “Средец М” и Комитета по горите, която също е купена от “България”. В нейното управление е бил сегашният изпълнителен директор на “Бул инс” Петрозар Петков, отбеляза в. “Дневник”. Според изданието обаче това е станало, след като Алексей Петров е напуснал компанията. “Тур инс” и “Гора” са обединени, за да се създаде новата застрахователна компания “България” – впоследствие “Алианц България”.
.
Както и да се тълкува, каквито и обяснения да се дават – фактите са налице. Едрият, почтен, с претенции за сериозност бизнес у нас по една или друга причина за интересите си е менкал, купувал, продавал, съдружавал и всичко останало, за каквото се сетите – с подземния свят!
Още една нишка от регистъра потвърждава, че това е правило. Става дума за фирмите на съседа на бившия съветник в ДАНС, колегата му – барета и доверено лично лице Филко Славов Трендафилов. Той държи създаденото през 1999 г. “М. Рикон” ЕООД. Предметът на дейност му е консултации
по управление и стопанска дейност, охранителна дейност и промишлено производство.
Един детайл понякога е много показателен – фирмата е посочила за свой адрес ул. “Академик Иван Буреш” № 23.
На тази улица, в съседен дом – на номер 16 арестуваха Хамстера. Седалището на “Рикон” е на бул. “Черни връх” № 67 (прословутия басейн “Спартак”). Басейнът се оказа истински сейф за бизнеса – там са регистрирани купища фирми, а по съседните улици и преки – нови купища. За всички тях се
твърди, че са свързани с Алексей Петров.
Според Търговския регистър управител на фирмата е Благой Николов Стоянов, а според данните на БУЛСТАТ – Георги Николаев Лашков. Той от своя страна държи “Р.М.С.-21” ЕООД (търговска дейност на едро), регистрирано също на
“Буреш” № 23, но със седалище на ул. “Арарат” № 7, където живее бившият командос.
Друга фирма на Филко Славов е “С.Т.С.-3.” ЕООД (консултантска дейност, реклама, импресарски услуги, покупко-продажба на стоки и т.н.). И тя е с регистрация на “Буреш” № 23.
Погледнат ли се дори само тези две дружества, веднага се виждат свързаните с тях лица. Например през 2008 г. “С.Т.С.-3” ЕООД е влязло в съдружие (с 26%) във фирма “СПАК-08” (общо строителство на сгради и съоръжения със същия адрес – “Буреш” № 23). От своя страна в този консорциум са включени още 4 компании – “Кейбилд” ЕАД, “Архаус дизайн” ООД, “Главпроект-1946” ООД и “Илистрой” ООД.
В последната – “Илистрой” ООД, съдружникът е известният бизнесмен от алкохолния бранш – Валентин Иванов Папазов. Каже ли се името му – разбират се фирмите “Валдимекс”, “Селект Дистилъри” и “Селект Енерджи”. Но това лице пък си партнира в свои фирми с Алипи Алипиев. Той е управител на ВЕЦ “Станкова река”, където 25% дял притежава синът на бившия първи секретар на Областиния комитет на БКП в Благовград Лазар Причкапов. Доскоро той беше кмет на Благоевград, избран с гласовете на социалистите.
_________________________
Партньорът по бизнес на висшата комунистическа номенклатура Алипи Алипиев е дясната ръка на … кого мислите? – На приятелката на Бойко Борисов – банкерката Цветелина Бориславова. Той е неин прокурист в “СИбанк”.
____________________________
В една от другите фирми – “Селект Енерджи” фигурира Добромир Христов Донков. Господинът е мастит бизнесмен – има участие в редица други фирми, в т.ч. “Титан Пауър Пещера” и “Титан Интернешънъл холдинг” АД. В тях пък е Иво Димитров Иванов, свързан както с чистотата на София и куп други населени места в страната, така и с футболния клуб ЦСКА.
А от другата страна през Филко Славов и Алексей Петров на същата връвчица е увиснало сдружение “Спортен клуб “Левски-Спартак”! В управителния му орган фигурират и други едри бизнесмени – собственика на “Металснаб” холдинг Александър Кашукеев и скандалния Делян Пеевски – ДПС-депутат, виден издател и син на бившата шефка на тотализатора Ирена Кръстева.
Вижда се докъде ни доведе дори една-единствена нишчица от Търговския регистър – до Олимпа на партиите, до висините на властта, до върховете на бизнеса, до “противниците” – съдружници от бизнеса до спорта! А тези нишчици, свързани пряко и косвено с Алексей Петров, са десетки и десетки.
Акцията срещу “обекта” засегна и неафиширания му таксиметров бизнес. Той е сочен като неофициален собственик на няколко компании.
В групата на прибраните на топло заедно с него е съдружника му Марчело Младенов Джотолов – Марчело. Счита се, че лицето контролира голяма част от публичните домове в столицата. Той участва в три дружества – “Такси-АЦ-Експрес”, “Радиотакси ФМ” и “Такси А Експрес”.
В “Ин-80” Марчело си партнира и с адвоката на Златко Баретата Лъчезар Таков.
Правната му кантора беше адвокат и на радиоводещия Боби Цанков – застрелян на 5 януари 2010 г.
Приятелката на “обекта” Ива Павлова е собственик на едноличното ООД – “АС БГ”, което пък притежава дялове от капитала на големи таксиметрови фирми. Чрез него тя е сложила ръка върху “Такси-С-Експрес”, чиято собственост
са популярните коли 9-12-80. В “Лев Корпорация” бизнес-дамата държи 83-процентов дял чрез дружеството си “Лев естейт”. Тя притежава фирмите “Пела”, “Екотур” и рекламна къща “Аида”.
Покрай Мануил Сираков – съдружник на екскомандоса, Трактора го сочат и за диригент на пътнически превози – “Вит 97 автотранспорт”, за търговия със селскостопански продукти – “Агро Бул груп”, за собственик на самия басейн
“Спартак” в столицата и комплекса около него – взет на аренда с дългогодишен договор и т.н.
Дружеството на баретата “Спарта 2000” оперира с 168 000 квадрата закрита площ – басейн с олимпийски размери и друг – с полуолимпийски, с по-малки и детски басейни. Изграден е модерен фитнес, още по-модерен спа център и хотел “Хармония”. Съществува и учебно-тренировъчен център със зали по бойноприложни спортове и голямо стрелбище.
Наскоро правителството на Бойко Борисов и МВР си прибраха обекта, но земята под него остана – уж държавно-общинска, а всъщност заграбена от поредните честни частници. Странно е, че кабинетът се заколеба дали да посегне на нея. Но собственикът е скандалната фирма “София сити компани” на СИК, толерирана от всички досегашни власти – сини, царски, коалиционни, червени, герберови.
На адреса на басейн “Спартак” и уличките около него са адресите на десетки и десетки фирми, за които се подозира, че са собственост на бившия съветник в ДАНС. На бул. “Черни връх” 67 е базирана и “Лева груп” ЕООД (акционер
в споменатото “Агро Бул груп”) . Управител на “Лева груп” е Момчил Цолов Кръстев, също арестуван при “октоподната” акция.
.
*** Паякът ***
“Лева груп” (собственост на “Лев корпорация”) пък участва в дружествата “Екотех инженеринг” и “Екотех 1”, а през 2002 г. влиза на мястото на “Дару Метал” (притежание на прословутия Валентин Захариев, приватизатор за 1 долар на металургичния комбинат „Кремиковци”) в собствеността на обявеното в ликвидация “Екотехнологии” ООД.
Твърди се, че Алексей Петров е спечелил много и много пари благодарение на опекунството си върху “Кремиковци”. Той е съветвал старото му ръководство начело с Валентин Захариев, осигурявал е охраната за 600 000 лева на месец.
Публична тайна беше, че търговците на метал – братята Калоян и Йордан Стоянови – Дамбовците, му се отчитат. Председателят на ФСО “Металурзи” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов е готов да се закълне, че тези взаимоотношения ги е имало.
− Аз не съм го виждал там, но действително той имаше кабинет и пишеше “съветник на изпълнителния директор”. Лично не го познавам, но кабинетът му беше на втория етаж. – твърди той.
Валентин Захариев пък имаше топла връзка с Мария Мургина (шеф на НАП) – тя го обяви за най-големия данъкоплатец в страната, докато всъщност се оказа най-големият длъжник. Апропо, и досега финансовият министър Симеон Дянков не е потърсил онези стотици милиони облагаем доход от така наречената “продажба” на комбината на индиеца Митал (виж “Либийска връзка” от същия автор, бел. ред.)
Невидимата част от бизнеса на Трактора не визира единствено ъндърграунда. Най-интересни са съдружията му с знакови фигури от криминалния свят, както и с политическия елит на страната.
Например заедно с Румен Николов – Пашата и премиерът Бойко Борисов са във фирмата “Будоинвест”, показва справка в Държавен вестник. Тя е регистрирана през 1993 г. с много широко поле на дейност – валутни сделки, изграждане и експлоатация на спортни съоръжения, търговия със стоки,
ресторантьорство, охранителна дейност, външнотърговска дейност и др. Във фирмата днешният министър-председател е бил управител.
Според него другите им две дружества – “Цебра” и “Интербулпред” не са осъществявали дейност. Но не е така. В едното от тях е и приятелката му – банкерка. Ала скандалните тайни в бизнеса на Бойко Борисов и приятелката му
– банкерка са толкова много, че се превърнаха в обект на разкриване в друга книга.(виж „Тайният проект Бойко Борисов” от същия автор).
Покрай застрахователната фирма и нейните връзки със “Спартак интер холдинг-С. И. Х.” изплува и името на Антон Петров –Хамстера (бел. от днес: загинал на 01.08.2021) и охранителния му бизнес в “Спартак секюрити”. “Спартак интерхолдинг-С. И. Х” е названието на фирма в търговския регистър, чийто акционер е Антон Петров. Той притежава 35% от капитала. От МВР го посочиха като тясно свързан с бандата за отвличания на “Наглите”.
Част от ръководството на тази фирма обаче съвпада с някои лица от управителите в “Лев корпорация” – например Георги Петров Ницов.
.
Странна е тази симбиоза между босове на подземието и законните предприемачи. Но още по-странна е тя при политиците.
Защото бизнес кариерата на “обекта” – Октопод, е свързана с Плевен – родният град на бившия вътрешен министър Румен Петков. Той осветли бившата барета като агент на специалните служби. Пред обществеността тази крачка беше представена за скандал.
Но по-възможно е да е представлявала услуга като за приятел. Осветляването първо легитимира Алексей Петров като лице на властта, което респектира криминалния свят и второ – създаде му алиби за евентуалната му дейност в дълбините на живота.
Каква е тази топла, толкова добре законспирирана връзка?
През 1999 г. екскомандосът се намърда в борда на директорите на “Кайлъка ресурс” като представител на “Плевен холдинг”. “Кайлъка ресурс” АД – гр. Плевен, е наследник и правоприемник на основаното през 1973 г. ОПСО – гр. Плевен.
То е най-голямата складова база на Балканския полуостров! От общо 81 декара закритата площ е 20 декара. Дружеството има и два собствени магазина в града с общо 300 кв.м. площ. Разполага със собствена почивна станция в парк “Кайлъка”.
Отдаването под наем на открити и закрити складови площи, както и на офис помещения си остава основната му дейност. Над 50 на брой са фирмите – наематели.
Въобще хапката от държавата е била повече от апетитна – като намазана с най-първокачествен, много скъп черен, едрозърнест, отбран есетров хайвер.
Последната актуална информация за фирмата в Държавен вестник е от 2000 г., според която бившата барета продължава да е член на съвета на директорите. Според информационната система “Дакси” акционер в “Плевен холдинг” с 37.8% все още е “Лев корпорация” на Трактора, а холдингът държи 62.3% от “Кайлъка ресурс”. Странно е, че в търговския регистър Алексей Петров и “Плевен холдинг” не фигурират в ръководството. Интересното е, че плевенската фирма има клон в София, който се занимава с таксиметрови услуги.
В плевенския парк тя държи елитен ресторант. Капацитетът му е 200 седящи места, а дневният човекопоток достига 50 500 души. Заведението е търсено място за организирането на различни тържества. Оказва се любим пристан и на едно лице от висшият ешелон на държавната и партийна власт.
Бившият вътрешен министър на БСП Румен Петков кажи-речи не е пропускал нито един свой рожден ден да отпразнува там. Клюкарите твърдят, че заради него заведението е правело специални отстъпки. Пак според тях сегашният “октопод”, предишният “агент на прикритие” или свойски казано за познаващите го добре – Трактора, е бил скъп, ама много скъп гост на празниците на ексдържавника. Грешка – не гост, а сърдечен домакин, както се вижда от фирмените регистрации.
Нека да не забравяме, че съветническата си длъжност в ДАНС той получи по време на управлението на този министър. Алексей Петров му организира и срещата със скандалните братя Галеви в “полза на държавните интереси”.
Както при всеки силов бос, така и при “обекта” застраховането се превърна в излюбената му дейност. То се оказа най-удобния инструмент не само за изпирането на парични средства, но и за колосването на тъмни биографии.
Всъщност компаниите във финансовата област са най-видимата част от предприемаческия бизнес на Алексей Петров.
Хрониките са записали и друг неуспешен опит за налагане на пазара – “Аполо и Болкан”, където екскомандосът се съдружи отново с такива знакови фигури като Румен Николов – Пашата и Златомир Иванов – Баретата. Но в крайна сметка нишката на личното му утвърждаване като бизнесмен премина от “ЗК Спартак” през “ЗК Левски Спартак” до “Лев инс” и “Лев корпорация”.
Първата фирма се появи през 1996 г. – със закъснение след онези на трибуквените октоподи. По онова време застраховането у нас беше синоним на брутален шантаж и рекет. Но дружеството на бившите барети успя все пак да заеме някакво място в сектора. “Спартак” се оказа продукт на раздяла, когато доскорошните партньори в разпадащия се “Аполо и Болкан” си отправиха най-горещи “благопожелания”. Така при учредяването заедно с Алексей Петров в новото дружество влязоха няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети. Ако те се превърнаха в част от
бизнес-оркестър, диригентската му палка май се държеше, държи и и ще се държи само и единствено от него.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 1-ВА ЧАСТ
.
До този момент служебната му биография е низ от възходи. От награди и похвали. Една от тях е за операция “Зорге” през 1985 г.
Тогава днешният “обект” заедно с колегите си Свилен Свиленов и Петър Руневски залавят един от членовете на второто поколение от немската терористична група “Фракция Червена армия”, създадена от Улрике Майнхоф и Андреас Баадер. Псевдонимът му е Зорге, сочат родните автори и медии. Задържането било особено опасно – на Централна гара и се очаквала съпротива.
Обаче цялата история понамирисва на лошо скроена легенда.
Никъде не е фиксирана екстрадицията на такъв терорист, никъде не фигурира псевдоним “Зорге” в документалната литература за РФА, движението “2 юни” и др. крайно леви западногермански организации, избрали куршума и взрива като символ и оръжие на идеите си. Никъде не е посочено подобно задържане в България освен едно – но далеч по-рано и осъществено от други хора. (виж приложението към книгата).
Всъщност истинските награди на Алексей Петров са за друго – за активно участие във възродителния процес, който точно баретите окървавиха. Тогава сегашният “обект” на разработка срещу мафията заради “респектирането” по заръка на тоталитаризма на онези “обекти” с насилствено сменени имена е получил значката “Отличник на МВР”. Наистина лоша е работата – да си хапвал десетилетия наред меда на всевластието и всепозволеността, а сега за финал с ареста да усетиш жилото им като потърпевш.
Въпреки че е определен за дисциплиниран служител, в кадровото дело на Алексей Петров не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано на 25 ноември 1985 г. Тогава той участва в скандал с таксиметрови шофьори. Командосите успели да се сдържат и да не пребият опонентите си, почерпили дързост от размахваните крикове. “Бакшишите” дори не разбрали какъв късмет са извадили. Може би затова санкциите не са били големи въпреки употребата на алкохол.
Същата година е създадено направление “Терор” към Шесто управление на Държавна сигурност (ДС). Със заповед от 3 януари 1987 г. Трактора е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година – за помощник-инструктор към Шесто управление с секретна заповед на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков.
Не закъснява и приемането в редиците на БКП. В една “Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник-инструктор” се казва, че “като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и
самокритичност в дейността на партийната организация.”
В секретно предложение относно: “преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност” от 10 октомври 1990 г. до управление “Кадри” на МВР за Алексей Петров са акцентирани следните редове: “Като
младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи.”.
В “Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник-инструктор в под. 72620”, подписана от командира на отряда Н. Николаев не са пестени суперлативите:
“В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойноприложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка,
изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав. Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате...”
Любопитно е заключението от психологическото му изследване в Центъра за научноприложна и учебна дейност по психология в МВР:
“Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.
Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално значими проблеми.
Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер I група в под. 72620-МВР. Да му бъде присвоено офицерско звание.”
.
Присвоени са му две звездички в повече от онази на лейтенант. Получава и жилище. По онова време живее във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. “Яне Сандански”. През септември 1990 г. той сключва договор с управление “Тил” за закупуването му, като се задължава да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави.
Споменът за преврата срещу Тодор Живков, за предаността му към новата власт все още е пресен. А благодарностите тогава не изстиваха така светкавично, както в днешни дни.
.
***** Да не познаеш себе си! *****
Английският драматург Оскар Уайлд има една забележителна сентенция: “Извинете, че не ви познах, но съм се променил много!”
Данните от папка № 63 507 илюстрират максимата му. Между кориците й е побрана баретата Алексей Петров – личност с много плюсове и почти без минуси. Излязъл от страниците й, той се превърна в Трактора – опасен субект със скандална, съмнителна слава.
Може би първата стъпка към тази трансформация е в личния му живот.
Той започва традиционно – с утвърждаването в кариерата следва и логичната крачка – женитбата. Съпругата е Мариана Миланова. Родена е през 1964 г.
Произхожда от работническо семейство, отбелязва кадровата справка.
Завършила е техникум по търговия и след разпределението работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ-МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак. След подробно проучване на момичето, определено в документите като “скромна и трудолюбива девойка”, както и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени. Бракът е сключен през 1984 г.
Вероятно професията на съпругата е насочила баретата към избраната специалност (вътрешна търговия) за получаване на висше образование. Вероятно тя е създала тънкото му чувство за бизнес. Продавачка, продавачка, но при дефицитите на стоки при социализма зад щанда на ЦУМ човек ставаше
достатъчно важен – да раздава изпод рафта иначе липсващите на пазара хубави обувки за свои хора или на онези, от които после ще получи ответни услуги.
Какъв парадокс – боецът на идеологическия фронт от Шесто управление на ДС дезертира и се предава пред търговско поделение на социализма! Но живият живот винаги е бил по-силен от всякакви идеологеми!
Двамата нямат деца.
Своя рожба екскомандосът има от любовницата си – Ива Павлова.
Шармантната дама е неизменна негова приятелка, вярна любовница, съдружничка от свое име и за негова сметка във фирмите от дълги години насам. Двамата живеят на съпружески начала. На 38 години е. Дискретността й е присъща черта. Самият Алексей Петров също не афишира връзката си противно на днешните нрави.
Не се знае, че са се запознали покрай покупката на билети. В зората на демокрацията девойката е работила като продавачка на билети. Любопитна подробност е, че те са за самолетните полети на БГА „Балкан”. Офисът й е бил на площад “Народно събрание” на ъгъла с бул. “Руски”. Там се помещаваше
единственото при социализма представителство на авиокомпанията.
Когато стрелите на Амур пронизват двамата, тя е на 18 години.
По онова време на такова място се постъпваше по три начина. Първият е със стабилни връзки. Вторият е с помощта на красотата. Третият, съпътстващ втория, е под опеката на службите заради контактите с чужденци.
Вместо в баровски квартал и луксозна къща като на любовницата официалната половинка на Трактора живее в олющен панелен комплекс. Явно се е примирила или са я примирили със скандалната ситуация. Не е много ясно защо не се развеждат. Надали евентуална издръжка би била отказана при доходи за много милиони годишно, макар че при българската Темида всичко може да се случи. Възможно е просто двамата са се разбрали помежду си още навремето всеки да си живее живота така, както намери за добре. Никой да не се смята за потърпевш, а единствено зложелателите да въртят неуморно езици. Факт е обаче, че напрежението в семейството започва след идването на демокрацията – тогава, когато от сержантска длъжност Трактора става офицер, тогава, когато заплатата му се повишава, тогава, когато баретите ги включват срещу съответно заплащане като охрана на вече частните канали за стаф и контрабанда.
Накратко – когато работата му порасне, първата работа на българина е да си замени булката. Но още по-първата му е да си подмени манталитета и
убежденията.
До степен сам себе си да не познае!
.
“SELF-MADE MAN”
Сам избрал МВР, Алексей Петров сам си отива от него.
Той подава рапорт за напускане на системата от 1 май 1992 г. по собствено желание като началник-група 03 в сектор “Специални операции” при Специализирания отряд за борба с тероризма.
Стартира другата му кариера. Общественото мнение у нас, арестът, дори съдът не са спирачка пред подобен възход.
Примерите са повече от многобройни.
Тази кариера – единствено възможната за България, го направи предприемач от новия елит, толкова тясно обвързан с престъпността. След като е зачертал накръст миналото си – от съпругата до родата си. След като е преживял “значими идейни колизии”, както е отбелязано в досието му.
Алексей Петров се зае с онова, за което две години по-рано прояви “известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенствуване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността...”
Формулировката е писана в навечерието на 10 ноември 1989 г. Днес, от дистанцията на времето звучи повече от двусмислено. Любопитно е дали се отнася за тренировъчния процес в отряда на баретите или за нещо друго, засягащо колизиите на пазарния преход.
Ето какво сподели бившата барета за бизнеса си, малко след като на 14 август 2002 г. бе прострелян пред комплекс “Спартак”:
− В 40-годишния си живот успях да се образовам – започнах от 15-годишен в полицейското училище в Пазарджик. После завърших Висшия икономически институт. От 1999 г. съм докторант в катедра “Интелектуална собственост”,
направих дисертацията и защитих звание. Служих в СОБТ до 1992 година. Напуснах по своя воля.
Всъщност Трактора разви тезата за “self-made man” – човек, направил сам себе си, както казват американците. Но цялата му биография – особено в новите години, подсказва, че не е така. Все пак можеше да направи кариера и преди идването на демокрацията – особено в такова звено като червените барети. Отличил се е в операции, имал е достатъчно стаж, но си е останал обикновен “силовак” – дори без офицерско звание, поне до преврата срещу Тодор Живков. Не е и бил толкова предприемчив, понеже е напуснал системата на МВР чак през 1992 г., а не в разгара на бизнестреската, започнала непосредствено с демокрацията.
− Междувременно бях съдружник в над 50 фирми. С повечето от тях се гордея. Започнах частния си бизнес от сауната на комплекса “Спартак”. Взех я под аренда. Аз и една чистачка я чистехме, сам сковах ламперията.
Пътят от чука, с който забива пироните в дървенията до 50-те дружества е удивително кратък. Но подобна е предприемаческата биография на всички родни олигарси. Те трупат парите с такова лудо темпо, с което дори и най-големият милиардер на света Бил Гейтс няма да успее да ги направи
на пазар като нашия.
А може би бившият съветник в ДАНС не лъже? Защо пък да не е възможно легендите за самото начало, за първия милион да са чистата, неподправена истина?!
Надали! Защото една от първите частни медийни империи – пресгрупа 168 часа и 24 часа започна с три табуретки, една пишеща машина, два кашона вместо столове и три бюра. Нямаше си дори и чистачка като онази при екскомандоса. Ала на седмия ден дойдоха 5 милиона долара от Виена – червени по произход. Илия Павлов на „Мулигруп” стартира със стая за офис, очукана масичка и канапе, за да му подадат от върха големите сделки и да стигне висотите на милиардер.
Финансистът – милиардер Емил Кюлев отбеляза прощъпалника си дори и без офис – само с една поизносена канцеларска чанта, която обаче скрити зад кулисите фигури препълниха с пари.
В крайна сметка вестникарската империя се оказа на други хора вместо на първооснователите й, състоянието на Мултака с магическа пръчка се превърна в нищожна величина на фона на огромните активи, които уж му се водеха, царството на банкера с неговата гибел се стопи светкавично като сняг под парещо слънце – още на следващия ден. Онези, които захраниха с ресурс големите богатства у нас – висшата комунистическа номенклатура и нейните наследници, си прибраха с лихвите онова, което навремето бяха предоставили.
Алексей Петров също си е вътре – в люпилнята на милионери още от самото начало на прехода. Това подсказва, че зад него стои най-могъщият тогава кукловод – Андрей Луканов.
Защото баретата влиза в Асоциацията за гражданска самозащита. Не, това не е онази “Защита” на убития доц. Цветан Цветанов, а неин прощъпулник. Членове й са честните частници Валентин Моллов и Петьо Блъсков. Това означава ли, че Алексей Петров тогава си е завоювал благосклонността на
„24 часа” и „168 часа” в икономическите си битки? Та нали е председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), чийто първи бос беше именно Валентин Моллов!
Но проследят ли се биографиите на членове на Асоциацията, изпъква едно обстоятелство – изглежда, че чрез тях организацията винаги е играла някаква буферна роля. Не толкова в бизнеса, колкото в ниските му, скрити етажи – онези на трибуквените групировки, на ВИС, на СИК, донякъде в началния период от дейността на ТИМ... По всичко изглежда, че Алексей Петров се е превърнал в свещената крава на прехода – топлата връзка между държавните институции и престъпността, между едрия бизнес и нея – нещо като регулатор, диспечер, посредник, арбитър, трансмисия…
− Аз преди четири години станах изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. Член съм на надзорния съвет на НОИ. В управителния съвет на “Левски” съм и лично подпомагам няколко спорта. И съм консултант в няколко фирми – някои с национално значение, от които получавам повече от прилични доходи...
За 2008 г. Алексей Петров е декларирал над 3 милиона лева доход. Съмненията са, че е спестил немалка част от истинската си заработка. Проверяват го за 1.5 милиона лева дължими данъци. Това означава около 15 милиона печалба – по 1 милион и 250 000 лева средно на месец след приспадането на разходите.
Богатството на бившата барета е много неясно и добре прикрито. Официално името му почти не се среща като собственик. Говори се за огромни имоти в Гърция – на остров Самотраки, за луксозна яхта там, за сметки в чужди банки,
за летателен парк. Твърди се, че е негов хеликоптерът на близкия му Емил Петков – Емо Негъра, горд собственик на заведението “Бесо”.
Неофициално интересите на Трактора се простират от черните метали през финансите до строителството.
____________________________
Но договорът, който го прави “човек”, който го нарежда сред силните на деня, пък и на бъдещето, е от по-раншна дата – през 1995 г. Той е със скандалната руско-българска газова фирма „Топенерджи”. Тя беше създадена от Андрей Луканов, превърна се в нестихващ скандал и заради нея го нарекоха енергиен император на Балканите. С този договор Алексей Петров направи заявката си за некоронован крал в тъмната действителност на страната ни.
__________________________
Човекът, сам сковал ламперията на първия си обект, сега е сред видните родни олигарси.
Стартът на малката сауна като първи бизнес по-скоро е като легитимация за водопадите от пари, които започнаха да се изсипват по “божия благодат” над екскомандоса. Всеки роден мултибогаташ си има подобна малка “тръпка” – онази, която продава на публиката в отговор на въпроса за натрупването
на първия, пък и на следващите поред няколко милиона.
Всъщност имането му зачева от онова, от което най-добре разбира – охранителния бизнес. През 1993 г. той регистрира първата си фирма в тази област – събирателното дружество “Атлас”. Покрай него по-късно се пръква и верига едноименни дружества “Атлас”. Названието странно кореспондира с “Атласите”, от които стартира родословието на СИК.
В “атласа” на баретата се срещат редица известни имена. Например в охранителното “Атлас Ко” изскача като съдружник “Компакт холдинг” на Иван Евлогиев – шеф и собственик на вече неработещата Международна банка за инвестиции и развитие.
През 1995 г. е регистрирана застрахователно дружество “Средец М”, в което Трактора е притежавал 11%, а негови съдружници са били “Моллов” ООД на “честния частник” и първи председател на ССИГ Валентин Моллов (с 45%), Весислав Кънчев (12%) и Кирил Златев (10%).
Четвъртият съдружник е по-знаменит, прочут и знаков и от Моллов. Той е емблематичен за подземния свят – Златко Баретата с дял от 11 на сто! От своя страна тази компания е държала половината от капитала на “Тур инс” и 62% от капитала на ЗАД “Гора”. “Тур Инс” е създадено през 1996 г. с участието на някогашния Комитет по туризъм. Самият Алексей Петров е имал 50% дял в него.
По-късно обаче съдружниците продават дяловете си на застрахователно дружество “България” и Петров излиза от компанията, която години след това се превръща в “Алианц България”. Това обясни прокуриста на “Алианц” Орлин Пенев, който се е съдружил в “Тур инс” заедно със ЗД “България”.
По подобна схема е създадена и ЗАД “Гора” – между “Средец М” и Комитета по горите, която също е купена от “България”. В нейното управление е бил сегашният изпълнителен директор на “Бул инс” Петрозар Петков, отбеляза в. “Дневник”. Според изданието обаче това е станало, след като Алексей Петров е напуснал компанията. “Тур инс” и “Гора” са обединени, за да се създаде новата застрахователна компания “България” – впоследствие “Алианц България”.
.
Както и да се тълкува, каквито и обяснения да се дават – фактите са налице. Едрият, почтен, с претенции за сериозност бизнес у нас по една или друга причина за интересите си е менкал, купувал, продавал, съдружавал и всичко останало, за каквото се сетите – с подземния свят!
Още една нишка от регистъра потвърждава, че това е правило. Става дума за фирмите на съседа на бившия съветник в ДАНС, колегата му – барета и доверено лично лице Филко Славов Трендафилов. Той държи създаденото през 1999 г. “М. Рикон” ЕООД. Предметът на дейност му е консултации
по управление и стопанска дейност, охранителна дейност и промишлено производство.
Един детайл понякога е много показателен – фирмата е посочила за свой адрес ул. “Академик Иван Буреш” № 23.
На тази улица, в съседен дом – на номер 16 арестуваха Хамстера. Седалището на “Рикон” е на бул. “Черни връх” № 67 (прословутия басейн “Спартак”). Басейнът се оказа истински сейф за бизнеса – там са регистрирани купища фирми, а по съседните улици и преки – нови купища. За всички тях се
твърди, че са свързани с Алексей Петров.
Според Търговския регистър управител на фирмата е Благой Николов Стоянов, а според данните на БУЛСТАТ – Георги Николаев Лашков. Той от своя страна държи “Р.М.С.-21” ЕООД (търговска дейност на едро), регистрирано също на
“Буреш” № 23, но със седалище на ул. “Арарат” № 7, където живее бившият командос.
Друга фирма на Филко Славов е “С.Т.С.-3.” ЕООД (консултантска дейност, реклама, импресарски услуги, покупко-продажба на стоки и т.н.). И тя е с регистрация на “Буреш” № 23.
Погледнат ли се дори само тези две дружества, веднага се виждат свързаните с тях лица. Например през 2008 г. “С.Т.С.-3” ЕООД е влязло в съдружие (с 26%) във фирма “СПАК-08” (общо строителство на сгради и съоръжения със същия адрес – “Буреш” № 23). От своя страна в този консорциум са включени още 4 компании – “Кейбилд” ЕАД, “Архаус дизайн” ООД, “Главпроект-1946” ООД и “Илистрой” ООД.
В последната – “Илистрой” ООД, съдружникът е известният бизнесмен от алкохолния бранш – Валентин Иванов Папазов. Каже ли се името му – разбират се фирмите “Валдимекс”, “Селект Дистилъри” и “Селект Енерджи”. Но това лице пък си партнира в свои фирми с Алипи Алипиев. Той е управител на ВЕЦ “Станкова река”, където 25% дял притежава синът на бившия първи секретар на Областиния комитет на БКП в Благовград Лазар Причкапов. Доскоро той беше кмет на Благоевград, избран с гласовете на социалистите.
_________________________
Партньорът по бизнес на висшата комунистическа номенклатура Алипи Алипиев е дясната ръка на … кого мислите? – На приятелката на Бойко Борисов – банкерката Цветелина Бориславова. Той е неин прокурист в “СИбанк”.
____________________________
В една от другите фирми – “Селект Енерджи” фигурира Добромир Христов Донков. Господинът е мастит бизнесмен – има участие в редица други фирми, в т.ч. “Титан Пауър Пещера” и “Титан Интернешънъл холдинг” АД. В тях пък е Иво Димитров Иванов, свързан както с чистотата на София и куп други населени места в страната, така и с футболния клуб ЦСКА.
А от другата страна през Филко Славов и Алексей Петров на същата връвчица е увиснало сдружение “Спортен клуб “Левски-Спартак”! В управителния му орган фигурират и други едри бизнесмени – собственика на “Металснаб” холдинг Александър Кашукеев и скандалния Делян Пеевски – ДПС-депутат, виден издател и син на бившата шефка на тотализатора Ирена Кръстева.
Вижда се докъде ни доведе дори една-единствена нишчица от Търговския регистър – до Олимпа на партиите, до висините на властта, до върховете на бизнеса, до “противниците” – съдружници от бизнеса до спорта! А тези нишчици, свързани пряко и косвено с Алексей Петров, са десетки и десетки.
Акцията срещу “обекта” засегна и неафиширания му таксиметров бизнес. Той е сочен като неофициален собственик на няколко компании.
В групата на прибраните на топло заедно с него е съдружника му Марчело Младенов Джотолов – Марчело. Счита се, че лицето контролира голяма част от публичните домове в столицата. Той участва в три дружества – “Такси-АЦ-Експрес”, “Радиотакси ФМ” и “Такси А Експрес”.
В “Ин-80” Марчело си партнира и с адвоката на Златко Баретата Лъчезар Таков.
Правната му кантора беше адвокат и на радиоводещия Боби Цанков – застрелян на 5 януари 2010 г.
Приятелката на “обекта” Ива Павлова е собственик на едноличното ООД – “АС БГ”, което пък притежава дялове от капитала на големи таксиметрови фирми. Чрез него тя е сложила ръка върху “Такси-С-Експрес”, чиято собственост
са популярните коли 9-12-80. В “Лев Корпорация” бизнес-дамата държи 83-процентов дял чрез дружеството си “Лев естейт”. Тя притежава фирмите “Пела”, “Екотур” и рекламна къща “Аида”.
Покрай Мануил Сираков – съдружник на екскомандоса, Трактора го сочат и за диригент на пътнически превози – “Вит 97 автотранспорт”, за търговия със селскостопански продукти – “Агро Бул груп”, за собственик на самия басейн
“Спартак” в столицата и комплекса около него – взет на аренда с дългогодишен договор и т.н.
Дружеството на баретата “Спарта 2000” оперира с 168 000 квадрата закрита площ – басейн с олимпийски размери и друг – с полуолимпийски, с по-малки и детски басейни. Изграден е модерен фитнес, още по-модерен спа център и хотел “Хармония”. Съществува и учебно-тренировъчен център със зали по бойноприложни спортове и голямо стрелбище.
Наскоро правителството на Бойко Борисов и МВР си прибраха обекта, но земята под него остана – уж държавно-общинска, а всъщност заграбена от поредните честни частници. Странно е, че кабинетът се заколеба дали да посегне на нея. Но собственикът е скандалната фирма “София сити компани” на СИК, толерирана от всички досегашни власти – сини, царски, коалиционни, червени, герберови.
На адреса на басейн “Спартак” и уличките около него са адресите на десетки и десетки фирми, за които се подозира, че са собственост на бившия съветник в ДАНС. На бул. “Черни връх” 67 е базирана и “Лева груп” ЕООД (акционер
в споменатото “Агро Бул груп”) . Управител на “Лева груп” е Момчил Цолов Кръстев, също арестуван при “октоподната” акция.
.
*** Паякът ***
“Лева груп” (собственост на “Лев корпорация”) пък участва в дружествата “Екотех инженеринг” и “Екотех 1”, а през 2002 г. влиза на мястото на “Дару Метал” (притежание на прословутия Валентин Захариев, приватизатор за 1 долар на металургичния комбинат „Кремиковци”) в собствеността на обявеното в ликвидация “Екотехнологии” ООД.
Твърди се, че Алексей Петров е спечелил много и много пари благодарение на опекунството си върху “Кремиковци”. Той е съветвал старото му ръководство начело с Валентин Захариев, осигурявал е охраната за 600 000 лева на месец.
Публична тайна беше, че търговците на метал – братята Калоян и Йордан Стоянови – Дамбовците, му се отчитат. Председателят на ФСО “Металурзи” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов е готов да се закълне, че тези взаимоотношения ги е имало.
− Аз не съм го виждал там, но действително той имаше кабинет и пишеше “съветник на изпълнителния директор”. Лично не го познавам, но кабинетът му беше на втория етаж. – твърди той.
Валентин Захариев пък имаше топла връзка с Мария Мургина (шеф на НАП) – тя го обяви за най-големия данъкоплатец в страната, докато всъщност се оказа най-големият длъжник. Апропо, и досега финансовият министър Симеон Дянков не е потърсил онези стотици милиони облагаем доход от така наречената “продажба” на комбината на индиеца Митал (виж “Либийска връзка” от същия автор, бел. ред.)
Невидимата част от бизнеса на Трактора не визира единствено ъндърграунда. Най-интересни са съдружията му с знакови фигури от криминалния свят, както и с политическия елит на страната.
Например заедно с Румен Николов – Пашата и премиерът Бойко Борисов са във фирмата “Будоинвест”, показва справка в Държавен вестник. Тя е регистрирана през 1993 г. с много широко поле на дейност – валутни сделки, изграждане и експлоатация на спортни съоръжения, търговия със стоки,
ресторантьорство, охранителна дейност, външнотърговска дейност и др. Във фирмата днешният министър-председател е бил управител.
Според него другите им две дружества – “Цебра” и “Интербулпред” не са осъществявали дейност. Но не е така. В едното от тях е и приятелката му – банкерка. Ала скандалните тайни в бизнеса на Бойко Борисов и приятелката му
– банкерка са толкова много, че се превърнаха в обект на разкриване в друга книга.(виж „Тайният проект Бойко Борисов” от същия автор).
Покрай застрахователната фирма и нейните връзки със “Спартак интер холдинг-С. И. Х.” изплува и името на Антон Петров –Хамстера (бел. от днес: загинал на 01.08.2021) и охранителния му бизнес в “Спартак секюрити”. “Спартак интерхолдинг-С. И. Х” е названието на фирма в търговския регистър, чийто акционер е Антон Петров. Той притежава 35% от капитала. От МВР го посочиха като тясно свързан с бандата за отвличания на “Наглите”.
Част от ръководството на тази фирма обаче съвпада с някои лица от управителите в “Лев корпорация” – например Георги Петров Ницов.
.
Странна е тази симбиоза между босове на подземието и законните предприемачи. Но още по-странна е тя при политиците.
Защото бизнес кариерата на “обекта” – Октопод, е свързана с Плевен – родният град на бившия вътрешен министър Румен Петков. Той осветли бившата барета като агент на специалните служби. Пред обществеността тази крачка беше представена за скандал.
Но по-възможно е да е представлявала услуга като за приятел. Осветляването първо легитимира Алексей Петров като лице на властта, което респектира криминалния свят и второ – създаде му алиби за евентуалната му дейност в дълбините на живота.
Каква е тази топла, толкова добре законспирирана връзка?
През 1999 г. екскомандосът се намърда в борда на директорите на “Кайлъка ресурс” като представител на “Плевен холдинг”. “Кайлъка ресурс” АД – гр. Плевен, е наследник и правоприемник на основаното през 1973 г. ОПСО – гр. Плевен.
То е най-голямата складова база на Балканския полуостров! От общо 81 декара закритата площ е 20 декара. Дружеството има и два собствени магазина в града с общо 300 кв.м. площ. Разполага със собствена почивна станция в парк “Кайлъка”.
Отдаването под наем на открити и закрити складови площи, както и на офис помещения си остава основната му дейност. Над 50 на брой са фирмите – наематели.
Въобще хапката от държавата е била повече от апетитна – като намазана с най-първокачествен, много скъп черен, едрозърнест, отбран есетров хайвер.
Последната актуална информация за фирмата в Държавен вестник е от 2000 г., според която бившата барета продължава да е член на съвета на директорите. Според информационната система “Дакси” акционер в “Плевен холдинг” с 37.8% все още е “Лев корпорация” на Трактора, а холдингът държи 62.3% от “Кайлъка ресурс”. Странно е, че в търговския регистър Алексей Петров и “Плевен холдинг” не фигурират в ръководството. Интересното е, че плевенската фирма има клон в София, който се занимава с таксиметрови услуги.
В плевенския парк тя държи елитен ресторант. Капацитетът му е 200 седящи места, а дневният човекопоток достига 50 500 души. Заведението е търсено място за организирането на различни тържества. Оказва се любим пристан и на едно лице от висшият ешелон на държавната и партийна власт.
Бившият вътрешен министър на БСП Румен Петков кажи-речи не е пропускал нито един свой рожден ден да отпразнува там. Клюкарите твърдят, че заради него заведението е правело специални отстъпки. Пак според тях сегашният “октопод”, предишният “агент на прикритие” или свойски казано за познаващите го добре – Трактора, е бил скъп, ама много скъп гост на празниците на ексдържавника. Грешка – не гост, а сърдечен домакин, както се вижда от фирмените регистрации.
Нека да не забравяме, че съветническата си длъжност в ДАНС той получи по време на управлението на този министър. Алексей Петров му организира и срещата със скандалните братя Галеви в “полза на държавните интереси”.
Както при всеки силов бос, така и при “обекта” застраховането се превърна в излюбената му дейност. То се оказа най-удобния инструмент не само за изпирането на парични средства, но и за колосването на тъмни биографии.
Всъщност компаниите във финансовата област са най-видимата част от предприемаческия бизнес на Алексей Петров.
Хрониките са записали и друг неуспешен опит за налагане на пазара – “Аполо и Болкан”, където екскомандосът се съдружи отново с такива знакови фигури като Румен Николов – Пашата и Златомир Иванов – Баретата. Но в крайна сметка нишката на личното му утвърждаване като бизнесмен премина от “ЗК Спартак” през “ЗК Левски Спартак” до “Лев инс” и “Лев корпорация”.
Първата фирма се появи през 1996 г. – със закъснение след онези на трибуквените октоподи. По онова време застраховането у нас беше синоним на брутален шантаж и рекет. Но дружеството на бившите барети успя все пак да заеме някакво място в сектора. “Спартак” се оказа продукт на раздяла, когато доскорошните партньори в разпадащия се “Аполо и Болкан” си отправиха най-горещи “благопожелания”. Така при учредяването заедно с Алексей Петров в новото дружество влязоха няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети. Ако те се превърнаха в част от
бизнес-оркестър, диригентската му палка май се държеше, държи и и ще се държи само и единствено от него.
***** (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
3. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 2-РА ЧАСТ
*** Бизнес валс със себе си ***
Как се управлявала компанията, личи по записите от заседанията на борда й.
Например тогавашният изпълнителен директор адвокат Адриан Чаворски заявява с гордост, че за изминалите три месеца след прощъпалника “не са изплащани застрахователни премии на клиенти на дружеството”. Иронията на в. “Капитал” е оправдана – изплащат се щети, а премиите са точно онова, което застрахователят прибира като вноски от клиентите си.
На същото заседание председателят на борда Николай Въжаров предлага капиталът да се увеличи от първоначалния 1 млн. лв. на 300 млн. лв.
С увеличението собствеността в “Спартак” се разпръсна между над 90 акционери, повечето с по около 1% от собствеността, които присъстваха до един лично на общото събрание през април 1997 г. и гласуваха единодушно по всички решения. А какво е станало зад кулисите, кой и как е платил тези близо 300 хиляди долара, си остана вътрешнофирмена тайна, пазена като зениците на очите.
Впоследствие започна сложен процес на трансформации, чрез който от грозната, мръсна какавида трябваше да излюпи прекрасна, слънчева пеперуда.
Защото когато Иван Костов дойде на власт, стартира прелицензиране на компаниите. Поставено им беше условието да наберат по 3 млрд. лева капитал (3 млн. лв. след деноминацията). Без особени перипетии основаното от бивши барети дружество се промъкна сякаш като по терлици през “цедката” на проверките, които трябваше да отсеят силовите групировки. Но е факт, че за всички тях то приключи с успех – фирмите мутираха или мимикрираха, като се преляха или пресъздадоха в други. Облякоха се в официални костюми над потните от размахване на бухалки и юмруци тела.
Като с магическа пръчка разпръснатата дотогава собственост (вероятно в подставени лица, б.а.) се концентрира отново и дружеството на Алексей
Петров се преименува за пореден път, премествайки седалището си в Плевен. Операцията не е протекла безболезнено – някои от т.нар. “акционери” се опънали. Наложило се тяхното вразумяване. Но от друга страна “собствениците” са нарушили правилата на играта – опитали са се да присвоят чужди финанси, дадени им като роля – дори не и за управление! Раздадени им за представление.
Изглежда наливането на акъл в главите им и преораването на парите е извършил някой Трактор. Логично е. Поне така твърдят днешните министри.
− Още в разработка с име “Бизнесмени” от края на 90-те години във военна прокуратура има данни за престъпната дейност на Алексей Петров!
Този факт изнесе публично шефът на МВР Цветан Цветанов.
− В момента се уточнява защо тази разработка не е във ведомството – оповести той. – В “Бизнесмени” има оперативни данни за оказван натиск върху лице от Министерство на финансите за лицензиране на застрахователната компания на Алексей Петров. В разработката фигурират данни и за оказван физически тормоз и натиск върху хора! – твърди вицепремиерът.
След този странен бизнес валс със себе си, компанията започна стремително да се разраства.
През 1998 г. като собственици се намърдаха две израелски дружества – “Yaad Pirzul 1984” и “Rahiti Meir Classic”, които придобиха по 50%. Странно е, че фирмите не са сред специализиралите се в тази област. За учудване на всички те се занимават с покупко-продажби на мебели!
Националният съвет по застраховането им разреши покупката на дялове, обаче няколко месеца по късно, на 23 декември 1998 г., се присети да откаже лиценз на “Левски Спартак”. Мотивът: макар двете израелски компании да разполагат с оборотни средства за заплащане на акциите, част от тях са заемни.
Забележете – както никога у нас, за първи път се заяви, че не може да се докаже произходът на капитала. Добре информирани лица – отдавна, пък и досега навътре в играта, твърдят, че конците на процедурите са се дърпали от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, чиято вражда с Алексей Петров е пословична.
Всъщност освен дружеството на Алексей Петров и останалите компании в този бранш срещнаха спънки. Всички те ги уредиха с магическа пръчка. Както при стария син министър Богомил Бонев, така и при новия ИванКостов – Емануил Йорданов.
Разигра се спектакъл.
У нас още от комунистическите времена добре се знае, че кадрите решават всичко. Демокрацията не промени правилото, само го допълни – и парите.
След трудностите по лицензирането работата потече светкавично – като по мед и масло. Как се оправи “Левски-Спартак”?
МВР обърна позицията си на 180 градуса и министър Емануил Йорданов подписа одобрително становище на ведомството си. На тази основа колегата му във финансите Муравей Радев веднага свика четиримата членове от специално създадената комисия и те парафираха заветната тапия в началото на 2000 г.
Нещо зад кулисите се случи, нещо се промени. Всъщност точно по онова време изгря и звездата на “обекта” като агент под прикритие.
___________________________________
Защо разказвам тази история? Тя е показателна за манипулирането на общественото мнение и за осребряването на същата тази манипулация. С едната ръка се създават спънки на силовите структури, което работи за имиджа на властта и повдига рейтинга й. Спънките изискват “смазване” на механизма, за да изчезнат. Веднага след това следва операцията “преоблякъл се Илия – все в тия”. Компаниите се преименуват или техни посестрими получават разрешението. А за финал протакането, поръчано от властта – “борец” срещу корупцията и мафията, а може би и заръчано на властта от същите компании, се превръща в невероятна златна мина.
____________________________________
Каква? Новите собственици, подкрепяни зад кулисите от могъщото рамо на Трактора, заведоха съдебно дело за пропуснати ползи. В крайна сметка съвсем наскоро – през пролетта на 2010 г. държавата им ги призна. И ги изплати –
сякаш с кюлчета злато.
Общата сума на обезщетението с лихвите и разходите набъбна до 8.86 млн. лв. Тези почти 9 милиона лева бяха нещо като малка компенсация за причинените неудобства на “обекта”, вкаран в ареста. Поне така изтълкуваха решението на Върховния касационен съд външни наблюдатели.
На 12 февруари 2010 г. той потвърди присъдата на по-долните съдилища, с които “Лев инс” осъжда Министерския съвет за пропуснати ползи около неиздаването на лиценза. Искът е подаден през 2003 г., като компанията, свързана с Алексей Петров, се позова на това, че когато е разрешено на израелските фирми да придобият участие, държавните органи не са имали съмнения за техните средства, а после при издаването на лиценза се усъмнили. Министерският съвет, подпомаган от Комисията за финансов надзор, възрази, като предложи независима експертиза. Тя констатира, че бизнесмените от Тел-Авив дори не са представили истински финансови документи и реални отчети. Въпреки това сляпата Темида им призна иска.
В този спектакъл първото действие беше преди 10 години, но завесата му се спусна сега. Солената сметка за постановката платиха зрителите. Ние!
Учудващото е, че кабинетът си премълча, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов не насочиха обвинително пръст към магистратите, не внесоха чрез правосъдния министър проблема във Висшия съдебен съвет, не активизираха комисията “Кушлев” да разчепка мътния произход на капитала. Медиите също се разсеяха за случилото се – сякаш 9 милиона за арестуваната иначе “глава на октопода” са едното нищо.
Прави впечатление, че основните клиенти на компанията са държавни – Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Правителственият Авиоотряд, ДФ Земеделие, Агенция “Митници” и много други институции. И за капак – оказа се, че “Лев инс” е регистрирана като оператор на лични данни и въпреки сложната процедура се е сдобила с пропуск до класифицирана информация!
След цялата тази одисея “Левски Спартак” изненадващо бързо натрупа значим пазарен дял. През 2009 г. застрахователят вече е на трето място по обем на записаните премии сред компаниите в сектора на общото застраховане. Към края на ноември 2009 г. последното превъплъщение на дружеството – “Лев инс”, е реализирало 29.5% годишен ръст на премийния приход до 138.5 млн. лв.!
Трактора и чуждестранните му партньори се трудят предимно на попрището на автомобилните застраховки. Около 85% от дейността на компанията е насочена натам, а две трети от полиците са по задължителната “Гражданска отговорност”. Компанията постоянно увеличава дела си по тази застраховка и към ноември той е 22.4%. Застрахователни брокери отбелязват, че “Лев инс” набира клиенти с ниски цени на полиците и високи отстъпки за брокерите, които достигат до 30%.
Подобна политика за някои е прекият път към фалита, ала тук носи достатъчно високи печалби. За разлика от конкурентите си, за всеобща почуда и потрес обаче “Лев инс” не отчита особени загуби по полиците. Именно в това обстоятелство до голяма степен се крие стремглавият растеж на компанията. По всичко изглежда, че застраховалите се там никога не катастрофират по своя вина...
Но май че под фон дьо тена на промените все още прозира неизличената гримаса от миналото. Ако се слуша вътрешният министър Цветан Цветанов и се четат някои публикации в медиите, то силовото застраховане не се е променило кой знае колко. Разликата е само в образите – вместо надути,
татуирани бицепси, навлечена набързо фланела и размахвана бухалка, сега се тъмнее строг официален костюм, снежнобели маншети със златни ръкавели и ръце, държали единствено химикалка.
В най-новата си история “Лев инс” е сред лидерите, ползваше се с престиж, поне до операцията на МВР, привлече истински чуждестранни инвеститори, вкара миноритарни акционери в капитала си и за съвсем мъничко не се превърна в публична компания, листвана на Софийската борса.
Но както отбелязаха медиите, тези партньорства не траеха дълго. През 2003 г. застрахователната компания размени по 10% от акциите си с “Токуда банк”. Едно от ярките сътрудничества е сключването през 2006 г. на групова застраховка “Професионална отговорност” в комбинация с преференциални кредити на всички 34 хиляди членове на Българския лекарски съюз.
През следващата година “Лев корпорация” изкупи дела на банката. За кратко дял в застрахователния фонд имаше и американският инвеститор Джийн Филипс (известен в България с вложенията си в столичния хотел “Radisson” и в “CabelTel”). Делът му обаче също се изкупи от “Лев корпорация”.
Случилото се постави още един въпрос – чия е в действителност застрахователната компания. Официално името на “обекта” не се води нито сред собствениците й, нито сред управителите й. Официално тя се представя като инвестиция на капитал от чужбина. Официално е собственост на евреи.
А неофициално?
Защото фактите сочат, че ексбаретата продължава да упражнява “влиянието” си в нея. Алексей Петров е участвал пряко в нейното създаване. То е чрез апортни вноски на акции от “Армейски холдинг” и “Плевен холдинг”. По този начин командосът се е сдобил с над 7 на сто от капитала є през 2000 г. според правно-информационната система “Апис”. След това, поне официално, поне на книга се оттегля.
Факт е обаче едно многозначително обстоятелство. Трактора присъства в надзорния съвет на дружеството. Това негово участие не е пряко, явно, под светлината на прожекторите.
То е опосредствано като неговата сянка, носеща името Ива Павлова. Според регистъра на Комисията за финансов надзор жената, която му е съдружник, жената, с която живее Алексей Петров, е председател на надзорния съвет на “Лев инс” и в момента.
Любимата на Алексей Петров освен тръпка на сърцето е и негова делова партньорка. Тя е нещо като собственик на основната фирма на “обекта” – през 2007 г. компанията й “Пела”, придобива 38.88% от “Лев корпорация”. Тя е и едноличен собственик на един от акционерите в “Лев инс” – застрахователния брокер “АС БГ”. Фирмата беше закупена от израелеца Аврам Бенун в края на 2006 г. заедно с дела му от близо 15% в “Лев инс” за 364 хил. лв. – цена, която говори по-скоро за формално прехвърляне на собствеността. За справка – половин година по-късно американският фонд “Julius Baer International Equity Fund” придоби три пъти по малък пакет – 5.3%, от “Лев инс” за 35 млн. лева. Бенун подпомогна приятелката на Трактора да застане на кормилото на застрахователя като председател на съвета.
Според анализаторите в момента израелската компания “Лев инс” си е чисто българска. Тя на 90 на сто се контролира от Ива Павлова.
Любопитно е как зад чуждестранната собственост, макар и неголяма вече по размер, се маскират истинските й притежатели. Този модел е широко приложен в България за всички така наречени чужди инвеститори – от банките до електроразпределителните дружества. Единствено някои от капиталите на руските олигарси влизат пряко – само в енергетиката и горивата поради стратегическото им значенише и не крият произхода си.
Нека да видим как е разиграна операцията в “Лев инс”!
Единият акционер – “Yaad Pirzul 1984” се управлява от израелеца Яков Вайнингер. Обаче той е дал генерално пълномощно на българската адвокатка Таня Мончева-Памукчиева, което й дава право да се разпорежда както намери добре с акциите, включително и да ги продава на каквато цена прецени. От своя страна пък правистката на свой ред е дала аналогично пълномощно на Ива Павлова, приятелката на Трактора.
Управителят на “Rahiti Meir Classic” Меир Хаим Овадия пък директно й е предоставил генерално пълномощно. Топлата връзка между “Лев Инс” и Овадия личи и днес – “Рахил Меир Класик” държи 25% от акциите на застрахователя, а “Лев корпорация” участва в управлението на мебелната фирма “Николети България”, 76% от която са собственост на Маир Хаим Овадия.
Той е акционер и в дъщерното дружество “Лев естейт” заедно с Владя – дъщерята на ректора на УНСС Борислав Борисов, който е съветник на президента. Докато развива бизнеса си в България, Овадия посочва за свой адрес апартамент в бл. 38Б в ж.к. “Красна поляна”. Във въпросното жилище е живял... Алексей Петров.
Справка в правно-информационната система “Дакси” за една от задържаните – Лозана Любенова Славчова, показа, че тя е управител на АлексейПетровата “Лев корпорация” и член на надзорния съвет на израелската “Лев инс”. Бизнесменката е сложила ръка на 20% от туристическа компания “Интертур”, а с Момчил Кръстев, който също е сред арестуваните, си партнира в “Соломон груп”. Момчил Кръстев пък е в надзорния съвет на „Лев корпорация”. Той е бивша барета, оттам датират и контактите му с Алексей Петров.
“Здравноосигурителен институт”, което също е на “Лев инс”, е изредил като свои клиенти почти всички фирми, с които Алексей Петров има връзка – от “Лев корпорация”, фитнес “Спарта”, “LCS Catering Services”, “Aтлас”, “Пела”, “Хармония ТМ”, “Кайлъка ресурс”, “Еко Балкан”, “Бук Тетевен”, “ДАП” – Елхово, “Тимс Къмпани”, “Спортарт-ЛС”, “Екотур”, “Плевен Холдинг”, “Вит Автотранспорт”, “Николети България”, “Екодринк”, “Ин 80”, “Голд Кар”, “Такси-С-Експрес”, бившият приватизационен фонд “Армейски Холдинг”, “Спартак Интер Холдинг-С.И.Х. “, “Сори”, “Лев Технолоджис”, “Брезентови Изделия”, “Търговия Ловеч”, “Галилео.БГ”...
________________________
Накратко – чуждите собственици се отървават от дяловете си, запазвайки малки части от капитала. Толкова, колкото да се каже, че застрахователната фирма и другите компании са с небългарски инвеститори. Но и тези дялове, макар и техни на хартия, се управляват от други лица – надарени с пълните
права на собственици.
Трябва да се отбележи, че това не е най-финната схема, измислена за прикриване на собствеността. Съществуват и други методики, също достатъчно елегантни: джиросване на акциите – без и под условие, залагането им срещу заем от друга частна фирма, изкуствено задлъжняване на компанията към дружество на действителния й собственик, обвързване със заробващи договори, възлагане с договор за управление на друга компания и т.н., и т.н.
__________________________
Теоретично обаче оттук нататък всичко може да се случи. Ако прокуратурата докаже престъпна дейност на Алексей Петров (бел. от днешни дни – не я доказа) и се аргументира, че той е реалният собственик на “Лев инс”, акциите, контролирани от Ива Павлова, биха могли да бъдат отнети в полза на държавата.
Другата възможност обаче е далеч по-вероятна – при провал на делото застрахователната компания пак да заведе иск срещу България – подобен на онзи, който спечели наскоро и да прибере този път не близо 10 млн. лева, а много и много повече.
Изброяването на бизнеси може да продължи почти безкрайно. Все пак бившата барета се спряга за значим роден олигарх. По правило техните съдружия се простират навсякъде – като пипалата обхващат държавни организации, частни фирми – пряко, косвено през първа, втора, дори трета ръка, дружества на роднини или директно на лица от ешелоните на изпълнителната власт, структури на знакови и не толкова известни фигури от ъндърграунда.
С основание подобна мрежа може да се нарече “паяк”. И както се вижда, не е само един – лепкави нишки са оплели цялото едро предприемачество, впримчили са и самата държава. Паяжината е преплетена като непроходим лабиринт.
Най-вероятно историята около застрахователната фирма “Лев инс” и предприемаческата империя “Лев корпорация” ще се размине с гола шумотевица – както навремето се случи с лицензирането на застрахователите при вътрешните министри ген. Богомил Бонев и Емануил Йорданов. Или с
поредните покупко-продажби на фирмите на “обекта”, спряган като Октопод. От нови негови подставени лица.
Но може и да са на някой друг! Защото и досега не се знае дали зад фигурата на олигарха Алексей Петров не се прикрил негов събрат – действителният олигарх и кукловод. Онзи, който похарчи амортизираните пипала на Октопода, обявявайки ги за негова глава.
.
МНОГОЦВЕТНАТА АМАЛГАМА
− Идвали са Иван Костов, Надежда Михайлова, Димитър Луджев, Румен Петков. И доста други. Господин Борисов не е идвал, но се учудих, когато той и господин Цветанов подеха тази кампания срещу Алексей Петров. Преди да стане господин Борисов кмет на София, в предизборния му щаб работеше човек на Алексей Петров – Асен Урманов. След господин Цветанов, той беше един от основните организатори на кампанията...
Свилен Русинов е кмет на с. Градежница, Тетевенско. В неговата махала Бабинци е родният дом на Трактора – поне според документите в досието му.
Гербаджията Урманов се пада братовчед на ексбаретата. Бизнесмен е.
Интересите му са от строителството и търговията с метали до млекопроизводството. Дълги години е работил в “Лев корпорация” на Трактора.
Бил е координатор на ГЕРБ за изборите през 2005 г. в столичните райони “Люлин” и “Кремиковци”. Консултирал е столичната община по площадките и евентуалния завод за боклук. Осребрил е позициите си, злословят негови познати.
Превърнал се е в топла връзка между пожарникаря и тракториста – внасял е от името на Алексей Петров щедри дарения за предизборните кампании на ГЕРБ.
− Лично съм ги носил на Цветан Цветанов! – кълне се Урманов, макар и притеснен. Наскоро синът му е бил пребит с чук в дискотека в Златна Панега и той подозира, че му е оказан натиск да не прави разкритията…
Съселяните на бившата барета бягат като от огън, когато стане дума за него. Хората не искат да се забъркват в тази история – притесняват се да заемат страна. В местния край Трактора е всесилен, а София и Господ са далече.
Може би Русинов говори по-директно и прямо, защото не крие, че е сред добрите приятели на бившия командос, а и притежава хъс и твърд характер в изобилие. Той е дългогодишен капитан на националния отбор по бокс, двукратен световен вицешампион по бокс свръхтежка категория, еврошампион от Бурса 1993 г. и медалист от европейските първенства в Торино (1987), Атина (1989) и Гьотеборг (1991).
Израснали са заедно от деца, а пътищата между двамата шампиони – олимпийският призьор, боксьорът-кмет и треньорът на националния отбор, каратистът-агент Петров, се пресекли на басейна “Спартак” преди 10 години. Дружбата им е подпечатана не само от времето, но и от перипетиите му. И досега кметът не може да разбере народопсихологията ни – падналият не се бие, но у нас приятелите му първи хвърлят кал срещу него. Той е готов надълго и нашироко да разказва за ВИП-гостите на Трактора в плувния комплекс “Спартак”. Откровен е, но с мярка – има доста имена, които е забравил. Но по-скоро не желае да ги спомене.
Други обаче пък си спомнят точно тези имена. Ето какво сочи Илия Божинов, бивш член на ръководството на БСП, който през 2009 г. напусна редиците на червената партия и основа партия “Българската левица”.
− Тогава, по времето на сините имаше много сериозни случки, очевидно с подкрепата на властите – твърди разочаровалият се от червените бивш техен партайгеносе пред “Дарик радио” – Включително по това време на СДС той превзе такситата – тогава бяха 1280, общинската фирма таксита, като беше направено работническо мениджърско дружество (РМД) и след това успя да си го присвои. Многократно съм получавал сигнали за това, че той е рекетирал хора, че има връзки с подземния свят и не само това, че той до някаква степен е организатор на този подземен свят. Тези сигнали са от времето още на Жан Виденов. Вярно е, че той тогава не е бил офицер в полицията, но мои приятели, поне двама от тях, бяха рекетирани успешно по времето на Жан Виденов.Но когато управляваше Иван Костов той стана много по-силен – кълне се Божинов и продължава:
− Алексей Петров имаше приятели и в БСП, и то на доста високо ниво. Когато преди десетина години се занимавах с проблема около таксиметровите превози, той ме заплашваше със смърт. Тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: “Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, той е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа!”
− Той го води на няколко делегиции в чужбина – заяви, визирайки президента по този повод, Волен Сидеров. – Като какъв го води? Алексей Петров е включен в делегацията на президента при посещенията в Китай, в Швеция – като бизнесмен.
Вижда се, че сините и опозицията им – червените, са тропали хорото заедно. Първите му подарили такситата на столицата, а вторите спуснали своята си политическа опека над придобивката му. Със сигурност Илия Божинов – синът
на бившия член на комунистическото Политбюро Тодор Божинов и доскоро член на Висшия партиен съвет на БСП, знае за какво намеква.
Зад тези откровения прозира още едно – недоизречено. Оказа се, че той е предупредил Сергей Станишев що за човек представлява Трактора, но меко казано занемял в учудване, като разбрал за назначението му като съветник в ДАНС.
− Алексей Петров винаги се е стремял да е близо до властта и колкото и странно да е, винаги е успявал. Всяка власт го е приемала като свой, не знам на какви основания, защото освен финансови, други не виждам, може би информационни по някакъв начин – завършва Илия Божинов.
Казани от устата на журналист или коментатор, подобни заключения не звучат толкова сериозно. Но изречени от политик в ръководството на едно от основните политически сили, те се превръщат в авторитетно обвинение.
.
Изглежда Божинов надхвърли лимита от откровеност, позволена за хора като него.
На 24 август 2010 г., докато тази книга се пишеше и подготвяше за печат, той неочаквано почина на 54 години. Смъртта го споходи по време на отдиха му в къмпинг “Градина” на морето.
Неочаквано му прилошало в неделя, на 21 август. Според свидетелите на случилото се политикът получил неочаквани колики, дори не успял да повърне и се свил в гърчове. Двама приятели го откарали в Бургас.
Докторите го приели в болницата, обаче не го вкарали в интензивното. Докато няколко дни умували умували дали да го прегледат на скенер, той починал – открили го мъртъв по време на визитацията. “Той е страдал от сериозно стомашно заболяване”, заяви директорът на клиниката д-р Стефан Станчев. Диагностицираха го като “остър панкреатит”.
“Смъртта му може и да е случайна, но идва в точния момент за хората, за които той беше неудобен!” – анализира случилото се Пламен Николов, кум на сина на Божинов – Тодор. Бившият парламентарен секретар на експремиера Жан Виденов, напуснал поста си със скандал, прави паралел между случилото се сега и гибелта на Тодор Тодоров – председател на парламентарната комисия по земеделие при онова червено управление. Самоубийството му през 1996 г. остави много въпросителни дали е доброволно.
− Само ще ви припомня колко ненадейни самоубийства имаше в БСП. Например се самоуби и Любомир Начев – бивш вътрешен министър. Внезапно почина и самият Никола Койчев. Илия нямаше намерение да се самоубива. Той беше решен да разкрива срамни за България истини! Само ще ви припомня един факт – два-три дни след смъртта на Божинов прокуратурата започна да се вайка, че няма достатъчно доказателства за престъпленията на Октопода (на третия ден – на 27 август, прокуратурата призна, че е разделила делото срещу Алексей Петров на две, като в първата му част, която предстои да влезе в съда, са останали по-незначителните престъпления, б.а.) Очевидно Божинов е бил възприеман като ключов свидетел! – резюмира публично своята истина Пламен Николов.
− Навремето аз самият също имах проблеми с Трактора – сподели той от телевизионния екран. – Мисля, че беше 1998 или 1999 г. Ръководех една фирма за горива и отрязах безплатните доставки за “Позитано”. Отказах да подпомагам таксиметровата фирма “Такси С експрес”, известна с телефонния си номер 1280. Бях притиснат. Заплаши ме Алексей Петров. Потърсих тогавашният ръководител на Софийската градска организация на БСП Никола Койчев (зам.-председател на ВС на БСП и депутат, бел. ред.). Той ми каза, че Трактора е техен човек, зад него лично стоял Георги Първанов. Алексей Петров имал партийното поръчение да превърне “Такси С експрес” в партийното СОТИ (по аналогия с едноимения секретен отдел в МВР, който се занимава с проследяване, подслушване, проникване в интересни за сигурността обекти и т.н.).
Николов е категоричен в твърденията си и е готов да даде показания, ако прокуратурата го призове като свидетел. Според него и зад президента Първанов са застанали кукловиди, които го ръководят. Бившият политик твърди, че Никола Койчев му заявил, че Първанов ще бъде “инсталиран” за президент!
В политическите среди изявлението на Пламен Николов бе прието по-скоро като опит за разчистване на сметки в клановете в БСП и другарска помощ на един от тях към управлението на ГЕРБ, в чиято “инсталация” са участвали. Самият Николов е работил в стратегическия център на Александър Лилов, бил е дясна ръка на ексчервения премиер Жан Виденов в парламента, подвизавал се е като отговорен шеф в Мултигрупата чрез групата “Арес” в структурите
й. Едноименните компании пък бяха свързани с Димитър Иванов-Гестапото, бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС, който известно време съветваше Георги Първанов, но после близостта между тях изстина. Факт е, че Пламен Николов отказва да говори за действителните кукловоди на събитията – нови и стари.
− Има много журналистически разработки на тази тема – като се почне с генералското движение и се свърши с извънземните. Аз обичах моя приятел Илия Божинов, но смятам, че мога да изразявам тази обич само ако съм жив. И понеже се страхувам за живота си, се въздържам да произнасям някои неща.
Странно е двусмислието му. От една страна – скандални разкрития за кукли и кукловоди, от друга страна – мълчание за тях.
.
Но аз, разследващият журналист няма да бъда двусмислен.
Защото е прав за “инсталацията” на президента. Но инсталирани са и всички други президенти. Инсталирани са и босовете на мафията. Дори част от кукловодите също са инсталирани. Инсталирани са и премиерите, включително сегашният. Както се вижда, инсталиран е и Трактора. На тези “инсталации” са посветени томовете на тази книга, на “Либийска връзка”, на “Тайният проект Бойко Борисов”, на…
“Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!” Репликата е от английският драматург Оскар Уайлд. “Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни” – гласи Библията. Въпросът е кой цитат ще се окаже верният в българската действителност.
.
Според Румен Овчаров, наследил Койчев на поста му, едва ли твърдението на бившия парламентарен секретар на БСП е истина. “Койчев почина (на 21 юли 2008 г., бел. ред.) и след смъртта му всеки може си говори каквото иска!” – категоричен е политикът.
Но огънят на скандала се превърна в буре с динамит след намесата в него на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
− Георги Първанов е политическият гръб на Алексей Петров! – заяви на 28 октомври 2010 г. във Велико Търново дясната ръка на Бойко Борисов. – Жалко е, че сте журналисти с опит, а не сте разбрали, че президентът стои зад Октопода! Нека да се върнем към думите на Едвин Сугарев за свикването на Националния съвет на СДС за стрелбата по Алексей Петров, личния ангажимент на Надежда Михайлова и личното й познанство с Алексей Петров, Никола Филчев, неговото назначаване като главен прокурор, ямболското убийство на адвокатката (Надежда Георгиева, извършено в София, б.а.), това, което е свързано в момента с “Килърите”...
В гр. Лясковец той продължи със скандалните си разкрития: шефът на престъпната група “Килърите” Петър Стоянов – Сумиста е казвал, че е част от бъдещия политически проект на Георги Първанов, споменавал също, че Първанов е човекът, който ще му помогне за неговото излизане на свобода…
Наблюдателите доразвиха тезата като аналогия – логично е зад “Трактора” да стои “Гоце”, естествено е спецофицер и агент да се подкрепят. Война на два фронта – и срещу бившият командос, и срещу евентуалния му покровител си отвори вторият човек в ГЕРБ, коментираха наблюдателите.
Първанов не си остави магарето в калта и също зададе няколко въпроса, които щели да хвърлят светлина върху това кой е „политически гръб на Алексей Петров”:
1. Кои политици са имали бизнес отношения с Алексей Петров и кои са техните фирми?
2. Кой, по чие предложение, с какви мотиви и кога привлече Алексей Петров в службите? Кой и защо го назначи в ДАНС? С какви функции и задачи той е бил натоварен?
3. Столичната община имала ли е бизнес отношения със застрахователната компания “Лев Инс” във времето, когато сегашният премиер беше кмет на София, а министър Цветанов – негов заместник по сигурността?
4. Алексей Петров или негови фирми финансирали ли са предизборни кампании на ГЕРБ или на някой от нейните лидери?
5. Президентът настоява да се огласят имената на всички политици, които са водили телефонни разговори с Алексей Петров.
Атаката му визира пряко, макар и без да ги спомене Бойко Борисов и Иван Костов. Ясно е, че Костов го е назначил.
Известно е, че каратистът Бойко Борисов и Октопода са имали съвместни участия във фирми, водили са многобройни телефонни разговори, дори непосредствено преди ареста, реализирали са обществени поръчки по време на кметуването на премиера в столицата.
От “Дондуков” № 1 май се прицелиха по-нависоко от Цветан Цветанов. Но пък и атаката срещу него дойде от по-високо, макар и от вицепремиер.
Защото в същия ден албатросът от Перник обяви политическия си проект за ново обществено движение. Думичка не каза за това, но е логично да се очаква, че то ще издигне кандидат за овакантяваното от него през 2011 г. държавно
кресло. Другият претендент безспорно е пожарникарят от Банкя. Така Цветанов се оказа снаряд във война, водена отвъд линията на фронта – с далекобойни оръжия.
Но никой не направи връзка между острата атака към баретата и първия човек в държавата с едно посещение, преминало без фанфари и в пълна дискретност.
Два дни преди да гръмне сензацията кой зад кого е, на 26 октомври 2010 г. премиерът Бойко Борисов се срещна с директора на Института за разузнаване и специални операции на Израел. Той е генерал-майор Мейр Даган. Популярен е като шефа на “Мосад”.
Нито Алексей Петров, нито лидерът на РЗС Яне Янев имаха някаква сгледа с него. Доскоро се считаше, че те са продукт на онази световноизвестна служба и са “инсталирани” от нея на местата им. Вероятно експлодиралата неочаквано война е симптом за оттеглената от страна на Тел Авив подкрепа към тях.
− Алексей Петров е свързан с финансиране на СДС още от 1994 година – настоява сякаш за равнопоставеност червената Татяна Дончева. – И има връзки не само с Атанасов, а и с Надежда Михайлова и Емануил Йорданов, на които също има оказвани лични и всякакви услуги. След смяната на караула
в службите за сигурност има един период, когато започва разбор на секретните щатове и тогава се поставя въпросът: “Като какъв Алексей Петров може да ангажира службата за сигурност и да получава пари затова?”. Човеците, които са спрели отстраняването му от този статут са Бойко Борисов, тогавашен главен секретар и Никола Филчев, тогавашен главен прокурор.
Устатата политичка обаче нищо не спомена за евентуалните връзки с Иван Костов. Все пак той беше Командира – силният човек в България и трудно можеше да се допусне, че някой ще върти интрига зад гърба му. Нищо не каза за скандала, който извади Едвин Сугарев – за извънредното свикване на НИС на СДС по повод опит за атентат срещу Трактора и обсъждане на специален парламентарен протест. Не спомена и за естеството на “личните услуги” от Трактора към синята политичка.
− Обвиненията и слуховете, че съм имала интимни отношения със задържания при операция “Октопод” Алексей Петров се превръщат в нещо като сериала “Листопад”! – на прав тигел премина самата Надежда Михайлова, днес вече със сменена фамилия – Нейнска. Съмненията на хубавото Наде са, че ударите под кръста и долните слухове за авантюра с Трактора се фабрикуват от хора и кръгове, близки с бившата Държавна сигурност.
− Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н. Набутват ни в нещо като латиноамериканска сапунка, как да опровергавам такива слухове?! Шегувах се днес с приятели, че досега ме обвиняваха, че в битка за мен се разцепила десницата (президентът Петър Стоянов срещу премиера Иван Костов, б.а.), а сега излиза, че в битка за мен се е разцепила и мафията!
***** СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 2-РА ЧАСТ
*** Бизнес валс със себе си ***
Как се управлявала компанията, личи по записите от заседанията на борда й.
Например тогавашният изпълнителен директор адвокат Адриан Чаворски заявява с гордост, че за изминалите три месеца след прощъпалника “не са изплащани застрахователни премии на клиенти на дружеството”. Иронията на в. “Капитал” е оправдана – изплащат се щети, а премиите са точно онова, което застрахователят прибира като вноски от клиентите си.
На същото заседание председателят на борда Николай Въжаров предлага капиталът да се увеличи от първоначалния 1 млн. лв. на 300 млн. лв.
С увеличението собствеността в “Спартак” се разпръсна между над 90 акционери, повечето с по около 1% от собствеността, които присъстваха до един лично на общото събрание през април 1997 г. и гласуваха единодушно по всички решения. А какво е станало зад кулисите, кой и как е платил тези близо 300 хиляди долара, си остана вътрешнофирмена тайна, пазена като зениците на очите.
Впоследствие започна сложен процес на трансформации, чрез който от грозната, мръсна какавида трябваше да излюпи прекрасна, слънчева пеперуда.
Защото когато Иван Костов дойде на власт, стартира прелицензиране на компаниите. Поставено им беше условието да наберат по 3 млрд. лева капитал (3 млн. лв. след деноминацията). Без особени перипетии основаното от бивши барети дружество се промъкна сякаш като по терлици през “цедката” на проверките, които трябваше да отсеят силовите групировки. Но е факт, че за всички тях то приключи с успех – фирмите мутираха или мимикрираха, като се преляха или пресъздадоха в други. Облякоха се в официални костюми над потните от размахване на бухалки и юмруци тела.
Като с магическа пръчка разпръснатата дотогава собственост (вероятно в подставени лица, б.а.) се концентрира отново и дружеството на Алексей
Петров се преименува за пореден път, премествайки седалището си в Плевен. Операцията не е протекла безболезнено – някои от т.нар. “акционери” се опънали. Наложило се тяхното вразумяване. Но от друга страна “собствениците” са нарушили правилата на играта – опитали са се да присвоят чужди финанси, дадени им като роля – дори не и за управление! Раздадени им за представление.
Изглежда наливането на акъл в главите им и преораването на парите е извършил някой Трактор. Логично е. Поне така твърдят днешните министри.
− Още в разработка с име “Бизнесмени” от края на 90-те години във военна прокуратура има данни за престъпната дейност на Алексей Петров!
Този факт изнесе публично шефът на МВР Цветан Цветанов.
− В момента се уточнява защо тази разработка не е във ведомството – оповести той. – В “Бизнесмени” има оперативни данни за оказван натиск върху лице от Министерство на финансите за лицензиране на застрахователната компания на Алексей Петров. В разработката фигурират данни и за оказван физически тормоз и натиск върху хора! – твърди вицепремиерът.
След този странен бизнес валс със себе си, компанията започна стремително да се разраства.
През 1998 г. като собственици се намърдаха две израелски дружества – “Yaad Pirzul 1984” и “Rahiti Meir Classic”, които придобиха по 50%. Странно е, че фирмите не са сред специализиралите се в тази област. За учудване на всички те се занимават с покупко-продажби на мебели!
Националният съвет по застраховането им разреши покупката на дялове, обаче няколко месеца по късно, на 23 декември 1998 г., се присети да откаже лиценз на “Левски Спартак”. Мотивът: макар двете израелски компании да разполагат с оборотни средства за заплащане на акциите, част от тях са заемни.
Забележете – както никога у нас, за първи път се заяви, че не може да се докаже произходът на капитала. Добре информирани лица – отдавна, пък и досега навътре в играта, твърдят, че конците на процедурите са се дърпали от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, чиято вражда с Алексей Петров е пословична.
Всъщност освен дружеството на Алексей Петров и останалите компании в този бранш срещнаха спънки. Всички те ги уредиха с магическа пръчка. Както при стария син министър Богомил Бонев, така и при новия ИванКостов – Емануил Йорданов.
Разигра се спектакъл.
У нас още от комунистическите времена добре се знае, че кадрите решават всичко. Демокрацията не промени правилото, само го допълни – и парите.
След трудностите по лицензирането работата потече светкавично – като по мед и масло. Как се оправи “Левски-Спартак”?
МВР обърна позицията си на 180 градуса и министър Емануил Йорданов подписа одобрително становище на ведомството си. На тази основа колегата му във финансите Муравей Радев веднага свика четиримата членове от специално създадената комисия и те парафираха заветната тапия в началото на 2000 г.
Нещо зад кулисите се случи, нещо се промени. Всъщност точно по онова време изгря и звездата на “обекта” като агент под прикритие.
___________________________________
Защо разказвам тази история? Тя е показателна за манипулирането на общественото мнение и за осребряването на същата тази манипулация. С едната ръка се създават спънки на силовите структури, което работи за имиджа на властта и повдига рейтинга й. Спънките изискват “смазване” на механизма, за да изчезнат. Веднага след това следва операцията “преоблякъл се Илия – все в тия”. Компаниите се преименуват или техни посестрими получават разрешението. А за финал протакането, поръчано от властта – “борец” срещу корупцията и мафията, а може би и заръчано на властта от същите компании, се превръща в невероятна златна мина.
____________________________________
Каква? Новите собственици, подкрепяни зад кулисите от могъщото рамо на Трактора, заведоха съдебно дело за пропуснати ползи. В крайна сметка съвсем наскоро – през пролетта на 2010 г. държавата им ги призна. И ги изплати –
сякаш с кюлчета злато.
Общата сума на обезщетението с лихвите и разходите набъбна до 8.86 млн. лв. Тези почти 9 милиона лева бяха нещо като малка компенсация за причинените неудобства на “обекта”, вкаран в ареста. Поне така изтълкуваха решението на Върховния касационен съд външни наблюдатели.
На 12 февруари 2010 г. той потвърди присъдата на по-долните съдилища, с които “Лев инс” осъжда Министерския съвет за пропуснати ползи около неиздаването на лиценза. Искът е подаден през 2003 г., като компанията, свързана с Алексей Петров, се позова на това, че когато е разрешено на израелските фирми да придобият участие, държавните органи не са имали съмнения за техните средства, а после при издаването на лиценза се усъмнили. Министерският съвет, подпомаган от Комисията за финансов надзор, възрази, като предложи независима експертиза. Тя констатира, че бизнесмените от Тел-Авив дори не са представили истински финансови документи и реални отчети. Въпреки това сляпата Темида им призна иска.
В този спектакъл първото действие беше преди 10 години, но завесата му се спусна сега. Солената сметка за постановката платиха зрителите. Ние!
Учудващото е, че кабинетът си премълча, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов не насочиха обвинително пръст към магистратите, не внесоха чрез правосъдния министър проблема във Висшия съдебен съвет, не активизираха комисията “Кушлев” да разчепка мътния произход на капитала. Медиите също се разсеяха за случилото се – сякаш 9 милиона за арестуваната иначе “глава на октопода” са едното нищо.
Прави впечатление, че основните клиенти на компанията са държавни – Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Правителственият Авиоотряд, ДФ Земеделие, Агенция “Митници” и много други институции. И за капак – оказа се, че “Лев инс” е регистрирана като оператор на лични данни и въпреки сложната процедура се е сдобила с пропуск до класифицирана информация!
След цялата тази одисея “Левски Спартак” изненадващо бързо натрупа значим пазарен дял. През 2009 г. застрахователят вече е на трето място по обем на записаните премии сред компаниите в сектора на общото застраховане. Към края на ноември 2009 г. последното превъплъщение на дружеството – “Лев инс”, е реализирало 29.5% годишен ръст на премийния приход до 138.5 млн. лв.!
Трактора и чуждестранните му партньори се трудят предимно на попрището на автомобилните застраховки. Около 85% от дейността на компанията е насочена натам, а две трети от полиците са по задължителната “Гражданска отговорност”. Компанията постоянно увеличава дела си по тази застраховка и към ноември той е 22.4%. Застрахователни брокери отбелязват, че “Лев инс” набира клиенти с ниски цени на полиците и високи отстъпки за брокерите, които достигат до 30%.
Подобна политика за някои е прекият път към фалита, ала тук носи достатъчно високи печалби. За разлика от конкурентите си, за всеобща почуда и потрес обаче “Лев инс” не отчита особени загуби по полиците. Именно в това обстоятелство до голяма степен се крие стремглавият растеж на компанията. По всичко изглежда, че застраховалите се там никога не катастрофират по своя вина...
Но май че под фон дьо тена на промените все още прозира неизличената гримаса от миналото. Ако се слуша вътрешният министър Цветан Цветанов и се четат някои публикации в медиите, то силовото застраховане не се е променило кой знае колко. Разликата е само в образите – вместо надути,
татуирани бицепси, навлечена набързо фланела и размахвана бухалка, сега се тъмнее строг официален костюм, снежнобели маншети със златни ръкавели и ръце, държали единствено химикалка.
В най-новата си история “Лев инс” е сред лидерите, ползваше се с престиж, поне до операцията на МВР, привлече истински чуждестранни инвеститори, вкара миноритарни акционери в капитала си и за съвсем мъничко не се превърна в публична компания, листвана на Софийската борса.
Но както отбелязаха медиите, тези партньорства не траеха дълго. През 2003 г. застрахователната компания размени по 10% от акциите си с “Токуда банк”. Едно от ярките сътрудничества е сключването през 2006 г. на групова застраховка “Професионална отговорност” в комбинация с преференциални кредити на всички 34 хиляди членове на Българския лекарски съюз.
През следващата година “Лев корпорация” изкупи дела на банката. За кратко дял в застрахователния фонд имаше и американският инвеститор Джийн Филипс (известен в България с вложенията си в столичния хотел “Radisson” и в “CabelTel”). Делът му обаче също се изкупи от “Лев корпорация”.
Случилото се постави още един въпрос – чия е в действителност застрахователната компания. Официално името на “обекта” не се води нито сред собствениците й, нито сред управителите й. Официално тя се представя като инвестиция на капитал от чужбина. Официално е собственост на евреи.
А неофициално?
Защото фактите сочат, че ексбаретата продължава да упражнява “влиянието” си в нея. Алексей Петров е участвал пряко в нейното създаване. То е чрез апортни вноски на акции от “Армейски холдинг” и “Плевен холдинг”. По този начин командосът се е сдобил с над 7 на сто от капитала є през 2000 г. според правно-информационната система “Апис”. След това, поне официално, поне на книга се оттегля.
Факт е обаче едно многозначително обстоятелство. Трактора присъства в надзорния съвет на дружеството. Това негово участие не е пряко, явно, под светлината на прожекторите.
То е опосредствано като неговата сянка, носеща името Ива Павлова. Според регистъра на Комисията за финансов надзор жената, която му е съдружник, жената, с която живее Алексей Петров, е председател на надзорния съвет на “Лев инс” и в момента.
Любимата на Алексей Петров освен тръпка на сърцето е и негова делова партньорка. Тя е нещо като собственик на основната фирма на “обекта” – през 2007 г. компанията й “Пела”, придобива 38.88% от “Лев корпорация”. Тя е и едноличен собственик на един от акционерите в “Лев инс” – застрахователния брокер “АС БГ”. Фирмата беше закупена от израелеца Аврам Бенун в края на 2006 г. заедно с дела му от близо 15% в “Лев инс” за 364 хил. лв. – цена, която говори по-скоро за формално прехвърляне на собствеността. За справка – половин година по-късно американският фонд “Julius Baer International Equity Fund” придоби три пъти по малък пакет – 5.3%, от “Лев инс” за 35 млн. лева. Бенун подпомогна приятелката на Трактора да застане на кормилото на застрахователя като председател на съвета.
Според анализаторите в момента израелската компания “Лев инс” си е чисто българска. Тя на 90 на сто се контролира от Ива Павлова.
Любопитно е как зад чуждестранната собственост, макар и неголяма вече по размер, се маскират истинските й притежатели. Този модел е широко приложен в България за всички така наречени чужди инвеститори – от банките до електроразпределителните дружества. Единствено някои от капиталите на руските олигарси влизат пряко – само в енергетиката и горивата поради стратегическото им значенише и не крият произхода си.
Нека да видим как е разиграна операцията в “Лев инс”!
Единият акционер – “Yaad Pirzul 1984” се управлява от израелеца Яков Вайнингер. Обаче той е дал генерално пълномощно на българската адвокатка Таня Мончева-Памукчиева, което й дава право да се разпорежда както намери добре с акциите, включително и да ги продава на каквато цена прецени. От своя страна пък правистката на свой ред е дала аналогично пълномощно на Ива Павлова, приятелката на Трактора.
Управителят на “Rahiti Meir Classic” Меир Хаим Овадия пък директно й е предоставил генерално пълномощно. Топлата връзка между “Лев Инс” и Овадия личи и днес – “Рахил Меир Класик” държи 25% от акциите на застрахователя, а “Лев корпорация” участва в управлението на мебелната фирма “Николети България”, 76% от която са собственост на Маир Хаим Овадия.
Той е акционер и в дъщерното дружество “Лев естейт” заедно с Владя – дъщерята на ректора на УНСС Борислав Борисов, който е съветник на президента. Докато развива бизнеса си в България, Овадия посочва за свой адрес апартамент в бл. 38Б в ж.к. “Красна поляна”. Във въпросното жилище е живял... Алексей Петров.
Справка в правно-информационната система “Дакси” за една от задържаните – Лозана Любенова Славчова, показа, че тя е управител на АлексейПетровата “Лев корпорация” и член на надзорния съвет на израелската “Лев инс”. Бизнесменката е сложила ръка на 20% от туристическа компания “Интертур”, а с Момчил Кръстев, който също е сред арестуваните, си партнира в “Соломон груп”. Момчил Кръстев пък е в надзорния съвет на „Лев корпорация”. Той е бивша барета, оттам датират и контактите му с Алексей Петров.
“Здравноосигурителен институт”, което също е на “Лев инс”, е изредил като свои клиенти почти всички фирми, с които Алексей Петров има връзка – от “Лев корпорация”, фитнес “Спарта”, “LCS Catering Services”, “Aтлас”, “Пела”, “Хармония ТМ”, “Кайлъка ресурс”, “Еко Балкан”, “Бук Тетевен”, “ДАП” – Елхово, “Тимс Къмпани”, “Спортарт-ЛС”, “Екотур”, “Плевен Холдинг”, “Вит Автотранспорт”, “Николети България”, “Екодринк”, “Ин 80”, “Голд Кар”, “Такси-С-Експрес”, бившият приватизационен фонд “Армейски Холдинг”, “Спартак Интер Холдинг-С.И.Х. “, “Сори”, “Лев Технолоджис”, “Брезентови Изделия”, “Търговия Ловеч”, “Галилео.БГ”...
________________________
Накратко – чуждите собственици се отървават от дяловете си, запазвайки малки части от капитала. Толкова, колкото да се каже, че застрахователната фирма и другите компании са с небългарски инвеститори. Но и тези дялове, макар и техни на хартия, се управляват от други лица – надарени с пълните
права на собственици.
Трябва да се отбележи, че това не е най-финната схема, измислена за прикриване на собствеността. Съществуват и други методики, също достатъчно елегантни: джиросване на акциите – без и под условие, залагането им срещу заем от друга частна фирма, изкуствено задлъжняване на компанията към дружество на действителния й собственик, обвързване със заробващи договори, възлагане с договор за управление на друга компания и т.н., и т.н.
__________________________
Теоретично обаче оттук нататък всичко може да се случи. Ако прокуратурата докаже престъпна дейност на Алексей Петров (бел. от днешни дни – не я доказа) и се аргументира, че той е реалният собственик на “Лев инс”, акциите, контролирани от Ива Павлова, биха могли да бъдат отнети в полза на държавата.
Другата възможност обаче е далеч по-вероятна – при провал на делото застрахователната компания пак да заведе иск срещу България – подобен на онзи, който спечели наскоро и да прибере този път не близо 10 млн. лева, а много и много повече.
Изброяването на бизнеси може да продължи почти безкрайно. Все пак бившата барета се спряга за значим роден олигарх. По правило техните съдружия се простират навсякъде – като пипалата обхващат държавни организации, частни фирми – пряко, косвено през първа, втора, дори трета ръка, дружества на роднини или директно на лица от ешелоните на изпълнителната власт, структури на знакови и не толкова известни фигури от ъндърграунда.
С основание подобна мрежа може да се нарече “паяк”. И както се вижда, не е само един – лепкави нишки са оплели цялото едро предприемачество, впримчили са и самата държава. Паяжината е преплетена като непроходим лабиринт.
Най-вероятно историята около застрахователната фирма “Лев инс” и предприемаческата империя “Лев корпорация” ще се размине с гола шумотевица – както навремето се случи с лицензирането на застрахователите при вътрешните министри ген. Богомил Бонев и Емануил Йорданов. Или с
поредните покупко-продажби на фирмите на “обекта”, спряган като Октопод. От нови негови подставени лица.
Но може и да са на някой друг! Защото и досега не се знае дали зад фигурата на олигарха Алексей Петров не се прикрил негов събрат – действителният олигарх и кукловод. Онзи, който похарчи амортизираните пипала на Октопода, обявявайки ги за негова глава.
.
МНОГОЦВЕТНАТА АМАЛГАМА
− Идвали са Иван Костов, Надежда Михайлова, Димитър Луджев, Румен Петков. И доста други. Господин Борисов не е идвал, но се учудих, когато той и господин Цветанов подеха тази кампания срещу Алексей Петров. Преди да стане господин Борисов кмет на София, в предизборния му щаб работеше човек на Алексей Петров – Асен Урманов. След господин Цветанов, той беше един от основните организатори на кампанията...
Свилен Русинов е кмет на с. Градежница, Тетевенско. В неговата махала Бабинци е родният дом на Трактора – поне според документите в досието му.
Гербаджията Урманов се пада братовчед на ексбаретата. Бизнесмен е.
Интересите му са от строителството и търговията с метали до млекопроизводството. Дълги години е работил в “Лев корпорация” на Трактора.
Бил е координатор на ГЕРБ за изборите през 2005 г. в столичните райони “Люлин” и “Кремиковци”. Консултирал е столичната община по площадките и евентуалния завод за боклук. Осребрил е позициите си, злословят негови познати.
Превърнал се е в топла връзка между пожарникаря и тракториста – внасял е от името на Алексей Петров щедри дарения за предизборните кампании на ГЕРБ.
− Лично съм ги носил на Цветан Цветанов! – кълне се Урманов, макар и притеснен. Наскоро синът му е бил пребит с чук в дискотека в Златна Панега и той подозира, че му е оказан натиск да не прави разкритията…
Съселяните на бившата барета бягат като от огън, когато стане дума за него. Хората не искат да се забъркват в тази история – притесняват се да заемат страна. В местния край Трактора е всесилен, а София и Господ са далече.
Може би Русинов говори по-директно и прямо, защото не крие, че е сред добрите приятели на бившия командос, а и притежава хъс и твърд характер в изобилие. Той е дългогодишен капитан на националния отбор по бокс, двукратен световен вицешампион по бокс свръхтежка категория, еврошампион от Бурса 1993 г. и медалист от европейските първенства в Торино (1987), Атина (1989) и Гьотеборг (1991).
Израснали са заедно от деца, а пътищата между двамата шампиони – олимпийският призьор, боксьорът-кмет и треньорът на националния отбор, каратистът-агент Петров, се пресекли на басейна “Спартак” преди 10 години. Дружбата им е подпечатана не само от времето, но и от перипетиите му. И досега кметът не може да разбере народопсихологията ни – падналият не се бие, но у нас приятелите му първи хвърлят кал срещу него. Той е готов надълго и нашироко да разказва за ВИП-гостите на Трактора в плувния комплекс “Спартак”. Откровен е, но с мярка – има доста имена, които е забравил. Но по-скоро не желае да ги спомене.
Други обаче пък си спомнят точно тези имена. Ето какво сочи Илия Божинов, бивш член на ръководството на БСП, който през 2009 г. напусна редиците на червената партия и основа партия “Българската левица”.
− Тогава, по времето на сините имаше много сериозни случки, очевидно с подкрепата на властите – твърди разочаровалият се от червените бивш техен партайгеносе пред “Дарик радио” – Включително по това време на СДС той превзе такситата – тогава бяха 1280, общинската фирма таксита, като беше направено работническо мениджърско дружество (РМД) и след това успя да си го присвои. Многократно съм получавал сигнали за това, че той е рекетирал хора, че има връзки с подземния свят и не само това, че той до някаква степен е организатор на този подземен свят. Тези сигнали са от времето още на Жан Виденов. Вярно е, че той тогава не е бил офицер в полицията, но мои приятели, поне двама от тях, бяха рекетирани успешно по времето на Жан Виденов.Но когато управляваше Иван Костов той стана много по-силен – кълне се Божинов и продължава:
− Алексей Петров имаше приятели и в БСП, и то на доста високо ниво. Когато преди десетина години се занимавах с проблема около таксиметровите превози, той ме заплашваше със смърт. Тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: “Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, той е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа!”
− Той го води на няколко делегиции в чужбина – заяви, визирайки президента по този повод, Волен Сидеров. – Като какъв го води? Алексей Петров е включен в делегацията на президента при посещенията в Китай, в Швеция – като бизнесмен.
Вижда се, че сините и опозицията им – червените, са тропали хорото заедно. Първите му подарили такситата на столицата, а вторите спуснали своята си политическа опека над придобивката му. Със сигурност Илия Божинов – синът
на бившия член на комунистическото Политбюро Тодор Божинов и доскоро член на Висшия партиен съвет на БСП, знае за какво намеква.
Зад тези откровения прозира още едно – недоизречено. Оказа се, че той е предупредил Сергей Станишев що за човек представлява Трактора, но меко казано занемял в учудване, като разбрал за назначението му като съветник в ДАНС.
− Алексей Петров винаги се е стремял да е близо до властта и колкото и странно да е, винаги е успявал. Всяка власт го е приемала като свой, не знам на какви основания, защото освен финансови, други не виждам, може би информационни по някакъв начин – завършва Илия Божинов.
Казани от устата на журналист или коментатор, подобни заключения не звучат толкова сериозно. Но изречени от политик в ръководството на едно от основните политически сили, те се превръщат в авторитетно обвинение.
.
Изглежда Божинов надхвърли лимита от откровеност, позволена за хора като него.
На 24 август 2010 г., докато тази книга се пишеше и подготвяше за печат, той неочаквано почина на 54 години. Смъртта го споходи по време на отдиха му в къмпинг “Градина” на морето.
Неочаквано му прилошало в неделя, на 21 август. Според свидетелите на случилото се политикът получил неочаквани колики, дори не успял да повърне и се свил в гърчове. Двама приятели го откарали в Бургас.
Докторите го приели в болницата, обаче не го вкарали в интензивното. Докато няколко дни умували умували дали да го прегледат на скенер, той починал – открили го мъртъв по време на визитацията. “Той е страдал от сериозно стомашно заболяване”, заяви директорът на клиниката д-р Стефан Станчев. Диагностицираха го като “остър панкреатит”.
“Смъртта му може и да е случайна, но идва в точния момент за хората, за които той беше неудобен!” – анализира случилото се Пламен Николов, кум на сина на Божинов – Тодор. Бившият парламентарен секретар на експремиера Жан Виденов, напуснал поста си със скандал, прави паралел между случилото се сега и гибелта на Тодор Тодоров – председател на парламентарната комисия по земеделие при онова червено управление. Самоубийството му през 1996 г. остави много въпросителни дали е доброволно.
− Само ще ви припомня колко ненадейни самоубийства имаше в БСП. Например се самоуби и Любомир Начев – бивш вътрешен министър. Внезапно почина и самият Никола Койчев. Илия нямаше намерение да се самоубива. Той беше решен да разкрива срамни за България истини! Само ще ви припомня един факт – два-три дни след смъртта на Божинов прокуратурата започна да се вайка, че няма достатъчно доказателства за престъпленията на Октопода (на третия ден – на 27 август, прокуратурата призна, че е разделила делото срещу Алексей Петров на две, като в първата му част, която предстои да влезе в съда, са останали по-незначителните престъпления, б.а.) Очевидно Божинов е бил възприеман като ключов свидетел! – резюмира публично своята истина Пламен Николов.
− Навремето аз самият също имах проблеми с Трактора – сподели той от телевизионния екран. – Мисля, че беше 1998 или 1999 г. Ръководех една фирма за горива и отрязах безплатните доставки за “Позитано”. Отказах да подпомагам таксиметровата фирма “Такси С експрес”, известна с телефонния си номер 1280. Бях притиснат. Заплаши ме Алексей Петров. Потърсих тогавашният ръководител на Софийската градска организация на БСП Никола Койчев (зам.-председател на ВС на БСП и депутат, бел. ред.). Той ми каза, че Трактора е техен човек, зад него лично стоял Георги Първанов. Алексей Петров имал партийното поръчение да превърне “Такси С експрес” в партийното СОТИ (по аналогия с едноимения секретен отдел в МВР, който се занимава с проследяване, подслушване, проникване в интересни за сигурността обекти и т.н.).
Николов е категоричен в твърденията си и е готов да даде показания, ако прокуратурата го призове като свидетел. Според него и зад президента Първанов са застанали кукловиди, които го ръководят. Бившият политик твърди, че Никола Койчев му заявил, че Първанов ще бъде “инсталиран” за президент!
В политическите среди изявлението на Пламен Николов бе прието по-скоро като опит за разчистване на сметки в клановете в БСП и другарска помощ на един от тях към управлението на ГЕРБ, в чиято “инсталация” са участвали. Самият Николов е работил в стратегическия център на Александър Лилов, бил е дясна ръка на ексчервения премиер Жан Виденов в парламента, подвизавал се е като отговорен шеф в Мултигрупата чрез групата “Арес” в структурите
й. Едноименните компании пък бяха свързани с Димитър Иванов-Гестапото, бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС, който известно време съветваше Георги Първанов, но после близостта между тях изстина. Факт е, че Пламен Николов отказва да говори за действителните кукловоди на събитията – нови и стари.
− Има много журналистически разработки на тази тема – като се почне с генералското движение и се свърши с извънземните. Аз обичах моя приятел Илия Божинов, но смятам, че мога да изразявам тази обич само ако съм жив. И понеже се страхувам за живота си, се въздържам да произнасям някои неща.
Странно е двусмислието му. От една страна – скандални разкрития за кукли и кукловоди, от друга страна – мълчание за тях.
.
Но аз, разследващият журналист няма да бъда двусмислен.
Защото е прав за “инсталацията” на президента. Но инсталирани са и всички други президенти. Инсталирани са и босовете на мафията. Дори част от кукловодите също са инсталирани. Инсталирани са и премиерите, включително сегашният. Както се вижда, инсталиран е и Трактора. На тези “инсталации” са посветени томовете на тази книга, на “Либийска връзка”, на “Тайният проект Бойко Борисов”, на…
“Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!” Репликата е от английският драматург Оскар Уайлд. “Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни” – гласи Библията. Въпросът е кой цитат ще се окаже верният в българската действителност.
.
Според Румен Овчаров, наследил Койчев на поста му, едва ли твърдението на бившия парламентарен секретар на БСП е истина. “Койчев почина (на 21 юли 2008 г., бел. ред.) и след смъртта му всеки може си говори каквото иска!” – категоричен е политикът.
Но огънят на скандала се превърна в буре с динамит след намесата в него на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
− Георги Първанов е политическият гръб на Алексей Петров! – заяви на 28 октомври 2010 г. във Велико Търново дясната ръка на Бойко Борисов. – Жалко е, че сте журналисти с опит, а не сте разбрали, че президентът стои зад Октопода! Нека да се върнем към думите на Едвин Сугарев за свикването на Националния съвет на СДС за стрелбата по Алексей Петров, личния ангажимент на Надежда Михайлова и личното й познанство с Алексей Петров, Никола Филчев, неговото назначаване като главен прокурор, ямболското убийство на адвокатката (Надежда Георгиева, извършено в София, б.а.), това, което е свързано в момента с “Килърите”...
В гр. Лясковец той продължи със скандалните си разкрития: шефът на престъпната група “Килърите” Петър Стоянов – Сумиста е казвал, че е част от бъдещия политически проект на Георги Първанов, споменавал също, че Първанов е човекът, който ще му помогне за неговото излизане на свобода…
Наблюдателите доразвиха тезата като аналогия – логично е зад “Трактора” да стои “Гоце”, естествено е спецофицер и агент да се подкрепят. Война на два фронта – и срещу бившият командос, и срещу евентуалния му покровител си отвори вторият човек в ГЕРБ, коментираха наблюдателите.
Първанов не си остави магарето в калта и също зададе няколко въпроса, които щели да хвърлят светлина върху това кой е „политически гръб на Алексей Петров”:
1. Кои политици са имали бизнес отношения с Алексей Петров и кои са техните фирми?
2. Кой, по чие предложение, с какви мотиви и кога привлече Алексей Петров в службите? Кой и защо го назначи в ДАНС? С какви функции и задачи той е бил натоварен?
3. Столичната община имала ли е бизнес отношения със застрахователната компания “Лев Инс” във времето, когато сегашният премиер беше кмет на София, а министър Цветанов – негов заместник по сигурността?
4. Алексей Петров или негови фирми финансирали ли са предизборни кампании на ГЕРБ или на някой от нейните лидери?
5. Президентът настоява да се огласят имената на всички политици, които са водили телефонни разговори с Алексей Петров.
Атаката му визира пряко, макар и без да ги спомене Бойко Борисов и Иван Костов. Ясно е, че Костов го е назначил.
Известно е, че каратистът Бойко Борисов и Октопода са имали съвместни участия във фирми, водили са многобройни телефонни разговори, дори непосредствено преди ареста, реализирали са обществени поръчки по време на кметуването на премиера в столицата.
От “Дондуков” № 1 май се прицелиха по-нависоко от Цветан Цветанов. Но пък и атаката срещу него дойде от по-високо, макар и от вицепремиер.
Защото в същия ден албатросът от Перник обяви политическия си проект за ново обществено движение. Думичка не каза за това, но е логично да се очаква, че то ще издигне кандидат за овакантяваното от него през 2011 г. държавно
кресло. Другият претендент безспорно е пожарникарят от Банкя. Така Цветанов се оказа снаряд във война, водена отвъд линията на фронта – с далекобойни оръжия.
Но никой не направи връзка между острата атака към баретата и първия човек в държавата с едно посещение, преминало без фанфари и в пълна дискретност.
Два дни преди да гръмне сензацията кой зад кого е, на 26 октомври 2010 г. премиерът Бойко Борисов се срещна с директора на Института за разузнаване и специални операции на Израел. Той е генерал-майор Мейр Даган. Популярен е като шефа на “Мосад”.
Нито Алексей Петров, нито лидерът на РЗС Яне Янев имаха някаква сгледа с него. Доскоро се считаше, че те са продукт на онази световноизвестна служба и са “инсталирани” от нея на местата им. Вероятно експлодиралата неочаквано война е симптом за оттеглената от страна на Тел Авив подкрепа към тях.
− Алексей Петров е свързан с финансиране на СДС още от 1994 година – настоява сякаш за равнопоставеност червената Татяна Дончева. – И има връзки не само с Атанасов, а и с Надежда Михайлова и Емануил Йорданов, на които също има оказвани лични и всякакви услуги. След смяната на караула
в службите за сигурност има един период, когато започва разбор на секретните щатове и тогава се поставя въпросът: “Като какъв Алексей Петров може да ангажира службата за сигурност и да получава пари затова?”. Човеците, които са спрели отстраняването му от този статут са Бойко Борисов, тогавашен главен секретар и Никола Филчев, тогавашен главен прокурор.
Устатата политичка обаче нищо не спомена за евентуалните връзки с Иван Костов. Все пак той беше Командира – силният човек в България и трудно можеше да се допусне, че някой ще върти интрига зад гърба му. Нищо не каза за скандала, който извади Едвин Сугарев – за извънредното свикване на НИС на СДС по повод опит за атентат срещу Трактора и обсъждане на специален парламентарен протест. Не спомена и за естеството на “личните услуги” от Трактора към синята политичка.
− Обвиненията и слуховете, че съм имала интимни отношения със задържания при операция “Октопод” Алексей Петров се превръщат в нещо като сериала “Листопад”! – на прав тигел премина самата Надежда Михайлова, днес вече със сменена фамилия – Нейнска. Съмненията на хубавото Наде са, че ударите под кръста и долните слухове за авантюра с Трактора се фабрикуват от хора и кръгове, близки с бившата Държавна сигурност.
− Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н. Набутват ни в нещо като латиноамериканска сапунка, как да опровергавам такива слухове?! Шегувах се днес с приятели, че досега ме обвиняваха, че в битка за мен се разцепила десницата (президентът Петър Стоянов срещу премиера Иван Костов, б.а.), а сега излиза, че в битка за мен се е разцепила и мафията!
***** СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: Нещичко от нета
4. ТРАКТОРА
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 3-ТА ЧАСТ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
“Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н.” обаче е предмет на специална докладна записка. Грифът й е “свръхсекретно”.
Тя е създадена от Националната служба за сигурност и е заведена под № 7124 от 18 октомври 2000 г. Напряко на бялото поле – още на първата страница вляво отстрани стои подписът на Иван Костов. Дали е неговият истински параф само той и графолозите могат да кажат, но е факт, че свидетели – рицари на плаща и кинжала, запознати с документа, публично се заклеха в този факт. В нарушение на правилата не е посочена датата, на която тогавашният премиер е прочел събраните накуп сензационни гнусотии за най-близките си политически сподвижници, за опонентите си и техните семейства.
В документа надълго и нашироко вниманието е посветено на “душевността и страстите” на лицата от висшия ни елит – от семейството на експрезидента Петър Стоянов и съпругата му Антонина през Надежда Михайлова – лидерката на СДС до висши държавни сановници, важни фигури от бизнеса и ъндърграунда. Свръхсекретното четиво се занимава с мръсното им бельо така, както рядко би си го позволил дори и най-жълтият вестник.
То е дело на суперсекретната и законспирирана българска служба – тази за оперативно издирване. БОИ (днес ДОТИ), както я наричат, се използва за следене, наблюдаване, включително и със специални средства – звукозаписи, филмиране, неотлъчен 24-часов контрол на “обектите”. Нейните служители нямат право да се разкриват пред никого – дори и пред колеги от други сродни служби. Колите им са снабдени със специални документи, които не позволяват никакъв контрол върху тях и пътуващите с тях – дори при предизвикана тежка катастрофа. Казват, че спецовете на родният плаж и кинжал разполагали – така, за всеки случай, в джобовете на дрехите си поне с няколко паспорта – български и чужди, както и със значително количество валута, златни и платинени кредитни карти по делата им извън страната.
Служителят, получил по случайност “справката”, уведомил ген. Атанас Атанасов, тогава директор на НСС (контраразузнаването) и написал докладна записка до Емануил Йорданов, тогавашен министър на вътрешните работи. Два
дни по-късно този служител е бил уволнен, а рапортът му до министъра се изпарил като дим от архивите. Макар че не е в България, все пак се знае, че е жив. Логично е – ако се наложи, винаги може да бъде накаран да свидетелства. Четивата с аудио, фото- и видеоматериалите също са запазени – ей така, за всеки случай. Като за компромат, който никога публично няма да се покаже, защото безотказно ще свърши работата и на четири очи.
Тази взривоопасна информация е съхранявана в ДАНС. Не е била в касата на председателя на агенцията Петко Сертов. Но е стояла в сейфа на негов съветник – най-вероятно Алексей Петров. Самият той е неин герой. Сигурно е утешение, че е описан и документиран, класифициран и прошнурован като истински джентълмен и кавалер.
Иначе Надежда Нейнска (бивша Михайлова ) нарече смешни и абсурдни обвиненията, че екссъветникът в ДАНС Алексей Петров е финансирал СДС чрез нея. Логиката ги опровергава, заяви тя – невъзможно е хем да дава пари, хем да окупира парламента с такситата си и да иска свалянето на сините от власт.
Но както се вижда, именно логиката стои зад това твърдение. Все пак назначаването на Алексей Петров в секретните служби е извършено именно от сините демократи.
− Някои влизат в публични домове с моите дадености, аз влязох в историята! – резюмира ситуацията красавицата.
Ала българската политика не е нещо кой знае колко по-различно от къщите с червен фенер. Цялата нова история сочи, че партиите – независимо от цвета си, са готови да лягат, да спят и да стават с всеки, който щедро изсипва пари
в касичките на политиците им.
.
*** Опасни връзки ***
− Наистина се познавам с него! Алексей Петров беше най-добрият каратист и затова тренирах таекуон-до при него!
Откровението е на същата Надежда Михайлова (Нейнска). Хваната е на “тясно”. Невъзможно е повече да се отрича.
Времето на тези “тренировки” е в самата зора на демокрацията. Как са се осъществявали по онова време, остана неясно. Все пак до пролетта на 1992 г.
Трактора е бил командир на група за специални операции в отряда на баретите. С една дума – служител на особен режим и тренировки вместо прозорлив частник, организирал бизнес за бойни спортове.
Не е ясно кой ги е запознал и представил един на друг. Треньор не се хваща от улицата, нито пък всеки твой познат е в специалната система на МВР, за да препоръча подходящ човек. Неясни, мътни са тези връзки. Както при онези букети от червени рози и визитки с надпис “чаша шампанско?”, изпращани й от лидера на ВИС Георги Илиев (виж том 1, бел. ред.)
Според авторите на “Уикенд” именно Алексей Петров е отпуснал назаем и безлихвено онези 1.2 милиона долара, с които съпругът (вече бивш) Камен
Михайлов закупил гаража и автосервиза на ЦК на БКП.
Възможно е да е така, но по-скоро не е!
Защото доскорошната половинка на красивата политичка е с повече от стабилни връзки в бившата номенклатура. Той е бил щатен партиен секретар на обединението за металорежещи машини (ДСО ЗММ). С други думи е влизал в списъка с номенклатурните кадри на ЦК на БКП. Работил е и в представителството им в Кайро, което предполага и по-особени ангажименти. Има контакти – от големи банкери до видни бизнесмени.
Самата Надежда Михайлова е била и секретарка на съпругата на „Стратега” Александър Лилов – по едно време вторият човек в партията след Живков
Синьото семейство се оказа неочаквано близко до БСП. По времето на Костовото управление съвместно с Петър Манджуков, оръжеен бос и доскоро издател на червения партиен вестник “Дума” приватизираха за по-малко от 1 милион лева част от ЗММ. Но пък и първият приватизатор по онова време – “Мистър 10%”, заместникът на Иван Костов, вицепремиерът Александър Божков се оказа още по-близко до петолъчката – като племенник на дългогодишния комунистически премиер Станко Тодоров.
Шефът на агенцията тогава – Дюлгеров, пък е близка рода с член на ЦК на БКП и един от нейните секретари. Вижда се, че политическите цветове са шарката за наивниците.
Ясно е, че в България онова, което е лъжа, ни се представя за истини! А това, което е истина, е всъщност онова, което никога не се казва и показва.
.
СМЪРТ В СХЕМИ И КВАДРАТЧЕТА
Публиката на обществения спектакъл в България може да разгръща единствено опаковката върху демонстрираната й кутия на властта. Под нейните панделки се крият два, три, че и повече пласта целофан – дори да се разкъсат един след друг, капакът остава затворен.
За първи път той беше повдигнат, макар частично, на 12 ноември 2009 г. Тогава бившият съветник на ДАНС даваше показания пред парламентарната комисия за контрол на Агенцията за национална сигурност.
От разискванията не се чу много. Вярно, информацията е класифицирана, обаче само за последните няколко години изтекоха купчина секретни справки, доклади, анализи, показания на шефове на служби пред депутатите и какво ли не.
− Има и министър-председатели, които са злоупотребявали!
Злоупотребявали с поръчкова смърт! Тя беше алфата и омегата в разказа на Алексей Петров пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
− В комисията посочих точната схема на работа по “посттоталитарен модел”. При него по оперативна информация се фабрикува справка, след това в прокуратурата, медиите и партньорските посолства, човекът е ликвидиран или поне дискредитиран. Ако резултатът от тези дискредитация не е налице, на един по-късен етап има други варианти, по които тези хора да бъдат ликвидирани. Имената са посочени в комисията ДАНС! Това е един от проблемите, че аз отидох в Народното събрание, в комисията за контрол на ДАНС и разясних много обстойно, включително и илюстрирах специалните служби преди екипа на Петко Сертов, какъв модел на работа за отстраняване на неудобните…
− Кажи ги тези хора!
− В това изслушване аз съм казал всичко, посочил съм конкретни хора, включително някои съм ги класифицирал като опасни за националната сигурност. Това е един от проблемите ми в момента да съм белезници. Другият въпрос…
− Кои са тия хора?
− Когато дойде моментът, ще го кажа.
− Ти знаеш ли, че всичко сега може да ти се случи? Защо не ги кажеш тия хора?
− ...
На онова парламентарно събиране екссъветникът от ДАНС си носеше бели листа, за да покаже на депутатите “схемите” за ликвидация. Ако евентуално нещо не разберат. Забрави да впише само събитията, забрави и имената в квадратчетата зад тях, забрави главните секретари на МВР, които са организирали и премиерите, които са ползвали всичко това.
Не му беше дошло още времето, според крилатата фраза на цар Симеон. Сякаш сме зрители на пиеса от Чехов. Има ли пушка, закачена на стената в първо действие, до последното тя трябва да гръмне. Такива са драматургичните закони. Ще ги спазят ли? Кога?
Сигурното обаче е, че не! Защото в политическия театър на България дори и най-добрите постановки си остават фарсови.
− Единственото, което сме направили, убеждавайки се всички, които го слушахме (Алексей Петров, б.а.), че той има притеснения за живота си, пратихме сигнала, където може да бъде проверен. Получихме отрицателен отговор. Нямаше основания за опасения за живота му и за неговото семейство
– официално заяви тогавашният председател на комисията Иван Костов. – Той имаше вид на човек, който търси да обвинява. Видимото за нас беше, че той търси легализация или скъсяване на дистанцията до комисията с оглед да увеличи усещането си за сигурност!
.
Възможно ли е една барета, мъжко момче, преминало през огън и вода, както се твърди в служебното му досие, да трепери от страх? Да се опасява за живота си – неведнъж висял на косъм в секретни операции, за които е бил отличаван?
Само много сериозна причина може да предизвика такива опасения. Тя се нарича по един-единствен начин – познание.
Знаене за онова, което става тайно в държавата, за мизерната цена, на която оценява човешкия живот.
Страхът е породен от съзнанието, че прекалено информираните рано или късно влизат в същите схеми и квадратчета, па макар и да са ги чертаели и въплъщавали в действителността самите те. Които и да са, каквито и да са – дори и да са експремиери и политически фигури като Андрей Луканов, едри бизнесмени като Илия Павлов и Емил Кюлев, заместник-главни прокурори като Николай Колев.
По-късно Алексей Петров изпрати писмо от ареста до Волен Сидеров, който наследи Иван Костов като председател на комисията за контрол на агенцията в Народното събрание.
“Г-н Сидеров, моля Ви в качеството на председател да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното
ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой дълг. Ваш дълг е, г-н Председател, да защитите инакомислещите от репресията на всяко управление, като разкриете пред българското общество засекретения в поверената Ви Комисия модел за саморазправа с опонента...”, пише от ареста Алексей Петров.
Но и в това писмо липсват имената! Квадратчетата са празни, схемите не са надписани. Имена на политици няма.
Срещат се имена на негови колеги от ДАНС и свързани с тях предположения – как са злепоставяли в чужди посолства него самия или лица от елита. Няма данни за физическо елиминиране. От една страна конструкцията на Алексей Петров изглежда убедителна, от друга – фантасмагория.
А може би е и едното, и другото... Най-проста диалектика...
Това полуоткровение е както крачка към истината, така и стъпка към лъжата. Защото “най-добрата лъжа е част от истината” – е твърдял рупорът на нацизма д-р Гьобелс.
С имената писмото е израз на гражданска позиция. Без тях мирише на рекет и шантаж. Недоизреченото, изречено докрай се превръща в обвинение. Остане ли недоизказано – всъщност оневинява.
Феномен на родния преход! Завладяващ антракт в театралната драма, която ни разиграват.
Ала лъжа или не, истина или не, коктейл от двете ли, тези редове от писмото оставиха тревожещи въпроси. Дали фотографията на ставащото у нас не прикрива рентгеновата снимка на действително случващото се? Дали политиката не се проектира и върху квадратчетата на смъртта? Дали демокрацията е грима върху физиономията на мафията?!
.
*** Ретроспекция: Наказателен отряд
На 25 ноември 1995 г. Андрей Луканов изпраща писмо до премиера Жан Виденов. В него се говори за бизнесрекет и мафиотски натиск, съчетан с изнудване на голяма банка, за “подгонен” (убит, б.а.) офицер от службите, докладвал за случая.
“Наказателният отряд си свърши работата”, пише Луканов и пита “Защо?” Реакцията на тогавашния премиер не е известна. Причините за това писмо също не се знаят, но могат да се предполагат. Те са свързани както с низа от загадъчни смърти на банкери по това време, така и със “самоубийствата” на двама фараони. Друг мотив би могъл да бъде сблъсъкът на барети и мутри два дни по-рано, изпратил над десетина души със счупвания в “Пирогов”. Този побой е предхождан от временно задържане на шефа на голяма охранително-застрахователна компания. По същото време назряват сериозни бизнеспротиворечия в износа на оръжие от наши фирми и групировки, както и за съдбата на “Агробизнесбанк”, залозите на “Тексимбанк” и петролните терминали в Русе.
От онези времена до наши дни “наказателните отряди” на всичките изредили се във властта правителства продължиха да си работят необезпокоявано − да “подгонват” според думите на застреляния експремиер. Накрая успешно “подгониха” и него, въпреки че той също ценеше услугите им. (тайните на
Луканов са описани в том първи на книгата, б.а.)
.
ПИПАЛА, УБИВАЩИ С ОБИЧ
Алексей Петров знае отговорите на тези въпроси.
Знае как се дискредитират и ако се наложи – ликвидират неудобните. Знае за престъпленията на държавниците ни.
Знае колко скъпо струва тази информация, какви хоризонти за кариерата разкрива. Знае, че тя е стълба дори до премиерското кресло като тази на съратника му Бойко Борисов.
Повече от сигурно е, че познава поне два такива случаи.
Първият стартира като трилър, като филм на ужасите – с кръв, оплискала подове, стени и дори таван, със сатър, кълцал методично жертвата. Ехото от тази гибел отекна в свистенето на куршуми, предизвикали следващата смърт. Тя е на същата дата – 28-ми, но друг месец – декември, и две години по-късно.
Кънтежът на двете се репродуцира в поредното убийство – още на следващия ден, когато взривена ръчна граната откъсна живо месо от жертвата си преди да я прониже парчето олово, излетяло от дулото.
След всичко това последва точещо се години разследване. След него – точещ се години, влачещ се и досега процес. Все още е замръзнал по инстанциите.
Всъщност пътят на този случай – въпреки шумотевиците, експлодиращи от време на време около него, е предначертан.
Той е в забравата!
Онази забрава, която изгражда кариерите!
Първата смърт на 28 февруари 2000 г. е на адвокатката Надежда Георгиева. Втората на 28 декември 2002 г. е на шефа на Военната прокуратура и зам.-главен прокурор Николай Колев. Третата – ден по-късно, е на бившия психолог на отряда на баретите Владимир Димов – по онова време зам.-шеф на
сигурността на СИбанк.
Може би е каприз на съдбата, че юристката на Алексей Петров – съперница на магистрата и той самият загинаха на една и съща дата. Може би е съвпадение, че на следващия ден загина бившият командос Димов. Но прекалено много неща свързват трите убийства.
Драмите – на насечената със сатър 30-годишна красавица, на подозирания във връзки с мафията и ТИМ жрец на Темида, на спецофицера и висш служител на банката на приятелката на Бойко Борисов, нашумяха със силно преплетени приватизационни интереси между подземни и силови групировки от една страна, от друга – официален, законен бизнес и висши прокурори, а от трета – с имената на Алексей Петров и приятеля му Филко Славов.
− Друга видима причина да бъде убит, освен това, че е бил срещу тоя шизофреник Филчев, срещу неговите методи... имам много неща да кажа… Говорих с Колев, каза ми, че Върховна Административна Прокуратура трябва да поеме “някои неща”, свързани с Филчев, с проблемите на “Океански
риболов” (източването на предприятието, б.а.), с проблемите на Симеон Сакскобургготски и неговата връзка с Филчев и това беше съществен разговор, който съм напълно убеден, че е бил подслушван и просто се удивлявам защо не са ни застреляли и двамата някъде, а само него! – кълне се шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов.
Третата смърт – на бившата барета и настоящ охранителен бос Владимир Димов беше представена като самоубийство. За нея зам.-главният прокурор Христо Манчев (бел.: самоуби се) заяви, че лично той не е категорично уверен на сто процента, че психологът на командосите се е самоубил. По думите му допълнителната експертиза ще доказва за какво става въпрос – за убийство или самоубийство. Манчев обясни, че се работи по много версии за смъртта на Димов. Една от тях е, че тя има връзка с убийството на прокурора Николай Колев.
− Версиите са много, не изключваме нито една от тях. Работи се и по двата случая, дали ще излезе връзка или не, аз не знам – резюмира магистратът.
− Колев след стрелбата срещу Алексей Петров говореше, че Филчев в момента внушава на Алексей Петров, че именно Колев е организатор на това покушение и всъщност той се оплакваше от манипулациите, които по отношение на
Алексей Петров са в ход и в крайна сметка целта е да бъде противопоставен Алексей Петров на него и в крайна сметка това, което се случва (убийството на Колев, бел. ред.) сега може да бъде обяснено и по този начин – заяви апелативният прокурор на Варна Васил Миков.
− Няколко дни преди Николай Колев да бъде убит, аз се бях срещал с него. Имаше притеснен вид. Каза: “Очаквам Алексей да ми скочи!”. Когато го убиха, именно заради този страх на Колев, аз се обадих лично на Бойко Борисов (тогава главен секретар в МВР, бел. ред.) и на другия ден дадох показания в
СДВР в присъствието на самия Борисов и на Илия Илиев, тогавашния шеф на СДВР, Ботьо Ботев, шефа на тежките убийства, и дузина полицаи. Разказах абсолютно всичко, което знам за отношенията между Колев и Филчев, за това как прокурори подхвърлиха на Колев хероин, за да го арестуват, и пр. Как реагира Бойко Борисов? Напълно адекватно. Той ме помоли да дам същите показания и пред националното следствие, което щеше да води делото за убийството. Направи няколко хипотези във връзка със самото убийство. След това с тяхна кола ме закараха до следствието и там дадох същите показания. Включително и че Колев се страхуваше от Алексей Петров...
Думите са на Едвин Сугарев. От години наред той защитава тази теза – за връзката между тогавашния първи обвинител на републиката и бившия съветник в ДАНС, за съвместните им “операции”. Близо десетилетие по-късно пък Алексей Петров заговори за разни “схеми” и “квадратчета”.
Заради позицията си поетът-дисидент напусна и Националния изпълнителен съвет на СДС – само 25 дни след атентата срещу бившата барета през лятото на 2002 г. Той поиска, настоя сините да се извинят на обществеността за назначените от тях главни прокурори – Иван Татарчев, а след него Никола Филчев. Но съпартийците му отказаха.
.
− Следствието смята за физически убиец на прокурора баретата Г. Г. – твърди известният общественик Кольо Босия. – Аз имам доказателства за това. Изпълнителят на поръчката Г. Г. е подсигуряван от друга барета. Казва се Кирил Симеонов, известен още като Киро Дългия. Съобщавам ви това име, защото него също го има сред събраните доказателства. Доколкото знам, впоследствие Киро го натириха от баретите, а Г.Г. още си е там. Направиха го шеф на стрелбищния комплекс. По цял ден вдига щанги, седи си там и се крие, защото знае, че в момента, в който го освободят и си покаже главата навън, ще се намерят много мераклии да го очистят. Ако някой го прихване пък, толкова информация ще изтръгне от него, че... Тук той има поне две убийства, за които знам.
На въпрос за доказателствата Босия сочи джиесем картата на Г. Г. Според него тя е била иззета и там има две обаждания три-четири минути преди разстрела на Николай Колев. Доказано е, че тези два разговора са траели само по четири-пет секунди, но има и още улики:
− Обяснението на Г. Г. е, че бил дал картата си на някакъв шофьор. Впрочем, знаете ли колко е разстоянието между първия и последния куршум и къде е единственото място в България, където обучават хора да стрелят, тичайки? В
базата на баретите. Това, разбира се, е само един от многото вторични белези, които сочат извършителите. Има и двама свидетели, които са разпознали по снимки Г. Г. и Кирил Симеонов. Но тези хора не са заведени като такива, както трябва. Следствието не е работило с тях като свидетели. Механизмът за покриване на поръчители, организатори и изпълнители действа тотално и безотказно.
Босия дава и пример за това:
− Не знам дали си спомняте, но на следващия ден след разстрела на Николай Колев стана още едно, също много нашумяло убийство – това на психолога на баретите Владимир Димов. При прокурора имаше подхвърлена граната, при психолога тя беше и гръмнала. Просто Владо по една случайност също се оказа свидетел. Майка му живееше много близо, почти до самото място на убийството. Той отиваше всеки ден при нея да й слага капки, защото й бяха правили операция от перде на окото. И пътят му минава оттам, покрай
мястото на разстрела. Вижда ги непосредствено преди убийството, май дори са разговаряли. 12 часа след покушението над прокурора той вече не беше между живите. Впрочем Ботьо Ботев започна да работи по версията за връзката между убийствата на Колев и Димов още на третия ден, но набързо го насметоха. А вече се работеше по версията Г. Г. Разбирате ли какво става!
− Добре, кой е поръчителят?
− Ха, че тук няма никакви съмнения! Главният прокурор Филчев, разбира се.
− Нали говорим за доказателства?
− Та нали самият Николай Колев изпрати сигнали до президента, до министъра на вътрешните работи и т.н., че се готви убийството му и кой е поръчителят. Има и нещо друго. Към момента на убийството шеф на баретите, т.е. шеф на Г. Г., беше Филко Славов. След като в отряда му спретнаха пуч и го изгониха, за благодарност Никола Филчев веднага го взе и го направи началник на сигурността към Върховна касационна прокуратура, за да може да го запази.
Впрочем Филко Славов и Алексей Петров, знаейки, че Филчев е параноик, го бяха обсебили напълно. Непрекъснато му внушаваха, че някой иска да го очисти. До такава степен го манипулираха, че веднъж бяха прекалили и Никола Филчев се премести да живее близо месец във Врана, в поделението на
баретите. Криеше се да не го очистят. Там Славов и Алексей Петров го къткат, четкат го, хвалят го колко велик боксьор е, пускат го да тренира, дават му да блъска боксовата круша. И фактически го вербуват за себе си. Влязоха му под кожата. Така си осигуриха един стабилен живот без катаклизми, защото зад гърба си имаха цял главен прокурор... – завършва Кольо Босия разказа си.
− А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева е имала интимни отношения с Никола Филчев (тогава главен прокурор), Бойко Борисов се обърна, мисля, към Ботьо Ботев, и попита: “Вярно ли е това?”. Той отговори: “Да”! – споменът на Едвин Сугарев е мултиплициран в близо 100 000 броя вестникарски тираж.
.
− Никога няма да бъде разкрито това зверство! – примирено въздъхва Костадин Георгиев, бащата на Надежда. Той е бивш високопоставен комунистически партиен работник, бил е и кмет на Ямбол, а след случилото се започна работа в местния офис на свързаното с Трактора дружество “Левски-Спартак”. Надежда също я била негов служител, когато я застигна гибелта.
Легендата говори, че бъдещата юристка по време на следването си е работила като чистачка по болниците, за да си изкара хляба. След дипломирането си се завръща в Ямбол и защитава интересите на собствениците на винарната “Старата изба” в Стара Загора – Орлин Аврамов, бивш ракетен офицер и Недялко Христов.
Репутацията й е повече от спорна. Тя няма приятели в гилдията. Но живее шумно в компаниите на местните бизнесмени, на провъзгласилите се за интелектуалци – дори сама прописва стихове. Начинът й на живот предизвиква одумки. А малкият град не прощава по-свободните нрави – зачестяват злобните нападки, засъскват зли езици и постепенно започват да я остракират. Неофициално се твърди, че е била интимна приятелка на Орлин, но е флиртувала и с Недялко. В компютъра й влиза все повече информация за бизнеса им. Най-деликатната е за раздържавяването на винзавода “Вини” в Сливен.
На приватизационната барикада от една страна са застанали софийските трибуквени групировки, от втора – хората на световния милиардер Майкъл Чорни (бел.: руски олигарх, сега емигрант в Израел) у нас, от трета – варненското тимаджийско трибуквие. Сред последните са работодателите й от “Старата изба”. Служителят на Темида Николай Колев – заместник на Никола Филчев и прокурор на въоръжените сили, също се спряга сред хората на тимаджиите.
Не е ясно какво се случва в триъгълника на интимните й партньори и многоъгълника на нетрайните връзки, но Надежда Георгиева напуска фирмата и отива в София. Тръгва си с цялата информация, записана на компютъра й. Тръгва си с компрометиращи снимки, с компрометиращи магнитофонни записи. Тръгва си като персонаж от трилър за промишлен шпионаж – с най-съкровените тайни на работодателите си.
В столицата се запознава с Донка Митова – сестра на винената царица Роза Георгиева. Тя я препоръчва на Алексей Петров. В началото той се дърпа – “имам си толкова юристи, за какъв дявол ми е още един”, но впоследствие я взима при себе си. Вероятно напетата дама го е впечатлила. Явно е уцелила подхода да скъси дистанцията. Все пак тя винаги е била на колкото неангажиращото, толкова и двусмислено “миличък” с мъжете.
Освен красотата й я отличавало и друго – абсолютната безскрупулност в преследването на целите и маниера да събира компромати, толкова близък по сърце и душа на “обекта”.
Били са си лика-прилика.
Ямболската адвокатка прави светкавична кариера при Алексей Петров. За има-няма месец се превръща в доверено лице. “Как стана? – Почти непостижимо е при неговата пословична предпазливост и мнителност!” – чудят се приятелите му. Но “човек съм и нищо човешко не ми е чуждо” – максимата на римския поет и драматург Публий Теренций е валидна и в днешни дни.
Емоционално може и да е необяснимо, но рационално звучи напълно логично, че той я запознава с Никола Филчев. Поредното й “лав-стори-сори” трае едва четири месеца.
Накрая, пак като в трилър, идва вещицата с косата. На 17 февруари 2000 г., дни преди смъртта й бащата я посещава в софийския й апартамент. Загрижен, я предупреждава: “Надя, знаеш, че тези хора (собствениците на “Старата изба”) не си поплюват, опасни са. Да не ти направят нещо.”. А тя се засмяла и го успокоила: “Имам нещо, с което ги държа послушни!”
Едвин Сугарев твърди, че на последната му среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-а, прокурорът доверил: “Може да се намери свидетел за убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола Филчев вечерта.”.
− Дали има шанс истината по това дело? Според мен има, защото в това убийство го има свързващото звено между Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева беше служител на Алексей до деня на убийството. Известно е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е говорила, записвала е и самия Филчев, включително и когато му предоставила финансова помощ – казва поетът политик пред „Труд”.
“Подсъдимият (Едвин Сугарев, б.а.) не е приписал убийство на Петров, защото е изказал предположение, че “вероятните поръчители са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров”. Самият Сугарев е заявил, че за да се стигне до истината за тази версия, се “иска много сериозно разследване”. “От израза: “Силната зависимост и връзката между главния прокурор и Алексей Петров е свързана с убийство на Георгиева”, не може да се определи за кое от двете лица се отнася свързването с убийството” – такива са част от мотивите по оправдателната присъда за клевета срещу Сугарев. Защитаваше го Даниела Доковска – адвокатката на Тодор Живков, а адвокатът на бившата барета беше бившият главен прокурор Иван Татарчев – братовчед на Андрей Луканов и повече от добър приятел на подземния бос Иво Карамански – Кръстника.
Клан срещу клана!
Още един факт натежава на везните при преценката на хипотезата. Първи следовател беше Илия Илиев. Той умря внезапно – от инфаркт на 31 март 2006 г. пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев, когато чакаше за разговор с него. Темата на срещата е била точно тази – смъртта на ямболската адвокатка.
.
Но съществуват и обратни факти.
− Има писмен сигнал от ген. Атанас Атанасов (шеф на НСС по времето на Иван Костов, бел. ред.). Прокурорът Колев се занимава с контрабандата на наркотици и оръжие. Срещу него НСС извършва разработка, събрани са доказателства с показания на свидетели… Разпространител на наркотиците
за Варненска област е Димитринка Калайджиева…
Така твърди самият бивш главен прокурор Никола Филчев в свое телевизионно интервю. Той цитира докладната до него: “Предлагам реализация, Колев да бъде задържан, и понеже е въоръжен и опасен, да действат баретите!”.
Подобна хипотеза за разчистване на сметки стигна и до съда. Естествено, тя въобще не засегна парещата като огън тема за наркотиците. Въобще не опря до причините за убийството на висшия служител на Темида и поръчителите му. Ограничи се само до конфликта между ямболийката и бившите й работодатели от “Старата изба”.
Следовател по делото се оказа Олег Янев – онзи, който разследваше и смъртта на експремиера Андрей Луканов, забърквайки кашата с инквизиции и оправдани псевдоубийци.
Съпругата на мъртвия Колев даде показания, че военният прокурор Трендафил Трайков и служителят на националното следствие са манипулирали зависими от Темида цигани за лъжливи показания по делото. В залата въобще не бяха призовани за свидетелски показания бившият главен прокурор, неговите заместници, Алексей Петров, генерал Атанас Атанасов, криминалистът Ботьо Ботев, ексглавният секретар на МВР Бойко Борисов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и всички, давали на поразия всякакви сензационни изявления по медиите.
Ясно е и защо.
Подсъдими са Орлин Аврамов – бивш работодател и бивш любовник на Надежда Георгиева, семейство Калайджиеви – съпруга Пламен и съпругата Димитрина, която собственоръчно нанесла ударите със сатъра, както гласи обвинителния акт. Като поръчител се спряга убитият по-късно прокурор
Николай Колев, чиято любовница също беше убитата.
Убийцата Димитрина, размахвала острието и кълцала главата и раменете на съперницата си, пък е личната, доверена секретарка на висшия магистрат. Освен съперници, двете с Надежда са били и приятелки. Димитрина и адвокатката се сближили дотолкова, че след преместването си в София ямболийката е живяла в дома на Калайджиеви, докато си намери квартира. Димитрина дори станала и лична секретарка на Надежда. Следствието се опита да докаже, че имали помежду си лесбо връзка и заедно приласкавали мъжете.
Не, тази история не е продукт на роман, не е сюжет на гениална телевизионна сапунка. Тя е канавата на самия живот! С пикантерията му, със секса му, с кървищата му, с интригите на подкупи, пари, власт!
.
Смущаващи са обстоятелствата по разпита. Те са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към ВКП Павел Павлов.
Посочва се, че тя и съпругът й са подложени на разпит с детектор на лъжата, след което са притискани повече от 18 часа без адвокат с драстични напъни да признае, че е убила Надежда Георгиева. Когато изплува името на приятеля на Алексей Петров – главният прокурор Никола Филчев, бруталността се засилила. Разследващите са се опитали да потулят дадените показания за убитата – незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Конфорти (син на винената царица Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари под масата, за конкретни случаи, при които първият обвинител на страната е получавал крупни суми от Надежда Георгиева (а тя от кого – ексбаретата-работодател Алексей Петров ли?)
Не е изненада, че Димитрина Калайджиева е обиждана, заплашвана, бита е, “предлагано” й е да скочи през отворения прозорец на стаята...
Делото беше обявено за секретно, адвокатите бяха принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват обстоятелствата по него и прочетоха следствените материали едва на втора инстанция. На самите съдебни заседания се представиха само малка част от 18-те тома следствени
материали.
Факт е обаче, че доказателствата срещу семейството и Орлин Аврамов са налице. Калайджиеви избягаха от страната, после съпругът беше екстрадиран от чужбина у нас, а при съпругата процедурата закуцука – неясно защо. Чак в началото на 2010 г. започна да се подготвя европейска заповед за неин арест.
***** СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Алексей Петров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 3-ТА ЧАСТ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
“Някой с някого спи, ревнува, мъсти и т.н.” обаче е предмет на специална докладна записка. Грифът й е “свръхсекретно”.
Тя е създадена от Националната служба за сигурност и е заведена под № 7124 от 18 октомври 2000 г. Напряко на бялото поле – още на първата страница вляво отстрани стои подписът на Иван Костов. Дали е неговият истински параф само той и графолозите могат да кажат, но е факт, че свидетели – рицари на плаща и кинжала, запознати с документа, публично се заклеха в този факт. В нарушение на правилата не е посочена датата, на която тогавашният премиер е прочел събраните накуп сензационни гнусотии за най-близките си политически сподвижници, за опонентите си и техните семейства.
В документа надълго и нашироко вниманието е посветено на “душевността и страстите” на лицата от висшия ни елит – от семейството на експрезидента Петър Стоянов и съпругата му Антонина през Надежда Михайлова – лидерката на СДС до висши държавни сановници, важни фигури от бизнеса и ъндърграунда. Свръхсекретното четиво се занимава с мръсното им бельо така, както рядко би си го позволил дори и най-жълтият вестник.
То е дело на суперсекретната и законспирирана българска служба – тази за оперативно издирване. БОИ (днес ДОТИ), както я наричат, се използва за следене, наблюдаване, включително и със специални средства – звукозаписи, филмиране, неотлъчен 24-часов контрол на “обектите”. Нейните служители нямат право да се разкриват пред никого – дори и пред колеги от други сродни служби. Колите им са снабдени със специални документи, които не позволяват никакъв контрол върху тях и пътуващите с тях – дори при предизвикана тежка катастрофа. Казват, че спецовете на родният плаж и кинжал разполагали – така, за всеки случай, в джобовете на дрехите си поне с няколко паспорта – български и чужди, както и със значително количество валута, златни и платинени кредитни карти по делата им извън страната.
Служителят, получил по случайност “справката”, уведомил ген. Атанас Атанасов, тогава директор на НСС (контраразузнаването) и написал докладна записка до Емануил Йорданов, тогавашен министър на вътрешните работи. Два
дни по-късно този служител е бил уволнен, а рапортът му до министъра се изпарил като дим от архивите. Макар че не е в България, все пак се знае, че е жив. Логично е – ако се наложи, винаги може да бъде накаран да свидетелства. Четивата с аудио, фото- и видеоматериалите също са запазени – ей така, за всеки случай. Като за компромат, който никога публично няма да се покаже, защото безотказно ще свърши работата и на четири очи.
Тази взривоопасна информация е съхранявана в ДАНС. Не е била в касата на председателя на агенцията Петко Сертов. Но е стояла в сейфа на негов съветник – най-вероятно Алексей Петров. Самият той е неин герой. Сигурно е утешение, че е описан и документиран, класифициран и прошнурован като истински джентълмен и кавалер.
Иначе Надежда Нейнска (бивша Михайлова ) нарече смешни и абсурдни обвиненията, че екссъветникът в ДАНС Алексей Петров е финансирал СДС чрез нея. Логиката ги опровергава, заяви тя – невъзможно е хем да дава пари, хем да окупира парламента с такситата си и да иска свалянето на сините от власт.
Но както се вижда, именно логиката стои зад това твърдение. Все пак назначаването на Алексей Петров в секретните служби е извършено именно от сините демократи.
− Някои влизат в публични домове с моите дадености, аз влязох в историята! – резюмира ситуацията красавицата.
Ала българската политика не е нещо кой знае колко по-различно от къщите с червен фенер. Цялата нова история сочи, че партиите – независимо от цвета си, са готови да лягат, да спят и да стават с всеки, който щедро изсипва пари
в касичките на политиците им.
.
*** Опасни връзки ***
− Наистина се познавам с него! Алексей Петров беше най-добрият каратист и затова тренирах таекуон-до при него!
Откровението е на същата Надежда Михайлова (Нейнска). Хваната е на “тясно”. Невъзможно е повече да се отрича.
Времето на тези “тренировки” е в самата зора на демокрацията. Как са се осъществявали по онова време, остана неясно. Все пак до пролетта на 1992 г.
Трактора е бил командир на група за специални операции в отряда на баретите. С една дума – служител на особен режим и тренировки вместо прозорлив частник, организирал бизнес за бойни спортове.
Не е ясно кой ги е запознал и представил един на друг. Треньор не се хваща от улицата, нито пък всеки твой познат е в специалната система на МВР, за да препоръча подходящ човек. Неясни, мътни са тези връзки. Както при онези букети от червени рози и визитки с надпис “чаша шампанско?”, изпращани й от лидера на ВИС Георги Илиев (виж том 1, бел. ред.)
Според авторите на “Уикенд” именно Алексей Петров е отпуснал назаем и безлихвено онези 1.2 милиона долара, с които съпругът (вече бивш) Камен
Михайлов закупил гаража и автосервиза на ЦК на БКП.
Възможно е да е така, но по-скоро не е!
Защото доскорошната половинка на красивата политичка е с повече от стабилни връзки в бившата номенклатура. Той е бил щатен партиен секретар на обединението за металорежещи машини (ДСО ЗММ). С други думи е влизал в списъка с номенклатурните кадри на ЦК на БКП. Работил е и в представителството им в Кайро, което предполага и по-особени ангажименти. Има контакти – от големи банкери до видни бизнесмени.
Самата Надежда Михайлова е била и секретарка на съпругата на „Стратега” Александър Лилов – по едно време вторият човек в партията след Живков
Синьото семейство се оказа неочаквано близко до БСП. По времето на Костовото управление съвместно с Петър Манджуков, оръжеен бос и доскоро издател на червения партиен вестник “Дума” приватизираха за по-малко от 1 милион лева част от ЗММ. Но пък и първият приватизатор по онова време – “Мистър 10%”, заместникът на Иван Костов, вицепремиерът Александър Божков се оказа още по-близко до петолъчката – като племенник на дългогодишния комунистически премиер Станко Тодоров.
Шефът на агенцията тогава – Дюлгеров, пък е близка рода с член на ЦК на БКП и един от нейните секретари. Вижда се, че политическите цветове са шарката за наивниците.
Ясно е, че в България онова, което е лъжа, ни се представя за истини! А това, което е истина, е всъщност онова, което никога не се казва и показва.
.
СМЪРТ В СХЕМИ И КВАДРАТЧЕТА
Публиката на обществения спектакъл в България може да разгръща единствено опаковката върху демонстрираната й кутия на властта. Под нейните панделки се крият два, три, че и повече пласта целофан – дори да се разкъсат един след друг, капакът остава затворен.
За първи път той беше повдигнат, макар частично, на 12 ноември 2009 г. Тогава бившият съветник на ДАНС даваше показания пред парламентарната комисия за контрол на Агенцията за национална сигурност.
От разискванията не се чу много. Вярно, информацията е класифицирана, обаче само за последните няколко години изтекоха купчина секретни справки, доклади, анализи, показания на шефове на служби пред депутатите и какво ли не.
− Има и министър-председатели, които са злоупотребявали!
Злоупотребявали с поръчкова смърт! Тя беше алфата и омегата в разказа на Алексей Петров пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
− В комисията посочих точната схема на работа по “посттоталитарен модел”. При него по оперативна информация се фабрикува справка, след това в прокуратурата, медиите и партньорските посолства, човекът е ликвидиран или поне дискредитиран. Ако резултатът от тези дискредитация не е налице, на един по-късен етап има други варианти, по които тези хора да бъдат ликвидирани. Имената са посочени в комисията ДАНС! Това е един от проблемите, че аз отидох в Народното събрание, в комисията за контрол на ДАНС и разясних много обстойно, включително и илюстрирах специалните служби преди екипа на Петко Сертов, какъв модел на работа за отстраняване на неудобните…
− Кажи ги тези хора!
− В това изслушване аз съм казал всичко, посочил съм конкретни хора, включително някои съм ги класифицирал като опасни за националната сигурност. Това е един от проблемите ми в момента да съм белезници. Другият въпрос…
− Кои са тия хора?
− Когато дойде моментът, ще го кажа.
− Ти знаеш ли, че всичко сега може да ти се случи? Защо не ги кажеш тия хора?
− ...
На онова парламентарно събиране екссъветникът от ДАНС си носеше бели листа, за да покаже на депутатите “схемите” за ликвидация. Ако евентуално нещо не разберат. Забрави да впише само събитията, забрави и имената в квадратчетата зад тях, забрави главните секретари на МВР, които са организирали и премиерите, които са ползвали всичко това.
Не му беше дошло още времето, според крилатата фраза на цар Симеон. Сякаш сме зрители на пиеса от Чехов. Има ли пушка, закачена на стената в първо действие, до последното тя трябва да гръмне. Такива са драматургичните закони. Ще ги спазят ли? Кога?
Сигурното обаче е, че не! Защото в политическия театър на България дори и най-добрите постановки си остават фарсови.
− Единственото, което сме направили, убеждавайки се всички, които го слушахме (Алексей Петров, б.а.), че той има притеснения за живота си, пратихме сигнала, където може да бъде проверен. Получихме отрицателен отговор. Нямаше основания за опасения за живота му и за неговото семейство
– официално заяви тогавашният председател на комисията Иван Костов. – Той имаше вид на човек, който търси да обвинява. Видимото за нас беше, че той търси легализация или скъсяване на дистанцията до комисията с оглед да увеличи усещането си за сигурност!
.
Възможно ли е една барета, мъжко момче, преминало през огън и вода, както се твърди в служебното му досие, да трепери от страх? Да се опасява за живота си – неведнъж висял на косъм в секретни операции, за които е бил отличаван?
Само много сериозна причина може да предизвика такива опасения. Тя се нарича по един-единствен начин – познание.
Знаене за онова, което става тайно в държавата, за мизерната цена, на която оценява човешкия живот.
Страхът е породен от съзнанието, че прекалено информираните рано или късно влизат в същите схеми и квадратчета, па макар и да са ги чертаели и въплъщавали в действителността самите те. Които и да са, каквито и да са – дори и да са експремиери и политически фигури като Андрей Луканов, едри бизнесмени като Илия Павлов и Емил Кюлев, заместник-главни прокурори като Николай Колев.
По-късно Алексей Петров изпрати писмо от ареста до Волен Сидеров, който наследи Иван Костов като председател на комисията за контрол на агенцията в Народното събрание.
“Г-н Сидеров, моля Ви в качеството на председател да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното
ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой дълг. Ваш дълг е, г-н Председател, да защитите инакомислещите от репресията на всяко управление, като разкриете пред българското общество засекретения в поверената Ви Комисия модел за саморазправа с опонента...”, пише от ареста Алексей Петров.
Но и в това писмо липсват имената! Квадратчетата са празни, схемите не са надписани. Имена на политици няма.
Срещат се имена на негови колеги от ДАНС и свързани с тях предположения – как са злепоставяли в чужди посолства него самия или лица от елита. Няма данни за физическо елиминиране. От една страна конструкцията на Алексей Петров изглежда убедителна, от друга – фантасмагория.
А може би е и едното, и другото... Най-проста диалектика...
Това полуоткровение е както крачка към истината, така и стъпка към лъжата. Защото “най-добрата лъжа е част от истината” – е твърдял рупорът на нацизма д-р Гьобелс.
С имената писмото е израз на гражданска позиция. Без тях мирише на рекет и шантаж. Недоизреченото, изречено докрай се превръща в обвинение. Остане ли недоизказано – всъщност оневинява.
Феномен на родния преход! Завладяващ антракт в театралната драма, която ни разиграват.
Ала лъжа или не, истина или не, коктейл от двете ли, тези редове от писмото оставиха тревожещи въпроси. Дали фотографията на ставащото у нас не прикрива рентгеновата снимка на действително случващото се? Дали политиката не се проектира и върху квадратчетата на смъртта? Дали демокрацията е грима върху физиономията на мафията?!
.
*** Ретроспекция: Наказателен отряд
На 25 ноември 1995 г. Андрей Луканов изпраща писмо до премиера Жан Виденов. В него се говори за бизнесрекет и мафиотски натиск, съчетан с изнудване на голяма банка, за “подгонен” (убит, б.а.) офицер от службите, докладвал за случая.
“Наказателният отряд си свърши работата”, пише Луканов и пита “Защо?” Реакцията на тогавашния премиер не е известна. Причините за това писмо също не се знаят, но могат да се предполагат. Те са свързани както с низа от загадъчни смърти на банкери по това време, така и със “самоубийствата” на двама фараони. Друг мотив би могъл да бъде сблъсъкът на барети и мутри два дни по-рано, изпратил над десетина души със счупвания в “Пирогов”. Този побой е предхождан от временно задържане на шефа на голяма охранително-застрахователна компания. По същото време назряват сериозни бизнеспротиворечия в износа на оръжие от наши фирми и групировки, както и за съдбата на “Агробизнесбанк”, залозите на “Тексимбанк” и петролните терминали в Русе.
От онези времена до наши дни “наказателните отряди” на всичките изредили се във властта правителства продължиха да си работят необезпокоявано − да “подгонват” според думите на застреляния експремиер. Накрая успешно “подгониха” и него, въпреки че той също ценеше услугите им. (тайните на
Луканов са описани в том първи на книгата, б.а.)
.
ПИПАЛА, УБИВАЩИ С ОБИЧ
Алексей Петров знае отговорите на тези въпроси.
Знае как се дискредитират и ако се наложи – ликвидират неудобните. Знае за престъпленията на държавниците ни.
Знае колко скъпо струва тази информация, какви хоризонти за кариерата разкрива. Знае, че тя е стълба дори до премиерското кресло като тази на съратника му Бойко Борисов.
Повече от сигурно е, че познава поне два такива случаи.
Първият стартира като трилър, като филм на ужасите – с кръв, оплискала подове, стени и дори таван, със сатър, кълцал методично жертвата. Ехото от тази гибел отекна в свистенето на куршуми, предизвикали следващата смърт. Тя е на същата дата – 28-ми, но друг месец – декември, и две години по-късно.
Кънтежът на двете се репродуцира в поредното убийство – още на следващия ден, когато взривена ръчна граната откъсна живо месо от жертвата си преди да я прониже парчето олово, излетяло от дулото.
След всичко това последва точещо се години разследване. След него – точещ се години, влачещ се и досега процес. Все още е замръзнал по инстанциите.
Всъщност пътят на този случай – въпреки шумотевиците, експлодиращи от време на време около него, е предначертан.
Той е в забравата!
Онази забрава, която изгражда кариерите!
Първата смърт на 28 февруари 2000 г. е на адвокатката Надежда Георгиева. Втората на 28 декември 2002 г. е на шефа на Военната прокуратура и зам.-главен прокурор Николай Колев. Третата – ден по-късно, е на бившия психолог на отряда на баретите Владимир Димов – по онова време зам.-шеф на
сигурността на СИбанк.
Може би е каприз на съдбата, че юристката на Алексей Петров – съперница на магистрата и той самият загинаха на една и съща дата. Може би е съвпадение, че на следващия ден загина бившият командос Димов. Но прекалено много неща свързват трите убийства.
Драмите – на насечената със сатър 30-годишна красавица, на подозирания във връзки с мафията и ТИМ жрец на Темида, на спецофицера и висш служител на банката на приятелката на Бойко Борисов, нашумяха със силно преплетени приватизационни интереси между подземни и силови групировки от една страна, от друга – официален, законен бизнес и висши прокурори, а от трета – с имената на Алексей Петров и приятеля му Филко Славов.
− Друга видима причина да бъде убит, освен това, че е бил срещу тоя шизофреник Филчев, срещу неговите методи... имам много неща да кажа… Говорих с Колев, каза ми, че Върховна Административна Прокуратура трябва да поеме “някои неща”, свързани с Филчев, с проблемите на “Океански
риболов” (източването на предприятието, б.а.), с проблемите на Симеон Сакскобургготски и неговата връзка с Филчев и това беше съществен разговор, който съм напълно убеден, че е бил подслушван и просто се удивлявам защо не са ни застреляли и двамата някъде, а само него! – кълне се шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов.
Третата смърт – на бившата барета и настоящ охранителен бос Владимир Димов беше представена като самоубийство. За нея зам.-главният прокурор Христо Манчев (бел.: самоуби се) заяви, че лично той не е категорично уверен на сто процента, че психологът на командосите се е самоубил. По думите му допълнителната експертиза ще доказва за какво става въпрос – за убийство или самоубийство. Манчев обясни, че се работи по много версии за смъртта на Димов. Една от тях е, че тя има връзка с убийството на прокурора Николай Колев.
− Версиите са много, не изключваме нито една от тях. Работи се и по двата случая, дали ще излезе връзка или не, аз не знам – резюмира магистратът.
− Колев след стрелбата срещу Алексей Петров говореше, че Филчев в момента внушава на Алексей Петров, че именно Колев е организатор на това покушение и всъщност той се оплакваше от манипулациите, които по отношение на
Алексей Петров са в ход и в крайна сметка целта е да бъде противопоставен Алексей Петров на него и в крайна сметка това, което се случва (убийството на Колев, бел. ред.) сега може да бъде обяснено и по този начин – заяви апелативният прокурор на Варна Васил Миков.
− Няколко дни преди Николай Колев да бъде убит, аз се бях срещал с него. Имаше притеснен вид. Каза: “Очаквам Алексей да ми скочи!”. Когато го убиха, именно заради този страх на Колев, аз се обадих лично на Бойко Борисов (тогава главен секретар в МВР, бел. ред.) и на другия ден дадох показания в
СДВР в присъствието на самия Борисов и на Илия Илиев, тогавашния шеф на СДВР, Ботьо Ботев, шефа на тежките убийства, и дузина полицаи. Разказах абсолютно всичко, което знам за отношенията между Колев и Филчев, за това как прокурори подхвърлиха на Колев хероин, за да го арестуват, и пр. Как реагира Бойко Борисов? Напълно адекватно. Той ме помоли да дам същите показания и пред националното следствие, което щеше да води делото за убийството. Направи няколко хипотези във връзка със самото убийство. След това с тяхна кола ме закараха до следствието и там дадох същите показания. Включително и че Колев се страхуваше от Алексей Петров...
Думите са на Едвин Сугарев. От години наред той защитава тази теза – за връзката между тогавашния първи обвинител на републиката и бившия съветник в ДАНС, за съвместните им “операции”. Близо десетилетие по-късно пък Алексей Петров заговори за разни “схеми” и “квадратчета”.
Заради позицията си поетът-дисидент напусна и Националния изпълнителен съвет на СДС – само 25 дни след атентата срещу бившата барета през лятото на 2002 г. Той поиска, настоя сините да се извинят на обществеността за назначените от тях главни прокурори – Иван Татарчев, а след него Никола Филчев. Но съпартийците му отказаха.
.
− Следствието смята за физически убиец на прокурора баретата Г. Г. – твърди известният общественик Кольо Босия. – Аз имам доказателства за това. Изпълнителят на поръчката Г. Г. е подсигуряван от друга барета. Казва се Кирил Симеонов, известен още като Киро Дългия. Съобщавам ви това име, защото него също го има сред събраните доказателства. Доколкото знам, впоследствие Киро го натириха от баретите, а Г.Г. още си е там. Направиха го шеф на стрелбищния комплекс. По цял ден вдига щанги, седи си там и се крие, защото знае, че в момента, в който го освободят и си покаже главата навън, ще се намерят много мераклии да го очистят. Ако някой го прихване пък, толкова информация ще изтръгне от него, че... Тук той има поне две убийства, за които знам.
На въпрос за доказателствата Босия сочи джиесем картата на Г. Г. Според него тя е била иззета и там има две обаждания три-четири минути преди разстрела на Николай Колев. Доказано е, че тези два разговора са траели само по четири-пет секунди, но има и още улики:
− Обяснението на Г. Г. е, че бил дал картата си на някакъв шофьор. Впрочем, знаете ли колко е разстоянието между първия и последния куршум и къде е единственото място в България, където обучават хора да стрелят, тичайки? В
базата на баретите. Това, разбира се, е само един от многото вторични белези, които сочат извършителите. Има и двама свидетели, които са разпознали по снимки Г. Г. и Кирил Симеонов. Но тези хора не са заведени като такива, както трябва. Следствието не е работило с тях като свидетели. Механизмът за покриване на поръчители, организатори и изпълнители действа тотално и безотказно.
Босия дава и пример за това:
− Не знам дали си спомняте, но на следващия ден след разстрела на Николай Колев стана още едно, също много нашумяло убийство – това на психолога на баретите Владимир Димов. При прокурора имаше подхвърлена граната, при психолога тя беше и гръмнала. Просто Владо по една случайност също се оказа свидетел. Майка му живееше много близо, почти до самото място на убийството. Той отиваше всеки ден при нея да й слага капки, защото й бяха правили операция от перде на окото. И пътят му минава оттам, покрай
мястото на разстрела. Вижда ги непосредствено преди убийството, май дори са разговаряли. 12 часа след покушението над прокурора той вече не беше между живите. Впрочем Ботьо Ботев започна да работи по версията за връзката между убийствата на Колев и Димов още на третия ден, но набързо го насметоха. А вече се работеше по версията Г. Г. Разбирате ли какво става!
− Добре, кой е поръчителят?
− Ха, че тук няма никакви съмнения! Главният прокурор Филчев, разбира се.
− Нали говорим за доказателства?
− Та нали самият Николай Колев изпрати сигнали до президента, до министъра на вътрешните работи и т.н., че се готви убийството му и кой е поръчителят. Има и нещо друго. Към момента на убийството шеф на баретите, т.е. шеф на Г. Г., беше Филко Славов. След като в отряда му спретнаха пуч и го изгониха, за благодарност Никола Филчев веднага го взе и го направи началник на сигурността към Върховна касационна прокуратура, за да може да го запази.
Впрочем Филко Славов и Алексей Петров, знаейки, че Филчев е параноик, го бяха обсебили напълно. Непрекъснато му внушаваха, че някой иска да го очисти. До такава степен го манипулираха, че веднъж бяха прекалили и Никола Филчев се премести да живее близо месец във Врана, в поделението на
баретите. Криеше се да не го очистят. Там Славов и Алексей Петров го къткат, четкат го, хвалят го колко велик боксьор е, пускат го да тренира, дават му да блъска боксовата круша. И фактически го вербуват за себе си. Влязоха му под кожата. Така си осигуриха един стабилен живот без катаклизми, защото зад гърба си имаха цял главен прокурор... – завършва Кольо Босия разказа си.
− А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева е имала интимни отношения с Никола Филчев (тогава главен прокурор), Бойко Борисов се обърна, мисля, към Ботьо Ботев, и попита: “Вярно ли е това?”. Той отговори: “Да”! – споменът на Едвин Сугарев е мултиплициран в близо 100 000 броя вестникарски тираж.
.
− Никога няма да бъде разкрито това зверство! – примирено въздъхва Костадин Георгиев, бащата на Надежда. Той е бивш високопоставен комунистически партиен работник, бил е и кмет на Ямбол, а след случилото се започна работа в местния офис на свързаното с Трактора дружество “Левски-Спартак”. Надежда също я била негов служител, когато я застигна гибелта.
Легендата говори, че бъдещата юристка по време на следването си е работила като чистачка по болниците, за да си изкара хляба. След дипломирането си се завръща в Ямбол и защитава интересите на собствениците на винарната “Старата изба” в Стара Загора – Орлин Аврамов, бивш ракетен офицер и Недялко Христов.
Репутацията й е повече от спорна. Тя няма приятели в гилдията. Но живее шумно в компаниите на местните бизнесмени, на провъзгласилите се за интелектуалци – дори сама прописва стихове. Начинът й на живот предизвиква одумки. А малкият град не прощава по-свободните нрави – зачестяват злобните нападки, засъскват зли езици и постепенно започват да я остракират. Неофициално се твърди, че е била интимна приятелка на Орлин, но е флиртувала и с Недялко. В компютъра й влиза все повече информация за бизнеса им. Най-деликатната е за раздържавяването на винзавода “Вини” в Сливен.
На приватизационната барикада от една страна са застанали софийските трибуквени групировки, от втора – хората на световния милиардер Майкъл Чорни (бел.: руски олигарх, сега емигрант в Израел) у нас, от трета – варненското тимаджийско трибуквие. Сред последните са работодателите й от “Старата изба”. Служителят на Темида Николай Колев – заместник на Никола Филчев и прокурор на въоръжените сили, също се спряга сред хората на тимаджиите.
Не е ясно какво се случва в триъгълника на интимните й партньори и многоъгълника на нетрайните връзки, но Надежда Георгиева напуска фирмата и отива в София. Тръгва си с цялата информация, записана на компютъра й. Тръгва си с компрометиращи снимки, с компрометиращи магнитофонни записи. Тръгва си като персонаж от трилър за промишлен шпионаж – с най-съкровените тайни на работодателите си.
В столицата се запознава с Донка Митова – сестра на винената царица Роза Георгиева. Тя я препоръчва на Алексей Петров. В началото той се дърпа – “имам си толкова юристи, за какъв дявол ми е още един”, но впоследствие я взима при себе си. Вероятно напетата дама го е впечатлила. Явно е уцелила подхода да скъси дистанцията. Все пак тя винаги е била на колкото неангажиращото, толкова и двусмислено “миличък” с мъжете.
Освен красотата й я отличавало и друго – абсолютната безскрупулност в преследването на целите и маниера да събира компромати, толкова близък по сърце и душа на “обекта”.
Били са си лика-прилика.
Ямболската адвокатка прави светкавична кариера при Алексей Петров. За има-няма месец се превръща в доверено лице. “Как стана? – Почти непостижимо е при неговата пословична предпазливост и мнителност!” – чудят се приятелите му. Но “човек съм и нищо човешко не ми е чуждо” – максимата на римския поет и драматург Публий Теренций е валидна и в днешни дни.
Емоционално може и да е необяснимо, но рационално звучи напълно логично, че той я запознава с Никола Филчев. Поредното й “лав-стори-сори” трае едва четири месеца.
Накрая, пак като в трилър, идва вещицата с косата. На 17 февруари 2000 г., дни преди смъртта й бащата я посещава в софийския й апартамент. Загрижен, я предупреждава: “Надя, знаеш, че тези хора (собствениците на “Старата изба”) не си поплюват, опасни са. Да не ти направят нещо.”. А тя се засмяла и го успокоила: “Имам нещо, с което ги държа послушни!”
Едвин Сугарев твърди, че на последната му среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-а, прокурорът доверил: “Може да се намери свидетел за убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола Филчев вечерта.”.
− Дали има шанс истината по това дело? Според мен има, защото в това убийство го има свързващото звено между Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева беше служител на Алексей до деня на убийството. Известно е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е говорила, записвала е и самия Филчев, включително и когато му предоставила финансова помощ – казва поетът политик пред „Труд”.
“Подсъдимият (Едвин Сугарев, б.а.) не е приписал убийство на Петров, защото е изказал предположение, че “вероятните поръчители са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров”. Самият Сугарев е заявил, че за да се стигне до истината за тази версия, се “иска много сериозно разследване”. “От израза: “Силната зависимост и връзката между главния прокурор и Алексей Петров е свързана с убийство на Георгиева”, не може да се определи за кое от двете лица се отнася свързването с убийството” – такива са част от мотивите по оправдателната присъда за клевета срещу Сугарев. Защитаваше го Даниела Доковска – адвокатката на Тодор Живков, а адвокатът на бившата барета беше бившият главен прокурор Иван Татарчев – братовчед на Андрей Луканов и повече от добър приятел на подземния бос Иво Карамански – Кръстника.
Клан срещу клана!
Още един факт натежава на везните при преценката на хипотезата. Първи следовател беше Илия Илиев. Той умря внезапно – от инфаркт на 31 март 2006 г. пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев, когато чакаше за разговор с него. Темата на срещата е била точно тази – смъртта на ямболската адвокатка.
.
Но съществуват и обратни факти.
− Има писмен сигнал от ген. Атанас Атанасов (шеф на НСС по времето на Иван Костов, бел. ред.). Прокурорът Колев се занимава с контрабандата на наркотици и оръжие. Срещу него НСС извършва разработка, събрани са доказателства с показания на свидетели… Разпространител на наркотиците
за Варненска област е Димитринка Калайджиева…
Така твърди самият бивш главен прокурор Никола Филчев в свое телевизионно интервю. Той цитира докладната до него: “Предлагам реализация, Колев да бъде задържан, и понеже е въоръжен и опасен, да действат баретите!”.
Подобна хипотеза за разчистване на сметки стигна и до съда. Естествено, тя въобще не засегна парещата като огън тема за наркотиците. Въобще не опря до причините за убийството на висшия служител на Темида и поръчителите му. Ограничи се само до конфликта между ямболийката и бившите й работодатели от “Старата изба”.
Следовател по делото се оказа Олег Янев – онзи, който разследваше и смъртта на експремиера Андрей Луканов, забърквайки кашата с инквизиции и оправдани псевдоубийци.
Съпругата на мъртвия Колев даде показания, че военният прокурор Трендафил Трайков и служителят на националното следствие са манипулирали зависими от Темида цигани за лъжливи показания по делото. В залата въобще не бяха призовани за свидетелски показания бившият главен прокурор, неговите заместници, Алексей Петров, генерал Атанас Атанасов, криминалистът Ботьо Ботев, ексглавният секретар на МВР Бойко Борисов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и всички, давали на поразия всякакви сензационни изявления по медиите.
Ясно е и защо.
Подсъдими са Орлин Аврамов – бивш работодател и бивш любовник на Надежда Георгиева, семейство Калайджиеви – съпруга Пламен и съпругата Димитрина, която собственоръчно нанесла ударите със сатъра, както гласи обвинителния акт. Като поръчител се спряга убитият по-късно прокурор
Николай Колев, чиято любовница също беше убитата.
Убийцата Димитрина, размахвала острието и кълцала главата и раменете на съперницата си, пък е личната, доверена секретарка на висшия магистрат. Освен съперници, двете с Надежда са били и приятелки. Димитрина и адвокатката се сближили дотолкова, че след преместването си в София ямболийката е живяла в дома на Калайджиеви, докато си намери квартира. Димитрина дори станала и лична секретарка на Надежда. Следствието се опита да докаже, че имали помежду си лесбо връзка и заедно приласкавали мъжете.
Не, тази история не е продукт на роман, не е сюжет на гениална телевизионна сапунка. Тя е канавата на самия живот! С пикантерията му, със секса му, с кървищата му, с интригите на подкупи, пари, власт!
.
Смущаващи са обстоятелствата по разпита. Те са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към ВКП Павел Павлов.
Посочва се, че тя и съпругът й са подложени на разпит с детектор на лъжата, след което са притискани повече от 18 часа без адвокат с драстични напъни да признае, че е убила Надежда Георгиева. Когато изплува името на приятеля на Алексей Петров – главният прокурор Никола Филчев, бруталността се засилила. Разследващите са се опитали да потулят дадените показания за убитата – незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Конфорти (син на винената царица Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари под масата, за конкретни случаи, при които първият обвинител на страната е получавал крупни суми от Надежда Георгиева (а тя от кого – ексбаретата-работодател Алексей Петров ли?)
Не е изненада, че Димитрина Калайджиева е обиждана, заплашвана, бита е, “предлагано” й е да скочи през отворения прозорец на стаята...
Делото беше обявено за секретно, адвокатите бяха принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват обстоятелствата по него и прочетоха следствените материали едва на втора инстанция. На самите съдебни заседания се представиха само малка част от 18-те тома следствени
материали.
Факт е обаче, че доказателствата срещу семейството и Орлин Аврамов са налице. Калайджиеви избягаха от страната, после съпругът беше екстрадиран от чужбина у нас, а при съпругата процедурата закуцука – неясно защо. Чак в началото на 2010 г. започна да се подготвя европейска заповед за неин арест.
***** СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".