Нещичко от нета

[шони]

Тоя дето се опитваш да оправдаеш, дали ще е в състояние въобще да осмисли казаното от теб, а Шон Защото аз дълбоко се съмнявам, но както и да е, казах каквото имах за казване и не възнамерявам да обсъждам разни радиоточки без грам интелект и ерудиция, бълващи пропагандни клишета бетер Гьобелс

Цу, нищо лично; далеч съм от мисълта да адвокатствам в защита някому. Все пак това е гражданска журналистика и трябва да уважаваме всяка гледна точка.

[Tsurugi]

Шон, разбира се че няма нищо лично, просто коментирам ниската обща култура на трета страна, ако изобщо може да се говори за наличието на такава в случая;)

[шони]

ПРОТЕСТИ, ПРЕЗИДЕНТИ И ПАЗАРИ И ... ПОЛИТИКИ
Сега, да не рипнете, че адвокатствам на ГЕРБ? Тцъ, не го правя. Само искам да поясня нещо за протестите срещу ниския стандарт на живот. Кой е виновен? ГЕРБ? Тцъ! ГЕРБ Е ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ТРАДИЦИИТЕ ОТ 1944 г. Но никой, ама никой не се сети да оскубе другариата за това, че не си и помисли да върне окраденото. А то е мнооого. Преди ГЕРБ имаше куп други управления, които и пръста си не мръднаха, да възстановят ограбеното. Даже напротив. Когато съдът рече, че имотите на царя са държавни, в разрез със законите по онова време, наскачаха за възстановената „справедливост“. К*ва справедливост във национализациите? Ама нали е в „името на народо“, кеф.
Гледам го и текущия ни президент. И той човек от народо, оди при същия по къси гащи и потник. Народен човек, начи. Да ви кажа откровено, до сега не съм виждал истински европейски политик от кариерата да се явне пред народо си по къси гащи и потник. Пък то популисти по света, колкото щеш. Излагация, та излагация. Дори правешкия цървул го докара само до каскет на главата. Не съм го виждал по ватенка в израз на принадлежност към работническата класа и трудовото селячество.
Стигнахме до пазарите. Високите цени. Ами то си има един прост пазарен механизъм, бе! Който може да продава за 1,50 лв., защо да продава по 1,00 лв.? Като ти е скъпо, не купуваш. Проста работа. Веднъж писах по темата. Рекохте, че не разбирам от икономика и пазари. Скъпи ви горивата, хубаво. Ами не купувайте, бе! Блокирате пътищата в имитация на масовост. Що не се разтъпкахте до Нефтохима и Росенец и не ги блокирахте? А, да. И дума не обелихте за руския горивен монопол. Не е случайно това. Не е! Разходихте ли се до офисите на който и да е олигарх? Не се разходихте.
И стигнах до политиките. Тук вече нещата са в пълен хаос. Т.н. „политици“ от всички партии никакви ги няма в тази област. За да имаш политики, трябва да имаш стратегия и куп тактики, как да ги постигнеш. ГЕРБ ги няма, за БСП да не говорим. Тяхната визия за България е такъв кодош, че би трябвало да ги е срам, за да я показват. Да я показват на народо може, щото на народо му дай нещо безплатно и някой да му дава, без да му иска пари. Тая работа я няма никак. Няма безплатен обяд. Няма и да има. От опит знам, че ако някой обещае нещо безплатно, тутакси ще нареди свои хора да го разпределят, а те ще наредят други свои хора, които да го получават. Факт неоспорим.
Хайде, за днес толкова.

[Mozo]

Така е, решат в другите държави да вдигнат ценитe, целият народ се обединява и не купува определената стока. След седмица търговците сами клякат. Това не е работа на правителствата, ние сме си виновни.

[beggginer]

Така е, решат в другите държави да вдигнат ценитe, целият народ се обединява и не купува определената стока. След седмица търговците сами клякат. Това не е работа на правителствата, ние сме си виновни.

Ами то по тая логика трябва нищо да не купуваме.. Хляб и мляко, докато не им вдигнат цените.

[Mozo]

Ами, дотам сме се докарали - тъжно, но факт...

[шони]

АРХИВИТЕ СА ЖИВИ И НИ ГОВОРЯТ!
ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ
Скъпи, любими и единствени наш, най-първи вожде и учителю!
Пиша това писмо със сърце, преизпълнено с мъка и горест. Когато бях сполетян от най-злокобното и тежко партийно наказание „Преместване на друга работа”, изпаднах в шок! За малко да получа микроинфаркт, но аз се оказах кален партиен другар. Половин часовият ми престой в партизанския отряд на 15 септември 1947 г. ме закали много! Всичките другари в този отряд, на брой колкото пълночислена пехотна дивизия /вие ги познавате отблизо/, ми дадоха куража да устоя на това най-кошмарно събитие в живота ми. Вие не знаете, какво е да си далече от най-скъпия, любим и единствен наш най-първи вожд и учител. Да не можеш да попиваш ежеседмично от неговата мъдрост и ерудираност. Така ми липсват близките срещи с другарите на партийните банкети и закуски. Не мога да преживея и много ми липсват ежеседмичните близки срещи с осмото културно аташе на братския СССР, другаря полковник Косигин. Мога да обясня действията си, заради които бях справедливо наказан от Вас, най-генерален от всички генерални секретари на БКП.
Враговете на социализма, диверсантите и идеологическите хищници пуснаха много клевети по мой адрес. Не е вярно, че заводът на който бях директор не е изпълнил плана. Напротив, аз преизпълних плана за вторични суровини 28 пъти над заплануваното. Не е вярно, че мината на която бях партиен секретар се срути и загинаха 28 миньори. Загиналите бяха само 25 човека. Когато ме изпратихте като Окръжен партиен секретар, жътвата се провали по обективни причини. В Постановлението за начало на жътвата /строго секретно/, беше пропуснат един знак и аз задържах комбайните за м. септември. Открих жътвата на 9 септември, в чест на нашата революция. Което и Вие отчетохте като гениално идеологическо хрумване. Не е вярно, че мостът построен под моето вещо ръководство се срути. Строителството беше изпълнено в съкратени срокове и бяха внедрени някои нови технически идеи. Закрепването на железните конструкции със съветски пирони привлече вниманието на нашите учени, които ме удостоиха със званите „Почетен строител”. Нещо повече, със спестените материали от строителството, наши верни другари си построиха цяло вилно градче в полите на близката планина и съвсем близо до запазения за Вас, скъпи наш ръководителю, ловен резерват. Срутването на моста беше приписано на нашите империалистически врагове и съответно преките извършители бяха арестувани и затворени в лагер. Да се превъзпитават и да се научат да строят мостове по съвременен способ.
Когато отговарях за културно-масовата работа увеличих броя на писателите 11 пъти, броя на поетите 129 пъти, целокупното население на окръга пропя хорови песни, а представителният ни оркестър успя да изсвири Ленинградската симфония на Шостакович, само след 6 репетиции и спечели Първа награда за оркестри, свирещи на сламки и тръстикови дудуци на Първия фестивал за оркестри, свирещи на сламки и тръстикови дудуци в братската Уйгурска АССР. Ние бяхме и единствените участници в този фестивал.
Скъпи другарю Живков, моля Ви! Отменете това незаслужено и тежко наказание. Дори и постът на Общински Първи секретар на БКП е равносилен на далечно заточение и ме лишава от така мечтаната близост с Вас и Вашата гениална личност.
Обещавам Ви, че ще изчета всички Ваши произведения и ще ги науча наизуст.
Обещавам да запомня всичките награди на Гениалния Вожд, учител, световен идеолог, безстрашния пълководец, другаря Леонид Брежнев и да ги изброя по реда на връчването им, на нашите съвместни банкети със съветските другари.
Обещавам да отдам всичките си сили за построяването на развития социализъм и да громя непрекъснато подлите империалистически врагове!
С коленопреклонно уважение:
Непоколебимо предан, верен и послушен,
Винаги Ваш
/подпис/ Не се чете

[Tsurugi]

Това "писмо" ме подсети за един шлагер от старите градски песни, а именно евъргрийнът - "Целувам Ви ръка, мадам "

[Mozo]

Това си мисля, че е измислено, няма как да е вярно просто

[шони]

Това си мисля, че е измислено, няма как да е вярно просто

Естествено, че е измишльотина, но пък е забавно.

[Mozo]

Определето беше забавно

[шони]

Определето беше забавно

Имаш предвид писмото, не онова време, нали?

[Tsurugi]

Нали... Хареса ми този въпрос

[Mozo]

Определето беше забавно

Имаш предвид писмото, не онова време, нали?

Естествено

[шони]

КОЙ ИЗПАПКА ПЕНСИИТЕ. ДЪЛГА СТАТИЯ, НО И МНОГО Е ПАПКАНО
Гледам слушам и чета воплите за пенсиите на нашите родители. Били малки/вярно е/, някой не ги давал /айде, бе! Пенсия не се дава, тя е отчисления от минали години за старост/. Та значи, сега ще покажа къде са пенсиите на родителите ни. И част от нашите, поне за тези, които работиха по време на соца. Ще видите с очите си документи, които комунетата се правят, че не съществуват.
Та значи, другари и другарки, има, няма месец след 9.09.1944 г. сътрудниците на окупатора се погрижват за своите си.
Закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма (Държавен вестник /ДВ/, 224, 12.10.1944).
…и капитализма … бре, че гяволета, значи….
Не минала и година след това следва Допълнение към Закона от 01.07.1945 г. разрешава на незаконните съпруги на народните борци, тези, с които те са живели, без да имат сключен брак, да получат също финансова помощ.
Какво да се прави. И любовницата е човек, що да не и осигурим парички, държавата плаща. Държавата, това сме ние, сиреч, народната власт плаща.
Месец по-късно някой се сеща, че борците против това и онова имат приятели.
И хайде на 12.08.1945 г. ново Допълнение към закона включва сред подпомаганите и помощниците ятаци - тези, които са давали подслон на народните борци - най-вече роднини и приятели съселяни и някои леви интелектуалци и представители на преследваните етнически малцинства (евреи и цигани) в големите градове.
Нещо ми се губи от спомените, но май-спасихме евреите, а не съм и чувал някой да преследва цигани, освен за кражби.
Ще речете, че нещо ви се губи в този стремеж към подпомагане. Нищо не се губи. Тук си е. Роднините, бе другари и другарки! Родата, на къде без нея?
На 13.05.1946 г. е прието друго Допълнение, което постановява финансова подкрепа за кръвните роднини на героите антифашисти до трета степен на родство и за роднините по сватовство до първа степен на родство. На 28.06.1946 г. с друго Допълнение непълнолетните братя и сестри на народните герои също са включени в групата на подпомаганите.
Загряхте ли какво стана? Смятайте на пръсти. Един е сривал държавата и се е борил героично против фашизъм и капитализъм /още ми е смешно на това с „капитализма”/, а ние плащаме на деца, братя, сестри, лели, шуранайки, че и на любовниците и приятелите им.
След като са определили кръгът от заинтересувани лица, следва регламентирането на финансовите им интереси. Законът за пенсиите от 1957 г. определя пенсии за особени заслуги и народни пенсии, сумите надвишават многократно сумите за инвалидност например. Определени са 3 категории, определящи размера на народната пенсия:
Първа- членове на централните, областните или окръжните ръководства
на политическите и антифашистки организации, както и на сътрудници към централните ръководства; командири, началник-щабове и политкомисари или интенданти на бригади, дружини и на отряди и техните заместници;
Втора-членове на ръководствата на политическите и антифашистките
организации в околиите и районите, както и сътрудници към областните и окръжните ръководства; командири, политкомисари на чети и техните заместници;
Трета-други участници в борбата против фашизма и капитализма.
Това, с капитализма продължава да е фактор за получаване на незаработени пари. Ако някой си спомня термина „професионален революционер” ей ви доказателството. Правиш революции срещу заплащане. Счита се за трудов стаж и победените плащат като попове.
На 14 януари 1948 г. излиза Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Въз основа на него са спрени пенсиите на безследно изчезналите в периода от 9 септември 1944 г. до 30 март 1945 г. във връзка със събитията на 9 септември 1944 г., на осъдените от Народния съд, а също и на всички други лица, за които властта смята, че имат фашистки прояви По този закон са отнети и наследствените пенсии. По същата линия не се признава и трудов стаж, положен на някои длъжности (кметове, помощник-кметове, полицаи и др.) преди 9 септември 1944 г. Ако въобще ще се получава пенсия, то този стаж се приспада от общия и така размерът й се намалява.
Тук не споменавам отнемането на помощи за майчинство на всички „народни врагове”. Така е другаре и другарке, брато требе да лапа, значи, враго, че мрие.
И сега да отидем до другата част на темата. Какво са прилапали другарите. Както каза един виден и гласовит борец за социална справедливост, обеднели другарите, олевяли и като им е паднало, гепи и кради, че да разбогатеем на чужд гръб. Така де, за какво са се „борилЕ”?
Тяхната „Държава” прилапва всичко.
С редица нормативни актове, приети в периода 1945 – 1951г., се забранява дейността на действащите по това време организации, имащи статут на юридически лица с нестопанска цел съгласно днешното ни законодателство и терминология. Чрез изброените и резюмирани по-долу актове се урежда прекратяването на благотворителните дружества и фондации, а тяхното имущество преминава в собственост на държавата.
1.Наредба-закон за заем на свободата (ДВ, бр. 28, 05.02.1945г.)
С описания акт се оправомощава Министърът на финансите да сключи чрез публична подписка заем, именуван „Заем на свободата", с който се цели да се покрият извънредните разходи на държавата. За целта държавата емитира облигации с лихвен процент от пет и половина процента, които трябва да бъдат изплатени за срок от петнадесет години. По силата на този нормативен акт обществените фондове и фондациите са задължени да вложат активите си във финансиране на заема.
2.Наредба-закон за отменяване закона за учредяване на фонда „Цар Обединител Борис ІІІ" (ДВ, бр. 105, 09.05.1945г.)
С тази наредба-закон се отнемат средствата от фонда „Цар Обединител Борис ІІІ" като една част от тях се предоставят под формата на помощ за Български червен кръст, а останалата сума се превежда по сметка на Министерство на народното просвещение за държавни нужди, ремонт и преустройство на обществени сгради.
3.Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища на държавата (ДВ, бр. 241, 21.11.1946г.)
В изпълнение на разпоредбите на закона имуществото, собственост на девическите професионални училища стават държавна собственост. По този начин държавата придобива без заплащането на каквито и да е средства множество училищни сгради, летовищни постройки, дворове, инвентар и специализирано оборудване.
4.Закон за бюджета и отчетността по бюджета на Народна Република България за 1948г. (ДВ, бр. 13, 19.01.1948г.)
Глава VІ, чл. 37 и чл. 38 от този закон дават право на Министъра на финансите да закрие всички съществуващи до този момент фондове и да се разпореди в полза на държавния бюджет с наличните им средства. Под обсега на тези норми попадат всички фондове, свързани с дарения и завещания. Така държавата придобива спестяванията на редица благотворителни организации и физически лица.
В началото на XX век фонд "Завещатели и дарители" е бил вторият по големина след пенсионния фонд. Други известни фондове са "Българската добродетелна дружина от Букурещ" и "Димитър Ценов".
5. Закон за изповеданията (ДВ, бр. 43, 01.03.1949г.)
Приетият през 1949г. закон установява режима на изповеданията на НР България. Изповеданията изпращат бюджетите си за сведение в Министерство на външните работи, а дейността им в областта на поддръжката и финансирането на болници и сиропиталища се прекратява по силата на чл. 21 от закона. Така стопанисваните от тях социални учреждения преминават под управлението на Министерство на народното здраве и Министерство на труда и социалните грижи, а движимото и недвижимото им имущество става държавна собственост. Аналогична е съдбата и на представителствата на различни чуждестранни изповедания, ордени и мисии, осъществяващи дейност на територията на НР България. Те също се лишават от правото да продължат съществуването си, а имуществото им се отнема в полза на държавата.
6.Указ за общественото подпомагане (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 77, 25.09. 1951г.)
С този акт се определят лицата, които подлежат на обществено подпомагане като се посочва какъв тип грижа следва да получат от страна на държавата и методите за реализирането й. Като част от обезпечаването на тези грижи в чл. 17 от посочения указ се въвежда задължението всички благотворителни дружества и фондации, създадени с цел обществено подпомагане, да се ликвидират като предадат имуществото си в тримесечен срок от обнародването на указа на общинските народни съвети по седалището си. Паричните средства на прекратените организации трябва да се разпределят от Министерски съвет по предложение на Министъра на народното здраве и социалните грижи.
7. Наредба № 2557 на Министерство на народното здраве и социалните грижи (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 93, 15.11.1951г.)
Наредбата, адресирана до председателите на народните съвети и до председателите на благотворителните дружества в страната и фондациите, се издава на основание чл. 17 от Указа за обществено осигуряване (ИПНС, бр. 77, 25.09.1951г.) и въвежда задължение всички благотворителни обединения да бъдат издирени „най-щателно" и описани в списъци от органите на държавната власт. За целта се търси съдействието на окръжните и околийските съдилища и управленията на народната милиция. Дава се легално определение за благотворителни дружества и фондация с цел лесното маркиране и ликвидиране на тези граждански обединения. Отправени са специални указания как следва да бъде разпределено имуществото на ликвидираните организации, като недвижимите имоти, движимите вещи и архивите трябва да се предадат на народните съвети по седалището на прекратяваните субекти. Наличните средства се депозират в специална сметка на Министерство на народното здраве и социалните грижи.
И вече основното. Тодор Живков приема Закон за пенсиите в сила от 1 януари 1958 г. с който прилапва фондовете в бюджета. Ние бачкаме и правим отчисления, а БКП-то си ги прибира. Само Тодор Живков съумя да фалира държавата ТРИ ПЪТИ, а Андрей Луканов я окраде и фалира напълно.
Така че, другаре и другарке, за пАрите за пенЦиите, питайте другарЕте. Те знаят, но няма да кажат. Вярвайте ми.