Веднъж бях споменал в подобна тема - ако жената срещу мен е тази с главното "Ж" пак бих се оженил, стига тя да го иска. Бях женен 2-пъти .... и все неуспешно. Запазих нормални отношения с "бившите" си.... Няма да крия, имаше моменти когато се чувствах много наранен (дали заради правдата или заради егото ми

)
Важното е, че не загубих контакт с децата си и сега мога с гордост да заявя, че винаги щом съм у дома (пътувам често и за дълго) те предпочитат да са с мен.
Винаги в подобни теми възниква въпрос и за правните последствия. Оставам с усещането, че много хора у нас, не правят разлика между секс и любов, между връзка и брак. Мисля, че разочарованията идват от там, че единия или и двамата партньори на са си дали сметка за отговорностите които поемат и после .... общо взето, пищят, че жените били такива, а пък мъжете били онакива.... Но да се върна на темата. Не е срамно да си женен, ако знаеш с какво се нагърбваш и съзнателно приемаш такъв избор. Срамно е да подходиш лекомислено и да се окаже, че не си в състояние да поемеш отговорностите, които идват с брака. Срамно е, да създадеш деца и да се окаже, че не можеш да ги гледаш (физически и духовно)...... Срамно е да се страхуваш от брака, защото при евентуален развод, можеш да загубиш собственост или пари.... Не по малко срамно е и да се ожениш заради пари или собственост.... Сигурен съм, че може да назовете още много срамни неща. Обаче може да възникне въпросът - ами тогава защо да се женим? Лично аз мисля, че това е най-голямото доверие, което можем да дадем на партньора си..... А в една връзка, въпросът за доверието, поне за мен, е критичен...
С две думи, ако мислите че партньорът ви заслужава подобно доверие, въобще не е срамно да се ожените за него.