Един от начините да обичаш живота, е да приемаш спокойно факта, че ще умреш....нали трябва да направим място на децата си
Но не ми се мисли за смъртта докато съм жив. Като му дойде времето, ако е рекъл Господ, ще видим...
Докато съм жив мога да чета книги, да слушам музика, да обичам и да бъда обичан... Мога да се опитвам да се погрижа за скъпите си хора, да поемам отговорности и да помагам. Мога и да "осера" тотално нещата и да стана подлец .... но живея с избора и решенията си всеки ден. И докато му дойде времето няма да мисля за "великата избавителка от земните грижи"

(ами ако после ми се струпат на главата "постземни" грижи

)
Мисля че втори път се отваря подобна тема.... Считам се за късметлия, не защото съм бил безгрешен, а защото пак щях да повторя грешките си, ако някой "върне лентата назад"

Бил съм близо до смъртта и хора са загивали, буквално в ръцете ми.... Не искам да мисля за нея. Зает съм да мисля как да изживея останалото ми време.... В главата ми звучи великия стих на В. Ханчев - "Жив съм". Обичам, обичан съм и .... това е най-важното. Всичко останало - с времето си

Не бих изпаднал в истерия от това, че ще умра. Все някой ден ще се случи. Надявам се до тогава да напиша много постове във форума, да изпия много червено вино, и да обичам до прималяване....

Отказвам да мисля за смъртта, докато съм жив. Толкова съм зает да "живея", че нямам време да умирам сега
