Деца и родители

[Деп]

И точно сега,останали сами,ние усещаме,колко се обичаме всъщност и колко сме си взаимно нужни...

Не знам, още не сме достигнали тоя момент.
Но съпругът ми много често ми казва - ще видиш като хвръкнат децата, ще си останем само двамата...дано тогава ми обърнеш повече внимание...
Все ми се струва,че няма да дойде момент да останем сами, а времето как лети...

[gery81]

И точно сега,останали сами,ние усещаме,колко се обичаме всъщност и колко сме си взаимно нужни...

Не знам, още не сме достигнали тоя момент.
Но съпругът ми много често ми казва - ще видиш като хвръкнат децата, ще си останем само двамата...дано тогава ми обърнеш повече внимание...
Все ми се струва,че няма да дойде момент да останем сами, а времето как лети...

Обикновено при нас това е моя реплика Скоро ще дойде и искрено ти пожелавам да сте приятели-тогава ще ви е интересно.

[Деп]

Как така скоро бре?
Малките са първолаци, имат още 11 год. поне да са ученици...
Дотогава големият може да ни заима с някое внуче...няма празно при нас...
Честно казано не си представям живота без деца вкъщи, не ми се мисли отсега за тогава...

[gery81]

Осичке -аз родих на 21-дано не бърза твоят батко ,че наистина докато дребните порастнат и ще сиимате нови бебета.

[lindt]

За жалост има много семейства,в които родителите са заедно само заради децата си.Смятат,че така ще ги предпазят и ще им осигурят по-добра среда за живот.
Подкрепяте ли тази практика?

На това му се казва родителска отговорност.
След като си създал деца, значи трябва да си готов и на някакви жертви.
Не може цял живот да се мятат децата насам-натам, защото родителите им искат да е вечно влюбени и търсят ли, търсят...
А любовта си е до време, няма какво да се лъжем, макар че вие тук повечето сте младички и още фъркате в розови облачета. Няма лошо, сега ви е времето.
Освен това, преминаването на любовните тръпки не означава непременно влошени отношения и тормоз за децата.
Ако няма някакви ексцесии това, че родители са поохладнели един към друг не е проблем.
Децата са по-важни от пърхащите пеперуди в главите на родителите им.

[gery81]

[moniku]

Любовта,също узрява с годините.От мен да го знаете
Младостта е по-склонна към крайности...
Ту си мислиш,че си луд/а/от любов,ту решаваш"Писна ми!Стягам куфарите,пък..."
Моите деца вече са големи.Нямат нужда от театъра родителска любов.
И точно сега,останали сами,ние усещаме,колко се обичаме всъщност и колко сме си взаимно нужни...
С кого ли бих си говорила така истински на чаша вино вечер или на сутрешно кафе след хубава нощ?!!!
Не,не искам!Добре ми е...
Не оставяйте любовта да си отиде,преди да опитате да я задържите.Трудно е,но възможно...

След написаното по-горе,просто няма какво да добавя..... ,Сара!

[hrisito]

Страхотни мнения...аз съм съгласна с Лия обаче.Нямам деца и съм малка още и може и да греша,но моето семейство май е от тези,за които говорим.Децата всичко виждат и всичко усещат...нямате идея това как влияе на психиката.И аз няма,докато съвсем наскоро се замислих и се усетих,че когато мисля за живота си за в бъдеще...не мога да си се представя щастливо омъжена...Кофти...

[gery81]

Радвам се ,че сте достигнали до този моменти се моля след години ,човекът до мен да иска да прекара вечерта с мен на чаша питие....но ...И Хриси-никой не знае ...с кого ще го събере живота,а и преди да се ожениш не знаеш как точно ще тръгнат отношенията

[hrisito]

Радвам се ,че сте достигнали до този моменти се моля след години ,човекът до мен да иска да прекара вечерта с мен на чаша питие....но ...И Хриси-никой не знае ...с кого ще го събере живота,а и преди да се оженищш не знаеш как точно ще тръгнат отношенията

Права си Гери...надявам се да имам късмет....ако ли не съм се зарекла,че ако се озова в ситуация с дете и мъж,с който вечно се карам и не се разбирам,си стягам багажа и толкова....Преживяла съм гадорията да виждаш мама да плаче,или да се разминават с тате все едно не се виждат....да не си говорят със седмици и да ги чувам понякога как тихичко си говорят,че не искат да са заедно и го правят само заради нас....

[gery81]

И аз порастнах в такова семейство,и аз си мислех същото...но тогава ги осъждах...а сега в подобна ситуация не знам кой е правилния път...винаги нещата са на кантар и имат две страни-и когато не си сам...вече решенията -особено крайните-не се вземат лесно

[hrisito]

Права си....сигурна съм,че не е толкова лесно...

[gery81]

Не е лесно е слабичко...ужасно трудно и и каквото и решение да вземеш ще има последствия и все някой ще страда.А аз не мога да наранявам хората...и предпочитам аз да преглъщам

[hrisito]

Не е лесно е слабичко...ужасно трудно и и каквото и решение да вземеш ще има последствия и все някой ще страда.А аз не мога да наранявам хората...и предпочитам аз да преглъщам

Ангелче си ми ти...

[kibo]

По-добре крайни решения отколкото децата да израстнат в гнездо на змии и в постоянен страх, дали днес единият от родителите им не ги е напуснал. Познавам такова семейство и за бога никак не е притно да видите измъчените личица на двете им деца.
За мене бракът не е само моментно увлечение или общи интереси, или пък химия /това последното е голяма простотия и всеки път се споменава/.Той е преди всичко отговорност.