Как да се справя с детето си- с Учителките му!-продължение

[biliana]

Потъва лека полека образованието ни, лошото, че нивото на детските градини дори е под критика.
Искам да споделя със Вас, какво ми се налага да търпя във продължение на 3 г. и половина и всичко вече тече на никъде.
Още не съм развяла знамето....но все пак.
Проблема е в това, че всички смятът, че той е проблемно дете, няма как да се справят с него.
Сменихме две детски градини, казват, че е за психолог, но най лесно е така....а дали е така?
Аз лично нямам проблеми с него, много е буен, има собственно мнение и знае как да устоява себе си и това ДА за Всички е проблем.
Аз лично го подкрепям, въпреки че ми създава проблеми, но мисля, че е достатъчно здравомислещ, за скромните си 6г.
Мисля, че е по добре човек със характер, отколкото без!!!
Лошото в това е, че вече неговите учителки, казват, че не искат да говорят с него, въпреки, че е умно , будно дете, това явно е порок!
Какво ще ме посъветвате, как да се боря със това бездушие и прехвърляне на топката в чуждо поле?
Защо детето трябва да е обиждано и блъскано в "стена", че просто иска да е себе си?
Защо.....

[Kotkata68]

Не знам дали точно аз съм човека, който може да ти отговори, защото моят син е голям и никога не съм имала проблем от такова естество. Но ще ти дам съвет от човешка гледна точка. Не ми се връзвай, ако нещо не ти хареса, просто ще разсъждавам на глас.
1. Ако така седят нещата, не си ли се замислила, че другите може би имат право (не разбрах само, дали и твоите познати смятат така)? Може би ти, като майка търсиш оправдание за буйността му и не си съвсем обективна.
2. Съвета за психолог, не е лош. За собствено успокоение, ще имаш професионално мнение. Ако той реши, че детето си е напълно в нормите на поведение, можеш да кажеш на учителките, те да отидат да се прегледат.
3. Учители които отказват да си изпълняват задълженията, нямат място нито в детските градини, нито в училищата. Но за да можеш да си потърсиш правата, е хубаво да изпълниш техните препоръки.
4. След това си разчисти сметките с тях, не ги оставяй ненаказани, защото това е тормоз над теб и над детето. Това разбира се ако не са прави.
Изчакай да се появат и другите потребителки, някои от тях имат малки дечица и сигурно ще ти дадат по-ясни и добри съвети.

[Mozo]

Аз бях и все още съм същия. Смело напред и не се поддавайте на общоприетите модели на обществото. Наистина да си умен и да отстояваш правата си в България е еретично, но все някога и това ще се промени. Мразя хора по калъп .

[biliana]

Интересното е това,че и аз съм учила за възпитател и знам, че подхода е важен.....моите познати не виждат проблем в него, а в начина по който подхождът към него.
Има учители, който се справят, но те са само преминаваши, неможе един възпитател да не ти говоти и да ти вика тъпак
А за психолога...проблема е от др. естество, а и мнението е ,че ината му е в повече, все пак е овне!!!

[Kotkata68]

Каквато и да е причината, недопустимо е някой да си позволява да го обижда. А за ината, колкото и не възпитателно да звучи, аз се преборих с броене до три или по-точно: "Броя до три и ако не го направиш, ще видиш какво ще стане." И доста често наистина виждаше какво става. Била съм много строга, но и много добра със синът ми. Не му позволих да си разиграва коня с мен, защото като малък и той се опитваше да получава нещата с всякакви средства. Ако имаш проблеми с налагането, единствено твоята воля може да му се противопостави. Ако реве, не му обръщай внимание, ако не иска да яде, ми добре, като огладнее сам ще поиска. Важното е да разбере, че не може да получава всичко, когато си го поиска. И в никакъв случай, не казвам да го подтиснеш и да му стъпчеш самочувствието и мнението. Когато види, че насреща му има човек който не му се впечатлява, ще се укроти. Може би пиша малко несвързано, но каквото ми дойде в момента това пиша.

[Ivan0v]

Дървото се огъва докато е младо!Искам да кажа да го възпитаваш докато е още малък защото никой няма да го търпи буен като порасне

[Ми_ми]

biliana, аз също съм на мнението на Ivan0v. обърни ти внимание на детенцето си, постарай се да го погледнеш от страни, а не като майка, погледни го като чужд човек. Не казвам, че трябва да го правиш под калъп, нооо все пак нали и той живее на Земята, а не на Луната, остави у него малка част от чарът който притежава, но го направи такъв, че да може да се вписва в средата в която се намира иначе средата ще му отнеме целия чар - повярвай ми.
Не го оставяй сам със своя нрав, защото ти си тази, която трябва да го моделираш и да го създадеш, а не да стоиш от страни и да му се радваш, радостта ще дойде по-късно тепърва ще береш плодовете от възпитанието и усета който даваш на детенцето си. Съжалявам, но не разбирам как толкова много хора все не могат да оценят чара на детето, ми явно пък нещо трябва да се промени - и тази промяна е твое задължение на никого друг. Разговаряй непрекъснато с детенцето си няма по-безценно нещо от разговорите.

[Medea]

Съгласна съм изцяло с Мими, но си мисля, че и една консултация със специалист психолог би била много полезна в случая. Не подценявай професионализма на психолозите! Има много добри сред тях. Психологът ще ти даде посоката , а как ще пътуваш ще решиш ти сама.

[Ми_ми]

Съгласна съм изцяло с Мими, но си мисля, че и една консултация със специалист психорлог би би много полезна в случая. Не подценявай професионализма на психолозите! Има много добри сред тях. Психологът ще ти даде посоката , а как ще пътуваш ще решиш ти сама.

О, да определено и това, но аз наблегнах на контакта - майка-дете, защото ако този контакт липсва резултатът ще е подобен.

[biliana]

Благогаря на всички за мненията, ситуацията е много усобенна и ще ви я разкажацялата, за да не градим мнения на нищото.
Омъжена съм за човек, който всяка седмица пътува, връща се само почивните дни, освен това синът ми бе поет от детски заведения на скромната възраст 1.6месеца. Оставих го научен да си държи лъжицата и да ходи по нужда.
Не ме съдете, че толкова малък съм го оставила.....нямахме пари , а и ме уволниха от еабота по време на майчинство, тъпа история. Както и да е....
Така също племеникът ни е малко по голям от синът ми, нещата почнаха от там, че синът ми многократно бе удрян от него, при всяка удобна ситуация, а такива се случваха често......съответно това рефлектира и започна и той. Опитъх се да изолирам децата, но не се получаваше за дълъг период. Така и той започна да посяга. Аз винаги съм била строга, учила съм и детска психология, и дори изпробвах всички възможни методи и методики, но се получаваше закратко,
Тогава започнаха проблеми в градината, беше заключван по стаите и това го разбрах от учителка. Преместих го в друга градина, обясних им, каква е ситуацията, защо така се държи, и какво би могло да помогне и временно беше добре.
Така пак имаше проблеми, но с времето се ту оправяха ту пак зле, но всичко сравнително бе в норма.
После започна смяна на учители, всеки аз мога и накрая, я си го гледайте у дома.
Има подход, има начин, но няма кой да има търпение за това. Ако ви е интересно ще ви пиша в какво се изразява държанието му, и мисля че го подкрепям, не защото ми е дете, а защото знам, че е прав за себе си.
Но ако искате ще споделя и това!!

Благодаря Ви за търпението.

[Rebba]

Биляна, щом си започнала да пишеш, напиши до край.
Баща му играе ли си с него, има ли мъжки пример за подражание?

[biliana]

Да си призная не бих казала, че много си играят, главно аз съм примера.
А това, което бях започнала да казвам е тези няколко примера.:

На детска площадка сме, едно момче удря с голяма пръчка по къщичката(изпочупена по същият начин)
Боби отива да си играе там и му казва"Не удряй, че ще се счупи(3-4 пъти), детето неспира, тогава го удари след като детето му посегна с пръчката.

2.Играе си в групата, леличката отива и казва не си реди така кубчетата, той пак си играе,
тогава тя го ритва, а той и казва тъпак, не е карасиво знам.....но го изритва

3.Учителка, която не му говори една седмица, а м/у временно го е нарекла тъпанар.

......защо когато е навън с деца дой си играе, без да става каквото и дае, обгрижва малките, а там....
мразя клюкарството, но излезна че това е много хубаво според възпитателките......ако изкажеш някой много те харесват, когато казваш мнение си лош.

Не искам да го защитавам, но вече една година той отива с рев на градина, обичаше да ходи, а сега е ад!

[Rebba]

Биляна, от първия ти пост в тази тема реших, че защитаваш детето, защото си е твоето и затова не казах нищо, за да не засегна егото ти. Аз нямам деца и все пак си позволих да пиша по темата.
Тези 3 примера, които си посочила могат да бъдат погледнати от 2 страни. Няма веднага да кажа, че учителката и лелката не постъпват правилно.
Едната страна е тази, че те явно или не знаят как да общуват с деца, т.е. нямат нужното, за да извършват тази дейност или с годините трудов стаж са излезнали от коловоза, изхабили са нерви и все по-трудно и по-точно неправилно се отнасят към децата. Превръщат се в падари, а не във възпитатели. Приемат работата си като необходимо зло и искат да си изпълняват, колкото може по-леко и без усилия задълженията си. Не е добре това и всеки може да го усети и каже.
Другата страна е поведението на детето. Нормално е да се защити в тези ситуации. Хубаво е, че е толкова малък, а има усет за добро и лошо /случката с къщичката/. Тук обаче има един важен момент. Когато се стигне до момента да се защити той използва крайни средства - обиди и физическа саморазправа. Моето мнение е, че трябва да обърнеш внимание на методите му, а не на опитите му да се защити. Говори ли с него защо използва обидни думи към по-възрастните и сила към врастниците. Питай го как решава кой да обижда и кой да бие.
Имам роднини с палаво момче. В детската градина той въдворяваше ред и "помагаше" на учителката като биеше децата, за да слушат. Учителката беше доволна от него!!! Обаче в първи клас продължи да раздава справедливост, чрез бой. Обаче вече има по-силни биячи от него, така че до 2-ри клас смени 2 училища. То е будно и енергично дете, но родителите му не се сещат да впрегнат цялата излишна енергия в нещо полезно, например спорт. А, вместо това и те го пошляпват, а той се хвали навсякъде с "героиските" си постъпки в училище. Децата се бият като малки, но като пораснат научени само така да се налагат ще им е трудно в живота. Говори с него най-вече как решава кого да обижда и бие, помисли и ако решиш, поговори с него какъв спорт харесва и го запишете. По-добре да е спорт, където ще изразходва излишната си енергия, нали не шах Мъжкият пример също е много важен. Може да е в лицето не само на баща, ако не е възможно, но и на дядо, по-голямо момче и др.

[biliana]

Отново ти благодаря!
Да той спортува, сега ходи на плуване, искам да се научи на дисциплина, която и аз знам че му е нужна.
Тревожи ме факта, че явно на мен се пада честа да го уча дори, тъй като в градината незнаят какда го накарат да учи.
Купих всички необходими буквари, въпреки че ми забраниха, но виждам че стои мирен и му е интересно, сложен характер е, много ще си блъска рогата, а до някъде ми се иска сам да се сблъска, защото е май като мен....опитай...опита учи.
Сложно е да си родител!!
Иначе е много мил и любвеобилен, толкова е странно това....децата искат нецност и похвали , а не обиди и приказки навъпреки.
Дано успеем да минем това....и имам надежда, но с цената на какво?

[Kotkata68]

Да си призная не бих казала, че много си играят, главно аз съм примера.
А това, което бях започнала да казвам е тези няколко примера.:

На детска площадка сме, едно момче удря с голяма пръчка по къщичката(изпочупена по същият начин)
Боби отива да си играе там и му казва"Не удряй, че ще се счупи(3-4 пъти), детето неспира, тогава го удари след като детето му посегна с пръчката.

2.Играе си в групата, леличката отива и казва не си реди така кубчетата, той пак си играе,
тогава тя го ритва, а той и казва тъпак, не е карасиво знам.....но го изритва

3.Учителка, която не му говори една седмица, а м/у временно го е нарекла тъпанар.

......защо когато е навън с деца дой си играе, без да става каквото и дае, обгрижва малките, а там....
мразя клюкарството, но излезна че това е много хубаво според възпитателките......ако изкажеш някой много те харесват, когато казваш мнение си лош.
п.п. Реба ме е изпреварила, но наистина дава добри съвети.

Не искам да го защитавам, но вече една година той отива с рев на градина, обичаше да ходи, а сега е ад!

Всеки реагира различно в дадени ситуации. Не знам за другите, но ще ти кажа как аз постъпвам в такива. Може да не е правилно но при мен дава резултат.
За детската площадка: Първо ще му се скарам и ще го накарам да разбере, че не трябва да отговаря с бой (това ще му го повтарям непрекъснато докато не ме разбере). После ще отида при майката на другото и ще и направя забележка да си наглежда детето, без да ме интересува как ще реагира (просто в словесен двубой няма шанс да ме надговори ).
За детската градина същото: Ще му кажа, че той трябва да слуша леличките и учителките, а на тях със сигурност ще им вдигна скандал, защото тяхна работа е да намерят правилен подход към детето. В края на краищата, нали точно за това са учили, да се справят с малки деца, на които тепърва им се изграждат навиците.
Не знам, дали причината е, че баща му не е при него непрекъснато. На някои това наистина им влияе. Но моят син до 10-та та си година почти не виждаше баща си, който също непрекъснато пътуваше или си намираше по-приятни занимания от това да се занимава с нас. Но резултата при нас е това, че сега когато е на 20 години той ме слуша мен, а баща му си носи последствията от това, че не е бил с него.
Ще ти дам пример с племенницата ми която сега ще е ученичка и страшно много я обичам и и се радвам. Според
мойто и на другите мнение е много разглезена, но майка и продължава да прави всичко което иска. Но при мен номерата и не вървят. Когато започне да мрънка и да се налага (много обича да се цупи и да реве когато не стане нейното) и казвам много строго и ядосано, че аз не съм майка и, и баща и, и ще прави нещата така както аз кажа. Това и го казвам и пред родителите и, много често и пред тях съм и казвала, че ще я напляскам ако не слуша. Мога да ти кажа, че въпреки, че не и позволявам да си прави каквото иска, тя ме обича и направо ми стопля сърцето като ми каже " Ти си ми любимата леля" . Голяма манипулаторка е!
Пак повтарям, не знам дали правилно постъпвам, но при мен дава чудесни резултати.