Замислям се това лято и не за пръв път. Подържането на градината не е за сама жена на години.
Вчера нарязах с ел. триона не много дебели клони за половин час и ми стана лошо от умора. Днес мислех да кося ама няма да го бъде. Къщната работа си я върша, но градината - нямам сили. Сутринта полях, но като гледам колко продукция ще изкарам - то не си заслужава труда: копане, садене, поливане, плевене, пак копане след това

Не е за мен. Дори плодовете от дръвчетата съхнат и изпадат защото не се обират. Сега и втората круша е за бране. Ще се пробвам поне за майка ми, но със стълба и ще има да треперя дали пак няма да се потроша.
Ако къщата ми беше по-голяма, щях да предложа съжителство на жена, мъж, семейство без наем само срещу подръжка на градината и режийните да си делим, но нямам място. Синът дойде един път за около 20 минути и до тук.
Чудя се защо ли ви ги пиша всичките тези неща, но ми стана криво когато виждам как един декар двор запустява, а има хора които пари дават за ябълки и круши и други плодове. Да не говорим, че моите са си чисти, еко. Ни торя, ни пръскам.