Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Транспорт - карго превози

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи, и всякакви теми свързани с транспорта.
Пътен транспорт, воден транспорт, железопътен транспорт, въздушен траспорт, минен транспорт, въжен транспорт, космически транспорт, контейнерни превози, куриерски услуги, транспортна система, инфраструктура, транспортни средства, релсови пътища, превозни средства, стоки, пътища.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283709
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334017
Местоположение: Somewhere In Time

Транспорт - карго превози

Мнение от Mozo »

Понятието “карго” произлиза от английски език (cargo) и означава товар, превозван по море. Първоначално а и сега стопанската функция на застраховането се е изразявала в това, че срещу определена сума (премия) на застрахования се осигурява възстановяване (в уговорените граници) на щети, понесени от него в резултат на настъпило застрахователно събитие. Основен предмет на застраховката “карго” е защитата на стоката (товарът) срещу транспортните рискове, на които е изложена тя по време на физическото й пренасяне от страната на експедицията до мястото на доставката й. Предмет на карго застраховката са стойността на самия товар, свързаните с него материални интереси -транспортните разходи, разноските за застрахователната премия, разноските за товарно-разтоварните операции, очакваната печалба и др.
Карго застраховката възниква в следствие на факта, че каквито и предохранителни мерки да се взимат за опазването на товара, по време на транспортирането си всяка стока е изложена на непредвидени рискове. Това не се предопределя от вида и начина на транспорт, може да е случи при автомобилния, морския, речния, въздушния и др. по време на превоза могат да възникнат непредвидени и непреодолими събития. Такива могат да са– засягащите превозното средство, неговия товар или само товарът- неговото състояние, характеристики, опаковка и потребителна стойност.
Събитията които най- често се приемат за непреодолими и засягат превозното средство и неговия товар могат да бъдат : пожар, потъване, сблъскване, наводнение, дерайлиране, автомобилна или друга катастрофа и др. От своя страна товарът може да бъде увреден или дори да стане негоден за ползване при транспортни операции като товарене, разтоварване, претоварване, укрепване и пр. манипулации, с които е съпроводено превозването му.
Поради големите превозни разстояния, с които са свързани сделките при външнотърговския стокообмен, възможността за настъване на такива събития е значително по-голяма, отколкото при вътрешните сделки. Предвиждайки възможните рискове и щетите, които може да понесе товарът при транспортирането му, участниците в международната търговия търсят начин да защитят своите интереси. Така се появяват понятието “карго застраховка” и застрахователният продукт, в който се проявява неговата същност. Неслучайно най-рано възниква морската карго застраховка. Това се обяснява с факта, че в сравнение с останалите видове транспорт, превозите на стоките по море са свързани със значителни допълнителни рискове.
Първоначално самото понятие “карго застраховка” е означавало застраховка срещу транспортни рискове по време на морски превоз. По късно в края на миналото столетие обхваща и застраховането на стоките при земен, а после и при въздушен транспорт. Днес предмет на карго застраховката е стоката (товарът) и свързаните с него материални интереси, независимо от вида на използваното транспортно средство. Нейното основно предназначение е да предостави на търгуващите застрахователна защита срещу вредните икономически последици, възникнали от загубата или повредата на превозваните стоки. Съгласно конвенционално възприетото определение тя се отнася за загуба и /или увреда на товара или свързаните с него материални интереси, които са пряка последица от рисковете, уговорени в застрахователния договор.
В България „Карго застраховките” са уредени нормативно най-пълно от Конвенцията за превоз на стоки по море отнасящи се до основните норми, на които е подчинено застраховането на товари при морски превози. Разпоредби относно договора за застраховка има и в Търговския закон. Тези норми и правила са залегнали и в общите условия на застрахователните договори и документите, които ги доказват при превоз освен морския.
Кой и кога застрахова?
Процесът на застраховане и самото сключване на застрахователния договор винаги е свързано с наличието на застраховаем интерес. „Застраховаемия интерес” е онзи имуществен интерес, който има застраховащият по отношение на застрахования предмет. Той е налице тогава, когато застрахованият е пряко материално заинтересован от съдбата на предмета на застраховката. В зависимост от условията, по които е договорена конкретната доставка при дадената сделка, интерес от застраховането може да имат както продавачът или купувачът, така и ангажираните в сделката спедитори, банки, собственици на транзитни складове и др. Заинтересовани от наличието й са и превозвачите, защото въпреки че застраховката на превозваните от тях стоки не ги освобождава от отговорност, тя намалява до голяма степен рисковете им от обстоятелства извън техния контрол. Застраховаемият интерес може да бъде начален или възникнал в последствие.
При транспортната застраховка носител на застраховаемия интерес е винаги лицето, което носи рисковете от погиването или повредата на превозвания товар. Следователно при търговските сделки моментът за възникването или прехвърлянето на застраховаемия интерес между участниците в сделката е пряко свързан с момента за преминаването на риска за стоката от продавача върху купувача. От своя страна пък, моментът за преминаването на риска зависи от условията на конкретната доставка и франкировката на договорената цена.
При международно стандартизираните условия на доставка, основани на правилата на Инкотермс, моментът за преминаването на риска между партньорите е различен в зависимост от това какъв е договореният термин за доставка. При всеки термин този момент стои в центъра на правилата за разпределение на задълженията между търгуващите. Така например при сделки “Франко превозвача” (FCA) рисковете за стоката преминават върху купувача с предаването й под грижите на превозвача и следователно застраховаем интерес за защитата й срещу транспортни рискове по време на превоза има купувачът. Негов е застрахователният интерес от защита на стоката срещу транстортни рискове и при сделки, сключени по условията на класическия морски термин “Франко-борда” (FOB). Следователно и при двете франкировки купувачът е заинтересован от опазването на стоката и обикновено той сключва карго застраховка (въпреки, че в посочените случаи тя не е задължителна за условията на сделката и купувачът ще сключи застраховка ако пожелае, без да има задължения за това спрямо партньора си).
При сделки по условията на термините, за които договорената цена на стоката включва и стойността на застраховката, (СIF и CIP) застрахователният договор ще бъде сключен от продавача, независимо че рискът за стоката е преминал върху купувача с минаването й над корабния борд (CIF) или с предаването й на грижите на превозвача (CIP). В този случай сключването на договор за карго застраховката от страна на продавача е вече задължително условие за изпълнението на задълженията му по сделката. Ако договорената франкировка на доставката е такава, че рискът за погиването или повредата на стоката до уговорено местоназначение в страната на вноса носи продавачът (сделките по условията на търговските термини от категория “D”), застраховаемият интерес е негов до това местоназнчение. Подобно на сделките, сключени по условията на термини от категории “E” или “F” и този случай сключването на карго застраховка също не е задължително от гледна точка на взаимоотношенията между партньорите в сделката. При сделките от категория “D” продавачът ще сключи такава застраховка, само ако прецени, че така защитава интереса си или ако за това го задължават разпоредбите на нормативните актове, свързани с износа и вноса.
Следователно в съответствие с разпоредбите на Инкотермс във връзка със застраховането на стоката търговецът, намиращ се в позицията на продавач, е задължен да сключи застраховка за защита на транспортните рискове на партньора си за основното превозно разстояние само при доставки, уговорени по условията на термините CIF и CIP. При доставки с друга франкировка застраховането се поема от онзи участник в сделката, който носи рисковете за стоката по това разстояние. За сделките по условията на термин от категории “E” и“F” това е купувачът, а при тези от категория “D”- продавачът. Съгласно т. А3 от задълженията на продавача при сделки CIF и CIP сключената от него застраховка, покриваща рисковете на купувача по основното превозно разстояние, трябва :
 да бъде сключена със застрахователи или застрахователна компания, ползуващи се с добро име;
 минималната застраховка трябва да покрива цената, предвидена в договора, плюс 10% (т.е. 110% от цената);
 да е уговорена във валутата на договора и, ако друго не е изрично уговорено, да бъде в съответствие с минималното покритие,предвидено в Институтските карго клаузи или в друга подобна група клаузи.
Карго клаузи:
Институтските карго клаузи представляват комплекти от стандартни застрахователни условия относно обхвата и условията на осигуряваното застрахователно покритие, разработени от Института на лондонските застрахователи. Клаузите се прилагат в застрахователната практика повече от 100 години. Те са широко възприети в международната застрахователна практика, включително и у нас. В съответствие с тяхната последна класификация и наименование, които са в сила от 1982 г., Институтските карго клаузи се разделят на основни и специализирани. Основните клаузи са предназначени за преобладаващите товари и имат по- универсален характер, докато специализираните са предназначени за отделни браншове в търговията.
Към основните клаузи се причисляват:
- клаузите А, В, и С, клаузите за военен риск и клаузите за стачки, бунтове и граждански вълнения. До 1982 г. клаузите със същото предназначение и близки условия като тези на А, В и С бяха известни с наименованията съответно: А- като “All risks”, B- като “W.A”- With average и C- като “F.P.A.”- free from particular average. Онова, което визират разпоредбите на Инкотермс във връзка със задълженията на продавача по осигуряването на застраховка при термините CIF и CIP, има предвид основните институтски карго клаузи А, В и С. Тези клаузи имат много общи текстове и се различават една от друга само по отношение на покритите и изключени рискове. )
Институтски карго клаузи (А)
Те предоставят най-разширено покритие – съгласно тях са застраховани максимален брой рискове. Тук се включват: тотална констатирана загуба, частична авария, съдебни разходи; щети при забавяне.
Институтски карго клаузи (В).
Те предоставят значително по-ограничено покритие. Тук се включват: пожар, експлозия, сблъсък с друг товарни обекти, земетресение.
Институтски карго клаузи (С).
Те предоставят най-ограниченото минимално покритие на риска. Обезщетението се изплачюа само при пълно поигиване на товара.
В тази връзка търгуващите би трябвало да имат предвид, че въпреки че застраховката от клас “А” е известна още като застраховка срещу “Всички рискове” (All risks) тя не осигурява наистина пълно застрахователно покритие. И при нея, подобно на застраховките от по- нисък клас, в групите от условия “Покрити рискове” и “Изключени рискове” са изброени рисковете, които се покриват и тези, които не се покриват от застраховката. Такива могат да са: скрит дефект, неподходяща и недостатъчна опаковка, забавяне доставката на товара, стачки, военните рискове и рисковете от граждански вълнения и др.
Общите условия, предлагани от застрахователите, обикновено предвиждат възможност при специална уговорка и заплащане на допълнителна застрахователна премия в застраховката да бъде включена и отговорността за покриване на някои от изключените рискове. Онова, което представлява интерес за търгуващите в позицията им на продавач при сделка по условията на термините CIF и CIP, т.е. тогава когато сключвайки застраховката те защитават транспортните рискове на своя партньор, е това че правилата на Инкотермс ги задължават да сключат застраховка с минимално застрахователно покритие. Това означава, че те са длъжни да сключат застраховка по условията на клауза “С”. Сключването на застраховка с по- широко застрахователно покритие без изискването за него да е изрично договорено и включено в договорената цена, само би увеличило техните разходи. При това размерът на желаното застрахователно покритие следва изрично да се посочи в писменото предложение- поръчка до застрахователя преди сключването на застрахователния договор. Така Общите условия на Държавния застрахователен институт (ДЗИ) преди бе отбелязано, че: “Ако в търговския договор и/или поръчката за застраховка не е посочен видът на исканото застрахователно покритие, ДЗИ издава застрахователна полица по Институтска карго клауза “С”, т.е. по минималното застрахователно покритие, както изисква Инкотермс. В сега действащите общи условия на същата застрахователна институция при същите условия се предвижда издаването на застраховка по клауза “А”, т.е. с най- високо покритие и най- висока застрахователна премия. Ако скючването на такава застраховка не е изрично договорено между партньорите, скючването й може да ощети продавача, защото надхвърля задълженията, които му вменяват правилата на Инкотемс във връзка със застраховката.
Като има предвид тази основна, макар и непълна информация за трите институтски карго клаузи и разпределението на задълженията по застраховането на доставката, която определят правилата на Инкотермс, при договарянето на своите сделки всеки търговец следва да прави необходимата преценка за избора на застрахователно покритие. Това предполага да се съобразява с приеманото условие за доставка, вида на стоката обект на сделката, рисковете, които следва да се покрият, и размера на застрахователната премия, която следва да се заплати и отрази в договаряната цена.
Застрахователен договор при външнотърговска транспортна застраховка.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума глава двадесет и седма “Договор за застраховка” чл.380 Търговски закон (ТЗ).
Участници в застрахователните взаимоотношения са застраховател и застраховащ. Застраховател е застрахователната институция, която срещу определена сума (застрахователна премия) се задължава да обезщети застрахования за щетите, понесени от него при настъпването на договорените застрахователни събития в рамките на действието на договора.
Застраховащ е лицето, което сключва застрахователния договор със застрахователя и заплаща застрахователната сума (премия). Застраховащ може да бъде както собственикът на застрахователния интерес, така и лице, овластено от него-спедитор, агент и др. Застраховащият е страна по застрахователния договор и в случаите, когато е сключил договора в полза на трето лице. Освен заплащането на застрахователната премия основни негови задължения също са даването на достоверна, навременна и добросъвестна информация на застрахователя при сключването на застрахователния договор и по време на действието му.
Форма и съдържание на застрахователния договор.
Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт. Застраховащият прави писмено предложение на застрахователя за сключване на договор за карго застраховка. Предложението се попълва върху формуляр-поръчка, предоставен от застрахователя. Важен момент при попълването на формуляра е коректното и добросъвестно отразяване на всички посочени в него данни. При сключване на застраховката Застрахованият е длъжен да съобщи на Застрахователя:
 вид и тегло на товара
 вид, име, марка, номер на превозното средство
 начин на превозване на товара
 номер и дата на превозния документ
 място на започване и завършване на превоза
 застрахованата сума
 рисковете, срещу които желае товарът да бъде застрахован
2. в отговор на писменото предложение-поръчка застрахователят потвърждава в писмена форма дали приема или отхвърля предложението;
3. моментът, в който писменото потвърждение на застрахователя бъде получено от застраховащия, е момент, от който застрахователният договор се счита за сключен. Изрично следва да се отбележи обаче, че застрахователният договор влиза в сила само ако бъде заплатена първата или еднократната застрахователна премия (доколкото страните не са договорили друго).
Обичайна практика е застрахователят да изиска от застрахования определн брой документи, чието съдържание ще му позволи да прецени кои рискове трябва да бъдат покрити и да издаде нужната застрахователна полица.
Тези документи са;
· Поръчка за издаване на застрахователна полица.
С поръчката за издаване на застрахователна полица писмено се заявява желането на застраховащия да слкючи застрахователна полица при определен застраховател .
· Търговска фактура. С нея се доказват данните за товара/стоката.
· Превозен документ – товарителница. С него се доказва наличието на договор за превоз на товара между продавача или куповача.
В зависисмост от вида на превоза този документ е:
1. При превоз по шосе – международна товарителница съгласно конвенцията CNR;
2. При превоз по железница – международна железопътна товарителница CIM или товарителница КПТМ;
3. При превоз по море – коносамент;
4. При превоз по река – речна товарителница;
5. При превоз по въздух – въздушна товарителница.
6. Акредитив – копие.


Съдържание на полицата
Чл. 381 oт ТЗ, съответно чл.259 от КТМ, които регламентират задължителните реквизити на застрахователната полица имат императивен характер. Това означава, че липсата на който и да е от посочените в тях елементи прави документа недействителен. Задължителните реквизити на застрахователната полица са осем. Макар, че между двата източника на правна информация има малка разлика в порядъка на изреждането на елементите на полицата, те отразяват:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката (застрахователния интерес);
3. застрахователната сума или начина за изчисляването й;
4. рисковете, които се покриват;
5. времетраенето на застраховката- срока на договора, началото и края на застрахователното покритие;
6. застрахователната премия или начина за изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане.
7. датата и мястото на издаване;
8. подписите на страните.
При полица за застраховка на стока с морски превоз в нея освен това се посочва превозният маршрут и междинните пристанища, а при другите видове превоз - междинните престоявания (изчакване, претоварване и др. Тогава, когато застрахователната полица се издава в полза на трето лице тя трябва да съдържа и името и качеството на ползващото се лице. Според желанието на застраховащия полицата се издава като поименна, на заповед или на приносител. Разликата между отделните видове полици се състои в начина на упражняване и прехвърляне на правата, които легитимират те. При наличието на щети от настъпило застрахователно събитие, право да получи застрахователното обезщетение има лигитимният притежател на застрахователната полица. При поименните полици това е лицето, посочено в нея. При полиците “на заповед”- лицето на заповедите, на което е издадена или прехвърлена полицата. Полицата “на приносител” овластява всеки, който предяви документа, да получи застрахователното обезщетение.
Ако по време на транспортирането собствеността върху товара се прехвърли на друг собственик, застрахователният договор не се прекратява и всички права и задължения по него преминават върху новия собственик. Това изисква полицата, обслужваща сделки с такива условия, да бъде издадена като прехвърляема. Прехвърлянето се осъществява чрез процедурата на джирото. При прехвърляне на полица чрез пълно джиро, правото да получи застрахователното обезщетение принадлежи на лицето, посочено като неин приемател. При прехърляне с бланково джиро- полицата се превръща в полица “на приносител” и има същия правен ефект, като нея.
Покрити рискове
Вероятността за настъпването на събитията, срещу които се застраховат товарите, се изразява със застрахователно -техническия термин “Риск”. Застрахователни рискове са всички ония, предварително уговорени в застрахователния договор опасности и възможни непредвидими събития, на които е изложен застрахователния интерес по време на превоза. Въпросът за обсега на покритите и/или изключени рискове е в зависимост от желанието на застраховащия, но най-често в рамките на съществуващите застрахователни условия (клаузи), практикувани от застрахователя.
Застрахователна стойност и застрахована сума.
Застрахователна премия е сумата, която плаща на застрахователя застраховащия за поетото от него задължение да покрие уговорените рискове. Размерът й се определя в застрахователния договор и зависи от уговорените рискове, стойността на застрахования интерес и други обстоятелства, свързани с условията на конкретната сделка. Застрахователната стойност е стойността на застрахования предмет (товар) към деня, в който се сключва договора. Тя се определя според стойността му в мястото и времето за натоварването, в съответствие с фактурната му стойност CIF (т.е. стойността на застрахования предмет и разходите за превоз и застраховка
ПРИМЕРЕН ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА НА ТОВАРИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕВОЗ
Общи условия
Застраховане на товари по време на превоз
Чл.1. предмет на застраховката.
Съгласно настоящите общи условия и клаузите, вписани в или приложени към застрахователната полица, ЗПАД Алианц България, наричано по-нататък дружеството, срещу заплащане на премия от или от страна на застрахования застрахова товари, предмет на внос, износ и реекспорт, превозвани на риск на застрахования за времето на техния превоз, независимо от вида на транспортното средство, срещу загуба или повреда, която е пряка последица от настъпването на рисковете, уговорени в застрахователния договор.
Чл.2. Форма на договора за застраховка.
Застрахователният договор се сключва въз основа на писмено предложение от застрахования. Застрахователният договор няма сила, ако застрахователното събитие е настъпило преди сключването на договора. Застрахователният договор се сключва в писмена форма - застрахователна полица или други застрахователни документи.
Чл.3. Абонаментна застраховка.
Въз основа на сключен договор за абонаментна застраховка - генерална полица - дружеството се съгласява да застрахова всички или определени видове товари, които застрахованият ще изпраща или получава през определен период и/или до определена сума. По искане на застрахования дружеството ще издава отделна застрахователна полица за отделна пратка. Ако между съдържанието на генералната полица и отделната полица има несъответствие, прилагат се уговорките в полицата. Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец. Предизвестието не накърнява правата на застрахования или на дружеството до изтичане на срока на предизвестието.
Чл.4. Застрахователно покритие.
Покрити са само тези рискове и разходи, които са посочени в договора за застраховане. Дружеството осигурява застрахователно покритие съгласно следните клаузи:
1) Institute Cargo Clauses (A) - 1.1.82 или
2) Institute Cargo Clauses (В) - 1.1.82 или
3) Institute Cargo Clauses (С) - 1.1.82 или
Други действащи или прилагани на международния застрахователен пазар специализирани карго клаузи, съответстващи на вида на товара или начина на превоз, по избор на застрахования. По искане на застрахования и срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия дружеството осигурява и застрахователно покритие и срещу военни рискове, стачки, бунтове и граждански вълнения съгласно следните клаузи:
1) Institute War Clauses (Cargo) 1.1.82
2) Institute Strikes Clauses (Cargo) 1.1.82
или други действащи специализирани и прилагани на международния застрахователен пазар карго клаузи за покритие на военни рискове, стачки, бунтове и граждански вълнения.
Чл.5. Изключени рискове.
При застраховка на товари по време на превоз винаги изключени са загубата или повредата, причинени от:
5.1. умишлени действия или груба небрежност на застрахования, изпращача или получателя, неспазване от горните лица на установените оправила при превоз, препращане и съхраняване на товара, както и неправилното подреждане на товара в превозното средство;
5.2. недостатъчна или неподходяща опаковка на товара за международен превоз;
5.3. присъщ недостатък или естество на товара, като например: изсъкване, свиване, саморазвала, естествена загуба в теглото (фира), оцветяване, обецзветяване, поемане на миризми и други подобни, освен в случаите, когато такава загуба или повреда е настъпила в следствие на риск, покрит от застрахователния договор;
5.4. плесен, ферментация, скрит дефект, червеи, ларви, гризачи, буболечки, насекоми, с изключение на случаите когато такава загуба или повреда е настъпила в следствие на риск, покрит от застрахователния договор;
5.5. изцапване, замърсяване, обезцветяване, оцветяване и други подобни на товари, пътуващи в неопакован вид;
5.6. забава на превоза, разлика в цени, разлика на валутен курс;
5.7.разлики в теглото поради различни показания на измервателните уреди или способи (кантарна разлика);
5.8.кражба на товара в следствие кражба на цялото превозно средство при сухоземен транспорт;
5.9.частична липса на съдържаниео при запазване на цялостна и ненарушена опаковка;
5.10.липса от съдържанието при ненарушени оригинални пломби на изпращача;
5.11.измама от което и да е лице;
5.12.контрабанда или забранена търговия;
5.13.проникваща радиация или радиоактивно заразяване.
Чл.6. Начало и край на застраховката.
Отговорността на дружеството за всяка застрахована бройна или тегловна единица товар е в съответствие с времетраенето на застраховката, регламентирано в клаузите, вписани в или приложени към застрахователната полица,а ако в тях това не е изрично посочено, отговорността на дружеството започва от момента на натоварване на товара на превозното средство в мястото, посочено в застрахователния договор, и завършва в момента на разтоварването му от превозното средство в мястото, посочено за крайно, или в момента на пристигане на превозното средство в местоназначението.
Чл.7. Застраховка "От склад до склад".
Ако в договора за застраховка е уговорено, че товарът е застрахован от склад до склад, oтговорността на дружеството за всяка застрахована бройна или тегловна единица започва в момента в който тя бъде изнесена о мястото на складиране, посочено в договора и завършва:
7.1. в момента, в който бъде внесена в склада на получателя в крайното място, посочено в договора, или
7.2. в момента в който бъде внесена в друг склад или място за складиране, които не се явяват междинни по време на превоза, или
7.3 с изтичането на 60 дни от завършване на разтоварване на кораба в крайно пристанище на разтоварване.
Чл.8. Задължение за обявяване на необходимите обстоятелства при сключване на застраховката.
При сключване на застраховката, застрахованият попълва предложение за застраховка, като е длъжен да съобщи на дружеството всички, поискани му в предложението, данни за товара.
Чл.9. Последици от съзнателно неточно обявяване или премълчаване на необходимите обстоятелства
9.1. ако застрахованият съзнателно неточно обяви или премълчи обстоятелства, при чиято известност дружеството не би сключило договора за застраховка последното може да прекрати договора.
9.2.ако застрахованият съзнателно неточно обяви или премълчи обстоятелства при чиято известност дружеството би сключило договора, но при други условия, дружеството може да поиска изменението му. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна договорът се прекратява.
В тези случаи дружеството запазва всичките си права върху застрахователната премия и не дължи застрахователно обезщетение.
Чл.10. Съобщаване за промяна на рисковете.
След сключване на договора за застраховка застрахованият е длъжен да уведоми незабавно дружеството:
10.1. в случай, че експедицията на товара не е извършена до 30 -ия ден от сключвнето на застраховката;
10.2 в случай на отклонение от посочения маршрут;
10.3. в случай на прекъсване на рейса;
10.4.при промяна на началния или краен пункт на превоза или мястото на претоварване или трансбордиране или всички други обстоятелства, водещи до увеличаване на риска.
Ако застрахованият не изпълни задълженията си по предходния член, при настъпило застрахователно събитие дружеството се освобождава от изплащане на застрахователно обезщетение, освен в случайте, когато загубата не се дължи на увеличения риск.
Чл.11. Застрахователна стойност и зстрахователна сума.
Застрахователната стойност е действителната стойност на товара в мястото и времето на натоварване, която може да бъде увеличена с десет процента за покриване разходите за застраховката, навло, и очаквана печалба. Когато сумата на навлото е по-висока от 10%-то увеличение то може да бъде застраховано отделно, като в този случай застрахователната стойност не се увеличава с 10%. Застрахователната сум,а е тази, за която е застрахован товара, и се определя от застрахования.
Чл.12. Подзастраховане и надзастраховане.
Когато застрахователната сума е по-ниска от действителната стойност, при настъпване на застрахователното събитие отговорността на дружеството се определя според тяхното съотношение.
Когато застрахователната сума е по-висока от действителнта стойност, застраховката няма сила за горницата.
Чл.13. Застрахователна премия.
Застрахователната премия се определя по тарифа на дружетсвото.
Застрахованият е длъжен да заплати премията едновременно с получаването на полицата, освен ако не е уговорено друго.
Дружеството не дължи застрахователно обезщетение при неплатена застрахователна премия, освен ако не еуговорено друго.
Чл.14. Застраховане на употребявано и повредено имущество.
Употребявани и повредени товари се застраховат по Институтска Карго Клауза (С) - минимално покритие само срещу пълна загуба. При специална премия и уговорка със застрахования дружествотоможе да покрие и други рискове.
Чл.15 . Взаимоотношения при настъпване на застрахователно събитие.
15.1 . при настъпване на застахователно събитие застрахованият е длъжен незабавно да уведоми дружеството и да предприеме всички разумни и целесъобразни действия за спасяване на товара.
15.2. застрахованият е длъжен да предприеме необходимите действия срещу виновните за нанесените загуби и повреди трети лица, като отправи писме протест в рамките на 3 дни от доставката.
15.3. застрахованият, получателят или техни представители не трябва да подписват документ за приемане на стоката, когато тя е в съмнително, лошо състояние, освен ако е отправн писмен протест.
15.4.в случай на загуба или повреда трябва да бъде издаден авариен протокол от оторизиран авариен комисар.
15.5. повредени товари могат да бъдат изоставени в полза на дружестовото след плащане на пълната застрахователна сума само ако е изрично уговорено.
15.6. дружеството има право да участва и да дава указания при спасяването на товара. Нарежданията на дружеството са задължителни за застрахования.
15.7. когато застрахованият умишлено или поради груба небрежност наруши гореизброените задължения, дружеството може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Чл.16. Иск за обезщетение.
16.1. претенции за застрахователно обезщетение се предявяват на дружеството от застрахования или ползващото се лице, които са длъжни да докажат:
1.застрахователния си интерес в застрахования товар повреме на загуба;
2. наличието на застрахователен договор;
3. настъпването на застрахователно събитие;
4. размера на исканото обезщетение.
16.2 застрахованият е длъжен да предостави като доказателство на горното следните документи:
оригинал на застрахователна полица или други застрахователни документи; оригинал на превозния договор; оригинал на констативен протокол на превозвача; оригинал на авариен протокол, доказващ естеството или размерът на загубата, или повредата на товара; оригинал или копие от фактурата за стоката заедно с опаковъчен лист, спецификация и сертификат за произход на стоката; приемо-предавателен протокол, издаден в мястото на предаване на стоката на получателя; кореспонденция на застрахования с превозвача или други страни, отговорни за нанесени щети на товара;
В случаите на превоз на живи животни, хранителни продукти и лекарствени средства - сертификат на санитарните власти от държавата износителка, че стоката е в добро състояние и отговаря на държавните разпоредби; фактура с цената от продажбата на повредената стока с цел намаляване размера на щетата, потвърдена от авариен комисар; сметки, диспаши и др. в оригинал.
Застрахованият е длъжен да представи и всички други доказателства, с които разпполага и които му бъдат поискани от дружеството.
16.3. при непредставяне на документите, дружеството може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Чл.17 размер на застрахователното обезщетение
Застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на загубата или повредата за всяка бройна или тегловна единица застрахован товар, причинена от застрахователно събитие, към датата на настъпване на събитието. Дружеството приспада от застрахователното обезщетение всички суми, които застрахованият или тези, които му служат, са получили от други лица илли от продажба на повредените предмети. Разходите за ремонт на отделните предмети в резултат на застрахователното събитие не могат да надхвърлят 75% от застрахователната сума. Ако претенцията на застрахования е основателна, дружеството изплаща следващото се застрахователно обезщетение в 15-дневен срок от получаването на всички необходими документи. За застрахователните обезщетения лихви не се дължат.
Чл.18 Възстановяване на получено застрахователно обезщетение
Застрахованият е длъжен да възстанови на дружеството всички суми, които след получаване на обезщетението е получил от трети лица за загубата или повредата.
Чл.19 Прихващане на вземанията на дружеството
Дружеството има право да прихване от обезщетението вземанията си във връзка със застраховаката.
Чл.20 задължения на застрахования при обща авария
При обща авария застрахованият е длъжен да уведоми незабавно дружеството и да спазва всички негови указания във връзка с общата авария.
Чл.21 Встъпване в правата на застрахования
Ако щетата е виновно причинена от трети лица, дружеството встъпва в правата на застрахования срещу тях до размера на платените суми, като застрахования се задължава да изпълни всички формалности за осъществяване на тези права и да представи на дружеството суброгационно писмо. Отказът на застрахования от правата му срещу трети лица, след като дружеството изрично е изискало това, няма сила срещу дружеството. Ако застрахованият не осигури тези права, дружеството може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение изцяло или частично.
Чл.22. Давност
Всички права, произтичащи от сключен по настоящите Общи условия договор за застраховка, се погасяват с изтичането на 3 години от настъпването на застрахователното събитие.
Чл.23. Подсъдност и приложимо право.
Съдебен иск по сключени по настоящите Общи условия договор за застраховка може да бъде предявен само след представяне на искане за застрахователно обезщетение пред дружеството и получаване на писмен отговор във връзка с претенцията от него. Всички спорове, породени от тази полица или отнасящи се до нея, включително споровете, породени или отнасящи се до нейното тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат разглеждани от български съд. Настоящите общи условия за застраховане на товари по време на превоз са изготвени в съответствие с българското законодателство и по тях е приложимо българското право.


Използвана литература:
1. Общи условия по застраховка товари по време на превоз на “ЗПАД Алианц България”.
2. http://www.dzi.bg
3. http://www.infomar.org
4. http://www.aebtri.com
5. Кодекс на търговското мореплаване
Прочетено: 4913 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Транспорт”