Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Устойчивото развитие на транспорта в България

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи, и всякакви теми свързани с транспорта.
Пътен транспорт, воден транспорт, железопътен транспорт, въздушен траспорт, минен транспорт, въжен транспорт, космически транспорт, контейнерни превози, куриерски услуги, транспортна система, инфраструктура, транспортни средства, релсови пътища, превозни средства, стоки, пътища.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Zeroadhesion
       
Мнения: 19051
Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
Репутация: 36467
пол: Мъж

Устойчивото развитие на транспорта в България

Мнение от Zeroadhesion »

Човешките нужди включват: заетост, образование и обучение, здраве, достъп до здрава природна среда, положителна регионална идентичност, отговорно и споделено управление и тн. Регионалната политика на ЕС и нейните инструменти, Структурните и Кохезиония фондове, трябва да помага на регионите да реализират справедлив дял от техните възможности за задоволяване на нуждите си, същевремено намалявайки и елиминирайки неустойчивите модели на производство и потребление и използвайки предохранителния подход към опазването на околната среда.
Причините поради кои се разглежда устойчивото развитие е защото моделите на производтво и консумация в нашето общество не са устойчиви. Доказателствата за това са навсякаде около нас - изправени сме пред промяната в климата, намаляващото биоразнообразие, нарастващата миграция към богатите страни, а също така пред разширяващото се различие в богатството и благосъстоянието между и във страните членки на Европейския съюз.Регионалните политики не са адаптирани към необходимостта за промяна. Сложността,пространственото разпределение и времевия мащаб на въпроса изискват фундаментална промяна на нашето разбиране за ‘развитие’. Природозашитните организации вярват, че целта на устойчивото развитие е да се постигне качествено подобрение на живота на хората, при което икономическия, социалния и природния напредък става в границите на екологичните лимити на Земята.
Смисъл на развитието не може да бъде икономическия растеж сам по себе си. Ако консумацията на ресурси в Европа продължи със същите темпове ние ще изложим на риск способността на бъдещите поколения да посрещат своите нужди. Това означава, че устойчивото използване на ресурсите – предела на които е обусловен по всяко време от екологичния капацитет на отделния ресурс – е предварително изискване за всяко дългосрочно развитие.
Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие. Устойчивото развитие обвързва икономическата с екологичната ефективност от общественото производство и утвърждава принципа на равенството и справедливостта чрез повишаване на човешките възможности и гражданско съзнание.
В рамките на устойчивото развитие се очертават три основни групи въпроси: екологични, засягащи състоянието на природното равновесие; икономически, отнасящи се до екологоемкостта на производството; и социални, свързани със стопанските и природните условия на живот на населението: заетост, образование и обучение, здраве, достъп до здрава природна среда, отговорно и споделено управление, както и намаляване и елиминиране на неустойчивите модели на производство и потребление.
Ключовите събития в международен мащаб, довели до появата на устойчивото развитие като понятие са:
Конференцията на ООН на тема “Човешката околна среда” проведена в Стокхолм, през 1972 г., която е първото събитие привлякло вниманието на световната общественост по въпроса за устойчиво развитие.
Издаването на основополагащия документ – доклада “Нашето общо бъдеще” от Световната комисия по околна среда и развитие (“Комисията Брундланд”) през 1987 г., в който е дефинирано понятието “устойчиво развитие”.
Срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конференцията на ООН по околна среда и развитие провела се през 1992 г. в Рио де Жанейро, на която са приети - Декларацията от Рио по околната среда и развитието; Дневен ред за 21 век; Рамковата конвенция по изменение на климата; Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията за борба с опустиняването.
Срещата на високо равнище по устойчиво развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, по време на която са приети - Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие; план от Йоханесбург за прилагане на “Дневен ред за 21 век”; Партньорства за устойчиво развитие.


1.1.Устойчивото развитие в ЕУ

В Европейската рамка за устойчива регионална политика развитието е дефинирано като нещто, за което всички са съгласни че е важно. В същност, то е спешна необходимост, изискваща институционални и финансови ангажименти. Това беше признато и изтъкнато в член 2 на Европейския договор, на Съвета на Министрите в Гьотеборг през 2001 и в последвалата Европейска
Стратегия за устойчиво развитие (СУР). Според Европейската Уния, ключа към устойчивото развитие е интеграцията. Член 6 на Европейския договор, Процеса от Кардиф и Шестата програма за действие в областа на околната среда8 (6ПДОС) подчертават нуждата от интегрирането на околната среда в другите политики. 6ПДОС окуражява реформата и постепенното отстраняване на субсидиите, които имат негативни последствия за околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие. Следователно, целите на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС трябва да бъдат неделима част, а не допълнение, към настоящата и бъдещата регионалана политика на ЕС.
Те са създали четири стъпки към осигуряването на устойчивото развитие. Те са:
Интеграция
Добавяне на полза за устойчивото развитие
Партньорство
Оценка

В Шестата Рамкова Програма на ЕУ се говори за устойчивото развитие, екосистемата и промяната на климата кои са една от седемте приоритетни тематични области от първия блок дейности обхванати в програмата. Тя обхваща три основни подприоритета:
Устойчиви енергийни системи
Глобални промени в климата и екосистеми
Устойчив наземен транспорт
Поради комплексния характер на транспортната система, осъществяването на целите отбелязани в Програмата е предвидено на базата на два взаимно допълващи се подхода: краткосрочно въвеждане на резултатите от научните изследвания, от една страна, и развитие на нови технологии и интегрирането им в бъдещите транспортни системи, от друга. Изследванията на „Устойчив наземен транспорт” засягат следните области:
1.Опазващи околната среда и конкурентни транспортни системи и транспортни средства.
2.По- безопасен, по-ефективен и конкурентен железопътен и морски транспорт.

Експертите смятат че малките и средните предприятия ще играят основна роля при интегрирането и структурирането на технологичната и научната база, движещи иновациите в наземния транспорт. По-специално тяхното участие е от особено значение при създаването на нови и усъвършенствани вериги за доставки с добавена стойност в Европа. Как Р. България се справя с утойчивото развитие на транспорта ще видим в следващата част.

1.2.УР на транспорта на Р. България
1.2.1.Въведение

Р.България създава Национална стратегия за устойчиво развитие което представлява документ (НСУР), който е разработен в следствие на поетите ангажименти на международно равнище за изработване на национални стратегии за устойчиво развитие. Стратегията се базира на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕС и на обновената Лисабонска стратегия.
Основната цел на НСУР е да очертае и осъществи дейности, които ще повишат качеството на живот в България както за настоящото, така и за бъдещото поколение, като очертава визията за развитие на страната в средносрочен и дългосрочен план (до 2020 г.). НСУР включва анализ на възможностите на страната, предизвикателствата пред които е изправена, както и намеренията за развитие.
Основните области, засегнати в настоящия документ са:
екологични въпроси – засягат състоянието на природното равновесие;
икономически въпроси – отнасят се до екологоемкостта на производството;
социални въпроси – свързани са със стопанските и природните условия на живот на населението: заетост, образование и обучение, здраве, достъп до здрава природна среда, отговорно и споделено управление, както и намаляване и елиминиране на неустойчивите модели на производство и потребление.

Националната стратегия за устойчиво развитие на Република България се базира на стратегии, програми и мерки, имащи отношение към устойчивото развитие на Р България и поради това бяха включени различни държавни институции, които допринесоха за изготвянето на документа.
Приоритетни области засегнати с Националната стратегия са:
1.Изменение на климата и чиста енергия. Основните мерки се насочени към намаляване вредните емисии на парникови газове, изграждане на конкурентноспособна икономика чрез конкурентоспособна енергетика, сигурност на енергийните доставки, устойчиво енергийно развитие.

2.Устойчиво потребление и производство. Основната цел на устойчивото потребление и производство е постигането на по-вече блага с по-малко ресурси. Поставено е ударението върху целия жизнен цикъл на стоките, услугите и материалите.
3.Запазване и управление на природните ресурси. Целите, задачите и дейностите за изпълнение са насочени към устойчиво управление на водните ресурси, устойчиво управление на почвените ресурси, защита и възстановяване на горския фонд, опазване и рационално ползване на подземните богатства, подобряване на управлението и избягване на свръх експлоатацията на аквакултури и биологичното разнообразие.

4.Обществено здраве. Целите се свързани с постигане на устойчиво здравеопазване и ефектино управление на здравната структура чрез преструктуриране на вече съществуващата здравствена система на управление.


5.Бедността и предизвикателствата пред устойчивото развитие в глобален аспект. Основните мерки и дейности са насочени към участие в глобалното сътрудничество за устойчиво развитие.

6.Устойчив транспорт. Целите на транспортната политика са насочени към устойчиво развитие на пътната и железопътна транспортна инфраструктура от национално и международно значение, подобряване на безопасността на транспорта, развиване на морското и вътрешното водно плаване, интеграция на националната транспортна мрежа в транспортната мрежа на ЕС, постигане на баланс и развитие на връзки между различни транспортни способи. Основна задача на процеса за устойчиво развитие на транспорта е непрекъсната модернизация на транспортната инфраструктура и транспортните средства. Изведена е и необходимостта да бъдат създадени по-добри условия за засилване ролята на частния сектор за развитието на инфраструктурата, включително възможности за реализиране на различни форми на публично-частно партньорство.

1.2.2.Устойчиво развитие на транспорта в Р.България

Постигането на специфичните цели отбелязани в Националната стратегия е предварително условие за устойчив и балансиран дългосрочен икономически растеж. Подобряването на съществуващата инфраструктура и развитието на транспортни връзки по направление на транс-европейските транспортни коридори, минаващи през територията на България, ще повиши многократно пътническите и товарни потоци през страната. Това ще окаже непосредствен положителен ефект върху националното икономическо развитие, откриване на нови работни места и подобряване на благосъстоянието. Развитието на транспорт, благоприятен за околната среда и изграждане на обходни маршрути на населените места ще допринесе за подобрението на екологичния баланс и ще подобри качеството на живот в градовете и регионите.

Във връзка с членството на България в Европейския съюз и интеграцията на нейната транспортна инфраструктура в европейската транспортна инфраструктура, се полагат значителни усилия при въвеждането и осъществяването на европейските стандарти за модерен, екологичен и безопасен транспорт, предприети са интензивни действия за прилагане на съответното законодателството на Европейския съюз.

Основна задача на процеса за устойчиво развитие на транспорта е непрекъсната модернизация на транспортната инфраструктура и транспортните средства. Недостигът на инвестиции в поддръжката и развитието на инфраструктурата през последните десетилетия, и повишеното търсене на транспортни услуги, изискват ново и усъвършенствано, дългосрочно планиране на нейното бъдещо развитие. Необходим е значителен период от време за създаването на такава модерна транспортна инфраструктура, както и за дългосрочно планиране, осигуряващо съществуването на надежден и постоянен приток на финансови ресурси, и интерес от страна на всички институции и организации, участващи в този процес. В съответствие с публичните политики, и в съответствие с принципа на партньорство, е много важно да бъдат създадени по-добри условия за засилване ролята на частния сектор за развитието на инфраструктурата, включително възможности за реализиране на различни форми на публично-частно партньорство.
Областите на които ще се насочи вниманието за по-ефективно развитие на транспорта са повече, но първо на кое трябва да се обърне сериозно внимание е използване на по-чисти горива и енергия в транспорта. Проблемите които в момента съществуват в тази област за няколко като:
1.Негативни тенденции в развитието на структурата на горивния баланс, даващи предимство в темповете на нарастване на употребата на дизелово гориво.

2.Неефективна организация на транспортните процеси т.е неефективно планиране на спедиционната дейност и използването на отделните видове транспорт.

3.Недобра структура на енергийния баланс в транспорта, оставяща само два процента дял на газообразни горива и електроенергия, които, освен че са екологично чисти, в подавляващата си част са от местни енергоизточници.
Вниманието ще се насочи към целите и начините за преодоляване на тези проблеми като: разширяване използването на по-чисти горива; поощряване използването на железопътен транспорт; разширяване на електрификацията на железниците; разширяване използването на вътрешноградски електротранспорт.
Следващата област на въздействие ще бъде насърчаване на използването на автомобили, съответстващи на съвременните екологични изисквания.
В момента положението не е изобщо на задоволително равнище защото транспортът като цяло, а най-вече пътният транспорт, влияе отрицателно върху околната среда, като замърсява и уврежда качеството на атмосферния въздух в населените зони, променя глобалния климат, пейзажа и земеделската земя (изграждане на големи транспортни инфраструктурни проекти), създава шум и отпадъци.
Поради повишеното потребление на безоловни бензини през последните години, емисиите на олово от пътния транспорт бяха значително намалени в сравнение с минали периоди и практически сведени до нула през 2004 г. Въпреки това, замърсяването на атмосферния въздух, в така наречените горещи точки на страната, се задълбочава, поради непрекъснато нарастващия автомобилен парк.
Друга причина за нарастване на замърсяването е и факта че наличният автомобилен парк в страната e изключително остарял. Около 24 % oт автомобилите са на възраст от 16 до 20 години, а почти 39 % са на повече от 20 години и причиняват екологични проблеми. Нивото на модернизиране на товарния парк е положително, като новорегистрираните моторни превозни средства са в съответствие с изискванията за вредни емисии и шум.
Приоритетните задачи в тази област ще бъдат насочени към постигане на по-бързи темпове на подновяване на националния автопарк с автомобили, отговарящи на европейските екологични норми, в сравнение с темповете на неговото нарастване; създаване на икономическа среда за стопанските субекти, стимулираща иновацията на експлоатирания автопарк; доусъвършенстване на правната среда и създаване на обществена нагласа за нетолериране на вноса и експлоатацията на пътни превозни средства, неотговарящи на европейските екологични норми. Но, това ще бъде много трудна задача. Затова дейностите за по-бързо преодоляване на този проблем ще бъдат насочени към провеждане на данъчна и фискална политика, насърчаваща по-бързото подновяване на автопарка за обществен транспорт; подобряване на градския автобусен транспорт по отношение на екологичните аспекти; въвеждане на задължителна периодична проверка и настройка на двигателите на превозните средства за оптимизиране на горивния процес; изваждане от експлоатация от парка на държавната и местна администрация на автомобилите с най-висок разход на гориво и по-интензивна експлоатация на останалите; провеждане на данъчна политика, насърчаваща доставката и експлоатацията на хибридни леки моторни превозни средства.
Модернизиране на пътната инфраструктура е едно от най-важните условия за осигуряване на устойчиво развитие на транспортния отрасъл. А в България съществуват много проблеми от този вид. Голяма част от пътищата не са ремонтирани в продължение на повече от 15 до 20 години, при планирана периодична поддръжка на всеки 5 до 7 години, а цялостна поддръжка и ремонт - на всеки 12 години, а пътищата от трети клас трябва напълно да се реконструират. Автомагистралното покритие на територията на страната, с път с четири или три ленти, е доста разпокъсано. Пътищата, минаващи от изток на запад, обикновено са по-добре развити от тези, преминаващи от север на юг, с незадоволително обслужване в перифериите, а именно на южната граница, по брега на река Дунав, и тези, разположени между Трансевропейските транспортни коридори IV и ІХ.
Подобряването на пътната инфраструктура ще се изрази в достигането на следните оперативни цели:
Доизграждане на автомагистралите в Република България;
Реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори и в рамките на участъците на мрежата TINA на територията на страната,
Подобряване и уеднаквяване на транспортно-експлоатационните показатели на основни пътища от републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации.
Постигането на тези цели ще осигури по-добри възможности за успешна интеграция на националната пътна инфраструктура в развитата пътна мрежа на страните от ЕС.
Като следно имаме устойчиво развитие на железопътния транспорт. Бъдещото развитие на железопътната инфраструктура е насочено към благоприятстване развитието на услугите на железопътния оператор на вътрешния и международен пазар и е ориентирано основно към съживяването и подобряването на техническите и оперативни параметри на железопътните линии, верижните линии, телекомуникационното и сигнално оборудване по Транс-граничните транспортни оси в съответствие с: инициативата Транс-европейска мрежа (TEN); Споразумение за високоскоростни железопътни линии (AGC); Споразумение за железопътни линии за комбиниран транспорт (AGTC); Проект Транс-европейски железници(TER).
Бъдещото подобряване на железопътната инфраструктура ще бъде фокусирано върху постигане на стандартите за качество на ЕС и осигуряване на оперативна съгласуваност чрез планираните инвестиции и особено чрез премахване на ограниченията на скоростта; повишаване на производителността на инфраструктурата с цел намаляване на инфраструктурните разходи (съответно и намаляване на инфраструктурните такси); въвеждане на законодателството на ЕС и най-добрите практики в сферата на договаряне с операторите с цел да се развият добре адаптирани разписания; подобряване на железопътните връзки със съседните страни; намаляване на времето, необходимо за преминаване на границите, в съответствие с Женевските препоръки; подобрения в привлекателността на железопътните гари; въвеждане на подходяща инфраструктура и условия за контейнерен и комбиниран транспорт и поддържане на стандарт на високо качество, свързан с безопасността на железопътната мрежа.
Друг начин как да се потпомогне устойчивото развитие на транспорта в Р.България е и устойчивото развитие на обществения транспорт. Като част от обществения транспорт спада вътрешен патнически траспорт кои показва тендециите на спад в последните години заради все по-голямо ползване на лични моторни превозни средства. Автобусният транспорт е добре развит и разпространен в сраната, включващ и дестинациите, които не са покрити от железопътния транспорт. Въпреки големият брой компании, лицензирани за автобусен транспорт, на пазара на междуградски превози се наблюдават няколко транспортни лидери, притежаващи значителен парк от моторни превозни средства.
В сегмента на крайградския транспорт, услуги се предоставят от автобусни или микробусни транспортни компании. Все още качеството на предлаганите услуги в този сегмент не отговаря на изискванията на пътниците, особено когато се отнася до превоз до някои труднодостъпни селища. Микробусното обслужване е относително нова услуга, която през последните години стана популярна и все още се развива. Микробусният транспорт предоставя редовен и удобен транспорт от спирките и пунктовете за достъп до населените зони. Повечето от микробусите са собственост на частни превозвачи.
Международния патнически транспорт става все повече претпочитан от страна на пътниците. Международният автобусен транспорт предлага директни връзки с всички балкански столици и с голям брой страни на запад от България. Въпреки очевидните неудобства от продължителните пътувания, автобусният транспорт заема добри позиции на пазара на транспортни услуги, предлагайки конкурентни цени и приемливо качество на обслужването. Очаква се, през следващите години, броят на пътуващите с автобусен транспорт до далечните дестинации в чужбина значително да намалее, поради навлизането на пазара на нискоразходни авиопревозвачи. Като цяло, развитието на пътническия пътен транспорт е ориентирано към: либерализация на транспортния пазар; повишаване на безопасността на пътния транспорт; насърчаване на екологично чистия транспорт; подобряване на качествения контрол и ефективността на обществения транспорт. Съществуват доста проблеми в този вид на транспорт, но повечето от тях са вече споменати в часта където се говори за модернизиране на пътната инфраструктура като подобряване на условията по пътищата, модернизиране на самите транспорти и много други неща които могат да се направат и да се решат.
Следното нещо също така разглежда подобни проблеми в областта на транспорта и се отнася на устойчиво развитие на интермодалния транспорт. Въвеждането на модерни схеми за управление на транспортния процес се изразява преди всичко в изграждането и управлението на интермодална транспортна система. Такава система функционира у нас и е в процес на модернизиране и усъвършенстване.
Интермодалната инфраструктура се състои от изграждане на транспортни интермодални възли, които да позволят бърз преход между различните видове транспорт. Железопътните връзки трябва да са дефинирани с цел да се предложи, сравнено с пътния транспорт, ефективно, безопасно и конкурентно разрешение за превозвачи и добре избраните възли на мрежата трябва да дадат възможност на транспортните компании да оперират с големи количества товари и да пренасочват товари към комбинирани транспортни услуги.
Поради тези причини, интермодалната мрежа трябва да бъде планирана на международно ниво, с цел да се даде възможност на превозвачите да оперират на колкото е възможно по-дълги разстояния за железопътния транспорт, а мрежата от възли, освен на международно ниво, трябва да бъде проектирана така, че да обслужва и главни стопански центрове на всяка страна. Българската интермодална система принципно е в съответствие с повечето от тези условия, но се нуждае от техническо усъвършенстване, за да извлече полза от всички възможности за растеж на транспортното търсене в балканския регион и да участва в изграждането на по-устойчива транспортна система.

Европейската транспортна политика набляга на развитието на морския транспорт и вътрешния воден транспорт, които са два ключови компонента на интермодалност, които трябва да предоставят средства за намаляване на нарастващата претовареност на пътната и железопътна инфраструктура и замърсяването на въздуха. Досега тези два вида транспорт бяха недостатъчно използвани в България. Те се развиват чрез изграждането на транспортни връзки и услуги по вътрешните водни пътища, превоз по море на къси разстояния (изграждане на морски магистрали) и по-ефективни пристанищни услуги.
Пътническият трафик през морските пристанища нараства постепенно от 2003 г.. Повечето от пътниците, на които се предоставят услуги в българските морски пристанища са круизни пасажери, посещаващи черноморските курорти. Но, се очаква все по-голямо развитие на този вид транспорт, не само защото е полезно за развитието на икономията и туризъма на Р.България, туку и защото ще има по-голямо развитие на товарния транспорт. А речния товарен транспорт има много предимства като: безопасност, икономичност, ниско ниво на замърсяване на околната среда и висок потенциал за развитие. Този вид транспорт е алтернатива на пътния и железопътния транспорт.
За следващите години се цели повишаване на товарния и пътнически трафик, насърчаване развитието на водния транспорт в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз, повишаване броя на частните оператори, дължащо се на развитие на туризма, промишлеността и международната търговия и подобряването на условията за плаване.
Паралелно с това се развива устойчива политика за подобряване на условията на плаване по река Дунав и морските пространства. Ще бъдат усъвършенствани техническите параметри на вътрешния воден канал. Също така в процес на изграждане са системи за навигационно наблюдение и контрол които ще повишат безопасността на корабоплаването в българската част на Черно море и р. Дунав, както и по-доброто опазване на околната среда в съответствие с политиката на Общността за укрепване на морския транспорт и вътрешните водни пътища.
Това кое може да заключим от цялото изледване е че тази тема за която сега пишем не сме я ни докоснали, защото това е огромна област от устойчивото развитие на транспорта на една страна. Но, това за което можем да кажем е че сме представили някакви основни начела за накъде ходят работите и какво трябва да се направи за да може да ходи по пътя на устойчивото развитие и по пъта на интеграция в Европейския Съюз. Факт е че изобщо развитието на транспортната инфраструктура в Р. България е в самото начало, но се ходи в истинската посока да се постигне устойчивото развитие на транспорта в страната. Устойчивото развитие ще помогне не само в модернизацията на страната, но и ще помогне за по-ефективното използване на ресурсите и възтановяване на екологичното развновесие кое от друга страна ще остане в наследствие за бъдещите поколения кои ще могат да си реализират своите потребности.
Прочетено: 2455 пъти
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Транспорт”