Курсова задача по темата "Транспортно-логистично обслужване на външната търговия"

[Mozo]

„ТРАНСПОРТНО-ЛОГИСТИЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА
ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ“
ГЕОРГИ ПЕТРИЧЕВ – МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ 2013/2015
Глобализация на външната търговия и транспортно обслужване
Трансевропейски мрежи (Infrastructure - TEN-T - Connecting Europe)
ЧАСТ ПЪРВА
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ И ТРАНСПОРТНОТО ОБСЛУЖВАНЕ
I. УВОД
Глобализацията на производството се развива едновременно с глобализацията на търговията, като нито едно от двете не може да
функционира без другото. Този процес е улеснен от значителните технически промени в транспортния сектор. Мащабът, обемът и
ефективността на международната търговия са величини, които постоянно се увеличават. Търсят се нови хоризонти за оптимизация на
пространствено-времевия сегмент с цел по-широко покритие на пазара и точките, които може да бъдат достигнати с по-малко разходи и за
по-кратко време. Търговията между отделни части на света става все по отворена, дори и за страни, които преди това са имали ограничен
достъп до международните транспортни системи.
Глобалната търговия дава възможност за огромно разнообразие от ресурси - от петрола в Персийския залив, бразилското кафе до
китайската работна ръка, което ги прави по-широко достъпни.
II. ИЗЛОЖЕНИЕ
Международната търговия, както по отношение на стойността, така и по отношение на обема е с нарастваща тенденция в световната
икономика. Важно е да се подчертае, при разглеждане на структурата на световната търговия, че не нациите са тези, които търгуват, но най-
вече корпорациите и фирмите, чиито крайни продукти са консумирани от мнозинството потребители. Появата на сегашната структура на
световната търговия може да бъде обобщена в рамките на три основни фази:
Първа фаза (неподвижни фактори на производството) - отнася се до конвенционалния поглед върху международната търговия, който
надделява до 1970, когато факторите на производство са били много по-малко мобилни. Преди края на Първата световна война, глобалната
търговия е била структурирана основно от колониалните отношения. Имало е ограничена степен на мобилност на суровини, части и готови
продукти. След Първата световна война международната търговия става сравнително по регулирана в рамката на тарифи, квоти. Поради
регламентите, протекционизма и сравнително високите разходи за транспорт търговията е била ограничена и неефективна в
разпределението на товари. В този контекст търговията по скоро е била опит за справяне с недостига, отколкото насърчаване на
икономическата ефективност.
Втора фаза (мобилност на производствените фактори). От 1980 г. мобилността на производствените фактори и по-специално на капитала
става възможна. Правната и физическата среда, в която се осъществява международната търговия, довежда до по-добра реализация на
сравнителните предимства на определени региони. Едновременно се появяват регионални търговски споразумения и глобалната рамка на
търговията се поставя в регулация (GATT / WTO). В допълнение, контейнеризацията създава условия и възможности за подпомагане на по-
сложни и дълги търговски потоци на големи разстояния, за което допринася и нарастващият въздушен трафик. Промишлените райони с
високо производство и дейности, които са трудоемки, постепенно се изместват в райони, които предлагат по-ниски разходи. Процесът
започва на национално ниво, а след това обхваща и околните страни, докато не се преръща в истински глобален феномен. По този начин
преките чуждестранни инвестиции се увеличават особено по отношение на нови производствени региони, а мултинационалните
корпорации стават все по-гъвкави в глобално позициониране на техните активи.
Трета фаза (глобални производствени мрежи). Сега е налице ръст в международната търговия, включително и при широка гама от услуги,
които преди това са били специфични за регионалните пазари, и рязко увеличаване на мобилността на факторите на производство. Тъй
като тези тенденции са добре установени, с появата на глобалните производствени мрежи приоритетът се измества към географското и
функционално интегриране на производството, разпределението и потреблението. Създават се комплексни мрежи, включващи потоци от
информация, стоки, части и готови продукти, което от своя страна изисква високо ниво на владеене на логистиката и дистрибуцията. В
такава среда се появяват силни икономически оператори, които не са пряко свързани с функцията на производството и търговията на
дребно, но най-вече поемат отговорността за управлението на мрежата от потоци (пример: Grupo Logista в Европа.)
Световната икономическа система се характеризира с все по-голяма степен на интегрирани услуги, финанси, търговия и производство,
което от своя страна е най-вече в резултат на подобрен транспорт и логистика и по-ефективно използване на регионалните сравнителни
предимства. Обменът на стоки и услуги между нациите нараства, най-вече чрез предоставяне на възможности за икономически растеж в
нови региони и чрез намаляване на разходите за широк спектър от произвеждани стоки.
Улесняването на търговията предполага процедурите за регулиране на международните движения на стоки да се подобрят, така че
участниците в международната търговия да са по-ефективни. Това зависи и от намаляването на общите разходи на търговията: трансфера,
тарифите, транспорта и трафика, често обозначени като "Four Ts" на международната търговия.
Друг фактор в глобалната икономика е конкуренцията, която е зависима най-вече от:
Мулти-модална и интер-модална товаро - транспортна система, съставена от различни видове транспорт, инфраструктура и терминали,
която обхваща целия свят (TEN-T). Тя осигурява физическия капацитет за подкрепата на търговията и нейните основни вериги на доставки.
Уеднаквени митническите процедури, тарифи, наредби и обработка на документи като гаранция, че търговските потоци се придържат към
правилата и разпоредбите на юрисдикцията и не си противоречат
Разработване на банкови, финансови, правни и застрахователни рамки, с които да се гарантират транзакциите и да се улеснят сделките
като същевременно се минимизира рискът.
Международните транспортни системи са подложени на нарастващ натиск да отговорят на нарастващия обем товари и разстояния. Това
не би могло да се случи без значителни технически подобрения, които позволяват да се транспортират по-големи количества на пътници и
товари по-бързо и по-ефективно. Малко други технически подобрения са допринесли за увеличаващата се мобилност на товари, както
контейнеризацията. Все по-голям дял от генералните товари се движат в световен мащаб в контейнери.
ИЗВОД:
Транспортът често се споменава като ключов фактор, който не е задължително да бъде главната причина за глобализацията на
международната търговия, но е условие без което не би могло тя да се наблюдава Често срещан проблем е неспособността на
международните транспортни инфраструктури да поемат търговските потоци, затруднявайки достъпа до световния пазар и намалявайки
ползите, които могат да бъдат получени от международната търговия.
Три компонента на международния транспорт улесняват търговията:
• Транспортната инфраструктура. Включва физическа инфраструктура като терминали, превозни средства и мрежи.
• Транспортни услуги. Засяга сложен набор от услуги, включени в международното движение на пътници и товари. Това включва дейности
като дистрибуция, логистика, финанси, застраховане и маркетинг.
• „Transactional“ средата. Засяга сложна правна, политическа, финансова и културна среда, в която международните транспортни
системи работят. Тя включва аспекти като валутни курсове, наредби, квоти и тарифи, но и предпочитанията на потребителите.
ЧАСТ ВТОРА
TEN-T
I. УВОД
Безспорна е връзката между транспортната инфраструктура и нивото на развитие на спедиторско-логистичния сектор. Докато при
доставчиците на транспортни услуги състоянието на транспортната инфраструктура влияе по-скоро пряко, то при доставчиците на
спедиторски и логистични услуги това влияние е по-скоро косвено.
Транспортната инфраструктура е много важна като технически параметри и качество, но не по-маловажен е въпросът за начина на
нейната експлоатация. В последните години определено се наблюдават на пръв поглед различни тенденции в транспорта и търговията.
С цел да улесни потока от стоки и хора, ЕС се стреми да свърже националните пътни мрежи в една единна система. ЕС ще бъде най-
вероятно отговорен за проверката на безопасността на новата мрежа.
Целта е превръщане на съществуващите понастоящем разнородни европейски пътища, железопътни линии, летища и канали в единна
транспортна мрежа (TEN-T).
До 2030г. трябва да бъде изградена основна транспортна мрежа, която да образува транспортния гръбнак на единния пазар.
Финансирането в областта на транспорта по линия на Механизма за свързване на Европа (за периода 2014 – 2020 г.) също ще бъде
насочено към тази основна мрежа – изграждане на липсващите трансгранични връзки, премахване на пречките и повишаване на
„интелигентността“ на мрежата.
Новата основна мрежа ТЕN-Т ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от транспортни артерии, включващи се в основната мрежа на
регионално и национално равнище. Изграждането им до голяма степен ще се финансира от страните от ЕС, като съществуват някои
възможности за използване на финансиране от Съюза в областта на транспорта и регионалното развитие, включително чрез нови
инструменти за финансиране.
Като цяло благодарение на новата транспортна мрежа ще се пътува:
• по-безопасно при по-малко задръствания,
• по-лесно и по-бързо.
В крайна сметка ЕС ще играе роля в управлението на безопасността на пътищата, принадлежащи на TEN-T, чрез проверки за безопасност
във фаза проектиране и редовни проверки на безопасността на мрежата.
II. ИЗЛОЖЕНИЕ
ЦЕЛИ:
Основните цели на Трансевропейската транспортна мрежа са свързани с:
••••••Осигуряване на трайна мобилност на хората и стоките в пространство без вътрешни граници по отношение на социалните условия,
безопасността, опазването на околната среда и конкуренцията.
Засилване на икономическото и социалното сближаване.
Оптимално използване на наличния капацитет и оперативна съвместимост между видовете транспорт.
Осигуряване на висококачествена инфраструктура при приемливи икономически условия.
Подобряване и улесняване на достъпа.
Ефективно свързване на TEN-T със съседните държави и региони.
Новата политика за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа включва планиране на мрежата на две нива: Основна мрежа –
състои се от най-важните международни връзки в ЕС, и Широкообхватна мрежа – захранва и разпределя транспортните потоци от
основната мрежа.
В основната мрежа ще бъдат създадени коридори като средство за насърчаване на координираното развитие на инфраструктурата и на
ресурсно ефективните начини различните видове транспорт?. Европейски координатори ще помагат на страните членки и организаторите
на проекти за използването ѝ. Новата политика е насочена към най-важните елементи – трансгранични проекти, оперативна съвместимост и
интермодалност с цел да се извлече максимална полза от всички инвестиции.
Транспортът е от фундаментално значение за една ефикасна европейска икономика.
Очаква се товарният транспорт да нарасне с 80 % до 2050 г., а пътническият — с над 50 %.
Предпоставка за икономическия растеж е търговията, а предпоставка за търговията — транспортът. Районите на Европа, които не разполагат
с добри връзки, няма да процъфтяват.

Целият материал: