За малките кнфликти и големите суперсили.

[nekrogiant]

Източник:Svejo.net

Барон Мусулин не е изтъкната фигура в историята на европейската дипломация; той е безкрайно далеч от статута на Метерних или Талейран, но може би променя хода на европейската история в по-голяма степен, отколкото всеки от тях. От 1910 до 1916 той заема сравнително незначителния пост на началник на Отдела по църковните въпроси. През лятото на 1913 г. прекарва почивката си в Хърватия, родната си страна; при завръщането си във Виена, написва доклад за сръбските проблеми, тема, по която преди това не е бил смятан за експерт.

По някое време през юли 1914 година бил помолен да изготви проект за дипломатически ултиматум към Сърбия: “Където, въз основа на моралната отговорност на Сърбия за събитията от 28 юни [убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд], към нея да бъдат адресирани някои искания за прекратяване за в бъдеще на великосръбската пропаганда.” Той смята за себе си, че има репутация на притежаващ “способности за административна работа и стилистични умения”. Изготвя нотата с предположението, че сърбите ще я приемат.

Той е изненадан, когато нотата е отхвърлена. Коментира, че: “Твърде трудно е да се предвиди ефектът, който някое политическо действие може да предизвика в чужбина.” Имайки предвид, че ефектът от неговата грешна преценка е Първата световна война, 20 милиона загинали, както и всичко, което последва, това изглежда като подценяване.

След 1914 Великите сили са загрижени да избягват други моменти като Сараево, когато светът затъва във война поради инцидент. Но войната все пак не е съвсем резултат от инцидент или грешна преценка. В много по-значимите мемоари на фелдмаршал Франц Конрад фон Хотцендорф, началникът на австрийския Генерален щаб и по-голяма и по-агресивна фигура, отколкото фон Мусулин, са представени реалните мотиви той да желае война. “Два принципа бяха в остър конфликт: запазването на Австрия като конгломерат от различни националности и надигането на независимите национални държави, които претендираха да получат своите етнически територии от Австро-Унгария … По тази причина, а не с цел да отмъсти за убийството [на Франц Фердинанд], Австро-Унгария трябваше да тръгне на война срещу Сърбия.”

Никои две исторически събития не са идентични, но има обезпокояващи прилики между сръбската криза, такава каквато е през юли 1914, и грузинската криза, такава каквато е през август 2008. Налице е руският фактор, който заема централно място и в двете кризи; има сблъсък на национализми; има широко разпространено чувство на тревожност. През 1914, Австро-Унгария се страхува да не бъде изоставена от Германия, Германия се опасява от нарастващата мощ на Русия, Русия се страхува да не бъде изоставена от Франция, Франция се страхува да не бъде изоставена от Великобритания, както и Англия е разтревожена от увеличаването на германския флот. Всяка Велика сила чувства заплаха. В случая, отхвърлянето на австрийската нота от Сърбия въвлича всички тях в една война, която малцина са искали. Най-слабата страна взема най-голямото решение.

Ситуацията сега е сходна в много отношения, но не във всички. Голямата разлика е, че Руската федерация е близо 20 години след времето на колапса на Съветския съюз. Варшавският договор се е разпаднал отдавна, а повечето от страните в него са се присъединили към ЕС и НАТО, без Русия да е в състояние да възрази. Въпреки това, съществуват редица нови независими държави, включително Грузия, които не са били членове на Варшавския договор, а част от Руската империя от 19-и и 20-и век. Тази “близка чужбина” е възприемана от Русия като част от нейната естествена сфера на влияние.

Новата Русия на Владимир Путин е националистическа по стария царистки начин и е решена да защитава руските интереси. През от 1990-те., годините на Елцин, Русия не можеше да отстоява тези традиционни руски позиции, защото беше твърде слаба. Те са заздравени сега и това заздравяване се подкрепя от нарастващото значение на Русия като доставчик на петрол и газ.

През 1914 в Европа имаше шест Велики сили - Германия, Франция, Англия, Австро-Унгария, Италия и Русия, а всичките притежаваха имперски владения. Повечето от тези страни бяха коалиции на различни народи, с вътрешни проблеми на национализъм. Великобритания, например, имаше ирландския проблем.

През 2008 в света има шест големи обединения - САЩ, Китай, ЕС, Индия, Русия и Япония. Ислямът е друг въпрос. Всички тези групи са в известна степен загрижени за икономическите или политически слабости на собствените си позиции. Някои от тези групи са нововъзникващи сили, но други са в относителен упадък. На Русия вероятно й липсва икономическа база и достатъчно население, за да задържа путинизма начело в световното съревнование. САЩ могат да останат още едно поколение като водеща световна сила, но тяхната преднина намалява. Европа не се е справила с културните различия между нейните членове. Китай и Индия са зараждащите се свръхсили. Но тези групировки са почти толкова несигурни, колкото и европейските Велики сили през 1914, а и недостигът на бъдещи енергийни доставки ги кара да се чувстват неуверени.

При тези обстоятелства бе безразсъдство правителството на Грузия да се опитва да си възвърне контрола над Южна Осетия със сила. Как са си представяли, че ще реагира Русия? Грузия е кандидат да се присъедини към НАТО, но европейските членове на НАТО, особено Германия, може да смятат, че правителството на Грузия е твърде склонно към необмислени действия, за да му се дават гаранциите на НАТО. В един свят на несигурност Великите сили не могат да рискуват в незначителни войни в случай, че те стават големи.

[Mozo]

Е, не са прави руснаците и това е. По принцип съм русофил, но това е факт.