В момента актуалната версия е 2.3, но вече е достъпно и технологично превю на 3, за финалната версия на която ще се наложи може би малко да почакаме. Инсталационният компактдиск е само един и поради тази причина първоначалните ми очаквания не бяха много високи. Просто не мога да си представя, че в днешния момент на едно CD, което освен всичко останало съдържа и Live ОС, може да има всичко нужно на един средностатистически потребител. Но Myah ме изненада изключително приятно в това отношение.
Както казах, ако не желаете да инсталирате операционната система върху твърдия диск или просто да й хвърлите един предварителен поглед, може да я заредите директно от компактдиска, въпреки че така бързодействието й е сериозно затруднено. Тук имам малка забележка: върху работния плот няма икона за нормално инсталиране, каквато присъства в други дистрибуции, като Ubuntu например. Тази опция е скрита в стартовото меню – Myah Tools. Самата инсталация е една от най-лесните и бързите, които съм срещал. След като зареди LiveCD, стартирайте Myah Installer. Обикновено той се отваря след кратка пауза, така че имайте търпение. В трите полета трябва да се въведат локациите на инсталацията, на дела, върху който ще се инсталира, и мястото, на което да се запише MBR. След това има избор между нормална инсталация върху твърд диск и Live вариант върху USB устройство. Обикновено системата сама засича оптималните настройки и ако разполагате с предварително подготвени дялове, всичко, което трябва да направите, е да натиснете бутона Install. След това ви остава да изчакате известно време, през което файловете се копират, и това е всичко. Липсват постоянно появяващи се екрани за настройки, което е огромен плюс за потребителите с по-малко опит.
Какво прави впечатление след зареждане на Myah? На първо място, това е стремежът на авторите да създадат една максимално подобна на Windows система, която предлага същото удобство за използване, като същевременно запазят оригиналния облик и дух на Linux. Просто в Myah са пипнати някои дребни детайли, без да се правят драстични промени като в Linspire или Xandros например. Нещо дребно на пръв поглед, но много правилен ход според мен, защото така шокът за потребителите, свикнали с операционната система на Microsoft, ще е по-малък и те няма да се почувстват като захвърлени изведнъж сред бурните вълни на океана. Точно това беше първият факт, който ме накара да се запозная с тази дистрибуция.
Следващата приятна изненада е софтуерът, който е включен в нея. Основното, на което се набляга в рекламата на Linux, е свободата да се променя системата с отворен код , но съгласете се, малка част от потребителите (дори и някои, притежаващи по-голям опит) се възползват наистина от тази възможност. А познавам и много хора, които използват само това, което е включено в конкретно издание, и не си правят труда да инсталират нещо ново. Затова мисля, че Myah ще се хареса на широк кръг хора, понеже в нея може да се открие един много добър подбор на софтуер. Включените програми наистина са разнообразни и е помислено за всяка нужда, дори е обърнато внимание на някои сфери, които липсват в много от конкурентните продукти.
Няма да изброявам всичко, което ще откриете на диска, а това е и невъзможно – само ще кажа, че бях изумен от наличието на толкова много приложения, събрани върху един CD-ROM. Срещал съм дори DVD дистрибуции, които са били много по-бедни, и с Myah много трудно може изпитате нужда от нещо допълнително. Може би най-същественият пропуск е Open Office, но винаги може да го добавите. Мислех си, че няма с какво да бъда изненадан по отношение на игрите под Linux, но това беше, преди да срещна Myah, която ме впечатли с няколко малки и непознати, но много зарибяващи заглавия.
Разполагате и с възможност за конфигуриране на всичко, за което се сетите, а с това не могат да се похвалят някои конкурентни дистрибуции. Особено ценя наличието на лесен инструмент за мрежовите настройки, намиращ се в Myah Tools. Ако външният облик на KDE не ви харесва или ви е омръзнал, препоръчвам ви да промените системните икони от Appearance & Themes, Icons. Една от любимите ми теми е Kids, при която иконите имат забавни изкривени форми.
Най-големият проблем, който срещнах, беше с кирилизацията. Вградените шрифтове не поддържаха нашата азбука и се наложи да добавя наличните в Windows. Това може да се направи от контролния център – System Administration –> Font Installer. За да ги импортирате, трябва да ги вземете от системната папка на Windows, от инсталационен диск или предварително да си подготвите папка с произволни кирилизирани шрифтове. След това вече можех да пиша на български, но остана невъзможността за преглед на вече готови текстове. Все пак версията, с която работя, не е най-актуалната и този проблем може да е намерил своето разрешение.
Трябва да отбележа недоволството си от инструмента за манипулиране на дискови дялове – известният QTParted, който не успя да се справи с един проблемен диск. Случваше се и отделни приложения да увиснат, но общо взето, стабилността и съвместимостта бяха на сравнително добро ниво.
Накрая ще ви обърна внимание на няколко опции, които могат да улеснят съжителството ви с Linux. Отворете контролния център. После отидете на KDE Components и Session Manager. По подразбиране е включена опцията On Login, Restore previous session, което означава, че при всяко рестартиране отново ще се зарежда софтуерът, стартиран предишния път. А за по-голямо удобство при спиране на машината може да щракнете с десния бутон върху полето за задачи в долната част на екрана, да изберете Unlock Panels, след което отново десен бутон и Add Applet to Panel. После намерете Lock/Logout Buttons, за да поставите тези два бутона. Разгледайте и останалите аплети – вероятно ще откриете полезни за себе си.
В Regional & Accessibility, Input Actions могат да се настроят движения с мишката и клавишни комбинации за по-бързо и лесно управление на приложенията.
Адриан Банчев
