Да поясня, че под един дял имам предвид един страртиращ (в случая ESP) плюс колкото са нужни на ОС-а и ползвателя. Така че си прав, навярно ще трябва да се добави и този MSR. Обаче не съм изпробвал лично такава конфигурация - Linux + Windows на чисто UEFI. Кое, къде точно и как - ще трябва да сами да си доупроучите и много вероятно допробвате. Защото винаги изскачат неща, когато не са ви минали през ръцете и за които няма качествени упътвания в мрежата.
Стартирането на PC-тата винаги си е било куча марка. Нищо не е просто, нито ясно. Трябваше с UEFI да оправят нещата, но пак допуснаха куп грешки. Основно от друг тип. Абсолютно съм убеден, че и през 2075г. стартирането пак ще е „тотал щета“, ако изобщо има универсален компютър от такъв тип.tmp_ZMx2fK6aL4 написа: ↑ср мар 09, 2022 19:53Ако съвременен Уиндоус и Линукс трябва да съжителстват на един физически диск, просто и ясно:
- при поддръжка на EFI - или eаsyuefi или refind, НИКОГА Grub2;
- без EFI - единствено (easy)bcd.
За да нямате АБСОЛЮТНО никакви проблеми с магарии от която и да било от съжителстващите ОС.
Виж, ако всяка ОС е на собствен диск - каквото ви е кеф - Grub2, (easy)bcd, easyuefi, refind.
Относно GRUB съм най-много несъгласен. Досещам се какво имаш в предвид с „теслите“, най-вече с втората версия, но като цяло GRUB е най-качественият и мощен бутлоудър. Буквално е цяла ера пред останалите. Недостатъците са основно на иделогическо ниво. Не че не работят, но на моменти са непрактични и идват твърде нанагоре. Даже и за опитни ползватели. Конкретно не ми харесва реализацията с твърде много магически записи в BIOS инсталация, въвеждането на помощна програма за обновяване, вкарването на скриптови мотиви в конфигурацията, разпределението на 4-5 отделни конфигурационни файлове. Обаче тези функции не са обезателни.
За стартирането под BIOS не е никакъв проблем да се зареди директно от Syslinux компонентите в MBR и PBR съответно. А конфугирацията може да се опрости, ако ползвателя сам си я понагласи. Колкото до UEFI, не ми е известно там да е имало някога проблеми от гледна точка на стартирането и да се бие с другите конкурентни лоудъри.
Защо пък единствено BCD? Грешката ви е че сте прекалено центрирани на Windows и понякога изпускате какво наистина оценаяват ползвателите на различни ОС-и. Както и линуксарите какво биха оценили ползвателите на Windows, в много случаи. Но както и да е, главният въпрос е „Защо BCD е непрактичен бутлоудър“ от гледна точка на линуксара? Най-вече защото му липсват възможности. Линукс често идва с по няколко ядра и е много хубаво, ако може лесно да се превключва между тях. Но BCD не може да ги види в друга файлова система. Което до голяма степен е напълно обяснимо, но вкарва ползвателя в излишни приключения. Може да се натири Линукс да стартира само едно кокретно ядро от PBR, но е непрактично. После изисква модификациите да се правят с помощна програма - също голяма грешка. От гледна точка, че ако нещо изникне става много трудно да се работи „изотвънка“ с него. Изобщо става кофти сценарий, ако трябва от Windows да пипаш по Linux и обратното. А BCD до голяма степен го предполага. Освен това е и малко грозничък. До известна степен прилича на LILO. Ще служи вярно, но ще трябва да си посвиете очакванията откъм възможности.
BCD не е единствената програма, която стартира компютъра по много подобен начин. Syslinux може точно същото, но е малко по-отворена откъм лесна конфигурация, поправка и манипулация отвън. Даже я препоръчвам. Съвместима е с Windows, доколкото че може да се извиква от него, да го стартира и MBR кода е абсолютно взаимозаменяем.
Така че употребата на BCD нито гарантира липсата на проблеми, нито създава по-малко такива от (да кажем) Syslinux. Общо взето целта на тези упражнения е да се дадат на съответните ОС-и каквото очакват.
За отделен диск съм принципно съгласен, но понякога е непрактично. Например ако е PCIe, ползвате системи от едни и същи фамилии или просто не ви се дават пари само за този лукс.
