Химичен елемент - желязо

[Mozo]

Химичен
елемент-Желязо

Изготвил:Йордан Ганчев
Костадинов 10а клас

Съдържание:
 Същност
 Произход на наименованието
 История
 Химични и Физични свойства
 Местонахождение в природата
 Добив
 Приложение
 Биологична роля

Същност
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ
Fe. Той е част от група 8 и период 4 на периодичната система,
поради което се класифицира като преходен метал. Желязото и
неговите сплави, най-вече стоманата, са най-масово използваните
метали и феромагнити в ежедневния живот.
Повърхността на желязото е блестяща и сребристосива, но изложена
на въздух оксидира и се покрива с червен или кафяв железен оксид (
ръжда). Отделните кристали чисто желязо са меки (по-меки от
алуминия), като добавянето на относително малки примеси
значително увеличава твърдостта и якостта. Стоманата
представлява сплав на желязото с малко количество въглерод и
други метали и може да бъде 1000 пъти по-твърда от чистото желязо.
Желязо-56 е най-тежкият стабилен изотоп, образуван от
алфа-процеса при звездния нуклеосинтез. За образуването на
елементи, по-тежки от желязото и никела е необходима свръхнова.
Желязото е най-изобилният елемент в ядрата на червените гиганти и
най-изобилният метал в железните метеорити и в плътните метални
планети, като Земята.

Произход на наименованието
Има няколко версии за произхода
на славянската дума „желязо“ (
беларус. „жалеза“, рус. „железо“,
укр. „залізо“, полски „Żelazo“,
словенски „Železo“). Една от тези
версии свързва тази дума със
санкритската „жалжа“, която
означава „метал, руда“. Другата
версия свързва с гръцката дума
„χαλχοσ“, която означава желязо,
мед. Европейските „iron“ (англ.),
„Eisen“ (нем.) произлизат от
санскритската „исира“ — твърд,
силен. Латинското „ferrum“
произлиза от „fars“ — твърдост.

История
Желязото е известно на хората от древни
времена.Археологическите разкопки намират
изделия от желязо, датирани около
4 хилядолетие пр.н.е. и се отнасят към
древноегипетската и шумерската цивилизации.
Предметите, правени от желязо от това време,
включват накрайници за стрели и украшения. В тях
се е използвало метеоритно желязо, по-точно сплав
от желязо и никел, от която се състоят метеоритите.
В много езици е останало споменаването за
небесния произход на желязото.Между
2 хилядолетие пр.н.е. и 3 хилядолетие пр.н.е. в
Месопотамия и Древен Египет се появяват първите
предмети, направени от топено желязо (определя
се по отсъствието на никел в състава му).
Независимо от това желязото се е използвало
основно в култови предмети. Вероятно по това
време то е било много скъпо.

Целият материал: