Ксенобиотици

[Mozo]

При много организми е описана окислителна активност на цитохром Р950, който метаболизира широк кръг ксено6иотици, включнтелно пестициди, ПХБ, полициклени ароматни въгле­водороди, терпени на дървесината, феноли от природен и антропогенен произход и много други вещества. Висшите организми са запазили способността за конюгация, която еволюционно е възникнала в безгръбначните животни.
При бактериите метаболизмът на замърсителите протича под действието на множество ензими (както и пра животннте). Сред микроорганизмите нaй-често се срещат щамове, осъшествя­иащи непълно разграждане на замърсителите. За пълното раз­рушаване на пестицидите е необходимо съвместно действие на няколко организма и абиотични фактори. Даже ако микроорга­низмът притежава необходимия за разграждането на замърснителя ензимен апарат, той невинаги може напълно да го използва, тъй като отсъстват необходимите допълнителни субстрати и кофактори. За това много замърсители (ДДТ и други пестициди) могат да се разлагат от някои микроорганизми само в условията на кометаболизъм, т. е. при осигуряване на съответните косуб­страти, кофактори и други. B експериментална обстановка метаболизъмът на някон пестициди се стимулира при прибавянето на етанол, глюкоза и др.
Необходимо е да се подчертаят две важни особености при трансформацията на замърсяващите вещества в екосистемите и организмите. Първо, персистентността (устойчивостта) на много ксенобиотици в биосферата в реални условия е висока. По някои данни ДДТ изчезва от почвата за около 30 г., алдринът и хлор­данът - за 15 г., и т. н. Второ, някои замърсители се разграждат или трансформират пo такъв начин, че се получават продукти, по-устойчиви н по-токсични от изходинте. Последното е довело до появата в научната литература на нов термин - токсификация, т. е. процес, при който изходното нетоксично или слаботоксично вещество, подложено в организма на въздействието на ензими, става по-токсично, канцерогенно или мутагенно. Някои полицикленн ароматни въглеводороди се превръщат в канцерогенни епоксиди под влиянието на ензимите монооксигеназа, епоксихидролаза и оксиметилсинтетаза.
Практически много важен е факторът, че генетичната спо­собност на някои щамове бактерии да разрушават еднн или друг ксенобиотик или замърсител зависи от наличието на плазмиди в клетките. Установено е, че плазмидите придават способност на бактериите да разграждат съединення, като октан, нафталин.
Съществува предлоложение, че с помощта на генно инженiерство и конструиране на плазмиди, обединяващи гените, които са отговорни за отделните последователни стадии на разрушаването на устойчивите пестициди, може да се получат новни щамове бактерии, способни да разрушават тези замърсители. Възможно е полезно да се окаже клонирането (операция, която води до натрупване на голям брой копия от определен участък на ДНК) на гечи от разистентни насекоми, които детоксицират пестициди.
Генното инженерство може да се окаже полезно при създаването на организми, устойчиви към различни типове замърсяващи вещества. Този подход е интересен и при създаване на селскоктопански растинея, устойчиви на определине видове хербициди.

Целият материал: