Теми по химия

[Mozo]

Tema 11:

Основни понятия в химичната термодинамика – система, параметри на системата, състояние, функция на състоянието, процес. Бътрешна енергия и енталпия. Термохимия.Топлинни ефекти на различните процеси.

Tермодинамиката е наука която изучава превръщането на енергията от една в друга форма и законите при тези превъщаня. Приложението на законите на общата термодинамика при изучаване на химичните проц е предмет на химичната термодинамика.Спомоща на законите на термодинам. Можем да решим редица въпроси, които имат голямо значение , като например възможно ли е протичането на дадена хим реакция, кои са необходимите за това условия, при какви усложия дадено съединение е стабилно.основните методи и основните понятия, с които тя оперира ТД.ТДС-ми – Изолирани – неоменя енергия и в-во с околната среда т.е тя не контактува с нея.Затворена – обменя енергия но на и в-во. Отворена – обменя енергия и масообмен.
ТДПар – Деляс се на величини( m, V, p, C,  ) с които се характеризира дадена ТД система.
Делят се на две интензивни – (Т, С, m, p) независят от масата на системата; екстензивни – правопропорц. На маста на системата .Равносено състояния – това се състоянието което не се изменя с тецхение на времето,флуктулации – спонтанни, сличайни отколонение на някой места в РС
ТДПроц. – Това е изменението на ТДС свързано с изменението на ТДПар; Ако изменението им се извършва безкрайино дълго време и ТДС преминава през редица последователни състояния различни безкрайно малко от РС се нарича равновесен процес. Кръгов проц. Е този проц които при извършването му ТДС се намира в първонач. Състояние. Обратим е този процес които протича в права и обратна посока през едни и същи междинни положения без изменение в околната среда,този проц е научна абстряакция (начин за научно мислене с пощя на чиято се обесняват природните проц. Всичко проц. В природата на необратими;Състояние – Определя се от съвкупността на всички енергии ,свойствата и се характеризират от ТДПар.(V, m, C, p, и др. ) свички тези пара,етри са обединени от уравнвнието на състоянието в общия вид f( m, V, C, p ) до това уравнение се достига чрез опитен тъп или с помощта на молекулната физика.Функция на състоянието – Това са ТД величи стойноста на които зависи от състоянието на ТДС но не и по пътя по които е достигнала това състояние а само от началното и крайното състояние.Изолзваните вТД величини които са f на състоянието са особенно важни – Вътрешната ерергия,енталпията,ентропията.енергията на Гибс.
Вът.енг е колич израз на движвнието на микрочастиците в една система и блкю. В себе си всички енергии присъщи на една ТД без кинетична и потенциалната в системата като цяло.Абсолютната стойност на вът.енг неможе да се определи. В една изолирана система втр.енг е постоянна величина и се записва U = const или U = 0. Енталпията – топлината която приема системата при постоянно налягане се изразходва за нарастване на f U + pV на речена енталпия.аналогично на вът.енг енталпията е фукц. На състоянието и изменението и H зависи само от началното и крайно състояние на системата qp = H2 – H1 = H. Следователно 1-вия ТДП при Изобарен. Проц приема вида dH=dU + pdU; Енталпията на една ТДС зависи от Т и р.Абсолютната и стоиност неможе да бъде намерена. Тема 18:

Свойства на разтворите. Дифузия. Осмоза и осмотично налягане, рарно налягане, температури на кристализация и кипене на разредените молекулни разтвори.

Свойствата на разтворите – Дифузя – Това е насоченото движвние на частиците от места с по голяма към места с по-малка концентрация без външна намеса до изравняване на концентрацията. Осмоза – Осмозата е процес характерен за системата разтвор– полупроницаема преграда–разтворител. Тя е насочено движение на молекулите на разтворителя. Ако разтворителя и разтвора са разделени с полупроницаема преграда молекулите на разтворителя ще проникнат през преградата, разреждайки разтвора с което ще се променя хидростатичното налягане което се упражнява върху преградата от двете страни на реакционния съд (осмоетър) съответно хидростатичното налягане на разтворителя намалява а на разтвора расте. И от тук основния стремеж е изравняването на концентрацията от двете страни на преградата(достигане на равновесие). Прието е това хидростатично налягане което прекратява осмозата да се нарича осмотично налягане. То се изменя с разликите в нивата на течността в двете страни на осмоетъра. Осмотичното налягане зависи от броя на частиците разтворено вещество в единица Обем и от температурата. При дадена температура осмотичното налягане на един разреден разтвор е пропорционално на концентрацията на разтвореното вещество:  = const С. Осмозата е процес на приемане на молекулите. На разтворителя през полупропусклива мембрана (преграда) между два разтвора с различна Концентрация. Разтвори с еднакво осмотично налягане са изотонични., а хипотоничен разтвор е този от разтворите при който налягането е по-малко. Парите които са в динамично равновесие с дадена течност са нейни наситени пари. А налягането което упражняват те над течността се нарича парно налягане. Колкото по-голяма е концентрацията На разтвора, толкова по-ниско е парното му налягане. Един разтвора замръзва при температура но-ниска от тези на чистия разтворител тъй като парното налягане трябва да се изравни с налягането на твърдата фаза. С това се обеснява и защо моретата не замръзват. За да започне кипене на разтвора трябва налягането на парите на разтвора да се изравни с атмосферното и поради това тябва да се загрее до тмпература по – висока от температурата на чистия разтворител.
Тема 21:

Киселини и основи. Теория на Сванте Аренус. Съвременни теории за киселини и основи.

Според количествената теория на Сванте Аренус киселина е вществото което се дисоциира във водни разтвори и дава водородни йони, а основа е вещество което при дисоциациацията и се получават хидроксилни йони. Определението за киселини обаче може да се използва само във водни разтвори също така и преценката на тяхната сила по дисоциационната константа. Теорията на Брюнсет и Лаури, в чиято основа е взаимодействието К-на  основа1 + протон. Според него всяко вещество, което може да отдаде протон е киселина а основа това което може да приеме отдадения протон. И така изискването за водни разтвори отпада т.е престава да бъде ограничение. Всяко вещество може да се окаже и киселина, или основа в зависимост от взаимодействието в което участва. Електронната дисоциация според Брюнсет Лаури е взаимодействието от киселинно основен пит. Разтворителя играе роля на киселина или основа във взаимодействието киселина1 + основа2  осн1 + к-на2 .

Целият материал: