Св. ''Иван Рилски''
МИННОТЕХНОЛОГИЧЕН ФАКУЛТЕТ
катедра ''обогатяване и рециклиране на суровини''
Протокол № 1
Тема: Определяне на макрокомпоненти. Твърдост на водата.
София, 2010 г.
I. Мкрокомпоненти.
Електронният строеж на елементите, респективно тяхната разпространеност в земната кора и разтворимостта на съединенията им, обуславят различиата в относителното съдържание на разтворените вещества в природните, и в частност в подземните води. Към главните или макрокомпонентите се отнасят анионогенните и катионогенните елементи, имащи висок кларк и висока разтворимост на съединенията, които образуват. Те съставят основната част от минерализацията на подземните води, определят геохимичният им облик, пригодността им за различни цели, носят ценна информация за техния генезис. В хидрохимията се приемат за най-значими обикновено следните шест макрокомпонента:
- аниони - Cl¯, SO²¯, (HCO¯ + CO²¯)
- катиони - Ca²¯ , Mg²¯, ( Na¯ + K¯).
II. Твърдост на водата.
Понятието твърдост на водата е било въведено в миналото, за да се характеризира капацитета на водтата да утаява осапунените мастни киселини. Това утаяване се дължи главно на присъствието на калциеви магнезиеви йони в катионния състав на природните води. И други дву и поливалентни йони ( напр. Барий, стронций, желязо , манган) могат да “пресичат” сапуна, но те или са в много ниски концентрации, или са под формата на органични или други комплекси, ето защо ралята им в това отношение става най-често пренебрежимо малка.
Когато общата твърдост е по-голяма от киселинния неутрализационен капацитет до pH 8,3 и 4,4 ( взети в еквивалентни концентрации), т.е.от сумата на карбонатните и хидрогенкарбонатните йони, тогава общата твърдост се изгражда като сума от карбонатна и некарбонатна твърдост. Често пъти не съвсем правилно карбонатната твърдост се означава като временна или отстранима твърдост, а некарбонатната – като постоянна или остатъчна твърдост, тъй като тази част от калциевите и магнезиевите йони остава непроменена във водата при евентуалното й кипване. Утаяват се под формата на накип или шлам хидрогенкарбонатите и карбонатите на калция и магнезия, които се превръщат в трудноразтворимите калциев карбонат и магнезиев хидроокис.
Според системата СИ дименсията на твърдостта на водата следва да бъде mol/m³ или mmol/m³.
Пределно допустимата (максимална) обща твърдост, която се допуска по БДС 2823-83 за питейните води е 6 mmol/dm³- изглежда излишно висока като се има в пред вид, че средностатистическата стойност за страната е само 2,82 mmol/dm³.
В зависимост от нуждите, за които се използва дадена вода нейната твърдост може да се регулира с помоща на различни методи. По-често се налага твърдостта да биде намалявана, за което във водоподготовката се отстраняват до необходимата степен или само калциевите ( и магнезиевите) или само хидрогенкарбонатните йони. С помоща най-вече на утаечни или йонообменни технологични схеми се предотвратява опасността от образуването на накип в/у стените на топлообменните апарати и парогенераторите. За увеличаване на твърдостта при необходимост водата се филтрува през филтър, зареден със зърна от мрамор или печен доломит.
Целият материал тук
Определяне на макрокомпоненти. Твърдост на водата.rar- (10.02 KиБ) Свален 16 пъти