Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Човешката идентичност като предмет на интерпретацията

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283741
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334097
Местоположение: Somewhere In Time

Човешката идентичност като предмет на интерпретацията

Мнение от Mozo »

“Знам, че нищо не знам”
Сократ


Човека сам по себе си е уникален. Сам се ражда и сам умира, но да живее сам не може. Израства, живее и твори в средата на себеподобни, в общност която изгражда и обуславя неговата същност, неговата индивидуалност. Бори се със съмнението, за да достигне до вярата. Да достигне сигурността, която кара човека да се чувства спокоен и готов за следващо действие.

Според Чарлз Пърс науката е без край и се развива благодарение на сигурността, която човек постига след състояние на съмнение.
Как може да се разтълкува човека. Той сам по себе си е уникален.
Наистина човешката любознателност е толкова могъща, че оцветява всяко нещо към което се насочи. Стремежа на човек към познание е неизкореним дори когато има фатални последици. Адам и Ева вкусват от забранения, но многожелан плод от дървото на познанието, което отваря очите им в духовно отношение, прави ги равни на всевишния – узнават добро и зло.
В легендата за доктор Фауст човешката идентичност се интерпретира като обхват от титанично желание за опознаване на необятния надземен и подземен свят, заради което той не се поколебава да предаде душата си на дявола. Последиците от това желание може и да са фатални понякога, но избора за тях е индивидуален. Човек сам решава за своя живот, въпреки, че малко или много е обвързан, окован във битието на своята социална среда.
Въпреки, че едни знания успокояват душата, докосването на други обгаря като огън и хвърля съзнанието в тревожни мъчения. Работата е там, че едни хора познават причините, други не. В редиците на кои от тях ще бъдеш, зависи от това какъв е прага на езиковия, социалния и културния ти статус. Колко е голяма границата на твоята интерпретация. Дали успяваш да възприемеш, интерпретираш правилно и точно смисъла на дадени културни събития и факти.
Какъв е стремежът ти – да знаеш, да можеш, да бъдеш личност с познание, което те изявява като човек на действието или човек, който го управляват безусловно, като “на конци”.
Това е въпроса. Това е избора. Това е идентичността на всеки човешки индивид. Как се вижда, възприема, осъществява, развива и живее. Каква е ценностната му скала. На къде се стреми да върви, с кого и как, по какъв начин иска да устрои живота си.
Дали ще се остави, подчини изцяло на чуждите окови или ще се опита поне да изкове свои, които да му оставят свобода на съществуване /интерпретиране/.
Бъдещето е ценност, чието усвояване човек е длъжен с дейността си да подготви днес, да се събуждаме в новия ден с намерението да продължим, да напредваме, да успяваме. Така в утрешния ден ще пренесем не надеждата, не мечтата, а днешната полза, сегашните натрупани знания и умения, за да ги увеличим – това ни дава увереност, че ще прогресираме. Ние опознаваме и използваме знания и умения, за да действаме все по правилно, да грешим все по-малко, ставаме все по целенасочени и прогресираме все повече.
Това са преходи, чрез които нашата идентичност се развива. Всеки преход, чрез който нашето познание напредва, в неговия нормален ход се нарича интерпретация. Нейните граници се определят от това какъв жизнен и социален опит има човек. Зависи също така и от знаковата система, вида на знаците, които човек възприема. Така или иначе идентичността и нейната интерпретация са обвързани с психологични механизми, които обуславят процесите на знаковата обработка от човешкия мозък. Чрез такива знаци ние опознаваме реалността, можем да ги възприемем с нашите сетива. Знаците определят границите на нашата мисъл и интелект, ние сме онова, което те ни дават възможност да бъдем.
Според Чарлз Пърс, в крайна сметка не толкова ние мислим знаците, колкото те мислят нас.

Целият материал:
Прикачени файлове
Човешката идентичност като предмет на интерпретацията.rar
(7.67 KиБ) Свален 16 пъти
Прочетено: 1160 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Философия”