Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Неотомизъм

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Неотомизъм

Мнение от Mozo »

1. Генезис
Не възниква спонтанно. Неотомизма е резултат от предварително замислено създаване на философска теория на католическата религия. Първите опити за създаването й започват през 70‘ години на XIX век. В църковните среди на запада се заражда идеята за излизане на католицизма извън границите на католическата теология. След два неуспешни опита през 1870г. да бъде обявено като официално учение на католицизма, през 1879г. Неотомизма се провъзгласява за единственото философско учение на католическата религия.
XIX век е векът с най-интензивни обществени промени. През XIX век, в завършен вид приемат обществени политически направления:
- Консерватизъм
- Комунизъм
- Социализъм
- Модерен национализъм
През периода, Ватикана излиза в социална изолация и затова надделява убеждението, че освен своя теология, Католицизма се нуждае и от своя философия. Следващото решение на Ватикана е, не да се създава съвършено нова философия, а да се подновят някои от средновековните философски теории на Католицизма. Изборът пада върху учението на Тома Аквински. Създател на най-подробна философия на средните векове. Така Ватикана взема решение, философското учение на Католицизма в Новата Ера да бъде модерния вариант на Томизма.
Нашия разум познава същността на нещата, пренебрегвайки формата на тяхното съществуване.
Критическия реализъм, напротив, приема принципното съществуване на две реалности. Нематериалния човешки разум и заобикалящият го материален свят. Така се оформят два подхода към психичния живот в индивидуален и колективен аспект. Според критическия реализъм, основен проблем при познавателното овлядяване на външния свят е проследяването на пътя от материалните явления до техните нематериални аналози в нашия разум. Всъщност, критическия реализъм актуализира първичната теза за отношението между тялото и душата, психеата и човешкото тяло в модернизирания свят. Това е отношението между физиологичните процеси, протичащи в човешкото тяло и връзката им с психичните процеси. В своето развитие, представителите на критическия реализъм достигат до крайния материализъм (натурализъм) или до умерените форми на съотношение между физиология и психология. Но и в двата случая, резултата в научната психология е признаване пъвричността на физиологичното пред психологичното.
Теоритичните постановки на критическия реализъм оставят трайна следа в психологията, като от нея се разпространяват върху психиатрията като медицинска наука. Крайният израз на тези зависимости създава условия за разпространяване на медикаментално лечение на психични болести и отклонения.

Целият материал:
Прикачени файлове
Неотомизъм.rar
(4.68 KиБ) Свален 10 пъти
Прочетено: 329 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”