"Федон"-Платон

[Mozo]

„Федон”-Платон
Реферат по философия

Платон е един от най-крупните и оригинални представители на античната и на световната философска мисъл изобщо.С оригиналните страни на творчеството му духовният живот на Древна Гърция достига до съвършено нови хоризонти на теоретическия анализ.Чрез произведенията си античният философ като че ли желае,да освободи индивида от ограничеността на грубо материалното,да го издигне над непосредствено даденото,да го насочи към някакъв идеален и съвършен свят.
Знаменития диалог на Платон „Федон” е изцяло посветен на доказването на безсмъртието на душата.Това по всяка вероятност е едно от най-дълбоките произведения,написани на тази мъчителна тема.И неслучайно героят на друго литературно произведение,един от романите на Алданов,трескаво търси именно тази книга преди да завърши живота си със самоубийство:”Ето сега ще разбера,казва той,има ли там нещо или не.”
Диалогът,наречен в чест на Федон,е интересен в много отношения.В него са описани последните минути от живота на Сократ:беседата му непосредствено преди да изпие цикутата и след това – до момента,когато загубва съзнание.Според Платон, Сократ е идеал за човек,който е мъдър и добър в най-висша степен и едновременно с това изобщо не се страхува от смъртта. Сократ пред лицето на смъртта,както го изобразява Платон,е в етическо отношение значително явление както за античната,така и за съвременната епоха.
Диалогът Федон е написан от Платон,но основното действащо лице в него е Сократ.Разбира се той не може да се приема като Alter ego на Платон,тъй като е историческа личност,но като се има в предвид,че Платон се е учил от Сократ, според мен е нормално да се приема,че всичко изречено от героя Сократ са всъщност идеи на историческата личност Сократ,разбира се споделяни от Платон.Заедно с Платон и Аристотел,той бил проявление на съзнание,което било изпреварило своето време с хиляди години.Тъкмо за това той твърдял,че ученето е само припомняне ,или казано по друг начин-метод, съзнанието,душата да намери вътрешното си по-висше Аз,което носи знание от по-минали прераждания независимо къде са били те.Той учел,че около земята има ‘’много жилища за душата’’ и че онези с които контактуваме в тези „много жилища”,не са свръхестествени богове,а същества като нас,но просто непревъплате-ни.Сократ говорел по пазарищата и по уличните ъгли ,излагайки своите възгледи и задавайки въпроси на хората, с цел да натрупат повече познание.Поради тези си възгледи не бил особено обичан от жреците.Бил обвинен,че покварява младите и бил осъден на смърт.Диалогът „Федон” ни го представя в момента, когато е държан в затвора, осъден на смърт, и очакващ изпълнението на присъдата си чрез отрова. Разрешено е да го посещават и при него се събират да беседват неговите приятели. Именно в тази обстановка се започват и разсъжденията относно душата и нейното безсмъртие, във връзка с предстоящата принудителна смърт на Сократ. И така, както се очаква ,всички негови близки скърбят по повод предстоящият му край, а той самият дори изглежда превъзбуден и сякаш доволен. Разбира се ,всеки би го помислил за луд, но тук става дума за едно наистина просветено съзнание, чиито познания не бива да се подценяват. И така, естествено, Сократ постепенно насочва разговора към това, че всеки философ би искал да умре, колкото и изумително да звучи. Но това трябва да стане без той сам да посяга на живота си, тъй като душата ни е въплътена в това тяло от боговете (т.е. от онова висше съзнание ,от което сме произлезли всички ние като съзнателни същества) и не би било етично на него да се посяга, т.к. това би нарушило духовната връзка със свръх съзнанието. Но, защо му е на философа да умира? Ами как иначе ще отдели своето съзнание – душа от пречките на материалния свят, с който го свързва тялото? Именно чрез смъртта, според Сократ, се постига тази пълна свобода. Ако човек желае да разбере нещо в чистият му вид, то е необходимо да го наблюдава само с душата си – със съзнанието си, без да се ограничава чрез възприятията на материята. И това ако не е висше ниво на познание? От този ред на мисли постепенно става ясно, че истинското познание е или непостижимо или постижимо само в смъртта, а аз бих добавила и трето – постижимо само за най-великите мислители, които са можели да постигат буквално отделяне на душата от тялото. Самият Сократ казва, че именно с това се занимава философията. Това разбира се навежда на мисълта, че той самият явно го е постигнал. В крайна сметка същността е, че щом като философът е човек, стремящ се към познание, а то се постига чрез отделяне на душата от тялото, то тогава не би следвало той да изпитва страх от смъртта. Роптаещият преди смъртта обича тялото и материалното. Според Сократ с изключение на философите, всички други посрещат смъртта мъжествено от страх и боязън. Така приятното му настроение преди смъртта се изяснява, но у приятелите му се върти мисълта, че все пак душата може и да не се окаже безсмъртна и да погива заедно с тялото.Сократ прилага два аргумента за да защити своето твърдение.

Целият материал: