„Знанието само по себе си е сила.” (Франсис Бейкън)
Есе
Със създаването на света се появява и човекът. Още от раждането си той започва да се бори така да се каже със зъби и нокти за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност. В продължение на години помъдрява и се превръща в разумно същество, готово да понесе отговорността за постъпките си и да преодолее всички препятствия, които му изпраща Бог.
Човекът не се ражда научен, а животът го учи. Колкото по-мъдър е един човек, толкова по-добро поведение има. Мъдростта просветлява лицето на човека.
Човек може да придобие широка информираност, може и да бъде най-правилно ориентиран в практическия си живот. Това е полезно за него, но дали е достатъчно не се знае.
Мъдрият не само прилага знанието си в живота, но той създава това знание. На него са известни причините за случващото се в света. Той предвижда крайните резултати, повлиява върху развитието на събитията.
Mъдрият живее в света и в същото време е над света. Той може да се дистанцира от него, да го погледне отгоре или отвсякъде, може да го вмести в ума си.
Мъдростта ни помага да се ориентираме в действителността, в която живеем и да се съобразяваме с принципите на общността.
Всеки от нас има ум,но не всеки знае как да го използва, а смята, че след като е умен, е перфектния и може всичко. Това не е така, защото не е достатъчно да имаш добър ум, а главното е добре да го прилагаш.
Умът може да ни помогне при разрешаването на определени ситуации.
Чрез ума си можем да спасим човешки живот, да спечелим доверието на определени личности, да успеем в живота: в личен и професионален план, да направим неща,за които може да съжаляваме после; умът може да ни послужи в училище, в университета, в работата и т.н.
Трябва да внимаваме как използваме ума си.
Знанието е висока цел на хората, защото им осигурява разумен и успешен живот. Стремежът към знание се мотивира не само от полезността на знанието, а и от морални съображения. Особено съществени са целите, за които ще се използва знанието. Придобиването на знание обаче би трябвало да се предшества от израстване- морално и интелектуално, с ясни представи за последствията от делата на човека.
Стремежът към знание понякога е свързан с възгордяване на неблагородния човек. А колко повече се развива тази гордост, когато той придобие широко знание..
Затова знанието само по себе си е сила.
Знанието е огромна сила, която може да превърне един нехранимайко в горделив и самонадеян човек.
Чрез знанието човек може да се реализира във всички области на науката и да се превърне в най- добрия специалист.
Иначе то е самоценно благо, за което човек трябва да се труди повече, отколкото за спечелването на сребро и злато. Със знанието не могат да се сравнят нито скъпоценните камъни, нито блясъкът на царските дворци, защото всички тези ценности украсяват тялото на човека, а знанието е вечно украшение на безсмъртния дух.
Плодовете на знанието личат в разумните дела и житейските успехи, но най-ярко се проявяват в спокойствието на духа - висша зрелост на човешката способност да съжителства с хората като с братя.
Знанието можем да наречем още дърво за живот на ония, които го придобиват. То удовлетворява духовните потребности на хората и ги храни.
Знанието е залог и за вечен живот. Подтиква хората към лично съвършенство, вдъхновява човешкото творчество и придвижва световния напредък.
Комбинацията или съчетанието от добър ум, който се прилага доре знанието правят човека разумно същество, подготвено за живота.
Вярвайте в себе си и във вашите възможности, но не прекалявайте!
Бъдете такива, каквито сте!
Целият материал:
Есе по философия.rar- (5.41 KиБ) Свален 37 пъти