Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Да се освободим от бремето на миналото и миражите на бъдещето

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Да се освободим от бремето на миналото и миражите на бъдещето

Мнение от Mozo »

Често пъти се чувстваме разочаровани от това, което животът ни поднася.Търсим причините за своето нещастие навсякъде, но не и в самите нас.Питаме се: какво щеше да бъде,ако….и отново потъваме в размисли за бъдещето.Опитваме се да променим външния свят, без дори да осъзнаваме, че той е само отражение на вътрешния ни живот.А реакцията ни на случващото се е тази, която превръща даровете на живота в наказания.

Миналото и бъдещето са двете най-големи пречки пред възможността човек да разгърне потенциала си и да се почувства щастлив днес и сега.Всеки настоящ миг е винаги нов, а новото е винаги точно сега.Настоящето непрекъснато се освобождава от старото.Ако нещо в природата не успее да се отърве от старото, то бързо застоява.Извор, който престане да си набавя прясна вода, скоро става мръсен и застоял.Това важи с особена сила и за човешкия живот.Миналото ни дърпа към своя свят на спомени, а бъдещето със своите миражи заблуждава съзнанието ни.Кара ни да се страхуваме от далечни битки и да се радваме на несъществуващи победи.Сякаш живеем в нереален свят от мечти и илюзии.

Будизмът е една от религиите, които отчитат важността на настоящето.Според тях трябва да се живее в настоящия момент, да се знае всичко, което се случва, без човек да се осланя на миналото или да се тревожи за бъдещето.Важно е да се радваме на момента, защото това е животът.Глупаво е да се правят планове за цял живот, когато дори не сме господари на утрешния ден.

Ако попитаме някой, мъж или жена, кой е той, непременно ще получим отговор за детството му, работата му , плановете му за живота и мечтите му.Защо непременно определяме себе си с миналото и бъдещето си? Нима миналото определя настоящето и бъдещето ни?Да, то може да бъде определящо,но долколкото ние му позволим.Ако при всеки проблем, търсим изход в миналото, ние ще вървим по едни и същи пътеки и ще стигаме до едни и същи места.Никога няма да открием нищо ново, ако не търсим нов път или ново решение на проблема.

Ние продължаваме да носим със себе си натрупаните през живота си поражения и това бреме ни превръща в окаян човек, а не специална личност.Да се вкопчиш в разрухата, не е като да си спасен!Несъзнателно оставяме породили се в миналото ни страхове да диктуват настоящето и бъдещето ни.Страдаме още преди да ни е сполетяла беда.Страховете стават все по-реални и въздействащи от самата действителност на настоящия момент.Сковани и треперещи, ние не можем да преценим ясно ситуацията и да се възползваме от истинския си потенциал.Това, с което сме свързани, е това, което ни управлява.Затова нека оставим миналото назад и да не се обръщаме.Да не позволяваме призрачни кули да застават на пътя ни.Единствената причина някаква болка от миналото да ни преследва е, че в нас има нещо, което не и позволява да отмре по естествен начин.

Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.Трудно е да отправим предизвикателство към собствените си, отдавна наложили се, стереотипни представи за минало и бъдеще.Склонни сме да вярваме,че миналото ще продължи да се повтаря.

Пленничеството на миналото поражда особено настроение, което може да бъде отбелязано с думата носталгия.Мечтаем да върнем времето назад и пак да заживеем там, където всичко е по-красиво и по-добро.Да изживеем отново онова щастие.Смятаме, че всичко хубаво, което е могло да се случи, принадлежи на миналото.Целият ни ден е изпълнен с мисли за миналото.Но тези мисли са една мъгла, която ни пречи да видим настоящето.Как очакваме да бъдем щастливи днес, след като дори не обръщаме внимание на случващото се?Загледани и прехласнати в спомени, напълно пропускаме истинския живот с неговите радости.В тъга и опити да си върнем нещо безвъзвратно загубено, пропускаме случващото се.И сякаш този омагьосан кръг няма край.Как би могъл да видиш светлина, ако не отвориш широко очите си?Миналото ни кара да се вкопчим в нещо, от което е по-добре да се освободим.

Целият материал:
Прикачени файлове
Да се освободим от бремето на миналото и миражите на бъдещето.rar
(5.96 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 905 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Философия”