Любовта – страдание или наслада? Изкуството да обичаме – „Дневник на прелъстителя” – Сьорен Киркегор

[Mozo]

Реферат

По
Философия – Теория на ценностите

(Любовта – страдание или наслада? Изкуството да обичаме – „Дневник на прелъстителя” – Сьорен Киркегор)


Сьорен Киркегор е роден в Копенхаген през 1813 г, в семейството на дълбоко религиозния Михаел Киркегор. В семейството имало седем деца, пет от които умират рано. Сьорен приема тази поредица от трагедии като фатализъм и е убеден, че няма да преживее Христовата възраст - 33 г. Единственият жив роднина на философа остава по-големият му брат, който става епископ. Бащата развива мания за преследване от Божия гняв - най-вече заради факта, че жена му забременява, преди да му стане съпруга. Отношенията между Михаел и сина му изиграват изключителна роля върху Сьорен - двамата беседват дълго по сложни теми, занимават се с развиващи интелекта игри. Философът никога - в нито една своя творба, не споменава името на майка си. Според историците другият важен момент в живота на датчанина е проваленият годеж на Киркегор с Регине Олсен. По незнайни причини тя се омъжва за висш държавен чиновник, после напуска страната заедно със съпруга си - отива на Вирджинските острови. Киркегор умира в болница през 1855 г. Животът на великия датски философ за всеобщо щастие е в неговите книги. В тях той разсъждава по християнски проблеми като същността на вярата и етиката, творбите му често са смес от литература, философия, теология.
В „Дневник на прелъстителя” философът отделя особено внимание на естетическото като начин на живот и отношение към света, като индивидуален избор на земния и устремения към насладата човек. „Самата любов е естетическото", твърди Киркегор, според когото и любовта, и еротиката имат степени, превръщащи във върховно удоволствие - самото удоволствие. Самата атмосфера, в която ни въвежда Киркегор е мрачна, тъмна, вещаеща зло. Читателят е заинтригуван от действията, които се развиват и от хода, по който ще се развият събитията. В произведението е представен пъклен и коварен план за прелъстяване. План, който няма граници, който не се подчинява на морал, ценности и табута. Този план може да бъде наречен дори „стратегия” – изкусно преднамерена задача.
Йоханес е олицетворение на прелъстителят, на човек без задръжки, готов на всичко, в името на това да осъществи целите си. Готов да потъпче всичко по пътя си, не признава човешките чувства. Той е изкустният прелъстител, който плете измами, крои интриги, измисля, хитрува, но във всичко това той вижда и нещо естетическо. За Йоханес прелъстяването е цяла поема, това е изкуство, което е много по-сладко от любовта. Той използва много свои способности – ум, съблазнителност, остроумие, находчивост и изобретателност. Всичко се състои в една игра: когато той получи това, което иска, прелъстената спира да го интересува, той не я обича вече, тайно я напуска, защото целта е постигната. Йоханес не обича женските сълзи и молби, защото смята, че „естетическото е базкрайно”.
Корделия – 17 годишно момиче, което няма родители, живее с леля си. Тя е строго възпитана, много самотна за възрасттаси, горда. Тя не е познала светските удоволствия, блясъкът и лукса не й се нравят, обича да спори и живее в света на въображението. Тя става жертва на безмилостния план на Прелъстителя, който успява да я измами и оплете в мрежите си. Изпълнена с невинност, става просто цел, която в последствие се постига. Победата е сладка само тогава, когато целта си е заслужавала.
Киркегор казва: „ … не е никакво изкуство да прелъстиш едно момиче, щастие е обаче да намериш момиче, което си заслужава да бъде прелъстено… ” Ако любовта според мен е себеотдаване, сила, чувство, причина за щастие, то в „Дневник на прелъстителя” тя е разгледана изцяло от плътската страна – като едно удоволствие, като една цел и победа. Стойността й се губи напълно. Не е ценност, а зло. В историята на Йоханес любовта е допустима само, докато не прелъсти Корделия, след това място за чувства няма. А какъв живот е това? Любовта е въпрос на победа и загуба.

Целият материал: