Киркегор - "Дневник на прелъстителя"

[Mozo]

КОНСПЕКТ

По Нова Философия

Сьорен Киркегор
„ Дневник на прелъстителя”

Животът му е бил опит за решаване на проблема как да се живее по-етично. Неговият дневник е условен. Имаме поетическо и поетическа рефлексия. В първия случай той се наслаждава на естетическото егоистично, а във втория се наслаждава на естетически на личността си. в първия случай му е била нужна действителността като повод, като момент. Във втория случай действителността е удавена в поетическото.
Разказва се за едно момиче, което било двойно огорчено от прелъстителя. За прелъстителя отделните индивиди били средство за дразнение. Съвестта за него е едно по-висше съзнание, проявяващо се като някакво безпокойствие и не му дава покой. Централно място заема Корделия. Тя му прощава, но тогава се пробужда съмнението. Разтрогва годежа. Споменът за него я кара да го възприема естетически, не зъсира нито престъпника, нито благородния човек. Тя го сравнява с музиката, която и е толкова любима и го оприличава на инструмент. Той е носител на всички чувства и настроения.
Освен сведения за връзката му с Корделия дневникът съдържа и някой мимолетни бележки. Израз: „ Човек по всяко време трябва да има заложена някоя особена стръв.” След като изоставя Корделия получава от нея писма. Тя самата ги препоставя.
В тях тя се описва като бедно момиче, нямащо нищо друго освен любовта на Йоханес. Тя не скрива трепета и копнежа си към него, наричайки го с думата „мой” а себе си „твоя”. Тя е на 17. Срещат се на улицата. В следващото писмо те ще се срещнат в един часа на изложбата. Поканата не е оправена към него, а към друг млад човек. Той се влюбва в нея след като я вижда да слиза от каретата и след като я заговаря на изложбата. Сравнява любовта със стихия и буря, която бушува в неговата душа. Всяка любов за него е потайна стига да съдържа в себе си съответния естетичен момент. Главно условие за всяка наслада е това, че човек трябва да умее да се ограничава. Мислите за нея засилват копнежа и вълнението му. От всички останали той е пленен и мисли единствено за нея. За него тя е една загадка. За пътви път той я вижда през пролетта. Той е запленен не толкова от красотата, а от младостта. Вижда я на пътеката между Ньоре и Йостерпорт, около шест и половина вечерта, облечена в зеленото си палто. Едно момиче се ражда два пъти, вторият път, когато се омъжи. Представата за нея се рее между истинския и идеалния ú образ. Научава как се казва от едно момиче, което извиква името ú и харесва и нейното име. Научава, че тя се казва Корделия Вал и е дъщеря на морски капитан и че нейните родители са починали. Тя живее в къщата на леля си. Няма братя и братовчедки. Мисли, че тя е самотна. Най-прелестната кокетност за него е женската свенливост. Това, което го привлича към нея и е строгото възпитание и свойствената мечтателност. Тя притежава въображение, душа и страст. Той търси чиста и непосредствена женственост, която да рефлектира. Според прелъстителя да обичаш едно момиче е малко, а да обичаш всички повърхностно.
Прелъстителя е естет, еротоман. Той познава любовта и вярва в нея. Най-висшето удоволствие за един човек е да бъде обичан повече от всичко на света. Йоханес има естетическо отношение, но той и предава и изневерпва. Той се сприятелява с Едуар, който също я харесва, но иска да го измести. Героят мисли, че един годеж не притежава етическа реалност.
Корделия за него е богатство и светлина. Любовта за него е всичко. Прави разлика между духовната и земната еротика. Той се опитва да развие духовната еротика чрез писмата, които и изпраща. Той иска тя да се превърне в съблазнителка. Той казва, че любовта е щастлива само тогава, когато всеки сраничен човек вярва, че влюбените се мразят. Той иска тя да се откаже от годежа им и постига тази цел. Така тя се чувства свободна. Прекрасното в естетиката е това, че тя влиза в досег с красивото и женствеността. Той казва, че жената е битие за друго. Битието се окачествява с крехкостта. Жената става свободна единствено чрез мъжа. Бракът е освобождението. Жената е субстанция, а мъжът – отражение.
Крайното е преходно, само вечното остава, а именно силата на любовта, нейния копнеж, нейното блаженство. при мъжа невинността е недостатък, е при жената съдържанието на нейното същество.