Малцинства и образователни институции

[Mozo]

Дискусия

„Малцинства и образователни институции. Регламентирано равноправие и фактически ограничения”

1. Гледна точка към „не-нашите” : Гледната точка на българина относно различните хора, било то гейове, роми, турци, еврей, каракачани, иракчани, африканци, азиатци и др., е в много случай крайна. По начало българите се отнасят с пренебрежение към различните от тях малцинства. Това отношение за жалост не е от скоро. То е плод на дългогодишното, даже вековно, насаждане на определени стереотипи в съзнанието на истинския българин. Да вземем за пример омразата към малцинството на турците или още по-общо турците като цяло, като народ. Българинът изпитва нескрита омраза, ненавист, дори определена доза гняв към хората от турски произход. И все пак аз мисля, че това е факт заради пет вековното робство под което е бил българският народ. Моето мнение по този въпрос е, че трябва да се вземат мерки за постепенното премахване на тези стереотипи от съзнанието на днешния българин. Трябва да се научим да мислим по общо, по глобално, а не толкова примитивно. Да се научим да не делим хората според това от коя раса, религия или народност са те. Нека да се научим да ги делим просто на добри и на лоши както всъщност трябва да бъде.
2. Според мен културното различие не трябва и не създава проблеми във всекидневните социални взаймодействия между хората. Например, ако много ми се яде сладолед и отида в магазин, в който продавачът е турчин или циганин, за мен няма да има значение, защото желанието ми е по силно от възприетите от мен стереотипи, че турците и циганите са мръсни хора и с тях не трябва да се общува. А и едва ли ще мога да различа моментално бъгларина от турчина.
3. Взаимодействието трябва да бъде с конкретния човек, а не с представата, която имаме за хората от неговия етнос. Дълбоко в нашето съзнание е заложена нагласата да гледаме на другите по-скоро като носители на колективни идентичности, да се отнасяме с тях като към представители на добре очертани и затворени в себе си групи. Ние имаме възможност да разчупим тези културни и етнически представи, очаквания и стереотипи. Това може да се случи посредсвтом образователната система на нашата страна. Според мен трябва да се направят промени в самия учебен материал, така че да бъдат запознати децата още от малки с различните култури, с техните обичаи, характерните за тях неща и други. Също така малките деца трябва да бъдат учени, да мислят за хората като за хора, а не да търсят каква е тяхната националност или какъв е техният етнос. Трябва да бъдат учени да усмислят, че няма еднакви хора и, че всеки е различен с нещо, независимо дали това ще бъде религия, етнос, начин на мислене, определен стил на обличане или др. Според мен самите учители трябва да бъдат пример за подражание на децата, за тази цел учителите трябва да се отнасят с децата от другите едноси в класа по същия начин, по който се отнасят и с българчетата. Защото всички знаем, че има определена доза дискриминация и отрицателно мислене от страна на преподавателите към децата от другите малцинства. Това не трябва да е така. Това трябва да бъде коренно променено и трябва да стане постепенно, за да може съзнанието на децата да бъде отворено към чуждите и „не-нашите”.
4. В много случаи държавната политика определя кои са културните общности и културните образци, към който индивидът принадлежи. Това трябва да бъде променено, тъй като чрез тези определения се насажда и етническа омраза и стереотипи. По този начин се създават предпоставки индивидуалният образ на човека да бъде обвързан с представата за цялото или за съответния културен модел.Поради тази причина публичното признаване на равнопоставеността на културните общности и модели е възможност да се пренесе етническото, религиозното, половото и другите различия от публичната в частната сфера. Друга важна стъпка е усвояването на определена позитивна нагласа към различието на стоящия срещу нас човек.
5. Някои хора твърдят че културното различие все още не се е превърнало в значим проблем на българското образование. Това съвсем не е така. Проблем е и още как. Тези хора говорят празни приказки, защото немогат да навлезнат дълбоко в материята на образованието и в частност на образователната система и да разберат, че напрежение между различните етноси има и в училищата. Мога смело да заява това като човек, който с очите си е виждал това. Могат да се посочат редица примери за училища, където има смесени паралелки (класове). Това трябва да бъде така, защото по този начин постепенно младото поколение ще свикне с различните хора, и с течение на времето ще се научи да ги възприема такива каквито са, без да има значение тяхният етнос и релия. Всички знаем, че в днешно време училищата все още биват делени на : нормални, смесени, цигански, турски училища. Това не трябва да бъде така. За всичко това, огромна доза вина имат възрастните хора, защото именно те делят училищата на такива видове, а подрастващите взимат пример от тях и постепенно стереотипите се насаждат трайно в съзнанието им.
6. Освен всичко изброено от мен до тук, има и огромни пропуски в съдържанието на учебния материал, който се изучава от учениците в училищата. Те учат какви народности състават Американсктоо население, какви полезни изкопаеми има в далечна Австралия и др. а не изучават от какчи етнически групи е изградена българската нация, с какво те са ралични, как трябва да се отнасяме с тях, за да живеем в мир. Да се науча, че това ше стане ако и от двете страни се правят компромиси относно някои неща и др.