Безплатни есета, реферати, анализи - КАМИНАТА

Образованието – губене на време или инвестиция в бъдещето

/есе/

от

Румен Валериев Йотов,ФА,2гр.,фак № 011205014

Така зададен, въпросът има пряко отношение към ценностната система на отделния индивид. В този смисъл не е възможно човек да се колебае между двете тези – за хората, които смятат образованието за губене на време, никакви доводи не могат да доведат до приемането му като инвестиция в бъдещето и обратното. Във формулировката на въпроса освен това определено е поставен акцент върху материалното, т.е. образованието не е обект на разсъждение като ценност в идеален – нравствен и абстрактно - интелектуален план, а според мен това е един аспект, който е от особено голямо значение.
Ценностната система на човек се формира преди всичко в семейството, а по-късно в училище, в обществото и пр. Нормално и логично е една интелектуална семейна среда да формира положително отношениекъм образованието към образованието, да възпита от най-ранна възраст потребност от знания, уважение към ерудицията на другите и стремеж към лично интелектуално израстване. В този случай на образованието се гледа не само като на инвестиция за бъдещето, а като на вътрешна потребност на личността, като средство за изграждане на определени умения и способности, които да накарат младия човек да се чувства адекватен на средата, която го е формирала. Този тип отношение гледа на образованието като на „прозорец към света“, като вътрешна необходимост, на една бъдеща кариера като нещо, която следва логически от него.
Има обаче и друг тип семейна среда, която възпитава стремеж към образованост, но по един различен механизъм. Известна е българската „поговорка“ /не става въпрос за фолклор, защото става популярна през 20в./ - „Учи мама, за да не работиш!“. Тази шеговита реплика илюстрира стремежа на родители, които по различни причини не само са останали необразовани и са понесли негативи от липсата на образование, но и са далеч от разбирането за знанието като ценност сама по себе си. За тях образованието има единствено утилитарен смисъл, т.е. те биха желали добро образование за децата си именно, защото го възприемат като инвестиция /и то материална/ за бъдещето.
Колкото и да е странно този тип отношение всъщност е много близо до разбирането за образованието като „губи време“ поради силния акцент върху материалното. Поначало за мен подобно виждане е възможно само, ако човек смята, че може да постигне висок материален, не и социален обаче, статус, ако възможно най-бързо се гмурне към някакъв бизнес, към който има вътрешно предрезположение, връзи и прочие. Тъй като този тип възприемане за перспективите за бъдещето ми е абсолютно чужд, ще насоча вниманието си към визията за образованието като инвестиция за бъдещето, при това в един по-широк смисъл.
Образованието днес най-често се възприема като знание, което се получава институционално – в различните училищни степени, колеж, университет и пр. Това обаче е едно твърде ограничено виждане, защото игнорира донякъде ролята на отделния индивид за нивото на собствената му образованост. С други думи казано – ако по някаква причина /здравословна, емоционална или материална/ човек не попадне в „добро“, „елитно“ учебно заведение, може да се предположи, че той няма да бъде и „добре“ образован. Или пък, ако се възприеме тезата, че качеството на родното ни образование става все по-ниско, то логично следва, че ученици и студенти ще завършат определено оброзователно ниво с по-малко знания, отколкото родителите си, например. Всичко това в някащква степен е вярно и обяснява стремежа към различни форми на получаване на образование в чужбина, например, станало особено популярно в последните 10 – 15 години. Това виждане обаче не може да обясни защо в същата тази чужбина са просперирали и продължават да просперират и продукти на същото това „родно“ образование, чийто недостатъци знаем твърде добре. Според мен нивото на отделното учебно заведение е важен, но не и единствен фактор за нивото на образованост на отделния индивид. Огромна роля тук играе неговата лична мотивация, цели, визия за бъдещето, амбиция, интелектуални потребност и пр.
Образованието е инвестиция за бъдещето, дотолкова доколкото изгражда система от знания, умения и навици, които предполагат определено професионално развитие. Нещо повече, дори ако една образована майка реши да се откаже от служебна кариера и да се посвети на децата си, нейното качество като родител би било по-високо /естествено става дума за интелектуалната страна от отношението родител – дете/. Образованият човек, дори когато няма висок материален статус, е по-интересен събеседник, по-творчески настроен човекл Но, според мен, най-важното нещо, което образованието дава на личността, е свободата на житейския избор – образованият човек може при нужда да се издържа и с тежък „ръчен“ труд, но обратното е невъзможно. Дотолкова доколкото образованието разширява интелектуалния кръгозор, то позволява и по-високо ниво на самопознание, т.е. Помага на човек да открие и реализира вътрешното си предразположение към една или друга сфера на познание и човешка дейност. Не на последно място, с нарастване на възрастта на човек, образованието остава негово предимство, за разлика от физическата сила и красотата /необходима за някои професии/, която е преходна.
Образованият човек, дори когато не е обсипан с материални блага, си остава богат – съзнанието, което има. Въпреки това не може да се приеме еднозначно, че образованието предполага непременно успех в професионалното и житейско поприще – то го улеснява, но не го предопределя. Все пак решаващи са и други качества – като талант, сила на духа, упоритост, трудолюбие и късмет.