Дали е чудо, или по-скоро ужас да бъдеш човек

[Mozo]

Да бъдеш човек, да вярваш за да разбираш и да разбираш за да вярваш – Колко странно звучи. На всъщност това е изречение изпълнено с логика и смисъл.
   За да разбереш нещо, каквото и да е то, винаги първо трябва да повярваш в него. Да повярваш в човека. В това има толкова ужас, колкото и чудо. Когато повярваш, че съществуването ти е в започваш да се замисляш за него и все повече и повече да го разбираш. А когато го разбереш, когато го осмислиш и се убедиш в реалността му ти започваш още повече да вярваш в него. Това е като цигарата – когато повярваш, че една цигара те успокоява когато си напрегнат започваш да се замисляш защо е така. Когато разбереш, че „Пушенето ти позволява да вярваш, че правиш нещо, когато нищо не правиш” започваш още повече да вярваш в цигарата.
   Но също така се замисляме и над ужаса в това да бъдеш човек. Нека се върнем назад в историята и разгледаме някоя по – мащабна война. В началото е вярата – вярата, че това е правилният път, че това е пътят на успеха. В процес на развитие на войната обаче идва и разбирането. Разбираш, че не това е трябвало да стане, и че подобно явление е неконтрулируемо. Тогава отново започваш да вярваш – да вярваш, че този ад някога ще свърши. И отново започваш да си задаваш въпроса дали е чудо или по-скоро ужас да бъдеш човешко същество, дали съществуването ти е повече полезно или по-скоро ощетява природата и изобщо света, в който живееш.
   Някой, някога е казал, че „Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората”. Колкото повече вярваш в един човек, толкова повече го разбираш, а колкото повече го разбираш, толкова повече започваш да вярваш в него. За това грябва да се вярва за да се разбира и да се разбира за да се вярва. Защото ако повярваш, че е чудо да бъдеш човек, може би ще допринесеш със съществуването си, ще направиш своя живот и живота на другите по-чудесен.