Аз знам ,че нищо не знам

[dark_angel]

За да разберем какво се крие под това просто но изпълнено с голямо съдържание изречение, е необходимо да разберем от къде идва то, кой, кога и защо го е използвал. Може би малцина ще повярват, че това обикновено на вид изречение има толкова славна история и дълъг живот. За първи път то е използвано от един велик философ и мъдрец – Сократ, преди повече от 2500 години в древна Гърция. Неговия вечно буден и творчески дух срещу неправдата му донесли славата на най - мъдрия човек в града. Разговаряйки с различни хора – държавници, поети и майстори той забелязал, че те знаят някои неща по-добре от него, но като знаят едно нещо, те смятат, че знаят всичко и тъкмо в тази си самонадеяност и суета те вече не са мъдри. По този начин той приема борбата срещу невежеството като своя основна цел в живота. Неговите усилия най-вече са се състояли в това, да учи хората да ходят по онзи път, по който сами ще намерят истината стига да имат желание за това. Неговия метод може да бъде илюстриран с мотото “ Аз знам, че нищо не знам”. Това най-вече означава, че колкото повече се навлиза в дебрите на знанието, толкова повече стават нещата които човек не познава. Целта на неговите диалози и беседи с гражданите е, да ги накара да мислят и действат правилно и честно. Той е учел, че знанието е добродетел, като е твърдял, че е достатъчно човек да знае що е добро за да върши добро. Аргументите и словото му били изпълнени с доброта и неподражаема наивност, белег на неговата (Сократовата) ирония - добродушна шеговитост, рядка учтивост изпълнена с внимание и почит, и заедно с това абсолютна безпощадност и безкомпромисност пред истината и нейното търсене.
Със своята непоколебима честност и праволинейност на мисълта, със своята смелост при разобличаване на чуждите заблуди и престъпления, Сократ си е спечелил и много врагове. В преклонната си възраст, на 70 години, е бил съден за богохулство и развращаване на младежта. Верен на своя стил и начин на живот, той отказва високопарните защитни речи писани специално за него, както и подготвеното бягство от неговите ученици. В своята защитна реч настоява не да бъде съден, а да бъде хранен от държавата както е било прието да се прави за олимпийските шампиони. Той е предупреждавал, че ако го осъдят на смърт ще причинят по-голяма вреда на себе си от колкото на него, защото вече няма да има кой да им посочва недостатъците. Осъден на смърт само с 30 гласа повече, той спокойно изпива отровата пред своите ученици, за да даде пример как трябва да се отнасяме към законите които сами създаваме. Ето и последните му думи “Вече е време да вървя, аз в смъртта, Вие в живота. Кой от нас върви към по-добро, никому не е известно, освен може би на Бог”.
Сократ като философ не е написал нито един ред, но със своя живот и най-вече със своята героична смърт се е превърнал в пример за гражданска доблест и чест на много поколения до днес.
Актуален е все още въпроса, и мотото на Сократ - “ Аз знам, че нищо не знам”, - Е ли е валиден за ерата на информационните технологии и интернет? Можем ли да приемем без резерви идеята, че и сега сме нищожни прашинки пред необятното знание което се разпростира пред нас? Въпреки новите научни открития ние все още не сме си отговорили на същите въпроси, както не са си отговорили и древните гърци – “Какво представлява човека и светът около нас”? С ръка на сърцето трябва да си признаем, че и днес не е възможно нито да знаем всичко, нито да се стремим към такова знание. Онова което можем ние, ако имаме тази сократовска смелост и дързост е, да кажем: “Знам, че много неща още не знам, но имам голямото желание да науча важните за мен неща”.
Поуките от Сократовия метод валидни и за наши дни могат да бъдат няколко:
1. Никога не казвай, че това е единствената истина и друга не може да има. Истината се постига в добронамерен спор, с желанието да разбереш и осмислиш аргументите на другия, да се опиташ да признаеш и заедно с това да се откажеш от собствените си заблуди и грешки за нещата.
2. Не се стреми към научаване на всичко, а към най-важното научаване на принципите и причините които пораждат нещата, умният човек не учи всичко, а се научава от къде да вземе дадени знания, защото наученото днес може да се окаже ненужно утре.
3. В учението търси общовалидните закони, тези които можеш да почувстваш със сърцето си. Учи се да различаваш добро от зло, като се стремиш да служиш на доброто колкото и неблагодарно да изглежда то.
4. Не служи на чужди идоли и чужди истини които те карат да воюваш срещу хората само защото мислят различно от теб. Така могат да бъдат избегнати много кръвопролития и войни, защото един крехък мир е хиляди пъти по ценен от железните аргументи на всяка война.
5. Учи се от слабостите и грешките сам, без чужда намеса, защото така се открива единствената истина за която си струва да живееш. Не са врагове тези които ни критикуват, защото те ни помагат съзнателно или не, да бъдем по-добри. Врагове са ни тези които непрекъснато ни ласкаят, величаят казаното и направеното от нас, и пак съзнателно или не ни тласкат по този начин към провал и унижение.
6. Уважавайте учителите си не защото са по-възрастни и са ви научили на нещо, а за това, че са дали душата си за да направят нещо по-добро от Вас. До скоро у нас и стари и млади са сваляли шапка на учителя когато го срещнат на улицата, защото са знаели колко трудно се оглежда една млада и крехка фиданка, така че да устои на превратностите на живота (Природата).
Мотото - “ Аз знам, че нищо не знам” ни дава цялото богатство на човешката цивилизация стояло в пепелта през вековете – стремежа към доброта, търсене на истината в името на общественото благо, защото както истината, така и човека са преходни неща и гости на тази земя. Приемайки заедно моята и твоята истина, светът не само става по-мирен и добър, но и по-човечен и щастлив.