Сократ и неговата философия

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ГРАД СТАРА ЗАГОРА

Стопански факултет

Реферат

Тема: Сократ и неговaтa философия

Стара Загора
Въведение
Аналитичната философия е едно от най - уникалните постижения на човешката мисъл и е завършен синтез на върховите постижения на научното познание на древния свят. Тя е венец на човешкото знание, който краси живота и дейноста на нейните гениални представители. Ученията и са един от най- важните фактори във формирането на световната култура и цивилизация. Знанието е незаменимо средство за нравственото осъвършенстване на човека и висшия добродетел на човешкия дух . А в исторически аспект важните завоевания на античната философия са стабилната основа, върху която се изграждат идеите на европейската философска мисъл.
Сократ (469 пр. н. е. – 399 пр. н. е., на гръцки Σωκράτης) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Той създал нов клон на философията чрез проучвания и задаване на въпроси , която дотогава била ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящ се до морала и моралното образование. Във философската наука този нов "жанр" се нарича "етика" (от гр: етос - характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти).
Най-важната човешка задача за Сократ била моралното развитие. Философията за него не е била само куп от учения и догми, а и начин на живот. Сократ не е имал време да живее "за себе си" живеейки според своите философски принципи и е отказвал да взима пари за преподаването си. Той не е оставил никакво писмено творчество. За него има свидетелства само от неговите ученици: Платон (диалози), Ксенофонт, Аристофан (комедията "Облаците"), Аристотел.
Сократ е една от най – интересните личности на древния свят, която със странностите си затруднява изследователите на античната философска мисъл. Значима фигура сред античните философи, Сократ и днес е това, което е бил за миналите поколения – интригуваща загадка, която и до днес привлича вниманието, обикновеното любопитство и теоретическия интерес. Научното му дело е уникално и представлява една от най – важните инициативи, на което духовното присъствие не прекъсва в човешката история.
Неговата история е ярко показно на битието на един безкористен човек и на съдбата на един велик философ. Философията му е въплъщение на собствения му житейски път – личен и едновременно с това утвърждаващ общите и великите дела на хуманизма.
Животът на Сократ. Той е първият атински (по рождение) философ. Сократ произхожда от дема Алопека, намиращ се в подножието на Атинския полис и разположен на половин час от столицата на Атика. Бащата на Сократ - Софрониск бил скулптор, а майка му - Финарета била акушерка. По време на войната между Атина и Спарта, Сократ доблестно изпълнил своят военен дълг. Той участвал три пъти в сраженията, а последният му път е в битката при Амфипод през 422 г. Пр.Х., когато спартанците разбили атиняните (с тази битка приключил първият период от войната). През втория период на тази злочестна за Атиняните война Сократ вече не участвал. Но тя го засегнала с трагично събитие. Атиняните през 406 г.пр.Х. след редица загуби удържали победа в морската битка при Аргинуските острови, но не могли да съберат мъртвите заради разразилата се буря. Съвета на петдесетте осъдил победителите, а Сократ се противопоставил на осъждането на всичките стратези. Не го послушали и осемте стратега били наказани. Поражението на Атина в Пелопонеската война и следващата я тирания на тридесетте не минала без Сократ. Веднъж Сократ , повикан отново , отказал да участва в разправата на тираните с един честен атинянин.
Така той изпълнявал своите обществени задължения, които в условията на античната демокрация изпълнявали всички свободни атиняни. Сократ не се стремил кум активен обществен живот. Той е водил философски живот: живеел непретенциозно, но имал доходи. Като глава на семейството е бил лош, не се грижел нито за жена си, нито за трите си сина. Сократ посвещавал цялото си време на философски беседи и спорове. Имал множество ученици, но за разлика от софистите той не взимал пари за обучението.
Сократ е бил отдаден изцяло на философията. За него тя не е била начин за препитание, а средство за морално удовлетворение и усъвършенстване. Отнасял се към нея честно и всеотдайно. За сметка на това, цял живот е бил беден човек, смятайки че бедността е майка на любовта и особенно на философията. Освен това е имал и свадлива съпруга Ксантипа, която постоянно му устройвала семейни сцени, които той посрещал с насмешка и добронамереност. И сякаш за оправдание имал навика да казва, че когато човек има участта да попадне на такава жена, той става философ. Явно семейните бури каляват характера на философа да понася по – леко обществените несгоди.
Сократ не е оставил нищо писано, защото е смятал, че живото слово “се умъртвява” в писаната реч. Неговите възгледи са изложени в прочутите беседи, в които на основата на най – обикновени факти от житейския опит се обсъждат сложните проблеми на философската мисъл. Поради това и аудиторията на философа е обикновенна – занаятчии, работници и др. Той е смятан за магьосник на живото слово с основание , което поставя на изпитание международните способности не само на някои поклонници и почитатели, но и на сериозните му опоненти и слушатели. В неговия кръжок участват и мнозина от аристокрацията – Платон, Ксенофонт и др.
Сократ не оставя писмени съчинения и не създава школа, а философства в местата на ежедневието, често със съвсем случайни събеседници. Страстта му е да разсъждава. Според Алкивиад веднъж Сократ стоял замислен повече от едно денонощие. Философът се интересувал само от човека, не от природата. Човекът не трябвало да търси истината извън себе си – в традицията, в заварените знания, в природата, а първо в себе си. Неговото достойнство е в знанието. Затова според Сократ ”добродетелта е знание”. Изследвал е чрез метода на майевтиката – помагал на събеседника сам да достига истината чрез диалогично събеседване. За да докаже, че истината изисква концентрация и очистване от заблудите, Сократ често използвал иронията. Той не въвеждал нови богове, а се позовавал на своя демон – своя вътрешен глас, който го закрилял от недостойни постъпки. С този вътрешен глас философът е въвел идеята за съвестта. Той не развращавал младежите, а ги подтиквал да размишляват.

”Демонът” на Сократ.
Според самият Сократ това е вътрешният му глас, чрез който бог го напътствал към философията, винаги когато нещо я потиска. Този глас Сократ чувал от детството си, гласът го карал да не извършва някои постъпки. Образът на «Демона», приемал образ, който имал отношение към практическата дейност на Сократ, а не към философстването.
Личното отношение на Сократ към света е намерило реален израз и чрез истината, която не се “съобщава” от божеството, но по пътя на постигането, мислителят “се ръководи” от демона. Неговото присъствие е свидетелство за доверие към идеите на философа. Според делфийската жрица Пития , Сократ е най – мъдрият от всички елини. Но пътят към истината не преминавал само през “работното поле” на човешкия разум.
Философията, която не може да стои “затворена” в своите собствени покои, затворена от общия път, по който вървят другите, е подпомагана от демона. В своите предпазливи стъпки към постигането на истината Сократ твърди, че е подпомаган “негативно” от демона. Демонът е този който го напътства когато слабостта на логоса започва да го притеснява. Възможно е нещо от античната божественост да е осенило Сократ.
Според Сократ демонът представлява особенна безсъзнателна сила, която макар и да битува в човека, е съзнателно недостъпна за него. Той е вътрешния глас, който защитава мислителя от погрешни действия и неверни начинания по пътя към истината и доброто. Демонът компенсира слабостта и придава увереност в целенасочеността на интелекта. Поради това той се явява като посредник между божественото и човешкото. Но от друга, страна демонът е безсъзнателността, надминаваща субективните възможности на отделния човек. Сократ не го подлага за основа на добродетелта, демонът просто е страничен фактор, който насочва субективното начало. Идеята за демона открива нов свят за човешката мисъл – света на абсолютното и безличното.

Целият материал: